Прескочи до съдържание

Последният филм, който гледах е...


Препоръчани мнения

На 15.03.2023 г. в 6:59, bad kid каза:

Коя от наградите не заслужава?

Не мога да отговоря без да съм изгледала и другите номинирани филми.

Но "Най-добър филм" категорично не е за него. "Най-добър оригинален сценарий", "Най-добра режисура" и "Най-добър монтаж" също можеха да бъдат присъдени на други филми. 

  • Харесвам 4
  • Смея се 1
Връзка към коментар

И на мен не ми се видя чак токова лош, но ако аз раздавах "Оскари", бих дала този за най- добър филм на "Баншите от Инишерин", макар че признавам, че досега съм гледала само четири от номинираните за най- добър филм.

В спечелилия начинът, по който беше представена идеята за любовта, която ще спаси света (в случая мултивселените), ми се видя твърде клиширан и преекспониран.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Изгледах го, хареса ми. Добър сценарий.  Мишел Йео и Джейми лий Къртис определено си заслужават наградите. Поддържащата мъжка роля не чак толкова.

Дали е 'филм на годината' не мога да преценя, защото не съм гледал останалите номинирани, надявам се поне с някои да наваксам.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...
  • 3 седмици по-късно ...


Руски крепостни селяни в кадър от 3-ти сезон на американския историко-биографичен ТВ сериал за Екатерина Велика - "Велика" (The Great) на Тони Макнамара:
 

Великая сериал.png

  • Смея се 11
Връзка към коментар
преди 40 минути , FlyTraveler каза:


Руски крепостни селяни в кадър от 3-ти сезон на американския историко-биографичен ТВ сериал за Екатерина Велика - "Велика" (The Great) на Тони Макнамара:
 

Великая сериал.png

Пак добре, че императрицата не е черна. В Холивуд, тяхната Академия, която раздава Оскарите си има и правила в тази връзка. Вече даже не ми е и смешно.

 

https://webcafe.bg/kino/oskarite-s-novi-pravila-film-samo-s-beli-ne-mozhe-da-e-nay-dobar-film.html

 

И да не е само спам -  в момента гледам "The offer". Разказва се как е създаден филмът "Кръстникът". Препоръчвам, много ми харесва. 

 

https://www.imdb.com/title/tt13111040/ 

 

 

  • Харесвам 4
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Както казах и на приятели, с голямо удоволствие тия дни препоръчвам два филма. Единият, съвсем нов, а другият - не. 

Тетрис (2023) е новият филм -

 

 

А малко по-старият е Белфаст (2021) - много ирландски! 

https://youtu.be/-JBvCyte2qU

 

 

  • Харесвам 9
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

Този път документален филм за Calcio Storico Fiorentino. Не съм бил на това събитие, но съм бил във Флоренция в дните около провеждането му и в деня на финала, когато тръпката се усеща във въздуха. Традиция на близо 2000 г., чийто корени са в римско време - играта harpastum. Мненията за calcio storico за разнопосочни - не е за всеки, дори и за гледане, твърде грубо, за да е спорт, твърде леко, за да е война. Предупреждавам, че има по-тежки кадри на моменти, но филмът си заслужава, особено за почитателите на Флоренция. Специално  внимание се обръща на провеждането на събитието през 1530 г., когато градът е бил под обсадата на Карлос V и въпреки това calcio storico не е отложено.

 

Филмът е на италиански, на прекрасен тоскански диалект, където "ч" (città, amici) е "ш", "к" (casa) е "х", със субтитри на английски.

