Последният филм, който гледах е...

[Георги]

Сега браузвам програмата на Киномания и само на мен ли ми изглежда супер нелогична. Единствените две неща, които ми се гледаха  - Roger Waters - The Wall и jobs са по едно и също време в неделя вечер. Jobs няма повече прожекции, за сметка на това има други филми с поне 5-6. 

 

Не знам, сигурно така са преценили, че jobs после ще си се извърти доволно по каналния ред по кината, ама ми се гледаше някак във фестивална атмосфера...

[bad kid]

за пореден път (поне 10-ти)

 

 

няма как да ми омръзнат тия гледки    

[miropenkov]

Сега браузвам програмата на Киномания и само на мен ли ми изглежда супер нелогична. Единствените две неща, които ми се гледаха  - Roger Waters - The Wall и jobs са по едно и също време в неделя вечер. Jobs няма повече прожекции, за сметка на това има други филми с поне 5-6. 

 

Не знам, сигурно така са преценили, че jobs после ще си се извърти доволно по каналния ред по кината, ама ми се гледаше някак във фестивална атмосфера...

Според мен е изискаване на разпространителите, толкова прожекции са дали. 

[домосед]

Сега браузвам програмата на Киномания и само на мен ли ми изглежда супер нелогична. Единствените две неща, които ми се гледаха  - Roger Waters - The Wall и jobs са по едно и също време в неделя вечер. Jobs няма повече прожекции, за сметка на това има други филми с поне 5-6. 

 

Бъркаш нещо. "Стената" е в събота (21), а "Джобс" - в неделя (22), в зала 1.

В събота ще пропускам сбирка на по бирка по тоя повод. 

[Duke]

 

В събота ще пропускам сбирка на по бирка по тоя повод. 

 

Тоест, ще има алтернативна сбирка на по бирка преди и/или след прожекцията...

[Георги]

Бъркаш нещо. "Стената" е в събота (21), а "Джобс" - в неделя (22), в зала 1.

В събота ще пропускам сбирка на по бирка по тоя повод. 

 

Да, аз се целя за "Стената" в някоя от арените. Мисля, че ще имат по-добър звук от зала 1. 

[Duke]

Да, аз се целя за "Стената" в някоя от арените. Мисля, че ще имат по-добър звук от зала 1. 

 

Със сигурност ще получиш по-добър звук в арените, но екрана при нас е по-голям. Аз няма дилема. Вече бях купил билети за зала 1, когато се появи информация за арените. Да, добре ме чухте, купил съм билети, но това е дълга тема. Все пак мога да вкарам един човек без пари. Отделно съм поръчал и двойното блурей издание, което вече пътува към София. Ще бъде забавно в края на седмицата. По всяка вероятност блурея ще бъде пристигнал още преди прожекцията, но какво да се прави - ще стискам зъби до събота вечер...

[домосед]

Днес съм си обявил почивен ден от Киномания, така че мога да направя преглед на видяното.

 

Франкофония

 

https://www.youtube.com/watch?v=yGF7vZALBQU

 

Към есеистичните филми на Александър Сокуров е добре да се подхожда с опит, и за препоръчване - с придобит вкус. Движат се по границата между игрален и документален. Този му е вторият "музеен" (който аз съм гледал) след шедьовъра "Руския ковчег", в който ни беше разходил из Ермитажа и срщенал с най-различни исторически фигури из залите в един непрекъснат 90-минутен кадър. Тук музеят е Лувърът, а форматът е по-накъсан, сполучливо или не. Основната идея е да научим за двама души, на които Лувърът дължи оцеляването на колекциите си по време на германската окупация през Втората световна война - директора на музея Жак Жожар и пълномощника за Охрана на изкуството от страна на окупаторите - граф Франц Волф-Метерних. С две думи - за каузата са се грижили и преди Джордж Клуни и Мат Деймън да се намесят. С препратки и изяви на исторчески и алегорични фигури като Наполеон и Мариана ни се разказва и как е събирана колекцията, как и кога е дворецът и кое е най-интересното. А един холандски капитан през цялото време се бори с морска буря около Ротерда, за да не потънат на дъното контейнери с произведения на изкустовото. 

 

45 години 

 

https://www.youtube.com/watch?v=qXAnjA9tAnQ

 

Шарлот Рамплинг, поддържана от Том Кортни, изиграват съвършено една камерна лична драма. На двама души, които празнуват 45-тата годишнина от сватбата си. И точно тогава се появява призракът (по-точно - замразената мумия) на неговата бивша приятелка, загинала в Алпите още реди срещата им. И в рамките на една седмица, въпреки да се устои, 45-те години се преоценяват и нещата водят неумолимо към емоционален срив.

