Премеждия с билети staff

[Дани Магелани 20940]

Да видим дали ще е с хепи енд...

Как няма да е?! Момичето си е живо и здраво, работи и ни пише, какво повече? Е, някакъв си мъж може да се е загубил по трасето. Не е загуба, най-често е печалба! Да видим следващата серия...

[Цвете 16069]

Много съжалявам за премеждията ви! Направо се изприщих до като четях, НО! Много благодаря за свежия полъх на прекрасно разказаната история!

След като macflan  спря да пише разкази, ми липсваше подобна емоция. Супер си и да пишеш по-често, но без да има такива изправящи косите напрежения за вас! Ча - ка - ме!!!

[Мина 751]

Има още, историята продължава :)

[Фил 68858]

Оффф, много дълги тия рекламни паузи... 

[Мина 751]

Между цялото това време се опитахме да спим малко, тъй като вече бяхме будни от 100 часа и адски уморени. По-скоро той спа, аз пазех нещата, беше ми много студено, отделно, че за първи път си дадох сметка колко потискащо действат бурките, чалмите, фереджета и т н. Просто по едно време имах чувството, че съм в този филм „Играта“ с Майкъл Дъглас. Навсякъде забрадени хора, мъжете седят на разстояние от жени, да не говорим, че по стените имаше огромни екрани, които излъчваха само Ал Джазира. Единствено на детската площадка беше хубаво, играеха си едновременно американче, азиатче, афроамеринакче, европейче и още някакви от неизяснен произход J. Много символично.
Но бебетата в количките с чалми вече ми дойдоха в повече.

Аз като една примерна гражданска не си откраднах одеялцето от самолета на Катар и в тези мигове горчиво съжалих. Само че Аллах не ме забрави и скоро ми прати една италианско семейство с цели ТРИ одеяла и една възглавница. Аз ококорих гуреливи очи и зачаках да си починат и да тръгнат. Тръгнаха и, както и предположих, оставиха одеялата. С два лъвски скока ги свих, с възглавници разбира се, и за завърнах победоносно. Позавихме се и задремахме пак.

Също така е редно да ви кажа, че по някаква причина в чекирания ми багаж бяха зарядното за телефона и документите, заедно с кредитните и дебитните карти. В мен имам само една с има-няма 200 лв и това е. Нямам батерия, а също и смартфон, защото го бях счупила преди пътуването. Пиша някакви несвързани съобщения до работата и родителското тяло. На летището има компютри, но са MAC и се борави доста трудно с тях.

Разбудихме се, хапнахме сандвич и кафе за някакви баснословни суми и се заехме да търсим спасение отново. Може би ще бъде излишно да кажа, че бяхме пратени на въпросното Sales още 100 пъти, като на едно от всички преминавания през секюритито половинът си загубва часовника. Което води до ходене по други гишета, търсене, ровене, говорене с тъмни субекти и писане на бланки.

[Дани Магелани 20940]

Ех, до сега си мислех, че аз съм цар на гафовете, но май ще трябва да предам короната. Не, че ще ми липсва.

Чудесно пишеш, продължавай, но напрегнат художествен роман, а не автобиографичен.

[Мина 751]

Оказва се, че Търкиш еър имат полет до Истанбул, който излита на 25-тия час от престоя ни, има само две свободни места и това се вижда през системите на хората, които помагат от София. Полетът пристига да кажем в 06:30 сутринта и има полет за София в 07:10. Времето между двата полета обаче е адски малко за летище Ататюрк. Но другият вариант е да кацнем и да се придвижим до автогарата и оттам да хванем рейс за София в 20:30 вечерта и да пътуваме още 12 часа. Или пък единият да лети за Атина, за да ползваме все пак един безплатен билет, аз да кретам сама в Истанбул. Аз обаче казах Йок!

Купихме двата билета за Истанбул от служител, който спеше на бюрото си и отиваме да се обясняваме на друго гише, защото все още полетът до Атина, който бяхме запазили по-рано и отказали след това, фигурираше в системата. Разказахме си всичко отново…за 1100000 път. Служителката ни вика обаче трябва да знаем докъде аджеба ще летите,за да ви прерутирам багажа. Само до Турция или до София.
И сега какво да правим, да рискуваме ли с малкото време за транзит и евентуално да изгорим И с билетите до София или да заложим на сигурното, но мъчително пътуване с рейс и да се приберем след 9 дена път с камили БУКВАЛНО?

[AlexandraKo 116624]

Ох, аз веднъж този трансфер съм го правила с Търкиш, на връщане от някъде из Азия.Такова търчане и пререждане на всички опашки,като една хала съща, щях да се сдобия с инфаркт.Добре че полетът за София закъсня, иначе си е кауза пердута и оставаш да клечиш за вечерния полет.