 

 

 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Изгледах накуп три нови български филма на съвременни градски теми. В два от тях главната героиня се казваше Барби, а в третия една от историите беше за кукла Барби. Разликата да се търси в мечтите им! Не открих актьор, който да играе и в трите филма, но в по два срещаме няколко. Примерно Елеонора Иванова в #1 и #3, Димитър Николов в #2 и #3, Людмил Нейков в #1 и #3, Стефан Денелюбов в #1 и #3. Локациите и режисурата също имат допирни точки. Очевидно на мода са терасите по последните етажи на софийски блокове. И дроновете. И като камера, и като реквизит. В единия от филмите полицията ползва дрон ужким да търси престъпници през осветените прозорци на жилищна сграда. Варна и Златните са същи Лас Вегас в Чалга! Но Чалга не моето. Както не беше и Вилна зона по соца. Прекалено ми е достоверен за явления на съответната епоха, които меко казано не са ми по вкуса. Силиконови джуки е едно от тях. Друго са ковид-маските. Появи ли се маска на екран, филмът автоматично изпада в трета (най-ниска) категория. Изключението е, ако маските играят в някакъв хумористичен контекст, пък бил той и черен. Което за филма Блок е в сила до 5 минути преди финалните надписи. Но после всички пропада! Ще рече, че фаворит от трите ми остава Изкуството да падаш на Орлин Милчев. Образите ми се струват най-обмислени като индивидуални характери, но също – като носители на белезите (и бремето) на поколението и времето си. От дядото кадесар (Ивайло Христов) през непорасналата дъщеря (Александра Сърчаджиева) до асоциалната внучка (Елена Замяркова). Обаче вековната практика на българското кино за тийнейджърски роли да се кастват хора, завършили НАТФИЗ преди 5+ години е непоклатима и несъкрушима.

 

#1

 

 

#2

 

 

#3

 

 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Съществуват някои хипотетични ситуации, без сбъдването на които Вселената би останала недовършена. Едната беше – Бен Кингсли да изиграе Салвадор Дали. Разгеле! Дочакахме го. Далиланд

 

 

  • Харесвам 5
  • Браво 1
Връзка към коментар

"Златната липа"

От вчера в града на лилипите започна кинофестивала "Златната липа".

Открихме събитието с два филма, но преди това искам да споделя няколко неща, които ми направиха впечатление. Фестивалът вече е утвърдена част от културната програма на Стара Загора и на практика празнува десет годишен юбилей. Военният духов оркестър обяви началото на фестивала, а след тържествения водосвет от митрополита на града, гости и зрители минаха по червения килим. 

IMG_20230527_180328.jpg.e7f55df7802794581ca7e5bbb3cbf5d3.jpg

 

IMG_20230527_180539.jpg.9981de0c93130f5a56c8e7d5ad8d2da3.jpg

Някои дреболии с негативен оттенък.

На първо място неразборията с програмата обявена на електронната страница на фестивала. Фестивалът трябваше да започне с "Корсаж" - историческа драма за императрица Сиси. Залата се пръскаше по шевовете, така че решихме да отидем на латвийския "Вкусът на водата", където бе далеч по-спокойно. Впоследствие се оказа, че фестивалът е започнал с "ДалиЛанд" - биографична драма за късните години от живота на Салвадор Дали, изигран от Бен Кингсли. Този филм бе сред топ приоритети ни, така че сега ще трябва да се насочим към друга прожекция, която вече е в работно време и до известана степен усложнява нещата.

Филмите са напълно безплатни, което дава възможност на всеки да се докосне до по-различно, алтернативно и дори елитарно кино. В същото време липсата на вход е възможност за всякакви ентусиасти да отидат на кино без пари, без изобщо да знаят за какво иде реч. 

"Вкусът на водата", който се оказа доста алтернативно латвийско кино, бе напуснат от 1/3 от зрителите още в първите двадесет минути. Постоянен шум, раздигане на хора и тряскане на врати или невербална демонстрация: "Какви са тези глупости, с които ме занимавате!".

На втория ни филм, точно зад нас се бе настанила жена, която си отвори чипс и започна да хрущи, явно мислейки си, че се намира в Cinema City. 

Днес е втори ден от фестивала, отново почивен ден, така че се надявам всички преминаващи ентусиасти с мисълта в главата: "Я да идем да го проверим и това чудо, че и без това е безплатно!", да си минат от реда и нещата да си дойдат на мястото.

  • Харесвам 12
  • Смея се 1
Връзка към коментар

"Вкусът на водата"

Открихме събитието с латвийския "Вкусът на водата" (Taste of water ) на двадесет и седем годишният😲 режисьор Матис Кажа. Филмът е доста странен и честно казано много не разбрахме цялостния му замисъл, но пък имаме храна за размисъл.

