Последният филм, който гледах е...

[Radnev]

На 22.09.2023 г. в 16:13, Duke каза:

От написаното оставам с впечатление, че не си чел едноименния роман на Ремарк, което обяснява и нелепите сравнения... 😉

Чел съм "На западния фронт нищо ново" и "Трима другари" и никога не съм приемал идеята, че режисьорът, който също е творец, трябва плътно да следва сюжета или идеите на писателя.

Извън филма съм сигурен, че съм разбрал и филма, и книгите по различен начин от твоя, но тази тема и този форум са направени с идеята да споделяме, обсъждаме и разискваме (в случая филми). С някои неща ще сме съгласни, с други не. Някои от нещата, които ще кажем, ще са правилни, други не.

Така, че ако искаш да кажеш нещо, не се свени. Клавиатурата ти няма да се изтърка, нито някой ще ти се смее. 

Така, че заповядай - ще се радвам да чуя мнението ти.

 

[Radnev]

Девети кино-литературен фестивал Cinelibri 2023 

https://www.cinelibri.com/

От 6 до 29 октомври зрителите в София, Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново, Габрово и Стара Загора ще могат да избират от селекция измежду над 60 филма. 

От 14 октомври до 5 ноември, част от заглавията ще могат да се гледат и по Neterra.tv (месечният абонамент е 17.90лв., а безплатният тест е цели 14 дни😉).

Всеки от филмите ще се бори да докаже колко изобретателен и смел може да бъде при превода на литературното произведение, от което е черпил идеите си. Част от филмите са отличени на фестивалите в Кан, Венеция, Берлин. Други ще бъдат национални и световни премиери.

[домосед]

Оня ден за загрявка за очакващите ме стресиращи шумове и специални ефекти, пред мене на кръстовището на мола с киното (много стар) черен мерцедес се заби в светофара. Кола призрак го била засякла и загубил управление. Всички оцеляха без видими синини или прободни рани. За разлика от някои от героите във филма Призраци във Венеция. Кенет Брана е адаптирал случая на Еркюл Поаро на Хелоуин в английско сиропиталище, като го е преместил във Венеция през 1947. И го е режисирал възможно най-близо до хорър, без да излиза от рамките на добрия вкус. Нямало е обаче нужда да си играе да пуска детски плачове зад кадър и да троши полилеи и прочие домашни потреби на фона на 9 бала вълнение на … водата в каналите ( - В адриатическата лагуна ?! - обаждат се гласове от килера с картите в кабинета по география на др. Мутафчиева). Достатъчно е било да отвори гробовете на Еркюл Поаро (официално починал през 1975-та според цитирана в Стани богат сводка от Ню Йорк Таймс) и на всички режисьори от течението на италианския неореализъм от 1940-те. И да покаже в едър план как се въртят труповете им! Той, защото няма да си познае мустаците, наквасени доброволно в пълна с вода фруктиера, а те - защото няма да си познаят следвоенната Венеция. Не ще и дума, първото, което са сторили американските окупационни власти, е да въведат задължително празнуване на Хелоуин в училищата. Кой е убиецът, не е трудно да се познае от натрупан опит със случаи на Поаро, но не е от голямо значение.

 

Спойлер

Няма да кажа 🙂

Важни са образите на заподозрените и Атмосферата. Изненадващо - харесвам. Повече от Смърт на Нил и по-равно с Убийство в Ориент Експрес.

 

 

[Radnev]

преди 21 часа, домосед каза:

Оня ден за загрявка за очакващите ме стресиращи шумове и специални ефекти, пред мене на кръстовището на мола с киното (много стар) черен мерцедес се заби в светофара. Кола призрак го била засякла и загубил управление. Всички оцеляха без видими синини или прободни рани. За разлика от някои от героите във филма Призраци във Венеция. Кенет Брана е адаптирал случая на Еркюл Поаро на Хелоуин в английско сиропиталище, като го е преместил във Венеция през 1947. И го е режисирал възможно най-близо до хорър, без да излиза от рамките на добрия вкус. Нямало е обаче нужда да си играе да пуска детски плачове зад кадър и да троши полилеи и прочие домашни потреби на фона на 9 бала вълнение на … водата в каналите ( - В адриатическата лагуна ?! - обаждат се гласове от килера с картите в кабинета по география на др. Мутафчиева). Достатъчно е било да отвори гробовете на Еркюл Поаро (официално починал през 1975-та според цитирана в Стани богат сводка от Ню Йорк Таймс) и на всички режисьори от течението на италианския неореализъм от 1940-те. И да покаже в едър план как се въртят труповете им! Той, защото няма да си познае мустаците, наквасени доброволно в пълна с вода фруктиера, а те - защото няма да си познаят следвоенната Венеция. Не ще и дума, първото, което са сторили американските окупационни власти, е да въведат задължително празнуване на Хелоуин в училищата. Кой е убиецът, не е трудно да се познае от натрупан опит със случаи на Поаро, но не е от голямо значение.

 

  Покажи

Няма да кажа 🙂

Важни са образите на заподозрените и Атмосферата. Изненадващо - харесвам. Повече от Смърт на Нил и по-равно с Убийство в Ориент Експрес.

 

 

"Призраци във Венеция" 

Гледах този филм на кино, бих казал леко против волята си. След "Смърт край Нил" и " Убийство в Ориент Експрес" си мислех, че като цяло нещата са изчерпани и всеки следващ случай ще бъде едно преповторение на предишните, но на нова локация и с нови заподозрени. 

За щастие "Призраци във Венеция" напълно ме опроверга. Изгледах го с удоволствие, а интригата за мен съществуваше до последно. Може би, защото не съм фен на Поаро🤔 или пък съм твърде глупав😄. 

Докато останалите се опитваха да разкрият убиеца и на моменти, дори шумяха неприлично, аз просто се наслаждавах на действието и мустаците на Кенет Брана. 

Филмът е направен много добре, а за  хорър елементите давам един голям палец нагоре👍. 

Много изненадващо, но този филм е надградил  спрямо останалите два. 

Спечелиха ме и за следващия👌😀. 

[neuromancer]

Абе може да съм пристрастен, но Агата Кристи съвсем не е "всеки следващ случай ще е едно повторение". Виж, Дан Браун все едно по шаблон ги пише с <попълни тук името на героинята>, щото героя е един и същи и без друго.

[домосед]

Записки по едно предателство

 

Захари Стоянов диктува на Георги Дюлгеров сценарий, точно както Георги Бенковски диктува на Захари Стоянов бойна заповед. Една дума да добавиш от себе си или да пропуснеш (примерът е с поръчка на восък като заместител на хляб), късаш листа и почваш отначало. Така самоналожените рамки са сериозно предизвикателство, защото Захари със сигурност не си е представял, че пише материал за род изкуство, който още не е бил изобретен. Но пък не ограничава свободата на режисьора да си изгради образите, както си ги представя. Трима са! Макар и в трейлъра да изглеждат повече. Драматичен е само предателят. Войводата е икона. Съвсем според канона на национал-възрожденската иконопис. А хроникьорът е повече писар, отколкото апостол. На него се пада тежкият кръст да убеди зрителя (и масовката във филма), че предателството в българския национален характер е изключение, а не правило. Щеше ли да ми хареса филмът, ако не знаех, че е дело на един от непогрешимите олимпийски богове на българското кино?  Вероятно - да. Най-малкото заради закачливо-натрапчивата музикална темичка.

 

 

[FlyTraveler]

На 1.09.2023 г. в 16:26, Radnev каза:

Triangle of Sadness / Идиотският триъгълник.

Вярвате или не, но този филм е събрал 13-минутни овации😲 на фестивала в Кан, естествено обирайки и купища награди.

Някои го определят като комедия, но според мен по-скоро става дума за гротеска с комедийни нотки. 

Филмът е разделен на три части с относително различни сюжети. Бих казал, че това определено е възраждане на старата мода, защото виждам тази идея залегнала в поредица от доста филми.

