Последният филм, който гледах е...

[Eti*]

Последният филм, който гледах ме разби - почти буквално.

Elle  с Изабел Юпер.

Тейлър.

 

[примкаря]

Гледах го снощи, приключенски филм по действителен случай, горещо препоръчвам

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Jock_of_the_Bushveld

 

https://www.youtube.com/watch?v=agVBwkL7FVE

Spoiler

 

 

[Asterisk]

Един, на който попаднах поради някакво стечение на обстоятелствата. Скучен ми беше, монотонен, докато (освен)

---това май  е спойлер---

не се появява един сън на главния герой да  подскаже, че има нещо да се случва и да предизвика любопитството. Как  сън може да бъде решаващ за такава поредица събития? И как така може да сънуваш място, което никога не си видял? Накрая оставаш с редица въпроси и съмнения относно реалните събития, предизвикан  да потърсиш допълнителна информация. Но каквато и да е била истината, има ли намесени корпоративни интереси и достатъчно много пари, загадката остава решена само за реалните участници

Gold

 

Междувременно попаднах на нещо свежо, дори забавно, нищо че на главните герои никак не им е весело. Борбено им е, но не защото го искат, а защото светът го изисква от тях:

Да откриеш Форестър

 

 

 

[Asterisk]

Възможност за безплатно гледане на  фестивални филми, включително и малка част от СФФ - до 30.04: https://www.festivalscope.com/all/    , от тук     

[stebal]

"Перфектни непознати". Италиански. От петък е по кината. Горещо препоръчвам.

[Емика]

На 24.04.2017 г. в 5:55, stebal каза:

"Перфектни непознати". Италиански. От петък е по кината. Горещо препоръчвам.

Наистина е хубав. Аз го гледах миналата година, бях го дръпнала от един торент. Седем стари приятели се събират на вечеря, като 6-ма от тях са хармонични семейни двойки. Когато решават да започнат игра, при която трябва да се четат всички входящи СМС-и на глас и да отговарят на повиквания на високоговорител, те не могат и да си представят до какво може да доведе ще такава откровеност ...

[antea]

благодаря, че споделихте за Перфектните непознати

 

филмът се оказа страхотен, хем забавен по италиански, хем много може да се обмисли покрай него

[примкаря]

Много забавен филм, още повече, че го гледах с братски, славянски дублаж 

 

http://www.imdb.com/title/tt0803061/?ref_=nv_sr_1

 

https://www.youtube.com/watch?v=vNRkC89KLGw&t=1028s

 

 

[Емика]

На 2.05.2017 г. в 23:06, примкаря каза:

Много забавен филм, още повече, че го гледах с братски, славянски дублаж 

 

http://www.imdb.com/title/tt0803061/?ref_=nv_sr_1

 

https://www.youtube.com/watch?v=vNRkC89KLGw&t=1028s

 

 

Прочети още  

Приятен е, да. "Светът е странно устроен, понякога ти избираш за себе си куче, а понякога кучето избира теб"

[Asterisk]

The Poll Diaries/Poll 2010

Един стойностен филм, леко брутален, но може би само така истината може да бъде разбрана. За мен е майсторски направен, като зрител.

 

 

 

Препоръчвам го!

 

 

 

 

 

 

Редактирано 5 май, 2017 от Asterisk

[домосед]

Две скромни предложения от програмата на TV1000

 

Cemetery Junction, Англия 2010

 

Не бих го превел като Гробище на кръстопът, както пишеше в програмата, защото всъщност макар и да е игра на думи, първо е топоним - измислен работнически квартал край Рединг. Действието се развива в началото на 70-те. Младите хора се опътват да се измъкнат и да намерят нови перспективи в живота си или ... само си приказват, че искат да измъкнат и да намерят нови перспективи. Едният просто си търси момиче, което да го хареса (трудна работа, особено като си отвори устата да каже смешка или като си разкопчае ризата да покаже татуировката на възбуден дракон, преследващ самодива), другият си навива, че баща му е виновен за някакъв провал в живота и си го изкарва с юмруци на всеки, който го е погледнал накриво в бара. А мечтите на третия стигат една стъпка по-нагоре - да прескочи класовата бариера и да си напарави кариера на "костюмар". И ако не са Фелисити Джоунс  (точно толкова безлична, колкото и в следващите филми, в които играе главна роля) и Добрия Полицай, набор на бащите им от войната, който бащински ги наставлява и всеки път ги пуска от ареста без последствия, току виж си останали всичките на гробищния кръстопът. Кулминацията, заради която си заслужава да се обърне внимание на филмчето е сцената с бала на Тези, които са пропуснали 1960-те.

