Последният филм, който гледах е...

[jungfraujoch]

Преди 1 час, Radnev каза:

Ако очаквате да видите Хоакин Финикс в роля от ранга на император Комод, ще останете разочаровани.

Хоакин Финикс ми е един от най-любимите актьори.

И никак,никак не мога да си го представя в ролята на дребосъкът-мегаломан Наполеон.

Точно затова не искам да гледам филма.

Благодаря ти за всички публикации в темата!

[Zaro]

Гранд хотел "Будапеща"/The Grand Budapest Hotel

Оценка в IMDB: 8.1

Филмът в IMDB

 

Нестандартен, развлекателен, пленяващ, колоритен, събрал на едно място цяла плеяда звезди, макар някои да са с кратко участие. Рейф Файнс, Харви Кайтел, Уилям Дефо, Бил Мъри, Оуен Уилсън, Едуард Нортън, Джъд Лов, Джеф Голдблум, Ейдриън Броуди, Мъри Ейбрахам. Понякога с толкова много отлични актьори рискът да стане каша е твърде голям. Не и тук. Невероятна плетеница, представена по оригинален художествен начин, филмът е невъзможен за описание. Абсурдната фабула прелива от творчески изобретения, а резултатът е отличен. Категорично в списъка на любимите филми.

 

 

 

[Radnev]

Babylon / Вавилон

Казват, че Холивуд започва да прави филми за себе си, когато страда от липса на идеи. Аз бих казал, че всяка идея има своите различни измерения и „Вавилон” е доказателство за това.

Тричасова киновакханалия във всеки смисъл на думата.

Въпреки, че Марго Роби прави страхотна роля, тук главни герои няма. Или по-скоро има и той е един – казва се ХОЛИВУД!

След „Първият човек”, Деймиън Шазел се завръща към основите, които направиха „La La Land”, толкова успешен филм. Той не се опитва да търси нови теми и проблеми. Напротив, взема нещо толкова обичайно, толкова познато, дори изтъркано, но го облича по такъв начин, че Пепеляшка бързо се превръща в истинска Принцеса.

Шарен, бърз, жизнерадостен, помпозен, кичозен, крещящ, но най-вече кипящ от енергия. Това е филм, който буквално заслепява сетивата. Тук всичко се случва на бързи обороти. Героите са френетични, а действието не спира нито за миг. Три часа отлитат като минути и зрителят остава учуден дали пък този филм не е бил късометраж.

Не съм се забавлявал така от много-много време.

Гледайте го!

 

И за да не останете разочаровани ето го и контрапункта😉:

На 23.02.2023 г. в 11:44, домосед каза:

Ако бях погледнал колко е дълъг Вавилон, щях да си нося пуканки от къщи. В кино Влайкова нямат. Но пак щяха да ми стигнат само до средата, когато с филма става същото, каквото със звездите на нямото кино, за които се разправя, след изобретяването на звучното - заскучава. Яко. Първите час - час и половина - чуваш публиката да се хили искрено, където е предвидено да се захили. Слонът харесва това! Вторите - се прозява и си гледа часа на телефоните. В един момент се усещаме, че дават на запис  мюзикъла Singin' In the Rain, за който всички сме хванали референцията и без да е нужно да ни го припомнят целия. Екранното време на Брад Пит е непропорционално дълго спрямо значението на ролята му. Героинята на Марго Роби е равномерно досадна от началото до финала, Има известен съспенс дали мехиканото ще ѝ издържи и/или дали ще оцелее (за един филм никой не си дава зор да му запомни името). Героят на Тоби Магуайър е напълно излишен, но от надписите личи, че бил извадил от джоба си бюджета на продукцията. Флий печели оскара за правилно и пропорционално позициониране! Любим момент: когато на черния тромпетист му боядисват бузите с боя за обувки, защото бил по-малко черен от другите в бенда и филмът нямало да намери добър пазар из Юга.
 

 

 

 

[Radnev]

За да не си помисли някой, че гледам само  филми, които трябва да имат награди от поне 3 кинофестивала📽️😉, ще препоръчам две поостарели филмчета, които създават много добро коледно настроение:

 

Deck the Halls (2006) / Космическа Коледа

Дани де Вито е новият съсед в квартала, който решава, така да украси, че къщата му да бъде видяна чак от Космоса. Това никак не се харесва на съседа Финч, който е свикнал да живее тихо и скучно до края на дните си. Започва луда междусъседска война в типичния за коледните филми стил😄. 

Не знам каква е причината този филма да има оценка 5.0 в IMDB. Вероятно има хора, които сядайки да гледат коледен филм, очакват продукция на Dream Works.  

 

 

Друго филмче, което ще ви накара да се почувствате коледно е  Holiday in Handcuffs (2006) / Коледата в белезици.

Труди Чандлър решава да отвлече случаен посетител от ресторанта, в който работи. Той трябва да бъде представен за неин годеник. В семейната вила, намираща се в средата на нищото, между двамата се заражда все по-силна симпатия, а семейството на Труди се оказва доста по-пъстро от очакванията😄.

Изненадващо, този филм бележи напредък в окото на взискателния коледен зрител и достига чутовната оценка от 6.1.😉

 

 

[Radnev]

Номинации "Златен глобус" 2024г.

"Най-добър драматичен филм"

 

"Опенхаймер" на Кристофът Нолан.

Филмът, правен по книга получила "Пулицър", е основен фаворит с 8 номинации и най-вероятно ще се превърне в един от големите победители.  

 

"Убийците на цветната луна" или тандемът Скорсезе ди Каприо.

