Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Перфектни непознати, реж. Паоло Дженовезе

 

Добрият италиански филм на 2016!

 

Ако успееш да не се отвратиш от образите и преживееш първите пет минути (има една, дето си сваля гащите, преди да иде на гости; друг, който лае като куче в слушалката, докато жена му разговаря по работа; трета, която рови в чантата на 17-годишната си дъщеря за презервативи), без да си избягал от киносалона, от шестата нататък ти става интересно. Защото филмът (то си е театрална пиеса на екран) се заиграва с един от най-човешките инстинкти - ровенето в кирливите ризи и на ближния (за героите), и на непознатия (за зрителите). Източник на информация е потокът съобщения/обаждания/напомняния/мейлове, които пристигат публично на телефоните (черните кутии, регистриращи всичко в човешкия живот) на седмината приятели около трапезата, неловко хванали се в неправилна възраст да играят на нещо като "Истина или предизвикателство" без  втората опция. Оттук следват бурни аплодисменти за дизайнерите на кирливи ризи - сценаристите, които са измислили простички, достоверни, но същевременно - забавни и остроумни кройки и десени. Чак Луната се изчервява от свян (или от злораден кикот) и се скрива зад сянката на Земята. Но колкото и буреносни лични драми и изневери да се развихрят, това, на което никой от героите не посмява да изневери, е италианската традиция на хранене в компания: вечерята минава през задължителните 7 блюда и никой не тръшка врата, преди да си е изял десерта.

 

 

[antea]

Dunkirk на Нолън и Цимер - пълна наслада за окото и ухото, препоръчвам при възможност за гледане в IMAX /2D е филмът/

 

 

[домосед]

преди 3 часа, antea каза:

Dunkirk на Нолън и Цимер - пълна наслада за окото и ухото, препоръчвам при възможност за гледане в IMAX /2D е филмът/

Това е един от филмите тази година, за които ще се говори най-много. И най-противоречиво въпреки неимоверно високия рейтинг и сред зрители, и сред критици от първите седмици след премиерата. Първият парадокс е точно този. Че се възприема като наслада за окото и ухото филм, в който се разправя за колосална военна катастрофа (цитирам цитирания във филма Чърчил) с десетки хиляди жертви. Доколко е етично да се прилага такава филмова визия, на която зрителят да се наслаждава. Като противниковият аргумент би бил, че другата крайност - натуралистична батална "порнография" като зомби сцените от филма на Мел Гибсън по подобен сюжет на Окинава с нищо не би била по-етична.  Признавам, и на мене ми действа и екзалтиращо, и опияняващо, когато всички на плажа  - неколкостотин хиляди, стресирани от стремглаво, безнадеждно за спасение, отстъпление, бойци - мълчат, а в полета на героизма, драмата, романтиката, солидарността и саможертвата ни води музиката на Ханс Цимер (прекъсвана от време на време с по някоя високопарна фраза от Кенет Брана, въздигащ ролята на капитан трети ранг до любимото си амплоа на английски крал в Шекспирова пиеса). Друг парадокс е, че от всичко на екрана се натрапва усещането, че евентуалният успех на Кристофър Нолън на бойното поле за филмови награди, би тежал повече от успеха на евакуацията при Дюнкерк или на армиите на Свободния свят 5 години по-късно. Но в случая съм на негова страна. Не можеш от скромност нарочно да направиш слаб филм, само за да не изпъкнеш пред героите му. Взимаш смели решения,  и постигаш търсеното въздействие. Примери за такива решения:  нелинейна структура на времеделение между три сюжетни линии - вълнолом, море и въздух - с различна продължителност, които се събират в един кулминационен момент; представянето на врага като някаква действаща на подсъзнанието като първична стихия смъртна заплаха без нито едно човешко лице; изборът да фокусираш върху незнайни герои, никой от които не се отличава от останалите с някакви предварителни грехове или заслуги, че да очаква повече или по-малко симпатия. Взел е и странни решения. Примерно от две подобни роли на редници в униформи, за едната да провежда неколкомесечен кастинг сред неизвестни начинаещи актьори, а другата да повери на разпознаваема за планетарно поколение ученички поп звезда. Или да разходи бойците по улиците и плажа на Дюнкерк в ... днешния му вид, възстановен след пагубни разрушения през точно тази операция, не задължително в предвоенния си облик. Трети парадокс е, че филмът се е оказал в неочакваната за творците си роля на ... метафора на Брекзит. Тълкувана по различен начин от привържениците и противниците на идеята. Четвърти - че е допуснал (или провокирал нарочно?) французите да се обидят от начина, по който присъстват в разказа. А индийците, карибците и африканците - че отсъстват.  Голямата артистично-политическа критиката - настрана, бих споделил и две мои малки лични радости от тоя филм. Първо, че открих в него Бари Когън , изгрял в харесалия ми най-много сред българските филми на София филм фест 2017 "И после светлина". И второ, че докато за разлика от планетарните ученички Хари Стайлс не го бях разпознал чак до финалните надписи, Майкъл Кейн го разкрих още с първата реплика в роля без явяване на екран. Съща планетарна бабичка съм аз.  А вие? Разкрихте ли го?

