Премеждия с билети staff

[Гост]

Dani, не е било сега - аз й помня кратките сводки с намеци за проблеми тогава. Сега й е дошла музата  

[Дани Магелани]

Да бе, малко късно си спомних написаното, че билетът трябва да се усвои до март. И слава богу, че е било по-рано!

Спирам с фантазиите за финала.

[stanimir]

Ми не знам , ама тук всеки мисли , че може да се занимава със странични работи , да почива или спи когато си поиска. Това дори в работно време , дето сума хора го убиват във форума.

 

Айде да си имаме уважението и да не оставяме недовършени неща !

[Гост]

Ми не знам , ама тук всеки мисли , че може да се занимава със странични работи , да почива или спи когато си поиска. Това дори в работно време , дето сума хора го убиват във форума.

 

Айде да си имаме уважението и да не оставяме недовършени неща !

 

Абе сега ще настъпим котето по опашката... Помня как ни насмете Основателя, като опищяхме света за пътеписанието на Мак в Куба (все още недовършено...). Да няма втора серия бой по пръстите 

[adreno]

Леле, изпуснах 101 покемона от рефрешване на форума в очакване на гранде финале 

[akair]

С това темпо, гранде финалето ще е точно след последната серия на "Дързост и красота" и ще го прочетат малцината, които не са получили инфаркт от вълнение :D

[ECC]

Явно катарците наистинa сероиозно си пълнят полетите към Европа , щото май на всичките ми по-далечни полети ( вярно не толкова много ) съм виждал доста празни седалки.

Не точно.При последното ни ходене до Япония и на отиване и на връщане от Доха самолетът беше наполовина празен.Даже се чудех за какво са им тези два полета на ден.

[Мина]

Тук съм, дойдох по-рано на работа, за да дописвам

[ECC]

Давай,на санаториум съм и ще си изпусна процедурите!

[Георги]

Давай,на санаториум съм и ще си изпусна процедурите!

 

От цялото мрънкане в темата, мисля че печелиш първо място до този момент ))

[Мина]

Чудим се и се маем ние, но ни казва – имате 10 мин да решите дали ще купувате другите билети и да ми кажете какво да правя с багажа. Половинът решава, че все пак ще рискуваме и ще купим и другите билети до София. Тръгваме да ги букваме, но 24 часа от престоя ни са минали и интернетът спира. Пробваме през телефони и какво ли не, не става. Междувременно сме срещнали още една трудност. Батерията на лаптопа или неговия смартфон (вече не помня) е паднала, но в зоната, в която сме седнали има контакти само за другия стандарт зарядни, като в UK. Намерихме един клет човечец в сходна на нашата ситуация, пътуващ за Мианмар, и той ни даде преходник. НО!!! Тъй като имаме преиздадени бордни карти вече за друга авиокомпания, се оказва, че частта от старата бордна карта, която съдържа информация за багажа, вече не е у нас и трябва всеки път да ни търсят багажа по име в прословутата система на летището, за да ни нагласят прерутирането му. Такаааааа. Вече 10-те минути са изтекли, багажът ни ще пристигне в Истанбул, но ние намясто трябва да кажем да го прехвърлят за София (ако успеем да купим билетите). Тичаме ние отново, за кой ли път, на онези неудобни MAC-ове за общо ползване, откъдето да влезем в нета и да купим билетите. Успяваме някак, аз давам моята карта, за да платим – Хоп, недостатъчна наличност. Половинът изнамери карта и плати.

