Последният филм, който гледах е...

[Mihail]

303

Приятен road trip movie с гледки от Германия, Белгия, Франция, Испания и Португалия. Идеален по време на карантина :). Саундтракът също е много готин!

 

 

[домосед]

Срам, не срам, ще си призная, че по Netflix почнах да гледам сериала Короната (The Crown). С две думи - кралица Елизабет II е светла лъчезарна душа с богопомазано достойнство, а всички около нея освен мъжа ѝ са лукави политически и династически интриганти.

Любопитна е обаче серия S1:E4 Божа работа (Act Of God) , снимана през 2016

Разиграват се събитията от 2020 година 68 години по-рано! 1952. Хора се задушават, умират в хиляди; няма достатъчно маски, а тия, които ги има, не вършат работа; няма достатъчно болнични легла; премиер министърът не обръща внимание и твърди, че ще мине от само себе си, както е и дошло. Минава от самосебе си, но ... чак след като се е усетил да каже политически правилните неща пред медиите - че ще даде повече пари на здравната система. Единствената разлика от 2020 е, че не е вирус, ами е смог. 

 

 

[гост]

На 25.04.2020 г. в 11:18, Zaro каза:

Поредният шедьовър на Паоло Дженовезе. Качествено европейско кино.

Аз пък гледах този:

ПЕРФЕКТНИ НЕПОЗНАТИ | PERFETTI SCONOSCIUTI

 

Много ми хареса.

 

 

[Zaro]

преди 8 часа, но нейм каза:

Аз пък гледах този:

ПЕРФЕКТНИ НЕПОЗНАТИ | PERFETTI SCONOSCIUTI

 

Много ми хареса.

 

 

Този му е най-успешният филм и показва как с бюджет 3.50 може да се създаде шедьовър. Този филм ми провокира интереса към Дженовезе и актьорите, които си обича и ползва и в другите си филми.

[Childish]

преди 11 часа, домосед каза:

Срам, не срам, ще си призная, че по Netflix почнах да гледам сериала Короната (The Crown). С две думи - кралица Елизабет II е светла лъчезарна душа с богопомазано достойнство, а всички около нея освен мъжа ѝ са лукави политически и династически интриганти.

Любопитна е обаче серия S1:E4 Божа работа (Act Of God) , снимана през 2016

Разиграват се събитията от 2020 година 68 години по-рано! 1952. Хора се задушават, умират в хиляди; няма достатъчно маски, а тия, които ги има, не вършат работа; няма достатъчно болнични легла; премиер министърът не обръща внимание и твърди, че ще мине от само себе си, както е и дошло. Минава от самосебе си, но ... чак след като се е усетил да каже политически правилните неща пред медиите - че ще даде повече пари на здравната система. Единствената разлика от 2020 е, че не е вирус, ами е смог. 

 

 

Какво срамно има? Аз си го гледах с голямо удоволствие и от сериалите, които гледах в Нетфликс, май този най-много ми хареса, въпреки че изобщо не се интересувам от кралското семейство.

[домосед]

Преди 1 час, Childish каза:

Какво срамно има?

Все едно в България по соца да гледаме сериал за Тодор, Мара, Людмила и Владко 🙂

[домосед]

Планетата на човеците е актуален документален филм на еко-теми от Джеф Гибс, продуциран и промоциран от Майкъл Мур, в момента - безплатен на youtube. Филмът е посрещнат много противоречиво и "на нож" от някои традиционни групи природозащитници.

 

• Кратка оценка:

Филмът е добър и препоръчителен (със елемент на задължителност) за всички секции, със специален таргет върху днешната кротка младеж ("Блажени кротиките, защото те ще наследят Земята" И.Хр.). NB: Грета не попада в тая категория, но и на нея се препоръчва.

