Последният филм, който гледах е...

[Asterisk]

На мен не ми хареса, защото е мрачен, което си е лично съображение. По-важно ми беше внушението и това, което остава след него.  Агресия скрита зад религиозни мотиви – тези във филма си вярваха и бяха убедени в правотата си, а това е което ме дразни, както и ненамирането на правилен отговор как биха могли да бъдат оборени. Наскоро и Карбовски имаше една „мормонска серия”, в която едва ли не мормоните бяха  „ангелчета”,способни  да превърнат страната ни в леха.  Неговото определение „христова комуна”  все пак ми допадна, може би лек намек, че и това не е редно. Но хора различни и вероятно всеки тълкува нещата по своему  (ако му се задълбава на някой и там: 1 и 2).

Редактирано 14 февруари, 2017 от Asterisk

[домосед]

- 14 февруари: вино или любов?

- И двете!

 

В Сент Амур трима мъже от различни поколения и с (коренно) различни номера на панталоните обикалят Франция с такси, за да опитват вина (по-точно - да ги изпиват) и да търсят разбирателство помежду си. Всеки от тях, макар и публично да не си признава, подсъзнателно търси или другарка в живота, или поне в уикенда. Но попадат все на стресирани жени (една - стара, друга - лесбийка, трета - в инвалидна количка, четвърта - с булимия, пета - загубила съня си от непосилния дял от националния дълг, който и се е паднал про рата, а шестата е ... писателят Мишел Уелбек, излъчващ на извратена неуравновесеност като Хичкоков герой от здрача), докато край Бордо и тримата заедно срещат и ... (спомняте ли си мюзикъла Мама Миа?) Филмът по жанр е романтична комедия, но също така е добронамерена ода за морния френски селски стопанин, така че не очаквайте да се хилите на шегите им. Освен ако не сте (подпийнали) морни френски селски стопани, че да ви дойдат присърце. Очаквайте обаче да ви се доходи на село във Франция. Да се порадвате на дъха на говежда тор, сено и трапчиво вино. Единственото разочарование е, че никъде в целия филм нито ще видите, нито ще помиришете каквото и да било сирене. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=Cpu3OvF5AY4

Редактирано 14 февруари, 2017 от домосед

[домосед]

Ето какво принесе на борда на Airbus 380 приносителят на френски филми Air France.

 

Млад мъж пристига отдалеч и семейството не го приема ...

 

Така започват и двата, но общото е дотук. Е, и ча са обрали по няколко фестивални награди.

 

Във филма на Касавие Долан Това е само краят на света младият човек е член на семейството. Но ги е напуснал преди 12 години. Защото е различен от тях във всяко отношение - професионално, интелектуално, сексуално. И ето, че се връща за един обяд, не за да се покае, че е бил блуден, а да им съобщи, че умира от неизлечима болест. И се притеснява как ще го приемат. А и той тях. Всеки един поотделно. Но драмата на не съвпадащите радио честоти се развихря, още преди да си е отворил устата. Театрално е. Цялото може да се постави на сцена, без даже да се променят картините. Но и пред камера, в неопределена локация, вероятно - в Квебек, е добро!

 

А във филма на Франсоа Озон Франц младият човек е много вероятно да е убил член на семейството. Защото е 1919, той е французин, те са германци от Кведлинбург (симпатично старовремско градче в ГеДеРе-то) и са загубили сина си в окопите. Мистерията, която има да се разкрие пред публиката и (поне част от) семейството, е дали наистина е убил сина им или жали на гроба му, защото са били приятели музиканти от Париж преди войната. За публиката, под въздействие на предишния филм, стои също и хипотезата, че са били педерасти, но към средата на филма тя е отхвърлена в полза на пацифисти. А драмата е как ще го възприеме годеницата на загиналия. И дали и кога ще има шанс да се получи нещо между тях. За разлика от крясъците и заекванията в предишния филм, тук атмосферата е сдържана, деликатна и немногословна. И със сигурност немногоцветна. Също - много добро!