 

Вълчият тотем

 

https://www.youtube.com/watch?v=kGv7VDno3J8

 

Жан-Жак Ано, когото обичаме от филмите му за Мечката, и за Тибет от 80-те и 90-те сега ни представя филм за вълци. Във Вътрешна Монголия по време на Културната революция. Фантастична визия, класически еко опорни точки - звяр и природа проявяват човешки емоции, по-дивите народи живеят в хармония с природата и обоществяват звера, градските хора и държаваната администрация, прекалено заети с образование и планиране на поминък, хабер си нямат, но някои по-млади поне се опитват да разберат.

 

Казвам се Самба

 

https://www.youtube.com/watch?v=-tqzwbjy0WQ

 

Тук на сцената излиза другата Шарлот - Генсбур - и изиграват един романс с Омар Си в ролята му на заловен недолегализирал се за десет години имигрант във Франция от Сенегал. Специален поздрав за тези от живеещите в Западна Европа магеланци, които се притесняват, че имиграните от трети страни са задължително мързеливи, тропично заразно болни, обсебени от религиозни норми доящи социалната система нацупени типове, които не биха могли да допринасят и да се радват на живота, като другите. 

Редактирано 19 ноември, 2015 от домосед

[домосед]

В следващите два филма ставаме на крака пред двама от доайените на британското кино, които не могат грешат - дейм Маги Смит  и сър Иън Маккелън.

 

В "Дамата, която живее в своя ван" Маги Смит играе точно това - възрастна дама, клошарка, която преживява последните 15 години от живота си (конкретно 1974-1989) в един миниван, а миниванът е паркиран в двора на къщата на писателя Алан Бенет, който пишман е станал, че я е подслонил за "няколко седмици". На Глостър кресент 21 в популярния оттогава сред либералните творци квартал Камдън Таун в Лондон. А писателят хем ѝ се цупи, че му осмърдява градината и тоалетната, хем я ползва за литературен материал за следващата си пиеса, която за разнообразие да не се занимава с него самия и колебанията му дали да излезе от килера на сексуалните си предпочитания. Все едно, че целият квартал не е наясно какви са тия артисти и приятели, които го навестяват нощем. Освен богобоязливата дама във вана, бивша монахиня и военновременна шофьорка на линейка, която е убедена, че са комунисти. В края на филма показват откриване на нейна паметна плоча (а Англия това са стандартни сини емайлирани кръгли табели) на неговата къща и Алан Бенет, сценарист и на филма, прави лично камео в кадър. Проблемът е, че от Street View на Google са наложили затъмнение на тая улица и ще трябва да ходя на крака да го проверявам някой ден. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=DctOiYmEWZM

 

 

В "Г-н Холмс" Иън Маккелън на 74 играе Шерлок Холмс на 58 и на 93. И във версията на 93 изглежда значително по-убедителен от Жанет Спасова в споменатия по-горе в темата за Киномания филм "Аз съм ти". Историята не е криминале! А мелодрама за стойността на абсолютните факти в противовес на човешките емоции и въображение. Правят много добър дует с едно момче на около 12 години, което му е фен и го поддържа в борбата със сенилността. И с осите, които са врагове на пчелите. А кошерите на г-н Холмс са разположени не къде да е, а с гледка към Седемте сестри  Които са туристическа икона по брега на графство Съсекс, та не е кой знае каква гордост да бъдат разпознати. Но моята малка гордост на киноман-магеланец беше, че за няколкото секунди, докато Холмс мине покрай нея с таксито, разпознах без колебания и църквата в село Уинчелси. А съм минавал покрай нея само една неделна разходка към Хейстингс, септември 1999, и точно тогава ми беше отказал фотоапаратът.

 

https://www.youtube.com/watch?v=qng3t9RZk6Q
 

Редактирано 19 ноември, 2015 от домосед

[Hayasko]

The Loft - приятен трилър с неочаквани обрати, чак толкова неочаквани, че някои неща не ги разбрах, ама може и да съм малко по-тъп, та затова да не съм ги разбрал Но поне до края на филма не се знаеше нищо, което ми харесва в този жанр.

И един френски гледах, Un Homme Ideal / Перфектният човек - хубаво европейско трилърче.

[Asterisk]

От Киномания за киносалон остана този като краен избор:

 

Rock the Kasbah: Добре дошли в Афганистан

 

И си струваше – смях от началото до края. При това в ситуация, която по-скоро предизвиква страх. Бяхме достоверно пренесени там, вътре във филма и благодарение на хоровото хрупане на пуканки. Афганистан отвътре, Афганистан и отвън. Липсваха само козите, пясъците и жегата. Трейлърът гледах бегло - бледнее, синопсисът – скука. Филмът според мен си струва и ще се осмеля – горещо го препоръчвам

И още едно впечатление: отново има намек за предопределеност (???), разбира се директно, но този път от Аллах   Първо – жените нямат право да пеят, но, второ – Аллах е решил, че именно Салима ще пее, защото именно при нея е пратил продуцент в пещерата насред нищото…