• По-дълъг коментар:

Основният мотив е разочарование и загуба на илюзиите. Авторът е възрастен чичко, който се представя за кариерен защитник на пририородата и привърженик на зелени каузи ("еколог", бълг. журн.жарг.)  още от крехка детска възраст в Мичиган. Разочарованието идва оттам, че след като зелените каузи са възприети като правителствени програми и инвестиционни проекти и практики, са загубили всякакъв практически смисъл и нанасят равна и по-голяма вреда на земята от завареното състояние. Преоблякъл се Илия, гледа - пак в тия (народна пословица) 

 

Някои от посланията са:
 

Преминаването от изкопаеми горива (ИГ) към възстановими източници на енергия (ВЕИ) не работи, въпреки мощният PR, който се опитва да убеди публиката в обратното още от Обамено време. Дадени са примери, че зад всеки консуматор на "зелена" енергия, винаги седи резервен генератор на ИГ за ако спре вятърът или облак засенчи слънцето. Даже и на публично събитие/хепънинг/концерт, на който водещият обявява под бурни аплодисменти (и оставане на крака), че всичкият ток за събитието е от ВЕИ, е достатъчно само да заобиколиш сцената за да видиш работещите дизелови генератори. Но днешната младеж не заобикаля сцената и подскача от овчи възторг на каквото ѝ се каже от нея.

ВЕИ, даже и ако не консумират директно ИГ (а те консумират в процеса на собственото си производство като енергия и материали), консумират лакомо други ограничени земни ресурси. Примерно пространство. Даден е пример с някакво градче, където засадили една нива със слънчеви панели и гордо обявяват, че така осигуряват 100% ток на 10 къщи или по-малък процент ток на 50 къщи. Обаче изобщо не са се замисляли да снабдяват по тоя начин целия град, защото щяло да им трябва нива с размер на каунтито, ако не и на щата, за соларките.

Там, където има и пространство, и благословия на бивш австрийки културист и екшън кинозвезда в ролята на губернатор, нещата не са по-добри. Огромно парче пустиня е поразено до пустош след настъплението на соларните панели. Които освен другото са скъпи, енергоемки и графитоемки само и са на практика не особено траен консуматив, който трябва да се презарежда. Но не се. Оттам и пустошта. Жертва падат дърветата Джошуа (Не се споменава вечният активист Боно, който цял албум на U2 им е посветил, какво мисли по въпроса). За вятърни мелници вместо пустиня отиват горите по планинските била.

Единственият начин да се преодолее зависимостта на ВЕИ от времето/климата е да се съхраняват енергията в батерии. Които са още по-вредни, а и изискват консумация на енергия и ресурси да се създадат. Танто за кукуригу.

Когато американски политици заявят, че са пенсионирали въглищни мощности в полза на "зелени", това включва и ТЕЦ-ове на газ, които са лъвският пай в замяната

Ако не са на газ, най-вероятно са на "био маса", което пък е още по-голяма идиотщина. За биомаса се възприемат "стружки", което е евфемизъм за дървесина. Вече и в Щатите се секат гори директно за гориво, какво остава за страни като Бразилия и Индонезия. Но в политическите устави пише, че биомасата е "възстановима", значи било ОК. Като свършат дърветата идвал редът на водораслите.

Рапицата за биогориво може и да не свърши, но изисква торене и даже в гордеещата си със позеленели източници на енергия Германия участва с незадоволителен процент на пазара на готова енергия.

Една кола, която се задвижва с ток, не може да се нарече зелена, ако токът в зареждачката е произведен от ИГ ("Най-зелената нова кола е тази, която не си купиш!" - индианска народна мъдрост с древен китайски произход)

Въглеродните емисии са само един от методите, избрани от човечеството да опустоши Земята, които то практикува паралелно. Не прави смисъл да се концентрираме в елиминацията им сами по себе си, ако в процеса изразходим, примерно, всичката сладка вода.

"Зелени" каузи от рода на привидна замяна на ИГ с ВЕИ са голям бизнес като всеки друг голям бизнес. Мейнстрийм зелените играчи (НПО-та, фондации, народни трибуни, предприемачи-визионери, зеленомислещи политици, индивидуални активисти и Ал Гор) волно или неволно (в повечето случаи - волно за пари, иначе са тъпи копелета) играят в съучастие (in cahoots, англ.) с корпорациите. Крайният резултат е нулев до отрицателен ефект върху позеленяване на земята.

Във филма не се предлагат решения, като поуката е, че след като и държавни политики не помагат, значи няма надежда. Освен утопичната носталгия да се върнем към земята и да почем да отглеждаме еко-репи (моя препратка към филм от няколко поста по-нагоре). Споменава се, че растежът на населението е част от проблема, но не се коментира. Да не се агитира срещу свръхразмножаването на бедните е свещена крава на левичарсвото, включително - зелено. Същевременно се изказва съжаление, че псевдозелeните политики на корпорациите осъждат на глад многодетни семейства в превърната на биомаса джунгла.