И така, весело и щастливо се отправяме към самолета и най-накрая се измъкваме от дяволското летище в Доха. Качваме се, нахранват ни , загасят лампите, ние попридремваме, още 4:35 ч полет. На нашия ред обаче е зверска жега, сигурно 40 градуса. Няма случай, в който да съм пътувала със самолет и да не ми е студено този път ми беше толкова топло, че ми потича кръв от носа J. Наближава кацането, гледаме екраните, всичко изглежда навреме. Половинът обаче по едно време вика, абе тоя полет май закъснява. Викак как бе, всичко е ток, тука си пише колко сме летяли. Почваме да кацаме, еййййййй, начииии, сигурно 20 мин кръжа, ние вече сме си глътнали езика, защото сме наясно, че шансът за другия полет е 0,01%. Кацаме!!! Винаги съм мразела, когато самолетът още не е кацнал едва ли не и всички се втурват да вадят куфари и после стоят прави като тупани, наблъскани, и чакат да отворят вратите. Този път в ролята бяхме ние. Едва кацнали, скочихме да си взимаме нещата, един господин ми направи забележка – обясних му, че гоним полет, но той не ни го прости. Хубаво сме кацнали ние, но няма ръкав. И така сигурно 10 мин. Наум тихичко плача. Идва ръкав и хората започват да се точат с куфарите с такава скорост, че стадо пенсионирани охлюви ще ги отвее. В крайна сметка ние се развикахме, че гоним полет, изхвърчахме и тичаме (за кой ли път) към транзитната зона, за да оправяме багажа.  Разбрахме се аз да мина секюритито с раницата, апарат, лаптоп, а през това време той да смени багажа и после да мине бързо. Нареждам се аз на нисък старт. Бях като стриптийзьорите, които имат копчета на панталоните и само с едно движение всичко пада. Наредих се аз, с нинджа движения наредих всичко в кошниците и чакам да се затърколят по лентата. Срещу мен изскача една знойна, но сурова туркиня и вика – мадам, йор бординг пас! Мадам обаче няма бординг пас, защото нали половинът оправя багажа с нея. Разказвам й историята на таз жена, обаче тя ми вика – не! Не можете да минете. Отидете на края на опашката. ЗА ПЪРВИ път някой ми иска бординг пас на секюрити. Отивам на края на опашката посърнала. Оглеждам се и по едно време младежът се задава с бавна походка и си сочи часовника. Викам ясно, изпуснахме го….
О, забравих да кажа, че намерихме часовника му в Доха, след 6 ходения до LOST&FOUND!

[Hayasko]

Разказът е много интересен, но на първо четене намерих две несъответствия

1. Също така е редно да ви кажа, че по някаква причина в чекирания ми багаж бяха зарядното за телефона и документите, заедно с кредитните и дебитните карти. В мен имам само една с има-няма 200 лв и това е.

И по-късно: Успяваме някак, аз давам моята карта, за да платим – Хоп, недостатъчна наличност. Половинът изнамери карта и плати.

2. ЗА ПЪРВИ път някой ми иска бординг пас на секюрити. - На летище София терминал 2 долу преди ескалаторите за секюрити искат винаги бордна карта

[Дани Магелани]

Не бъди толкова критичен! Виждаш, че текстът се "излива", т.е. пише без редактиране. Така човек може да сгреши и датата си на раждане, защото докато пише мисли поне две изречения напред. 

И като видях, че е родена на датата на сина ми /няколко години по-рано/, доста неща си обясних.

[Мина]

Разказът е много интересен, но на първо четене намерих две несъответствия

1. Също така е редно да ви кажа, че по някаква причина в чекирания ми багаж бяха зарядното за телефона и документите, заедно с кредитните и дебитните карти. В мен имам само една с има-няма 200 лв и това е.

И по-късно: Успяваме някак, аз давам моята карта, за да платим – Хоп, недостатъчна наличност. Половинът изнамери карта и плати.

2. ЗА ПЪРВИ път някой ми иска бординг пас на секюрити. - На летище София терминал 2 долу преди ескалаторите за секюрити искат винаги бордна карта

1. Да, точно така е. Аз също се сетих за това несъответствие. Просто го разказах зле хронологично. Преди да плащахме билетите, не знаех, че имам 200 лв, а когато писах историята - знаех.

2. Да, ан ескалаторите искат бординг пас, разбира се, аз имам предвид само участъка с рентгена, когато проверяват ръчния багаж. Там не помня да си ми искали пас. Преди секюрити и след това - да, всеки път. Но когато си оставям колана, обуеките и телефона, не помня, наистина.

