Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

Места на душата

 

Част от "Пътешественическо кино" и "Менар 2024".

Историята на първата катарка стъпила на Антарктида. Под "история" разбирайте думата буквално, защото Антарктида е само нюанс от живота на Хамида.
Главната идея е по-скоро да се проследи пътя към Антарктида, като се създаде цялостна представа как една жена от Катар е способна да стане част от подобна авантюра.
Филмът е носталгичен. Действието често се преплита с автентични записи от живота на Хамида, редуват се спомени за детството, пустинята, родителите.
Идеята да се свържат минало и настояще, ледената и пясъчната пустиня е добра, но изпълнението не се е получило добре. Старите кадри са подходящи като за встъпление, но за съжаление те не престават да ангажират вниманието на зрителя до самия край, превръщайки се в нещо излишно и досадно.

[Radnev]

Те дебнат / IzliYorlar

Менар Филм Фестивал 2025 бе открит с турския „IzliYorlar”, което в превод би следвало да означава „Те дебнат“. Последното, което очаквах бе фестивал на ислямското кино да ме изненада с „хорър“, но филмът за пореден път доказва, че в Турция може да бъде правено 2 и 200.

Хорър филмите са може би най- безопасната инвестиция от бизнес гледна точка. С неизвестни актьори, малко кървища и много писъци (или обратното), може да създадеш блокбастър от сорта на „Убийствен пъзел“, а после да нароиш десетина продължения. Мотивиращ фактор да твориш всякакви безумия.

В същото време, да създадеш истински „хорър“ без да изплискаш легена е наистина трудна работа. Жанрът е тегав и иска да задоволи една много странна особеност на нашата психика и поведение. Желанието да бъдем уплашени. Това желание от време оно е захранвано с приказки, митове и истории за духове, демони, вампири и всякакви други злокобни създания, които никой – никога не е виждал, но пък хората хилядолетия наред са били напълно убедени, че съществуват.

Така светът е еволюирал, до нашето съвремие, където киното е преекспонирало образите до безобразие, а съзнанието толкова се е рационализирало, че малко по-малко „хорър“ филмите са се превърнали в обикновена касапница.

За съжаление, филми на ужасите с истински психологически елемент вече излизат на високосна година, но пък за щастие „Те дебнат“ е един от тях. Трите истории на лентата ме върнаха далеч назад в детството ми, когато с ужас гледах „Царевичните деца“. И това, което си спомням най-ясно бяха панорамните картини на безкрайните царевични поля, които се набраздяваха от движещите се из тях създания. Въображението ми работеше на пълни обороти и в главата ми се създаваха сцени много по-страшни от това, което Малкият Ай се опитваше да стори на жертвите си.

Подобно усещане успя да ми създаде „Те дебнат“, а аз съм мъж на 40+ и казвам ви на няколко пъти настръхнах целия.

Има ли какво повече да се каже ...

 

П.П. Ако някой е гледал "Nosferatu", може да сподели впечатления, защото по една или друга причина, аз не успях да стигна до киното.

[Anna Kalinovska]

За първи път пиша предварително -

 

Понеже който е наблизо или като мен кара метро, все още може да успее.

Еднократна прожекция в Дома на киното.

 

"Алжир отвисоко"

https://menarfest.com/alzhir-otvisoko-3/

 

 

[домосед]