Филмът със сигурност излиза от клишето. Сниман е от рамо и участват общо шестима актьори. Камерата играе, създавайки впечатление, че по-скоро се снима екшън филм, отколкото тежка социална драма. Използвани са различни ъгли на заснемане, обективите се сменят често и филмът преминава от черно-бял в цветен и обратно, от леко замазано действие в кристално ясно. Използваните похвати на заснемане въздействат на психиката подсъзнателно и мога да кажа, че сякаш започваме да осънаваме филма едва тази сутрин.

"Вкусът на водата" няма ясен сюжет и сякаш се опитва да насочи вниманието към различни теми като свободата на мисълта, зависимостта от външни авторитети, манипулацията и отношението към тях.  

 

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

"Цветовете на пожара"

"Цветовете на пожара" е историческа драма, развиваща се през 30-те години на XX век във Франция. Филмът е част от фестивала, но е извън конкурсната програма.

Богатата наследница Мадлен Перикур, губи всички свои авоари, а малолетният й син решава да се самоубие, като се хвърли върху ковчега на починалия си дядо от третия етаж на семейното имение. 

На пръв поглед всичко изглежда много черно и силно депресивно, но всъщност не е така. Филмът има класически сценарий със завръзка, развитие и развръзка на действието, достигаща до така желания хепи енд. 

Самосъжалението липсва. Мадлен продължава да живее, макар и много по- бедно. Няколко години по-късно дори намира начин да отмъсти на своите зложелатели, като измисля дързък план, в който са замесени швейцарски банки, тайни служби, офицери от Третия Райх и много пари.

Филмът е правен по книга и спокойно може да бъде направен цял сериал. Режисьорът Кловис Корнияк някак си успява да навърже действието, но на моменти определено се виждат част от белите конци😃.

 

  • Харесвам 7
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

"Осемте планини".

Един страхотен филм. Топ попадението до момента. Участник на фестивала в Кан и носител на наградата на журито. 

Продължителността от 147 минути и късната прожекция, започваща в 21:00 за малко да ни откаже, което щеше да бъде един наистина голям пропуск.

***

История за едно приятелство започнало още от детинство, скрепено с магичните тайни на италианските Алпи. Раздяла, провокирана от живота. Вина, плод на младостта и непрестанно търсене на фона на невероятни пейзажи.

История за това как една планина, чрез своята магична природа може да промени целия ти светоглед и да се превърне в централно място в живота, провокирайки те да се връщаш отново и отново, каквото и да ти се случва, където и по света да се намираш. Планина, която създава вечни приятелства и неразрушими връзки между хора. 

Осемте планини, като символ на търсенето, което никога няма край, защото обикаляйки осемте планини, всъщност търсиш недостижимата девета. Душевният мир, който за всеки има различно измерение.

Филм, който тече леко, но в същото време представя по един безупречен начин вечни житейски дилеми и проблеми.

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

"ДалиЛенд"

Днес най-после дойде времето на дългоочаквания филм за Дали, изгран от сър Бен Кингсли. Този филм бе един от гвоздеите на програмата и нямам идея защо организаторите бяха решили да го прожектират в малката зала на Библиотеката при положение, че в Културния център, който също приема филми има зала за 600 човека. 

Сякаш, за да ни подгреят за филма, още преди прожекцията гледката бе сюреалистична. Огромна опашка от хора и дива блъсканица на входа. Невъзможност на зрителите от предходната прожекция да напуснат салона и гневни бабички, размахващи бастуни.

Малката зала се напълни за секунди. Прожекцията започна. Продължаваха да влизат хора, основно закъснели баби, които гневно роптаеха, че никой не им отстъпва място. Някакъв старец се препъна в тъмнотията. Разни хора станаха да му помогнат, а хищни бабички, веднага заеха местата им. Последваха нови разправии. Светене с телефони и прекъсната прожекция.

Истинска кино вакханалия.

