Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

"Уроците на Блага"

На провелото се в града автокино🎬🚗,  успях да се разпиша с "Уроците на Блага".

Въпреки лошите атмосферни условия, си тръгнах доволен, осъзнавайки най-малкото колко струва гробно място в Шумен и на какво е способен човек, за да го заслужи😉.

***

Сега насеризно!!!
Абсурдът на ситуацията е убийствен, но напълно реален за благопристойните разбирания на Блага и не само.
Гробното място се сравнява с така лелеяния апартамент, но този е за вечни времена. Надгробната плоча трябва да бъде специална, но понеже петолъчката не върви да е червена, тя ще бъде черна.
И ако до сега животът я е жалил, то тепърва за Блага предстои земетръс, който ще разбие всички нейни илюзии.
Зад аристократичната маска на извисения културтрегер и надменния, поучителен тон, всъщност се крие една слаба и уплашена жена, която в името на каузата (гробния парцел) ще бъде готова на всичко.
Образът придобива нова увереност, за да достигне до кулминацията си и неизбежния крах, съпътстван от пълен морален разпад.
Ели Скорчева играе страхотно. Филмът е с двама актьора и половина + един глас, но в същото време въздейства силно и приковава вниманието.
Мисля, че един от критериите за качествено кино е лентата да събужда различни асоциации, така че всеки гледал я да разбира и усеща внушенията й по различен начин. "Уроците на Блага" го постига със сигурност.
Като за финал си мисля, че за мнозина "Уроците на Блага" ще остане като филма, в който лелката обрана от телефонни измамници, започва да работи за тях.
За мен ще бъде филма, който показва докъде може да стигне и колко дълбоко може да пропадне един човек обсебен от илюзиите на собствения си живот.

[Argentique]

преди 1 час, Radnev каза:

Надгробната плоча трябва да бъде специална, но понеже петолъчката не върви да е червена, тя ще бъде черна.

 Полуде народо... Усложняват си живота, вместо да им разпилеят праха над Егея като на авторката на „Случаят Джем“.

Ех, @Radnev, как можеш да се доверяваш на мнението на полупознати хора за книги?  Отваряш, четеш – или ще ти хареса, или не. 
Спамя тук и се оплаквам, че отдавна не съм чела твой пътепис, но търпеливо чакам или да събереш вдъхновение за писане, ако имаш материал, или да се изчекнеш някъде по чукарите, ако още не нямаш. 

[iaia_mama]

преди 20 минути , Argentique каза:

 Полуде народо... Усложняват си живота, вместо да им разпилеят праха над Егея като на авторката на „Случаят Джем“.

Ех, @Radnev, как можеш да се доверяваш на мнението на полупознати хора за книги?  Отваряш, четеш – или ще ти хареса, или не. 
Спамя тук и се оплаквам, че отдавна не съм чела твой пътепис, но търпеливо чакам или да събереш вдъхновение за писане, ако имаш материал, или да се изчекнеш някъде по чукарите, ако още не нямаш. 

И аз!  И аз!

[Radnev]

За съжаление тази година е крайно ограничена от към пътувания😮‍💨. 

Има някакви дребни пътувания и уикенд забежки, но те душа не хранят. Надявам се лятото да се съберат десетина дни за нещо малко по-голямо и доста по-авантюристично.

Много съм затъкнал и откъм пътуванията, и откъм писания, та само в тази тема за филмите пиша.

Много зле положението😷.

[Argentique]

Ще се подредят нещата.🤞 Междувременно чакаме 

[домосед]

Отпуснах доверие на актрисата Зендая след халтурната ѝ екранна изява (даже не бих го нарекъл роля) на муджахидинка с прогресивни разбирания на пустинна планета. Гледах я в Претендентите на Лука Гуаданино (същият запомнен с хомоеротично заредения филм Call Me by Your Name, в която изгря звездата на Тимотейчо - главния герой в сагата за пустинната планета). Това е ролята! Секс(апил), пот и сълзи на корта за тенис! Впрочем дали има или няма сълзи би било спойлер. Любовен триъгълник има. А дали любовта е симетрична по стените на триъгълника, тръгващи от дамския ъгъл, е въпрос на интерпретация във времето. Което покрива период от 13 години. През които героинята ѝ манипулира двамата хлътнали по нея от пръв до последен поглед приятели претенденти. Така че да прекарат най-активните години от живота си в рицарски турнири за благоволението ѝ. С тенис ракети вместо копия. Зендая по-убедителна, че хлътването е неизбежно, а турнирите – страстни, трудно би могла да бъде. И съвсем по правилата на спортните драми, филмът провокира зрителя да си избера страна, за която да вика и … да гадае с притеснение коя е избрал сценаристът. В тениса няма реми.