 

 

 

[jungfraujoch]

Две любовни истории с реални персонажи, възпламенени от следвоенния джаз, пресъздадени на кино.

Англо-африканската гледах на кейптаунски екран, а българо-арменската - на софийски.

 

Сереце Кама и Рут Уилямс (Обединено кралство)

 

Това е една от най-вдъхновяващите приказки за принцове, пепеляшки, прогрес, толерантност и стремеж да се гради отворено общесво без расови предразсъдъци. В Африка и в света изобщо. Когато се залюбват на джаз-партита в Лондон през втората половина на 40-те, тя е демобилизирана шофьорка на линейка, намерила скучна цивилна секретарска служба, а той е африкански студент на стипендия. И много бързо се сблъскват с реалността. Да танцуват суинг може и да е било приемливо, но да живеят заедно - в никакъв случай запред никого. Даже и най-близките им приятели клатят глава, а семействата им правят всичко възоможно да ги разделят. Ако трябва - със сила или с византийски интриги. И общественото им положение никак не е в тяхна полза. Оказват се заложници в геополотическа игра. Той може и да е племенен вожд, но това в никакъв случай не е някакво особено предимство, защото племето му е от Бечуаналенд. А това е една от най-бедните страни в Африка, намираща се под строго британско колониално управление. И граничеща с възможно най-неудобния и невъзприемчив за такива семейни отношеноя съсед - Южна Африка под властта на африканерската Национална партия, току що спечелила изборите с програма за абсолютно разделение на расите. А от благосклонността и щедростта точно на това правителство зависи бъдещето на цялата разорена от войната Британска империя. И така започва тяхната бавна, методична, на моменти - отчаяна, но непоколебима мисия да топят ледовете около себе си, за да бъдат приети. Почват от африканските жени, през английското семейство, племенните старейшини, английското обществено мнение, лондонския парламент, колониалните власти ... До толкова, че около 20 години по-късно Сереце Кама, отказал се отдавна от наследствени привилегии и претенции, печели първите демократични избори за президент на независима Ботсвана и Рут поема ролята на първа дама и майка на нацията. Докато на расисите в Претория не им остава нищо друго, освен газ да пикаят (с извинения за френския) до края на мандата му. Днес президент е един от синовете му Ян Кама. Но не си правете заключение, че се е установил севернокорейски династичен модел. Мандатите им не са последователни, а Ботсвана е една от малкото изключения за функционираща демокрация с много ниско ниво на корупция в Африка. Друг е въпросът дали в тази страна толерантността към многорасовото семейно съжителство се простира и върху еднополовото.

 

Лично магеланският момент в коментара ми за филма е, разбира се, за самолета.

Мярка се и в трейлъра!

Douglas DC-3 ZS-BXF "Klapperkop"

Добре поддържан реставриран музеен експонат, с който съм летял до Свазиленд

 

 

 

Леа Иванова и Еди Казасян (Пеещите обувки)

 

