Последният филм, който гледах е...

[Jenbel]

На 24.01.2024 г. в 12:46, П.Кръстев каза:

Точно и аз това си помислих като гледах трейлъра - 2300 лв за еднопосочен до САЩ, бизнес класа ли търсим? 😄

 

Иначе последно гледах La sociedad de la nieve/ Society of Snow, разказващ за катастрофата в Андите на полет 571 на Уругвайските ВВС и събитията след нея.

Филмът е сниман на същото място, където са се разиграли действията през 1972г, а актьорската игра също беше на ниво. Определено препоръчвам!

 

Кажи повече за Society of Snow. Има ли много тежки емоционални сцени? Останах с такова впечатление от трейлъра, въздържам се да го гледам да не се разстроя много.

[Eva eva]

преди 9 минути , Jenbel каза:

Кажи повече за Society of Snow. Има ли много тежки емоционални сцени? Останах с такова впечатление от трейлъра, въздържам се да го гледам да не се разстроя много.

Изгледах му трейлъра, със сигурност има много емоции и драматизъм. Като се сетя как съм треперила и плакала на "Живи" преди години 🙂 

[vorbis]

Гледал съм и двата филма. Мисля, че по-добрият е Society of Snow, най-малкото кинематографията се е развила за толкова години. Тежък е за гледане. Човек трябва да е на определена вълна, за да си го пусне. Мисля, че повече се доближава до реалните събития. Според скромното ми мнение си струваше да изгледам новата версия.

[Radnev]

МЕНАР 2024

"Газа моя любов" 

Макар и този филм да се води, като един от гвоздеите на програмата, връзката помежду ни по-скоро не се получи🙄. 
Филмът е копродукция (Франция - Палестина) и изглежда твърде европейски, което за събитие като МЕНАР определено е проблем.
Да правиш кино в Палестина със сигурност е трудно, така че цялата реализация най-вероятно се е случила в чужбина. Предполагам, че филмът е сниман в изкуствена среда (декори), най-вероятно във френско киностудио. Сцени на открито почти липсват, самобитността на арабския свят е сведена до санитарния минимум.
Актьорите Селим Дау и Хиам Абас са от палестински произход, но реализирали се зад граница. Най-вероятно това важи и за режисьорите Тарзан и Араб Насър.
Действието е бавно. Името на филма насочва към силна връзка с Газа, но асоциациите към палестинския анклав са слаби, да не кажа, че липсват.
Филмът няма политическа насоченост, а неясната връзка между намерената в морето антична статуя и любовната история със сигурност е много важна, но за мен остана неразбрана🤔.

 

П. П. За феновете на източното кино. Тази вечер - БНТ 2 - 20:30

"Герой" на Асгар Фархади - иранското предложение за Оскар 2022.

[Radnev]

„Герой”

Верен на стила си Асгар Фархади, отново ни предлага една изключителна история. Взаимоотношенията между хората са толкова неподправени, а битът, културата, начинът на мислене и взаимоотношенията толкова реални.

Героите буквално прекрачват екрана и заживяват свой реален живот. Драмата сякаш не е по телевизора, а в съседния вход. Зрителят се чувства увлечен от историята и волно или не започва да симпатзира на „Героя” с невинния поглед, който все повече за заплита в собствените си лъжи.

Кинематографията, очаквано е много силна. Всяка сцена е детайлна. Разхвърляна покъщнина, преминаващ дядо, който търси нещо в портфейла, пръснати играчки, дете вживяло се в електронната игра, гладеща и вайкаща се майка, зарината от купища разноцветни дрехи. Истински пир за киноманското око. Ако писател иска да опише само тази сцена, би му трябвала цяла глава.

"Герой" притежава всички фини настройки, толкова важни, за да се превърне един филм в истинско кино.

[Radnev]

Reptile / Рептилия

„Рептилия” е мрачна  криминална драма в стила на „ноар” филмите. Ако сте гледали сериала „True detective” и ви е харесал, то най-вероятно и този филм ще ви допадне.

Режисьорът Грант Сингър, макар и известен най-вече със своите реклами, се справя повече от добре в заснемането на този филм.