.

 

[Radnev]

"Клети създания/Poor things" 

Когато баща ти е Франкенщайн, а в двора се разхождат кученца с патешки глави може да очакваш всичко.
***
Филмът започва като черно бял, връщайки ни в зората на романтичното кино.
Действието неусетно става цветно и случайно или не е свързано с откриването на истинския живот в неговия най-първичен вид.
За разлика от обезобразения си баща, открил света чрез болката, Бела Бакстър (Ема Стоун)  ще започне да открива света през призмата на удоволствието и сексуалността.
Този филм не може да бъде сложен в определена категория или жанрова рамка.
Историята е цветна и запомняща се, използва подсъзнателни капани и има голяма вероятност на сутринта да се събудите именно с мисълта за нея.
Препратките са много. От очевидни до най-невероятни. Тук има храна за всяка развинтена фантазия. От "Франкенщайн" и идеята за създаването на новия живот, подобно на самия Бог (дори името на Дефо е Богуин), до библейската история за Ева, познала себе си чрез греха.
Според мен Лантимос определено се завръща към "Омарът", но не като сюжет или начин на заснемане, а като замисъл на действието и цялостна концепция на филма. Тук обаче лентата е многоцветна и разчупена. Идеята отново е смисълът на съществуването и най-голямото търсене в живота на всеки - търсенето на самия себе си.  Какъв е пътят към това познание - oтговор няма. Пътят може да бъде всякакъв и да мине по всякакви пътеки.
Творението на Лантимос е странно, но в същото време въздействащо, силно напомнящо на стила на Алехандро Ходоровски, но по-лесно смилаемо. Комичност, трагичност и гротеска, сюреализъм, фантасмагория и артхаус в едно.

[Radnev]

"Mad Max" - Фуриоза

Пиша този коментар като истински фен на всички филми от поредицата за "Mad Max"🤩.

Може би критиката ще е в повече, но това не означава, че филмът е лош. Просто отстъпва на предишния, който бе истински апотеоз на екшъна, задаващ  стандарти.
Образите използвани в "Пътят на яростта" отново присъстват. Особено този на Джо Безсмъртни и неговите синове, но без да имат запомнящото се влияние от предишния филм.
Има твърде много диалози, нехарактерни за "Лудия Макс" . Разбирам режисьора, който прави опит да изгради някакъв що-годе завършен образ на Фуриоза, но не това е нещото, което направи предишния му филм култов.
"Mad Max" винаги е бил образ, появяващ се от нищото, преминаващ през екрана и отново изчезващ в нищото. Самотния, мълчалив войн, наподобяващ стрелците на Серджо Леоне или самураите на Куросава. Герой, роден за битка, а всеки ден е оцеляване на предела - от сутрин до здрач. 

Друг проблем е, че във филма сякаш има твърде много бруталност. Като се има предвид, че по принцип филмите за "Mad Max" са по-хард, тук малко са прекалили и това също създава донякъде неприятно впечатление.
Ако през 2015 (може ли да повярвате?!?), не бе излязъл "Пътят на яростта", този филм щеше да бъде събитие. За съжаление, сега е само едно по-слабо продължение, което вероятно ще има и други продължения, надявам се по-силни.
В крайна сметка се радвам, че филмът го има - истински екшън, каквито в модерните ни, чувствителни времена вече не се правят.

 

 

[Radnev]

От днес до 5 юни в града отново се провежда кинофестивала "Златната липа". 

Както и предходната година, началните прожекци са съпътствани с доста ентусиасти, които са решили да видят що е то кинофестивал и има ли той почва в техните полупразни глави. Допълнителна роля играе и факта, че днес (1 юни) е почивен ден и най-вече, че филмите са безплатни - светая светих за всеки себеуважаващ себе си българин.

