Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Астероид Сити

 

Новият филм на Уес Андерсън е реверанс към 1950-те - златното десетилетие на тумбестите коли, устремяването към космоса, ядрените опити (в задния двор), срещите с извънземни, дръзновението на американското ТНТМ (пенсионерите, бивши пионери, знаем* съкращението и без справка!). И към американската драматургия от средата на XX век. Място на действието - съвсем нов мотел с хромирани столове в дайнъра насред пустиня с рехави кактуси, метеоритни кратери и недовършена пешеходна пасарелка над право като конец ново асфалтово шосе. Над железопътната линия няма нужда от пасарелка, защото железниците са в упадък и влаковете не вдигат повече от 5 мили в час. Героите говорят, както обикновено, подробно и изчерпателно на камерата, но не са комични образи. Всеки - с комплексите и личната си драма. На зрителя остава да си хареса на кого да окаже разбиране и съчувства или просто да се забавлява да открива очаквани (примерно Тилда Суинтън, Едуард Нортън) или неочаквани (Марго Роби, Том Ханкс) във филм на Уес Андерсън знаменитости. Джейсън Шуорцман, който започна кариерата си при него още като тийнейджър в Ръшмор (олицетворил младежкото, неограничено в рамките на ТНТМ, дръзновение на 1990-те) вече е пораснал, развил се е като военен фотограф с белег от шрапнел на темето и трябва да се справя като вдовец със собствен син тийнейджър, три вещици в детска градина (Андромеда, Пандора и Касиопея) недолюбващ го тъст и ... интригуващото присъствие на тъмнокоса Скарлет Йохансон като отегчена от живота холивудска звезда в съседното бунгало. Големият отсъстващ, без когото филм на Уес Андерсън е половин филм на Уес Андерсън, за съжаление е Бил Мъри. Бил хванал ковид точно преди снимките и макар че оздравял и се явил, ролите били вече раздадени. Всичко останало си е на мястото - симетрията, палитрата, носталгията ...
 

 

*да се похваля: Доживях!

Млади хора на входа на киното ме изгледаха, попитаха ме дали искам пенсионерски билет и не им се видя нередно, като се съгласих. Още една сбъдната мечта (каквато е и всеки следващ филм на Уес Андерсън)

[iMari]

преди 34 минути , домосед каза:

Млади хора на входа на киното ме изгледаха, попитаха ме дали искам пенсионерски билет

Ако ги вземеш на някой маратон да потичат дали няма да им се понаместят представите за това кой точно е пенсионер? 😄

[Яничка]

Вчера попаднахме на "Коста Конкордия: Хроника на едно бедствие" - документален филм за трагедията преди около 10 години и го изгледахме на един дъх. Учудващо за мен аз почти не научих нещо ново, явно едно време съм следила доста случая, но препоръчвам филма, вярвам, че ще е интересен за магеланци.

[dimitrov6]

На 7.07.2023 г. в 12:41, домосед каза:

Астероид Сити

Превъртях го за 20 секунди.

Иначе новия Мисията невъзможна ми хареса. Също новия Индиана Джоунс 5.

[Anna Kalinovska]

 

Изумителен, прекрасен филм с искреността и дълбочината, които носи от първата до последната минута. Децата просто живеят пред камерата, не играят.. Но те вече не са деца. За тази възраст казваме: "Нито риба, нито рак"..

 

Съвсем друг въпрос е как масовата зрителска аудитория го възприема, примерно у нас - на базата на предразсъдъци и (не)познаване/забравена специфика на юношеството като етап в човешкото развитие.. Разбира се, ширят се коренно противоположни и крайни мнения. Във всеки случай никой не може да надскочи себе си и собствените си граници. И всеки си има мнение.

А бил най-гледаният филм в момента и това ме радва.

 

 

 

 

 

----------

„Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.“- Волтер, 18 в.

[Иван Попов]

Попадали ли сте на този сайт 

https://mubi.com/en/lists/run-silent-run-deep-submarine-films

[домосед]

На 5.08.2023 г. в 23:19, Иван Попов каза:

Попадали ли сте на този сайт 

https://mubi.com/en/lists/run-silent-run-deep-submarine-films

Точно тоя списък с подводните филми не ми сред приоритетите, но на MUBI съм абонат, защото често излизат неща, нови и стари, които ме  интересуват 

 

Подводни сцени има и тук!

