Истанбул и Турция - новини и дискусии

12 февруари, 2015

За да не товаря допълнително темата: Истанбул - магелански пътеводител, преместих мненията и коментарите в тази нова тема, където ще можем да пускаме новини и дискутираме актуални въпроси за града.

Накратко за историята на Истанбул, като Византион и Константинопол:

Истанбул е истински древен град.

Първите жители, вероятно са дошли от Африка, а Истанбул се превърнал в ключово кръстовище за първите заселници на стария континент.

Пещерата Яръмбургас, разположена до езерото Кючюкчекмедже, е най-древното познато населявано място в Турция. Тази пещера е била използвана в продължение на 300 000 години. След това хората напуснали пещерата и през следващите 10 000 години живяли в Истанбул и околностите му. Пещерата се вижда, ако пътувате по магистралата в посока Одрин и след като минете виадукта над езерото Кючюкчекмедже, е в дясно от пътя т.е. на север.

В последвалите неолита ери, настъпили интензивни културни промени. В този период, който отминал преди около 6000 до 3000 години, били изградени големи градове и градове-държави, които в последствие са заменени от обширни държави и империи. Истанбул и областта не успели да се приспособят към промяната и загубили значението си и града останал обикновено провинциално селище. Наоколо се оформили ярки култури като Троя, цивилизацията на хетите и микенската цивилизация.

Останки от този период са открити в Бакъркьой, Султанахмед и Селимпаша и около езерото Бююкчекмедже.

ВИЗАНТИОН

Като град Истанбул се появява преди 2700 години. Много търговски кораби прекосявали Егейско, Средиземно, Мраморно и Черно море. Търговци, тръгнали от град Мегара(Гърция) изградили пристанищен град на това уникално място.

Дали на града името Византион(Бизантион т.е. градът на Бизас), като на български се е наложило византийското и новогръцко произношение – Византион. Бизас е било името на капитана на флотата от Мегара.

По това време Истанбул се е състоял от два града – Халкедон на мястото на днешния Кадъкьой и Византион, разположен на мястото на днешните райони Еминьоню и Фатих. Халкедон е малко по-старият от двата града – с 17 години. Интересното е, че халкедонците издигнали първия град на анадолския бряг и останали в историята с прозвището „страната на слепите“, защото не построили града си на много по-подходящото и красиво място на отсрещния бряг на Босфора, където малко по-късно е построен Византион.

Тук ще направя малко отклонение от историята, за да ви разкажа една легенда, свързана с Босфора:

Зевс се влюбва в Йо – дъщерята на краля на Аргос, но жената на Зевс – богиня Хера разбира и страшно се разгневява. Тогава Зевс за да предпази любимата си от гнева на жена си, я превръща в крава, но това не заблуждава Хера и тя принуждава Йо, чрез различни похвати, да бяга подскачайки на азиатския бряг, прекосявайки Истанбулския пролив. Тази история, според митологията дава името на пролива и той започва да се нарича Боспорос, което означава „Кравешки брод“.

Византион е изключително добре защитен и затова за кратко време се развил и забогатял. Градът контролирал както транспорта по Босфора, така и плаването между азиатския и европейския бряг. Във Византион живеели около 40 000 души. Към днешна дата няма останки от този град, а за него можем да съдим само от източници, описали този период.

Центъра на Византион се е намирал на мястото на Топкапъ и Света София. Градът е бил обграден от стени, като дължината им достигала 6,5 километра, като по-голямата част от стената била откъм морето. В града е имало голям пазар(на мястото на днешния Султанахмед), важните управляващи живеели в района на Сиркеджи(сигурно затова го харесвам този район :lol: ). Имало изградени училища(гимназиони), където се обучавали основно момчета. За да си осигурят вода, били изградени водохранилища, които да съхраняват дъждовната вода.

Изградени били пристанища в Халич(Златния рог), като имало дори изграден вълнолом, а при нужда се затваряли изходите от пристанището с железни вериги и по този начин контролирали влизането и излизането от пристанището.

Богатствата на Византион, както и важното му географско положение привличали вниманието на съседите му още от създаването му. Дълги години продължили нападенията на тракийските племена, идващи от запад, с цела война и грабеж. След траките дошли персите, а след тях йонийците, коитто донесли важни промени в цялата Егейска област. Византион, преживял тези набези, но бил нападнат и от финикийската флота, която му нанася тежък удар. Тя опожарила и опустошила Византион. Градът успял да укрепне едва под господството на гърците, които прогонили персите.

Политическите промени в света, не подминали и Византион. Той вече се намирал в границите на Римската империя. Славата на Византион се разнесла из цялата империя. Византион се променил с много нови сгради, голям театър, обществени бани, изградили се многоетажни жилищни къщи, започнало строителството на акведукт, с който в града да се доставя вода от отдалечени източници.