Редактирано 4 август, 2017 от домосед

[antea]

супер добре казано, хубаво е да прочетеш възприятието си, облеченио в думи от някой друг

 

на мен много  добре ми импонира тази деперсонализация на героите, това ми помага да се впрегна от общата картина, а не личната съдба на новия или пореден редник Райън, тук всички бяха Джон Доу

 

та по тази линия не разпознах и поп-звездата /не съм и знаела за съществуването й/, но за Майкъл Кейн подскажи? 

[Duke]

Фен съм на фантастиката и като цяло не пропускам ново заглавие в жанра. Естествено, говоря за качествена фантастика, а не за нискобюджетни дъвки с изключение на District 9, разбира се, но пък той не е баш фантастика...

 

За да спра безсмислената логорея ще се наложи директно да стрелям в тъмното. Гледайте Passengers, според мен си заслужава - добра визия, относително малко реално неосъществими събития, интересна идея и чудесен образ на барман-робот...

 

 

 

P.S.: Има нещо възбуждащо в тази мацка, харесвам интересни жени...

[домосед]

преди 18 минути , antea каза:

но за Майкъл Кейн подскажи

Жокер: радио

преди 15 минути , Duke каза:

чудесен образ на барман-робот...

Барманът робот прави филма!

[Уатея]

Сега се прибирам от прожекция на  "Отвличане"  и грам не ми хареса, докато снощи гледах "Зад волана "  и съм много впечатлена от режисьорската работа и операторското майсторство.

Редактирано 4 август, 2017 от Уатея

[домосед]

Събота посред нощ е: време за Студио X ! (наборите помнят какво имам предвид)

 

Калифорния и Самоличност: два филма от близкото минало за серийни убийци. И в двата има мотели, гръмотевици, тръшкащи се врати, остри железа, горящи автомобили, пищови, белезници, блондинки (в метафоричния смисъл), изоставени имоти в Невада. Добрите ги играят съответно Джон Кюсак и Дейвид Духовни, които на сходна възраст са взаимнозаменяеми.  Макар и Брат Пит да е по-необуздано гадният лош, другият е филмът с автентична horror-самоличност. 

 

 

 

 

[Емика]

Live by Night / Те живеят в нощта (2016)

 

Режисьор: Бен Афлек

 

В Бостън през 20-те години сред обществото продължава да тече забраната за алкохол. Властите дебнат, куршуми летят, но въпреки това всеки може да си намери пиене благодарение на тайните производители, контрабандисти и гангстери, продължаващи да служат на града, за да забогатеят или да намерят своята преждевременна смърт. В средата на цялата тази картина застава Джо Кофлин (Бен Афлек), който иска да се издигне сред останалите. Той, благодарение на баща си - бивш полицай, някога е имал честен живот но сега животът му е объркан поради лошата си репутация на гангстер. В издигането си от обикновен мошеник до известен контрабандист на алкохол в организацията на най-мощният криминален бос в града, Кофлин не може да се довери на никого. Колкото по-нагоре по стълбата на престъпността се изкачи, толкова по-бляскав ще е начинът му на живот, но затова пък се увеличава рискът да попадне под ударите на тези, които искат да заемат неговото място. След като той се влюбва в Ема, партньор и любовница на лидера на престъпна група, ситуацията бързо става доста несигурна за него...