 

Надежда се прокрадва само с няколко кадъра на студенти, които отказват да бъдат баламосани, че да се гори биомасата за ток е зелена политика. Грета я нямам в картинката. Има ги обаче учениците от училище Йордан Йовков.

Quiz  за най-наблюдателните - в коя (мили)секунда от филма се мяркат?

[домосед]

Brezhnev took Afghanistan,

Begin took Beirut,

Galtieri took the Union Jack  ... 

(Роджър Уотърс, 1983)

 

Отчитам няколко исторически филма за период от историята, попадащ в моето житейско време - 1970-те/1980-те, два от които намират връзка помежду си в личността на Менахем Бегин, министър-председател на Израел през периода 1977-1983

 

Бейрут е американски шпионски трилър. Основното действие се развива в Бейрут в периода след началото на гражданската война, но преди израелското нашествие. Трилърът е интересен, защото няма очевидно праведна кауза, такава че ако добрите я постигнат да е happy end. Трябва да се освободи отвлечен за откуп американски резидент на ЦРУ, но пък лошите искат замяна/заменка с терорист, убивал израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен, а в американското посолство всеки си има тайни лични цели и намерения.

 

 

Ангелът е израелски шпионски трилър по истински случай с истински израелски шпионин, назован поименно - Ашраф Маруан - (заврян) зет на египетския президент Гамал Абдел Насър и впоследствие довереник на президента Ануар Садат. Твърди се, че три пъти е сигнализирал (викал "Вълк!") на МОСАД, че Египет ще нахлуе в Синай да се реваншира за 6-дневната война от 1967, като третият път - на Йон Кипур,1973 - се е оказало истина. Вменява се, че човекът не е бил просто двоен агент на хонорар, а политически визионер, който е успял да насочи хода на събитията така, че неизбежната война да завърши реми и впоследствие Ануар Садат и Менахем Бегин да подпишат траен мирен договор. Твърди се, че е добил изключително рядката за шпионин чест да бъде тачен като национален герой и в Египет, и в Израел. И че е свършил земния си път ... като руски коронавирусен лекар, падайки от петия етаж. В Лондон, на центъра, 2007.

 

 

[Goal & Boss]

преди 1 час, домосед каза:

 

 

Ангелът е израелски шпионски трилър по истински случай с истински израелски шпионин, назован поименно - Ашраф Маруан - (заврян) зет на египетския президент Гамал Абдел Насър и впоследствие довереник на президента Ануар Садат. Твърди се, че три пъти е сигнализирал (викал "Вълк!") на МОСАД, че Египет ще нахлуе в Синай да се реваншира за 6-дневната война от 1967, като третият път - на Йон Кипур,1973 - се е оказало истина. Вменява се, че човекът не е бил просто двоен агент на хонорар, а политически визионер, който е успял да насочи хода на събитията така, че неизбежната война да завърши реми и впоследствие Ануар Садат и Менахем Бегин да подпишат траен мирен договор. Твърди се, че е добил изключително рядката за шпионин чест да бъде тачен като национален герой и в Египет, и в Израел. И че е свършил земния си път ... като руски коронавирусен лекар, падайки от петия етаж. В Лондон, на центъра, 2007.

 

 

Хубава работа, забравил си най-важното!

Quiz: в коя милисекунда от трейлъра се вижда фоайето на софийски ВУЗ? Да не говорим, че май се виждат и гейтовете на едно софийско летище)

[домосед]

преди 1 час, Goal & Boss каза:

Quiz: в коя милисекунда от трейлъра се вижда фоайето на софийски ВУЗ? Да не говорим, че май се виждат и гейтовете на едно софийско летище)

Да, във филма се вижда фоайето на УАСГ плюс други български локации.

Бих обърнал внимание, че на минута 01:42 в трейлъра се вижда планина, от която по-висока нема, но @Zaro дебне веднага да ме отсвири

 

Това ни води логично до следващия филм от програмата на седмицата, в който планината, която се вижда на мин 02:04 на трейлъра, може да не е най-високата, но е най-световно разпознаваемата от държавата и със сигурност не се намира край града, в който се развива действието - Претория. Все едно във филм за Лондон, да вкараш кадри с Айфеловата кула. 