Филм, който очаквах с нетърпение, но още не съм гледал. Реших преди това да прочета книгата "Убийците от Оклахома", сега преиздадена под новото си име - "Убийците на цветната луна"😏.

 

"Маестро" или Брадли Купър отново в ролята на актьор и режисьор.

Нова любовна история, вероятно в стила на "Роди се звезда", но този път доста по-дълбока и объркана.

 

"Минали животи" (Past Lives) или закъде без азиатско участие?

Двама дълбоко свързани приятели се разделят, за да се намерят отново двадесет години по-късно. Дали животът ще позволи да изградят връзка при новите сложни обстятелства? На пръв прочит звучи доста изтъркано. Дано източната гледна точка успее да ни изненада.

 

"Анатомия на едно падане" - Киномания 2023г.

Винаги е хубаво да разбереш, че филм на толкова високо ниво е участвал на кино събитие състояло се в България.

Френска съдебна кинодрама, взела "Златната палма" на фестивала в Кан.

 

"Зоната на комфорт" (The zone of interest) или филм за холокоста.

Комендантът на Аушвиц се опитва да изгради мечтания живот за семейството си в красива къща, издигната непосредствено до лагера. От кинематографична гледна точка, голямата трагедия е доста изтъркана, но пък винаги можем да бъдем изненадани.

[antea]

Преди 1 час, Radnev каза:

Номинации "Златен глобус" 2024г.

"Най-добър драматичен филм"

 

"Опенхаймер" на Кристофът Нолан.

Филмът, правен по книга получила "Пулицър", е основен фаворит с 8 номинации и най-вероятно ще се превърне в един от големите победители.  

 

"Убийците на цветната луна" или тандемът Скорсезе ди Каприо.

Филм, който очаквах с нетърпение, но още не съм гледал. Реших преди това да прочета книгата "Убийците от Оклахома", сега преиздадена под новото си име - "Убийците на цветната луна"😏.

 

 

след като гледах филма, реших пък аз да прочета и книгата "Опенхаймер. Американският Прометей" - т.е. почнах я в началото на октомври и още я чета де, с тия 800+ страници, но пък много ми харесва и разкрива доста по-пълна и плътна картина за съдбата му, която някак не става изцяло ясна от самия филм, в резултат - щом я свърша, смятам да го гледам отново, даже нямам търпение 🙂 за индианската сага съм съгласна с впечатлението на @домосед, и даже се разколебах да чета и книгата от опасения и тя да не е толкова протяжна, но ако ти го направиш - сподели после впечатления, моля 🙂

[Radnev]

Номинации "Златен глобус" 2024г.

"Най-добър комедиен филм и мюзикъл"

Това, което ми харесва при „Глобусите” е, че тежките драми и по-забавните филми са разделени в различни категории.

 

„Барби” – Марго Роби и Райън Гослинг.

С бюджет от почти 150 милиона😲, „Барби” излиза на екран, за да разбие митовете за розовата комедия, получава 9 номинации „Златен глобус”😲😲 и изпреварва дори „Опенхаймер”, който има само 8. За съжаление режисьорът не е Деймиън Шазел, но въпреки това този филм влиза сред задължителните.

 

„Клети създания” (Poor Things) – Уилям Дефо и Ема Стоун във филм на Йоргос Лантимос („Фаворитката” / „Омарът”).

Във викториански Лондон, Уилям Дефо хвърля ръкавицата на Господ и връща към живот самоубила се жена. История в стил „Франкенщайн”, която попада в графа „комедиен филм”🙄!

Вниманието ми вече е привлечено. Този филм също трябва да се гледа.

 

“American fiction” 

Разочарован професор романист, с цялото си съзнание пише една напълно пошла книга, която се превръща в хит. Пълнометражен режисьорски дебют и номинация за "Глобуси", а може би и "Оскари"🙄.

 

"The Holdovers"

Скромен учител от интернат е принуден да  придружи учениците си, които нямат къде да отидат през коледната ваканция. Действието се развива през 70-те и трябва да бъде забавно.

 

 „Въздушния” – Бен Афлек и Мат Деймън.

Историята на легендарното партньорство между Майкъл Джордан и Nike, които сключват първия в историята на спорта доживотен договор. Звучи ми като класическа американска история, но по онзи заучения начин.

 

"May December " – Натали Портман и Джулиан Мур.

Без да съм гледал този филм, вече знам кои ще бъдат големите фаворитки за най-добра главна и поддържаща женска роля, не само при „Глобусите”, но и при „Оскарите” .

Само слушайте – през 1992г., долу-горе 30-годишната Грейси Атертън е хваната да прави секс с 13-годишния съученик на сина й и то не къде да е, а в зоомагазина пред погледа на няколко папагала, които ги издават.

По време на присъдата си Грейси ражда дете от момчето, а когато излиза от затвора се женят и имат още две деца.

Както и при „Въздушния”, тази история звучи типично по американски, но по онзи истински начин, който може да се случи само отвъд големия океан.

Този филм също трябва да се гледа.

 

***

 

На 14.12.2023 г. в 13:40, antea каза:

след като гледах филма, реших пък аз да прочета и книгата "Опенхаймер. Американският Прометей" - т.е. почнах я в началото на октомври и още я чета де, с тия 800+ страници, но пък много ми харесва и разкрива доста по-пълна и плътна картина за съдбата му, която някак не става изцяло ясна от самия филм, в резултат - щом я свърша, смятам да го гледам отново, даже нямам търпение 🙂 за индианската сага съм съгласна с впечатлението на @домосед, и даже се разколебах да чета и книгата от опасения и тя да не е толкова протяжна, но ако ти го направиш - сподели после впечатления, моля 🙂

Приключвам една кига за Джовани Фалконе и директно се прехвърлям на "Убийците ...".