И музиката му е хубава

Редактирано 22 ноември, 2015 от Asterisk

[Hesoss]

the beast of no were мисля че се казваше превеждат го безроден звяр....малко по умекотено показване на войните в Африка и използването на деца в тях

[домосед]

От Киномания за киносалон остана този като краен избор:

 

Rock the Kasbah: Добре дошли в Афганистан

 

И си струваше – смях от началото до края. При това в ситуация, която по-скоро предизвиква страх. Бяхме достоверно пренесени там, вътре във филма и благодарение на хоровото хрупане на пуканки. Афганистан отвътре, Афганистан и отвън. Липсваха само козите, пясъците и жегата. Трейлърът гледах бегло - бледнее, синопсисът – скука. Филмът според мен си струва и ще се осмеля – горещо го препоръчвам

И още едно впечатление: отново има намек за предопределеност (???), разбира се директно, но този път от Аллах   Първо – жените нямат право да пеят, но, второ – Аллах е решил, че именно Салима ще пее, защото именно при нея е пратил продуцент в пещерата насред нищото…

И музиката му е хубава

 

Ти в коя зала си го гледала, че е имало смях и пуканки? Снощи в Дома на киното нямаше. А може би е добра идея да почнем да си пишем през форума в реално време какво става в различните киносалони, както колегите от кацналите в Пловдив полети 

 

Не знам дали "достоверно пренасяне" е най-точното определение за тоя филм, но че беше забавно - беше. Смях си заслужаваше. Бари Левинсън, Бил Мъри и Брус Уилис си правят гаргара с културни стереотипи. През американски розови очила. Съвсем не е сигурно, че на други култури би им се сторило чак толкова забавно. Но пък в никакъв случай не е претенциозно или морализаторско. И без това сме си наясно, че връзката мениджър-артист е по-свещена от лекар-пациент. А и магеланци сме все пак - не мога да не одобря вкуса на дизайнера, избрал дантелените салфетки за глава на борда на афганистанския пътнически самолет (мяркат се в трейлъра)

 

https://www.youtube.com/watch?v=jtvcb5N_kek

Редактирано 23 ноември, 2015 от домосед

[Asterisk]

 

домосед

Ти в коя зала си го гледала, че е имало смях и пуканки?

В Euro Cinema

Редактирано 23 ноември, 2015 от Asterisk

[T.E.Lawrence]

Много добър филм за Ангкор, разходка из топ храмовете и страхотни обяснения. Не като онези бози на NG, нито игрален, нито документален филм и 0,2% смислена информация.

 

 

 

Жокер: Има го с български дублаж.

[домосед]

Последните няколко дни на Киномания се изсипа тежката артилерия.

Като за зала 1 на НДК.

 

Хамлет

 

Това не е филм, но не ми се отваря тема "театър на кино". Продукция на лондонския National Theatre на сцена в центъра Барбикан. Ако си датски крал узурпатор - много внимавай да не ти се пада точно Бенедикт Къмбърбач за доведен син, обсебен от мисия за справедливост. Тоя не е нито вглъбен, нито отнесен, нито колеблив, нито медитиращ, най-малкото - луд. А е фурия. И размишлява логично като хибрид между Шерлок Холмс и Алан Тюринг. А освен това е звезда във върха на кариерата си, и пред театъра го чакат за автографи истерични тълпи от фенки, които могат да ти спретнат значително по-опасна революция от беззъбия опит на Лаерт, който прибрал се недоучил от Париж, се прави на пишман щурмувач на Бастилии в четвърто действие. Концепцията на постановката върви по ръба на равновесието. Декорите имат толкова силно присъствие, че едва ли не конкурират мизансцена. Епохата нарочно е неопределена - декори от XIX век, реквизити от 20-те години на XX век, костюми от XVIII век до наши дни. Поразместили са някои от сцените. Не съм сигурен дали са питали автора. Прословутият монолог от трето действие са го изтеглили по-рано. И някой от кратките диалози ми се сториха по-осъвременени от обикновено. Или прекалено подробни, що се отнася до геополитическото място на Полша в историята (старият виц за мечтата на поляците да дойдат да ги съсипят китайците, че да минат два пъти през Русия, перефразиран за норвежците и Дания). Решението Лаерт да го играе черен не го възприемам нито като нещо революционно, нито пък като изблик на политическа коректност. Имали черен колега в трупата, прослушали го, дали му роля. В миналата постановката с Рори Кинеар Хорацио беше черен, а тук е изрусен бял с обеца и силно татуирана шия. По-интересното е единорушието сред компанията, с която го гледахме, че за лошия крал са избрали по-внушително и по вдъхващо доверие изглеждащия актьор, отколкото за добрия. Който пък по съвместителство играе и гробаря. А после майка му на Хамлет виновна, че се объркала в избора и станала белята (трагедията, гр.)