 

Иначе филмът е добър. Пастири и касапи. Южноафриканска съдебна драма, датирана 1987. Един младеж го съдят, че хладнокръвно е разстрелял всичките седем души, футболисти, пътували в микробус (minibus taxi, южноафр.), който го е засякъл на пътя. Подлежи на бесило, но главният герой - служебният му съдебен адвокат (barrister) - се опитва, първо, да намери някакво обяснение за мотива и, второ, да го продаде на съдията за смекчващо вината обстоятелство. Оказва се, че младежът, африканер с фамилия Labuschagne (quiz: как се чете?), на 17 години, за да избяга от военна служба на война в Ангола, вместо да подкупи някой очен лекар за медицинско или да избяга в Англия като хората, се записал ... надзирател. И от първия ден се оказало, че работата му ще е да води смъртници на бесилка. Като преди това ще има време да завърже някакъв емоционална връзка с тях - чисти им, храни ги, чете им Библията. А от време на време ще трябва и да ги доубива, ако въжето не е свършило работата. Тоест - едновременно пастир и касапин. И това го е психирало. Та филмът е за смъртното наказание, което е било сравнително масово ония години в Южна Африка. 164 за 1987. 

 

 

[домосед]

На 9.05.2020 г. в 19:16, домосед каза:

Brezhnev took Afghanistan,

Begin took Beirut,

Galtieri took the Union Jack  ... 

(Роджър Уотърс, 1983)

 

Бегин вече го отработихме, а Галтиери се появи още на следващия ден във филма за Двата папа / Двете папи / Двамата папи (ненужното да се зачеркне).

Темата може да не подсказва привлекателност за общата публика (през целия филм двама дядки да се дърлят за отвлечени догматични доктрини), но филмът се оказва много добър. На първо място заради изпълнението на двама от папите в съвременното кино Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс. На второ - че сценарият не е за отвлечени догматични доктрини, а за два човешки характера, които се опитват да намерят отговор на глобални предизвикателства, като първо се настроят на една честота и чувство за хумор. От каквото поне единият от двамата се предполга, че е ампутиран етно-генетически. Както са ампутирани от вкус кюфтетата на баба му. А за другият пък се предполога, че етно-генетическото му его е толкова високо, че ако реши да се самоубие, е достатъчно да се качи на върха му и да скочи. На трето място идва декорът - 1:1 копие на Сикстинската капела с фототапети на фрески от Микеланджело, идеална за мизансцен с апетитни парчета пица от улична сергия. Темата за Галтиери и поведението на кардинал Берголио по време на неговия режим е само една от многото по-сериозни, обсъждани по време на добронамерения и забавен в рамиките на канона като реплики и мимики диалог на папите. Любим момент - когато се налага да се измъкнат през мелето туристи в капелата и се доказва, че даже и единият да е по-млад и по в крак с теженнията на народните маси в началото на XXI век, другият в никакъв случай не подлежи на демонизиране.

 

А как щеше да завърши финалът между тях на футболния терен, с един приятел гледахме в (псевдо)аржентински пъб в (псевдо)немски град в щата Вашингтон.

 

 

 

[T.E.Lawrence]

Изгледал съм хиляди филми какви ли не. Това е най-шокиращо-бруталният филм, на който съм попадал. Irreversible и Oldboy малко открехват завесата, но това направо ми взриви мозъка. От дете не ми се беше случвало да не мога да заспя два часа след филм. 

 

 

[домосед]

Арт филм селекцията на седмицата включва

• Проект Колибри, Канада, 2018

Още един филм на екологични теми с Джеси Айзенбърг. В миналия щеше да взривява язовир. В тоя вече е преминал на Тъмната страна и ще прокарва тунел под Апалачите, така щото през него да мине кабел по права линия от Канзас Сити (намира се в щата Мисури) до Ню Йорк Сити (тривиално в кой щат се намира), за да стига информацията 1 милисекунда по-бързо, през която в условия на високо-честотна търговия (HFT) през компютъра да се правят залози върху вече известни резултати от инвестиционното тото. В процеса му се налага да намери начин да прецака амишите (религиозно-социална група/секта въздържаща се от модерност), които не му щат кабела. Салма Хайек му пречи чрез службите и с иновации в безжичните технологии за скоростно предаване на сигнал. А асоциалният му братовчед, който пише алгоритмите, единствен се замисля дали тоя път няма да са селяните тези, които ще спечелят.