Бенисио дел Торо е мой любимец и екранното му присъствие за мен е задължително условие филмът да се гледа. Освен с играта си, този път той взема участие в написването на сценария и продуцирането. На екрана му партнира Джъстин Тимбърлейк, чиято визулана прилика с нашия Владимир Зомбори на моменти леко ме стряскаше.

 

Loving Pablo / Да обичаш Пабло

След като изгледах „Рептилия”, взех че попаднах на друг култов за мен актьор. По Btv излъчаваха „Да обичаш Пабло” с Хавиер Бардем. Макар и да го хванах долу-горе от средата, с удоволствие изгледах филма до самия край и откарах до един след полунощ.

Историята на Пабло Ескобар е разказана в много филми и сериали.

Американският сериал „Narcos” и колумбийският „El patron del mal” са може би, най-изчерпателни в тази насока.

Филми, разказващи част от историята или фрагменти от нея – “American Made” с Том Круз / “Cocaine Godmother” с Катрин Зита-Джоунс / “Sins of my father” испано-аржентинска продукция / „Escobar – Paradise Lost”, където Ескобар отново се играе от познайте кой??? – Бенисио дел Торо.

От една страна, „Да обичаш Пабло” в никакъв случай не представя нещо ново от живота на всеизвестния наркобарон. От друга, къде другаде бихме могли да изплакнем окото с неподражаемата актьорската игра на съпрузите Бардем и Крус???

Ами 🙄 ... във "Всички знаят" на Асгар Фархади😉.

[Radnev]

Върнах се назад в темата, за да видя, че през 2019-та сме нищили филмът за катерача Алекс Хонълд, който изкачва най-опасните отвеси без осигуровки.

"Free solo" с Оскар за документален филм. 

Тази вечер ще можем да видим Алекс Хонълд по National Geographic в "Арктическо изкачване" - два епизода поред от 21:00. 

 

П. П. Без да искам качих поста два пъти😳

[домосед]

 

На 4.12.2023 г. в 15:21, Radnev каза:

Единственият плътен и пълнокръвен образ е този на съпругата Жозефин. Ако историята бе центрирана около нейната съдба, този филм щеше да мирише на много Оскари

Изникна повод за още един коментар на същото съждение.

Излезе филм, който дава нагледен урок как се прави центрирането на филм около съдбата на жената на френски владетел, била тя съпруга или фаворитка.

Жан дьо Бари на Майвен. 

Как? Простото правило е да пренебрегнеш изцяло професионалния живот на владетеля и следата, която е оставил върху държава и история. Което е по-трудно, отколкото звучи, предвид че Луи XV (за разлика от Наполеон) е бил владетел във върха на епохата на абсолютизма и всичко в държавата по един или друг начин е зависело от него. Плюс, че до момента, когато се среща с героинята, вече е натрупал почти половин век монархически опит. А жената? Точно тук е закачката. Хем е в центъра на вниманието и на екранното действие хем ... личността ѝ по никакъв начин не вълнува нито режисьорката, нито се очаква да развълнува особено публиката. Единственият смисъл на целия филм е Майвен да се разходи сред разкоша на Версай в разкошни тоалети от втората половина на XVIII век. И да демонстративно да спечели аплодисменти и завист от ... публиката в двора. А на втори план - да се реабилитира Джони Деп. И на него му се дава шанс да се преоблече няколко пъти от елегантно по-елегантно (и гримьорите играят!), но в никакъв случай не му се разрешава даже и да си помисли за равнопоставеност с примадоната. И по-добре. Защото посмъртно не мога да си представя, колкото и да е добър актьор (а той дали е?), че Джони Деп е Луи XV. Както не можех да си представя, че Леонардо Дикаприо е Луи XIV в предишен печален опит от друг режисьор. 
 