В конкурсната програма са включени 18 български филма, което е абсолютен прецедент. Основен фаворит, естествено ще бъдат "Уроците на Блага", а като се има в предвид, че специален гост е самата Ели Скорчева, на която ще бъде посветена и звезда в местната "Градина на славата", то не е трудно да се досетим кой ще бъде големият победител в таз годишната "Липа". 

Официалното откриване е от 18:00, но аз вече проверих какво става на червения килим и дори видях, че и заснех гробното място😉 (който е гледал "Блага" знае!) на звездата на Ели Скорчева.

Междувременно двама дядовци с мустаки и панталони с ръб (вероятно бивши военни) обсъждаха, колко добре приляга червената петолъчка на дама като другарката Скорчева. После продължиха с обичайната програма колко силна армия сме имали едно време и как руските БТР-и, дори и сега превъзхождали американските Страйкъри, дето сме щели да дадем 2-3 млрд. лева държавни пари за тях.

Някак си без да разбера се прехвърлих на живо във "Времеубежище"-то на Георги Господинов ...

 

П.П. Кратко ревю за пърия филм, който успях да гледам, малко по-късно.

 

[Radnev]

„На ръба” (Испания)

Годината е 2021. Последствията от локдауна и икономическата криза се усещат с цялата си сила. В една стагнирала икономика банките продължават да печелят милиарди, а обикновените граждани остават на улицата.

Тежките социални проблеми са отразени чрез три истории, които се разиграват по улиците на Мадрид.

Докато личният му живот потъва, адвокат – идеалист издирва непозната жена, чието дете е на път да бъде отнето от социалните служби.

Емигрантка от Аржентина се опитва да спаси дома си на пук на отчаянието и непукизма на мъжа й.

Самотна възрастна жена неистово копнее да се свърже със сина си, който не можейки да понесе срама от провала е решил напълно да се изолира от живота.

Бих разделил филма на три части. Първата третина е встъпителна и на зрителя трудно се отдава да разбере, че на практика историите се развиват почти самостоятелно. Във втората третина социалната драма вече е водеща, а отделните историите стават ясно дефинирани. Всяка тръгва по своя път, а героите се превръщат във все по-завършени образи.

Последната третина е кулминационната. Както и в живота, големият финал не е еднакъв за всички. Никоя история, никога и никъде не съществува самостоятелно, но там където все още го има приятелството и солидарността, доброто има шанс да тържествува. Там, където се е настанило отчуждението, всичко е обречено.

[Radnev]

"Добрият шофьор" (България) 

Бавното и протяжно действие съпътства този филм през цялото време и не го оставя до самия край. 

Захвърлен в неизвестно далечно село, таксиметровият шофьор Иван е объркал всички важни избори в живота си. 
Работата му е тя гостна, а безсмисленото ежедневие доминира над целия му живот.
За да избяга от ужасната житейска безизходица, героят е превърнал в своя фикс идея, събирането на необходимите средства, за да се завърне при семейството си във Финландия. Само дето семейството му нито иска да го види, нито иска да го чуе. 
В това отношение, като конструкция и начално развитие на образа филмът донякъде наподобява "Блага". За съжаление всичко свършва до тук. С всеки следващ кадър действието става, все по-протяжно. Излишните кадри как някой си досипва ракия или силно дърпа от цигара не допринасят с нищо, като допълнително въздействие. 

Едно от малкото положителни неща е визията на Малин Кръстев, която пасва на филмовия образ идеално.
Геро, въпреки многото килограми, трудно минава за охранител, а стандартните му актьорски изпълнения по никакъв начин не го асоциират с човек, който пребива хора за пари, вкл. най-добрият си приятел. 
Изграждането на връзките между образите е слабо. Финалното решение е странно, но все пак донякъде пасва на съдбата на двамата герои, които тънат в своята пълна безпътица. 

[Radnev]

"Гражданинът светец" (Грузия) 

Над забравена от бога подземна мина, се извисява дървен кръст с разпната статуя на миньор. Всяка смяна, влизаща в забоя минава покрай светеца, за да получи закрилата му.
Но идва сутрин, в която статуята изчезва и всичко се обърква.
От тук насетне просто не знам как да опиша този черно-бял грузински филм на режисьорката Тинатин Кайришвили. Прочетох малко за историята му й разбрах, че филмът изключително трудно пробива на международната сцена.