 

 

[Алекс]

преди 20 часа, Емика каза:

Live by Night / Те живеят в нощта (2016)

 

Режисьор: Бен Афлек

 

В Бостън през 20-те години сред обществото продължава да тече забраната за алкохол. Властите дебнат, куршуми летят, но въпреки това всеки може да си намери пиене благодарение на тайните производители, контрабандисти и гангстери, продължаващи да служат на града, за да забогатеят или да намерят своята преждевременна смърт. В средата на цялата тази картина застава Джо Кофлин (Бен Афлек), който иска да се издигне сред останалите. Той, благодарение на баща си - бивш полицай, някога е имал честен живот но сега животът му е объркан поради лошата си репутация на гангстер. В издигането си от обикновен мошеник до известен контрабандист на алкохол в организацията на най-мощният криминален бос в града, Кофлин не може да се довери на никого. Колкото по-нагоре по стълбата на престъпността се изкачи, толкова по-бляскав ще е начинът му на живот, но затова пък се увеличава рискът да попадне под ударите на тези, които искат да заемат неговото място. След като той се влюбва в Ема, партньор и любовница на лидера на престъпна група, ситуацията бързо става доста несигурна за него...

 

 

Хареса ли ти, че се чудя какво да гледам

[домосед]

На 8/4/2017 в 23:04, Уатея каза:

 "Зад волана "  и съм много впечатлена от режисьорската работа и операторското майсторство.

И от музиката заедно със звуковия дизайн, монтаж и микс!

След изгледани дузина продукции за бързи и яростни шофьори, включително една българска с Асен Блатечки, и стотина пъти по толкова преследвания на стражари и апаши с коли, не очаквах кой знае колко от филм за ловък в дрифтовете голобрад шофьор на обирачи на банки. Мислех, че просто ще го преживея с кофа пуканки сред тинейджъри. А ми стана фаворит на сезона! За моя приятна изнеда се оказа мюзикъл, но не такъв, в който героите от време на време запяват и скачат да танцуват, а такъв, в който слушат манияшки подбрана за всяка ситуация и диалог(!) музика и настройват ритъма си на движение, жестове и мимики към нея. Как главният герой едновременно участва в диалог и слуша музика е тайнството, което го издига в култов образ. Саундтракът е ръчно изработена колекция от поп, рок, соул, пънк, фънк, гръндж, джаз, фолк, хип хоп, електронен бийт в различни стилове (@Георги Матеев би могъл да консултира дали има българска дума за търнтаблизъм) и още и още от 1950-те до 2010-те. Даже е цитирана филмова филмова музика от Енио Мориконе. Самото загалвие, което нашите разпространители не са рискувли да оставят на английски или да опитат някакъв по-остроумен превод,  е закачка с песен на Саймън и Гарфънкъл. Чуват се гласовете и на мейнстрийм рок и джаз класици от ранга на Дейв Брубек и Queen през тексаски гимназиални групи от 60-те до холандски прогресив рокаджии от 70-те, за които само @Duke, бихме предположили, че ги знае. Скай Ферейра се явява лично да си изпее кавъра на Easy (like Sunday morning), Ийза Гонзалес - на Hollaback Girl, a Джейми Фокс(кс) и Флий (рхчп) дават сърце, лице, глас и татуировки на отбора на лошите, в който бащинската фигура е непогрешимият Кевин  Спейси. Главният герой Бейби се играе от Ансел Елгорт - (голобрад) младеж, пробиващ през soundcloud и по музикалните фествиали като DJ Ansølo. Шофирането и скейтбордът са екстра. Любимият ми момент във филма е, когато Бейби харесва от джукбокса в закусвалнята едно непознато парче (B-a-b-y на Карла Томас), но не поглежда за него веднага на spotify, deezer или iTunes, ами отива да рови по щандовете за антикварен винил в хипстърски меломански дюкян. А най-хубавото е какво прави със записите на диктофон на инструктажите и разборите на обирите (които той проседява със слушалки в ушите), но не бих искал да ви го спойлна. Нито на кого е кръстен. Жокер: музикант е!