 

 

Друг ветеран, който през 2020-те се оказва в позиция да търси реабилитация пред нахъсано от публични обвинения обществено мнение е ... бившият мъж на Майвен Люк Бесон. Той е подходил към проблема чрез завръщане/затваряне на кръга към темите, героите и стила с които си създаде име и култов статус на младини: Недоразбрани самотници, изтерзани по един или друг начин, трудни в общуването, обитаващи свой ревниво пазен свят (дълбините на лазурното море, потайностите на парижкото метро), но съхранили почтеност и доброта, която избликва в обречено на тъжен край действие в правилния момент. Героят в Догман е обърнал гръб на човешкото общество и се е обградил с най-верни, любими и същевременно необичайно интелигентни (и сръчни!) кучета. А защо изглежда, както изглежда, и с какво се занимава, когато му се занимава, се разкрива пред зрителя (и една психоложка) едно по едно. Филмът е на практика моноспектакъл на актьора и рок музикант Кейлъб Ландри Джоунс. Много добър! Колкото и според хейтърите да е пълна безсмислица. Но е добре да се има едно наум, че хейт-ревютата срещу търсещ реабилитация по чувствителни теми творец често изкривяват обективния рейтинг. Най-силният момент за мене беше, когато се явява френската връзка в иначе американския сюжет.
 

 

 

Темата за любовта и доверието между (изтерзано) момче и куче намира продължение и в другия актуален френски филм Анатомия на едно падане на Жустин Трие. Филмът има вече Златна палма и Златен глобус, фаворит е и за Оскар. Психологически съдебен трилър, за който всеки коментар би могъл да се окаже спойлер, затова ще се въздържа. Гледайте го! Който иска, да го обсъждаме на лични.
 

 

[домосед]

На 6.01.2024 г. в 14:08, Zaro каза:

На 6.01.2024 г. в 11:51, Radnev каза:

П.П. Някой да сподели впечатления от "Уроците на Блага", който почти стигна до финалната права за оскароваата надпревара, но у нас май отново не се радва на особена популярност🙄 и разни youtube психолози, знайни и незнайни авторитети, се надпреварват да говорят врели - некипели.

 

На мен не ми хареса.

Първо, на Команадрев филмите са ми много песимистични и черни, толкова, че след прожекцията на човек му иде да си пререже вените, ама не напряко, ами по дължина, та да се мъчи по-малко.

Второ, системен проблем с бъларските филми - кухи, неестествени фрази, произнесени сковано, включително, за моя изненада, и от Ели Скорчева. Няма бъларски филм, в който това да не се забелязва.

Играта ми е посредствена, художествената стойност - също.

 

Тук съм на диаметрално противоположното мнение. Изпадам в неловкото положение да не мога да намеря никаква махна на нов български филм. Освен че няколко сцени с Ивайло Христов са снимани в друг сезон и една, ама - само една, ситуация беше пресолена. Дето ги изхвърлиха от кафенето, че не правели оборот. Това го имаше в София през 80-те, като бяхме ученици. Че и аз тръгнах да си режа вените веднага след филма е абсолютен комплимент (добре, че са сменили кода на тоалетната на Дома на киното, че не можах да вляза и се спасих).  А историята е  изпипана (което не е задължително вярно за предишните два не добре закърпени от много истории филми на Командарев). И правдоподобна. Макар че знаеш, че е гадна и не очакваш хепиенд (каквото и да значи това в тоя случай) ти е интересно какво ще стане накрая. И то става! Ели Скорчева е велика. Шапки долу! Къде се кри досега ?? Всъщност къде видяхте Ели Скорчева? Аз виждах възрастна жена, учителка, самотна, поставена в нелепо на пръв поглед изпитание на съпротивителните ѝ сили в променил се свят. Толкова много прилича - по поведение, речник, начин на изразяване, мимика - на една позната жена от квартала, че даже се чудя дали да не я предупредя да не прекалява с вдигането на телефони.

[Radnev]

На 16.02.2024 г. в 22:36, домосед каза:

 

Темата за любовта и доверието между (изтерзано) момче и куче намира продължение и в другия актуален френски филм Анатомия на едно падане на Жустин Трие. Филмът има вече Златна палма и Златен глобус, фаворит е и за Оскар. Психологически съдебен трилър, за който всеки коментар би могъл да се окаже спойлер, затова ще се въздържа. Гледайте го! Който иска, да го обсъждаме на лични.
 