 

 

• Новрвежка гора (да не се бърка с амишка)

Японски филм с виетнамски французин за режисьор по литературно произведение от популярен съвременен японски писател, кръстено на песен на английската воклано-инструментална група Бийтълсите. Повечето коментари са, че Мураками е неекранизируем, но това е един добър опит. Не мога да преценя, без да съм чел. Един младеж поддържа романтича връзка към полудяващата от самообвинения приятелка (в смисъл на гадже) на самоубилия му се първи приятел, с които тримата са си изкарали заедно и детството, и юношеството. Споделят си (и на нас) разни интимни работи, но от средата на филма започава да се прокрадва съмнението дали не я чака да се самоубие и тя, за да се освободи за по-хубавото (в някакъв френски смисъл) маце. Гората си е японска, но заедно с други пейзажи в различни сезони, се ползва за илюстрация на настроенията на героите. Примерно морска буря след новината за една смърт. Действието започва през бунтовната 1968-ма, която, оказва се, била година на студентски левичарски активизъм и в Япония. 

 

 

• Уреждачът

Третият участник е румънски със силна френска връзка. За малко да го пропусна, защото в синопсиса пишеше, че бил разследване на организиран трафик на румънски проститутки във Франция, което не е особено вълнуваща тема. Оказва се, че филмът не е за сводниците и порститутките, а за журналистите, които "разследват" проблема, като от позиция на праведност, а всъщност - за задоволяване на професионалното си его, си пъхат носа в личните им животи (град Бистрица, Трансилвания е център на действието). А главният герой е младши служител в букурещкия офис на Франс прес, попаднал там повече заради общата си ерудиция и франкофония, отколкото журналистическо образование и опит. И задачата му да уреди (фиксира) интервютата в един момент почва да го травмира. Башка, че в личен план има задача да спечели доверието на сина на гаджето си, като или го насили или не го насили да тренира плуване за златен медал на детско състезание. Психологическата кулминация във филма е, когато той най-после успява да заобиколи граничарите, монахините и братовчедите на сводниците и да приклещи 14-годишната гастарбайтерка за интервю в една кола и тя му предлага професионална услуга. Няма да дам спойлер как реагира той

 

 

 

[Goal & Boss]

@домосед така ме вдъхнови с последните си отзиви, че след дълго прекъсване реших и аз да гледам някой филм. Понеже се чудех кое от неговите предложения да избера, реших да е нещо равноотдалечено. Спрях се на „Не горюй!“  В тоя филм няма румънски проститутки точно толкова, колкото няма японски депресанти (депресионисти?), американски амиши или италиански (германски, аржентински) папи.

Накратко, необходим е доста кураж, творчески и граждански, за да вземеш френско литературно произведение от средата на XIX век и 100+ години по-късно да го екранизираш в СССР в 60-те на XX век, а самото действие поставиш в Грузия точно по средата между романа и екранизацията. А за да ти се получи добре резултатът от тази авантюра, са необходими усет и умение, актьорски състав и страхотна музика. На Георгий Данелия изглежда му се е получило, защото в директен сблъсък бие (според отзивите на критика и публика) конкуренцията - френската екранизация от същата година, на същото произведение, под режисурата на Едуар Молинаро и с Жак Брел в главната роля.

Бях настроен да гледам комедия, но се оказа, че Георгий Данелия е забъркал страхотна каша и с много любов е нарисувал сладко-горчива картина на родната си Грузия 

 

 

 

Спойлер

Не ви ли се струва, че цигуларят от момъкът с цигулката от „Не горюй“ (всъщност той е фармацевт) удивително прилича на този момък, с мишката?

 

 

 

[Rumiana]

Е, Данелия е абсолютен гений!  А "Не горюй" е категорично един от най-добрите филми, които съм гледала (не си падам по класациите, иначе вероятно бих казал "най-добрият" 😉 )

[домосед]

Тоя сезон ми върви на филми за южноафрикански затвори по време на апратейда.

 

В предишния бесеха

 

 

От днешния - бягат

 

 

 

Причината за бягството през лятото на 1979 е тривиална. Естествено, че е по-лошо да си в затвор в Претория, отколкото да си пиеш кафето в Йоханесбург след победата на мултирасовата демокрация, за която си дал, ако не живота си, то поне младостта си. 

 

 

Незначителен проблем е, че притуреният кадър от филма илюстрира живота в Йоханесбург ... преди демокрацията. Че то, ако още през 1970-те е можело бели и черни да си пият кафето рамо до рамо в едно и също кафене, за какво изобщо е трябвало да се води борба. Изглежда режисьорът е схванал само приключенския аспект на историята, за която са му възложили да режисира филм и/или му е била бедна фантазията.   