Правил съм това упражнение (прочит на книгата преди филма) няколко пъти и не съм оставал разочарован. Разбира се, с ясното съзнание, че един филм винаги е бледо копие на книгата си.

Напоследък отделям повечко време на четене, така че скоро ще споделя впечатления😃👍.

 

[iMari]

преди 1 час, Radnev каза:

Номинации "Златен глобус" 2024г.

Точно свалям филмчета от списъка. За мен това са по-смислените награди.

 

Снощи гледахме Foe/Враг.

Годината е 2065, млада двойка, живее някъде на майната си в стара ферма, климатичните промени са факт, както и отчуждението между двамата партньори. Всичко се променя, когато се появява висок, светлоок непознат негър, който обяснява, че съпругът е избран за мисия в космоса.

Честно казано през по-голямата част от филма се чудех не можах ли да избера нормална човешка история, а не поредния фентъзи напън с претенции, дошъл да ни обяснява как сме на път да изгубим и планетата и човечността си. Все пак историята пуска пипала в съзнанието и започваш да се питаш "ами ако дори част от това един ден стане истина....?". И кой всъщност е врагът, дали не са нашите очаквания към човека до нас?

 

 

[iMari]

На 16.12.2023 г. в 13:09, Radnev каза:

„Въздушния” – Бен Афлек и Мат Деймън

Страхотен! Въпреки, че знам как свършва историята филма ми беше интересен и забавен до края. Найки си търси новите звезди, които да рекламират бранда, но в крайна сметка залагат на абсолютно нова маркетингова стратегия, която превръща и Джордан и Найки в легенди в спортната индустрия, които продължават и до днес. Не съм се и съмнявала, че дуета Афлек/Деймън ще направи нещо добро. Все пак предпочитам да гледам Бен в секси роли, а не в цикламени клинчета за джогинг. 😂 Въобще стилистиката на 80те има отделна роля в този филм. 😄

 

п.п. Нямате идея от къде идва популярният слоган "Just do it!"?!

[Radnev]

Barbie / Барби

Приятно розово, свежо и красиво. Ако не знаех, че „Барби” има 9 номинации за „Глобус”, всичко щеше да бъде ОК, но филмът ги има, следователно трябва да е нещо повече от останалите. Бих казал, много повече от останалите. Започвам да мисля, да търся смисъл и подсмисъл.

Знам, че в Америка има неща, които европеецът не разбира и най-вероятно никога няма да разбере. Особено пък източноевропеецът. Страстта към комиксите, американските рокери, животът на колела, McDonalds и т.н., и т.н. Тези неща са проникнали толкова дълбоко в американското общество, че на практика са се превърнали в спойка на себеосъзнаването на тези хора като американци. Един от тези крайъгълни камъни си мисля, че е и куклата Барби. Едва ли има момиченце в Америка, което да не е израсло с кукла Барби в ръка. Едва ли има момиченце, чиято майка да не й е разказвала истории за своята кукла Барби.

И докато търсих смисъл и подсмисъл филмът, взе че свърши. И колкото и да не вярвах,  смисълът му бе поредната доза феминизъм, този път инжектирана в съзнанието на обществото чрез горката кукла. От сто възможности за интерпретация на историята е избрана сто и първата, която разбира се е най-безумната.

Имам идея, която някак си трябва да споделя с Грета Гъруиг. Чернокож Дядо Коледа, който се отказва да бъде Дядо Коледа, защото осъзнава, че всъщност така е слуга на белите деца.

Интерпретацията може и да е друга – Дядо Коледа джендър, който бавно, но сигурно осъзнава любовното си влечение към едно от джуджетата .... или към няколко джуджета ..... или към няколко елена.

**

Оставям ви с бомбастичните оценки на хора по-знаещи и разбиращи от мен и нека не забравяме, че „Кен е сексист, фашист и все още доста тъп, а появата на целулит по Барби също е част от порастването.”

 

"Variety"

"Барби" е съвършенство. Грета Геруиг предоставя нюансиран коментар за това какво означава да си жена в една причудлива, прекрасна и предизвикваща смях, забавна лудница. Целият актьорски състав блести, особено Марго Роби и Райън Гослинг в роли, които очевидно са родени да играят.

Screen Rant

"Барби" ме хвана неподготвена и искам да кажа това по най-добрия възможен начин. Филмът е смешен, бомбастичен и много остроумен. Грета Геруиг се прицелва и отбелязва хоумрън. Изпълнението на Марго Роби е страхотно, а играта на Райън Гослинг и Симу Лиу е чисто забавление! Целият актьорски състав е брилянтен!

 This Week Media

"Барби" е триумф. Перфектен сценарий, подкрепен от страхотни изпълнения - особено на Райън Гослинг - превръща това, което би могло да бъде обикновена студийна комедия, в остър коментар за нашето общество, който прави нюансите, особено приятни.

"Collider"

Майсторството е невероятно. По-специално, дизайнът на костюмите и продукцията включва работа от бъдещи висоти, която значително допринася за създаването на усещането, че това наистина са Барби, техните къщи-мечти и техните светове просто оживяват.

Не мога официално да напусна Twitter, преди да ви кажа, че в момента "Барби" е любимият ми филм за годината. Грета Геруиг някак надмина очакванията ми. Тя се справя толкова красиво с положителните и отрицателните страни на Барби. Дайте номинация за "Оскар" на Райън Гослинг, напълно съм сериозен!