За тия двамата, завалиите, и да танцуват суинг не е било приемливо, камо ли да го свирят и пеят. Но и те са пробили. И са направили кариерата, за която са си мечтали. Повече в чужбина, по-малко в България. Но хората ги помнят. Съдейки по пълния с фенове на съответната възраст киносалон. Въпросът е с цената на какви компромиси. Как не е влязла във фашисткия лагер заради бунтарска солидарност с евреите? Как се е отървала само след три месеца от комунистическия? Как е уредила паспорти за гастроли по цял свят? Баща ѝ червен атентатор ли е? Бракът ѝ с него по нареждане на Паритията ли е сключен. Младоженецът не е ли и подозирал? Кой повече е кръшкал. Тя, самата, жертва на Държавна сигурност ли е била или агент? Той ли е бил наблюдаваният? За съжаление, и да искам да ви го спойлна, не мога, защото така и не разбрах отговорите. Сценаристите малко са се пооплели в недомлъвки. А ужким се четат целите досиета. Издават се в дискомфорт, че хем искат да ги възхвалят като много добри за времето си и стила си артисти, при това сърдечно влюбени, солидарни и неразделни, хем се боят, че ще ги обвинят в укриване на нелицеприятни истини или спекулации от досиетата. А за по-сигурно са сменили една буква от псевдонима ѝ и са заявили, че филмът не е точно биография, а Леа Иванова е само прототип на протагонистката. Нещо като хем им се иска, хем не им стиска. Имат някои добри попадения с представянето на различните периоди. И костюмите. И нейните, и на Кръстьо Лафазанов. Има стари софийски трамваи. Има боза. Има цици. Има гъз (със съмнителен за времето правопис). Има пудел. Има поп (не точно арменски). Има мъдри сръбски сентенции ("Сите бугари сте jебани у главу"). Има и пълни небивалици. И някакви символизми, които хич не са от тая опера. Антон Югов, горкия, го замерят с пепелници в гражданското, Стефан Вълдобрев го посрещат в лагера с погача с печена бяла гургулица в кората. А песни и шлагери има ... много по-малко, отколкото фенклубът в залата би очаквал за 150 минутна прожекция.

 

Този филм трябва да го гледам задължително!Харесват ми песните на Леа Иванова.Както и интересната и съдба.А сръбската сентенция

[iMari]

Във филма на Касавие Долан Това е само краят на света младият човек е член на семейството. Но ги е напуснал преди 12 години. Защото е различен от тях във всяко отношение - професионално, интелектуално, сексуално. И ето, че се връща за един обяд, не за да се покае, че е бил блуден, а да им съобщи, че умира от неизлечима болест. И се притеснява как ще го приемат. А и той тях. Всеки един поотделно. Но драмата на не съвпадащите радио честоти се развихря, още преди да си е отворил устата. Театрално е. Цялото може да се постави на сцена, без даже да се променят картините. Но и пред камера, в неопределена локация, вероятно - в Квебек, е добро!

 

 

Този филм,честно казано ми беше много  труден за гледане.А аз много обичам френско кино.Точно такова усещане остави и в мен,че е правен по пиеса.Дълги монолози,крясъци,препирни,то човек не може да си признае спокойно,че ще умре.

 

Относно хомосексуалността:

https://www.youtube.com/watch?v=9NJj12tJzqc

 

Moonlight е едно от предложенията за филмови награди тази година.Вече спечели Златен глобус за драма.Разказва за трудното детство и юношество на момче с различна сексуална ориентация.Когато  си чернокож,разтеш в гето с майка проститутка,различността във всеки един аспект натежава.Единствения дискриминационен принцип,който му е спестен ,че не е жена.

Във филма няма сцени ,които биха стреснали някой хомофоб.Това е една добре разказана история,много умерено поднесена,за битките ,които едно различно момче води от детството си.От една страна с другите,но от друга със себе си. Оценката дали е победител или губещ е оставена на зрителя.

Редактирано 15 февруари, 2017 от Мари Николова

[домосед]

Да инспектираме нивото на хотелското дело в Централна Европа през 30-те години на XX век.

 

