Последният филм, който гледах е...

[Zaro]

На 18.08.2019 г. в 15:21, Георги каза:

.С. За първи път бях в Cinegrand в Ринг мола, защо не казвате че има такива седалки тип бизнес класа в самолет, бе? И това дори не беше Tzar ложата, там не мога да си представя как може да е по-луксозно. 

Cinegrand се усетиха, че така и така на кино ходят по 50 човека, и намериха начин да са при тях. Молчето на Хемус ми е най-удобно и там седалките са такива от поне година. Разликата с Цар е, че там имаш включена вода в билета и стюардеси. Така де, сервитьори.  

[Adventurer]

Цветната песничка от Аладин във видеото казва почти всичко за Боливудския привкус на иначе постната манджица набързо забъркана от Дисни, че магията отдавна я няма е ясно, такива са времената к'во да праИш, но все пак стига да преодолеете внезапните позивите за напускане на салона още първия път, когато запеят, после може да да се позабавлявате с така сътворената пародия. 

 

 

 

Двубоят на братята: Историята на Адидас и Пума e филм, който гледах преди време и всъщност е една много приятна изненада от RTL, пресъздава добре атмосферата на събитията и със сигурност си заслужава гледането.

 

БНТ го въртят от известно време и тия дни отново ще го дават във връзка 70 годишнината, за което @chandni и @cck писаха в "любопитната" тема.
https://www.bnt.bg/bg/a/dvuboyat-na-bratyata-istoriyata-na-adidas-i-puma

[Asterisk]

Едно време обетованата земя се достигаше по/през вода, днешно време със самолет...

 

 

 

 

[Goal & Boss]

Поредното много силно предложение от братята корейци

 

 

[AlexandraKo]

Гледам новата / американска/ версия на Гранд Хотел и ми харесва.

И все се заричам, че няма да започвам гледането на сериал, преди да е завършен, и все не го  спазвам. Много е тегаво чакането на поредната серия.

 

[Adventurer]

Ти следващия епизод ще го дочакаш, но по-интересно става тогава, когато не им излязат сметките и останеш без следващ сезон. Аз рядко се заглеждам сериозно, но веднъж си бях харесал един сериал, който не се оказа доходоносен и после трябваше да чета "роман", че авторите поне си направиха труда да пуснат сценария в един блог. 

 

Иначе, аз като любител на катастрофалния жанр се загледах в минисериала The Hot Zone на Nat Geo, който е за установяването на вируса на ебола в САЩ през 1989 г. и засега изглежда добре...

https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/the-hot-zone

 

 

[Rumiana]

Една жена води война за запазване на природата в Исландия - чуден филм, много ми хареса!

 

 

[Rumiana]

И още един - много киномански - филм, който много ми хареса:  Dolor y gloria.  Много искрена изповед на Алмодовар. 👍

 

 

[домосед]

За такива като мене, които си нямат идея от сериала Даунтън Аби, беше известно предизвикателство да запомня кой кой е във фиилма и да разпозная каква му е била драмата в предишните сезони. Но някъде от 20-тата минута нататък става ясно, че произведението е стриктно в жанра сапунена оперета (има трети братовчеди, незаконни деца, изненади с родителските права, слугинска чест, умиление и лоялност, кралски особи, "помпа и обстоятелство" ...), в която всеки който трябва да се ожени, залюби, роди или наследи имение, ще го стори на бала в края на филма. И всички до един участници дават да се разбере, че рамките на периода са им тесни и принудителни и копнеят за свобода да вкарват нрави и поведенчески модели от сто години по-късно в сценария. Още не съм сигурен доколко сериозно са се вземали авторите на проекта и дали цялото нещо не е майтап с публика, която би харесала нещо такова. И би завидяла на селския бакалин, че точно неговата зелка крал и кралица ще я ядат. Коскоджамити императори на Индия!  Прави впечатление, че Австралия и в частност - заливът на ботаниката - е препоръчан за заточение на издънили се икономи и камериерки.

 

За сериозна драма на същата тема се препоръчва "Остатъкът на деня", а за сериозна сатира "Госфорд парк".

 

 

[Goal & Boss]

Joaquin Phoenix, Spike Jonze (sic!), HER

 

 

 

Докато гледах филма, имах чувството, че в главната роля е: а) Джорджо Мородер; б) Чочо Попйорданов; в) Мел Гибсън (от време на време). А си беше само Хоакин Финикс.

Накрая ни оставиха да се оправяме сами с нашите чувства и бъркотии. Финалът беше в стил „по-умният отстъпва“.

 

P.S. Песента от финалните надписи - има я в трейлъра - е разкош!