Режисьорът ни вкарва в действието чрез кастинг за манекени, които трябва да покажат как трябва да гледаш, когато носиш H&M и как трябва да гледаш, когато носиш Balenciaga.

Припомням🤭:

(Ама тези ги бива. Най-гротескните не можах да ги намеря).

И така, чрез двойка объркани инфлуенсъри, се качваме на борда на свръхлуксозна яхта, където са събрани странни образи, представителна извадка на хайлайфа в обществото. Разбира се, зад лукса и превзетите обноски се крият доста ограничени хора, успели да натрупат богатството си по всякакви възможни начини. Обслужващият персонал е сведен до ролята на алчни парий, които са готови на всичко за тлъстия бакшиш. 

Уди Харелсън е вечно пияният капитан, може би копие на капитан Скетино от злополучната "Коста Конкордия"😅.

Последната част на филма е поантата на действието, където цялата социална йерархия се срутва и сюжетът започва силно да наподобява "Повелитялт на мухите".

Филмът доста ми хареса и в съревнованието за Оскарите си мисля, че отстъпва на "Всичко, навсякъде, наведнъж" само по сюрреализма на последния, който сам по себе си носи претенцията за елитарност. 

 

Много ми хареса този филм, повече от който и да бил друг, излязъл през последните 2-3 години. Тъкмо се бях отказал да преглеждам нататък New Release колекцията на борда на Turkish и случайно попаднах на него и едва ми стигна времето да го изгледам, чак по време на рулирането до терминала в Найроби след кацане свърши. Браво и на журито на фестивала в Кан - дали са му "Златна палма" без да засяга каквато и да била задължителна тема на съвременните либерални наративи (да не ги изреждам, че да не ми се изтрие поста 😂 ), дето се вика по заслуги си е получил наградата, чак да не повярва човек.  Даже много тъничко се пуска сатира относно някои от "правилните политики" тук-там. Уди Харелсон е чудесен в ролята си, много го харесвам още от "Лари Флинт срещу хората". Преди няколко дни поканих приятели в къщи да го видим на домашното кино и го изгледах с интерес за втори път.

[домосед]

  

На 1.09.2023 г. в 16:26, Radnev каза:

Triangle of Sadness / Идиотският триъгълник.

Вярвате или не, но този филм е събрал 13-минутни овации😲 на фестивала в Кан, естествено обирайки и купища награди.

 

преди 15 часа, FlyTraveler каза:

Много ми хареса този филм, повече от който и да бил друг, излязъл през последните 2-3 години.

Копирам си коментара за тоя филм от друг форум. Не помня защо не съм го пуснал и тук 🤔

 

05.12.2022. Златната палма разочарова. Суперлативите са на база репутацията на Рубен Йостлунд като велик шведски сатирик, пред когото никой критик не смее да се издаде като гол цар. Но този – Triangle Of Sadness, идиотски преведен като Идиотският триъгълник – му е по-слаб от Квадрата и много по-слаб от Форсмажора. Единствено диалозите между двойката млади, опитващи се да оцелеят на повърхността на мимолетния си висок стандарт, фотомодели инфлуенсъри са актуални като тема, благодатна за насмешки: комплекс за джендър стереотипи срещу традиционна романтика. Последната част (преди недоизказаната развръзка) с обръщането на ролите между клиентите и единствената, притежаваща умения за оцеляване сред природата филипинка, отговаряла за чистотата на кенефите на яхтата, получава поощрение. Но основната част – за свръхбогатите на круиз на яхтата на Аристотел Онасис е куха. Бога ми, те спорят за капитализма и социализма. Това беше актуално в края на 80-те. Възможно ли е шведите да ги вълнува още. Руснаците Димитри със сръбски акцент са образи от 90-те. Също и темата за противопехотните мини. А и цялата постановка е безумна. Точно на такъв круиз с такава таргет клиентела е най-малко вероятно да бъдат поканени гратис млади инфлуенсъри, които да му правят реклама със селфита в инстаграм. На Уди Харелсън му съчувствах, че се е напил от мъка, че се е хванал с тоя проект. Южноафриканската гордост във филма е моделката Чарлби Дийн в главната роля, която за съжаление не била доживяла премиерата, повалена от коварна болест.  