Чак след 10 години ми се удаде да гледам Обслужвал съм английския крал на Иржи Менцел с Иван Бърнев в главната роля. Той е младеж, мечтаещ в междувоенна Чехословакия да израсне в живота до милионер. И работещ по въпроса. Тръгвайки от продавач на закуски на перона на провинциална гара. И правейки кариера на келнер във все по-добри заведения. В най-добрите от които отсяда дори абисинският император. С когото веднага намират нещо общо помежду си, което ги отличава от околните. Ръста. Докато в един момент Чехословакия престава да бъде междувоенна. И около него важност изведнъж добиват неща от живота, за които или не се е замислял, или изобщо не си е представял, че могат да бъдат важни. Като например дали, ако знае само чешки, е чех и какво от това, ако си е харесал немско момиче и джентълменски го е спасил от чешки хулигани, пък то после е влетяло с нацистки поздрав в ресторанта пред колегите му. Това от това, че за да им разрешат да се оженят правят лабораторен анализ на проба от спермата му за покриване на арийския стандарт! Тържество на най-доброто на чешкия хумор - няма вицове и остроумия (освен безобидните кръчмарско-бираджийски), но за изключително сериозни неща се разказва с ирония. Която, не отведнъж осъзнаваш, колко е хапеща и горчива. За драмата на чехите от 1968 знаем повече, защото е по-близка във времето, а и сме взели учстие (от което нямаме повод за гордост). А тук ни се припомня, че за тях 1968 е била просто deja vu lite на 1938. Язвите от етническите прочиствания и вклиненото насила недоверие между съжителствалите си от векове общности не са зараснали, когато е писан романът на Бохумил Храбъл, а белезите, особено в запустелите судетски села са били повече от видими. Героят намира някакъв душевен мир там при социализма, но не защото социализмът е нещо добро, което го е превъзпитало в правилните ценности, а защото достига един етап в живота си, в който преценява, че е изиграл играта си, при това - и честно, и успешно, когато му е било времето. А тук в гората, от която могат да се правят цигулки, е достатъчно, че бирата е много добра. Иржи Менцел не отстъпва от собствения си стил, с който е пробил още отпреди потъпкването на Пражката пролет през 1968. И множеството влакове и хуморът в секс-сцените са директно намигване към "Строго охранявани влакове", който ми е един от любимите филми на всички времена. Отделно, че сцените с банкета и абисинския орден в ар деко хотела; с плуващите в басейна на бароковата лаборатория за размножаване на арийската раса голи русокоси самодиви и голи здрави мъже с липсващи крайници; с провинциалните бираджии, обсъждащи новините от градския дом за леки жени; с лепенето на тапети от банкноти; ... са класика сами по себе си. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=UDC9-eSPIcA

 

Изгледал филма за пражките хотели, хвърлих един поглед на програмата на телевизията и - що да видя! Дават The Grand Budapest Hotel на Уес Андерсън. Гледал съм го, любим ми е (както и повечето от предишните му филми, но след добиване на вкус за тях, което не става от първи път) и не можах да пропусна да си го преговоря. И да направя неизбежните сравнения. Екранната визия на Андерсън е неоспоримо оригинална, но ... вече подозирам, че е гледал филма на Менцел. Или подсъзнателно му е направил реверанс и е казал подобни неща по подобен начин: централноевропейска немскоезична страна със славянско име; класни хотели, декорирани в модни за периода стилове; добър вкус; изрядно обслужване; възприемащо се за висше парвенюшко общество към края на ерата си; настъпващ конфликт; железници; подбрани класически автомобили от периода; изблик на доброта по време на война; респект към бежанеца; затвор; междурасова любовна история; национализация; даже ... международен актьорски състав.  Една идея по-звезден при Андерсън: Рейф Файнс, Бил Мъри, Едуард Нортън, Тилда Суинтън, Оуен Уилсън, Матийо Амалрик, Ейдриън Броуди, Леа Седу, Ф. Мъри Ейбрахам, Харви Кайтел, Уйлям Дефо, Джуд Лоу, Том Уилкинсън, Джеф Голдблум, Джейсън Суорцман ... А белегът на бузата на Сърша Ронан е с формата на Мексико без никаква свързана със сюжета причина, освен да се пусне реплика. че белегът на бузата ѝ е с формата на Мексико

 

https://www.youtube.com/watch?v=mXRztrOK47I
 

[Радо]

 

[Asterisk]

Нещо, което заслужава да бъде споменато:

 

Земята на просветените

Афганистанската мечта през камерата на режисьора  Pieter –Jan De Pue, споделена от група деца.  Децата  играят като нашите – с пушки и съкровища, мечтаят за крале и принцеси, но игрите са реалният им живот, а не електронна версия, а мечтите са планове за бъдещето, а не част от илюзорна приказка.