 

Анатомия на едно падане

(мина известно време откак гледах филма, но ето какво съм си нахвърлил) 

След „Златна палма” и „Златен глобус”, „Анатомията” грабна и наградата на Асоциацията на кинокритиците за „Най-добър чуждоезичен филм”.

„Анатомия на едно падане” е добре премерен микс измежду криминално разследване, съдебен трилър и житейска драма. Това е неговата сила и в същото време неговата слабост .

Основната визия за развитието на историята за мен си остана загадка, но това не е задължителен минус. В продължение на 150 минути, зрителят е свидетел на полицейско разследване, което се провежда в хода на съдебно заседание. Действието е пипнато и методично развива човешките взаимоотношения, без да ни отегчава или препуска. През цялото време очакванията са житейската история, която стои зад разследваната смърт, да избухне с цялата си сила. Това не се случва или поне не се случва със страстта, с която го очаквах аз.

Характерно за качественото европейско кино, кинематогрфията е силна и въздействаща, набляга се на детайла и индиректните внушения. Идва момент, в който истинската, реална, физическа смърт, сякаш остава на заден план, а напред излиза бавната душевна смърт на героя, довела до неизбежната смърт на човешките взаимоотношения.

Не знам доколко би ви харесал този филм, но аз го изгледах с интерес.

 

П.П. Оставам с усещането, че си видял повече детайли от мен, така че ако имаш желание може да ги споделиш. Не мисля, че някой ще се разсърди от спойлери. 

[Radnev]

Портрет на момиче в пламъци / Portrait of a lady on fire

Мисля, че това е филм, който трябва да бъде преподаван в НАТФИЗ на бъдещите български режисьори. В "Портрета" участват, точно три актриси, които сменят по един тоалет, на фона на семпли декори в съвсем ограничена среда. Това не пречи филмът да бъде забележително добър. Макар и действието да е бавно, наситено с диалози и игра на камерата, 120 минути преминават удивително бързо за подобен тип кино.
Филмът започва аристократично, с любов към детайла през цялото време. Над всяко действие доминира скритата страст, което страшно ми допадна, но тайнствата на полуезическия ритуал отключват стаени чувства. Призрачно видение, сън или блян, превръща тайните погледи и неизказаните думи в открита  женска чувственост, преминаваща в качествено отбрани лесбо сцени.

Много се надявах това да бъде филм за страстта без нито една страстна сцена. Майсторско изпълнение от висша класа. За съжаление това не се случи, но дори и така филмът си остава много добър. 

[iMari]

преди 19 часа, Radnev каза:

Портрет на момиче в пламъци / Portrait of a lady on fire

Този филм и на мен ми беше харесал, мисля, че съм писала за него назад в темата. Много нежна естетика.

 

Аз изгледах La sociedad de la nieve/ Society of Snow и също много ми хареса. Както вече беше споменато, филма разказва историята за оцеляването на 16 души след самолетна катастрофа в Андите, наречена "Чудото в Андите". Всъщност филма много точно и в детайли пресъздава истинската история и как едни млади хора, повечето от които не са виждали планина до този момент от живота си успяват да оцелеят 72 дни при изключително тежки условия. Майсторството да преразкажеш в детайли такава история с предизвестен край и да е интересна докрай е безспорно. Много смислено направен, тук главната роля играе несломимата човешка природа, не специалните ефекти. Сюжета е тежък, но не минава границите на поносимост.

Ако на някой му е интересно, тук https://euronewsbulgaria.com/news/7743/50-godini-sled-chudoto-v-andite-kak-se-otselyava-72-dni-v-snega-sled-samoletna-katastrofa#google_vignette може да се види и прочете интервю с един от оцелелите, както и повече подробности. Може би това, че са били много млади, още повече спортисти ги е спасило физически, а че не са осъзнавали реално с какво точно трябва да се преборят им е помогнало да оцелеят и психически. Всъщност Снежното общество са тези 16 души, които са оцелели и заедно със семействата си, деца, внуци - около 150 човека, продължават да се събират и да се грижат един за друг.