Мястото на днешния площад Султанахмед е избрано за построяването на Хиподрум, който да бъде най-важният център на града.

До днешно време са много малко следите, които са останали от онези дни.

По времето на Римстата империя Византион понякога успявал да запази независимостта си, но понякога бил задължаван да плаща данък на Рим. Стигнало се до там, че Септимий Север(претендент за титлата на римски император) сурово наказал жителите на Византион, които на го подкрепили, като подарил част от земите му на Перинтос(днес град близо до Текирдаг).

След всички споходили го нещастия, Византион загубил предишния си блясък и успял да се съвземе едва по време на управлението на император Константин Велики. Той изцяло променил съдбата на Византион и го превърнал в един от най-прекрасните и велики градове на своето време!

КОНСТАНТИНОПОЛ

Един сравнително кратък период от 71 години(между 324 и 395г.) променя напъно съдбата на Византион.

По това време избират Византион за втори град на Римската империя, след Рим. Шест години по-късно избират Византион за новата столица на империята под името „Nea Roma“ (Новият Рим). След още 62 години , през които градът се променил изцяло, християнството е прието за официална религия. Само три години след това Римскат империя се разделя на Източна и Западна и Византион станал столица на Източната част т.е. на византийската империя.

Тази промяна се дължала на император Константин I и затова градът бил преименуван на Константинопол – Градът на Константин.

Сигурно се питате защо точно Константинопол станал новата столица на Римската империя? Има мното причини за това: Градът е разположен в пресечната точка на всички морски и сухоземни пътища; От там минавала римската армия при похода към Азия; Разполагал с голямо и добре защитено пристанище; Градът е заобиколен от гори и низини с развито селско стопанство; Отбранителната му система била изключително стабилна и добре организирана.; Гадът бил доказал във времето, че може да просъществува столетия наред и устоял на много нападения.

Какви промени предприел Константин?

Най-напред удължил стария път, който започвал от Султанахмед и възложил да се построи главна улица, която да прекосява града от единия до другия му край. Така се появила улица Месе, която почти съвпада с днешната Диванйолу. В края на тази улица построил „Златната порта“, която била тържествената врата и била използвана от императорите при влизане и излизане от града. Днес тя е съществена част от крепостта Йедикуле.

Константин заповядал да се построи голям площад в района на Чемберлиташ. Основата на площада била от мрамор, а в средата се издигала 50-метрова статуя на императора, разположена върху колона с лилав цвят, която е изработена от порфир, докаран от храма на Аполон в Рим.

Константин поканил в новата столица знатни римски семейства, търговци и майстори, като те не плащали данъци и живеели в собствени дворци.

Населението на Константинопол се увеличило доста – жителите станали около 150-200 х.души. Това наложило построяването на нови аквадукти за доставяне на вода от доста отдалечени райони, като се споменават Странджа и Стара планина.

Завършен е строежа на Хиподрума(сега пл.Султанахмед), който се превръща в голям център за събиране на народа.

Заради разрастването на града са бутнати и изградени наново крепостните стени.

Император Константин запазва старите храмове, но построява и три нови храма за новата религия – Християнството. Най-важната и запазена до наши дни е църквата „Св. Ирина“, разположена във външния двор на двореца Топкапъ.

Константинопол се разрастнал доста за кратък период от време. Кварталите вътре в градските стени станали 12, а извън тях се обособили кварталите Сикаи(днес Галата) и Космидион(днес Еюп).

Като всеки голям град и Котстантинопол си имал своите проблеми – глад, въстания и пожари.

При един от големите пожари, осем от кварталите били напълно изпепелени.

По времето на император Теодосии разширили града с още 1,5 километра на запад, като издигнали отново крепостните стени – това са стените, които са останали и до днес.

Пристанищата на Константинопол също се развивали и увеличавали броя си, като различните пристанища имали различни цели/функции.

Населението на града достигнало 300-400 хиляди жители. Търговията процъфтявала и Константинопол се явявал кръстопът на стоките идващи от изток и стоките идващи от Европа. Византийската империя взимала данък от всички тези стоки, а византийската номизма се превърнала в парична единица, валидна навсякъде.

За разлика от европейския бряг, азиатската част на града(традът Халкедон) не се развил с такива бурни темпове. Разширил се към нос Мода, но си останал с облика на малко градче. Там, кадето е разположен Кадъкьой е имало лозя и градини, а сред тях се издигали летни дворци, църкви и манастири.

Хиподрума в центъра на Константинопол бил притегателния център на града. Там по подобие на Рим се провеждали състезания в колесници. Участващите отбори носели имена според цветовете на облеклото им - „Сините“ и „Зелените“, като с течение на времето те се превърнали в символ на политическите, социални и религиозни предпочитания на народа. Сините представлявали благородниците-земевладелци, а зелените били отбора, поддържан от търговците, занаятчиите, чиновниците и хората от източните провинции.

