Прескочи до съдържание

Последният филм, който гледах е...


Препоръчани мнения

Не съм сигурен дали отговорът на тоя въпрос няма да доведе до заключване на темата. А тя е за кино. А не за шпиони, ренегати, изменници, крадци на правителствена собственост, заплахи за националната (на родината им) и атлантическата сигурност, бегълци от правосъдието, пети (шести, седми, ...) колони на терористични завери и авторитарни режими, обикновени предатели. А, да, и тъпи копелета. Които вдигат врява, че им кървяли сърцата как някой някого следял повече от морално допустимото, а после намират убежище там, където се тачат най-добрите традиции на КГБ и НКВД. И Щази. 

 

Не, не вярвам да се заключи темата, защото във филма не става дума за такива хора. Това все пак е сериозно кино от изключително сериозен режисьор, патриот и общественик. Само някоя "ниска топка" може да цензурира Оливър Стоун, а Георги, както всички знаем, не е такава личност :)  Аз нямам нищо какво повече да добавя, филма достатъчно добре показва всичко, ако някой има желание, да го гледа и всеки сам да си прави изводите.

Връзка към коментар

-- Внимание! Спойлери --

 

Един добър филм от Киноманията дотук е "Комуната" на Томас Винтерберг.

Макар, че заклетите му фенове може да сме очаквали нещо по-остро в духа на "Празненство" и "Ловът". А тук жестокостта му се е сломила и му е стигнала само да убие единственото дете в комуната. Виладс. Който дотогава не е спрял да предупреждава, че има сърдечен порок и няма да навърши 9 години, така че ако може някоя от дамите да е така любезна да се изчукат преди това. А не само да си играят на нудисти в морето през зимата. По темата за доброволните комуни (явление - изконно комунистическо) и без друго съм силно предубеден. Особено ако са съставени от хора на средна възрасти с различни интереси и занимания в живота. Тези повечето са само са скицирани. Но така, че идея си нямам как на някой ще му хрумне да ги пусне в къщата си като наематели, камо ли да им предостави идеална част от имота си. Хипар, безработен алкохолик, още по-безработен имигрант кавказского происхождения, млада хипарка с волно отношение към любовта, по-възрастна хипарка, развила наклоности на комсомолска секретарка (явление - изконно комунистическо). Но - датчани. Почтени! Мият си чиниите, плащат си вноските за режийните, отбелязват си, когато си взимат от общата бира в хладилника (Carlsberg) и не мрънкат (много), когато се изпълнява домшаното правило всичко зарязано разхвърляно в хола да се изгаря от дежурния в камината, пък било то и единствената връхна дреха на някой от комунарите. Ама да ме бяха питали, да им кажа, че въпреки реда, хигиената и задължителния ежеседмичен другарски одит на емоционалното състояние на всеки комунар, рано или късно, по-вероятно - рано, ще се стигне до 

 

post-247-0-75304100-1479810076_thumb.jpg

Фокусът е върху проблемите на главния любовен триъгълник - Ерик, Ана, Ема - и 14-годишната дъщеря на първите двама Фрея. Какво рискуваш ако вместо традиционно семейство, в което ти е "скучно" да гледаш все едни и същи лица, предпочетеш да живееш в комуна; комуната всъщност семейство ли е; а този тип комуна - в която все пак всеки сам си гледа своите деца и вещи - семейство ли е; а може ли комуната да ти спаси семейството или напротив; по-лесно или по-трудно се преживява раздяла в комуна; комунарите имат ли (право на) глас в личния ти живот; личен ли е личният ти живот; има ли личният ти живот емоционални задължения към комунарите; тийнейджърите имат ли право на (решаващ) глас; сред комунарите има ли, може ли да има, трябва ли да има равни и по-равни ...
 

Трине Дюрхолм е много добра в ролята на "който комуна вади, той от комуна деградира"

https://www.youtube.com/watch?v=6hRpqriyfI8

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Stay tuned за последния филм на Скорсезе - "Тишина" ("Silence"). Гениалният режисьор най-после реализира проект, над който е мислил десетилетия.

"Филмът представя Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър и Лиъм Нийсън в адаптацията на едноименния роман на Шусако Ендо. Действието се развива през XVI век и следва историята на двама християнски мисионери, попаднали под преследване, докато пътуват към Япония."

Връзка към статията.