Прехвърляйки каналите, с периферното си зрение разпознах пейзажа в някакъв филм като южноафрикански и веднага върнах от началото да го изгледам. Дестинацията е пътуването. Макар и да има епизоди в самата Южна Африка (трогателно изпъстрени с анахронизми!), действието се развива в няколко други страни от Кения през Танзания, Малави и Мозамбик в началото на 1990-те, като се стига до трагичната кулминация в Сомалия през 1993. Главният герой – Дан Елдън – и още трима репортери от Ройтерс са линчувани с камъни от разярена тълпа, търсеща изкупление за избития току що до крак старейшински съвет на местната общност при обстрел от американски хеликоптер. Официалната обяснение, че американците са действали по фалшив сигнал за местонахождението на лидера на враждуваща паравоенна групировка. Иронията е, че журналистите са поканени от хора от същата общност, за да разгласят на света злината, сторена им от американците. Дан Елдън на 22 години е най-младият от журналистите. Реално съществувала личност. Британец. Филмът е за краткия му живот на активист, романтик, художник и пътешественик. Оставил е дневници и споменници (в ученическия прединтернетен смисъл), илюстрирани със залепени по тетрадки снимки и картинки, с естетиката на които са се съобразили създателите на филма. Първото му ангажирано пътешествие, 2 или 3 години по-рано, е мисията да се занесат пари на гладуващи бежанци от размириците в Мозамбик в Малави. В брой! Кой ходи да раздава пари в брой на бежанци в лагер. Ама децата откъде да знаят как се правят тия неща. Те са на приключенски сафари. Даже са инвестирали в ландровър на (много) старо за целта. Разбира се, че прегрява. Филмът е без сериозни претенции за велико изкуство или даже – разбираема, нежели – завладяваща, в наши дни приключенска история. Обаче у мене намира точния си зрител. Освен по очевидните сафари-магелански причини, а и че имам приятели, бели африканци от същото (моето) поколение, търсили и намирали самоизява през същия период по не много различен начин. И разказвали я край лагерния огън насред саваната.

 

 

Любопитен факт: първият кадър на трейлъра съдържа сградата, в която съм работил дестина години. Представям си се как махам на камерата от прозореца 

 

 

 

[домосед]

На 31.01.2025 г. в 14:13, домосед каза:

Дестинацията е пътуването

Точно обратното бива натъртено в епилога на Бруталистът: дестинацията си е дестинацията, а не е пътуването! Което ми прозвуча като гръмка, но куха фраза без особена връзка с всичко останало, което сме гледали на екрана предишните около 230 минути (включително - 15 антракт). И това е само едно от цял списък нехаресвания, който вече ми се беше натрупал. Някои от които - предполагаемо нарочно провокирани от автора (прекалено депресивен разказ, прекалено много символизъм, прекалено противен главен женски образ, прекалено натяквана сексуална фрустрация), други - като субективна моя оценка (прекалено много не е сниман в Америка, че да насилим въображението си, че е; #meToo изблиците са нехарактерни за епохата; епилогът е антиклиматичен... ). Ако почна да претеглям един по един плюсове и минуси, сигурно няма да му се съберат 6 от 10 точки, колкото и велика да е играта на Ейдриън Броуди (със сигурност я качва на по-високо ниво от първия път, когато взе оскар за ролята на жертва на Холокоста). И въпреки това го гледах със захлас и съм убеден, че това е най-сериозният (няма да се подведа да кажа "бруталният" 😉) филм на годината, заслужаващ си всички вече получени, а и очаквани награди. Но има уловка! Не е за всеки. Поне една от множеството теми трябва да ти е от конкретен интерес. Моята тема със сигурност е архитектурата на модернизма от средата на XX век. И как нейното развитие и възприемане се преплита с развитието на образите (двамата главни мъжки!) до степен да се превърне в изразител на най-съкровеното от вътрешния им свят и ... конфликт. Модернизмът има различни лица и етапи. Във филма архитектът на практика изобретява брутализма, за да отприщи натрупалото се в душата му се през годините на преследване в Европа и неприемане в Америка. В невинната си младост преди нацизма се е изявявал в стила баухаус, който е много по-хуманен, демократичен и функционален. Инвеститорът пък открива в брутализма визията на светилище-мавзолей на предприемаческата мощ. Лична и национална. А иначе проектът е за ... читалище със стая за молитва. 