 

Слънчев удар

 

Да правиш три часови руски суперпродукции с много бавно развиващо се действие, едва ли можеш да си позволиш, ако не си Никита Михалков. А ако си - има голям шанс да злоупотребиш. Вероятно с надеждата и зрителят да получи слънчев удар. От прелестите на Русия. И трагедиите ѝ. Които си подредил на екран като майсторски клас по кинематографичен плакатизъм. Филмът по мотиви от Иван Бунин е безспорно красив. Царска Русия изглежда толкова живописно, колкото имераторски Китай в суперпродукциите на Жан Имоу. Без хореографията. Палавата романтична история през лятото по реката с параходите блика от красота, жизнерадост, одухотвореност, добросърдечие, воинска чест и (сезонно-снизходителен) православен морал. Като потокът на добродушието и душевната красота не секва и в сцените 13 години по-късно с пленените в Крим врангеловски офицери и юнкери, на нито един от които и през ум не им минава да се усъмни в обещаната им от съветската власт (в лицето на най-карикатурните комисари в историята на следреволюционното кино) безусловна амнистия с опрощение. Даже спонтанно им запяват църковни химни от радост благодатна. За разлика от черния Лаерт обаче, за поверяването на главната роля на руски царски офицер на латвиец трудно бих сдържал мнителността си към Михалков, че е политически мотивирано. И, че точно в Крим се случва драматичната среща на белогвардейците и комисарите.

 

https://www.youtube.com/watch?v=DPXywAKuEx0

 

Младост

 

Този филм ме учуди, че е напълнил голямата зала. По у дома си го представям в малките залички на студийните кина. Но явно Сорентино е добил сериозен кръг почитатели след успеха на La grande bellezza миналата година. А и нали ужким щяло да бъде единствена прожекция. Тук великата красотата не е в Рим, а в един хотел в Давос. Като са се постарали да си остане велика даже и без класически скулптури и ренесансови фрески. А вместо това - благородни швейцарски крави и една действаща Мис Вселена. Защото филмът всъщност е за двама старци (Три пъти "ура!" за Майкъл Кейн и Харви Кайтел). Приятели от младини, които гледат на възрастта, спомените и младите около тях не по един и същи начин. И го обсъждат. И философстват. И мъдрят финал на сценария. И не стигат до едно мнение. Даже и за великата красота около тях и музиката. Защото и емисарят на кралицата не ги оставя на мира, а един непрелично дебел Марадона с татуиран Карл Маркс на гърба, ги разсейва с демонстрациите си на игра на 21 с тенис топка. Докато Рейчъл Уейз се превива от сърдечна болка, а Пол Дейно се двоуми да бъде или не робот или Хитлер в актьорското си амплоа. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=SN6mB_31uPA
 

И, разбира се, "На Роджър Уотърс Стената".

 

За едноименното турне, което мина и през София, но аз или не бях наоколо, или не бях разбрал. Докато избрани магеланци, с които се видяхме в залата, са го преживявали на живо три пъти - в София, Будапеща и Милано. Всъщност филмът не е за турнето къде е било, а документира един концерт от начало до край с допълнителни документални кадри, коментари и политически послания. И макар, че документалните кадри са много красиви - какво по-красиво от обиколка на военни гробища с класическо Бентли, модел 1961, сред сив студен зимен (но без сняг) пейзаж, озвучено от тромпетни вариации по теми от Стената, изпълнени от автора. Тук се извинявам на Жорж и Тити, чието мнение е чисто суперлативно, но на мене пполитическото послание ми е малко проблем. Роджър Уотърс променя концепцията поне за трети път в рамките на един живот и тази вече не е моята Стена. Оставам си с фима на Алън Паркър по оригиналната концепция от 70-те за смазвания от държавата и системата индивид, раснещ като в затвор. Впоследствие възпя събарянето на Берлинската стена и свободата. Сега използва същия албум, за даде израз на обсесията на живота си - изпратеният му на смърт баща във война, като е бил на две, и изпратеният му на смърт дядо във война, когато баща му е бил на две. А нямаше ли цял друг албум на Pink Floyd, посветен точно на тая тема, заради което май се и бяха скарали и разделили. the final cut. 

 

Което не пречи музиката да ми държи влага дълго след концерта и да не ми даде сърце да подменя настроението с явяване на магеланската сбирка нея вечер.

https://www.youtube.com/watch?v=ZuPyeCX7Fgg

Редактирано 25 ноември, 2015 от домосед

[Duke]

 

 

И, разбира се, "На Роджър Уотърс Стената".