 

P.S. Като споменах за Дейв Брубек, се сетих, че тия дни гледах Хърби Хенкок като военен минстър през 2740-те в космическа комикс приказка на Люк Бесон (2017), а Хари Белафонте, като дон на цветнокожа мафия през 1930-те в канзаска джаз приказка на Робърт Олтман (1996) 

 

Редактирано 9 август, 2017 от домосед

[Георги Матеев]

преди 29 минути , домосед каза:

(@Георги Матеев би могъл да консултира дали има българска дума за търнтаблизъм)

 

В българския език съвсем неизненадващо няма дума, която да е еквивалетна на английския термин "turntablism". Иначе ако някой се чуди какво значи: това е изкуството да променяш стари парчета или дори да създаваш нови такива чрез наслагване и миксиране на допълнителни звуци, вокали, бийтове, аудио ефекти и тн. Всичко това в реално време. Обикновено за целта се използват грамофони (в днешно време повече CD / MP3 плеъри) и смесителен пулт, като крайният резултат зависи изцяло от уменията на диджея.

[П.Кръстев]

И аз последно гледах Dunkirk. Наистина ефектите са впечатляващи, а аз лично най-много обичам да гледам 2D филм в IMAX салон, което се случва рядко по принцип. Въпреки това обаче, останах леко зарочарован, може би имах прекалено големи очаквания.... 7/10

[домосед]

Blue Valentine. Най-обикновена човешка история: двама души се залюбват, събират и след около 5 години - разлюбват. Но тия двамата, Раян Гослинг и Мишел Уилямс,  са толкова истински, че чак тръпки те побиват.  Историята е разказана като редуващи се епизоди от залюбването и разлюбването. Петте години по средата са черна дупка, за която, ако искаме, можем да си представяме какво съдържа. Също за нас, зрителите, остава да търсим причини, виновни, да заемаме страна, да стискаме палци за една или друга развръзка.  Ама само ако искаме. Можем просто да приемем, че историята, точно както е разказана, е житейски факт, независим от субективните ни мисли и чувства за него.

 

 

[desislavna]

Blue Valentine е великолепен филм, блестящо изигран, но определено трудносмилаем.

Редактирано 14 август, 2017 от desislavna

[домосед]

Чарлийз Терон с перхидролена прическа играе двойно-тройно-четворно преплетена игра на шпионаж, контрашпионаж и реконтрашпионаж от двете страни на Берлинската стена в няколкото дни преди и след падането ѝ. В ръкопашните и еротичните схватки, в които е особено добра, ѝ партнират германеещи се шотландци (Джейм МакАвой), руснаци, французи, гедерманци, американци плюс наемна сволоч без определена националност. Тинейджърът го оцени с една дума: Браво. А аз изразих специално одобрение на сценографията и атмосферата в града домакин. В един момент и двамата възкликнахме "Неее!", когато при преследване с коли пострадаха невинни цивилни трабантчета. Краят е неочакван!

 

 

[kolanass]

Ледокол (2016) / "Ледоразбивачът"

 

 

 

Имах удоволствието да го гледам в Руския културно-информационния център в София. Създаден е на база истинска история от 1985 г. като действието се развива на бреговете на Антарктида.

[Емика]

Довереникът на кралицата

Трейлърът е обещаващ, но не съм го гледала. В кината от 29 септември.

