Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Чували ли сте името на политика Енрико Берлингуер? Ако не, можете ли да познаете по името поне националността му?

a/ италианец

b/ австриец

c/ каталонец

d/ швейцарец

Аз лично бих заложил на каталонец, което се оказва, че е само частично вярно. Човекът е италианец от северозападна Сардиния, където по исторически причини има съхранило се и до днес - в имената и езика - каталонско влияние. Като определящо за личността му е не само, че е италианец, а че е комунист. Италиански комунист!

 

Че @домосед не беше чувал за него, е най-краткото и точно описание на огромния му политически и екзистенциален проблем. 

 

Имената на лидери на западни марксистки партии през 1970-те да са ми се набили в съзнанието от новините по Първа програма. И то такива - които не са постигнали някакви забележими политически успехи. Примерно Жорж Марше във Франция или Гюс (политкоректната транслитерация на Gus) Хол в Съединените Щати.  А точно за Берлингуер, чиято партия постига 33% на парламентарни избори, а на погребението му през 1984 (умира, държейки реч от трибуна) се събират милиони, не се говореше нищо. 

 

Защо? Разказано е във филма. Защото под негово лидерство Италианската комунистическа партията преценява, че е по-добре да се облегне на собствената си многомилионна база сред работническата класа в Италия и прокара интересите ѝ (според разбиранията на Карл Маркс) в рамките на парламентарната демокрация. Късайки пъпната връв с КПСС. Филмът е интересен, изпълнителят на главната роля Елио Джермано печели много похвали, но за свидетели на времето, остава известно съмнение, че с такова добродушно и стеснително излъчване и поведение, такова скъсване може да се получи толкова безпроблемно. Все пак той не е основател на партията си, а я е наследил, както е била вече оформена по ленински болшевишки модел. Конспиративната теория, че в България през 1973 са се опитали да го убият с автомобилна катастрофа, също е от пожелателен като достоверност характер. В колата се вози и Борис Велчев, който още поне 4 години ще е вторият човек във властта в България. Откъде у италианците такова самочувствие, че точно техният човек би бил целта на такъв атентат.

 

А приемането на филма - с много вяли ръкопляскания от учтивост на премиерата в НДК - само по себе си е илюстрация на същия проблем. Че Берлингуер и политиката му са интересни само на италианците. И само сред тях би могъл да постигне някаква степен доверие. И сега като - тогава. За Изтока е бил ренегат, а за Запада ... комунист. 

А премиера в НДК имаше, защото продукцията е със солидно българско участие. Включително, че епизодът в кремълския дворец на конгресите е сниман точно в НДК (ама да не сме изадвали на италианците, помоли режисьорът). А може би трябва да му организират специална безплатна прожекция в Партийния дом, където сега за седава Народното събрание. Току виж работещите там възприели някои идеи по коалиционна култура.  
 

 

 

[домосед]

преди 7 часа, Miladina каза:

Вчера гледах “Веществото”- вечната тема за остаряването

Тоя филм е от жанра "самоцелно противни". Остаряването е случайна странична тема, колкото да има оправдание да се направи.

[Zaro]

На 13.11.2024 г. в 10:14, Duke каза:

Още не съм гледал филма, но със сигурност рано или късно и това ще се случи. Като привърженик на най-успешния футболен отбор в България някак рекламата и шумотевицата около този филм ми дойдоха в повече и реално ме отказаха да отида на кино. Просто малко е преекспонирана цялата работа, но нейсе...

 

Според мен големият пропуск на филма е липсата на Котето в историята, а всички знаем, че двамата с Гунди са били неразделни. Твърди се, че Котето е "изваден" от повествованието заради вражда между вдовиците след нелепата смърт на двамата, което е наистина много жалко...

 

Иначе по отношение на анахронизмите и забелязаните несъответствия наскоро един мой приятел журналист се произнесе:

 

https://boulevardbulgaria.bg/articles/5-momenta-ot-gundi-koito-se-razminavat-s-futbolna-balgariya-ot-minaloto

 

My two cents. Днес ме "заведоха" на филма. Като страничен и по-скоро обективен, отколкото пристрастен зрител, се задълбах и върху детайлите.