 

 

 

На ръба, САЩ 2011

 

Рядък случай на американска драма, в която атеистите печелят безапелационна морална победа срещу вярващите, като в процеса даже са извършили и прелюбодейство. Все пак, за да може да мине през всички нива на обществено приета цензура и автоцензура, вярващият участник е екстремно фундаментално консервативно религиозен.  И е въоръжен!  За да се стигне до развръзката, се минава през оценка и реакция на стандартни за темата дискусионни клишета - хомосексуално семейство; спасяване на лека жена; изневяра от любов към рогоносеца; прераждане на безбожен алкохолик. Цената на победата е висока. Единствената мистерия е изписването на Саудитска Арабия като участник във финансирането на продукцията.  За разлика от Фелисити Джоунс Лив Тайлер е трудно да остане незабелязана. 

 

 

 

 

[домосед]

ШОК! ТРИУМФ! ХОЛИВУД НА КОЛЕНЕ!

Българските бързи коли - най-бързите бързи коли, тунингът - най-тунингован, дрифтовете - най-одрифтени!

Асен Блатечки в ролята на Дим Бензин вкарва Вин Дизел в малкия си джоб! 

Целият екип на "Бързи и яростни" остава без работа и се преквалифицира в помпане на гумите и миене на колите на яките пичове и готините мацки от Премиер-Лигата на българските гонки!

 

Можем ли да разгадаем тайната на успеха?

Ще се опитаме!

• Избираш тема, в която националната кинематография има дълбоки традиции.
• Възлагаш главната мъжка роля на актьор с многостранен и многопластов драматичен профил, който може да изиграе всеки дървесен вид.
• Възлагаш главната женска роля на млада жена, която не може да казва "р" . За всеки случай я убиваш, още преди да се е издала, и я заменяш с друга, която може и да псува, и да се глези с отчетливо "р".
• [това е истински гениалното!] Пишеш сценарий за филм за гонки с коли така, че в никоя от гонките да няма значение кой я печели. Нито даже кой кара другата кола.
• Предвид горното, залагаш повече на сцените с ръкопашен бой, като ги скриптираш (и гримираш) така, че да няма съмнение кой точно кой бой е спечелил
• Към органичните съставки на шофьорското мачиско бравадо, добавяш щипка трапезен расизъм. Точно на гробищата!
• Усилваш драматично-сантименталното въздействие, като вкарваш без никакво обяснение за произхода му един образ, който говори само на английски
• Добавяш една доза умилително мултикултурно въздействие, като възлагаш роля и на един полуливанец, но го караш да си измисли цял ливански акцент. И синтаксис.
• Шегуваш се с публиката, като ѝ пробутваш за близнаци двама, които не само не си приличат, ами имат и три см разлика в дължината на оная работа (шофьори са, мерили са си ги). 
• Избираш Варна за място на действието, но добавяш съспенс и загадъчност със смъртен случай, при който глава се разбива о жълт паваж.
• В точния момент на точното място показваш едър план на гола жена със силиконови цици и ѝ възлагаш ключовата реплика "Абе, няма ли вече да идвате да ме чукате?"
• Позиционираш продуктите на спонсорите си. Ама не с просто мяркане на търговска марка някъде на заден план в 25-тия кадър. Ами по всички правила на ТВ рекламата. Ако ще е банка, се влиза в неин офис и се провежда разговор с приветливо усмихнат служител, колко са добри услугите ѝ. Ако ще е кафе, не само че го пият всички, ами и чисто злато в него крият.

 

Не пропускайте! Сезонът на филма по кината е кратък! Местата в залите са ограничени!

 

 

Редактирано 26 май, 2017 от домосед
правопис

[Duke]

преди 15 минути , домосед каза:

 

ШОК! ТРИУМФ! ХОЛИВУД НА КОЛЕНЕ!

 

Надали си обърнал внимание, но живо ме интересува дали в надписите е споменато авторството на музиката, която звучи в трейлъра. Хванал съм един бас вкъщи, че отново е използвано клишето: "Кой па ги знае тия в Българя, дай да минем метър с едни авторски права..." Обаче в такъв случай, нещата излизат извън контрол при прожекции на запад от Калотина...