Интересно ми е какво решихте вие.

[Костов 13181]

 

11 потребители четат тази тема и чакат следващата серия на изключително интересния сериал.

 

Мина, благодаря ти за страхотния разказ.

 

[Цвете 16069]

11 потребители четат тази тема и чакат следващата серия на изключително интересния сериал. Мина, благодаря ти за страхотния разказ.

 И моля модератор да  отдели разказа, за да може да му се насладят повече хора. Мина, благодаря пак!

[ECC 12914]

Аз ще чакам печатното издание,защото сигурно пропускам нещо.

[stanimir 35222]

Ха ха и аз. Това е най-забавното нещо , което съм чел от дни тук

Много умело избира , как да прекъсне в най-интересната част.

 

Куп сценаристи на родни сериали може само да си хапят устните

[neuromancer 25192]

То тук има много усложняващи обстоятелства (страх от летене), иначе не е чак такъв проблем. Момичето си продължава самó с билета с фиксираните дати, а половинката увисва на врата на авиокомпанията, която трябва да му намери място или да се разправя с визи и 24-часовия срок както намери за добре. Едно място се намира значително по-лесно от 2.

[stanimir 35222]

Явно катарците наистинa сероиозно си пълнят полетите към Европа , щото май на всичките ми по-далечни полети ( вярно не толкова много ) съм виждал доста празни седалки.

[Zara 1018]

Дали сагата ще приключи тази вечер или да пускам отпуск за утре?

 

 

Днес не свърших работа за 5 парИ заради Мина

 

Но пък така се забавлявах​ с начина й на писане, че ми се прииска да й подарим 2 билета за противоположна посока на изстраданата, я колко почитатели събра тук!  ...пък може вече да има и повод...я очакване на пръстен, я сватбено пътешествие, я нещо друго, което все ще е повод за ново пътуване ​

 

​

[Nik 650]

11 потребители четат тази тема и чакат следващата серия на изключително интересния сериал. Мина, благодаря ти за страхотния разказ.

Вече са 17  . Мина, приспивай половина, и пиши. Утре искам да работя, а не да рефрешвам непрекъснато. Забелязах потенциала ти в писането още при темата за страх от летене, колко време с другата съфорумка я държахте "жива". 

[mu_ry 7111]

страхотен разказ, сега се чудя дали да си лягам или да чакам 

[kreo 885]

Аз чакам

Редактирано 21 юли, 2016 от kreo

[Гост]

Еееееееееее... Излъганото овчарче... Излочих разказа, а финал - йок   Кефиш!

[bibi 16489]

И аз!

Редактирано 21 юли, 2016 от bibi

[Mendez 29]

Ужасно преживяване за вас... и супер интересно четиво за нас.

[makler 2266]

Мерси за разказа много е интересен и увлекателен. 

Можеш ли да разкажеш повече за този безплатен билет и томболата - дали е само за агенти и т.н., защото въпреки, че определно не съм фен Катарски авилионии и техния офис в София немога да повярвам, че са направили такава глупост. 

 

Всичко започва с коледното парти на моя половин, на което той спечелва безплатен самолетен билет (1 бр.) от Катар, до избрана дестинация, до която и да е точка на света.

 

[Nik 650]

То не се издържа вече. Моето предположение е, че са решили да пътуват до София въпреки малкото време между полетите. Но тъй като са имали запазени места до Атина, е било необходимо технологично време да се освободят и да е наясно Системата накъде аджеба ще летят. Задържат полета до Истанбул, защото има чекирани пътници, които не са на борда.  Всичко се оправя, Ивет Лалова е в историята, на пистата са Юсеин Болт и Шели-Ан Фрейзър-Прайс. Излитат, но със закъснение. Мина по средата на полета се сеща за страха си от летене и добавя към терапиите- неуредици при полет.  Полетът не може да навакса закъснението и времето за трансфер се скъсява. Скъсява до невъзможност да се хване самолета до София. Остава дългият път с камили/автобус до София.

 

Наясно съм, че на чужд гръб и сто тояги са малко, но тъй като е минало време от случката, Мина ще приеме с чувство за хумор моята  теория. 

Мина, благодаря че сподели преживяванията си.

[ESK 1580]

Ей, толкова увлекатилно разказваш, че направо ме заболяха краката и останах без дъх от тичането от гише на гише.

Съжалявам за неприятната ви случка, но историята наистина си я бива и давай ... чакам с нетърпение финала.

[Дани Магелани 20940]

Май трябва сами да допишем финала, а Мина да прецени до каква степен сме уцелили истината.

Ако пътуването е било скоро, ми мирише на засечка с превратаджиите и отклонен или задържан полет, но всичко завършва с добър край.