 

Поетичен и красив, въпреки войната.

 

https://www.youtube.com/watch?v=sFtwOxSx59I

[примкаря]

Пътувам всеки ден до работа 50 мин. с влак сутрин и пак толкова на връщане вечер. Време бол, за дрямка, книжка или филмче. Филмите ги свалям  от Ю-тюб,  конвертирам на мп-четворки и после на телефона. Вчера гледах 'Журавли над Ильменем'', филм на Якутската кинокомпания ''Сахафильм'' от 2005г., военна драма. Филмът е черно-бял, но с изключително реалистична и въздействаща картина и звук.

 

https://www.youtube.com/watch?v=rif5ZWFom6w&t=

[AlexandraKo]

Аз тия дни се кефя с The Mentalist  и любимеца ми Саймън Бейкър. :) 

Ето, тук , с руска озвучка.Има ги всички сезони на сериала.

Ето и едно трейлърче:

 

http://www.imdb.com/video/imdb/vi46572057?ref_=ttvi_vi_imdb_3

Редактирано 15 март, 2017 от Георги
махната връзка

[Rumiana]

Много ми хареса Paterson,  Филм, от който ти става светло на душата .

 

 

[nenovimages]

Открадната красота, на Бертолучи... завинаги ..  иначе  Уди Алън Irrational Man. 

Редактирано 15 март, 2017 от nenovimages

[iMari]

Toni Erdmann

https://www.youtube.com/watch?v=j0uwi5EPnpA

 

Баща се опитва да се сближи с дъщеря си като я предпази от корпоративен бърнинг аут.За целта прилага супер идиотското си чуство за хумор-разхожда се с перука и изкуствени зъби и се представя за ментор на шефа и.Отначало девойката е вбесена,но впоследствие се оказва,че и тя носи същото чуство за хумор,след като убеждава шефа си,че голото парти за рожденият и ден е най-доброто решение за тимбилдинг.За да не спойлвам повече само да кажа,че за затоляне на отношенията,ключова роля изиграва именно български кукерски костюм,макар че,същият за малко да умори главния герой.Така е,българските традиции трябва да се прилагат с упътване

Редактирано 18 март, 2017 от Мари Николова

[Добри]

Има нещо прекрасно в интелектуалните шизофрении на Паоло Сорентино. Осебено, ако, както в "Youth", са многопластови и поставени във високопланински швейцарски санаториум, като се дълбае много в образите - стар диригент, всеотдаен режисьор, чешит актьор, алпинист, намерил празно нощно шкафче на К2, зарязаната дъщеря на диригента, шантава масажистка, будистки монах. В такива продукции, сцени като дирижиране на швейцарски крави и вманиачено търсене на последна реплика за пиеса, наречена "Последният ден от живота ми", стават симпатични. Лудостта е убежище за много истини, казват - куфар с двойно дъно. Тук има много флойдски символизъм, добре предадени послания и улегнал хумор; малко дибидюс гола мис свят, малко швейцарски красоти, малко сарказъм към лесните пътища и кошмарът на киното - телевизията, чудесни алегории, комична психиатрия, но и незаслужен тъжен край за един силен и стойностен характер, макар и не главния. Всичко се върти около "Простите мелодии", които диригентът отказва да представи пред кралицата, защото зад тях е скрита вълнуваща история, свързана с парализираната му жена до прозореца. А предстои и неподозиран, пипнат финал с много музика и изражения. Майкъл Кейн никога не се е дънил. Препоръчвам филма, хареса ми, въпреки че не на всеки би допаднал. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=-T7CM4di_0c&app=desktop

[AlexandraKo]

" Утеха" /Solace/ с Колин Фарел и Антъни Хопкинс.