 

 

[Radnev]

На 5.10.2023 г. в 13:47, neuromancer каза:

Абе може да съм пристрастен, но Агата Кристи съвсем не е "всеки следващ случай ще е едно повторение". Виж, Дан Браун все едно по шаблон ги пише с <попълни тук името на героинята>, щото героя е един и същи и без друго.

За Дан Браун си прав. Чел съм всичките му книги и ми е много трудно да си спомня в коя книга с какво точно се бореше Робърт Лангдън😵.

***

За Поаро - Имах предвид, че случаите са различни, но чисто схематично филмите се повтарят – убийство, невъзможен за разрешаване случай, затворени заподозрени, улики объркващи зрителя и възможно най-невероятната развръзка. И ако Агата Кристи има на разположение цяла книга, за да създаде нови плътни герои около Поаро, то във филма режисьорът разполага с има - няма два часа. 

Аз не гледам с окото на фен и не се опитвам да разгадая кой е убиецът. Просто се оставям действието да ме води. А когато действието е вкарано в толкова строга рамка, вероятността нещата да се изтъркат е много голяма.

Мисля си, че големият опит на Кенет Брана в театъра му позволява да режисира толкова добре подобни филми, с нека ги наречем затворен хоризонт на действие.

[домосед]

На 4.10.2023 г. в 11:41, Radnev каза:

Девети кино-литературен фестивал Cinelibri 2023 

Снощи фестивалът започна грандиозно! Правилната зала, правилният филм!

Зала 1 на НДК пукаше по шевовете, което не помня, от колко години преди ковида не се е случвало на кинопрожекция.

Филмът Клети създания на Йоргос Лантимос е едно от най-интригуващи заглавия на годината, идващо у нас след победа на фестивала във Венеция и преди още да излезе на екраните в САЩ. Занимателен, забавен, сюрреалистичен, научно и технически вдъхновяващ, изобретателен, визионерски, викториански, франкенщайнски ... Но в никакъв случай "скандално порнографски", както имаше опити да бъде първосигнално категоризиран. 

И даже дребната неуредица, че забравиха цял отворен роял пред екрана, изигра подгряваща доброто настроение роля (предвид, че докато текат заглавните надписи Бела тръшкаше по едно пиано, преди още да си е синхронизирала мозъчната възраст с либидото). 

Любимият ми артефакт е каретата с парен двигател отзад и препарирана глава от кон отпред (да поддържа очаквания силует)

На второ място е параходът, пътуващ за ... родния град на режисьора. Атина (авторът на книгата шотландец Алистър Грей само повдига вежди)

Следващият път обаче ще се замисля два пъти, преди да си дам съгласието за мозъчна трансплантация.

 

 

 

[Radnev]

На 6.10.2023 г. в 12:18, домосед каза:

  

 

Копирам си коментара за тоя филм от друг форум. Не помня защо не съм го пуснал и тук 🤔

 

05.12.2022. Златната палма разочарова. Суперлативите са на база репутацията на Рубен Йостлунд като велик шведски сатирик, пред когото никой критик не смее да се издаде като гол цар. Но този – Triangle Of Sadness, идиотски преведен като Идиотският триъгълник – му е по-слаб от Квадрата и много по-слаб от Форсмажора. Единствено диалозите между двойката млади, опитващи се да оцелеят на повърхността на мимолетния си висок стандарт, фотомодели инфлуенсъри са актуални като тема, благодатна за насмешки: комплекс за джендър стереотипи срещу традиционна романтика. Последната част (преди недоизказаната развръзка) с обръщането на ролите между клиентите и единствената, притежаваща умения за оцеляване сред природата филипинка, отговаряла за чистотата на кенефите на яхтата, получава поощрение. Но основната част – за свръхбогатите на круиз на яхтата на Аристотел Онасис е куха. Бога ми, те спорят за капитализма и социализма. Това беше актуално в края на 80-те. Възможно ли е шведите да ги вълнува още. Руснаците Димитри със сръбски акцент са образи от 90-те. Също и темата за противопехотните мини. А и цялата постановка е безумна. Точно на такъв круиз с такава таргет клиентела е най-малко вероятно да бъдат поканени гратис млади инфлуенсъри, които да му правят реклама със селфита в инстаграм. На Уди Харелсън му съчувствах, че се е напил от мъка, че се е хванал с тоя проект. Южноафриканската гордост във филма е моделката Чарлби Дийн в главната роля, която за съжаление не била доживяла премиерата, повалена от коварна болест.  