[домосед]

Филмът за Голда Меир е сниман преди текущата криза в Близкия Изток, така че не би трябвало да се възприема като конюнктурно пропаганден. Макар и да избягаш от паралели с новините е много трудно. Араби нападат, израелското разузнаване не подозира, Израел дава жертви, Израел поема инициативата и се стига до момент, в който на милостта на Израел и конкретно - на министър-председателя - е животът на няколко десетки хиляди противници. Откъснати от своите и от ... питейна вода. Военни! В открит военен конфликт. Срочнослужещи и мобилизирани, поне що се отнася до израелците. Историята на войната от Йом Кипур (Деня на изкуплението), през октомври 1973 от гледната точка на израелското политическо и военно командване. Филмът е познавателен за всеки, който се интересува от историята на втората поливна на XX век, конкретно - Близкия Изток на фона на Студената война, аферата Уотъргейт и петролната криза. Макар и заглавието, и внушителното екранно превъплъщение на Хелън Мирън да подсказва, че филмът е посветен именно на министър-председателя, взела и поела отговорността за някои от ключовите решения, тя е само един от героите. Оставено е на обща култура да знаеш личната ѝ история и политическа биография, което е сериозен минус. Старание за много точен портретен грим е проявено за всички около нея, сред които Моше Даян, Ариел Шарон, Давид Алазар и ... Хенри Кисинджър. Дотолкова добре, че в преливащите се документални кадри, даже не хващаш разликите. С изключение на огромния по магеланските стандарти гаф да вкарат в кадър бутафорен самолет, какъвто никога не е съществувал освен във филми за Джеймс Бонд (или Индиана Джоунс). Няма абсолютно никаква обективна нужда в сценария да има сцена със слизане от самолет. Има я в трейлъра. И колко сеанса на лъчева терапия могат да бъдат направени на един единствен онкоболен в рамките на две седмици военни действия. И то  - в морга!

 

https://youtu.be/unW5w6JCEb8?si=qBYOYLSeV4y8_JW_ 

 

 

 

[домосед]

На 20.02.2024 г. в 14:43, Radnev каза:

През цялото време очакванията са житейската история, която стои зад разследваната смърт, да избухне с цялата си сила. Това не се случва или поне не се случва със страстта, с която го очаквах аз.

Спойлер

Ами точно това е разковничето на случая. Няма страстна избухлива история. Каквато би имало в случай на убийство. Има бавна агония на отчаяние и самосъжаление.

 

На 20.02.2024 г. в 14:43, Radnev каза:

П.П. Оставам с усещането, че си видял повече детайли от мен, така че ако имаш желание може да ги споделиш. Не мисля, че някой ще се разсърди от спойлери. 

Спойлер

Не знам дали съм се изразил точно с думата детайли. Според мене финалът на съдебния процес (а не на филма) е това, което е едновременно силата и в същото време слабостта на филма. До последно и двете технически възможни версии за случилото са равнопоставени.  Всеки сам да си прецени - съдът (включително напористият прокурор и пишман адвокатът), детето, кръстницата, публиката (и в съдебната зала и в киносалона). И големият удар на сценария, заради който потичат и наградите, е, че накрая оставят на детето да отсъди. И то отсъжда убедително. При това - рационално, а не сантиментално. А слабостта е, че ... как пък само детето се сети да се замисли за мотив. Всичко останало се въртеше около черти на характери и косвени улики. Е, па, нема такова разследване!

 

[Георги]

И аз за Анатомията на падането...

 

Спойлер

В типичен европейски стил, много ясно че няма да бъде смляно недвусмислено и очевидно. Понякога си мисля дали желанието на американската школа да сдъвква всичко за най-големите олигофрени не е същата страна на монетата като желанието да оставяш една камара неща да са плот на интерпретация, щото сакън да изглеждаш плитък и елементарен, ако пуснеш някой шорткът във фабулата...ама нейсе.