 

 

 

[домосед]

Клас '90. Юбилейната Вилна зона (с повече и по-едро нарязан лук в кюфтетата) изненадващо ми хареса. Най-вероятно, защото е моето поколение (с много малко приближение до точния випуск), като имам сходни преживявания и като ученик, и като участник в такива годишнини. И хич не ми е трудно да разпозная и музиката, и дрехите (без носталгия!), и типажите, и конфликтите. Но също - и защото ги играят добре, без да се правят на карикатури. Последната реплика на Стефан Денолюбов в трейлъра ми идваше аз да я кажа 😏

 

 

[Duke]

Само дето навремето не викахме "купон", а "терен". Не знам защо и откъде се появи този русизъм в началото на 90-те... 

[домосед]

преди 8 минути , Duke каза:

Само дето навремето не викахме "купон", а "терен". Не знам защо и откъде се появи този русизъм в началото на 90-те... 

Това не е непременно грешка в сценария. Да си обърнеш езика към отминал жаргон е по-трудно, отколкото да си облечеш 80-тарски костюм. 

[era123]

39 minutes ago, домосед said:

Клас '90. Юбилейната Вилна зона (с повече и по-едро нарязан лук в кюфтетата) изненадващо ми хареса. Най-вероятно, защото е моето поколение (с много малко приближение до точния випуск), като имам сходни преживявания и като ученик, и като участник в такива годишнини. И хич не ми е трудно да разпозная и музиката, и дрехите (без носталгия!), и типажите, и конфликтите. Но също - и защото ги играят добре, без да се правят на карикатури. Последната реплика на Стефан Денолюбов в трейлъра ми идваше аз да я кажа 😏

 

 

На мен като един изискан gentleman, алергичен към  bullshit, ми се вижда доста просташки (от трейлъра това).

 

Да не би в тоя трейлър да е концентрирана цялата простотия и да остана прецакан в киното,че няма друга.

Че после ще трябва да се ходи на Светльо хиподилски. 

 

Дебелия Нейков е само за Бай Ганьо v2.0. 

Ама щом си казал, ще го гледам....

🫠

[era123]

3 hours ago, домосед said:

Клас '90

На чист цигански това не е трябва ли да е "випуск 90та"?

Баба й пита внучката: ти кой клас си? 

19та.

Аз: кви тъпотии говориш, ма? 5 клас си.

Внучката, не 19та съм. 

 

Клас (бг) - year

Class (eng) - стая

 

Та така. 

 

[antea]

ооо, аз ще го гледам това 😅 20- годишнината на нашия випуск завърши с бой насред залата в НДК, като най-много шамари изяде един зам.министър (по това време), на 25-тата година бяха страшни пиянски изпълнения с давене във външен басейн, изобщо елитна работа.... от тогава почнахме да се събираме по отделни класове само, за ограничаване на щетите 🙃

[домосед]

преди 2 часа, era123 каза:

На чист цигански това не е трябва ли да е "випуск 90та"?

Трябва. Предполагам, че са използвали "клас" от съображения филмът да става за износ.

Или пък, че вече се казва клас. Трябва да питаме някой, роден след 2000

[Duke]

преди 9 часа, домосед каза:

Трябва. Предполагам, че са използвали "клас" от съображения филмът да става за износ.

Или пък, че вече се казва клас. Трябва да питаме някой, роден след 2000

Според мен в случая "Клас '90" идва от култовия по видеовреме "Class of 1984", който надали си забравил... 😉 

[Radnev]

Менар 2025 приключи. 

Успях да изгледам 12-13 филма. Силно впечатлен останах от няколко турски продукции, вкл. поредица от късометражни филми. Иранското кино за пореден път затвърди позициите си на едно от най-добрите в света.

***

"Студен дъх" (Иран)

Това е филм, на който би завидял и Асгар Фархади. Иранците знаят как да правят кино. Дълбочината на житейските им истории е ВПЕЧАТЛЯВАЩА.

Двама сурови мъже пътуват из снежната пустош на иранските планини. Разделя ги тежко минало. Престъпление и наказание. Вина и изкупление.  
Действието е бавно, но изключително наситено. Историята няма нужда от думи. Играта на камерата, атмосферата и поведението на актьорите сами по себе си насочват към важните моменти. Всеки кадър е на мястото си.
Филм, който показва, че ако можеш да правиш истинско кино не ти трябва нито бюджет, нито купища актьори, нито дори диалози. 