Трейлър:

 

Ще облажим душите...

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 3
Връзка към коментар

The Infiltrator или "Операция Ескобар"

 

Когато си пред пенсиониране, но пред теб се отдава добра възможност да участваш в залавянето на голяма престъпна група - изборът може да бъде само един. Федерален агент Роберт Мейзър (Брайън Кранстън) се внедрява в картела Меделин, в който освен с наркотици се занимават прилежно и с пране на крупни суми. Седмично, че да са чисти. Абсолютното отдаване на работата, дори когато празнуваш годишнина от сватбата и си на вечеря с жена си в изискан ресторант е добре да демонстрираш отвратително отношение към персонала щом от това зависи живота ти.

"Една грешна стъпка, една дума, едно изречение" може да им струва живота във всеки един момент. На него и на бъдещата му съпруга Кати (Даян Крюгер). За пред картела. Сватбата наближава и всички са поканени. 

 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Тежката учатст на киномана - колкото повече филми гледаш, толкова по-малко нови успяват да те развълнуват, че и ти харесват.  Даже тези, които би трябвало. Примерно - новият на Мел Гибсън. "Възражение по съвест" (Hacksaw Ridge). В интернет се съсипват да го хвалят, рейтингът в IMDB е 8.6 от 10, а аз мрънкам. Във филма има три истории, от които и трите имаме нужда да ни бъдат разказани в наши дни.

  • Едната е за гарантираното човешко право в една свободна държава да откажеш да носиш оръжие даже и на фронта. И за нуждата от устояването на това право (както и на всички останали индивидуални човешки права)
  • Втората е за подвига на този конкретен човек - Дезмънд Дос - в качеството си на бацил* да извлече сам от касапницата на бойното поле и спаси живота на 75 ранени
  • Третата е за битката за Окинава като конкретно историческо събитие и начинът, по който се е водила война пред 70 години

Аз пък имам три прични да мрънкам срещу Мел Гибсън

  • Трите истории съвсем не е нужно да се опиташ да ги съчетаваеш в едно художествено произведение. Връзката е по съвпадение, а не по причина и следствие. Не съм съгласен с посланието, че геройството на един отказник е аргумент в полза на правото на отказничество. Геройството е индивидуално, правото е всеобщо и безусловно. Нито от всеки отказник обществото трябва да очаква в замяна геройство, нито трябва да се съмняваме, че Дезмънд Дос би извършил същия подвиг, ако носеше оръжие. 
  • Първата история е разказана презахаросано плачливо сантиментално. То бива семейни драми, военни гробища, самосъжаление, сълзи в очите, възвишени философски умозрения, пасторална романтика, чест на пагона, патриотчен дълг и възторг  ...  Анди Гарфилд се опитва да устои на сълзливостта, ама задачата е по-трудна отколкото да пуска на рапел ранени в безсъзнание и без крайници. Под обстрел! Втората - само Дезмънд Дос и спасените могат да коментират колко близко или далече е от истината. В края на филма има откъси на документални интервюта, отпреди десетина години; А третата ...  Мел Гибсън е успял да обърне Втората Световна на ... зомби карнавал, гарниран с бутафорни взривове, съвсем като за евтино локално видеоразпространение. Да иде да види Клинт Ийстууд какво беше казал за битката за Иво Джима и вместо да му стъпва в широките обувки (английска пословица) да си се връща при мезоамериканските индианци, с които се справя значително по-добре
  • Че го е снимал в Австралия - OK. Той си е австралиец, продукцията му е австралийска. Ама как би обяснил крещящия австралийски акцент на Дос-баща - хилбили от Вирджиния.

https://www.youtube.com/watch?v=foBQMCe5jiE

 

Всъщност, ако сте гледали трейлъра, сте гледали целия филм. Нищо повече няма да научите в останалите 129 минути.

По-добре си припомнете великият Парцалев как се справя като отказник в "Тримата от запаса"

 
https://www.youtube.com/watch?v=EJQlLN7kaBY

*бацил - фелдшер, санитар - армейски жаргон

  • Харесвам 10
Връзка към коментар

Филм за бацил-скатавка е нещо като оксиморон в мирно време, но с оглед историческото време и място, както и по-скоро спорните отколкото безлични качества на режисьора Гибсън, бих казал, че всичко това превръща лентата за този дисципаджия в задължителна от моя гледна точка...