Привържениците на двата отбора ту се обединявали и въставали срещу императора, ту се сражавали помежду си. Най-кървавота събитие се случило през 532г., като причината били тежките данъци, а сблъсъка останал в историята като „войната между гладните и ситите“. В тази битка те разрушили и изгорили значителна част от Константинопол, а чумата, която настъпила след 10 години, причинила големи щети. Константинопол се превърнал почти в развалина...

Император Юстиниян решил да върне предишния блясък на града. Започнал да строи монументи, църкви и манастири. Наредил да се построи църквата „Света София“, която е завършена през 537г. Църквата е била замислена като храм, който да няма подобен на себе си и там да бъдат коронясвани императорите. Подбраните анадолски архитекти успели да създадат първия най-голям купол и да сътворят най-внушителния вътрешен дизайн в света. С мрамора, обработен като дантела, с цветната мозайка, изработена върху злато и с купола, който е като закрепен със златна верига за небосвода, църквата „Света София“ се превърнала в невероятен храм.

И понеже кръговрата на земята е непрекъснат, то след яркия период, последвала икономическа криза, която се дължала на нападенията от Изток и Запад, от разгарящи се религиозни конфликти и от непрекъснатите епидемии сполетявали града. По това време Византийската империя започнала да губи земите си, а Константинопол бил обсаден от арабите на два пъти.

Към 900-та година Константинопол отново укрепнал и отново бил най-важния търговски център през Средновековието. Там живеели заедно хора с различен език и религия – азиатци, турци, руснаци, араби, българи, сирийци, испанци, италианци и др., които оформили многохилядни селища, които били разположени предимно на Златния рог(Халич).

През тези години, обаче доста от сградите и площадите загубили своето предназначение... Хиподрума се използвал само в специални случаи за императорски тържества и военни празници. Театрите били изоставени, църквите и пазарите се превърнали в места, където хората се изолирали. Прекрасните площади били превърнати в пазари за слскостопански животни и роби...

Въпреки това, през всичките тези години Константинопол в очите на Запада си оставал приказния град на Изток. А града се превърнал в град на контрастите – в част от града улиците ухаели на парфюм, сградите били с пищни украси, а по тротоарите се разхождали богати хора... а в друга част от града съществували тесни, кални улички, където скитали крадци и просяци.

Най-важната сграда в Константинопол по това време бил Големия дворец – в него живеели византийските императори. Двореца е бил разположен межде джамията „Султан Ахмед“ и Мраморно море. Към наши дни от двореца не са останли почти никакви следи. Двореца е бил разположен на голяма площ и обграден със собствена стена. Зад стената, сред градините е имало разположени дворци, къщи, зали, павилиони, библиотеки, бани, църкви и други административни сгради, включително и затвор.

Непосредствено зад Големия дворец се намирал Хиподрума, а от другата му страна се издигала „Света София“ и площада „Августеон“. Отком морето било пристанището на императорите.

Прилагам две снимки, от които може да се добие представа как е изглеждал Константинопол в онези дни:

Източник

След време в града се построили много нови дворци, които били причината Големия дворец да изгуби своето водещо значение. От построения около 1100 дворец Блакхернай, до наши дни е запазена триетажна сграда, наричана Текфур сарай- известна като Palace of the Porphyrogenitus.

По същото време били построени и много манастири, които в последствие са станали джамии:

Липс – днес е джамията Фенари Иса; Миралеион – джамията Бодрум(Месих Паша); Пантепотес – джамията Ески Имарет; Хора(Карийе) в Едирнекапъ; Пантократор – джамията Зайрек Килисе и др.

Освен с построяването на дворци и църкви, Константинопол отдавал голямо значение на науката и изкуството. От всички краища на империята идвали младежи, които се обучавали в университета.

Славата на града се разнасяла извън пределите на империята!

Интересен факт е, че по това време(1100г.) търговията в Константинопол преминала в ръцете на руски и италиански търговци. Населението на града намаляло до 150 хиляди, а броя на венецианските търговци доста се увеличил и достигнал 20 хиляди. Били предприети мерки за контролиране на тези търговци, като дори се стигало до изпращането им в затвора и отнемане на стоката. Всичко това довежда до влошаването на отношенията между Византия и Запада.

Генуезците, които също дошли от Италия, основали търговски център в Сикаи(днес Галата), като това селище скъсало връзката си с Византия и се сдобило със статут на самостоятелен италиански пристанищен град, който продължил да съществову като колониален град, чак до османското завоевание. На този бряг Византия имала само една крепост в района на днешен Каракьой. На тази крепост се завръзвала известната верига, която затваряла входа на Халич(Златния рог).

Последвали доста трудни години за Византия. Империята губела земите си, а имала и вътрешни проблеми. Появили се нападения и от турците, които навлезли в анадолските земи през 1071г.