 

Филмът вървеше добре, докато в един момент не залитна изцяло в пълни фантасмагории за да пробута идеята. Високоинтелектуалното и претенциозно европейско кино не може ли да направи по-лесна за вярване история? Ясно е, че идеята беше че самата смърт изпълнява поддържаща роля, но все пак какво е това дело, което не изяснява как се е стигнало до смъртта? Някви капки кръв там, печени-недопечени, мятат чучела през терасата, не разбрах какво стана с тях в крайна сметка, сигурно авторите са преценили, че и това трябва да остане в сферата на чаровната загадъчност. А мотивите абсолютно нелепи, карали се били и крещяли и чупели чаши, скокът от караница към убийство е О-Г-Р-О-М-Е-Н и няма нормален съд, който да осъди човек без оръжие на убийството и при липса на свидетели само на база на семеен скандал, прокурорчето беше абсолютна карикатура.

 

Да не ме разберете грешно, посланието на филма не беше особено сложно, ясно е, че въпросът е принципен и концептуален и всичко друго като сюжет и подобни идва на второ място. Просто ми се щеше това второ място да беше по-близо до реалността, така и съобщението щеше да е много по-въздействащо.

 

[Zaro]

На 17.02.2024 г. в 14:00, домосед каза:

И правдоподобна

Правдоподобността на историята, което е несъмнено, не ми променя усещането за "кухи" фрази. Филмът определено има дълбок замисъл, но ... остава усещането за "но...".

[Граф Вронски]

Започна новата версия на Shogun. Излезнаха първите два епизода. Доста впечатляващо ми се видя. Чел съм книгата преди 10 години, но нищо не помня. 😄
 

П.с. Сигурно бях 10-12 годишен, когато гледах първата версия (сериала от 1980). Дори го препоръчах на едно комшийско семейство. Та, те взеха , че го изгледаха.

[bad kid]

И аз ги изгледах първите серии, хареса ми. Сега съм супер изнервен, че свикнах всичко да гледам наведнъж , а трябва да чакам по серия на седмица.

[Radnev]

На 26.02.2024 г. в 9:48, Георги каза:

И аз за Анатомията на падането...

 

  Скрий

Понякога си мисля дали желанието на американската школа да сдъвква всичко за най-големите олигофрени не е същата страна на монетата като желанието да оставяш една камара неща да са плот на интерпретация, щото сакън да изглеждаш плитък и елементарен.

 

Това нещо съм си го мислил толкова много пъти😆😆😆, но конкретно за "Анатомията" си мисля🤔, че именно  представянето на историята през призмата на бутафорното съдебно следствие е залитане точно към американското кино. И според мен това е и причината филмът да бъде приет оттатък океана толкова добре. 

Именно съдебното разследване дава на филма някакво живо действие, което прави тези 150 минути гледаеми. 

На 26.02.2024 г. в 9:48, Георги каза:

 

  Скрий

Просто ми се щеше това второ място да беше по-близо до реалността, така и съобщението щеше да е много по-въздействащо.

 

Напълно съм съгласен. Опитвах се да гледам историята отвъд скалъпения процес, което за човек, занимаващ се с наказателно право, не бе хич леко. 

Но въпреки всичко филмът ми хареса и с лекота изгледах тези 150 минути. Може би влияние оказа и факта, че преди "Анатомията" бях в серия от няколко тежки и трудно смилаеми филма от най-европейските😆.

 

[Radnev]

"Дюн: Част втора" 

Макар годината да е в началото си, това е едно от попаденията на 2024.
Убеден съм, че "Дюн: Част втора" ще бъде сигурен претендент за много награди. Още от сега поемам риска и прогнозирам следните  номинации за "Оскар": кинематография, монтаж, грим и прически, костюми, визуални ефекти, звук, адаптиран сценарии, поддържаща мъжка роля за Бардем, филм на годината и режисьор на годината за невероятния Денис Вилньов, който след "Блейд Рънър 2049" прави нови чудеса в областта на аудио-визуалните внушения. Дори бих си позволил да определя тази епична сага като аудио-визуален шедьовър.
Действието се развива на негостоприемната пясъчна планета Дюн. Това придава на филма до известна степен мрачен облик, приближавайки го до атмосферата на ноар филмите. Историята е много дълбока. Всъщност това не е история, а цяла вселена.
Екранното присъствие на Хавиер Бардем е както винаги неподражаемо. Може да прозвучи странно, но след толкова хвалба, в цялото излъчване на филма най не ми се вписаха по фродовски невинните очи на главния герой Тимоти Шаламе.