Филмът е правен от едни привърженици на Левски за други привърженици на Левски. Основната фактология е налице, но детайлите куцат много, ама страшно много. Станил Йотов е отбелязал някои неща. По-горе писах за недоразумението със стадионите. Можеха да си направят труда мачовете да не се играят на един и същи стадион, но пък в различни градове. София или Пловдив, все стадион на 2 етажа, нищо, че пловдивският към онзи момент е само с половин втори етаж, а в София такъв стадион няма. Друг основен гаф е, че по онова време, а и доста време след това стадионите у нас не са с плоските индивидуални седалки, а с дървени пейки. По селските стадиони сигурно още е така. Коментарът на мача с Перу не отговаря на развитието на мача, на няколко пъти се бърка ударението на Дерменджиев.

И последно, вицът, разказан в самолета за Тодор Живков, е директно копиран от "Животът на другите", където е виц за за Ерих Хонекер:

 

 

Човекът и футболистът Гунди заслужават доста по-изпипана продукция.

[домосед]

преди 43 минути , Zaro каза:

И последно, вицът, разказан в самолета за Тодор Живков, е директно копиран от "Животът на другите", където е виц за за Ерих Хонекер:

Да! Благодаря. Чудех се къде съм го чувал. Бях сигурен, че е натъкмен виц. Не е в духа на вицовете за Тато. А те са цяла съкровищница. Жалко че са се издънили с това копиране.

[домосед]

преди 3 часа, домосед каза:

преди 11 часа, Miladina каза:

Вчера гледах “Веществото”- вечната тема за остаряването

Тоя филм е от жанра "самоцелно противни". Остаряването е случайна странична тема, колкото да има оправдание да се направи

По съвпадение три часа по-късно в рамките на същия фестивал Киномания гледах пак същите процедури за изкуствено подмладяване на човешкото тяло. Имаше и вещества, и повръщано, и рязане на застаряваща плът, и засмукване на материя от дупка в корема, и падащи кичури, и зашиване на кожни разрези с игла, всичкото - в близък план! Само дето пациентът не беше Деми Мур, ами ... Доналд Тръмп. 

 

За филма Стажантът от месеци се пише по вестниците и ни се напомня, че Мария Бакалова играе първата му жена Ивана. Което попада в рубриката любопитни странични факти. Нестраничният е, че в този филм, точно както и в реалния свят, и хейтърите, и феновете на Тръмп биха открили създалия се вече в съзнанието им образ. И биха потвърдили мнението си. Много добре!

 

.

 

[Duke]

преди 10 часа, Zaro каза:

Филмът е правен от едни привърженици на Левски за други привърженици на Левски.

А, уж продуценти, журналисти и публика вкупом твърди, че всъщност това било филм за любовта и всички любители на футбола в България без излишна демонстрация на клубни пристрастия. Ако някога се направи филм за Христо Стоичков и в него не се спомене за "любовта" му към "сините" или не се включи излизането му на терена с номер 4 на първото дерби след като им вкара четворка, аз категорично отказвам да го гледам! За мен футболът е повече от игра и дори не искам да влизам в излишна полемика по темата...

 

Докато сме на спортна тематика. Снощи гледах "Въздушния". Филмът е посветен на сделката между Майкъл Джордан и Найки, която буквално променя правилата на играта и реално превръща НБА в бизнес империя. Прекрасна игра на Мат Деймън и Бен Афлек, който е и режисьор на лентата. Акцентът тук е поставен върху самата сделка и съм безкрайно доволен, че липсва задължителната романтична линия...

 

 

[Zaro]

Преди 1 час, Duke каза:

А, уж продуценти, журналисти и публика вкупом твърди, че всъщност това било филм за любовта и всички любители на футбола в България без излишна демонстрация на клубни пристрастия.

 

Ами то пристрастията са неизбежни, но пристрастен зрител е по-склонен да подмине неточни детайли и гафове, с които филмът изобилства.