[домосед]

"Писма от Антарктида". Пимпирев е много добър в ролята на Пимпирев! Нищо, че по сценарий трябва да се прави, че най-естественото нещо на света е да изригне вулкан на остров Дисепшън. Ирмена Чичикова също е добра като майка, която не смее да каже на сина си, че бащата му е загинал.  Като очен лекар е една идея по-малко добра, а че току що се е прехвърлила в София от Русе не може да ни убеди по никакъв начин. Детето не срича, което за нов български филм е постижение! (Е, другите в класа сричат). Филмът като цяло ми хареса. Непретенциозен, фокусиран, умерено мелодраматичен и в естетиката на съвременна София и нейната мол-класа (без непременно да е снимано в молове). Даже и продуктовото позициониране е с мярка. Добре е да излизат филми от такива продуцентско-творчески екипи.

 

 

[домосед]

Новият филм на Роман Полански – J’Accuse (по заглавието на статията на Емил Зола) –  е прецизна историческа драма аферата Драйфус" по роман на Робърт Харис. Жан Дюжарден е в ролята на протагониста – честният подполковник Пикар от разузнаването, който не оставя началниците му да потулят съдебната грешка в условия на креслив антисемитизъм. Съвременният термин е "надулият свирката" (whistleblower).

 

 

 

[Goal & Boss]

Jak rozpętałem drugą wojnę światową - Как подпалих ВСВ

Любимият на всички писари по света персонаж  Всъщност пичът се казва Франек Долас, обаче е достатъчно съобразителен да прави нацитата на маймуни Филмът е доста забавен, намирам го за полски кино-аналог на храбрия войник Швейк. Има още две части, скоро ще изгледам и тях.

 

 

[домосед]

Кратък анализ на езика на милениалите:

 

Жокера не е моето нещо, но пък разбирам с какво допада на тези, за които е тяхното нещо.

(което не важи за други много хвалени филми, които също не са били моето нещо от рода на Birdman)

Мемето е по-показателно за филма от трейлъра!

 

 

 

[antea]

в духа на @Goal & Boss може да се каже, че Жокера го е играл и Влади Въргала въпреки че в Her Хоакин, според мен, най-прилича на себе си, докато тук трансформацията му е абсолютно измерима с тази на Крисчън Бейл в The Machinist

 

понеже изобщо не припадам по разни Батмани и комикси, отидох да го гледам без всякакъв хайп и подготовка, и ако беше просто филм за човек, луднал в големия град, щеше да ми хареса дори и още повече - всъщност през цялото време точно така и го възприемах, психо-трилър в леко noir стил, другото е по-скоро за цвят някакси

 

 

 

[FlyTraveler]

На 28.10.2019 г. в 17:57, Goal & Boss каза:

Jak rozpętałem drugą wojnę światową - Как подпалих ВСВ

 

 

В това сатирично изречение, написано/ изречено на този език, има не малка доза истина, колкото и да звучи парадоксално...

[dimitrov6]

Днес гледах новия български филм"Завръщане" в Пловдив.Публиката беше възхитена.

 

 

Четирима приятели се събират в Пловдив по случай 20 години от завършването си. Там разбират, че единственият от тях, който е останал в града, има проблем. Негов братовчед иска да вземе старата къща на семейството му, за да построи хотелски комплекс. Освен, че е паметник на културата и четиримата имат незабрави спомени от детството и тийнейджърските години там. Те решават да изпозлават това, в което са добри и да помогнат на приятеля си да запази къщата, а те спомените и младостта си. В живота на всеки от тях обаче се появява нещо ново или незабравено старо - забравена любов, нова любов, 18 годишен син...Следват редица комични, приключенски и любовни ситуации, в които геройте търсят път обратно към приятелството и към себе си.

[домосед]

Сводка #1 от Лондонския филмов фестивал, откомври 2019

 

След 100+ години съществуване на седмото изкуство се е намерил най-после творец, който да посвети пълнометражен филм на професията Инспектор по хигиената на заведения за обществено хранене. Да не се бърка с героя на Луи дьо Финес в Крилце или кълка, който инспектираше вкусовите качества на храната. Филмът Почетен гост е канадски на Атом Егоян. Инспектора го играе (много добре!) Дейвид Тюлис. Сценарият го прекарва през заведения от различни категории и различни мулти-култи профили, някои от които одобрява, в други се заяжда за косми в супата и плъшки лайна в кухнята, а в трети води личното си разследване защо дъщеря му - диригент на гимназиален оркестър - настоява да си удължи присъдата в затвора. От една каравана за кебапчета го отпратиха по живо по здраво с Йе$ем ти пичку материну! Само избраници в киносалона на Лестър скуеър разбрахме дълбокия смисъл. Поддържащи роли имаха един католически поп и един бял заек Бенджамин, за който до последно се питахме дали ще бъде изяден. Няма да дам спойлер.