Лентата е много стойностна, но в същото време и много различна. За повечето зрители най-вероятно би била и странна, но нали казват, че истинското изкуство задава въпроси. Отговорите ги намираме ние.
"Гражданинът светец" е разрез на човешката душевност, в която вярата и нуждата да вярваш в нещо се преплитат до степен на едно и също.
Какво означава да си светец и имат ли място светците в света на живите? Какво бихме искали от тях и какво бихме сторили, ако те не откликнат на нашите горещи молби? Въпреки очевидните препратки към религията, този филм не е религиозен.

През цялото време се надявах, лентата да бъде оценена. В класацията на публиката, го сложих дори пред нашата "Блага". В крайна сметка "Гражданинът светец" спечели голямата награда на фестивала🎆🎇🥳. 
Кинооператор е Крум Родригес, който е българин. После разбрах, че именно за работата си по "Гражданинът светец", той е сред номинациите на тазгодишните награди на Американското дружество на кинооператорите.

[Radnev]

"Чума" 

Въпреки, че филмът е правен по разказа на Йовков и съответно финалът е всеизвестен, напрежението съществува до самия край. Моментът, в който зрителят заживява със съдбата на героите настъпва много бързо.

Свежен Младенов прави страхотна роля. Екранното му присъствие е запомнящо се, а образът който изиграва за дълго остава в съзнанието.
Голяма роля има и сценаристът Боян Биолчев,  който се отклонява от така характерния за българското кино образ на премазания от живота, отруден човечец, който тихо скърби по ужасната си съдба.
За голяма моя радост, създателите на този филм са решили да се отдадат на творческата си импровизация и в други насоки. Филмът не приключва там, където свършва "През чумавото". Това придава на лентата една нова визия и смисъл различен от този на разказа.
Имайки предвид жестокия консервативатизъм на българската публика, особено когато става дума за исторически и литературни наслагвания, мога само да адмирирам тези смели действия.
В крайна сметка публиката в салона бе силно раздвоена между бурни овации и намусени физиономии. Това бе и лентата с най-малко овации от всички филми, които успях да изгледам.

Без да бъде перфектен, страдайки от така характерните слабости на българското кино, за мен "Чума" си остава един много добър български филм като игра, замисъл, действие и реализация.
Това е филм, който не само харесвам, а и препоръчвам. 

[iMari]

В З*****а вече са пуснали първата серия от втори сезон на"Домът на дракона". Много са бързи! 🙂

Иии историята продължава все едно никога не е спирала, с блестяща игра на актьорите от британската школа и впечатляващи декори и визуални ефекти.

[Граф Вронски]

преди 2 часа, iMari каза:

В З*****а вече са пуснали първата серия от втори сезон на"Домът на дракона". Много са бързи! 🙂

Иии историята продължава все едно никога не е спирала, с блестяща игра на актьорите от британската школа и впечатляващи декори и визуални ефекти.

Още от Game of Thrones (май 4ти сезон) ми стана традиция да ставам в понеделник в 06:00 и да го гледам тогава преди да отида в офиса. 🤣🤣🤣 (не че другите дни се съм ставал пак към толкова). Та, и сега си я продължавам тази традиция 🤣🤣🤣

[Argentique]

преди 37 минути , Граф Вронски каза:

ми стана традиция да ставам в понеделник в 06:00 и да го гледам тогава

Графе, ти не си човек... 

[Граф Вронски]

Мисля, че назад в темата е споменавам френският филм Qu'est-ce qu'on a fait au bon Dieu? (на български е "Какво направихме, за Бога?", на английски в imdb го пише Serial (Bad) Weddings) от 2014.
Накратко: този филм разказва за типично френско католическо семейство, имащо 4 дъщери. Искащо да си бъде такова и да остане такова (ох, колко хубава дума), или поне това са вижданията на родителите. Но любовта не познава граници. 3 от дъщерите са вече женени за френски граждани, но не за типичния френски образ (бял католически мъж) спрямо Клод и Мари (родителите). Отборът на съпрузите се състои от китаец, арабин и еврен. Надеждата е последната дъщеря. Последният е французин, католик, но ... не е бял.