 

За едноименното турне, което мина и през София, но аз или не бях наоколо, или не бях разбрал. Докато избрани магеланци, с които се видяхме в залата, са го преживявали на живо три пъти - в София, Будапеща и Милано. Всъщност филмът не е за турнето къде е било, а документира един концерт от начало до край с допълнителни документални кадри, коментари и политически послания. И макар, че документалните кадри са много красиви - какво по-красиво от обиколка на военни гробища с класическо Бентли, модел 1961, сред сив студен зимен (но без сняг) пейзаж, озвучено от тромпетни вариации по теми от Стената, изпълнени от автора. Тук се извинявам на Жорж и Тити, чието мнение е чисто суперлативно, но на мене пполитическото послание ми е малко проблем. Роджър Уотърс променя концепцията поне за трети път в рамките на един живот и тази вече не е моята Стена. Оставам си с фима на Алън Паркър по оригиналната концепция от 70-те за смазвания от държавата и системата индивид, раснещ като в затвор. Впоследствие възпя събарянето на Берлинската стена и свободата. Сега използва същия албум, за даде израз на обсесията на живота си - изпратеният му на смърт баща във война, като е бил на две, и изпратеният му на смърт дядо във война, когато баща му е бил на две. А нямаше ли цял друг албум на Pink Floyd, посветен точно на тая тема, заради което май се и бяха скарали и разделили. the final cut. 

 

Което не пречи музиката да ми държи влага дълго след концерта и да не ми даде сърце да подменя настроението с явяване на магеланската сбирка нея вечер.

https://www.youtube.com/watch?v=ZuPyeCX7Fgg

 

 

Нека внесем известна яснота. За целта да си послужим с фактология. За източник нека условно да ползваме познати биографични сведения за автора, както и излязлата преди две години книга "Създаването на Pink Floyd The Wall" от Джералд Скарф и излязлата преди десетина години биографична книга на Ник Мейсън "Пинк Флойд отвътре".

 

Концептуално идеята "The Wall", никога не е променяна от Роджър Уотърс. Според мен, съществува неразбиране и машинално приравняване на повода за възникване на произведението с неговата концепция. Формален повод за създаване на "The Wall" е небезизвестната случка с наплюването на фен от страна на Роджър Уотърс по време на концерт от турнето "Animals" през 1977 г. в Монреал. Фенът крещи от първи ред: "Изсвирете "Careful With That Axe", Роджър!", а Роджър губи търпение и директно се изплюва в лицето му от сцената. Този инцидент отключва депресивното състояние на Уотърс, познато и до днес. Чувството за изолация, което е право противоположно на постигнатия комерсиален успех, отваря забравената рана от детството. Обърни внимание на цикличността в семейството. Баща му е на две години, когато дядо му умира на фронта. Роджър е на две години, когато неговия баща умира на фронта. Така един повод се превръща в концепция, но това се случва бавно през следващите две години...

 

На практика, както пише Ник Мейсън в "Пинк Флойд отвътре": "The Wall" като концепция представлява голямо количество материал, разпръснат по редица медии: албумът, концертите (подсилени с клипове), сценичните ефекти и реквизита, а накрая - и филма. Такова беше намерението на Роджър от самото начало. Той вече беше показал желанието си да изследваме възможностите на мултимедията, но "The Wall" в значителна степен доразви нещата. Целият проект отне много време и всъщност продължи от средата на 1978 г., когато Роджър създаваше първоначалната версия, до 1982 г., когато излезе филмът."

 

Нямам идея дали знаеш, но някъде през 1978 г., Роджър носи в "Британия Роу" (студиото на Пинк Флойд) демо записи на два написани от него концептуални албума - "The Wall" и "The Pros And Cons Of Hitch-Hiking". Останалите от групата в крайна сметка решават, че втория проект е прекалено личен (чунким "The Wall" не е също толкова личен) и решават да заложат на първия. Очевидно Гилмор е усетил потенциал за по-мащабен комерсиален успех, но това е друга тема. Обърни внимание, че първоначалното име на "The Final Cut" е било "Spare Bricks", защото действително той съдържа композиции и идеи, които не влизат в двойната плоча "The Wall". Поради крайно изострените отношения в групата по онова време, Роджър получава рядката възможност да задълбае още по-дълбоко в личната тема свързана с баща му и така се ражда "The Final Cut - A Requiem For The Post-War Dream by Roger Waters". През 1982 г., Великобритания обявява война на Аржентина и по един съвсем естествен път в произведението на Уотърс с двата крака се намърдва и Маги Тачър, но това вече е една още по-различна история...

[Rumiana]

Слънчев удар

 

 

Мноого провлачен ми дойде "Слънчев удар", ама мноооооого!  Не ми се понрави.  То аз и никога не съм била върл фен на Михалков като режисьор, де...  Е, има и хубави филми, но е далеч от класата на великани като Данелия, Рязанов и пр.