 

 

Определено ме заинтригува с този коментар.

„Квадрата”  и „Форсмажор” вече са на компютъра ми и скоро ще бъдат задължително изгледани👍.

Що се отнася до „Triangle of sadness”, в действителност подхода на режисьора е твърде директен. Образите не са просто шарж, при който получаваме намигване, а чиста гротеска. Ако търсим реалистичната гледна точка, мисля че нито един от тях не съществува в толкова чист вид в реалния живот. Героите са събирателен образ на класата и времето си. Всеки е затъкнал и живее в своето време и в своя свят. От конфликта социализъм – капитализъм до съвременното инфлуенсърство. А на фона на цялата гротеска, вечно пияният капитан, всъщност изглежда най-адекватен.

 

П.П. Относно CineLibri. Ако на някого не му се ходи до киносалона или няма тази възможност, по Neterra.tv ще бъдат пуснати 30 заглавия, които ще могат да се гледат от 14 октомври, но всеки ще се заплаща отделно под формата на билет. 1 билет = 12 лв. / 3 билета = 19лв. / 5 билета = 31лв. и т.н.

[era123]

On 10/6/2023 at 10:18 AM, домосед said:

 ..... от Квадрата

Само тая простотия не си я причинявайте. Много тъп, но за сметка на това 2:31 ч.

А аз обичам скандинавско кино, но това е тотална боза.

По тая тема

Kunsten å tenke negativt

и

Nord

[vorbis]

На 8.10.2023 г. в 22:39, era123 каза:

Само тая простотия не си я причинявайте. Много тъп, но за сметка на това 2:31 ч.

А аз обичам скандинавско кино, но това е тотална боза.

По тая тема

Kunsten å tenke negativt

и

Nord

Понякога не ти ли се иска да не даваш крайни оценки? С една по-лека забележка като "не ми хареса" вместо "много тъп" съжителството във форума ще е по-хармонично.

[iMari]

Само ние двамата

Първият филм от селекцията на Cinelibri, който успях да изгледам.

 

Психологическа драма за формите на контрол и насилие в един обречен брак.

Актьорския състав е много добър, филма държи в напрежение до края, който е удовлетворяващ, макар и не съвсем неочакван. Не е психологическият трилър, който незнайно защо очаквах, но е майсторски разказана история, която е често срещана, за съжаление.

 

Успяхте ли да гледате други филми от фестивалната програма? Дайте идеи, че имам още няколко билета за оползотворяване в neterra.tv 🙂 Големите заглавия като "Цветовете на пожара" и "Дворецът" вероятно ще минат и по кината, а може и да се появят в замундата. А "Клети създания" и "Убийците на цветната луна" не могат да се гледат по  neterra.tv.

[Anna Kalinovska]

Преди 1 час, iMari каза:

Успяхте ли да гледате други филми от фестивалната програма? Дайте идеи

Първият филм от тазгодишния Cinelibri за мен беше вчерашното специално събитие "Франц Кафка през очите на Орсън Уелс" с прожекцията на "Процесът", 1962 г., в Дома на киното.

Ами Събитие си беше, "кафкианско" отвсякъде. Щастлива съм, че не го пропуснах.