Византия се принудила да поиска помощ от Запада, като те предприели кръстоносни походи, които имали две цели – да подкрепят Византия и да освободят Светите земи.

Тези кръстоносни походи причинили огромни щети на Константинопол. Първите два кръстоносни похода не успели, но при Четвъртия кръстоносен поход градът бил превзет – през 1204г. Този поход бил отклонен от целта си от венецианците, които искали да владеят търговската сила на Константинопол и съотвенто на Византия. Разрушили града до основи и го ограбили – изнесли множество ценни вещи.

След тези нападения Константинопол напълно изгубил своята мощ, а населението му се стопило до 50 хиляди. Това благоприятствало османските набези и през 1453г. Константинопол бил превзет.

Редактирано 21 август, 2016 от Mary

14 февруари, 2015

Мари, това е ключа за деловия ми живот. Моля те, влез и го подреди като двата пътеводителя! :wink:

14 февруари, 2015

Гледам, ключът и той леко истанбулски...

Поздравления и от мен. Не ме бива много по тези неща, но ти си знаеш...

14 февруари, 2015

Мари, това е ключа за деловия ми живот. Моля те, влез и го подреди като двата пътеводителя!

1.jpg

Ключът е много красив и се чудя...какво ли отключва?

14 февруари, 2015

В този ключ има кръст - от Ватикан ще да е

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_arms_of_the_Vatican_City.svg

23 февруари, 2015

Написаното от Биксбит и Duke, подтикна мисълта ми да ви разкажа за едно рядко посещавано от туристите място: Meryem Ana Kilisesi(Ayın biri kilisesi) или казано на български - Църквата на Дева Мария(по известна като Църквата на Първия ден от месеца).

И връзката на тази църква с написаното от двамата господа е...ключ + истанбулски.

Сега да разкажа и нещо повече:

На всяко първо число от месеца в тази църква идват хиляди хора, които се надяват да се изпълни тяхно желание, като си го пожелаят точно там. Как се процедира: За всяко желание/мечта се купува един ... ключ. С този ключ се преминава през иконата на Дева Мария, където повтаряте вашето желание. Сумата, която се плаща за ключа е символична - 1 лира.

Ако желанието се сбъдне, то трябва да върнете ключето в църквата.

Интересното е, че църквата се посещава не само от християни. Даже според информация от турската преса 90 % от посетителите са мюсюлмани, които вярват, че там ще се сбъдне мечтата им - често тези мечти са свързани с искане за дете, женитба, работа, бизнес и т.н. и т.н.

Адреса е Istanbul/Fatih, Haci Kadin Cad., зад блок 2 на IMЗ (İstanbul Manifaturacılar Зarşıs).

Ето и на картата.

Ето ги и ключетата(не приличат много на елегантния ключ на Биксбит ):

Дали наистина се сбъдват желанията не мога да кажа, но предвид, че Истанбул е наистина мистичен град...защо пък да не се сбъдват?!

4 март, 2015

Mary, да вкарам лека корекция, че може и други новобранци да се оплетат като мен. За Принцовите острови си писала за още една фирма и линка води към сайта на Pereme Tours: http://www.pereme.com.tr/tr_kabatas-adalar Това е същата фирма, но с други име Dentur Avrasya: http://www.denturavrasya.com/tr-TR/default.aspx

Аз поне се оплетох и си мислех, че има нова фирма по маршрута неописана в темата, то се оказа една и съща

Иначе благодаря и аз за темата, много помогна, а скоро ще се включа и с пресни впечатления.

7 март, 2015

Тук вече не мога да се сдържа!

Отличен пътеводител, благодаря ти! :giverose:

12 март, 2015

Здравейте, Магеланци,

Казвам се Дарина и съм безнадеждно влюбена в Истанбул Ходила съм само 2 пъти, но непрекъснато мечтая за този град и съм сигурна, че скоро пак ще се върна там.

Благодаря на Мари за информацията, която аз досега съм си събирала в един файл, което вече почти се обезсмисля

С интерес ще следя форума и разбира се, ако открия нещо интересно ще го споделя с вас.

12 март, 2015

Браво за пътеводителя!

Предложения за допълнение към забележителностите:

Желязната църква "Св. Стефан" - http://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Стефан_(Цариград)

Църквата "Иисус Христос Спасител" в Хора - Church of the Savior in Chora (Kariye Museum) - http://www.choramuseum.com/

Двете църкви могат да се посетят последователно, без да се използва транспорт, като се тръгне от моста Галата по крейбрежната улица(парк) на Златния рог. Първо се минава през Желязната църква, а после се продължава през кварталните улички и се достига до старата крепостна стена на Константинопол и Църквата Хора(или Кахрие Джами). Навръщане може да се премине покрай джамията Фатих, университета със също име и да се види акведукта на Валент.