Кен е сексист, фашист и все още доста тъп, но също така е напълно осъзнат.

Барби е много умен опит - може би изключително умен опит - да се вдъхне нов смисъл и значение на куклата. Появата на целулит по Барби също е част от порастването.👍

[Травеолани]

На 16.12.2023 г. в 3:09, Radnev каза:

Номинации "Златен глобус" 2024г.

"Най-добър комедиен филм и мюзикъл"

Това, което ми харесва при „Глобусите” е, че тежките драми и по-забавните филми са разделени в различни категории.

 

„Барби” – Марго Роби и Райън Гослинг.

С бюджет от почти 150 милиона😲, „Барби” излиза на екран, за да разбие митовете за розовата комедия, получава 9 номинации „Златен глобус”😲😲 и изпреварва дори „Опенхаймер”, който има само 8. За съжаление режисьорът не е Деймиън Шазел, но въпреки това този филм влиза сред задължителните.

 

„Клети създания” (Poor Things) – Уилям Дефо и Ема Стоун във филм на Йоргос Лантимос („Фаворитката” / „Омарът”).

Във викториански Лондон, Уилям Дефо хвърля ръкавицата на Господ и връща към живот самоубила се жена. История в стил „Франкенщайн”, която попада в графа „комедиен филм”🙄!

Вниманието ми вече е привлечено. Този филм също трябва да се гледа.

 

“American fiction” 

Разочарован професор романист, с цялото си съзнание пише една напълно пошла книга, която се превръща в хит. Пълнометражен режисьорски дебют и номинация за "Глобуси", а може би и "Оскари"🙄.

 

"The Holdovers"

Скромен учител от интернат е принуден да  придружи учениците си, които нямат къде да отидат през коледната ваканция. Действието се развива през 70-те и трябва да бъде забавно.

 

 „Въздушния” – Бен Афлек и Мат Деймън.

Историята на легендарното партньорство между Майкъл Джордан и Nike, които сключват първия в историята на спорта доживотен договор. Звучи ми като класическа американска история, но по онзи заучения начин.

 

"May December " – Натали Портман и Джулиан Мур.

Без да съм гледал този филм, вече знам кои ще бъдат големите фаворитки за най-добра главна и поддържаща женска роля, не само при „Глобусите”, но и при „Оскарите” .

Само слушайте – през 1992г., долу-горе 30-годишната Грейси Атертън е хваната да прави секс с 13-годишния съученик на сина й и то не къде да е, а в зоомагазина пред погледа на няколко папагала, които ги издават.

По време на присъдата си Грейси ражда дете от момчето, а когато излиза от затвора се женят и имат още две деца.

Както и при „Въздушния”, тази история звучи типично по американски, но по онзи истински начин, който може да се случи само отвъд големия океан.

Този филм също трябва да се гледа.

 

***

 

Приключвам една кига за Джовани Фалконе и директно се прехвърлям на "Убийците ...".

Правил съм това упражнение (прочит на книгата преди филма) няколко пъти и не съм оставал разочарован. Разбира се, с ясното съзнание, че един филм винаги е бледо копие на книгата си.

Напоследък отделям повечко време на четене, така че скоро ще споделя впечатления😃👍.

 

В момента гледам May December на Нетфликс, но ми върви бавно (а и аз го гледам по 10-15 минути на ден и на следващия ден вече не ми е чак толкова интересно). Хубаво е направен, актьорската игра е добра, чакам да стане нещо интересно някаква завръзка, засега още нищо. 
 

Изгледах и Барби - черният хумор много ми допада и е мой тип. Този филм е направен за американската реалност на нещата, засяга важни теми и е право в десятката. Ясно е, че смисъла няма да бъде схванат от всички (било то поради социални, културни, географски или други причини 😉 ). Тук говоря по принцип, не визирам никой пишещ в темата. 
 

Poor things звучи интересно, слагам в списъка за гледане. 

[Radnev]

"BARBIE" агейн ..........😄

 

Труд NEWS

За ужаса от филма „Барби“ - Петър Кичашки

 

Хубавото на летния период е, че липсата на новини и като цяло на събития, позволява на човек да напише и нещо малко извън традиционната му сфера на словополагане. Още повече, че лятно време употребата на сарказъм, дори и предозиран, е сравнително по-приемливо нарушение на публицистичния етикет, отколкото би било иначе в извънотпускарското време. Та, позволете ми да посветя днешния си коментар в „Труд news“ на сарказъм, дори по- силен от обичайния, с който Бог ме е дарил.

В следващите редове ще прочетете за най-лошото, което ми се е случвало.

Имайте предвид, че това аз да мога да кажа, че нещо е най-лошото, което ми се е случвало, си е сериозна работа. Аз съм расъл в екстремна бедност през 90-те във Видин, тормоз в училище, проблеми в семейството и като за капак на тази la dolce vita съм на инвалидна количка. На фона на всичко това обаче мога спокойно да кажа, че най-лошото нещо, което ми се случи беше ... че отидох на филма „Барби“! Ако изборът ми е да го гледам пак тоя филм или да се хвърля от висока сграда, ще започна да издирвам високи сгради с достъпен покрив, та да си кача инвалидната количка до него. Впрочем, ако не сте гледали филма (недейте!) и все пак имате някакъв афинитет към тъпите филми и загубата на време, то спрете да четете дотук, защото в следващите редове ще има доста спойлери.