Връзка към коментар

Един контрапункт на  Captain Fantastic :

 

Гръцкият Kynodontas (Кучешки зъб)

 

https://www.youtube.com/watch?v=QFtDzK64-pk

 

...и тук децата се обучават и възпитават вкъщи, но по малко по-различен начин...

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Тази вечер гледах " Тихият залив" от Кинопанорамата във Френския културен институт. Отдавна не се бях забавлявала така . Прекрасна Жулиет Бинош, но като става въпрос за нея си признавам , че съм пристрастна.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Колебая се дали да цитирам още филми от киноманията, които не са ми харесали, че и без мене толкова хейтърство тече в интернет, ама все пак ... за протокола. Пък може да спестя някому изгубено време.

 

Първенството за най-тъпа тъпотия дотук държи италианският Изповедите.

 

В луксозен хотел на тайна конференция са се събрали най-лошите лоши в съвременния свят - икономическите министри на Г8 (да, и Русия е тук) . Единствният смисъл на тяхното съществуване е да кроят коварни планове как да изсмукват повече парици от бедни народи като гръцкия. И да докладват печалбите на безименен задкулисен бос - с излъчване на сив кардинал в светованата конспирация - която им се явява да ги бръчка във видеоразговори от офис с нюйоркски небостъргачи за фон. И прилича едновремнно на Ирина Бокова, Кристалина Георгиева и Велислава Дърева. А освен алчност и лакомия канадката и германецът ползват закритите врата на конференцията да практикуват и прелюбодейство. Обаче за тяхна зла участ духовният водач на кликата, самоизповядалият се най-алчен сред алчните, президентът на МВФ, е намерен мъртъв в стаята си. А те, освен другото, са и математически неграмотни и не могат да разберат "формулата", която им е оставил в завещание. Германецът е садистичен, руснакът - похотлив, японецът - престарял, но не помъдрял, американецът - мазен, англичанинът - арогантен ... "Кой го направи?"  Кръгът на заподозрениет е затворен като за Еркюл Поаро, но с разследването би се заел и Шон Конъри от "Името на розата". Да, ама вместо него расото и проницателната физиономия ги е надянал Тони Сервило от "Великата красота" (от модно харесваните филми на Сорентино са копирани цял куп похвати, без да се получи красота). И не е само следовател, ами изповедник, главен заподозрян, мишена на заговори, математик, писател, плувец, полиглот, колекционер на птичи песни и самодеен активист против греховността в международното положение. И е дал обет за мълчание, ама само той си знае точно в колко часа го практиукува, защото иначе е философски разговорлив. И тогава у канадката, французина и италианеца покълва катарзисът и народите са спасени от глад. И Даниел Отьой го погребват в двора на хотела. И кучето Ролф става Бернардо. И папунякът отлита!

 

https://www.youtube.com/watch?v=vygNFzyt_nI

 

Възрастта за съжаление не прощава и на великите. За Вернер Херцог или добро, или нищо, ама ... на 74 с блудкавата биография на Гъртруд Бел е на една крачка да стане за резил. Тя е интересна личност, за която си заслужава да се разказва не по-малко от, примерно, Лорънс Арабски, Амелия Еърхарт или Едуард Сноудън, но не и като в Кралицата на пустинята плитко да се вменяват послания на феминизъм, алтруизъм, антиимпериализъм и антиколониализъм. Писателка, пътешественичка, любител археолог с едробуржоазен произход тя прекарва голяма част от живота си из Близкия Изток, като от един момент нататък служи открито на родината си, прокарвайки имперски интереси. А, че интересите на Британската империя са били по-нюансирани от директна анексия на изпадналите от Османската империя арабски земи (виж. "Някои съображение върху Лозанските споразумения", Ердоган Р.Т., 2016), едва ли може да се тълкува като тържество на нейната сърдечна загриженост и разбиране към братския бедуински народ, което ни беше обяснено в прав текст на финала. А през целия филм тя се държи на позиция на благоволяващото да изслуша мнението на екзотичните пустинни диваци бяло превъзходство. И единственият път, когато прояви искрено разбиране, беше, като срещна бедуин франкофон, учил в Лозана. А като щяха да я вкарват в саудитски харем, тропна с крак, развя руси коси и просто си тръгна от замъка в ... Урзазат, Мароко. Още един признак на старческа сенилност. В 2016-та, когато магеланци от цял свят бродят по цял свят, ама гледат и кино, да се опитваш да преместиш като с летящо килимче разпознаваема туристическа атракция с няколко хиляди километра по-близо до Мека, няма как да ти се получи. Добре поне, че тази, на която възрастта прощава и не личи, е Никол Кидман.

https://www.youtube.com/watch?v=5g2bBX_stcg

Редактирано от домосед
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Снощи на Киномания чудесен Джим Джармуш с "Патерсън":

 

 

Именно!