***

За филма, който се превърна в нещо много второстепенно на фона на цялото изживяване не мога да кажа лоша дума, но в същото време определено очаквах нещо повече. Продукцията е в твърде холивудски стил и това не ми допадна. Действието се представя през погледа на младия, нека го наречем стажант Сан Себастиан, който някак по случайност попада в средата на Дали. 

Късният Дали е в залеза на кариерата си и жадно търси вдъхновение. Животът му е вакханалия от екстравагантни купони, преминаващи от ексцентризъм към гротеска.

Финансовото му състояние никак не е добро, а предстои изложба. Картинната галерия трябва да бъде запълнена, но той е стар и уморен, ръцете му треперят, а единствената му истинска любов рускинята Гала Дали, изиграна по един прекрасен начин от Барбара Сукова вече е напълно безразлична към него.

Запознават се някъде в Испания, когато той е млад и неизвестен. Тя е десет години по-възрастна, но за Дали, тази жена ще остане завинаги най-важният човек в живота му, извор на страст, любов и вдъхновение.

Без изрично да ни насочват към това, всъщност най-голямата драма в целия филм е именно желанието на Дали да получи вниманието на своята съпруга, която от своя страна е неистово обсебена от младия си любовнник Исус Христос (главният изпълнител в току-що излезлият спектакъл "Исус - Суперзвезда").

В момента този мюзикъл се играе и в България и най-горещо ви го препоръчвам. В Стара Загора имаше две постановки, една след друга. Ако знаех колко е добро, щях да взема билети и за двете. 

 

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Когато всичко, което е можело да бъде разказано в уестърните, вече е разказано, стигаме до драматична история как се краде млякото на първата докарана в от бели заселници крава, за да се пържат бухтички за гладни за мамини вкуснотии трапери.

Действието се развива през 1820-те в съвместно администрираната от Великобритания и Щатите територия Орегон/Кълъмбия.

Англичанинът е богатият чорбаджия. Пие чай в 5 следобед. Предпочита го с мляко. Шотландецът и ирландецът му служат, но го и подиграват. Евреинът е готвачът мечтател. Китаецът не яде мляко, но има нюх за курса на бухтичката на световните пазари. Индианецът предпочита копчета пред сребърни монети. Хавайците не разбират защо белите не ядат на бобрите опашките. Руснаците от Аляска трепят всичко, което мърда.

 

Първата крава

реж. Кели Райкарт, 2019

 

 

  • Харесвам 3
  • Смея се 1
Връзка към коментар

"Кръст в пустинята" (Сърбия)

Филмът е сниман в пустинята Уади Рум и ми бе малко странно да гледам места, на които съм бил. По-странното обаче бе да слушам сръбския на фона на пустинята и библейският сценарий.

Филмът е създаден по житието на Св. Петка – Параскева Епиватска. След пет години в манастир, тя отива на поклонение на гроба Господен в Палестина, след което се заселва в Йорданската пустиня.

Действието е бавно, набляга се на душевните терзания, които съпътстват всеки избрал този безкрайно труден път. В ролята на съмнението, този толкова силен наш душевен враг, се вселява раздърпана парцалана, която постоянно се опитва да изкуши самотната, изтерзана душа на Петка. Малко по-голяма дълбочина и драматизъм в душевните страсти и терзания на Св. Петка щяха да направят филма по-силен, но вероятно филмът щеше да придобие и по-холивудски привкус. 

Фактът, че мощите на светицата са съхранявани около двеста години в Търновград е пропуснат от сръбския режисьор, който директно преминава към момента, в който сърбите пренасят мощите й в Белград.

 

 

„Флорентинска нощ” (България)

Филмчето е кратко – само 78 минути и минава почти неусетно. Личи си, че създателите не са разполагали с особено много средства, но пък са вложили замисъл и старание. Много приятен опит за създаване на компютърна анимация.

Мога да я нарека история за любовта представена през две различни призми. Едната цветна и красива, под формата на детска приказка. Другата по-мрачна и доста по-истинска, представена през призмата на истинския живот.