Произведението съм чела преди 4 години и това по никакъв начин не попречи на възприемането на великолепния филмов материал по него на най-добрия филмов режисьор за всички времена (в листата на 10-те най-добри на Британския филмов институт от 2002 г.), който и участва в него с актьори като Антъни Пъркинс, Роми Шнайдер, Жана Моро, Елза Мартинели и др., а български художник е автор на анимацията. Съвременни филмови критици го наричат шедьовър и го хвалят за сценичния дизайн и начин на снимане, включващ различни ракурси и нестандартна употреба на фокуса. 

Много философия, поводи за размисъл, актуалност има във филма, а в интервю Антъни Пъркинс споменава за насоките, дадени му от Орсън Уелс: Че „Процесът“ е предназначен да бъде гледан като черна комедия...

Уелс първоначално планирал премиерата на филма да бъде на фестивала във Венеция през септември 1962 година, но "Процесът" не бил завършен навреме. Премиерата му по театралните салони в САЩ е през 1963 година. Веднага след нея режисьорът заявява:  "Може да казвате каквото си искате, но „Процесът“ е най-добрият филм, който някога съм правил."

 

 

 

[Radnev]

 

 

На 9.10.2023 г. в 0:39, era123 каза:

Само тая простотия не си я причинявайте. Много тъп, но за сметка на това 2:31 ч.

А аз обичам скандинавско кино, но това е тотална боза.

По тая тема

Kunsten å tenke negativt

и

Nord

По принцип не съм фен на скандинавското кино, но пък винаги съм отворен за нещо ново и различно.

Оценката ти е доста крайна и си мисля, че е редно да драснеш няколко реда обяснение защо считаш, че филмът чак толкова не става. Най-малкото поради факта, че точно това което ти не си харсал/а, може да пък да допадне на някой друг.

[iMari]

Не всички филми на Франсоа Озон харесвам, но когато се появи нов такъв не пропускам, затова втория билет отиде за:

 

 

Престъплението е мое

Млада, бедна актриса е обвинена в  убийството на стар, похотлив продуцент. Разкриването на това престъпление ни вкарва в един фарс, чрез който режисьора умело се надсмива над съвременни пороци, като да се търси слава с цената на всичко например.

Филма не е по книга, а е адаптация на пиеса, оттам и самата игра е повече театрална, отколкото филмова. Може би затова и не го слагам в топ 5 на любимите си филми на Озон. 🙂

Все пак заради второстепенната, но решаваща за развръзката на историята комедийна роля на Изабел Юпер, като искаща си славата обратно актриса, се осмислят 100те минути пред екрана.

За следващият билет съм изкушена от Операция "Наполеон" и Редът на времето. Повече май клоня към първия, заради съспенса и динамиката, но той със сигурност ще мине по кината, докато втория е една емоционална фантастика, на режисьорка от златното поколение на Италия и той определено си заслужава. Макар, че Копенхаген не съществува е хем емоционален, хем има съспенс...а бе трудна работа се оказа избора на филми. 😉

 

[Zlia]

преди 2 часа, iMari каза:

За следващият билет съм изкушена от Операция "Наполеон"

Този филм не ми хареса. Според мен и сценария му е слаб и зле е заснет. 

[Radnev]

Данте

Открих Cinelibri с италианския „Данте”.

За вдъхновение на филма e послужила книгата „Житие на Данте” написана от самия Бокачо, който е един от главните герои в този филм. Десет години след смъртта на великия поет, не кой да е, а именно Бокачо е натоварен с отговорната мисия да намери изстрадалата дъщеря на Данте.  

Минавайки от град на град и място на място, Бокачо разкрива фрагменти от живота на Данте. От обречената му любов към Беатриче, през злощастния му политически живот и прогонването от Флоренция.

Филмът сякаш няма ясна визия и действието преминава от минало към настояще и обратно леко хаотично. Останах с впечатление, че основният замисъл на режисьора е по-скоро да пресъздаде възхищението на Бокачо към Данте, отколкото творческия път и житейските драми на великия поет.