И странно, чак се сега разбрах, че има втори филм, че дори и трети филм, чийто френски имена добавят по една думичка към първоначалното име:

• Qu'est-ce qu'on a encore fait au bon Dieu ? / Какво направихме отново, за Бога? / Serial (Bad) Weddings 2 от 2019.
• Qu'est-ce qu'on a tous fait au Bon Dieu ? / Какво направихме всички ние, за Бога? / Serial (Bad) Weddings 3 от 2021.(тука българският превод е несигурен, мой е 😄)

Засега успях да изгледам втория филм само. 
Действието се развива няколко години след първия. Родителското тяло се завръща от "прекрасно" пътуване по целия свят (4 различни дестинации, мечта за всеки с магелански дух). Но не е като пътуване във Франция.
Всяка от младите (някои вече не са много млади, имат деца по-големи от 3 години) двойки има различен проблем с френското общество. Или по-точно всеки съпруг има проблем. Несигурността ги кара да вземат решението да напуснат Франция! Шок и ужас в очите на Клод и Мари. Как така ще напуснет Франция? Защото "Mais on a tous ici" ("Но тук (във Франция) си имаме всичко"). Реплика, която не за първи път чувам. 
В същото време ще има и нова сватба, защото семейството е станало голямо чрез много бракове, и някъде там има свободни моми/ергени за омъжване/женене. Но и там има изненада. Спирам до тук, за да не издавам повече детайли.

Как ще се справят Клод и Мари с всички тези проблеми? По френски. 😛
 

 

[домосед]

Седя си снощи аз с дистанционното и прехвърлям български ТВ канали, за да намеря нещо интересно отвъд футболния похлупак. 

И ето! Попада ми мистериозно заглавие Американци в Южна Африка. Веднага го пускам. Оказва се класическата комедия с любимеца (за ограничен период, който той май още не е разбрал, че е свършил) на всички южноафриканци Лион Шустер. There's a Zulu On My Stoep (1993). Вярно, заглавието съдържа южноафриканизъм (stoep = веранда) и в чужбина е разпространяван като Yankее Zulu. В целия филм има само една американка, а вместо това - половината британско кралско семейство. Принц Уилям е тоя, който сваля черни момичета (с пуканки на кино в Сън Сити), а Чарлз и Камила си говорят по телефона на зулуски с разговорници, за да объркват подслушващите таблоиди. Комедията е на ниво да съдържа най-различни лайна от бозайници (със или без човешки разум), нито едно - в тоалетна, че да си кажеш, че е кенефен хумор. Присъстват и самите бозайници и помагат на добрите в стил Сам вкъщи срещу лошите, изживяващи се за Умиращи трудно. Съдържа и смешки с променен цвят на кожата, което 30 години по-късно в Холивуд е станало абсолютно табу. Тържество на носталгията!

 

 

 

[Radnev]

"Жан дю Бари - Фаворитката на краля"

Една от най-скъпите френски продукции, открила фестивала в Кан през 2023г. В тон с традициите на откриването, обикновено подобни филми са винаги гледаеми👍.
Нелоша историческа драма, в която
Джони Деп, в ролята на Луи XV играе прилично. Костюмите и пресъздаването на дворцовата обстановка от средата на XVIII век е на високо ниво и може би това е най-голямото достойнство на филма.
Сблъсъкът между Жан дю Бари и опитващото се да я отхвърли висше общество е пречупен по-скоро през призмата на комедията, отколкото на тежката драма.
Действието се развива изцяло във Версай. Джони Деп говори френски перфектно, но за сметка на това твърде рядко.
Дворцовите правила и нрави също заемат важна част от действието.
Кралският двор е оплетен от дворцови интриги, а скандалната любовна връзка между краля и метресата Мария Жан дю Бари разкрива само малка част от нека го наречем свободния живот, който се шири из Версай.