[домосед]

преди 51 минути , Duke каза:

нещата излизат извън контрол при прожекции на запад от Калотина.

Еми, те изпуснаха за една седмица фестивала в Кан 

Не съм обърнал внимание на надписите, но саундтракът е една от силните (без майтап) страни на филма. Предполагам, че са си платили правата.  Но не предполагам, в коя чужбина биха го изнесли, след като рекламите са конкретно за българския пазар

[aneliya]

преди 7 часа, Duke каза:

Надали си обърнал внимание, но живо ме интересува дали в надписите е споменато авторството на музиката, която звучи в трейлъра. Хванал съм един бас вкъщи, че отново е използвано клишето: "Кой па ги знае тия в Българя, дай да минем метър с едни авторски права..." Обаче в такъв случай, нещата излизат извън контрол при прожекции на запад от Калотина...

Асен Блатечки е поканил Съли Ерна, да напише музиката или да му разреши да използва парчета на Godsmak, за саундрака. Във филма Съли Ерна има и епизодична роля. Това в едно интервю по БНТ , го каза Асен. 

[Duke]

преди 9 часа, aneliya каза:

Асен Блатечки е поканил Съли Ерна, да напише музиката или да му разреши да използва парчета на Godsmak, за саундрака. Във филма Съли Ерна има и епизодична роля. Това в едно интервю по БНТ , го каза Асен. 

Музиката за която говоря не е на Съли Ерна...

[jungfraujoch]

На 26.05.2017 г. в 17:26, домосед каза:

ШОК! ТРИУМФ! ХОЛИВУД НА КОЛЕНЕ!

Българските бързи коли - най-бързите бързи коли, тунингът - най-тунингован, дрифтовете - най-одрифтени!

Асен Блатечки в ролята на Дим Бензин вкарва Вин Дизел в малкия си джоб! 

Целият екип на "Бързи и яростни" остава без работа и се преквалифицира в помпане на гумите и миене на колите на яките пичове и готините мацки от Премиер-Лигата на българските гонки!

 

Можем ли да разгадаем тайната на успеха?

Ще се опитаме!

• Избираш тема, в която националната кинематография има дълбоки традиции.
• Възлагаш главната мъжка роля на актьор с многостранен и многопластов драматичен профил, който може да изиграе всеки дървесен вид.
• Възлагаш главната женска роля на млада жена, която не може да казва "р" . За всеки случай я убиваш, още преди да се е издала, и я заменяш с друга, която може и да псува, и да се глези с отчетливо "р".
• [това е истински гениалното!] Пишеш сценарий за филм за гонки с коли така, че в никоя от гонките да няма значение кой я печели. Нито даже кой кара другата кола.
• Предвид горното, залагаш повече на сцените с ръкопашен бой, като ги скриптираш (и гримираш) така, че да няма съмнение кой точно кой бой е спечелил
• Към органичните съставки на шофьорското мачиско бравадо, добавяш щипка трапезен расизъм. Точно на гробищата!
• Усилваш драматично-сантименталното въздействие, като вкарваш без никакво обяснение за произхода му един образ, който говори само на английски
• Добавяш една доза умилително мултикултурно въздействие, като възлагаш роля и на един полуливанец, но го караш да си измисли цял ливански акцент. И синтаксис.
• Шегуваш се с публиката, като ѝ пробутваш за близнаци двама, които не само не си приличат, ами имат и три см разлика в дължината на оная работа (шофьори са, мерили са си ги). 
• Избираш Варна за място на действието, но добавяш съспенс и загадъчност със смъртен случай, при който глава се разбива о жълт паваж.
• В точния момент на точното място показваш едър план на гола жена със силиконови цици и ѝ възлагаш ключовата реплика "Абе, няма ли вече да идвате да ме чукате?"
• Позиционираш продуктите на спонсорите си. Ама не с просто мяркане на търговска марка някъде на заден план в 25-тия кадър. Ами по всички правила на ТВ рекламата. Ако ще е банка, се влиза в неин офис и се провежда разговор с приветливо усмихнат служител, колко са добри услугите ѝ. Ако ще е кафе, не само че го пият всички, ами и чисто злато в него крият.

 

Не пропускайте! Сезонът на филма по кината е кратък! Местата в залите са ограничени!

 

 

При такова представяне няма как да не пожелая да гледам още утре този филм.Ако успея да си купя билет в навалицата

Домосед,уби ме!