 

 

Има и сцени в Сицилия. Снимали в Чефалу, пък се опитват да му го продадат за Сиракуза 😎

[Radnev]

Опенхаймер - "Сега аз съм смъртта, унищожителят на светове"

Филм натрупал много висок рейтинг и бомбастични оценки, претендент за много номинации и награди. Може би, точно това ни изгра лоша шега и влязохме в киното очаквайки нещо още по- впечатляващо от "Интерстелар", да речем.

Филмът набляга не толкова на създаването на атомната бомба, колкото на живота на Опенхаймер. От ранните му години и залитането по комунистическата идея, през проекта "Манхатън" и създаването на атомното оръжие, до опитите да бъде обявен за "червена вещица" в началото на 50-те. От време на време се появява и самият Айнщайн.

Сякаш точно така персонажът трябва да стане най-плътен, но май се получава точно обратното. Лично аз гледах един леко размит филм, наблягащ повече от необходимото на традиционните холивудски похвати, с които публиката трябва да бъде впримчена в историята.

Душевните терзания присъстват, но не са изведени толкова силно на преден план. Опенхаймер има угризения, но сякаш не толкова големи. Това би трябвало да бъде нормално, защото дълбоко в себе си той е себичен психопат убиец, който се опитва да отрови учителя си с цианид. Последната част на филма сякаш стои леко пришита и пресъздава процеса, при който разследват Опенхаймер за връзки със Съветския съюз. Накрая обаче излиза, че сякаш процесът е инсцениран от самия него, за да се самопровъзгласи за мъченик и съответно да получи моралното опрощение на нацията и света. 

 

[antea]

аз не го възприех по този начин, много въздействащ ми беше, даже сънувах моменти от него 1-2 нощи 🙂 но може да е било и заради К.Мърфи 🙃 единствено ми се искаше повече наука да има вградена, но сигурно щеше да стане отегчително за масовата публика

 

нищо де, наваксахме си в следващите дни с повторение на Чернобил сериала, който си е все толкова брутален и смазващ при всяко следващо гледане

[Radnev]

Мението ми за „Опенхаймер” е базирано на една по-генерална оценка на творчество на Кристофър Нолан, на който съм огромен фен и от него винаги очаквам нещо ново и различно. Гледал съм всички негови филми по няколко пъти и за съжаление започвам да констатирам, че голямата му декада или най-силният период бе 2006 – 2014г., когато излязоха филми като „Престиж”, „Черният рицар”, „Генезис” и „Интерстелар”.

Следващите вече не бяха същите. „Батман vs Супермен” подрънкваше силно. „Дюнкерк” бе много добър продукт, но получен в резултат най-вече на фино шлифоване от страна на силен режисьор. „Тенет” мина някак си между другото. Нормално – правен по време на пандемия, няколко пъти прекъсван и отлаган. И сега „Опенхаймер”, който отново е един много добре шлифован продукт, но според мен нищо повече. Дори бих казал, че този път и шлифовката малко е избягала. Това изчерпване е нормално за всеки творец и за съжаление, започвам да си мисля, че от тук насетне този режисьор никога няма да достигне висините, на които бе преди десетина години.

Давам си ясна сметка, че да направиш филм за историческа фигура, със статут на национален герой, без да влезеш в клишета, е на практика невъзможно, където и да било по света. Холивуд в момента е скован от толкова тежки догми, че правенето на филми на определена тематика или представянето на определен тип герои и характери е просто невъзможно. Нито има кой да продуцира подобни филми, нито кой да ги финансира, а още по-малко пък да ги разпространява. Колкото и абсурдно да звучи, но сме свидетели на бавното изчезване, дори на истинските екшън герои, заменени от смехотворната комиксова вселена, но това е друга тема на разговор...

[antea]

аз от своя страна не съм кой знае какъв фен, дори смятам за най-любими от неговите тези от ранните 2000+, да кажем до Insomnia, батманските истории са ми безразлични, Interstellar и Inception ги смятам за добри филми, но не изпитвам желание да ги гледам пак, за разлика от филми на много други режисьори, така че този отидохме да го гледаме без очакванията на почитатели и все пак при идеални условия - в центъра на IMAX салона, за да уважим, че снимането е било целево за технологията, така че разни не-дребни технически подробности като звук и визуализация са оказали влияние при възприемането, безспорно; доколкото открай време се интересувам от разни ядрени събития, бях запозната с историята на живота му и преди да се заговори за филма, така че не научих нещо ново (освен че ми възникна интерес към Едуард Телър), дори на моменти ми се видя леко опростено всичко, също намирам за известна слабост цялостното представяне на Емили Блънт, но както е ясно, филмът е замислен като хит след суша от такива, за масова публика, а не нишова, и според мен постига целта си - ако не друго спестява няколко урока по история на хора, които не са имали (като ученици или възрастни) интерес към онова време 🙂