Глупавото е, че и да искам да разкрия нещо от фабулата на филма, то следва същия все пак да разполага с такава. Гледах внимателно, но такава не видях. Общо-взето филма събран в едно изречение би могъл да се опише така- трябва да го гледате, за да повярвате колко е зле. Не мисля, че с думи човешки може да се опише ситуацията членоразделно.

Като изключим общото усещане за интелектуален упадък, което те налазва като мараня от зловонна тъпотия, филмът обаче е и пълен с пропаганда и политически внушения. Щом опряха ляво-либералите до Барби за пропагандата си, работата е куха, та куха. Ако трябва, ама наистина трябва, трябва, да се каже нещо хубаво за филма, то това е буквалното хубаво в него - Марго Роби.

Иначе историята, доколкото можем да се съгласим да насилим тази дума в случая, за да пасне в този филм, е плоска като руска обяснителна схема след провалена „военна операция“.

Целия филм от час и половина на мен ми се видяха седем до осем часа мъчение. От една страна се чудиш защо не си си тръгнал на петата минута, от друга страна обаче лентата е като автомобилна катастрофа - ужасно, но не можеш да отделиш очи от него. Общо взето с всяка минута се надяваш, че сънуваш някакъв кошмар, от който хей сега ще се събудиш. Уви, кошмарът си е истински и това вярно ти се случва. Дума няма да отварям за бутафорните сцени, абсурдните диалози, традиционната роля на Уил Фаръл, който откакто имам телевизор го гледам все да играе една и съща роля - тази на абсурдния over-the-top преувеличено напъващ се да е смешен персонаж. Приемам тези елементи за част от пейзажа.

Едно може да се каже със сигурност - филмът е повече с политически привкус, отколкото детски. Струва ми се, че политиката твърде много навлезе с бутонките във всички сфери на живота, включително и в изкуството. То, разбира се, всичко е политика. Но има разлика между това всичко да е политика и политиката да е всичко. Семантиката е важна в случая. Да имаш политически послания навсякъде е едно, но целия свят да се изчерпва само до политиката вече е съвсем друго. И се превръща в нов повод за разделение и караници. Което, може би, е целта.

Най-лошото на този тип woke филми е, че те подкопават нормалните разбирания за равенство на половете и за защита от различни третиране като ги извеждат до бутафорна абсурдност. Разбира се, че има проблеми в отношенията мъже-жени. Но този тип филми правят такава недодялана пропаганда, че всъщност наливат вода на женомразците и на други такива глупаци. Реалните проблеми са свързани с насилието и поставянето на жените в унизителната ситуация някой да ги третира като „втора категория хора“. У нас имаме такива питекантропи, които „разрешават“ или „не разрешават“ на жените си да правят едно или друго, третират ги като подчинени и като за капак си позволяват да им посягат, ако правят нещо, несъгласувано сговедото.

Това поведение е ужасяващо и трябва да бъде отхвърлено от всяко разумно общество. Правенето на ужасно бутафорни филми обаче няма да решат този проблем. Защото реалните проблеми изискват реални решения, а не пропаганда. В случая с „Барби“ можеше да направят забавно детско филмче, но те решиха да отровят цялата работа с агресивно натрапване на политически клишета. Разбира се, трябва да се каже нещо важно все пак. Аз не съм филмов критик, никакви претенции нямам да оценявам филми. Позволявам си да си кажа мнението по политиката на една мейнстрийм филмова продукция, само защото летния период търпи такива фриволности.

[Duke]

Не знам защо в темата се отделя толкова много внимание на този филм. Дори не желая да влизам в дискусия или обяснителен режим. Върхът на кощунството за мен беше споменаването на името на Лу Рийд по едно време. Бях позадремал и се зачудих дали да върна леко назад, за да разбера в каква връзка е споменат, но дори и това да направя не намерих мотив. Дори и 4К не помогна за нещо повече...

[antea]

@Radnev а по Барби няма ли книга, да я прочетем и да се изкажем и по нея 😅

 

[Граф Вронски]

Berlin - доколкото разбрах e spin-off на La casa del papel (ES) / Money Heist (EN). Само 8 епизода са, но ги изгледах за една нощ (такова нещо не ми се беше случвашо от години) до 03:30. 😄 Става дума за кражба на бижута, принадлежащи на европейските кралски семейства, на огромна стойност - 44 милиона евро. Грабежът е изпипан до най-малкия детайл. Действието се случва в Париж. И като град, в който любовта властва, има и няколко любовни истории. До последно стоях и не знаех какво ще се случи.

П.с. Започнах La casa del papel. 😄 
 

 

[Radnev]

 Вчера по телевизията хванах българският филм "Ятаган" . По същото време, но по друга телевизия даваха "Диви и щастливи", та имах екзистенциална дилема кой от тези кинохитове да гледам🤯.

В крайна сметка се спрях на "Ятаган", главно поради факта, че за пръв път чувах за съществуването на подобен филм😲. Очаквах да ме изненада с нещо ново, различно и иновативно. Накрая се самоуспокоих, че щом е по-добър от хитачките на Ники Илиев, значи е добре👍.

Филмът е комедия, която пародира множество аспекти от живота и държавата ни - алокохолизиран полицай, смехотворна държавна служба, жадна за слава "парашутистка", класически лентяй - далавераджия, усвояване на евросредства и т.н.   

На Мариан Вълев компания на екрана прави Жени Калаканджиева. Не знам на какво точно ги учат в НАТФИЗ, но според мен Женито не отсътъпва по игра, на която и да било от съвременните ни актриси. 