 

Следващата ми забележка е банална. Без да съм чел други коментари за филма, предполагам, че поне половината зрители си задават един и същи въпрос: за какво изобщо му е трябвало на Хари Потър да си играе да моделира ключове, вместо да отвори решетките с елементарно заклинание. Нали ужким е изкарал поне тройка на матурата в Хогуортс.

 

Плоската шега настрана - историята удивява точно с това: че железните врати на главния затвор на репресивната Южна Африка през 1970-те са се заключвали с ключове от първи род. Такива, каквито аз бих ползвал само между стаи вътре в апартамента. 

 

 

Е, една идея по-големи, че да е по-лесно да се моделират от дърво по зрителна памет от каквото е видяно да виси на връзката на колана на надзирателя. И не само тези, за които има образци. Понеже от килията до свободата имаше да се отворят 9 врати, а само 4 от тях можеха да се тестват с проби и грешки (в смисъл - ако не стане, има безопасно връшане в килията), Хари изработи модели на още няколко теоретично възможни комбинации от езичета (като на перфоратор за билети за градски транспорт), с надеждата някой да пасне. Някои пасваха на повече от 1 врата. И тая история е истинска! Впоследствие човекът (казва се Тим Дженкин) я е разказвал безброй много пъти, включително в youtube. Тя е със сигурност най-интересното, което му се е случило в живота. Много по-интересно от причната за присъдата. Те били запалени от идеите на Афрканския национален конгрес бели младежи, чието комсомолско поръчение било да разпръскват позиви в центъра на Кейптаун. Правели го с маломощни взривни устройства в торба така, че позивите да се разлетят по цяла търговска улица, ама без жертви. И ги хванали. И осъдили на 12 и 8 години. А в политическия затвор попаднали на хора, бели като тях, разбира се, от същата партия, включително Денис Голдбърг (Кой? Кой?), които от здрава партийна дисциплина нито побегнали с тях, нито ги издънили. 

 

А филмът (не е спойлер, защото се знае, че бягството е успешно)  завърши с глупост, както и започна. Като излязоха от затвора в цивилки и стигнаха пеша до гарата (която наистина е съвсем близо) за бягство от града се качиха на ... такси за черни. Трима бели мъже в такси за черни! Най-сигурният начин да привлечеш внимание.

[Zaro]

Never Look Away/Werk Ohne Autor

 

 

Вторият филм на Флориан Хенкел фон Донерсмарк, който гледам, след "Животът на другите". Отново изключителна лента, в която има странно преплитане на човешки съдби и отношения, със събития, които започват по времето на нацистка Германия и продължават след 1945 г., та чак до 60-те, с показване по нещо и от двата режима. Първоначално краят на филма оставя у зрителя усещането за нещо недовършено, но всъщност е изключително силен отворен край.

 

Качествено европейско кино!

 

 

[giafil]

В изкуството можеш да дадеш само онова което имаш....

Като продължение на филмите за художници.... Анджей Вайда - Остатъчни образи ...

Това е от филмите които те хваща за гърлото и просто не можеш да преглътнеш независимо колко време е минало от първото му гледане...

[samuraika]

Само аз ли имам чувството, че 2020 е инспирирана в първата си част от Contagion, а втората половина - от Joker. Резултатът е V for Vendetta.

 

Като цяло - ужасна боза 🙄 Давам една звезда на Йелп 😒

[Травеолани]

На 6.05.2020 г. в 12:50, домосед каза:

Срам, не срам, ще си призная, че по Netflix почнах да гледам сериала Короната (The Crown). С две думи - кралица Елизабет II е светла лъчезарна душа с богопомазано достойнство, а всички около нея освен мъжа ѝ са лукави политически и династически интриганти.

Любопитна е обаче серия S1:E4 Божа работа (Act Of God) , снимана през 2016

Разиграват се събитията от 2020 година 68 години по-рано! 1952. Хора се задушават, умират в хиляди; няма достатъчно маски, а тия, които ги има, не вършат работа; няма достатъчно болнични легла; премиер министърът не обръща внимание и твърди, че ще мине от само себе си, както е и дошло. Минава от самосебе си, но ... чак след като се е усетил да каже политически правилните неща пред медиите - че ще даде повече пари на здравната система. Единствената разлика от 2020 е, че не е вирус, ами е смог. 