12 март, 2015

Желязната църква умишлено съм я пропуснала, защото е в ремонт с неизвестен краен срок за приключване и не искам да се заблуждават пътуващите натам.

13 март, 2015

Желязната църква умишлено съм я пропуснала, защото е в ремонт с неизвестен краен срок за приключване и не искам да се заблуждават пътуващите натам.

Жалка картинка! Преди две седмици минахме покрай нея. Очевидно ремонтните дейности са спрени и обектът е замразен. Добре че преди години успяхме да я видим докато все още функционираше. Имам усещането, че никога няма да бъде възстановена. Като заговорихме за "пропуски" и докато сме в района на "Св. Стефан", нека не пропускаме и посещение на Вселенската патриаршия и нейната катедрална църква "Свети Георги", които са изиграли не малка роля в българската история...

13 март, 2015

Прекрасно е, че предлагате да се включат и нови неща!

Понеже темата ще стане доста тежка за четене, ако изреждам всичко в стил роман , при малко повече свободно време ще нанеса на една карта всички забележителности, които се сетя и които вие ще предложите и там ще допълваме с информация, за да бъде по-пригледно и по-лесно за използване. Така ще се виждат и как по-лесно да се групират за посещение.

13 март, 2015

Разбира се, това е чудесна идея! Истанбул (или Константинопол) е космополитен град с огромно значение за нашата цивилизация, но за съжаление в България представата за него е силно изкривена най-вече поради грешни исторически натрупвания. Аз и друг път съм споменавал, но на пръстите на едната ръка могат да бъдат изброени подобни градове в света, а един от тях е на един хвърлей разстояние от нас и е грехота да не го видим и опознаем без задължителните предразсъдъци...

13 март, 2015

Разбира се, това е чудесна идея! Истанбул (или Константинопол) е космополитен град с огромно значение за нашата цивилизация, но за съжаление в България представата за него е силно изкривена най-вече поради грешни исторически натрупвания. Аз и друг път съм споменавал, но на пръстите на едната ръка могат да бъдат изброени подобни градове в света, а един от тях е на един хвърлей разстояние от нас и е грехота да не го видим и опознаем без задължителните предразсъдъци...

Duke, точно във връзка с твоите думи - "Мисли за Истанбул, като за Константинопол" съм набелязала да разкажа в малко по-интересен стил за историята на този великолепен град. Ще стане и това.

13 март, 2015

Поздравления Mary

Много добре написан патеводител.

От 18 години съм в Истанбул., но за сажеление не го познавам толкова добре.

Бих препорачал музея на Рахми Коч http://www.rmk-museum.org.tr/en/index.htm

13 март, 2015

Поздравления Mary

Много добре написан патеводител.

От 18 години съм в Истанбул., но за сажеление не го познавам толкова добре.

Бих препорачал музея на Рахми Коч http://www.rmk-museum.org.tr/en/index.htm

Благодаря!

Надявам се да се включвате с актуална информация.

Задължително ще включа и музея на Рахми Коч и Пера Музей, и Музеят Карие, Музеят „Сакъп Сабанджъ“, и още, и още...

Ще очаквам още ваши предложения, когато направя картата.

Сигурна съм, че с дружни усилия ще успеем да съберем на едно място най-интересните места от Истанбул!

15 март, 2015

Хайде да започна с историята на Истанбул. Ще я поднасям на части, че трудно ми върви писането, а после ще преместя всички части в един отделен пост.

Първа част:

Истанбул е истински древен град.

Първите жители, вероятно са дошли от Африка, а Истанбул се превърнал в ключово кръстовище за първите заселници на стария континент.

Пещерата Яръмбургас, разположена до езерото Кючюкчекмедже, е най-древното познато населявано място в Турция. Тази пещера е била използвана в продължение на 300 000 години. След това хората напуснали пещерата и през следващите 10 000 години живяли в Истанбул и околностите му. Пещерата се вижда, ако пътувате по магистралата в посока Одрин и след като минете виадукта над езерото Кючюкчекмедже, е в дясно от пътя т.е. на север.

В последвалите неолита ери, настъпили интензивни културни промени. В този период, който отминал преди около 6000 до 3000 години, били изградени големи градове и градове-държави, които в последствие са заменени от обширни държави и империи. Истанбул и областта не успели да се приспособят към промяната и загубили значението си и града останал обикновено провинциално селище. Наоколо се оформили ярки култури като Троя, цивилизацията на хетите и микенската цивилизация.

Останки от този период са открити в Бакъркьой, Султанахмед и Селимпаша и около езерото Бююкчекмедже.

ВИЗАНТИОН

Като град Истанбул се появява преди 2700 години. Много търговски кораби прекосявали Егейско, Средиземно, Мраморно и Черно море. Търговци, тръгнали от град Мегара(Гърция) изградили пристанищен град на това уникално място.