 

***

На 22.12.2023 г. в 14:47, antea каза:

@Radnev а по Барби няма ли книга, да я прочетем и да се изкажем и по нея 😅

 

Книгата не се оказа това, което си представях. Прочетох стотина страници, зациклих и се прехвърлих на кръстоносните походи. Реално книгата не е художествена литература, а нещо като публицистика с елементи на пряка реч. Може би ще я продължа, а може направо да се прехвърля и на филма🙄.

Между другото в книжарницата попрехвърлих "Опенхаймер" и видях, че освен многото страници, книгата е натъпкана с множество фактология. По принцип такива книги се четат трудно, надявам се при теб процесите да вървят по-гладко.👍

***

На 22.12.2023 г. в 13:46, Duke каза:

Не знам защо в темата се отделя толкова много внимание на този филм. Дори не желая да влизам в дискусия или обяснителен режим. Върхът на кощунството за мен беше споменаването на името на Лу Рийд по едно време. Бях позадремал и се зачудих дали да върна леко назад, за да разбера в каква връзка е споменат, но дори и това да направя не намерих мотив. Дори и 4К не помогна за нещо повече...

Барби на 4К Ultra HD😲 , а после  разправя, че не бил фен.

[antea]

@Radnev, мерси за обратната връзка, ще пропусна значи за Опи - така е, бавничко, но я приключих - сега се чувствам натъпкана с познания, които могат да свършат работа, ако искам да блесна в компания или в Стани Богат, но пък ерата на маккартизма ми се изясни напълно, а и животът на подобни личности си е интересен доста сам по себе си, а филмът (нормално) се плъзга главно само по повърхността на най-известните факти покрай тях

 

Барби-то го отчетох и аз, до средата, просто не можах да изтърпя всички песни и танци на народите, пък каквото ще послание да праща

 

Ятаганът не помня дали съм го гледала, но пък снощи гледахме друг на Мариан Вълев - Чалга; мани-мани.... положението със замисли, сценарии, изпълнения става все по-отчайващо, толкова пък да не наблюдават какво и как се прави по света, направо недоумявам, единствено му признавам, че този път им разбирахме напълно какво говорят, вместо обичайното бг мучене, което отдавам изцяло на снимането с мобилен телефон

[Jenbel]

преди 20 часа, Граф Вронски каза:

 П.с. Започнах La casa del papel. 😄 
 

 

Завиждам, защото съм го гледала, а на теб ти предстои!😀 Money Heist  е абсолютен фаворит и е една от най-добрите продукции на Нетфликс за всички времена. Щом си изгледал "Берлин" на един дъх, вероятно ще се възхитиш от Money Heist, особено първия сезон. Ще гледаш отново силно изпълнение на самия Берлин, макар и не в главна роля. Enjoy и да пишеш тук!

За мен остава да си чакам продължението на "Берлин" и да се надявам сценаристите да измислят нов велик обир. Между другото "Берлин" беше обявен като проект много скоро след успеха на Money Heist, затова се надявам скоро да обявят продължение на поредицата.

 

ПС. В Нетфликс има и други испански сериали, които много си заслужават. Друго си е европейско кино!

[Marusinka]

На 22.12.2023 г. в 4:07, Radnev каза:

"BARBIE" агейн ..........😄

 

Труд NEWS

За ужаса от филма „Барби“ - Петър Кичашки

 

Хубавото на летния период е, че липсата на новини и като цяло на събития, позволява на човек да напише и нещо малко извън традиционната му сфера на словополагане. Още повече, че лятно време употребата на сарказъм, дори и предозиран, е сравнително по-приемливо нарушение на публицистичния етикет, отколкото би било иначе в извънотпускарското време. Та, позволете ми да посветя днешния си коментар в „Труд news“ на сарказъм, дори по- силен от обичайния, с който Бог ме е дарил.

В следващите редове ще прочетете за най-лошото, което ми се е случвало.

Имайте предвид, че това аз да мога да кажа, че нещо е най-лошото, което ми се е случвало, си е сериозна работа. Аз съм расъл в екстремна бедност през 90-те във Видин, тормоз в училище, проблеми в семейството и като за капак на тази la dolce vita съм на инвалидна количка. На фона на всичко това обаче мога спокойно да кажа, че най-лошото нещо, което ми се случи беше ... че отидох на филма „Барби“! Ако изборът ми е да го гледам пак тоя филм или да се хвърля от висока сграда, ще започна да издирвам високи сгради с достъпен покрив, та да си кача инвалидната количка до него. Впрочем, ако не сте гледали филма (недейте!) и все пак имате някакъв афинитет към тъпите филми и загубата на време, то спрете да четете дотук, защото в следващите редове ще има доста спойлери.

Глупавото е, че и да искам да разкрия нещо от фабулата на филма, то следва същия все пак да разполага с такава. Гледах внимателно, но такава не видях. Общо-взето филма събран в едно изречение би могъл да се опише така- трябва да го гледате, за да повярвате колко е зле. Не мисля, че с думи човешки може да се опише ситуацията членоразделно.

Като изключим общото усещане за интелектуален упадък, което те налазва като мараня от зловонна тъпотия, филмът обаче е и пълен с пропаганда и политически внушения. Щом опряха ляво-либералите до Барби за пропагандата си, работата е куха, та куха. Ако трябва, ама наистина трябва, трябва, да се каже нещо хубаво за филма, то това е буквалното хубаво в него - Марго Роби.

Иначе историята, доколкото можем да се съгласим да насилим тази дума в случая, за да пасне в този филм, е плоска като руска обяснителна схема след провалена „военна операция“.