 

 

[Емика]

Nothing to Declare / Rien a declarer / Нищо за деклариране (2010)

 

Изключително добра френска комедия

 

 

 

[домосед]

Три филма по темата за Америка и Иран

• American Made (Бари Сийл: наркотрафикантът)

Учудващо добър нов филм с Том Круз. Дотолкова, че героят му да ти стане искрено симпатичен, колкото и да е антигерой. Действието се развива от средата на 70-те до средата на 80-те, като е базирано на реални (доколкото не са засекретени) факти от живота на луизианеца Бари Сийлс - уволнен заради дребна контрабанда на кубински пури пилот на TWA, който се заема частно с едра контрабанда на колумбийски кокаин, изигравайки достойна роля във възхода на картела Меделин, същевеременно играейки двойна игра за ЦРУ. Подробностите са оставени на въображението на сценаристите. И основната идея изобщо не е да се разкаже  биографията на Сийлс. За него е важно само, че е много печен пилот, също като Маврик от Top Gun, а също и шегаджия, не точно като Маврик от Top Gun. Онзи беше сериозен и самовлюбен като аризонски куортърбек. Поуката ще да е, че луизианци по-малко на сериозно се взимат. Идеята е да се прави гаргара с (предполагаемите) идиотски конспиративни планове на ЦРУ за справяне с комунистическата зараза в Централна Америка. При една от по-простите схеми те пращат по него оръжие за контрите в Никарагуа, но той вече ги е усетил каква разпасана паплач са, та носи оръжието (погрешно транскрибирано от латиница на кирилица като КАЛАСХНИКОВ) в Колумбия, а оттам за контрите кара дрога, че да я товарят с лодки за Маями. Четирима действащи и бъдещи президенти са намесени поименно в различни епизоди на суматохата – Картър, Рейгън, Буш–баща и Клинтън, а сред подгласниците се мяркат панамският генерал Мануел Нориега, никарагуанският сандинистки кадър Федерико Вон и подполковникът на служба в Белия дом Оливър Норт, при чиято поява плахо се намесват и иранците в обърналото се на тотално фиаско активно мероприятие Иран-Контри.

 

• American Assasin (Американски убиец)

В следващия филм иранците вече са изключително много лоши. А също и тъпи. Но още по-изключително много лош и тъп е самият филм, затова съм готов да го спойлна без повече предупреждения, за да предпазя потенциални заблудени души от гледане. Лошите правят в един гараж в Рим (!) атомна бомба, което добрите трябва да осуетят или поне да предотвратят взрива. Но ... изненада! Като във всеки друг филм с бомба таймерът бавно върви надолу към нула и ... стига до нулата. Бомбата гръмва, но достатъчно навътре в морето - 40 минути с моторница от пристанището (?!) на Рим - че да катурне само два-три миноносеца от VI Американски флот, без никакви жертви. Лошите иранци са един министър и един генерал, които зад гърба на президента си, целуващ се с Барак Обама, са я поръчали с намерението да я ползват срещу Израел. По подразбиране - без да причинят никакви вреди на мюсюлманското население и светини. А са тъпи, защото си мислят, че само на тях им се ще.  За сведение на търсещите, заряд за атомни бомби се продава на битпазара във Варшава (сниман в Somerset House на центъра на Лондон). Добрите са един нахъсан за отмъщение срещу либийските терористи убили годеницата му младеж (проследява ги чак до Триполи, снимано в Ла Валета), треньорът му по дисциплина, издържливост и специални умения и менторката му от ЦРУ, която адмиралите от флота си ги командва като луди новобранци.

 

 

• فروشنده‎ (Търговският пътник)

Иранският е със сигурност най-стойностният филм от трите. Автор и режисьор е Асгар Фархади, който доби слава на запад с филма "Раздяла". Някои от темите са същите. Животът и всекидневните проблеми на образовната средна класа в Техеран, които видимо по нищо не се различават от западните им колеги. Или поне се опитват. Но също и крайната липса на разбиране и съчувствие към хората от по-долните в техните очи слоеве. Хора, които живеят по-простички традиционни животи, като същевремнно ги обслужват или взаимодействат с тях ежедневно по един или друг начин - баничари, хамали, шофьори на такси, чистачи, болногледачи. Америка присъства като образ за наподобяване с класическата пиеса за несбъднала се американска мечта  "Смъртта на търговския пътник" на Артър Милър. Главните герои във филма, мъж и жена, играят главните роли в постановка на пиесата в техерански театър. Бидейки артисти (а той е и учител по литература), професията им предполага постоянни превъплъщения, преструвки и преобличания, а същевременно им дава най-непосредтсвен достъп до културата на света отвъд националните граници. Ще рече - най-разкрепостената прослойка от иранското общество. Драмата настъпва след един инцидент в банята, повече - а ла Хичкок, отколкото а ла Милър - след който мъжът, подобно на пътника от пиесата без хепиенд, попада в един разбираем само за него въображаем избор на ценности. При който по-традиционната иранска мечта би могла да излезе като фаворит. 