 

"Solace” разказва за ветеран-детектив от ФБР (Морган) и неговата млада, амбициозна партньорка (Корниш), които са принудени да разчитат на помощта на пенсиониран отшелник-аналитик (Хопкинс) за разплитането на пъзел от особено чудати серийни убийства. Интуицията на аналитика „прожектира” в главата му доста стряскащи картини, но той улавя следата на убиеца (Фарел) и скоро осъзнава, че двамата са си спретнали увлекателен мач, а изплъзващият се престъпник има мисия…

 

 

Източник:

 

http://operationkino.net/2015/08/%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9Esolace%E2%80%9D-%D1%81-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB/

[домосед]

Toni Erdmann

 

Баща се опитва да се сближи с дъщеря си като я предпази от корпоративен бърнинг аут.За целта прилага супер идиотското си чуство за хумор-разхожда се с перука и изкуствени зъби и се представя за ментор на шефа и.Отначало девойката е вбесена,но впоследствие се оказва,че и тя носи същото чуство за хумор,след като убеждава шефа си,че голото парти за рожденият и ден е най-доброто решение за тимбилдинг.За да не спойлвам повече само да кажа,че ...

 

Добре, че спрях да чета на израза "да не спойлвам повече" и не прочетох какво само още имаш да кажеш, защото наистина щеше да ми развали ключовия момент във филма. И три часа щяха да идат зян.   

Редактирано 23 март, 2017 от домосед

[домосед]

Две момчета тръгват спонтанно на път и едно момиче се присъединява към тях ... 

 

Това е сюжетът на двата последни филма, които гледах на София Филм Фест.

Преди това гледах и други, даже толкова много, че от гледане да не остане време и за писане. Поне засега. 

А тези двата се оказаха един много добър завършек на първите две седмици от феста.

 

В шотландския Лъжливи луни (Moon Dogs) двама юноши старша възраст,  доведени братя, които у дома не са намирали общи теми за разговор, загърбват селския събор в чест на викингското наследство на родния шетландски остров и потеглят към Глазгоу. Да търсят музика, любов, майчина ласка. Срещат момиче (но само едно!), намират търсената музика, също - приключения, съпротивление, разочарование, идеи. И разпознават първи проблясъци на братски чувства помежду си. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=BLNqbQplyvs

 

В немския Сбогом, Берлин (озадачаващ превод на оригиналното Tschick) двама юноши младша възраст, берлински съученици, които в училище не са се понасяли, загърбват рождения ден на най-популярната съученичка (на който не са и поканени), и с една крадена небесносиня нива потеглят на юг. През Гедерето към Влашко. Тук, за разлика от другия немски филм с пътуване към Румъния - Тони Ердман, ни се разяснява, че Walachei било в разговорния немски нарицателно за гъза на географията. Пак добре че за Bulgarei не са и чували. Маик е "чист ариец", а Чик - расов монголец с псевдоруска фамилия Чичачов и преднамерено объркана етническа идентичност, варираща от арменец през влах до циганин евреин.  Срещат момиче (но само едно!), намират музиката (на Ричард Клайдерман в касетофона в крадената кола), а също - природа, приключения, преследвания, прасета (!?), крави, царевица, екзотични комуни. И израстват в приятелството си. Но не безметежно! Фатих Акин е в свои води с роуд мувита в тая посока, но приятно изненадва с нещо,  което без да се бяга от сериозни теми и драма, е младежко свежо и забавно,

 

https://www.youtube.com/watch?v=l_kEfmsJxTw

 

Двама мъже и една жена са в центъра на вниманието и на Андрей Кончаловски в Рай. Като единият по съвпадение е чист немски ариец, но с тази разлика, че е от поколението, което е учено да придава фатално значение на тази подробност. Филмът е структуриран като поредица от индивидуални разпити на тримата герои в арестантска обстановка (без да чуваме и виждаме интервюиращия), редувани с епизоди от живота и срещите им в разгара на Втората световна война. Бавно и методично се изграждат образи, събития, противопоставяния. Също както бавно и методично на източния фронт Червената армия налага волята си. Разпитите постепенно добиват по-дълбок смисъл, отколкото си очаквал предварително. Докато не усетиш, че два от образите клонят все повече и повече към карикатурност, а третият - към катаризис. И се стигне до ... разочароващо плакатна развръзка.