Целия филм от час и половина на мен ми се видяха седем до осем часа мъчение. От една страна се чудиш защо не си си тръгнал на петата минута, от друга страна обаче лентата е като автомобилна катастрофа - ужасно, но не можеш да отделиш очи от него. Общо взето с всяка минута се надяваш, че сънуваш някакъв кошмар, от който хей сега ще се събудиш. Уви, кошмарът си е истински и това вярно ти се случва. Дума няма да отварям за бутафорните сцени, абсурдните диалози, традиционната роля на Уил Фаръл, който откакто имам телевизор го гледам все да играе една и съща роля - тази на абсурдния over-the-top преувеличено напъващ се да е смешен персонаж. Приемам тези елементи за част от пейзажа.

Едно може да се каже със сигурност - филмът е повече с политически привкус, отколкото детски. Струва ми се, че политиката твърде много навлезе с бутонките във всички сфери на живота, включително и в изкуството. То, разбира се, всичко е политика. Но има разлика между това всичко да е политика и политиката да е всичко. Семантиката е важна в случая. Да имаш политически послания навсякъде е едно, но целия свят да се изчерпва само до политиката вече е съвсем друго. И се превръща в нов повод за разделение и караници. Което, може би, е целта.

Най-лошото на този тип woke филми е, че те подкопават нормалните разбирания за равенство на половете и за защита от различни третиране като ги извеждат до бутафорна абсурдност. Разбира се, че има проблеми в отношенията мъже-жени. Но този тип филми правят такава недодялана пропаганда, че всъщност наливат вода на женомразците и на други такива глупаци. Реалните проблеми са свързани с насилието и поставянето на жените в унизителната ситуация някой да ги третира като „втора категория хора“. У нас имаме такива питекантропи, които „разрешават“ или „не разрешават“ на жените си да правят едно или друго, третират ги като подчинени и като за капак си позволяват да им посягат, ако правят нещо, несъгласувано сговедото.

Това поведение е ужасяващо и трябва да бъде отхвърлено от всяко разумно общество. Правенето на ужасно бутафорни филми обаче няма да решат този проблем. Защото реалните проблеми изискват реални решения, а не пропаганда. В случая с „Барби“ можеше да направят забавно детско филмче, но те решиха да отровят цялата работа с агресивно натрапване на политически клишета. Разбира се, трябва да се каже нещо важно все пак. Аз не съм филмов критик, никакви претенции нямам да оценявам филми. Позволявам си да си кажа мнението по политиката на една мейнстрийм филмова продукция, само защото летния период търпи такива фриволности.

Между другото гледах “Барби” със свекърва ми, която настояваше да заведем и децата, но в последствие се убеди, че не е подходящ за тях и благодари, че не съм ги взела. Мисля, че филмът беше просто маркетинг кампания на Барби и не трябва да му се отдава голямо значение.

 

В последния ден на прожекциите в киносалоните, изгледах “Наполеон”. Харесаха ми кинематографията, естесвено актьорската игра на Хоакин Финикс, любим мой актьор, ъгъла, под който е представен Наполеон, но в мен остана желание за нещо повече. Като че ли ми липсваха  малко повече пластове от личността му. Иначе мъж и тийнеджър бяха в уау от филма.

 

[Radnev]

На 17.12.2023 г. в 13:44, iMari каза:

Страхотен! Въпреки, че знам как свършва историята филма ми беше интересен и забавен до края. Найки си търси новите звезди, които да рекламират бранда, но в крайна сметка залагат на абсолютно нова маркетингова стратегия, която превръща и Джордан и Найки в легенди в спортната индустрия, които продължават и до днес. Не съм се и съмнявала, че дуета Афлек/Деймън ще направи нещо добро. Все пак предпочитам да гледам Бен в секси роли, а не в цикламени клинчета за джогинг. 😂 Въобще стилистиката на 80те има отделна роля в този филм. 😄

 

п.п. Нямате идея от къде идва популярният слоган "Just do it!"?!

AIR

Филмът е много приятен и върви  съвсем неусетно. Майкъл Джордан НЕ участва, за разлика от неговата AIR маратонка, която е може би основния герой на филма😃. Много забавно ми бе, как Мат Деймън се обръща към камерата и казва "Майкъл Джордан" с божествено възхищение, при положение, че тогава Джордан е само един проспект, който дори не е номер 1 в драфта на НБА.

Както е отбелязала и iMari, стилистиката на 80-те има отделна роля и това много ми допада👍. Модата, музиката, киното, автомобилите и изобщо целия стил на 80-те са ми особено любими и ако ме питат къде и кога бих искал да живея, най-вероятно бих казал - Маями през 80-те. 

 

П.П. Някой да сподели впечатления от "Уроците на Блага", който почти стигна до финалната права за оскароваата надпревара, но у нас май отново не се радва на особена популярност🙄 и разни youtube психолози, знайни и незнайни авторитети, се надпреварват да говорят врели - некипели.

[Zaro]

преди 2 часа, Radnev каза:

П.П. Някой да сподели впечатления от "Уроците на Блага", който почти стигна до финалната права за оскароваата надпревара, но у нас май отново не се радва на особена популярност🙄 и разни youtube психолози, знайни и незнайни авторитети, се надпреварват да говорят врели - некипели.

 

На мен не ми хареса.

Първо, на Команадрев филмите са ми много песимистични и черни, толкова, че след прожекцията на човек му иде да си пререже вените, ама не напряко, ами по дължина, та да се мъчи по-малко.

Второ, системен проблем с бъларските филми - кухи, неестествени фрази, произнесени сковано, включително, за моя изненада, и от Ели Скорчева. Няма бъларски филм, в който това да не се забелязва.