Въпреки, че обичам филми на историческа тематика, този определено не успя да ме грабне. Историческите места не впечатляваха, играта и кинематографията също. Филмът по-скоро ми заприлича на дълъг епизод от сериал по RAI.

 

П.П. И аз се двоумях за Операция "Наполеон"🙄.

[Duke]

Sound of Metal

 

 

 

Преведена в България с безвкусното "Без звуци в живота", тази неконвенционална драма разкрива психологическата и физическа драма на хеви метъл барабанист, който изведнъж губи своя слух по време на турне. Принципно не особено оригинален сценарий с известна доза предвидимост, но историята е заснета и пресъздадена достатъчно правдиво, за да направи впечатление и остави диря в съзнанието... 

[домосед]

преди 8 часа, Zlia каза:

преди 10 часа, iMari каза:

За следващият билет съм изкушена от Операция "Наполеон"

Този филм не ми хареса. Според мен и сценария му е слаб и зле е заснет. 

Тоя филм не издържа елементарен магелански тест: за средно място от дясната (старборд) страна в Boeing 737 твърдят, че е 6B. 

 

[домосед]

Следващият от Cinelibri: Страсти в кухнята 

 

Жулиет Бинош и Беноа Мажимел мога ди си ги съзерцавам спокойно три часа как готвят, за да задоволят гастрономическото хоби на приятелите си – образовани буржоа от френската провинция през 1880-те, кланящи се на паметта на един от пионерите на издигането на изкуството на френската кухня в култ – Мари-Антоан Карем. Между различните подробно обяснени, илюстрирани в процеса на приготвяне и оценени по достойнство блюда се разиграват незначителни романтични и мелодраматични етюди, колкото да се върже цялото нещо в игрален филм. И постепенно се достига до съвършенството на квинтесенциалната за вековната и общофренска кулинарна традиция говежда яхния pot-au-feu.

 

Внимание: Не бива да се гледа нито гладен, нито преситен. Възможни са непредвидими странични ефекти и в двата случая.

 

 

[домосед]

Ако ви се гледа френска криминално-романтична комедия като за пуканки: Престъплението е мое на Cinelibri.

Ар деко декорите (нарочна тавтология!) и костюмите и присъствието на Изабел Юпер са достатъчни да е поносима.
 

 

[iMari]

На 17.10.2023 г. в 0:03, домосед каза:

Тоя филм не издържа елементарен магелански тест: за средно място от дясната (старборд) страна в Boeing 737 твърдят, че е 6B. 

 

Това определено наклони везните към Редът на времето. 😁

 

Група приятели са се събрали за да отпразнуват юбилея на домакинята. В същото време става ясно, че към земята се движи двукилометров астероид, който може да предизвика същият ефект както този довел до гибелта на динозаврите.

Докато Ленард Коен пее "Dance me to the end of love" започват едни размисли за живота, несбъднатата любов, тази, която е преминала или тази, която се е трансформирала в приятелство.

За филм на творец жена, режисьор, за който това е първо произведение от 20 години насам очаквах нещо с много по-силен емоционален заряд. Възможно е и липсвата на дълбочина да го прави по-лесен и приятен за гледане и това да е търсен ефект. Без съмнение качествено италианско кино на високо ниво.

[Radnev]

На 17.10.2023 г. в 0:03, домосед каза:

Тоя филм не издържа елементарен магелански тест: за средно място от дясната (старборд) страна в Boeing 737 твърдят, че е 6B. 

 

Е, аз все пак се престраших и го изгледах😀.

Вчера вечерта бях много уморен и предпочетох да гледам нещо по-леко. Към края малко се бях поунесъл, но си мисля, че все пак разбрах за какво става дума. 

Ако съдя по филма, то Арналдур Индридасон би следвало да бъде исландския вариант на Дан Браун. 

Филмът е приключенски, а действието започва от първата минута. До самия край героите разплитат тайни, следвани буквално по петите от вездесъщите злодеи. 

Накрая край няма, така че ще очакваме следващата част.