 

 

 

Не знам защо след 70 години руска кинематографична история за Втората световна война съм очаквал някакво по-различно послание от за Родину, за Сталина и за широката руска душа. Или поне - по-многопластово. Ама - не. И тук е същото. Героизмът е присъщ точно и само на руския участник. И неоспоримото морално превъзходство. Признавам, тук възхвалата не е точно за Сталин (той си получава полагащата му се доза похвали от карикатурния ариец, който освен това бил правил дисертация за Чехов в предвоенния си аристократичен живот), а за богобоязливото емигрирало след революцията казаческо дворянство, което се е включило във Френската съпротива. И което въпреки пренебрежимите си човешки грехове ще влезе в Рая. Защото саможертвено е спасявало еврейски деца според силите си. За разлика от нацистите, които до последно в заблуда са вярвали в своя подреден, униформен, чистокръвен рай, полагащ им се заради арийската им свръхчовечност; и от колаборационистите, които скромно са търсели буржоазния си рай сред деликатесите, виното, пурите и нежната компания, даже по време на купонна окупация. 

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=1_sBa13dWos

 

 

[Botko]

"Мрежата" на Ким Ки Дук-режисьор,сценарист и оператор ?!.

Рио Сун Бум(страхотна игра) играе ролята на беден рибар от Северна Корея живеещ до гранична река.

От другата страна е Южна Корея.Случва се да попадне там без да желае(лодката му се развали).

Ким Ки Дук се опитва да пресъздаде цялата брутална идиотия И на двете системи. Не знам дали някога Корея ще бъде отново цяла.За мен във филма има много реализъм и послания към хората и от двете страни на "реката".Не съм убеден,че е корейски филм за корейците....те дотолкова са затънали в разделението на идеологическото блато,че сигурно ще сметнат Ким Ке Дук за "враг" и от двете страни.

 

Филма е тежък.В отношенията между севера и юг-а happy end едва ли може да има!

[Евгения]

След като се върнах от Тайланд с огромно удоволствие изгледах отново "Ана и кралят".

[Емика]

 

Пътуването до Италия / The Trip to Italy (2014)

Резюме: Планирате съвършената ваканция? Не е никак лоша идея да последвате британските комици Стив Куган и Роб Брайдън, които след хита си Кулинарен тур (2010) се отправят на дори още по-прекрасното Пътуване до Италия. Самите те най-общо следват поетите романтици и обикалят Италия в ядене, пиене и кавги. Летейки в своя отворен Mini Cooper (препратка към Италианска афера), двамата потеглят от Пиемонт в северната част на Италия към южния остров Капри, с леки отклонения из хълмовете на Тоскана, покрай амалфийското крайбрежие и надолу към италианската ривиера. Разходките из огрени от слънцето лозя и паметници на Байрън и Шели се редуват с дълги, добре полети обеди в ресторантски градини с изглед към искрящото море, които от своя страна преминават в поредната доза имитации на Майкъл Кейн. Как да не ти хареса?

 

[домосед]

За последния писах тук: 