 

 

В интерес на истината за английските крале има толкова много филми, сериали, документални сериали. 
Много обичам да гледам подобни, но ако са сериали предпочирам документалните - The Windsors на Нетфликс е най-добрият (ако изгледате този, не ви трябва да гледате нищо друго за английското кралско семейство). Короната не можах да я издържа, гледах точно 10 минути и се отказах. 
 

В последния месец изгледах две мини сериалчета:

- Hollywood - седем епизода, леко и забавно, и с голяма червена точка. Някои от историите са базирани на реалния живот на актьорите.

- Little Fires Everywhere - осем епизода, също много свеж и различен, ще допадне повече на дамската аудитория. Струва ми се, че ще има и втори сезон. 
 

Изгледах и документалния сериал за Епстийн...

[Rumiana]

На 3.06.2020 г. в 1:46, Травеолани каза:

В последния месец изгледах две мини сериалчета:

- Hollywood - седем епизода, леко и забавно, и с голяма червена точка. Някои от историите са базирани на реалния живот на актьорите.

- Little Fires Everywhere - осем епизода, също много свеж и различен, ще допадне повече на дамската аудитория. Струва ми се, че ще има и втори сезон. 

@Травеолани, благодаря за споделянето!  И аз ги изгледах и ми харесаха!  Особено Hollywood - мехлем за киномански души!  😉

[FlyTraveler]

Не мога да си спомня този филм дали е коментиран тук.  По автобиографичната книга на Ромен Гари (истинското му име е Роман Кацев) "Обещанието на зората".  Показва доста интересния живот на писателя и майка му до края на Втората световна война. Не бих го сложил в списъка си на шедьоврите на кинематографията, но ми хареса и бих го препоръчал.

 

 

 

[crazyhorse]

Снощи гледах не един,а цели два от любимите ми филми(и двата с неподражаемия Робърт де Ниро)-Шофьор на Такси(Taxi Driver) и Нос Страх(Cape Fear)...

Просто уникални филми,с много добри актьори-Сибил Шепърд,Джоди Фостър в първия и Джесика Ланг,Ник Нолти,Джулиет Луис и Грегъри Пек във втория!

[Травеолани]

преди 13 часа, Rumiana каза:

@Травеолани, благодаря за споделянето!  И аз ги изгледах и ми харесаха!  Особено Hollywood - мехлем за киномански души!  😉

Радвам се, че са ти харесали сериалите :). Много добре са направени, на мен лично ми грабнаха вниманието от първите минути и докато не ги изгледах не мирясах :). 

[домосед]

На 1.06.2020 г. в 11:08, Zaro каза:

Вторият филм на Флориан Хенкел фон Донерсмарк, който гледам, след "Животът на другите". Отново изключителна лента, в която има странно преплитане на човешки съдби и отношения, със събития, които започват по времето на нацистка Германия и продължават след 1945 г., та чак до 60-те, с показване по нещо и от двата режима. Първоначално краят на филма оставя у зрителя усещането за нещо недовършено, но всъщност е изключително силен отворен край.

Добре, че ме подсети за него! Бях забравил, че съм си го набелязал. Много е добър. Основната тема е за ролята на художника и на изкуството изобщо. От едната страна на Желязната завеса главния герой го индоктринират, че изкуството е за масите и няма никакво място за егото на художника в него. От другата - точно обратното - че аз-ът на художника е в центъра на вселената, независимо какво мисли публиката и дали изобщо мисли нещо. Остава интригата дали ще възприеме едно от двете разбирания, дали ще се откаже изобщо от изкуството или ще успее много елегантно да ги съчетае. Не съм сигурен защо е трябвало в превод на английски да променят оригиналното загавие Творби без автор (Werk ohne Autor). За предишния му също много добър филм "Животът на другите" основната (и може би - единствена) критика беше, че ... не е вярно. Че за такъв човек с такова поведение няма регистриран пример в цялата история на ГДР. Тук е обратното - всичко е истинско, но преосмислено от сценариста като художествена творба (с автор). Филмът е до много голяма степен биографичен за Герхард Рихтер . Реални прототипи имат и шизофреничната леля, и тъстът нацистки лекар, и ексцентричният професорът с кожената шапка. Съвсем реална е била и програмата за "евтаназия" на неблагонадеждни за генетичната чистота на арийската раса болни индивиди. Чудя се как тая извъртяна дума липсва от речта за концлагерите, а методът на финализиране с газ е бил точно същият.