[Radnev]

преди 1 час, Zaro каза:

 

Ами то пристрастията са неизбежни, но пристрастен зрител е по-склонен да подмине неточни детайли и гафове, с които филмът изобилства.

Още не съм гледал филма, защото се дразня, когато около мен е пълно с постоянно бърбореща тълпа тинейджъри, хрупащи пуканки.

Но не мислите ли, че малко се вманиачавате по разни подробности от сорта на този или онзи виц, този или онзи стадион, ма двуредов ли бил или триредов. Тези детайли допринасят, но не са определящи за качеството на един филм.

"Гунди" е колкото биографичен, толкова и художествена измислица. Ако беше документалистика, тогава щеше да бъде друго.

В крайна сметка нека не забравяме и факта, че става дума за БГ кино. При ограничения ни пазар и ниската възвръщаемост, няма как да получим перфектното качество, което всички очакваме.

Още повече, че българския народ е свикнал да приема определени образи като икони, а историята като пропаганда. Всяко излизане извън тази рамка обрича всяка продукция на провал.

[Zaro]

Преди 1 час, Radnev каза:

Още не съм гледал филма, защото се дразня, когато около мен е пълно с постоянно бърбореща тълпа тинейджъри, хрупащи пуканки.

Но не мислите ли, че малко се вманиачавате по разни подробности от сорта на този или онзи виц, този или онзи стадион, ма двуредов ли бил или триредов. Тези детайли допринасят, но не са определящи за качеството на един филм.

"Гунди" е колкото биографичен, толкова и художествена измислица. Ако беше документалистика, тогава щеше да бъде друго.

В крайна сметка нека не забравяме и факта, че става дума за БГ кино. При ограничения ни пазар и ниската възвръщаемост, няма как да получим перфектното качество, което всички очакваме.

Още повече, че българския народ е свикнал да приема определени образи като икони, а историята като пропаганда. Всяко излизане извън тази рамка обрича всяка продукция на провал.

В интерес на истината, около мен нямаше тинейджъри, щото те не ходят на такива филми.

Дребните детайли са солта и пиперът на един филм, създават усещане за пренасяне в във времето на събитията. Когато правиш един филм за човек, още повече за когото спомените на много хора са живи, придържането към истината е задължително. Иначе с подобен претупан подход към детайла, поставяш под съмнение всичко останало.

Когато така и така създаваш компютърно генерирано изображение на стадион, можеш да направиш всеки. Снимки на стадионите от онези години има колкото искаш, не е било никакъв проблем да намерят нещо по-подходящо. Що се отнася до ниския бюджет на българското кино, това пак няма нищо общо с отношението към детайлите. При една друга българска продукция от последните години продуцентите се бяха постарали да намерят бутилките за олио, които ги имаше преди, а не да използват каквото намерят в момента или каквото им е по-лесно. За такива неща говоря и затова смятам, че Гунди заслужава(ше) по-изпипан филм, ако и да го представяше в още по-митологизирана светлина.

Разчитали са, че Гунди е икона за мнозина и малките факти не са толкова важни.

[Duke]

преди 46 минути , Zaro каза:

Разчитали са, че Гунди е икона за мнозина и малките факти не са толкова важни.

Ама, точно тук е противоречието за мен! И заради това по-горе дадох пример на @домосед с любима група. Няма как да създадеш биографичен филм за толкова популярна личност с нагласата, че потенциалната публика на произведението ще прости сюжетни неточности, отсъствие на важни за историята персонажи, фактологични грешки и анахронизми... Именно основната аудитория за която е предназначен този филм е първата която ще реагира на "малките" факти в което не виждам нищо лошо, но явно според някои се приема за някаква извратена форма на нихилизъм и негативизъм...   

[ivailo_radev]

Последният филм, който гледах е "Томас и приятели" 😪😪😪

[Duke]

преди 5 минути , ivailo_radev каза:

Последният филм, който гледах е "Томас и приятели" 😪😪😪

Ха-ха, любимите играчки на сина ни бяха именно моделчета на Томас и неговите приятели... 