Дали на града името Византион(Бизантион т.е. градът на Бизас), като на български се е наложило византийското и новогръцко произношение – Византион. Бизас е било името на капитана на флотата от Мегара.

По това време Истанбул се е състоял от два града – Халкедон на мястото на днешния Кадъкьой и Византион, разположен на мястото на днешните райони Еминьоню и Фатих. Халкедон е малко по-старият от двата града – с 17 години. Интересното е, че халкедонците издигнали първия град на анадолския бряг и останали в историята с прозвището „страната на слепите“, защото не построили града си на много по-подходящото и красиво място на отсрещния бряг на Босфора, където малко по-късно е построен Византион.

Тук ще направя малко отклонение от историята, за да ви разкажа една легенда, свързана с Босфора:

Зевс се влюбва в Йо – дъщерята на краля на Аргос, но жената на Зевс – богиня Хера разбира и страшно се разгневява. Тогава Зевс за да предпази любимата си от гнева на жена си, я превръща в крава, но това не заблуждава Хера и тя принуждава Йо, чрез различни похвати, да бяга подскачайки на азиатския бряг, прекосявайки Истанбулския пролив. Тази история, според митологията дава името на пролива и той започва да се нарича Боспорос, което означава „Кравешки брод“.

Византион е изключително добре защитен и затова за кратко време се развил и забогатял. Градът контролирал както транспорта по Босфора, така и плаването между азиатския и европейския бряг. Във Византион живеели около 40 000 души. Към днешна дата няма останки от този град, а за него можем да съдим само от източници, описали този период.

Центъра на Византион се е намирал на мястото на Топкапъ и Света София. Градът е бил обграден от стени, като дължината им достигала 6,5 километра, като по-голямата част от стената била откъм морето. В града е имало голям пазар(на мястото на днешния Султанахмед), важните управляващи живеели в района на Сиркеджи(сигурно затова го харесвам този район ). Имало изградени училища(гимназиони), където се обучавали основно момчета. За да си осигурят вода, били изградени водохранилища, които да съхраняват дъждовната вода.

Изградени били пристанища в Халич(Златния рог), като имало дори изграден вълнолом, а при нужда се затваряли изходите от пристанището с железни вериги и по този начин контролирали влизането и излизането от пристанището.

Богатствата на Византион, както и важното му географско положение привличали вниманието на съседите му още от създаването му. Дълги години продължили нападенията на тракийските племена, идващи от запад, с цела война и грабеж. След траките дошли персите, а след тях йонийците, коитто донесли важни промени в цялата Егейска област. Византион, преживял тези набези, но бил нападнат и от финикийската флота, която му нанася тежък удар. Тя опожарила и опустошила Византион. Градът успял да укрепне едва под господството на гърците, които прогонили персите.

Политическите промени в света, не подминали и Византион. Той вече се намирал в границите на Римската империя. Славата на Византион се разнесла из цялата империя. Византион се променил с много нови сгради, голям театър, обществени бани, изградили се многоетажни жилищни къщи, започнало строителството на акведукт, с който в града да се доставя вода от отдалечени източници.

Мястото на днешния площад Султанахмед е избрано за построяването на Хиподрум, който да бъде най-важният център на града.

До днешно време са много малко следите, които са останали от онези дни.

По времето на Римстата империя Византион понякога успявал да запази независимостта си, но понякога бил задължаван да плаща данък на Рим. Стигнало се до там, че Септимий Север(претендент за титлата на римски император) сурово наказал жителите на Византион, които на го подкрепили, като подарил част от земите му на Перинтос(днес град близо до Текирдаг).

След всички споходили го нещастия, Византион загубил предишния си блясък и успял да се съвземе едва по време на управлението на император Константин Велики. Той изцяло променил съдбата на Византион и го превърнал в един от най-прекрасните и велики градове на своето време!

За Константинопол ще прочетете в следващата част!

Моля, ако забележите неточности да ме коригирате.

Редактирано 6 март, 2016 от Mary

15 март, 2015

Tемата е необятна,както и този град!

Благодаря на Мари и на всички споделящи за града който никога не е бил столица на Турция...а само на Империи !

Ще допълня и аз някой неща от моите ходения до там...информацията съм си я намирал,превеждал...обичам когато стигна до някъде да знам какво ще видя и с какво е свързана историята на това място.Мога да допълня с информация за много места в този град ,който за мен си е Цариград!

Относно византийския архитектурен период ще допълня с няколко храма ,без да споменавам Карие джами и Хора,които са споделени в по предни коментари.

„Света Ирина“ (Ая Ирини) е , разположена в двора на двореца Топ Капъ днес превърната в музей. Тя е катедрална църква на Вселенската партиаршия преди освещаването на Света София през 360 година.