Играта ми е посредствена, художествената стойност - също.

 

[Zaro]

На 16.12.2023 г. в 13:09, Radnev каза:

"May December " – Натали Портман и Джулиан Мур.

Без да съм гледал този филм, вече знам кои ще бъдат големите фаворитки за най-добра главна и поддържаща женска роля, не само при „Глобусите”, но и при „Оскарите” .

Само слушайте – през 1992г., долу-горе 30-годишната Грейси Атертън е хваната да прави секс с 13-годишния съученик на сина й и то не къде да е, а в зоомагазина пред погледа на няколко папагала, които ги издават.

По време на присъдата си Грейси ражда дете от момчето, а когато излиза от затвора се женят и имат още две деца.

Както и при „Въздушния”, тази история звучи типично по американски, но по онзи истински начин, който може да се случи само отвъд големия океан.

Този филм също трябва да се гледа.

 

И този не ми хареса. 😁

Обещаващи актьори, но действието е изключително бавно, липсват събития, историята се развива около това, което прави героинята на Натали Портман в подготовката си за пресъздаването на историята, а не около самата история.

Ако филмът беше европейски, подходът би бил съвсем различен.

 

[iMari]

Преди 1 час, Zaro каза:

на Команадрев филмите са ми много песимистични и черни, толкова, че след прожекцията на човек му иде да си пререже вените, ама не напряко, ами по дължина, та да се мъчи по-малко.

........., като предварително се е залепил за ауспух на автомобил с включен двигател при затворен гараж. И моето усещане за повечето филми на Командарев е такова. Все още не съм гледала "Уроците на Блага".

Преди 1 час, Zaro каза:

 

И този не ми хареса. 😁

 

И на мен!

May December до голяма степен копира скандалната история, за която имам бегъл спомен, че стигна и до нашите географски ширини, макар и с няколко години закъснение вероятно. Тогава 34-годишна учителка беше съдена за сексуално посегателство над 12-годишен ученик. Двамата твърдят, че се обичат, тя забременява, лежи в затвора по същите обвинения, в крайна сметка се събират и са заедно повече от 20 години.

За да схванеш какво точно изследва режисьора трябва да си наясно с истинската история. Не e задължително да успееш, но би ти помогнало в психологическите лабиринти на сценария.  Май Декември е израз, който се отнася за двойки, които имат голяма разлика във възрастта. Тук героите са с променени имена и професии. От скандала са минали 24 години, Грейси и Джо имат вече три деца. На пръв поглед живеят пълноценен живот, приети от общността. Посетени са от известна актриса, която е решила да прави биографичен филм за двойката. За да влезе по-добре в ролята на Грейси, Елизабет започва да анализира и размества пластовете на техните отношения за да стигне до.....ами не е ясно до какво стига. Зрителя се лута в едни съмнения кой кого е прелъстил, кой е доминиращ, има ли жертва и кой/коя е тя, докато чака да се случи нещо съществено и понася стоически киселия поглед на Натали Портман. Дори за него зрителя не успява да получи задоволително обяснение.

И Джулиан Мур и Натали Портман са феноменални актриси, но в този филм колкото и добре да играят в един момент и двете ти стават еднакво неприятни. Не знам дали е търсен ефект, но на мен ми беше трудно да изгледам филма докрай.

Ето тук малко информация за истинската история и филма, ако някой все пак реши, че му е интересно:

https://www.rollingstone.com/culture/culture-features/mary-kay-letourneau-may-december-true-story-1234918355/

 

[Radnev]

May December / Май Декември 

Филм изненада, който нямаше нищо общо с предварителните ми нагласи. Огромни адмирации за режисьора Тод Хайнс (напълно непознат за мен), който е можел толкова лесно да се впусне по надолнището на тази толкова шокираща и пикантна история.

Вместо това, историята е използвана само като далечен фон за изграждането на едни плътни и трудноразбираеми образи.

Посреща ни южняшка хармония, която бавно но сигурно се превръща в измамна илюзия.

Музикален акомпанимент, който вместо тежка социална драма, насочва към трилър. Криминален филм, в който не се разследва убийство, а образи.

Героите са многопластови и трудноразбираеми. Всеки момент е важен. Всеки елемент има значение.

Неизказани думи и премълчани травми. Неувереност и подчинение, чувство за вина и малоценност. Всички образи са осакатени с изключение на един. Той не се вълнува от оценката на обществото или травмите на близките си.

Алюзиите с различни животни са силни и насочващи към историята – лисици и змии.

Пеперуди, очакващи своето прераждане.

***

За мен този филм е сто процента истинско кино.

Последният филм, който ме е приковал към екрана по подобен начин бе La Bete (Звярът), който гледах покрай Cinelibri. 

Това са особена категория филми, в които историята на филма има подистория и всъщност точно тя е истинската история. Да режисираш подобен филм вероятно е ужасно трудно. Докато всички са вторачени в историята и очакват нейното развитие, ти реално им разказваш подистория. 

Предполагам, че по този начин е трябвало да изглежда и The Tree of life (Дървото на живота) на Терънс Малик с участието на Брад Пит, за който също съм писал тук. И макар "Дървото на живота" да не ме грабна така силно, отново много ми допадна като филм.

Явно, това са моите филми. 

[Лили Пътува]

Spinning Gold. Филмът разказва историята на Нийл Богарт - основателят на Казабланка рекърдс в ерата на диското. Благодарение на него и лейбълът му познаваме изпълнители като Дона Съмър, Кис, Вилидж Пийпъл, Шер. В последствие компанията е закупена от Universal Music.