[neuromancer]

тоест препоръчвате да се гледа на IMAX? Че аз смятах да изчакам да се появи на стрийминг

 

иначе последно гледах Елементите на Пиксар, не е лош

 

 

ПП сега гледам, че на български се казва Стихии

[antea]

преди 16 минути , neuromancer каза:

тоест препоръчвате да се гледа на IMAX? Че аз смятах да изчакам да се появи на стрийминг

 

 

ако имаш такава възможност - естествено

 

 

Цитат

Oppenheimer was filmed using high-resolution IMAX cameras, and Christopher Nolan strongly recommends watching it in IMAX format. According to the director, IMAX provides unparalleled sharpness, clarity, and depth, giving viewers a 3D-like experience without the need for glasses

 

[Radnev]

The Whale / Китът

Носителят на Оскар за Главна мъжка роля 2023 е Брендън Фрейзър в „Китът”.

Честно казано, реших да изгледам този филм, само за разбера какво точно е направил актьор като Брендън Фрейзър, за да вземе един от най-важните индивидуални Оскари в киното и съответно да се нареди рамо до рамо с велики актьори или не толкова велики актьори, но изиграли велики роли.

На моменти, дори моето съвсем аматьорско, любителско око виждаше как Фрейзър драматично преиграва. Не знам дали тази роля има потенциала да се превърне във велика, но със сигурност играта му не е такава.

Филмът е мрачен и проследява последната седмица от живота на един много-много дебел човек. В тази последна седмица нещата в живота му се нареждат така, че някак си успява да понамести проблемните взаимоотношения със своите близки и роднини, породени от стари грешки в живота, отрицание и самобичуване, довели го и до състоянието, в което е.

 

П. П. Борбата за "Главна мъжка роля 2023" се води между „Елвис”, „Баншите от Инишерин”, „Китът”, „Под слънцето”, „Да живееш”. Последните два, все още не съм гледал, но ще го направя. Засега считам, че незаслужено прецаканият е Колин Фарел, за който глупака Пайрик е роля natural.

[домосед]

На 12.08.2023 г. в 16:32, Radnev каза:

Мението ми за „Опенхаймер” е базирано на една по-генерална оценка на творчество на Кристофър Нолан

И аз да се изкажа по темата!

 