[bad kid]

Интересно ми е колко излезе безплатният билет 

[Мина]

Понеже вече съм претръпнала, викам си, ми кво, поне ще се помотаме до вечерния полет (ако има места), Ще пийнем по едно кафенце за 4 евро, а не за 10$ и така. Дотътря се любимия и аз викам – кво, няма надежда нали? Той вика – не, знаеш ли какво се оказа? Има часова разлика и сме спечелили 1 час. Само дето не разцелувах опашката и суровата леля на секюритито от умиление. Качихме се на самолета (не знам кой полет подред), на мен отново ми тече кръв от носа, викам си това не може да е истина, сега ще падне самолетът, ще отклонят полета, ще ни отвлекат извънземни, просто няма начин. Това бяха най-дългите 45 мин в живота ми. Когато се снишавахме и видях JUMBO на Ботевградско шосе, само дето не пуснах една сълза. Толкова мила ми се стори мръсната, кална, неугледна София. Кацнахме и исках да се хвърля на земята, да я целувам и да си търкам гърба, както правят кучетата, ако се сещате.

Отиваме в салона за багажа, мръсни, чорлави, гуреливи, по къси ръкави, навън 8 градуса, дъжд, студ, зачакваме багажа, чакаме, чакаме и така поне 5 превъртания на куфарите по лентата. Нашите ги няма. Естествено!!! Отиваме на бюрото за изгубен багаж, там една симпатична дама ни посреща по име и фамилия. Не са могли да прехвърлят багажа и е останал в Истанбул. Чудесно!!!!

Излизаме навън, умрели от студ. След толкова последователни полети на мен ми се вие свят яката, но нали съм си в София. Обаче, както споменах по-рано, по някаква причина на мен всичко ми беше в куфара. Пари в левове, карти за транспорт, всичкооо, а както се оказа и ключът за вкъщи. И за да е още по-весело, се оказва, че и другият ключ за вкъщи е в другия куфар - на половинката. Голяма веселба. Картата, която имам в мен е кредитна и не ми е особено изгодно да тегля малки суми, но няма начин. Все пак любимият (нали е организиран, а от разказа се видя кой е шеметът) се оказва, че е скатал някакви български пари, които може да не ни стигнат (летище София – Овча купел е междуградски курс). Хванахме метро, после такси, взехме ключ от свеки и благополучно се прибрахме. Спахме сигурно 24 часа, аз лично изядох несметни количества храна, бяхме свалили около 3-4 кг за тези 24 часа. Получихме си багажа на следващия ден.

Никога, ама никога не съм се радвала, че съм си в София и ще отида на работа, колкото тогава!

Сега ще напиша още няколко думи, вече сериозно, за ситуацията, за билета, колко излезе и т н

[П.Кръстев]

Уникална история, която, сигурен съм, ще помните цял живот! 

 

Предполагам е щяло да излезе по-евтино ако сте отказали безплатния staff билет и сте си купили 2 нормални билета. Тогава тези главоболия щяха да бъдат спестени.   

 

Но доколкото разбрах сте научили за статута на билета на летище София....

[Фил]

 Все пак любимият ...

 

Ето как премеждията и трудностите сближават и сплотяват двойката   - лирическият герой еволюира от "половин" в началото, до цял и то любим накрая.     

 

Редактирано 22 юли, 2016 от Фичо

[bibi]

Мина, от това по-силно скрепяване на връзката - здраве му кажи.  Пожелавам ви положителна развръзка най-вече в този аспект, а от разказа личи, че вече гледате с насмешка на пътуването с "безплатен" билет .

[captain_oveur]

Сега ще напиша още няколко думи, вече сериозно, за ситуацията, за билета, колко излезе и т н

 

Ама ти досега не писа ли сериозно?!   

[Мина]

Първо много благодаря на всички за търпението и интереса, за мен беше удоволствие да ви разкажа това преживяване. Моля да ме извините за хаотичния разказ и правописните грешки. От дълго време исках да ви разкажа историята, но по хумористичен начин и с по-детайлна картина върху скитането по гишетата, защото в този разказ съм спестила поне 5 от тях J.

Безумно е, че тази голяма и скъпа авиокомпания има толкова лош сървис и толкова лоша организация на летището. Наистина по-скоро само загатнах премеждията по гишетата, в сравнение с реалното обикаляне и тревогите.