[Zaro]

преди 38 минути , ivailo_radev каза:

Последният филм, който гледах е "Томас и приятели" 😪😪😪

И още стотици от категорията ще гледаш...

 

Майтапът настрана, но вчера по време на "кинопрегледа" 😁имаше реклама на нов филм от серията "Цар Лъв". Безспорно компютърната анимация е напреднала толкова много, че вече филмите са по-близо до игрален филм отколкото до анимационен, но на мен ли липсва класическата анимация.

[Kosta Grudov]

Все още не съм отишъл да гледам "Гунди" заради гореспоменатите, не задължително тийнейджъри, шумни групи, които ще пречат на цялостното изживяване, но по горната тема за детайлите за мен има един факт, който се пропуска, а именно - филмът, според мен, изобщо не е правен толкова с любов нито към феновете, нито към Гунди, а просто с цел да "кешира" колкото се може повече. 🙂 Имайки предвид и кои са му продуценти. Така че защо някой да се хаби да доизкусурява нещо, което така и така ще му донесе огромни приходи с минимален разход. 

[домосед]

преди 2 часа, Radnev каза:

защото се дразня, когато около мен е пълно с постоянно бърбореща тълпа тинейджъри, хрупащи пуканки

Не ми били пуканките в залата, най ми бил ... националният химн.

Аз не го осъзнах, докато гледах филма, но покрай коментарите -  тук и и навсякъде в медийното пространство - все повече ми просветва.

Филмът се опитва да въздигне една левскарска икона в национална. Каквато не е! А и да е - със сигурност не е най-голямата. Нито във футбола, нито в спорта изобщо. Аз се чудех защо трябваше да изслушаме целия химн някъде по средата на филма. Приятели, емигранти в Щатите ми разправят, че там ги канели на организирани безплатни прожекции, и после водещата от организационния комитет мрънкала, че много малко от тях станали на крака по време на химна. В киното! Изтървах си цялата кофичка пуканки, като прочетох тоя мейл.

 

[Duke]

преди 12 минути , домосед каза:

Аз се чудех защо трябваше да изслушаме целия химн някъде по средата на филма.

Сега остава да кажеш, че във филма е включена актуалната версия на химна и съвсем ще се оплескат нещата...

[домосед]

На 24.11.2024 г. в 11:49, Miladina каза:

Очаквах повече да “говори” музиката, а не бизнеса.

В такъв случай, не препоръчвам да гледаш филма за френската национална икона Шарл Азнавур.

Избрали са да илюстрират арменския му произход със стереотипа как всичко мерят в пари и колко са добри в пазарлъците. 

И ни го напомнят през всички периоди от биографията му.

Иначе - да - и шансоните му са там, и семейството (семействата) му, и приятелите му, и Едит Пиаф, и лимузините, и кожените палта, и Лазурния бряг. Има я и арменската катедрала в Париж, която открих случайно по-рано тази година на улица Жан Гужон.
Към края показват кадри от разрушения, за които обаче се очаква сам да се сетиш, че са от това събитие от 7.12.1988: https://hy.wikipedia.org/wiki/Սպիտակի_երկրաշարժ и каква е ролята на Азнавур в хуманитарната кампания.

Актьорът в главната роля е най-убедителен в епизодите на средна възраст.

 

 

 

 

[Radnev]

На 21.08.2024 г. в 17:43, Martin каза:

Daddio разказва доста проста като концепция история – млада жена се прибира в Ню Йорк, каца на летището и хваща такси към дома. Това е целият сюжет. Колко обаче от нас не са имали интересни преживявания в таксита, особено когато зад волана е интересен персонаж. Виждаме веднага почвата за изследване на характери, особено щом сценарият е високо оценен от индустрията. Няма как да не се сетим за любимия ни Locke, който показа, че пътуването в кола е идеална сцена за това да опознаем напълно някого, а тук ще бъде още по-лесно. Добавяме към това и много интересен кастинг и нещата изглеждат все по-добре – младата жена е изиграна от Дакота Джонсън, а таксиджията ѝ е Шон Пен.