Във филмите на Кристофър Нолан по правило участва един допълнителен герой, който безкомпромисно се съревновава за първото място в съзнанието на зрителя с ужким главните герои във филмовия разказ. И това е самият Кристофър Нолън. За сравнение - когато гледаш филм за Индиана Джоунс, даже и Спилбърг да си го е режисирал сам (последния със съдбоносната антикитира - не е), гледаш филм за Индиана Джоунс и Индиана Джоунс е недвусмислено главният герой. При Кристофър Нолан това няма как да се случи. В предишния му филм Дюнкерк (моя личен фаворит заедно с Мементо), не беше оставил никакъв шанс на нито един от персонажите даже да го предизвика на равностоен двубой, камо ли да го спечели. Но ето че е открил личността от историята на XX век, на която да признае интелектуалната мощ, личния чар и общественото влияние дотолкова, че да изгради образа ѝ като на равен, без да се свени от възхищението си към нея. И чудовищната същност на творението ѝ. Възприемания за баща на атомната бомба Робърт Опенхаймер. В обсебващо, проникващо под кожата изпълнение на Килиън Мърфи. С целия му научен, лидерски и пророчески гений, но и лична несигурност, политическа колебливост и емоционална лабилност. Поддържат го професионално и убедително цяло звездно холивудско котило, начело с Робърт Дауни Младши (отличен в ролята на тесногръдия дребнав политик) и Мат Деймън (не по-малко отличен в ролята на широкогръдия във всякакъв смисъл военен). За сините очи на Килиън Мърфи кожата всъщност е нищожно препятствие. Погледът му притежава мощта да разпадне на съставни части и най-радионеактивния атом в Менделеевата таблица! Левите коментатори веднага пропищяха, че за разлика от конкурентния блокбъстър за руси куклички на море в Калифорния, тук на жените било предоставено несиметрично по-малко участие. Това не фигурира сред моите забележки. Нито че в по-масовите сцени на секретната база Лос Аламос през 1940-те се мяркат двама-трима мълчаливи черни физици, колкото да се удовлетворят квалификационните условия за съвременни американски филмови награди. Стилните еротични сцени с Комунистката едновременно нагнетяват и отпускат напрежението в правилните моменти. Аз имам други дребни забележки. Не е успял да избяга от елементарното клише – произволен физик да разчита за милисекунди лист от тетрадка, ръкописно запълнен с формули от колега, без даже да са си разменили дума за какво иде реч; и веднага да коментира нещо твърдо убедено. Цялата сюжетна линия със сенатското интервю за министър на търговията ми се струва излишна. Явно обаче е ключова в романа, а и не е посмял да разчупи стереотипа, че за комерсиална драма е задължително да има недвусмислен злодей. Вместо него можеше да отдели малко повече внимание на кой кой е сред другите физици. Така, както ги е оставил, се разчита на обща култура. Която, точно по физика, не може да се разчита, че е особено богата сред масовата публика. А и любимият му похват на пресичащи на ключови места отделни времеви линии тук не сработва добре. За мене. Нужно е да се рови за странични справки кой от процесите след войната кога точно се е случил, защото разликата в периодите е от голямо значение. IMAX форматът ми се струва предозиране. На екрана имаме много по-малко атомни гъби, отколкото надприказване в претъпкани клаустрофобични импровизирани изследователски и съдебни помещения. Саундтракът обаче компенсира наложените от сюжета визуални ограничения. И той влиза под кожата!

[antea]

преди 1 час, домосед каза:

Не е успял да избяга от елементарното клише – произволен физик да разчита за милисекунди лист от тетрадка, ръкописно запълнен с формули от колега, без даже да са си разменили дума за какво иде реч; и веднага да коментира нещо твърдо убедено.

 

 

Саундтракът обаче компенсира наложените от сюжета визуални ограничения. И той влиза под кожата!

към горното бих добавила също толкова елементарното клише да гледаш звездното небе, което се върти като при човек с Мениеров синдром и така да се обясни прозрението за гениално нуклеарно откритие, но... да 🙂

 

за саундтрака напълно подкрепям, внушения могат да се правят чрез всички сетива, а звуковото често е подсъзнателно, и по това си личи кога е пипано майсторски

[iMari]

TAR

 

Лидия Тар е изключително успешна жена - композитор и диригент. Постепенно се запознаваме с обаятелният ѝ (отначало), но манипулативен (в последствие) характер. Психологическа драма с известна доза оригиналност. Не е типично да гледаме до къде стига жена, злоупотребяваща с власт, под натиска на общественото мнение, обикновенно в тази роля е мъж. Роля писана специално за Кейт Бланшет, с която тя се справя толкова перфектно, че просто забравяш, че някога е имала други роли и дори, че е нещо различно от Лидия Тар. Наистина впечатляващо изпълнение, изненадващо пренебрегнато от Гилдията раздаваща Оскари.

 

П.п @Radnev, радвам се, че се завърна в темата. 👍

[Иван Попов]

Нямам много време за филми, но снощи гледах "Директен полет".

Според мен филмът си заслужава.

По време на презокеански полет от Ню Йорк до Лондон, Бил Маркс - шериф от военновъздушните сили на САЩ, получава поредица от загадъчни текстови съобщения, настояващи да нареди на авиокомпанията да прехвърли 150 млн. щатски долара по офшорна сметка. Докато парите не бъдат осигурени, на всеки 20 минути ще бъде убиван един от пасажерите в самолета. В компанията на едва неколцина спътници, в които има доверие, шерифът е принуден да си припомни всеки миг от обучението си и да разкрие кой е убиецът на борда на самолета. В инфарктната игра на котка и мишка, животът на стотици пасажери виси на косъм...