 

[Tripy]

Случайно изгледах "Dogman"  на Люк Бесон, много ме грабна ... силно въздействащ актьор в лицето на Кейлъб Джоунс . Много истини и клишета , поднесени по онзи затрогващ и гъделичкащ начин, типичен за по - старите филми .  За любителите пък на кучета,   ще е доста интересно дори начина на снимането на кадрите с толкова много домашни любимци ! Няма да разказвам  повече за да  не издавам част от сюжета , но ако сте го пропуснали , го гледайте ! 

[домосед]

По кината върви датски уестърн!

Имало и такова нещо, от което научаваме, че в Дания (дето Мичо Бейзадето от Чичовци я търсеше с лупа на картата на Европа), до средата на XVIII век си имало и див запад, и неразорана целина́. На полуостров Ютланд. Там, където границата с Германия е плавала през годините нагори и надолу. Има негостоприемна природа, има диви зверове, има самотен ездач, има безскрупулен грабител и насилник, има ковбойци заселници (от Германия като у Карл Май), има даже ... индианци! Самотният ездач е Мадс Микелсен и е много добър в ролята си. И ако бяха превели правилно заглавието Bastarden (и без да търся датски речник, се обзалагам, че означава нещо различно от Обетована земя), то щеше да се отнася до героя му. А обетована е не земята, а благородническата титла. За която, остава въпросът, дали се заслужава целият чанч да чоплиш скованата почва, белким роди нещо* . Вместо, примерно, да си я оградиш и да сложиш табела Природен резерват. Току виж след 250 години влязъл в списъка на ЮНЕСКО. Като съседният:

 

https://whc.unesco.org/en/list/1314  
 

 

*Садят се

Спойлер

картофи

 

[домосед]

На 2.03.2024 г. в 12:01, Radnev каза:

"Дюн: Част втора" 

Макар годината да е в началото си, това е едно от попаденията на 2024.

На тоя филм му изгледах двете серии една след друга (първата на ТВ, втората - в кино) и нарочно оставих няколко дни да ми преседят впечатленията, преди да отсъдя какъв е крайният им ефект върху мене. И отговорът е ... равнодушие. И за историята, и за екранизацията. 

И причината е ... закъснение с няколко десетки години. И за двете! Да, Дени Вилньоф е направил визуални и драматични чудеса, които са били немислими през 1960-те. Печалният опит на Дейвид Линч даже през 1980-те е показателен. Обаче междувременно е минал Джордж Лукас и му е измъкнал чергата под краката. През 1970-те. Със задна дата се изненадвам (защото не съм чел книгата), колко много от Приказната вселена на Междузвездните войни е извлечена директно от Дюн. Примерно: планетите в галактиката не се отличават по атмосфера, гравитация и дължина на денонощието, а само по природните условия като в различни земни области; поне една от тях е пясъчна пустиня; има някаква галактическа федерална държавна организация с император; има джедаи (в Дюн са само жени); има я Силата (в Дюн ѝ викат Гласът); даже джедайски мечове от специален материал има (в Дюн е кристал); има галактически контрабандисти; има израстване на младеж с неизвестна самия нему джедайска жилка ; че даже и "Аз съм баща ти!" момента го има в някаква не толкова далечна разновидност. Когато Питър Джаксън пресъздаваше вселената на Дж. Р. Толкин на голям екран, имаше лукса да е първи. Дени Вилньоф го няма. Въображението му трябва да създаде нещо невиждано в среда, в която всичко е виждано до степен да е вградено в съзнанието на повече възрастови групи, отколкото биха обърнали внимание на неговата версия. Пустинният му червей, например, е едно много добро попадение( (Обаче го преиграва от повторения). "Научна" фантастика с осезаема липса на компютри и роботи, както е по автор, също работи добре за Дюн. И сините очи на хобитите, пардон ... на фремъните, също. 