Истината е следната: ако още на първото гише ни бяха дали информацията, която ни трябва и е въпрос на две проверки, нещата шяха да са съвсем други, а именно:
 - половинът ще се прерутира през Атина, защото това е единствената опция, за да ползва поне още една безплатна отсечка и да не виси 24 часа в Доха. Билетът от Атина до София трябва да си го плати той, което беше още една тъпотия, и трябва да виси още в 12 часа в Атина, което щеше да е другата тъпотия, но да кажем няма как, това щеше да е негатив само за него.

 - не могат да презаверят моя билет, защото ще струва толкова, колкото нов.

Тогава много ясно, че щях да се кача на моя полет на първата секунда и да остане само той, като разчита, че авиокомпанията ще му намери решение. Страх, не страх от летене, тук все пак говорим за доста допълнителни разходи. Само че, когато нямаш цялата картинка пред теб и бързаш супер много, не можеш да вземеш информирано решение. Тъпото е, че те не можеха да намеря дори 1 свободно място за него. Както писах по-горе, до нито една от съседните ни държави. Освен това Катар в София не си мръднаха пръста, за да ни помогнат.

Ами какво щеше да стане, ако той не беше в бранша и нямахме възможност да си търсим решението сами? Ако бяхме с бебе? Ако нямахме пари? Всъщност ние нямахме налични пари тогава и платихме билетите с фирмена карта. От разказа ми не става ясно, но от първата минута, в която разбрахме, че нещата се закучват, половинът се мобилизира и в продължение на часове не е мръднал от компютъра да търси какви ли не комбинации само и само да се измъкнем, при това според условията на създалата се ситуация. Просто ако не беше той, бяхме загубени. Ако аз бях сама, сигурно щяха да се продали за бяла робиня вече някъде.

А сега две думи за билета и неговото „спечелване“ J

[Мина]

Коледното парти е на една много известна агенция за онлайн самолетни билети, където работи любимият. Канени са и авиокомпании. Предната година Търкиш подаряват билети, тази години също, но до дестинация в Ервопа. Тъй като Търкиш и Катар са в непрекъсната конкуренция, Катар също решават да подарят билет и да надцакат Търкиш, като гръмко обявят, че техният билет е до която и да е точка на света.

Обикновено томболата се тегли за агентите, които са продали най-много билети на съответната авиокомпания, което е логично. Тази година обаче решават да пуснат имената и на хора на други позиции. Така нашият човек печели билет. Обаче те не му дават никакво физическо измерение на билета, т.е ние разбираме на какви пачи яйца сме се насадили на летище София, на отиване. Но вече така или иначе нямаме избор. Няма какво да направим. Да не говорим, че и на отиване, и на връщане, бяхме уверявани многократно, че проблемните полети са дългите – от Банкок до София, защото много се пълнят. Ако минем тях, всичко ще е наред. Никой не си е направил труда дани каже, че сливат два полета в един - кратките до София.

Та тия мизерници в София решават, че ще си ги мерят с Търкиш, но ще минат тънко със стаф билет, който за тях струва 0,00 лв. На всичкото отгоре ни накараха да си платим летищните такси за билета подарък. МИЗЕРНИЦИ!!!!

Общо всичко с моя редовен билет излезе към или малко над 3000 лв. Толкова, колкото да си купим два нормални билета, за период, който ние искаме, да си пътуваме като царе и да не го мислим.

Редактирано 22 юли, 2016 от Мина

[Ardent]

Майстор на късия разказ!

 

 

23 потребители четат тази тема

20 потребители, 2 гости, 1 анонимни

[Мина]

В крайна сметка сега има какво да разказваме на внуците Освен това съм напред с две одеяла и една възглавница от Катар, както и с доста комплекти с чорапи и тапи за уши   
Прагът ми на търпение към лошия сървис падна още повече. 
А също така, в неделя, на 17.07, се сгодихме     

Млъквам, срам ме е, че ви оспамих така обстоятелствено, но пък как да събера това премеждие в 2 изречения. Ще ме разберете.
Ще мълча поне 1 месец 

[bulpa]

Честото за годежа!

 

Мина имаш дар слово и с удоволствие следях разказа ти