Сградата е разположена на мястото на езически храм на Афродита (открит в 1946 година) и се смята, че е първата църква построена в Константинопол . Император Константин 1 построява църквата в 4 век. В нея до освещаването на „Света София “ в 360 година е седалището на Вселенската партиаршия. В 381 година в Света Ирина е проведен Вторият вселенски събор. В 397 г. патриарх Нектарий мести в „Света Ирина“ седалището на патриаршията поради пожар в „Света София“. В 404 година „Света София“ изгаря напълно и седалището на патриаршията отново е преместено в „Света Ирина“ до 415 година, когато „Света София“ е възстановена.

По време на въстанието Ника в 532 година „Света Ирина“ е изгорена, но император Юстиниан I веднага я възстановява. В нея се служат обикновените литургии от патриарха и затова църквата често е наричана патриаршия.

Нов пожар в 564 година унищожава атриума и нартекса, кото са веднага изградени отново. В 740 година „Света Ирина“ пострадва силно от земетресение и след реставрацията придобива в общи линии сегашния си вид.

След превземането на Константинопол от османските турци в 1453 година поради близостта на „Света София“ и на Синята джамия църквата не е превърната в джамия, а е използвана като арсенал от еничарския корпус до 18 век. От 1846 година „Света Ирина“ става Археологически музей, от 1869 до 1875 - Императорски музей, а от 1908 година - Военен музей.

Днес музеят служи предимно за концертна зала за класическа музика, поради необичайно добрата си акустика и внушителна атмосфера. В нея от 1980 година всяко лято се провеждат повечето от концертите на Истанбулския музикален фестивал.

Благодарение на това, че след завоюването на Константинопол „Света Ирина“ не е превърната в джамия, тя запазва в общи линии оригиналния си вид.

„Света Ирина“ е единствената византийска църква в Истанбул, която е запазила оригиналния си атриум. В притвора са запазени мозайки от времето на Константин Велики.

В църквата има саркофаг, в който според легендата са мощите на Константин Велики

Храм „Живоносен източник” в Истанбул

Поучителна трогателна е историята на този храм, историята на извора под него.
Преди много векове тази местност представлявала малка, неугледна, блатиста гора. В средата и край храсти и дървета се намирал извор, чийто води пълнели блатата наоколо и се разливали навън. В един от дните на 450 г. войник от цариградската казарма на име Лъв Макел случайно попаднал в тая блатиста горичка и видял да стене сляп човек, който търсел с тояжката си извора, за да утоли жаждата си. Нещастникът му казал:”Тук наблизо има извор. Потърси го и ми дай да пия”. Лъв навлязъл навътре сред гъстите храсти, залутал се и чул глас, идещ откъм небесата:”Водата е близо до тебе. Пий от нея и дай на страдалеца!” Войникът пораздвижил храстите, промъкнал се още навътре и открил извора. И пак чул същия глас:”Ти ще станеш цар благодетел. Покажи най-напред тук състрадание и милост! Вземи с ръцете си вода и дай на човека да пие! Вземи след това от тинята на мочурището и намажи очите му! Не след дълго ще узнаеш коя съм аз, която ти говоря, и с моя помощ ще издигнеш на това място храм. Които идват тук и с вяра се обърнат към мене, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си”. Развълнуван от чутото, Лъв намерил извора, взел вода и калчица, напоил изтощения старец и намазал слепите му очи. Той бърже се съвзел, прогледнал и без ничия помощ се запътил към града, славейки чудодейната Божия Майка. Не след дълго се сбъднала и другата част от пророчеството – простият войник Лъв Макел станал император Лъв І Тракиец /457-474/ и въздигнал при извора храм в чест на св. Богородица – “Живоприемни източник”.

Болни от всякакви болести, пристигнали тук от всички краища, народности и изповедания, обливали се с вода от извора, получавали изцеление и прославяли “благословената между жените” – св. Дева Мария, която дарила верните с извора, чиято вода цери слепота, немота и глухота, безплодие, болни бъбреци и стомаси, всяко възпаление даже мъртви възкресявала.

С трамвая Т1 ...ако се хване в посока към - Bagchilar Merkez има спирки на 500 метра пред Манастира (Seyitnizam или Akshemsettin) ,а с Автобус Номер 93,тръгва от Юсуфпаша и спира на Силиври капи която е на 300 метра от Манастира.