Със сигурност най-доброто от видяното на Менар.

 

"Рибка пъстроперка" (Иран)

И за да не помисли някой, че съм пристрастен, ще нахвърля няколко реда и за "Рибка пъстроперка". Може би най-слабия или поне най-объркания филм, който гледах.

На пук на заглавието, филмът е много потискащ. Животът на героинята е празен, точно както и аквариума, който очаква своята рибка пъстроперка.

Всяка вечер момиченцето иска да купят малка червена рибка и изсипва по кана вода. За съжаление никой не се интересува от желанието на малката.
Готви се в близък план. Очевидно важен момент в битието на героите. Обстановката е сива и скучна. Къщата почти празна. В първия разговор между съпрузите, лицето на мъжа дори не присъства. Така ще бъде често и занапред. За сметка на това ще гледаме кадри на пълната му с храна уста и то в близък план.

Докато се закусва е забранено да се говори. На вечеря също. Всичко това се повтаря многократно.

Направен е опит за създаването на нещо модерно и по-авангардно, но за съжаление не се е получило. Макар и филмът да бе скромните 75 минути едва успях да го изтрая.

[Radnev]

„Гладиатор II”

„Приключенското кино“ и „Менарa“ дотолкова бяха обсебили времето за кино, че всичко друго бе останало на много заден план. 

Последните дни обаче успях да добавя новия „Гладиатор”. Честно казано, ако не знаех, че този филм е фаворит за награди, трудно бих го предположил.

„Гладиатор II“ се явява пряко продължение на своя оргинал. Препратките към първия филм са чести, като дори се използват и „архивни“ кадри, най-вече с участието на Максимус. Филмът не е лош, дори бих казал, че е  добър, а ако искате да гледате нещо динамично и по-епично, може да ви се стори и много добър. 

След като заглавието на филма е „Гладиатор“, то логичният въпрос е кой е новият герой на народа? Това е 28-годишният Пол Мескал, чиято филмова кариера е доста бедна, но след тази роля със сигурност ще избухне.

Дали младият Пол е подходящият човек е друг въпрос? Според мен не е. И играта, и персонажа му са много далеч от иконичната роля на Ръсел Кроу. По-лошото е, че същото важи и за двамата съимператори Каракала и Гета. На фона на грандиозната роля, която направи Хоакин Финикс, тези двамата изглеждат като недоносени педали. Бяха толкова нелепи, че дори не успях да ги намразя.

Дензъл Уошингтън прави каквото може, но човекът е вече на 70, а филмографията му толкова богата, че много отдавна сме свикнали на начина му на изразяване като актьор. С оглед на факта, че Уошингтън е чернокож, а съвременното кино обича да прави свободни съчинения, трябва да добавя, че образът на Марк Макрин не е измислен. В действителност, съвсем за кратко, Рим е имал такъв император, чиито произход е бил берберски.

 

[Zlia]

преди 20 минути , Radnev каза:

„Гладиатор II”

„Приключенското кино“ и „Менарa“ дотолкова бяха обсебили времето за кино, че всичко друго бе останало на много заден план. 

Последните дни обаче успях да добавя новия „Гладиатор”. Честно казано, ако не знаех, че този филм е фаворит за награди, трудно бих го предположил.

„Гладиатор II“ се явява пряко продължение на своя оргинал. Препратките към първия филм са чести, като дори се използват и „архивни“ кадри, най-вече с участието на Максимус. Филмът не е лош, дори бих казал, че е  добър, а ако искате да гледате нещо динамично и по-епично, може да ви се стори и много добър. 

След като заглавието на филма е „Гладиатор“, то логичният въпрос е кой е новият герой на народа? Това е 28-годишният Пол Мескал, чиято филмова кариера е доста бедна, но след тази роля със сигурност ще избухне.