Нарочно не включих сводка за хубавите филм в хейтърския пост.

 

При Джим Джармуш няма разочарования!

 

Патерсън повежда в класацията ми с много.

Камерен. Есенен. Поетичен. Не припян. 

 

Седем дни. Малък град. Двама души. Млади. Живеят и спят заедно в малка къща. Твърдят един на друг и на себе си, че се обичат, но това, което ние виждаме е, че те по-скоро въприемат съжителството си за нещо константно и правилно в живота си, без да е непременно най-важното. Всеки си има своя рутина, свои интерси, които не се пресичат. Одобряват си ги взаимно, но повече от любезност, отколкото от страст.  В нейните очи той сигурно е олицетоврение на скуката, без поне да беше хубавец. На външен вид направо не ѝ е в лигата. Професионално му битие е абсолютната рутина. Кара рейс 23-ката по едно и също разписание всеки ден. Разнообразието му е да подслушва пътниците. И да пише поезия. В жанр, който може да ни се стори наивен и непоетичен до комичност, докато не поразровим малко и не разберем, че има база в американската литература от първата поливна на XX век. И град Патерсън, Ню Джърси не е избран случайно за място на действието. Нито е случайна срещата с мистериозния японец (емоционалната връзка между Джармуш и Япония винаги е била силна) точно там. Тя е блести като Шехеразада (актрисата е иранка), но във вкусовете ѝ толкова много няма допирни точки с неговите (кучето ѝ е английски булдог, готварските рецепти - с киноа и брюкселско зеле, китарата - Арлекин, завесите в банята - на квадратчета или кръгчета в зависимост от деня на седмицата), че как да не му стане досадна. От двамата тя е мечтателката, което той възприема с насмешка. Докато пише романтични стихове ужким за нея (започвайки емоционалната градация от подробно описание на кибритите марка Ohio Blue Tips), но всъщност за някаква виртуална любима без съответствие в действителността. Неговият свят съдържа и още няколко души, с които всички се запознаваме и до края на седмицата - вече чувстваме толкова свойски близки, че бихме се разговорили на "ти" с тях още на първата бира в кварталния бар: вечно оплакващия се механик индиец, бармана шахматист, двойката в сложни отношения. И кучето Марвин (което било женско и било посмъртно наградено със кучешката златна палма - награда, чийто статут разрешавал да бъде връчвана и на анимационно куче). А близнаците дали има кой да ги преброи?

 

* * *

 

Другият много добър филм в тази тоналност и също с японска жилка е Червената костенурка, за който сводката принадлежи на друга магеланска тема: цък

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

И прилича едновремнно на Ирина Бокова, Кристалина Георгиева и Велислава Дърева.

Извинявай, но нищо не може да прилича на Велислава Дърева и на още нещо. Тя е уникална. Сред хората е неща като гъбите в живата природа. Отделен клас същества. Някакъв природен експеримент, който не е много успешен.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

The Band's Visit

 

 

 

Оркестърът на полицията в Александрия, Египет, на посещение в Израел, попада на погрешно място ...или може би не съвсем... Много добър филм!

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Rumiana, на 29 Ноем. 2016 - 04:47, написа:snapback.png

Оркестърът на полицията в Александрия, Египет, на посещение в Израел, попада на погрешно място ...или може би не съвсем... Много добър филм!

 

Гледал съм го! Много добър.