[Duke]

Снощи по HBO MAX гледах чисто нов документален филм посветен на живота на Steven Van Zandt (a.k.a. Little Steven or Miami Steve) озаглавен "Disciple" и преведен на български като "Стивън Ван Занд: Апостол"

 

 

Не съм убеден колко от вас знаят кой всъщност е Little Steven, но със сигурност всички са наясно с апартейда в ЮАР през 80-те. Няма да бъде преувеличено ако кажа, че Nelson Mandela до голяма степен дължи свободата си на хора като Peter Gabriel и Little Steven, които успяват да обединят музиканти от цял свят, за да обърнат вниманието на цивилизования свят към случващото се в ЮАР. Филмът проследява живота на Steven Van Zandt, приятелството му с Bruce Springsteen, създаването на великата "E Street Band", неговата самостоятелна кариера като музикант и продуцент, ролята му на Silvio Dante в култовия сериал "The Sopranos" и тази на Frank "The Fixer" Tagliano в сериала "Lilyhammer". Във филма участват плеяда световни знаменитости начело със Sir Paul McCartney, Bruce Springsteen, Peter Gabriel, Bono, Eddie Vedder и много други. Този филм е истинска наслада за всеки меломан и достоен поклон към делото на един от онези "невъзпяти" герои на рока без които нищо нямаше да бъде същото...

 

 

[домосед]

На 28.06.2024 г. в 8:41, Duke каза:

Не съм убеден колко от вас знаят кой всъщност е Little Steven

А Уорън Елис?

Ник Кейв ужким шеговито вмята една реплика че Уотс успял един по един да разкара останалите членове на Bad Seeds и вече идвал неговият ред. Но няма проблем - обществото и държавата го окуражили да усвои и друг занаят, и той избрал фино грънчарство (ceramics, англ.)

Филмът на Андрю Доминик Това поне знам, че е вярно (This much I know to be true), сниман 2021, е посветен на създаването на покъртително елегичния (те, щото другите му не са) албум Ghosteen. Гранд-дамата на 60-тарсия британски рок играе (чете текстове) под прякора Ковид-дамата, поради видимо незавършилия още процес на рехабилитация. Мярка се по Skype и Ърл Кейв и юрка баща си да не мрънка, че му е досаден снимачният процес, и да се стегне, за да стане филмът. Става! Коментира се и личният му проект Файловете на червената ръка, в която отговаря на лични терзания на хора, дотолкова загубили опора в живота, че са готови да потърсят съвет от Пустотата (The Void)  
 

 

[Radnev]

What is wrong with them?

 

Няколко независми продукции, произведени оттатък океана, ме убедиха за стотен път, че нещо определено не е в  ред при тези хора.

Любов, лъжи, кръв (Love, lies, bleeding)

Мъртвите не умират (The dead don’t die)

Кучетa ядат кучета (Dog eat dog)

Първите два са част от програмата на Сънднас филм фестивал. Това е най-големият фестивал за независимо кино не само в САЩ, но и в целия свят, като всяка година през селекцията му минават хиляди филми. Последният пък е селектиран в Кан.

И ако преди си задавах въпроса „Луди ли са американците”, вече се питам „Колко луди са тези хора всъщност?”

Дори независимите им продукци са нашарени с кръв, убийства и много насилие. Всяка морална дилема е свързана с това да взема ли парите или не, да отвелка ли някого, да убия този или онзи???

Накрая се оказва, че моралните дилеми са само за слабаци, така че просто трябва да се действа. Самюъл Колт ти е дал свободата, ти само трябва да натиснеш спусъка. Това е единственият начин, да разбиваш обществените норми, да бъдеш свободен и морално извисен над безличната маса. Накрая ще бъдеш затрелян от ченгетата, но в страната на неограничените възможности, всеки трябва да си заработи хляба.

 

Мъртвите на умират (The dead don’t die)

Адам Драйвър, Стив Бушеми и Дани Глоувър са само част от имената, които участват в този странен филм. Намигванията към други продукции са многократни, а режисьор е Джим Джармуш, отдавна признат за една от водещите фигури в независимото американско кино.

Някъде там, в дълбоката американска провинция на Средния запад, помощник – шерифът паркира крещящо червения си Smart. Всички са убедени, че труповете са наръфани от кучета, но той е убeден, че виновниците са .... зомбита. Заедно с аситентката на телефона, двамата подозрително приличат на героите от „Туин Пийкс”.

В същото време ретро Понтиак, модел 65-та се движи по пустия път, търсещ своя „Грешен завой”, но вместо това трите хлапета попадат на странен продавач, изваден от „Психо” на Хичкок.
Погребална агентка, копие на елфката Галадриел от „Властелинът”, хваща самурайски меч и започва да сече по-зловещо и от Ума Търман в „Кил Бил”.