 

 

В свързани новини: Модата на уличната мулти-култи храна през обедната почивка е превзела Сити. Ето германската сергия пред Гилдхол

 

 

 

 

 

[домосед]

Снощи гледах стилен италиански филм ноар, отговор на американските екранизации на комикси. И комиксът, и филмът се казват 5 е съвършеното число и са дело на художник-писател-режисьор, който се подписва IGORT (от Игор Тувери). В Неапол 1972 пенсиониран боец на една от големите мафиотски фамилии, прословут с точен изстрел с патлак,  тръгва на война и срещу двете за лично отмъщение. Падат повече трупове от в Смотаняци 2. Но не е патлакът (в няколко разновидности) визуалният цар на този филм, както подвежда трейлърът.

Спойлер

Кафеварката

е!

 

 

[Goal & Boss]

В контекста на последното предложение от Домосед аз добавям един интересен каталог на филми, които по някакъв начин са свързани с литературата - било под формата на екранизации на литературни произведения, било с историите си, които се отнасят до четене/писане/библиотеки.

[домосед]

Сводка #2 от Лондонския филмов фестивал, откомври 2019

 

Вторият филм от набелязаната програма беше южноафриканският. Заглавието е „Мофи“, което от южноафрикански се превежда най-близко като „педал“, но е една идея по-обидно. Любопитен факт е, че за черен мофи филм вече е излизал, при това - много добър. Дотолкова, че беше се надигнала вълна от бойкоти и улични протести, включително със запалени гуми, срещу инсинуациите за съществуването на уродливи практики и то на фона на най-традиционната от най-здравите вековни традиции - лагерите в буша за възмъжаване и обрязване на младежите от племето коза. Част от проблема тогава беше, разбира се, че режисьорът е бял. Какъв е тоя, че ще ни излага така. Тук е обратното, но пак има елемент на дързост и провокация. Режисьорът Оливър Херманус е черен (непредубедено око би го възприело за кръстоска на калър и бял), а героят е бял наборник в началото на 80-те, като действието се развива на лагер в буша за възмъжаване и военно обучение на новобранци, а впоследствие - и на фронтовата линия на така наречената "гранична" война с Ангола през 1980-те. Злодеят е сержантът, в чиято власт е да наложи доктрината, че най-лошото, което може да бъдеш, е мофи, после - комунист - и чак тогава – обикновена чернилка (кафър). Дързостта на тоя филм идва оттам, че съвременна Южна Африка разказ за страдания на млади бели хора през най-репресивните години на белия режим е неписано табу. За всеки случай (вероятно - за да мине през министерството на културата и получи финансиране) е лепната една сцена, в която белите младежи без значение от сексуалната им ориентация и домашен език се гаврят със случаен черен чичко попаднал в неправилния момент на неправилния перон.

 

Добър избор беше да се гледа тоя филм на фестивал в Лондон, защото режисьорът и изпълнителите на главните роли – мофито и сержанта - присъстваха и отговаряха на въпроси на публиката, сред която имаше доста хора, родени в Южна Африка през първата половина на 1960-те, които разпознаваха себе си сред наборниците на екрана - не само мофита - и ръкопляскаха на автентичността на картината. И вадеха носни кърпички за бърсане на сълзи, когато героите в час за почистване на оръжието си тананикаха Sugarman на Родригез (дълга история, на широко обсъждана, когато излезе на филм преди години).

 

Друг любопитн факт е, че за филма им трябвал консултант военен от онова време и намерили един о.з. бял генерал, ама за да го хванат да подпише гражданския договор с продукцията, временно сменили заглавието от „Мофи“ на „Наборник“.