Дали младият Пол е подходящият човек е друг въпрос? Според мен не е. И играта, и персонажа му са много далеч от иконичната роля на Ръсел Кроу. По-лошото е, че същото важи и за двамата съимператори Каракала и Гета. На фона на грандиозната роля, която направи Хоакин Финикс, тези двамата изглеждат като недоносени педали. Бяха толкова нелепи, че дори не успях да ги намразя.

Дензъл Уошингтън прави каквото може, но човекът е вече на 70, а филмографията му толкова богата, че много отдавна сме свикнали на начина му на изразяване като актьор. С оглед на факта, че Уошингтън е чернокож, а съвременното кино обича да прави свободни съчинения, трябва да добавя, че образът на Марк Макрин не е измислен. В действителност, съвсем за кратко, Рим е имал такъв император, чиито произход е бил берберски.

 

Точно противоположно е моето мнение за филма 🙂

За мен поредния несполучлив напън за продължение на успешен филм. Водни сцени в колизеума…. 
 

[Radnev]

На 13.02.2025 г. в 22:17, Zlia каза:

Точно противоположно е моето мнение за филма 🙂

За мен поредния несполучлив напън за продължение на успешен филм. Водни сцени в колизеума…. 
 

Съгласен съм с мнението ти.

Първият "Гладиатор" бе толкова добре изграден като история, персонажи и изпълнение, че всичко което се явява негово продължение винаги ще бъде в сянката му.  Именно затова при оценката си се опитвах да се абстрахирам от първия филм. Това разбира се, се оказа невъзможно, защото препратките към първия филм са твърде чести. Но пък очакванията ми "Гладиатор II" да бъде много зле не се оправдаха, така че моята оценка е добър.

 

П.П. Колизеумът е имал изключително добра система за наводняване и отводняване и там в действителност са се провеждали и водни битки. 

 

 

[домосед]

Заселниците

Замислили ли сте се, че чилийските уестърни са съдърни. Посоката на колонизация е Дивият Юг. В самия край на XIX век трима авантюристи - шотландски дезертьор, тексаски каубой и метис от архипелага Чилое налагат с терор над индианците собствеността и волята на земевладелеца Хосе Менендес на остров Огнена земя. И от двете страни на националната граница. Метисът - с най-малко настървение. Ако задуха обаче вятърът на промяната от столицата Сантяго - нацията да приеме и индианците - престъпленията биха могли да излязат на яве.

 

 

 

Това го гледах за самоподготовка в самолета за Чили.

[Zlia]

преди 6 часа, Radnev каза:

П.П. Колизеумът е имал изключително добра система за наводняване и отводняване и там в действителност са се провеждали и водни битки. 

Хмм, сега разбрах, че е писано по този въпрос. Хем уж съм учил за инженерно строителните постижения на древен Рим. Без да задълбавам, прочетох, че не са намерени доказателства за наводняване на арената и как е ставало. Не бих се учудил да са го правили де, но въпреки това филма не ми допадна 🙂

[Radnev]

Носферату

 

„Носферату – симфония на ужаса“ е немски филм от 1922г. Лентата е смятана за една от най-внушителните продукции на нямото кино. Историята плътно следва книгата на Брам Стокър – „Дракула“. Стига се дотам, че наследниците на Стокър завеждат дело в Германия и съда отсъжда копията на филма да бъдат унищожени. За щастиe няколко бройки са спасени за поколенията.

През 1979г. излиза римейк на филма с участието на Клаус Кински, който също се нарежда сред кинокласиките на европейското кино.

И ето, петдесет години по-късно излиза нов римейк, заявявайки амбицията си да повтори успеха на предшествениците си. Историята отново плътно следва „Дракула“ на Брам Стокър, но в традицията на по-ранните филми, вместо изтънчения образ на граф Дракула, тук злодеят е граф Орлок, който е истинско средновековно чудовище.

Филмът не е лош, но в същото време е много далеч от славното минало на своите предшественици. Историята е преекспонирана до безкрай и според мен единственият начин публиката да бъде изненандана е да се направи един много по-широк и разчупен адаптиран сценарии, който да ползва само и единствено заемки от "Дракула". Може би, при мен голяма роля изигра и факта, че съм чел книгата на Стокър, а „Дракула“ на Копола съм гледал два пъти, като втория път бе преди няколко години. Спомням си историята доста детайлно, така че „Носферату“ не успя да ме грабне, а да ме изненада изобщо.