 

Моментално виждаме защо Daddio си заслужи доста високи оценки след дебюта си на фестивала Телюрайд/ Разбира се, първото е актьорската игра, за която нямаме съмнение – Шон Пен е Шон Пен, познаваме го, знаем му възможностите. Дакота Джонсън успява да ни впечатли, когато прави интересни избори – има и големи издънки, разбира се, но тя е актриса със страхотно присъствие, на която нещата й се получават в правилните проекти. Освен това много пъти сме мислели, че именно разговорите с непознати понякога могат да изкарат най-личните и съкровени тайни. Начинът, по който филмът е заснет само между двамата герои, които основно си разменят погледи в огледалото за задно виждане, ни привлича много като постановка. 

 

 

 

 

Daddio / Татенцето

„Филмът върнал Пен към киното!” / „Двукратният носител на „Оскар” се завръща в „Татенцето”! / „Почувствах се така, сякаш снимах първия си филм” – Шон Пен.

Това са само част от отзивите свързани с „Татенцето”.

Не казвам, че филмът е най-доброто, което можеше да бъде, но на фона на ширещата се холивудска посредственост си мисля, че "Татенцето" трябва да получи няколко номинации за „Оскар”. 

Вярвате или не, но филмът се развива в едно такси. Шон Пен стои на предната седалка и от време на време хвърля по някой поглед в огледалото, а отзад е Дакота Джонсън. Това не е филм, а театър. В подобна обстановка диалозите са най-важното нещо на света, а възможността филмът да затъпее на десетата минута огромна.

Въпреки всички предпоставки за провал, филмът определено се е получил. Спойката между двамата актьори е желанието да комуникират. Шон Пен преминава през ролята на изповедник, приятел и дори любовник. Разбира се, всичко това се случва в сферата на разговора, който преминава през много фази и етапи. Фактът, че са непознати (таксиметров шофьор и клиент) им дава възможността да изповядат един пред друг неща, които биха скрили дори от личния си психолог. Играта на думи е страхотна, а от взаимоотношенията на двамата актьори кипи обаяние.

[домосед]

В Топ 2 на филмите ми от Киномания влизат две сърцестоплящи истории с ... лоши заглавия.

• В музиката

 

 

Тук лош е само преводът на заглавието. Какво изобщо означава на български "в музиката". Освен - подсказка, подкрепяща се и от хода на действието, че нещо най-вероятно ще бъде изсвирено. На Киномания минаха два отделни пълнометражни филма за болерото на Равел и шансоните на Анзавур. Е, тук има и от едното, и от другото, но не в биографичен контекст. Има и още много друга музика. Разправя се за двама братя, които се откриват в 30-те си години, когато на единия му трябва костен мозък от другия за борба с левкимия. Оказва се, че са осиновени от абосолтно различни по социално положение семейства и това, което ги свързва, е музикалността. Но животите им са протекли по различен начин, и са я развили различно. И сега се опитват да компенсират, всеки от двамата посатвен пред много сериозно житейско предизвикателство.

• Анора

 

 

От трейлъра става пределно ясно за какво се разправя. Би трябвало да попада в жанра "романтична комедия", но всички участници се държат като че ли е някаква много сериозна драма, в която няма нищо смешно. Особено - арменецът кръстник (да не се бърка с арменския поп), от когото всички очакват да им реши проблемите. И той вдига оборотите на целия филм! Единствената забележка е към последната реплика в трейлъра - за заглавието е направен непохватен опит да се извлече някакъв смисъл от името на момичето. Няма.

 

Извън класацията (не, че е слаб, но не стига до топ позиция) остава Вермилио. Това твърдо не е комедия, макар и някакви форми на романтика да има, без непременно да биват окуражавани. Филмът е за тайните - и личните, и семейните. Как можеш да ги опазиш в 9-членно семейство, което разполага с две спални, от които в детската има по един креват за момчетата и момичетата независимо от възрастта им (Има и една плевня за неканени гости, примерно - дезертьори от фронта). А главата на семейството е едновременно просветителят и стожерът на традиционния морал на планинското село през 1945. А преди това - как изобщо да си сигурен кое заслужава да се пази в тайна, и кое - да се споделя. Ама ... с кого точно.