[домосед]

В деня на детето се откри 11-дневната Седмица (7-мица) на испанското и ибероамериканското кино. Тон даде сурова житейска драма на закъсняло, трупало гняв без давност, отмъщение. В която малко място е останало за детска радост. Късно е за гняв. А дали?

Спойлер

Единият герой изкарва 8 години в затвора, доблестно пазейки в тайна идентичността на съучастниците в престъплението - обир на бижутерски магазин, при който бива пребита до смърт продавачката, а собственикът прекарва същите 8 години в кома. Но не се събужда и в края на присъдата. Това, което и през ум не му е минало на затворника, е, че жертвата може да е имала разстроени близки опечалени, и че неговата доблест на неиздайничество пред властите изглежда съвсем другояче в техните очи. И че не му е писано да заживее с приятелката си и със заченатия си на свиждане в затвора 5-годишен син мирно и щастливо от първия ден на свобода. Срещата на едните с другите, преосмислянето на ситуацията и етиката в нея, търсенето на убийците и евентуалното отмъщение минават през по-меки и по-твърди кървави разправии и сюжетни и любовни обрати до последната минута.  Не липсва и традиционната за обсебеното със секс испанско кино прекомерна (спрямо основната мисъл на филма) доза голи креватни (и клозетни) сцени. Изборът на оръжие и пасивността на някои от героите пред него биха могли и да повдигнат вежди, но могат да се възприемат и като в тон с фламенко стилистиката. Към която сигурно трябва да отнесем и коравосърдечното пренебрежение (но с мила усмивка на лице) към детските чувства  (включително и на неродените деца) при решаване на проблемите между възрастните.  

 

 

Редактирано 1 юни, 2017 от домосед

[домосед]

The Sense Of an Ending по наградения с Ман Букър роман на Джулиан Барнс от 2011. С поредната недостижима роля на Джим Бродбънт - в случая на пенсиониран собственик на магазинче за класически филмови фотоапарати, предимно Leica. Умерен мърморко. Разведен, с бивша жена - адвокат - и дъщеря, която на 36 години решила да ражда и отглежда дете без мъж в живота си. За което тренира в целева помощна група заедно с двойка лесбийки, които са се решили на подобна стъпка и то - едновременно. Участва и Шарлот Рамплинг в ролята на Киселицата. Както обикновено. Срещаме я и на Клатещия се мост в Лондон. А има ли причини да е кисела? И то такива, за които той в някакъв свой предишен живот, в който важния мост е бил Клифтънският в Бристол,  да е станал причина? Колко избирателно за собствените ни постъпки работи паметта ни? И от старите му приятели от училище, с които в междучасията обсъждаха екзистенциализма и релативизма, защо в зрялата им възраст отъства Айдриън? И какъв е тоя дневник, който ужким му е оставен в наследство от майката на неосъществило се първо гадже, а отказва да се материализира. И редно ли е през XXI век, когато хората общуват през социални мрежи с телефони, които снимат, а не с апарати Leica и писма до читателските колони във вестниците, да се бърка орисия със съвпадение? 

 

 

 

 

[домосед]

Зулу е пример за добре написана от френски автор - Карил Фаре - и екранизирана от френски режисьор - Жером Сал - южноафриканска криминална история.  Форест Уитакър е станал зулус, а Орлано Блум - африканер. При това нито един от двамата не дразни с неправилен акцент. Започва с убийство на дрогирана бяла девойка. От разследването сравнително бързо става ясно, че даже и убийството да е случайно и изолирано,  поредна добавка към статистиката с убийства в района на Кейптаун, дрогата не е средностатистическа. В бедняшките квартали улични деца са започнали мистериозно да изчезват. Или да побесняват като доведени до параноя и шизофрения лабораторни плъхове. Уликите водят към отваряне на гардеробите със скелети от репресивните години на апартейда. И секретните лаборатории, работили по демографско-инженерингови проекти. На теория - затворени след публично покаяние пред Комисията за истина и помирение. За пореден път се стига до фундаменталния въпрос на южноафрикансия мирен преход - дали помирението е възможно трайно да надделее над инстинкта за възмездие. И дали, ако призраците на стария режим са още живи и активни и готови да бъркат в старите рани, с проповядването на мантрите на Нацията на дъгата, не рискуваме да ни отворят и нови. Драмата от обществена в един момент става и лична за черния и белия детектив в отдела за тежки престъпления. Само младата индийка Джанет, която е дете на новата Южна Африка и единствена не е обременена с миналото.  Имам дребни забележки към режисурата на сцените с най-много стрелба, но пък повечето от основните персонажи и диалозите са правдоподобни за съвременна Южна Африка. На Кейптаун тази визията на подчертани битови контрасти, насилие и природни красоти му отива много добре. Само дето се опитват да ни баламосат, че Блауберхският плаж на Тейбъл бей е Мюйзенберхският плаж на Фолс бей. Не минава.