Вижда се, че във филма е вложено достатъчно старание, но въпреки това самото изпълнение куца. Използваните кинопохвати са доста стандартни и в нито един момент не успяха да ме накарат да изтръпна, а когато говорим за подобен тип филми, може би това е най-точният критерии доколко нещата са сполучливи.

[домосед]

Истинска болка

 

Заглавието не лъже за съдържанието, като по-подходящия превод би бил голяма мъка. Като мъката е и за героите, и за невинните мирни зрители. Джеси Айзенбърг се почувствал задължен да направи някакъв филм в памет на предците си, минали през погромите в Европа и Холокоста и произвел нещо, с което да измъчи и оцелелите и потомците им. Форматът е туристическа обиколка по места свързани с живота, а впоследствие - и страданията - на еврейската общност на територията на съвременна Полша. Улици, оцелели жилища, бизнеси, белези от зазидани гета, гробища с плочи на няколкостотин години, концлагери с оцеляло характерно оцветяване на стените на газовите камери. Обиколката е информативна и затрогваща, но не достатъчно разтърсваща, че да става за филм. И затова в центъра на вниманието попада един свръхемоционален млад неудачник, който не може да си намери друго място в съвременния мирен свят на безгранични възможности, освен да пуши трева в мазето на родителите си. Оправданието е, че много обичал баба си, оцеляла от лагер и емигрирала в Америка. А всички останали, на които ходи по нервите през цялото време - оригва се на масата, псува, навлиза им в личното пространство, кара ги да му пазят с часове раницата пред гарата, дудне им, че са си платили за първа класа (тя пък една първа класа!), кара се на водача, че ги води по туристическите места по програмата, за която са си платили, нарочно пропуска гара, за да не буди сладко спящ другар - съвсем по американски, се надпреварват да го утешават колко хубав прекрасен човек е и каква благословия е да ги озари компанията му. И накрая му (на Кийрън Кълкин) дадоха и оскара и златния глобус. А на мене ми идва да му зашия един шамар и да му кресна да вземе да се стегне (да си събере лайната, амер.). И още един - на Джеси Айзенбърг, че го е създал и че е влязъл в поддържащата роля на поддържащ го, дразнещ сам по себе си, но - по-малко, братовчед, обичал същата баба. До шамар се стига, има го и в трейлъра, но с много по-ниска от необходимото за истинска болка кинетична енергия.

 

 

[Radnev]

"Веществото"

Зрителските отзиви бяха противоречиви. Подходих с ниски очаквания и резултатът бе "Уау!"😲.От доста време не бях гледал подобен филм и ми трябваха няколко дни, за да го осмисля. Това е филм, който със сигурност ще помня много дълго време.

Това е истински филм на ужасите. Освен съспенс има и доста гадории, които впоследствие преминават и в бруталии. Обичам натуралното представяме на сцените, но във "Веществото" са прекалили, до степен да си отмествам погледа в определени моменти. Може би това е единственото нещо, с което са прекалили, особено накрая. По подразбиране смисълът на филма би следвало да бъде връзката на жената с тялото й, най-вече след определена възраст.В действителност филмът наистина започва така, но това е само увертюра. В последствие нещата стават много по-дълбоки. Според мен именно там се прекъсва връзката между сюжета и по-голямата част от зрителите. Филмът губи своята линейност и смисълът му започва да се разклонява. Тук всеки остава сам със себе си, със съзнанието си и това, което се случва на екрана. Филмът задава много въпроси. В едно с баталните сцени е много лесно съзнанието да се изключи и да се опита просто да го игнорира, като поредната боза с претенции за елитарност. Възможностите за интерпретация са много, но основният въпрос, който се бе загнездил в моето съзнание бе, защо героинята се подлага на цялото това изтезание. Само за да бъде по-млада ли? Та, тя дори не бе една и съща личност със своето, нека го наречем "отроче". И въпреки това, тя го гледаше като своя малък "Франкенщайн", който не спираше да я изяжда жива. Разделяше живота си с него като Д-р Джекил и Г-н Хайд, но оставяйки за себе си само най-лошото, най- ужасното. Не бе способна да го унищожи, въпреки че "То" я унищожаваше с цялата си злоба. Но започвам да издавам твърде много. Докъде си готов да стигнеш, за да получиш по-добрата своя версия, но по- лесния път? Какво си готов да сториш със себе си, ако си толкова празен и толкова си се намразил, че вече не можеш да намериш нищо положително в същността си? Докъде ще стигнеш, за да получиш обожанието на останалите?