 

 

 

 

 

 

[домосед]

На 21.11.2024 г. в 0:35, Biser Hong каза:

Някой друг гледал ли е нещо на Ken Russell?

О, да!

 

Кен Ръсел ми е сред любимците заради трите му музикални филма от средата на 1970-те.

 

Роджър Долтри от The Who играе главните роли в два от тях.

 

1. Рок-операта Tommy на The Who, където като вокал на групата мястото му е най-естествено. Нищо, че героят му е от най-малко приказливите по концепция. 

 

 

 

2. Листомания е фантасмагория по подсказани теми и закачки от романтичния период на класическата музика. И живота на авторите ѝ. Роджър Долтри е Ференц Лист, който през цялото време се заяжда с набора си Рихард Вагнер, който пък е нацист и му отмъщава, като се жени за дъщеря му Козима. Рик Уейкман (автор на повечето от оригиналната музика и аранжиментите на класическата) се мярка като германски езически бог, а Ринго Стар - като католически папа.

 

 

3. Малер е най-сериозният и за мене може би - най-важният, защото съм заклет на фен на музиката композитора. Връзката с Листомания е същата Козима Лист-Вагнер, която от позиция на най-здрави христоянски ценности, защитавани с огън и меч, надзирава покръстването на Густав Малер в най-ярката сцена от филма.

 

 

[домосед]

Съседната стая

 

Бедни, бедни, Алмодовар, защо не ти умряха жените от нервна криза!

 

Единственото хубаво на тоя филм е кастингът на двете жени. Даже – прекалено хубаво. Тилда Суинтън би могла да играе рекламно лице на всяка кампания за борба с рака. А Джулиан Мур все едно цял живот е давала със замръзнала служебна усмивка автографи на литературни премиери. За съжаление обаче в тоя филм сценаристът им е дал да четат морализаторски лозунги от заглавните до финалните надписи. При това – по изначално сбъркана тема. През цялото време едно най-обикновено самоубийство упорстват да го наричат евтаназия. В редки моменти се намесва и трети човек (мъж!), но … и той чете лозунги. За въглеродния двуокис и климата. Единственото забавно е хрумналият ми паралел, как на Тилда Суинтън пак се намери някой да ѝ и издаде тайната и да ѝ обърка лайфстайла. В култовия филм Плажа – беше Леонардо Дикаприо. А тук … (няма да спойлвам)

 

 

[Zaro]

преди 57 минути , домосед каза:

Бедни, бедни, Алмодовар, защо не ти умряха жените от нервна криза!

Наскоро гледах друг филм на Алмодовар - "Кожата, в която живея"/The Skin I live In. Филм, за чиято висока оценка нямам обяснение. Изгледах го докрай от чисто любопитство колко повече изсмукан от пръстите може да бъде един сюжет. В стремежа си филмът да бъде хорър, нестандартен, трилър, той става нелепо абсурден. Или може би абсурдно нелеп.

 

 

 

[домосед]

преди 12 часа, Zaro каза:

В стремежа си филмът да бъде хорър, нестандартен, трилър, той става нелепо абсурден

Навремето, като излезе, май ми беше харесал. Сега може да ми се стори някакъв ужас (horror, англ.)

[Zaro]

Преди 1 час, домосед каза:

Навремето, като излезе, май ми беше харесал. Сега може да ми се стори някакъв ужас (horror, англ.)

Ужас, но далеч от филмовата дефиниция. Извратен начин човек да си върне жената

[Radnev]

От 20 декември до 19 януари "Кино за пътешественици" по Neterra.

От Хамбург до ЮАР, по пътя на коприната, Амазония, Патагония, Антарктида, Килиманджаро и не само.

Честно казано всяко едно от 15-те заглавия ме вдъхновява по някакъв начин.

Онлайн билетите са вече в продажба, а пълният пакет дава достъп и до филмите от Менар, с който имах удоволствието да се запозная миналата година и останах впечатлен.