 

 

Тук правя кратка пауза от 30-та Киномания и се връщам към един пропуснат филм от първата. Сбогом, момечта на Луи Мал. Филмът разказва, по-точно - изповядва, един момент от собственото му детство, който го е мъчил 40 години. Детство, което е преминало през нацистката окупация. Когато на 11 години вместо да растеш безгрижно, да коментираш със съучениците си героите на Жул Верн и Александър Дюма (явно) и "1001 нощ" (тайно) или да се съревноваваш с тях по ходене на кокили, свирене на фокстрот или търсене на съкровища, откриваш, че си попаднал в един свят на преследване, насилие, предателства, дискриминация, които цял живот може да не ти стигне да проумееш. И да прецениш дали си имал власт или вина, че нещо в него не е станало по друг начин. А от директния сблъсък с тоя свят заможни родители не са успели да те опазят и в най-затънтения в гората манастирски интернат. Както е трудно да се опазят тези, чиито родители вече пътуват към газовите камери. Филм, от който остава буца в гърлото.

https://www.youtube.com/watch?v=_ZLDnjcxZzE
 

 

С прожекцията два часа по-късно се връщаме на текущата Киномания. И от екрана ни се смеят безгрижно Филип и Жан-Мишел Кусто, които имат късмет само година-две след мразовитата във всяко отношение зима от предишния филм да изживеят най-щастливи детски мигове в топлото лятно моренце. Баща им Жак-Ив е изобретил и им е изработил подходящи по размер акваланги, за да могат да се гмуркат заедно и да откривателстват под водата. И така почва Одисеята. Следващият ход е да се придобие и пригоди за изследователска и работа корабът Калипсо, да се събере екипаж от ентусиазирани гмуркачи, фотографи и кинаджии и ... Златната палма в Кан им е в кърпа вързана. При това - с документален филм. За подводния свят. На който главен оператор и сърежисьор се оказва точно същият Луи Мал*  Филмът е биографичен за Жак-Ив и семейството му. И ми е много мил на сърцето. Защото ме върна в годините, когато пък ние растяхме и търсехме какво да ни вдъхновява. И подводните приключения на Жак-Ив Кусто (до които по неведомите правила на комунистическата цензура имахме свободен достъп за разлика, примерно, от космическите на американските астронавти) бяха точно това. Разпалваха въображението за непознати още морски същества, за жълти подводници, за цели градове и утопчини комуни на дъното на океаните. Всичко това го има във филма. Има и го и подхлъзването от герой към антигерой, когато все повече съобразява филмите си с масовия вкус и комерсиалния интерес на финансиращите го американски ТВ компании. Драматизирани са конфликтите с жена му (заради любовници) и със сина му Филип, който се опитва да си създаде име, различно от "синът на капитана". И първи обръща внимание към природата като нещо, което подлежи на незабавана защита, а не на завладяване. И че даже привидно безбрежният океан е силно уязвим. Има я, разбира се, и трагедията със смъртта на Филип в катастрофа с пилотиран от него самолет. Без да се опитва да се конкурира със собствения си герой, и този филм показва завладяващи, вярно - режисирани и вторично обработени, подводни кадри на срещи с морски обитатели. Но и той оставя буца в гърлото. Защото, от една страна, мечтите вдъхновявани от Жак-Ив Кусто, до голяма степен вече са сбъднати. Само от този малък български форум ще се вдигнат множество ръце, ако попитаме кой е плувал с костенурки, с акули, с китове или си е парил краката в горещата вода заедно с пингвините на о-в Дисепшън край Антарктида или най-малкото се е любувал на глъчта на тюленчетата в полите на Тейбъл Маунтин. Но от друга - остава тъжното чувство, че нямаме такива герои, които да ни вдъхновавят днес. Може би са изчезнал биологичен вид. Вместо това се увличаме по кемтрейлс конспирации. Докато се анулират екологични ангажименти поради ... липса на доказателства, че природата е заплашена. И че земята се върти.. 

https://www.youtube.com/watch?v=9kucr-QxZzc

 

*това го няма посочено изрично във филма "Одисеята". Открих го при рутинна проверка в интернет

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Мога да се включа  с някои интересни заглавия.

 

Най-добрата оферта / Тhe best offer(2013)

 

Оценителят на ценни вещи Върджил, специалист в търговете е в объркваща ситуация. Новата му клиентка с  фобия към външната среда живее сама в огромна къща-замък и комуникира с околните уединена и заключена сама в стаята си. Постепенно тя му се доверява, а той буквално  си загубва ума по нея. Докато не решава да поеме нова посока в живота си и заживее с нея. Същевременно тя е „излекувана”, може би с изключение на моментите, в които изчезва в изневиделица, което поражда съмнение у зрителя. След като ù се е доверил напълно, той се оказва измамен и ограбен – материално и емоционално. До толкова, че да се окаже и в болница. Завръщайки се, с носталгия, към мястото, където се срещнаха, се  разкрива целият план на измамата. За финал, запазил самообладание, той обядва сам в ресторант, споменат от нея, където атмосферата е топла и сплотена, а за уютът  допринасят множество часовници, механизми, зъбни колела, така както времето никога не спира. 