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Самбизанга
Aнголски филм за Съпротивата, излязъл още преди Съпротивата да е победила. През 1973-та. Как? Сниман е от анголски националисти в Конго-Бразавил. И през годините е добил култов статус на идеологическия фронт на борбата срещу колониализма. Не е точно На всеки километър, защо екшън на практика липсва. Драмата е за разкрит, арестуван и изтезаван до смърт за нелегална подривна дейност багерист, преди още да я е започнал. Като централен образ е жена му, опитваща се да го намери и освободи. Самбизанга е квартал за в Луанда, в който виреят идеите. А революционерите са от MPLA (Народно движение за освобождение на Ангола). Които в крайна сметка губят последвалата независимостта гражданска война от подкрепяната от Източния блок UNITA (Национален съюз за пълна независимост на Ангола). И то – десетина години след разпадането на Източния блок. Забавно е да се гледат пророчески филми, години след като пророкуваното от тях бъдеще или не се е състояло според пророчеството, или ... е отминало.

Sambizanga

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

След продължителна суша:

 

В Дома на киното, междувременно с нови, амбициозни стопани.

 

"16-та република. Предателството на БКП", 2023 г.

 

Документален. От авторите на "Второто освобождение". С последващ интересен разговор между създателите и публиката, само проф. Ев. Келбечева беше възпрепятствана да участва в срещата. .

 

https://www.gol.bg/a/113-cska/229644-predi-35-godini-tsska-tresna-velikiya-bayern-v-12-final-za-kesh-video

 

Първият ми опит да видя лентата на премиерата й във филмотечното кино "Одеон" (както беше обявена съгласно линка) 3 седмици по-рано се оказа пълно фиаско. Така е, когато човек подцени потенциалния интерес, още повече след успеха на "Второто освобождение", 2022 г., и не си осигури билети предварително. Дори за извънредната втора прожекция, която програматорът на киното Владо Трифонов гъвкаво спретна тутакси след първата, нямаше пукнат билет, нито допуснаха правостоящи.. Накрая успокоиха множеството с уверението, че документалистиката ще бъде включена в програмата на киното от 9 юни.

 

Предателството започнало от един закрит пленум през 1963 г. Не бях чувала за него, а съм "дете на априлския", с надлежно преподавани "идеологически дисциплини" в елитна столична гимназия и "кадрово-номенклатурна" ВУЗ-специалност, в т.ч. история на онази партия; отделно уж четях и се интересувах, водейки чужди туристи и делегации  🤔 

 

Определено добра работа 📽️

 

16.jpg

 

tato.jpg

 

16-republika.jpg

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 9 часа, Anna Kalinovska каза:

"16-та република. Предателството на БКП", 2023 г.

Кому е нужен този закъснял с повече от 30 години филм?

 

Всичко ни е на обратно на нас!

 

Когато трябваше да правим лустрация, ние се занимавахме с кръгли маси. Когато трябва отдавна да сме забравили нулев период от развитието си, ние услужливо се връщаме към него в името на носталгиците и в услуга на потомците на онези, които бяха в основата на всичко...

 

П.П.: Поздрави на Владо Трифонов...

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 23 минути , Duke каза:

Кому е нужен този закъснял с повече от 30 години филм?

Защото трябва да има памет. Защото нашето поколение и тези след нас трябва да знаем какво се е случило. Защото тези със захаросаните спомени може и да осъзнаят, че носталгията им е болна. Защото хората едва сега имат смелостта да говорят. Защо има филми за нацизма? За да не се повтаря. 

Ето и сега в темата "В момента съм" се води една дискусия, чиито генезис не мога съвсем да схвана. Какво точно защитаваме и на какво точно се възхищаваме. Повърхностното ми обяснение е, че точно защото не е имало лустрация и заклеймяване, този култ към конкретната страна продължава да се прехвърля и в следващи поколения, по неразбираем за мен начин. Затова си мисля, че такива филми са необходими.

 

Хора, моля ви обяснете защо комунистическите лидери са се целували така страстно. Или Брежнев е въвел тази линия на девиантно поведение? 😀

  • Харесвам 4
  • Браво 3
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
Преди 1 час, Duke каза:

Кому е нужен този закъснял с повече от 30 години филм?