 

...Та като казах Данелия - из мрежата се намират три негови автобиографични книжки - "Безбилетный пассажир", "Тостуемый пьет до дна" и "Кот ушел, а улыбка осталась" - силно препоръчвам!

[домосед]

Продължаваме с Киномания.

Филмът Marguerite (на български: Изкуството да пееш фалшиво) е за ... една дама, която пее ужасно фалшиво. Но никой не смее да ѝ го каже по най-различни егоистични причини: 

• Приятелите ѝ от висшето общество - защото е богата и им поддържа благотворителността;
• мъжът ѝ барон - също защото зависи финансово от нея, но и защото го е страх, че ще ѝ се разбие сърцето, ако разбере*;
• учителят по пеене педерас' - защото няма други ангажименти и рискува да си вади хляба с пеене по мостовете, а да спи под тях;
• младите творци-журналистите, за да я използват за собсвтени си авангардни представления;
• негърът-иконом - защото работи по собствен фотографски проект за живота и фантазиите ѝ, който да издаде след разкритието на истината, за предпочитане със снимка на смъртта и от сърдечен удар*. 

Все пак, за да е поносим филмът за гледане, имаше и една мацка, която пееше хубаво. И тоя филм, като онзиденшния за Афганистан бил свободна вариация по истински случай. Прототип била една американка. 

https://www.youtube.com/watch?v=b5unnZLgwE4

(*spoiler:  точно това става на края)

 

Съвсем по истински случай с американец беше и следващият филм в програмата ми: The Program (на български: Победа в кръвта). На Стивън Фриърс - за допинг възхода, кариерата и падението на Ланс Армстронг. Да се знае случаят! 'баси тъпото копеле! Добре, че се мярка Дъстин Хофман, че да ти се разведри настроението и не ти се убие денят ...

https://www.youtube.com/watch?v=eXfp859pcM0

 

... и да ти останат душевни сили да изгледаш и Макбет. Който на много хора им убива не само деня. С кинжал!

 

https://www.youtube.com/watch?v=YqHhKuCQmoY

 

Знаех си аз, че Едит Пиаф, пардон - Марион Котияр, крие нещо зловещо в душата си и ще избие някой ден в криза на болезнена амбиция. И впоследствие - още по-болезнени угризения. А Майкъл Фасбиндър са го орисали за кариера на кръвожаден тиранин без грам съвест. Много силен филм! Диалогът е предимно злокобен шепот, а визията направо те стъпква. Шотландия е пресъздадена като разрязана кървавица. И първата ти инстинктивна реакция е да си анулираш билетите за лятна ваканция край езерото Нес. От което даже и чудовището е избягало от ужас (horror, англ/шотл), да не говорим за орисания за владетел невръстен син на Банко. 

 

 

Редактирано 26 ноември, 2015 от домосед

[FlyTraveler]

"Младост" ("Youth") с невероятния Майкъл Кейн и абсолютно невероятния Харви Кайтел успях да го гледам онлайн само до 24-тата минута, после нещо се скапа сървъра. Някой случайно ако има идея откъде мога да го "взема назаем" и ми пише на лична, бих бил много, много благодарен!!!

Редактирано 26 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Мноого провлачен ми дойде "Слънчев удар", ама мноооооого!  Не ми се понрави.  То аз и никога не съм била върл фен на Михалков като режисьор, де...  Е, има и хубави филми, но е далеч от класата на великани като Данелия, Рязанов и пр.

 

...Та като казах Данелия - из мрежата се намират три негови автобиографични книжки - "Безбилетный пассажир", "Тостуемый пьет до дна" и "Кот ушел, а улыбка осталась" - силно препоръчвам!

 

Абе има си прекрасни филми Михалков. От пост-съветския му период първият му  филм от трилогията "Изгорени от слънцето" и "Сибирския бръснар" за мен са тотални шедьоври отвсякъде. От по-старите - "Очи чорние" с Мастрояни, от още по-старите примерно "Свой сред чужди, чужд сред свои" също са чудесни.

[Duke]

 

Да напиша и аз няколко реда по темата. Няма да се съобразявам с правилото относно спойлерите, защото става дума за специфична продукция. От една страна онези, които имат интерес вече са гледали шоуто на живо, а останалите по всяка вероятност така или иначе няма и да посегнат към този спектакъл...

 

"Roger Waters The Wall" е концертен филм, развит в три сюжетни линии.

 

Първата сюжетна линия представлява самия концерт. Тук изненади няма. Който е гледал шоуто, знае какво го очаква. На практика целият спектакъл е заснет и показан във филма. По-долу ще стане дума за някои особености в повествованието, както и търсени ефекти при избора на локация за заснемане на конкретни композиции от албума "The Wall". Толкова за основната сюжетна линия.