С траен негативен ефект, твърде драматичен и меланхоличен…

 

Следващият е от  So Independent Film Fest, но не от кино

Швейцарско войниче/Swiss Army Man 2016

 

 

 Тук двама корабокрушенци оцеляват заедно, докато режисьорът се опитва да ни внушава за нещата от живота в гротескни ситуации с наблягане на физиологични нужди.

Всичко е преекспонирано, и повръщането, и пръцкането и нагонът – до абсурд…

Излиза, че жив или мъртъв, егото надделява и притежава  такава мощ, че да спаси нуждаещите се, съумели да го впрегнат

 

 

 

Децата на свещеника/Svecenikova djeca (2013)

 

или как църквата се бори   с проблема за раждаемостта

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=vf3T1UR0VBw

 

 

Следващият не е толкова случаен, но си струва гледането ако  обичате фотографията.

 

Интересен паралел – от това да разполагаш и харчиш милиони долари за рисунки, било то и ценни (в първия филм), до майсторството да рискуваш живота си, да се отдадеш на кауза и вътрешното си „Аз”, било то и  воден от „егоистични” лични мотиви и допринасяйки на целият свят да види фактите такива, каквито са:

post-764-0-54719600-1480539898.jpg

Снимката , с която Кевин Картър печели награда Пулицър

 

The Bang-Bang-Club/2010

 

„A drama based on the true-life experiences of four combat photographers capturing the final days of apartheid in South Africa.”

 

 

"I am depressed ... without phone ... money for rent ... money for child support ... money for debts ... money!!! ... I am haunted by the vivid memories of killings and corpses and anger and pain ... of starving or wounded children, of trigger-happy madmen, often police, of killer executioners ... I have gone to join Ken if I am that lucky."    Kevin Carter

Редактирано от Георги
добавяне на spoiler
Връзка към коментар

Мога да се включа  с някои интересни заглавия.

 

Моля да се придържаме към практиката да предупреждаваме за спойлери в коментарите си. Ето така

Ако не бях го гледал, преразказът ти на Най-добрата оферта, макар и да не съдържа всички подробности, щеше със сигурност да ми го развали! 

 

 

 

Следващият не е толкова случаен, но си струва гледането ако  обичате фотографията.

 

 

Или ако обичате Южна Африка.

Или ако обичате Африка.

Филмът The Bang Bang Club е в задължителният конспект!

Впрочем - и книгата на Грег Маринович и Жоао Силва, по която е правен - също.

 

(а на канадеца Тейлър Кич, който играе Кевин Картър, опитите да докара южноафрикански акцент са трогателни. Раян Филипи се справя значително по-добре)

Редактирано от домосед
Връзка към коментар

The best offer(2013) е изключителен филм на един от любимите ми режисьори Giuseppe Tornatore. Последният му филм Correspondence(2016) също си заслужава гледането:

 

 

 

И един филм за пътешествие по трансибирската железопътна линия от Пекин към Москва, когато на гара Иркутск започват да се случват необичайни неща.

 

Редактирано от kolanass
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Моля да се придържаме към практиката да предупреждаваме за спойлери в коментарите си. Ето така

 

 

Или така:

[spoiler]Текст на спойлера[/spoiler]

Резултат:

 

 

Текст на спойлера

 

Редактирано от captain_oveur
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Испанският надига глас от последните два филма от първата сесия на Киномания 2016: 

 

В първият - езикът е в музиката, песните и танците. Карлос Саура остава верен на мисията си да прави от испанския фолклор красиви неща на екран. И поучителни. В случая - с една разходка във времето и пространството ни запознава с жанра хота.