А на историята какво ѝ е остаряло? Ами много неща. Ориенталската романтика например. Франк Хърбърт през 1960-те, изглежда, се е вдъхновявал от "екзотиката" на Ориента и вероятно е гледал Лорънс Арабски ( @T.E.Lawrence), за да го имитира със своя апостол Пол Атреидски (Обувките на Питър О'Тул са още много широки за Тимъти Шаламе), но днес, като отвориш новините, същите тия фремани стрелят с дронове по търговски кораби в Червено море. 

 

Темата за месианството, разбира се, е от най-сериозните във филма (и предполагаемо ... в книгата).

Обаче кому е нужно 5 часа екранно действие, когато Монти Пайтън са казали всичко, каквото има да се каже и по тая тема

 

А сега, като се сетих за Монти Пайтън, се замислям, че и чергата на глупавите походки вече е изтеглена изпод краката на Дени Вилньоф и не е останало много място за оригинално маневриране. С още по-глупава походка по пясъците.
 

 

Що се отнася до актьорите - единственият персонаж, за който за може да се очаква някакво сериозно артистично въплъщение е въпросният Пол с арабските прякори. Тимъти Шаламе е ОК. Поне в първата серия, можеш да го сбъркаш за непълнолетен, какъвто е по сценарий. От останалите, не знам дали точно Хавиер Бардем бих отличил. Изглежда ми комичен, а не трябва да е. За разлика от при Монти Пайтън абсолютно нищо в Дюн не е замислено да буди смях. Моите фаворити са Шарлот Рамплинг и Стелан Скарсгорд. На дъното на рейтингите ми е Зандая, ама не заради изпълнението ѝ, а заради ролята ѝ по сценарий. Добре, че само се мярна в първата серия, но втората за малко да я провали с кухото си необяснено и необяснимо "романтично" присъствие. Зрелищните батални сцени (също - не всичките смислено обяснени) компенсират.

[домосед]

Моят фаворит за оскар във всички категории, в които е номиниран, включително - за филм, изненадващо се оказа Зона на интерес. на Джонатан Глейзър.

Изненадващо,  защото от заглавието не може да се разбере, за какво се разправя, а като провериш в странична литература и разбереш, че се разправя за Холокоста, първото, което ти идва наум е: има ли още нещо, дето не е казано за Холокоста?

Оказва се, че има!

Фокусът на филма не са жертвите, а палачите. При това - не в професионалната си среда, а сред най-баналните си битови домашни грижи и радости. Вместо да се идентифицира с жертвите ("Слава Богу не ми се е случило на мене, пък и нали няма да се повтори"), публиката се оказва в неловкото положение да се идентифицира съвсем лесно с палачите и съвсем не - ограничено в някакъв отминал период ("При сегашния режим жизненият ни стандарт скача нагоре; нали все затова сме си мечтали").

Ключово е местоположението - къщата на 5-детното семейство на оберщурмбанфюрер Хьос (реална личност) е залепена до оградата на лагера Аушвиц (Освиенцим, пол.). Какво става зад ограда не се вижда, но се чува (Най-малкото оскар за звук е задължителен!) . И се просмуква по един или друг индиректен начин, от който ако си човешко същество подвластно на елементарна емпатия, би трябвало най-малкото да настръхнеш. Някои от персонажите са. Повечето - не. Юноша си играе с нечии зъби на нощната лампа, слугини си делят нечии чужди комбинезони, господарката танцува пред огледало с нечие чуждо палто, малкия брат го заключват в оранжерия и му съскат като пароструйка, от чешмата в двора тече червеникава вода, в идиличната река за пикници кануто загребва някаква нераздробена биомаса с неясен произход ... 

Спойлер

Единствено едно местно момиче, просветващо в негатив като уловен топлинен образ на камера с нощен визьор, оставя зрели ябълки на равни места в недовършен изкоп.  

 

 

 

[antea]

@домосед, интересно, този последният филм ми заприлича по описанието ти на сюжета на The Boy in the Stripped Pijamas https://www.imdb.com/title/tt0914798/?ref_=ext_shr, който сам по себе си е страхотен

ако си го гледал и него, така ли е?