 

Втората сюжетна линия е пътуването на Роджър Уотърс към Анцио, Италия. Пътуването се осъществява с кола през зимата на 2014 г. Изборът на време на пътуването не е случаен. Точно 70 години по-рано, през месец януари 1944 г., край бреговете на Анцио загива бащата на Роджър Уотърс. Защо Уотърс посещава за първи път това място едва в края на живота си при положение, че смъртта на баща му нанася почти смъртоносна рана в психиката на самия Роджър и до голяма степен предопределя собствения му живот? На този въпрос липсва еднозначен отговор. Получаваме нещо средно между документално "роуд-муви" на Вендърс и осъвременен вариант на онзи типичен кинематографски похват на Паркър в особените ракурси и "дълбоки хоризонти" при външните снимки. Между тях имаме разходка в празна и мрачна викторианска сграда със стедикам, както и страховити диалози за "Живота, Вселената и Всичко останало" между Уотърс и неговия спътник-приятел от детинство. Да не пропусна и за монолога на Роджър в присъствието на френски барман, който не говори английски, но като всеки френски барман е научен да слуша и периодично да налива още един калвадос в чашата. В тази сюжетна линия има много силни моменти, като се започне с книгата "Fear", която Уотърс носи в себе си по време на пътуването, за да чете откъси от нея на драгия зрител, както и да съхранява между страниците й писмо, което предопределя живота му. Ще запазя мълчание за останалото, за да не съсипвам съвсем емоцията на първия прочит, но пиша всичко това, за предварителна теоретична подготовка на онези, които не познават концепцията "The Wall" в детайли.

 

Третата сюжетна линия е свързана с локацията. Тук иде реч за локацията на концертната част от филма. Концертът е представен като едно хомогенно цяло, но всъщност представлява сбор от три различни концерта, заснети в три различни града, намиращи се на три различни континента. Най-голяма част от времето е посветена на кадри от концертите в Буенос Айрес. През месец март, 2012 г., "The Wall Live" е представен на живо точно 9 (словом: девет) пъти на стадиона на местния Ривър Плейт пред общо половин милион зрители. Прекрасни кадри са подбрани от тези вечери, като акцентът е поставен върху реакциите на хората от първите редове с кулминация по време на безсмъртната "Comfortably Numb". Втората локация е Квебек, Канада. Както вече споменах по-горе в темата, мястото отново не е избрано случайно. Отстои на по-малко от 300 км. от Монреал, където през 1977 г. започва всичко. Третата локация е Атина, Гърция. Използвана е като синоним на загубената демокрация. Вижте кадрите по време на "Mother" с гръцкия аналог на слогана "No Fucking Way", познат от софийския концерт с тукашното изписване на думата "Оставка" в тогавашното горещо политическо лято. Казвал ли съм ви, че Роджър Уотърс е бащата на Голямата Работа? Не съм?! Е, сега ви го казвам...

 

За огромно съжаление "българската следа" под формата на документален филм за посещението на Роджър Уотърс на гроба на британския майор Франк Томпсън край село Литаково, беше спестена (въпреки официалното обещание) на зрителите в зала 1 на НДК, но е налична като бонус в блурей изданието. Втората "българска следа" нямаше как да бъде спестена, защото се появява в края на надписите на филма и представлява снимка на български войник загинал по време на Балканската война и по една случайност прадядо на мой добър приятел.

 

Вторият диск от лимитираното издание съдържа и кадри от участието на Дейвид Гилмор и Ник Мейсън в един от лондонските концерти. За феновете на групата ще цитирам забавен диалог между Роджър и Дейвид. Същият се състои по време на репетицията за "Comfortably Numb". Дейвид е качен с асансьора горе на ръба на стената, а Роджър му подвиква отдолу:

 

- Дейвид, моля те, опитай се по време на шоуто да не скочиш отгоре.

- Да, ще се постарая да те послушам - отвръща Гилмор.

- В крайна сметка аз съм тук някъде долу под теб - довършва мисълта си Роджър.

 

Или да видиш как Роджър прегръща Дейвид по време на съвместното изпълнение на "Outside Of The Wall" и когато се замисляш за посланието следва финалното "after all it's not easy banging your heart against some mad buggers Wall" във финала на което вместо уж демонстрираното разкаяние Роджър през смях посочва Дейвид в ролята на лудия. Найс, а?

[домосед]

Третата сюжетна линия е свързана с локацията. Тук иде реч за локацията на концертната част от филма. Концертът е представен като едно хомогенно цяло, но всъщност представлява сбор от три различни концерта, заснети в три различни града, намиращи се на три различни континента.

 

Благодаря. Точно щях да те питам за локациите, че не бях сигурен, а и не знаех къде да ровя за инфо.