 

[домосед]

Изгубеният крал

 

Как се извъртя така светът, че да летиш на Airbus 380 на Lufthansa, вече се чувстваш като във времеубежище! В добрата първа половина на 2010-те. За която се разказва и във филма на Стивън Фриърс от бордния каталог. Навремето се подсмивахме, че археолози и политици си харесаха един скелет в църквата Св. 40 мъченици и го нарекоха на цар Калоян и препогребаха с държавни почести. Само на база обстоятелствени улици. А ето че през 2012 отегчената от работата си в маркетингов отдел на някаква компания в Единбург Филипа Лангли, хваща влака до Лестър и посочва точното място, където лежат останките на английския крал Ричард III, последният от белите рози във Войната на розите през XV век, загинал в битка с червените. Хем в нейния случай не се е била съхранила даже църквата, а мястото е било асфалтирано за паркинг на социалната служба. Но пък автентичността на откритието се доказва с ДНК анализ. Историята си заслужава филма. В който тя се бори да бъде приета на сериозно на всякакви фронтове. И … да изчисти името на Ричард III от почерняне, подето и увековечено век по-късно от самия Шекспир. Лошите във филма обаче не са толкова тюдорианските (поелата царството династия Тюдор) пропагандисти, колкото академичният елит в града, който първо ѝ се подиграва, а впоследствие се опитва да си присвои проучването и проекта ѝ. По-добър изпълнител на ролята от Сали Хокинс надали е възможно да се намери.

 

 

[Radnev]

Triangle of Sadness / Идиотският триъгълник.

Вярвате или не, но този филм е събрал 13-минутни овации😲 на фестивала в Кан, естествено обирайки и купища награди.

Някои го определят като комедия, но според мен по-скоро става дума за гротеска с комедийни нотки. 

Филмът е разделен на три части с относително различни сюжети. Бих казал, че това определено е възраждане на старата мода, защото виждам тази идея залегнала в поредица от доста филми.

Режисьорът ни вкарва в действието чрез кастинг за манекени, които трябва да покажат как трябва да гледаш, когато носиш H&M и как трябва да гледаш, когато носиш Balenciaga.

Припомням🤭:

(Ама тези ги бива. Най-гротескните не можах да ги намеря).

И така, чрез двойка объркани инфлуенсъри, се качваме на борда на свръхлуксозна яхта, където са събрани странни образи, представителна извадка на хайлайфа в обществото. Разбира се, зад лукса и превзетите обноски се крият доста ограничени хора, успели да натрупат богатството си по всякакви възможни начини. Обслужващият персонал е сведен до ролята на алчни парий, които са готови на всичко за тлъстия бакшиш. 

Уди Харелсън е вечно пияният капитан, може би копие на капитан Скетино от злополучната "Коста Конкордия"😅.

Последната част на филма е поантата на действието, където цялата социална йерархия се срутва и сюжетът започва силно да наподобява "Повелитялт на мухите".

Филмът доста ми хареса и в съревнованието за Оскарите си мисля, че отстъпва на "Всичко, навсякъде, наведнъж" само по сюрреализма на последния, който сам по себе си носи претенцията за елитарност. 

[stotan]

Boy from Heaven (Cairo Conspiracy)- Момчето от рая

 

Син на беден рибар получава привилегията да учи в университета Ал-Азхар в Кайро, епицентър на сунитския ислям. Малко след пристигането му най-високопоставеният религиозен водач на университета, великият имам, умира и младият студент се превръща в пионка в безмилостна борба за власт между религиозния и политическия елит на Египет.

 

 

В началото проблемите ми се видяха малко чужди- избор на имам и т.н., но после стана много интересен с темите за властта, корупцията на резигиозните групи и манипулацията на населението.

[Zaro]

На 1.09.2023 г. в 16:26, Radnev каза:

Triangle of Sadness / Идиотският триъгълник.

Вярвате или не, но този филм е събрал 13-минутни овации

 

Изгледах го. Ами ... не ме впечатли. По-скоро впечатли ме, ама с целенасочените напъни да бъде абсурден. Като художествена стойност бих казал, че е доста посредствен, поне според мен. Тази посредственост обаче компенсирах със Сянката на Караваджо/L'ombra di Caravaggio на Микеле Плачидо, който и участва във филма. Караваджо е бунтар, който използва хора от улицата и проститутки за пресъздаването на библейски сцени ... в търсене на истината. Новатор в техниките на изобразяване, положил основите на бароковата живопис. Италиански филм за италиански художник - тук грешка трудно може да има.

 

 

[Radnev]

На 8.09.2023 г. в 9:55, stotan каза:

Boy from Heaven (Cairo Conspiracy)- Момчето от рая

 

Син на беден рибар получава привилегията да учи в университета Ал-Азхар в Кайро, епицентър на сунитския ислям. Малко след пристигането му най-високопоставеният религиозен водач на университета, великият имам, умира и младият студент се превръща в пионка в безмилостна борба за власт между религиозния и политическия елит на Египет.