Всичко завършва със зловещ апокалипсис, в който зомбита, вкопчени в живота си приживе, решават да изядат половиния град. Следва сюреалистичен край с отвличане от извънземни и геройска смърт, в която героите знаят, че всъщност са участници в евтин филм на ужасите.

 

„Кучета ядат кучета” (Dog eat dog)

Касапницата продължава с „Кучета ядат кучета”. Режисьор е Пол Шрейдер, известен с работата си по „Шофьор на такси” и  „Разяреният бик” на Скорсезе.

Правен по роман, с участието на Никълъс Кейдж и Уилям Дефо, този филм дава заявка за нещо голямо. Дори да възкреси кариерата на Кейдж.

Действието се развива в Кливланд, но героите рядко излизат от публичните домове и казината, така че може да мине и за Вегас. Историята е шантава, действието още повече, а героите най-вече.

За да съберат дълговете си двама мафиоти решават да отвлекат бебето на свой конкурент. Разбира се, в тях има и морал. Ако детето беше на четири, щеше да помни и те със сигурност нямаше да го направят. Ако си мислите, че това са Кейдж и Дефо ...  Не, не са те!

Кейдж и Дефо са отрепките, наети да свършат мръсната работа. Всеки от тях има своята тежка история, особено „Бясното куче” Дефо, който е от тези дето първо стрелят, после питат. Казано по друг начин, ще има много трупове и пръснати глави със запазения за тези филми сюреалистичен край.

 

„Любов, лъжи, кръв” (Love, lies, bleeding)

Този го гледах на „Липата” и просто не можех да повярвам що за животно се бе пръкнало и как се бе промъкнало, покрай останалите меланхолично – депресивни европейски продукции?

Но пък филмът си е част от Сънданс фестивала, а главният злодей е самият Ед Харис.

Действието се развива някъде в дълбоката провинция, но тук старците не пият чай, не ядат кроасани, не носят кожени гащи и не пеят „Ойларипи”.

Тук се стреля на месо, ченгетата са гадни, а каньоните пълни с мъртъвци. Мускули, пот, стероиди, лесбосекс, разбити глави и хвърчащи ченета в близък план. Ед Харис е с коса до кръста, която на фона на плешивото му теме и изпитото лице, го превръща в живо превъплащение на самата Смърт. Ако някъде във филма бяха обезглавили някой с коса, щях да му дам поне две оценки отгоре.

И тук финалът е със  задължителния сюреалистичен край, в който някой (обикновено лошия, но не винаги) трябва да бъде убит по особено брутален начин.

 

П. П. Гледайки тези филми, започвам да си давам ясна сметка какво влияние е оказал Тарантино на американското кино. Всеки, който иска да се прави на различен, по един или друг начин се опитва да използва похвати подобни на неговите, а в някои случаи дори да го копира. Ако всички подобни филми бъдат събрани в едно, може би щяха да оформят цял стил в киното. Бих го нарекъл „Натуралистична куентин психария”.

 

 

[Argentique]

Търпелив човек излезе ти, @Radnev.  Три такива филма да изгледаш. 
Иги Поп сигурно е чуден в ролята на главното зомби. 😃

[era123]

@Radnev може ли като за олигофрени с по една дума, кой от тия 3те става за гледане и кой не.

Префърцунена критика (то друга няма, не е само твоята) ми идва стръмна. А, и не я разбирам дори да се насиля.

[Radnev]

На 12.07.2024 г. в 18:24, era123 каза:

@Radnev може ли като за олигофрени с по една дума, кой от тия 3те става за гледане и кой не.

Префърцунена критика (то друга няма, не е само твоята) ми идва стръмна. А, и не я разбирам дори да се насиля.

Ако харесваш префърцунени филми, които участват по фестивали значи стават😄.

Кой бих препоръчал аз? Тоя със зомбитата е много странен. За по-простоват човек като тебе😉 не става (освен ако не си фен на Иги Поп😃, де).

Другите два - ако харесваш филмите на Тарантино, би следвало да ти харесат. Ако ли не, дори не ги пробвай.

За мен "Любов, лъжи и кръв" е по-добрият. "Кучета ядат кучета" ми бе доста по- клиширан. Дори името му напомня на "Глутница кучета".