 

 

 

Ето и трейлъра на другия филм

 

 

[домосед]

Сводка #3 от Лондонския филмов фестивал, откомври 2019

 

Следващият е анимационния Бомбайска роза на индийската режисьорка Гитанджали Рао. Невъзможната любовна история между бедно индуско момиче и безработен мюсюлманин бежанец от Кашмир. Тя издържа брат ученик и получил инсулт дядо часовникар, виейки венци от цветчета на крайбрежния булевард. А той краде рози от католическото гробище и или ги продава, или я ухажва с тях. Странични образи са една възрастна християнка с пълна къща със вещи от отминали времена, с продажбата на които се опитва да издържа, но ги купуват само филмови продукции, няколко квартални индуси, бдящи за морала на „техните“ момичета, няколко момичета от салон за джентълмени, един възрастен джентълмен антиквар и една боливудска звезда (мъж). Режисьорката после сподели, че този филм е протест срещу промените в родния и град и индийското обществото като цяло, което за последните 20 години пред очите и става все повече и повече нетолерантно към другия. Заядливо си помислих, че и тя не е безпристрастна, като от всички герои уби точно

Спойлер

мюсюлманина

 

 

 

Последният филм, който гледах в Лондон беше Кралят от каталога на Netflix. Даваха го в Curzon Victoria - на една пряка от дворците, между които кралицата току що беше сновала с каляска, а короната ѝ - в друга каляска.

 

"Един джип за подполковника и друг - за шапката му!"  (казармен фолклор, поделение 22180, края на 1980-те)

 

 

 

Кралят във филма е Хенри V, чийто образ в публичното съзнание се гради изключително от версията на Шекспир – пройдоха (распиздяй, разгильдяй, раздолбай, рус.) като младеж, узрял за една нощ в момента на коронацията си, направил необходимото да почнат да го вземат сериозно, издигнал се до любим вдъхновяващ пълководец и спечелил битката при Аженкур - най-големият връх за Англия в стогодишната война с Франция (впоследствие намерила си още по-вдъхновяваща пълководка от Орлеан да компенсира загубеното). Отделно има и други заслуги за националния дух, като еманципацията на английския език. Новата версия няма претенции да е много далече от Шекспир, предвид че дясната ръка на Хал (Хенри) е Фалстаф. По-точно – трезва и компетентна в нашествията и обсадите версия на пословичния гуляйджия. Интригата е, че са избрали да поставят Тимъти Шаламе в главната роля, съответно – в обувките на Лорънс Оливие и Кенет Брана, с които не си прилича по никакви показатели. Оригинален е и вдъхва и доверие, и симпатия, макар и да не е съвсем правдоподобно, че в младша принцова възраст е постигнал такава тънка техника на средновековните (европейски, а не азиатски!) бойни изкуства, че с крехкото си телосложение да надделее над помпал мускули и врат на село рицар хулиган. Робърт Патинсън му партнира, парадирайки с насилен подигравателен френски акцент, в ролята на дофена. И ако не - за друго, тоя филм си заслужава гледането заради неподражаемото меле на бронирани човеци в рядка кал. Директно – в златния фонд! Коронацията печели второ място.

 

 

[домосед]

„В кръг“ на Командарев. Това, че е в жанр „почувствай се добре“, не значи че не може искрено да ти хареса. Рамката е подобна на миналия му филм "Посоки". Тоя път не са таксита, а полицейски коли. Три екипа с патрулки обикалят София през едно нощно дежурство в София. Точно определена нощ – 9-ти срещу 10-ти ноември 2019. Трудно се препоръчва без спойлери, защото изненади са не само развръзките на ситуациите и произшествията, а и самите ситуации и произшествия. Има любов, има смърт, има смях, има сълзи. Но лайтмотив е човещината.

 

 

 

[домосед]

Един дъждовен ден в Ню Йорк

 

На 83 години Уди Алън излиза с поредна вариация по любимата си тема „Човек предполага, Градът разполага“. В стриктно монотеистичен план! Градът е винаги и единствено Ню Йорк. Получила се е симпатична романтична комедия. Две моми (ако не броим майката от обществото на висшия снобизъм) се конкурират за вниманието на Гетсби (Тимоти Шаламе) и му оставят ролята на спаринг партньор с оценка около 6 по 10-балната система, но с шансове за подобрение. Едната (Селина Гомес, бр), алегория на Големия Град, само се прави на по-малка от него. И на по-заядлива. Другата (Ел Фанинг), алегория на Дълбоката Провинция, прави няколко блестящи етюда с поредица от зрели арт-кинаджии, ненадминатият от които е, като обяснява какво ѝ причинява червеното вино. Имат на разположение един уикенд до развръзката при Делакортовия часовника в Сентрал парк. Вали дъжд, а от пианото и звучи Misty на Еръл Гарнър.

 

 

[Guinness]

https://www.imdb.com/title/tt7736478/?ref_=nv_sr_srsg_0

 

Филмът проследява истинската история на мафиота Томазо Бушета, който свидетелства срещу членове на Коза Ностра, нарушавайки клетвата за мълчание. Той е първият, който се е съгласил да си сътрудничи с разследващите органи и небезизвестния прокурор Джовани Фалконе. Лично за мен това е един от най-добрите филми за тази година.