 

https://www.youtube.com/watch?v=nI9e9VW4Muc

 

А вторият - в поезията. На чилиеца Пабло Неруда. Дипломат, комунист, пътешественик, сенатор, хедонист, сталинист, бонвиван, нобелист. Във филма на Пабло Лараин не се декламира много обаче. И доколкото се декламира, идва с коментар, че е претоплена супа от младостта на поета. Макар и да е левичарски по дух и Неруда да е положителният герой, филмът не е праволинейна възхвала. За главната роля е подбран комик и цялото нещо е (черновата) криминална комедия за пишман преследване от полицията. Което е истински момент в биографията му през втората половина на 1940-те. Комунистическата партия, чийто член е, го крие 13 месеца в нелегалност и накрая с помощта на местни феодали (истински, като в средновековна Европа) го извежда на кон през Андите в Аржентина (прилежният магеланец разпознава гигантските араукарии, които е виждал в района между парковете Вилярика и Пуйехуе в Южно Чили). Сериозната тема зад закачливостта е дали в комунистическия идеал на Неруда освободените от неравенство пролетарии ще станат равни на него или и тогава ще има по-равни от равните. Както и сега има комунисти, които ги пазят като писани яйца, и такива, които ги пращат в пустинни трудови концлагери на капитан Пиночет. Да им разясни правилата отблизо. И дали, ако поезията ти вдъхновява цели народи, наистина си по-заслужил за сладости в живота, които другите не познават.  Полицаят се оказва олицетворение точно на това съмнение - дали в играта с великите, били те и комунисти, народния човек, копеле на проститутка, може да бъде нещо повече от поддържащ актьор.

 

https://www.youtube.com/watch?v=2gFbcBnXx8o

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Снощи по НВО гледах Cobain: Montage of Heck - документален филм за живота на Кърт Кобейн - лидер на гръндж-алтернативното чудо от началото на 90-те, Nirvana. Да си призная честно (за разлика от съпругата ми) аз никога не съм бил особен фен на Nirvana. На практика харесвам само един техен албум и това е "MTV Unplugged in New York" - концертен албум съдържащ повече кавър версии отколкото собствени композиции, но за сметка на това безпорно кавър версиите са изпълнени по един страхотен начин! Да се върнем към документалната лента... Освен, че съм съвременник на описаните събития, освен, че по онова време вече имахме кабелна телевизия в къщи и MTV дънеше нонстоп, освен, че Тити ми надуваше главата с истории около Кобейн, та освен всичко това и още забравени неща, аз така и не разбрах що за човек беше той и на какво се дължеше истерията около Nirvana по онова време. Затова и подходих към лентата с нужната доза респект, любопитство и вниманние към детайла. След малко повече от два часа най-после проумях истината. Истината е, че няма история за разказване. Кърт Кобеййн е точно това, което излъчва. Семейно обременен млад човек, роден на неподходящо място в неподходящ момент, с лабилна психика и неподходящи приятели, любовници, приятелки и съпруга, който съвсем съзнателно се оставя да се превърне в зависим към хероина и в крайна сметка още по-съзнателно слага край на живота си, след като години преди това методично е описвал в своя дневник непреодолимото желание да се самоубие... Какво накара милиони по целия свят да харесат тази история и да предизвикат истински култ около Кобейн и Nirvana аз така и не разбрах - нито тогава, нито сега...

 

 

напротив, именно Кобейн е точният пример за човек, роден в подходящото място и момент, и това го знае всеки човек [бих се съгласила и само на жена], чийто ранни 20 години са минали под сиатълската вълна :) гледах и аз филма наскоро, и не съм особено впечатлена, честно казано - добро изпълнение, особено в анимационната част, но попретупано и даващо само бегла представа (точно такава каквато е и всъщност подходяща за зрители с неособено висок интерес към темата) за личността - суицидна наклонност + наркотици, класическо клише... но защо, как и кога, причини, мотиви? от филма поне на мен не би ми станало ясно, дори вероятно бих пропуснала подсъзнателно и трите минути, отделени някак между другото за "някакви стомашни проблеми".

 

по-добрата версия, която бих препоръчала на съпругите ви (твоята и на Hayasko), ако не са я чели, е биографията от Чарлс Крос - http://mahaloto.net/books/view/nirvana_biografiyata_na_kurt_kobejn.html, наистина отдавна е изчерпан тиража, но я имам в epub на английски, ако на някой му е интересна; смея да твърдя, че не съм сантиментална личност със склонност към мелодрама, но описанието на точно тези коремни болки, които е изпитвал почти постоянно в съзнателната част от живота си, звучи като достатъчно основателна причина да си пръснеш мозъка (с или без хероин за подкрепа, с или без Къртни Лов за съпруга)

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.