За предпоследния се връщам в темата майка, защото работническият град-сателит на Лиеж Серен, в който са поставени не един и два от филмите на братя Дарден, не бих казал, че е най-вдъхновяващото място за пътешествия, даже и сред оскъдието на атракции във франкофонската част на Белгия. И в "Непознатото момиче" интересът им е към драмите на хората от най-ниските социални слоеве, които дори в охолна западноевропейска страна с привидно добре работеща система на грижи за нуждаещите се, са принудени да решават проблема за самото си оцеляването. Едно чернокожо момиче не успява да го реши. А едно досадно бяло момиче, млад лекар, изпитва шок на гузна съвест по случая и си вменява, че е длъжна, ако не да открие виновника, то поне да разкрие идентичността на жертвата, за да уведоми техните. С което цял филм ходи по нервите и на полицията, и на дребните риби престъпници, и на ... пациентите си, като ги разпитва за непозната, докато им мери пулса - хитроумен самоделен детектор на лъжата. И на зрителите! Най-много - с порочния си навик да прекъсва заниманието си (преслушване, биене на инжекция, шиене на рана, първа помощ на припаднал) на секундата, когато ѝ звъннат по телефона или на вратата. Защото единственият път, когато се е въздържала да отговори на звънец, е станала белята. Ама така рискът да станат и по-големи бели не е ли по-голям? Не всичко е съвсем логично и убедително тоя път у братя Дарден. Дали защото не са в в свои води, когато главният герой е образован човек от средната класа, а оцеляващите само го поддържат. Съчиняват му песни, черпят го кафе, гощават го с кексчета, доверявят му се на всяка дума. А тя ги приема с каменна физиономия (лесна роля!), защото да се поддава на емоционално сближаване с пациентите можело да се отрази на правилната диагноза. Душевно-професионален конфликт. Който клони да намери сравнително кухо щастливо за всички (освен жертвата) разрешение като в приказка.

 

 

[домосед]

По форма това е една комедия на абсурдите (европейски монарх бяга облечен в женска българска народна носия от среден по чин турски охранител) и клишетата (Белгия е недоразумение на картата, валонците са мързеливи, фламандците - арогантни, Балканите тънат в бедност и ръжда, сделана в СССР, балканците са сърдечни, в България киселото мляко е култ, сърбите волят да пуцат, турците не стават за истински европейци, европейците се правят, че турците стават за истински европейци, кралете живеят под чехъла и на правителството, и на кралиците).  Заснета е в стил лоша аматьорска полу-скрита камера без нито една нормална композиция, план или поне водоравен хоризонт (което идва от образа на документалиста - едновременно дребен тарикат и почтен неудачник). Някои от комичните ситуации със сигурност ще бъдат по-компетентно оценени от българската публика, отколкото от белгийската. Както и някои от епизодичните образи. Нина Николина например. И локации. Ахтопол например (в ролята на черногорско рибарско пристанище).  На по-дълбоко ниво се запознаваме с няколко печални персонажи, не само кралят, на които безумното пътешествие дава повод да поразмишляват какво ги прави щастливи. Или би ги направило щаствливи, ако надскочат условностите. И по възможност - заедно с целия белгийски народ.  

 

[E.S.E]

Sag Salim 

Жанр : Комедия

Държава : Турция

 

Филма е уникален! Който обича черна комедия може да го намери в почти всеки един сайт. Има го и с български субтитри. Няма нужда да четете резюмета - не са особено приканващи.

Може да погледнете трейлъра на филма оттук : 

 

 

Предупреждавам ви, че първите 15-20мин. може да не ви се строят интересни, но изгледате ли го до края - няма да съжалявате :D 

Даже на мен толкова много ми хареса, че си тегля втората част на филма.

 

Подобен жанр филми от съседите ни (истинска и приятна комедия), освен 4-те части на комедията - Реджеп Иведик / Recep Ivedik не съм гледал други.

Много голям фен на комедиите съм и трудно си харесвам филм, който да ме накара да се засмея. Ако има хора като мен, които са изгледали тонове с филми в този жанр...е, има какво да видите все още ^^

 

Приятно гледане на всички!  

[СтоянС]

http://www.imdb.com/title/tt3741834/

Lion

Реших да го изгледам и мога да кажа, че филма е много добър. 

 

 

 

LioLionn

Lion

[dimitrov6]

Boyka: Undisputed / Бойка: Фаворитът (2016)

Скот Адкинс и Теодора Духовникова.Нашата актриса и английската екшън зведа направиха един от най-добрите филми снимани тук.