 

 

В началото проблемите ми се видяха малко чужди- избор на имам и т.н., но после стана много интересен с темите за властта, корупцията на резигиозните групи и манипулацията на населението.

Гледах този филм на "Златната липа". Той бе извън фестивалната програма и не се бореше за награди. Нормално, след като има награда на фестивала в Кан. 

През цялото време си мислех, че е евро - арабска копродукция, но се оказа, че замесените са Франция, Швеция, Финландия и Дания. 

Режисьор е Тарик Салех, който е швед от египетски произход. 

Филмът много ми хареса и макар да участва по фестивали, действието е динамично, като проследява едни като цяло непознати нам политико-религиозни драми свързани с египетското общество. 

[Radnev]

"На западния фронт нищо ново"

Класичекси филм за Голямата световна война (Първата). Забележете, че филмът е немска продукция, а разпространител Netflix. Не знам доколко мога да вярвам, но според Wiki бюджетът е 20 млн. долара😲. Гледайки бюджетите на холивудските блокбастъри, според мен това е абсолютно невъзможно.

За сравнение бюджетът на "Боен кон" е 170 млн. , а на "1917" около 100.

Филмът има 14 номинации БАФТА и 9 номинации за Оскар. Не съм проверявал колко е спечелил и това едва ли има някакво значение. Като всеки филм за войната и този има някакво линейно действие пресъздаващо патриотизма и невинността на младежите, които ударно трябва да се сблъскат с месомелачката наречена война, която бързо ги поглъща, за да ги изплюе буквално на кайма.  

Неминуемото сравнение е с "Боен кон" и "1917" (не случайно съм ги сравнил и по бюджети). С какво този филм ги превъзхожда? С реализма! Първите два са британо - американски, разбирайте американски. А американците не обичат да натоварват психиката и душевността на зрителя с прекомерна драма. Героите винаги са разделени на добри и лоши, а накрая по един или друг начин, с оцеляване на героя или с величествената му смърт в полза на национален или човешки идеал, хепи ендът трябва да възтържествува.  

Тук филмът е режисиран и правен от немци. А за тях войните са една чудовищна трагедия и падение. Има откъси, в които войниците по-скоро приличат на млатещи се зомбита, отколкото на хора. Безумието на войната е пълно, смъртта на героите също, падайки мъртви по един  нелеп и фатален начин.  

 

 

[Duke]

преди 22 часа, Radnev каза:

"На западния фронт нищо ново"

Класичекси филм за Голямата световна война (Първата). Забележете, че филмът е немска продукция, а разпространител Netflix. Не знам доколко мога да вярвам, но според Wiki бюджетът е 20 млн. долара😲. Гледайки бюджетите на холивудските блокбастъри, според мен това е абсолютно невъзможно.

За сравнение бюджетът на "Боен кон" е 170 млн. , а на "1917" около 100.

Филмът има 14 номинации БАФТА и 9 номинации за Оскар. Не съм проверявал колко е спечелил и това едва ли има някакво значение. Като всеки филм за войната и този има някакво линейно действие пресъздаващо патриотизма и невинността на младежите, които ударно трябва да се сблъскат с месомелачката наречена война, която бързо ги поглъща, за да ги изплюе буквално на кайма.  

Неминуемото сравнение е с "Боен кон" и "1917" (не случайно съм ги сравнил и по бюджети). С какво този филм ги превъзхожда? С реализма! Първите два са британо - американски, разбирайте американски. А американците не обичат да натоварват психиката и душевността на зрителя с прекомерна драма. Героите винаги са разделени на добри и лоши, а накрая по един или друг начин, с оцеляване на героя или с величествената му смърт в полза на национален или човешки идеал, хепи ендът трябва да възтържествува.  

Тук филмът е режисиран и правен от немци. А за тях войните са една чудовищна трагедия и падение. Има откъси, в които войниците по-скоро приличат на млатещи се зомбита, отколкото на хора. Безумието на войната е пълно, смъртта на героите също, падайки мъртви по един  нелеп и фатален начин.  

 

 

От написаното оставам с впечатление, че не си чел едноименния роман на Ремарк, което обяснява и нелепите сравнения... 😉