 

Всичко ни е на обратно на нас!

 

Когато трябваше да правим лустрация, ние се занимавахме с кръгли маси. Когато трябва отдавна да сме забравили нулев период от развитието си, ние услужливо се връщаме към него в името на носталгиците и в услуга на потомците на онези, които бяха в основата на всичко...

 

П.П.: Поздрави на Владо Трифонов...

За голямо и мое съжаление е точно така.. А филма никак не харесах. Очаквах да е по-близо до въздействената сила на първия им, "Второто освобождение", който видях м.г. на премиерата му в "Одеон" , открита от Владо, и също с последващ разговор с авторите; впоследствие го гледах още 2-3 пъти в ютюб. 

 

Силно ми пречеше неуместният монотонен, разнодушен тон на дикторския глас.. А кадрите не намерих впечатляващи..

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

Да върна малко лентата назад:

The power of the Dog. 

 

Към този филм бях силно предубеден. Това е и причината да го гледам едва сега. Представях си го като съвременна версия на "Планината Броубек". 

"Силата на кучето" няма нищо общо. Филмът е правен по книга. Историята е дълбока, персонажите силни. Действието се развива по-бавно от очакваното, но за сметка на това, са използвани кинопохвати характерни по-скоро за европейското кино. Отделено е време на наглед дребни подробности, които  оказват голямо значение за качествените внушения. Това е филм върху, който ще разсъждавате няколко дни, след като сте го гледали. 

А в какво се изразява "силата на кучето"??? 

Всеки ще отговори сам за себе си. За едни това ще бъде безпрекословната вярност, която всъщност е фалшива и зад нея винаги се крие едно животно, способно да те захапе. За други способността неотклонно да преследваш противника, без той изобщо да осъзнава това, докато не намериш слабото му място.  А за трети нещо друго.

 

  • Харесвам 7
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Баншите от Инишерин

Седял си Мартин Макдона и се чудел дали да направи продължение на "Три билборда извън града"? Не искал да преекспонира идеята, нито пък сценария.

И тогава му хрумнало: "Първият път бе бясна жена, тръгнала на война срещу системата. Този път ще бъде ирландски полуидиот, който ще живее на остров и ще се казва Пайрик!".

По този филм има много, ама наистина много какво да се напише, така че ще се опитам да бъда долу-горе кратък. 

 

"Баншите" макар и схематично доста да напомня на „Билбордовете” е още по-добър. Островът е Инишерин, а на него има само един нормален, който след сериозна морална драма, успява някак си да се откъсне от тази безумна среда и отпътува за континента. Останалите ги очаква тежка съдба. Калм е безкрайно отегчен от живота на този забравен от бога остров, но никога не е имал смелостта да го напусне, за да рестартира живота си. Пайрик е добродушен глупак, който също е безкрайно отегчен, но капацитет му е точно толкова малък, колкото е малък и острова. За него всичко е съвсем в реда на нещата, докато приятелят му Калм не му заявява, че повече не иска да са приятели.

Второстепенните образи също са уникални. Момчето Доминик се опитва да се опази от сексуалните посегателства на баща си, като от време на време му краде пиячката, за което пък бива пребиван с чайник. Баща му от своя страна е местният полицай, чиято най-голяма голяма мечта е да участва в екзекуция.

Всъщност историята е много позната и не мисля, че действителността и образите в някое затънтено наше село са много по-различни (разбира се, пречупени и контрастиращи през призмата на кинообектива). 

Централното място е кръчмата. Сред непрестанното лееене на тъмно пиво и ирландско уиски, единият герой си реже пръстите, другият се самоубива, а третият напълно  изоставен, заживява с кравите и конете в дома си. Измежду тях се шляе, сякаш излязла от друг свят беззъба старица, която прави шантави предсказания.

И въпреки, че всичко звучи много мрачно, всъщност не е така. В същото време по никакъв начин не бих нарекъл филмът и черна комедия. 

 

  • Харесвам 7
  • Браво 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.