Деми Мур се бе засилила с бясна скорост към Оскара и след като с този филм не успя, значи няма да е никога.

[Zaro]

преди 15 минути , Radnev каза:

"Веществото"

Зрителските отзиви бяха противоречиви. Подходих с ниски очаквания и резултатът бе "Уау!"😲.От доста време не бях гледал подобен филм и ми трябваха няколко дни, за да го осмисля. Това е филм, който със сигурност ще помня много дълго време.

Това е истински филм на ужасите. Освен съспенс има и доста гадории, които впоследствие преминават и в бруталии. Обичам натуралното представяме на сцените, но във "Веществото" са прекалили, до степен да си отмествам погледа в определени моменти. Може би това е единственото нещо, с което са прекалили, особено накрая. По подразбиране смисълът на филма би следвало да бъде връзката на жената с тялото й, най-вече след определена възраст.В действителност филмът наистина започва така, но това е само увертюра. В последствие нещата стават много по-дълбоки. Според мен именно там се прекъсва връзката между сюжета и по-голямата част от зрителите. Филмът губи своята линейност и смисълът му започва да се разклонява. Тук всеки остава сам със себе си, със съзнанието си и това, което се случва на екрана. Филмът задава много въпроси. В едно с баталните сцени е много лесно съзнанието да се изключи и да се опита просто да го игнорира, като поредната боза с претенции за елитарност. Възможностите за интерпретация са много, но основният въпрос, който се бе загнездил в моето съзнание бе, защо героинята се подлага на цялото това изтезание. Само за да бъде по-млада ли? Та, тя дори не бе една и съща личност със своето, нека го наречем "отроче". И въпреки това, тя го гледаше като своя малък "Франкенщайн", който не спираше да я изяжда жива. Разделяше живота си с него като Д-р Джекил и Г-н Хайд, но оставяйки за себе си само най-лошото, най- ужасното. Не бе способна да го унищожи, въпреки че "То" я унищожаваше с цялата си злоба. Но започвам да издавам твърде много. Докъде си готов да стигнеш, за да получиш по-добрата своя версия, но по- лесния път? Какво си готов да сториш със себе си, ако си толкова празен и толкова си се намразил, че вече не можеш да намериш нищо положително в същността си? Докъде ще стигнеш, за да получиш обожанието на останалите?

Деми Мур се бе засилила с бясна скорост към Оскара и след като с този филм не успя, значи няма да е никога.

Голяма боза е тоя филм. Ако беше взела Оскар, направо да закриват киното като изкуство.

[Radnev]

преди 27 минути , Zaro каза:

Голяма боза е тоя филм. Ако беше взела Оскар, направо да закриват киното като изкуство.

Мислиш ли, че има смисъл от подобни фейсбук коментари?

Кой трябваше да вземе Оскара, та да не закриват киното?

[Zaro]

преди 14 минути , Radnev каза:

Мислиш ли, че има смисъл от подобни фейсбук коментари?

Кой трябваше да вземе Оскара, та да не закриват киното?

Чакай сега. Да не се обиждаме, ФБ почти не ползвам 😀. Но ако един филм е боза, не трябва да е проблем да го наречеш боза. Има филми, има и кино. Такъв тип "филми" нямат нищо общо с киното. Лично мнение, с което не обвързвам никого.