Храмът „Света Богородица Кириотиса” /Church “Theotokos Kyriotissa” - /Kalenderhane Camii

Храмът „Света Богородица Кириотиса“ се намира в близост до източния край на акведукта на император Валент. Има спорове около названието на джамията, като са изказван становища, че тя се е нарчала „Света Богородица Дякониса“ или „Христос Акаталептос“. Разкриването на стенописите над входа и в югозападния параклис, на които е разчетена думата „Киротиса“ дават основание да се приеме, че това е било името на храма.
На мястото на сегашната черква е имало римска баня. В периода I-VIв. На мястото на термите е била построена черква. Вероятно през VIIв. Южно от първата черква е бил построен втори, много по-голям храм. Около ХIIв. В периода на Комнините е била построена третата поред черква, като е бил използван олтара и разрушената през османския период абсида. Около храмът се оформил манастирски комплекс. След превземането на Цариград от участниците в четвъртия кръстоносен поход храмът е бил предоставен на ордена на францисканците. След превземането на Цариград от турците през 1453г. сградата била предоставена на дервишите. Тя получила названието „Календерхане“ (“Домът на календерите“). Дервишите устроили там имарет и завие.
През 1746г. хаджи Бешир ага поставил в сградата михрам, минбар и махвил, като по този начин било завършено преустройството ѝ за джамия. Във връзка с претърпени повреди от земетресения и пожари сградата е била ремонтирана през 1854г., 1880г. и 1890г. При тези ремонти били разрушени страничните галерии и хоровете. През 1930г. мълния разрушила минарето и джамията била изоставена. През 1970г. е започнало проучването и реставрацията на сградата, при които са открити мозайката от предиконоборческия период изобразяваща „Представянето на Христос в храма“ и фрески от ХIIIв. свързани с живота на св. Франциск от Асизи, които сега са реставрирани и се съхраняват в Археологическия музей.
Сградата представлява кръстокуполна черква с вътрешен притвор, до който по-късно е добавен и външен притвор. Градежът е от редуващи се каменни и тухлени пояси. През византийския период сградата е имала странични галерии от север и юг, като след разрушаването им в османския период проходите към тях били преправени на прозорци. Михраба и минбара са изместени в ъгъла на абсидата, с оглед посоката към Мека.
Освен с мозайките и фреските вътрешната украса прави впечатление и с облицовката на стените с разноцветен мрамор. Фрагменти от декоративната украса на храма могат да се видят разпилени и в двора на сградата.

намира се на 200 метра от Ректората на Истанбулския Университет на 16 mart Sehitleri Cd в близост до Vezneciler Kiz Yurdu и спирка Vezneciler Duragi

Богородица Памакаристос

„Света Богородица Памакаристос“ ( Μονή Παναγίας Παμμακάριστου / Fethiye Camii) е византийска църква, превърната по-късно в джамия. Днес е музей.

Петделният трикорабен храм „Света Богородица Всеблажена” е бил построен от протостратора Михаил Глава Дука Тархаинот между 1292-1294г. Скоро след това, овдовялата му съпруга Мария (монахиня Марта) пристроила към храма параклис, в който те двамата били погребани. Посветителният надпис е съчинен от придворния поет Мануил Фил. Параклисът посветен на Иисус Христос се намира в южната част на храма. В тази част се е съхранила мозаечната украса. Параклисът има кръстообразен план, като е увенчан с купол висок 2,3м.
След превземането на Цариград през 1453г. за новоизбрания патриарх Генадий (Георги Схоларий) била отредена втората по значение цариградска черква „Светите Апостоли”. Но след две години на патриархът се наложило да се премести в манастира Памакариста, тъй като катедралата „Светите Апостоли” се намирала в район, в който се заселили турци и те извършвали провокации за отнемането на храма от християните, а и патриаршията нямала достатъчно средства да поддържа голямата сграда. Но и тази сграда станала обект на опити да бъде отнета от християните. При султан Сюлейман Великолепни патриарх Йеремия с хитрост успял да запази храма, като двама доживели до това време воини на султан Мехмед ІІ Завоевателя се заклели, че Цариград не бил превзет с щурм, а се предал доброволно. Още на следващия патриарх Дионисий обаче се наложило да снеме големият кръст от главният купол. През 1587г. султан Мурад ІІІ в чест на завоюването на Закавказието наредил Памакариста да бъде превърната в джамия, която получила името Фетхие-джами („Джамия на завоеванието”). Патриарх Рафаил се преместил в черквата „Свети Димитър”, а при патриарх Тимотей ІІ патриаршеската резиденция се преместила в квартала Фенер, където се намира и сега.
При оформянето на молитвената зала били премахнати вътрешните прегради. Джамията била реставрирана в периода 1845-1846 гг. През 1949г. комплексът бил реставриран от Американския византийски институт, след което частта от храма с мозайките функционира като музей.
В абсидата се е запазила мозайката на Христос седящ на трон. От двете страни се намират изображения в цял ръст на св. Богородица и св. Йоан Кръстител с изображение на ангел над всеки от тях.

на 300 метра от Бг Църква Св.Стефан и зад Вселенската Патриаршия

The museum is open between 09:30 - 16:30 except on Wednesdays.

30 май, 2015

Най-накрая успях да довърша втората част от историята на Истанбул - като великия Константинопол.

Трета част за града няма да пиша.