 

 

[Rumiana]

Още един глас за The Salesman!  Много добър!

[akair]

+1 за American Made

[домосед]

"Слугинята" е филм с оригинално заглавие "Господарката" по книга със заглавие "Крадлата". Този пример за синонимно гнездо много добре илюстрира духа на еротичния трилър, пълен с изненади до последно кой кой е и за какво се бори сред сценография, която среща "Остатъка на деня" с "Мемоарите на една гейша". Личен фаворит на фестивала CineLibri до тук.

 

 

[Raybeez]

След анализите на Домосед ми е направо неудобно да коментирам, но все пак - адски съм съгласен с мнението му за Baby driver и Atomic blonde.

 

Аз последно гледах Blade runner 2049 и честно казано съм искрено ядосан, че този невероятен филм в момента се представя зле в боксофиса. Все пак искам да кажа, че съм огромен фен на първия филм и се бях притеснил, когато разбрах, че ще има продължение (в началото бях разбрал, че ще е рибут даже, но слава богу, не е). Денис Вилньов е режисьор, който ми вдъхва умерено доверие, защото има негови филми, които ми харесват и такива, които - не ми.

Каста от Харисън Форд (щях да съм много по-доволен, ако това го бяха запазили в тайна и не го бяха показвали в трейлъри, плакати и изобщо да беше ънкредитид, докато не го видиш вътре - просто щеше да е върховно), както и Райън Гослинг, Джаред Лето и естествено - Роджър Дийкинс за оператор.

 

Какво получихме?

Една уникална лента - смазваща визия и атмосфера, бавен и протяжен, изпълнен със сетивност филм, който аз лично харесах адски, адски много, дори бих казал, че за мен е по-добър от оригинала. Гледайки го си давам сметка защо не се харесва на масовата публика (колко елитарно звучи това), но филма просто е по-бавен от това на което са свикнали в днешно време хората, макар и именно това да му дава толкова много живот и да изпълва атмосферата. Аз лично ще го гледам пак, и пак, и пак, а като излезе на Blue-ray - ще си го взема и за домашната колекция. Музиката на Ханс Цимер също доста добре кореспондира на визията и изгражда един пълнокръвен и запомнящ се свят, какъвто Дик е искал да си представим.

 

 

[домосед]

Убийство в Ориент експрес, реж. Кенет Брана

 

Одобрявам! Колкото и да е различен по визия от класическите филмови адаптации на криминалета от Агата Кристи. Най-хубавото е урокът по география, че между Винковци и Славонски Брод в днешна Хърватия се издигат планини с алпийски размери, по чиито склонове се спускат лавини, достатъчно мощни, че да катурнат парен локомотив клас Баба Меца. Следващото по хубавост е подчертаната носталгия към последните години от епохата, през която целият свят си е сверявал часовниците и вкусовете по Великобритания. Чел съм книгата и съм гледал предишна екранна версия, но нямах спомен нито кой е убитият, нито кой - убиецът. От трейлъра ми се прищя, ако са така добри, да изберат да убият Джони Деп и то - възможно най-бързо, че да се разкара от екрана, преди да е вгорчил пуканките на невинния зрител. Не коментирам дали съм си останал само с прищявката. Другите от звездния отбор, особено - поизчезналата от радара ми Мишел Пфайфър, оставят добро впечатление. Забележката ми е само, че нямаше чак нужда Кенет Брана в ролята на Еркюл Поаро да се прави на Робърт Дауни младши в ролята на Шерлок Холмс и да се въвлича ковбойски екшън сцени с елементи на ръкопашност. Въпреки това очаквам с нетърпение да го видя как разследва убийство край Нил. Сигурен съм, че и там ще има подозрителни негри.

 

 

 

 

Редактирано 27 ноември, 2017 от домосед