 

 

[Roberto Baggio]

Снощи ходих на лятно кино на френско - белгийската продукция "Одисеята на Жак-Ив Кусто" https://bg.wikipedia.org/wiki/Одисеята_на_Жак-Ив_Кусто.

Много ми хареса, препоръчвам с две ръце.

[примкаря]

Един руски много ми хареса, за Чукотка, екранизация по едноименния роман на чукотския писател Юрий Рытхэу https://en.wikipedia.org/wiki/Yuri_Rytkheu  

 

https://www.youtube.com/watch?v=3CP-ThyHam0

[домосед]

Звягинцев няма слаб филм!

Елена е от 2011. Преди Левиатан.

Драмата тук не е обществена (разбирай - не е виновен Путин), а лична. Но същевременно - универсална, не - специфично руска. Главната героиня, майка и баба, се е оказала по стечение на обстоятелствата в ролята на повишена в съпруга слугиня-болногледачака на самотен богат строителен предприемач. Съпруга в строго патриархалния смисъл - такава, чиито първи задължения са да чисти и да подава чехлите на съпруга си. И чак на второ място да му се отдавава в adhoc избрани от него моменти за ласки. За десетината година съвместен живот се е опитвала да убеди себе си и околните, че наистина му е романтично вярна (до смърт?). Поне толкова, колкто е лоялна към своето собствено си потомство. Но семейна душевна хармония между тях е трудно постижима. Има я пропастта между сития, който не вярва на гладния, и гладния, който у сития вижда само плодовете на труда му, а не самия труд. И двамата взаимно презират децата си безделници. А намират някакво смегчаващо вината качество всеки у своето. У своята отчуждена разглезена в обезпечеността си дъщеря той цени индивидуализма и независимостта. А на своя ампутиран от амбиции напълно засвисим от пенсията ѝ син - съзерцател на панелни пейзажи - тя отдава морално превъзходство, защото поне не се свени да се възпроизвежда. В свои точни копия, съдейки по липсата на амбиция и заниманията - видеоигри и регулярни турнири по махленски побой със себеподобните (пацаны, рус.)  - на големия му син абитуриент.  Но когато крехкото материално равновесие на семейното статукво се нарушава от скокообразно нараснали нужди и непредвидими външни фактори, точно тази тънка червена линия, която тя поставя между наличието и липсата на потомство, ще натежи при взимането на критичното решение как да постъпи. Авторът запазва съдебна неутралност до последния кадър, в който с фокусиране на един от членовете на семейството, ѝ дава мълчаливо одобрение. Но точно колкото за един последен шанс. А кой знае, може такава да е била волята на Св. Николай и Майка Богородица.

 

 

  

 

 

Редактирано 10 юли, 2017 от домосед

[домосед]

Малко трилъри

 

Затворена мрежа

(Великобритания/САЩ 2013)

 

Криминално-съдебен трилър за разследване с препятствия на терористичен акт в Лондон. Главните герои са назначените от държавата адвокати на заловения бомбаджия Фарук Ердоган. Които освен че имат да делят последиците от своя минала романтична връзка, в някакъв момент осъзнават, че имат да споделят и рисковете при съвестно изпълнение на професионалните си задължения.  Но цялата работа не се е е получила никак убедителна, въпреки че са убедили няколко големи актьорски имена да участват. Нас се опитват да убедят, че в Англия всичко е под наблюдението и контрола на Голям брат, по-голям и от американския голям брат, а в същото време пешките на тоя брат, не само че атентат със 120 жертви не могат да предотвратят, ами и с две-три елементарни поръчкови убийства не могат да се справят като хората. От друга страна изборът им на място за атентата - пазара Бъръ - се е оказал пророчески. 4 години по-късно точно там загинаха хора, макар и не точно от взрив, а от ятаган. 