 

Моята киномания продължи с два филма по истински случаи с дами в централните роли. И въпреки, че филмите се опитват да ме привлекат на страната на въпросните дами в съответните конфликти, единият не успява. Този с Кейт Бланшет. "Въпрос на истина". Героинята ѝ работи за CBS по време на втората президентска кампания на W. Изравя сведения, че за няколко месеца в началото на 70-те младият W се бил скатал от военна служба. Пуска го в ефир без всички необходими доказателства за автентичност на изворите, след което срещу нея се изправя вълна от опозиция, която се заяжда не с фактите, а с автентичността на документите (виж новините около съдебната система у нас за сходни сценарии). И я смазват, а покрай нея го отнася и Робърт Редофорд. И се очаква да да ѝ съчувстваме, защото била политически неутрална и стояла на страната на "истината" и американския. Трудна работа. И аз не обичах W и ме беше яд че го избираха и то два пъти, та всички да му сърбаме попарата, ама тая "истина" си беше най-долнопробен компромат. И то изровен именно от политически пристрастия.

 

https://www.youtube.com/watch?v=MqOz8-Sto1g

 

За сравнение - в борбата на Мария Анхалт (Хелън Мирън), успяла да избяга в последния момент от нацистите австрийска еврейка, да си получи заграбената наследсвена картина, та била тя и "Мона Лизата" на Австрия (Портрет на Аделе Блох-Бауер от Густав Климт), съм еднозначно на нейна страна. Имала е късмет все пак, че противниците ѝ са били аматьори - няколко тесногръди министри и половината австрийски народ. Де, да я видим срещу Божидар Димитров да беше излязла на ринга, дали щеше да спечели.

 

https://www.youtube.com/watch?v=wu9JeTX6Sdw

[Asterisk]

 

Duke

 От една страна онези, които имат интерес вече са гледали шоуто на живо, а останалите по всяка вероятност така или иначе няма и да посегнат към този спектакъл...

Е, с  четене тук се появи при мен някакъв интерес, но какво става след Киномания? Този филм не го виждам по кината, а и вероятно и с останалите ще е така. Остава  вариантът на черно из мрежите. Някак си безсмислено.

Редактирано 30 ноември, 2015 от Asterisk

[домосед]

 

Е, с  четене тук се появи при мен някакъв интерес, но какво става след Киномания? Този филм не го виждам по кината, а и вероятно и с останалите ще е така. 

 

Ами нали затова ходим на Киномания. Защото не всички представени филми подлежат на разпространение. Като например - последната прожекция от фестивала. "Дийпан" на Жак Одиар, спечелил по-рано през годината Златната палма в Кан. Той трябваше да напълно Зала 1, защото беше един от най-стойностните в селекцията. Но понеже от афиша гледа един циганин, който даже не се и усмихва (както би било у Кустурица), а и преводачите удобно бяха сложили думата "бежанец" в заглавието на български, едва се беше позапълнила зала 11 (Люмиер). Героите цигани не са, но бежанци са. Тамили от Шри Ланка. Жената е загубила всякакви близки, момичето - родителите си, а мъжът, партизански командир, е загубил и семейството и бойците си. И сега се опитват да посторят някакъв нов живот на паднало им се от бюрократичната томбола местенце в абсолютна нова среда, в която освен че са в лъжа (че са семейство) нямат и абсолютно никаква емоционална опора - нито професия, нито близки, нито език, нито религия, нито хумор, нито даже мир, защото се оказва, че новото им жилище/работно място е на фронтовата линия на войната между две гангстерски банди. Което е и единствената допирна точка с предишния им живот.  --- Spoiler alert! ---  Остава им да се осланят само на младостта и адаптивността на детето и на ... милостта на сценариста да измисли една братовчедка в Англия. Но по-важното - да промият очите си сред цялата горчивина да опитат да намерят опора и един о друг. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=0qB8_Q9oTuw

 

За истински цигани се говори в премиерния румънски филм "Аферим!". Напук на това, което подсказва трейлърът, филмът не е нито комедия, нито поредното закъсняло с 20 години подражание на Кустурица. Ако не бях го изгледал до края, бих го сравнил с неотдавна споменатия английски уестърн "Slow West". Двама въоръжени конници, един по-опитен, и един по-новобранец яздят сред Дивия, управляван по закона на джунглата, Запад/Балкан, срещат поредица от враждебно и/или дружелюбно настроени образи, бистрят с тях политиката и битието и се опитват хем да изпълнят мисията си, хем да оцелят. Но краят не е щастлив, нито дори чернокомичен. Напротив - угенятващ е. А в целия филм културата и мисленето на балканските християни от 1830-те години са представени не много различно (ако изключим ракията - идентично) с това, което днешните балкански (че и по-заподноевропейски) християни се боят, че ще им бъде привнесено и наложено от "неитегрируеми" преселеници от Близкия Изток.
 

https://www.youtube.com/watch?v=mmTYOY_jQWc

Редактирано 2 декември, 2015 от домосед