 

 

 

 

Човекът с хиляда лица

(Испания 2016)

 

Биографичен трилър по действителен случай за двама души, чиито пътища се срещат в Испания през 1995 и завличат държавата с  2 000 000 000 пезети ("Като няма пезета, няма мезета!" Митьо Бомбата).  Луис е бивш главен секретар на МВР (или някакво испанско съответствие). Той ги е откраднал с измама, корупция и злоупотреба с власт. А Пако е бивш агент на тайните служби, обиден на държавта, че го е прецакала след успешните, но не напълно конституционни, операции срещу баските терористи, в които е имал решаващи заслуги за логистиката и въоръжението. Пако помага на Луис да ги изнесе парите на безопасно място в чужбина. Като същевременно посредничи между властите и Луис, Луис да излезе от нелегалност в Лаос (?!) и да се предаде за есктрадиране срещу минимална присъда в родината си.  Разбира се, нямаше да става за филм, ако всичко се случваше точно така, както е планирано или както някои от героите са си мислели, че е било планирано. Разказвач на историята е Хосе - приятел на Пако, пилот от гражданската авиация. Агентите на магеласнкте тайни случаи откриваме някои несъответствия обаче, които поставят под въпрос достоверността на хипотезите. В Париж прозорците нито на луксозен апартамент, нито на тайна явочна квартира биха могли да гледат отблизо едновременно в Айфеловата кула и кулата Сен Жак. През 1995 Бурже не е било най-доброто летище за спотване на широкофюзелажни самолети на KLM, още по-малко с ливреята от 2000-те. Нито пък Женева е било най-доброто летище за директни полети до Гибралтар. А ако тогава по парижките гари имаше касетки за багаж, пътешественическият ми животът щеше да бъде буквално по-лек. Ама ги бяга затворили под страх от тероризъм, включително баски.

 

 

 

 

Редактирано 18 юли, 2017 от домосед

[домосед]

Обетована земя

реж. Гъс ван Сант, САЩ 2012

 

Заглавието малко подвежда, че филмът ще е за евреи и фашисти, а той всъщност е за фермери и шистов газ. Нашумелият по всички континенти (следил съм го и в България, и в Южна Африка) дебат за ползите и рисковете от фракинга. От едната страна имаме газова компания, която плаща щедро на обедняващи фермери из Средния Запад за сондажи в земята им. От друга - екоактвисти, които разхвърлят листовки с постапокалиптични гледки на изгорена земя и отровен добитък. Подозрителното, което задържа вниманието в интригата, е, че главният герой (Мат Деймън) е от лошите. Всъщност аргументите на двете страни биват представени максимално безпристрастно (спорещите страни си пият пиенето и денсят заедно в бара, без да размахват юмруци; поне първият половин час), така че съдебните заседатели - и фермерите, и зрителите - да си направят сами изводите, кои е добро и кое - лошо, и да вземат правилното решение. Зрителите обаче имат предимството с познанието от обща кино-култура, че филм, в който положителен герой да е минен или каквото-и-да-е-друго-добивен капиталистически концерн просто няма шанс да бъде направен. Този, са се постарали, да не звучи плакатно и дебатът не е представен само в черно и бяло. И зелено. Макар и да изпитва известни угризения, че не продава 100% безопасен продукт, и да е гузен в преструвките си да е "един от тях" сред селяните, докато упражнява на гърба им служебния наръчник по корупционни практики, главният герой е искрено убеден от собствен горчив опит, че ако си фермер без перспективи в традиционния си поминък, трябва с разтворени обятия да приемаш всякакви индустриални проекти. Още повече - ако ти идват на крака и ръсят хиледарки. Оттук нататък следват сюжетни обрати, повече или по-малко предвидими, с което се отговаря на изискванията на жанра еко-трилър. Недостатъкът е, че прекалено (според мене) голяма тежест за развръзката на екологичната драма има развръзката на романтичното съперничество за хубавата учителка.

 

 

 

За евреи и фашисти е швейцарският Случаят 'Грюнингер'. Биографичен филм за капитан Пол Грюнингер от полицията на кантона Санкт Гален, който през 1939 в директно неподчинение на конфедерален закон и началническа заповед допуска пристигащи от Третия райх (откъм присъединената Авсрия) бежанци евреи и фалшифицира документация, че ужким са пристигнали, преди да се затвори границата. Единствено от хуманни съображения! След което с вдигната глава и без съжаления си понася последствията*. И до ден днешен не е официално реабилитиран.

 

 

*не го пращат на каторга, но семейството му изпада в бедност, което за Швейцария е наказание от сходна категория