Последният филм, който гледах е...

[домосед]

Чували ли сте името на политика Енрико Берлингуер? Ако не, можете ли да познаете по името поне националността му?

a/ италианец

b/ австриец

c/ каталонец

d/ швейцарец

Аз лично бих заложил на каталонец, което се оказва, че е само частично вярно. Човекът е италианец от северозападна Сардиния, където по исторически причини има съхранило се и до днес - в имената и езика - каталонско влияние. Като определящо за личността му е не само, че е италианец, а че е комунист. Италиански комунист!

 

Че @домосед не беше чувал за него, е най-краткото и точно описание на огромния му политически и екзистенциален проблем. 

 

Имената на лидери на западни марксистки партии през 1970-те да са ми се набили в съзнанието от новините по Първа програма. И то такива - които не са постигнали някакви забележими политически успехи. Примерно Жорж Марше във Франция или Гюс (политкоректната транслитерация на Gus) Хол в Съединените Щати.  А точно за Берлингуер, чиято партия постига 33% на парламентарни избори, а на погребението му през 1984 (умира, държейки реч от трибуна) се събират милиони, не се говореше нищо. 

 

Защо? Разказано е във филма. Защото под негово лидерство Италианската комунистическа партията преценява, че е по-добре да се облегне на собствената си многомилионна база сред работническата класа в Италия и прокара интересите ѝ (според разбиранията на Карл Маркс) в рамките на парламентарната демокрация. Късайки пъпната връв с КПСС. Филмът е интересен, изпълнителят на главната роля Елио Джермано печели много похвали, но за свидетели на времето, остава известно съмнение, че с такова добродушно и стеснително излъчване и поведение, такова скъсване може да се получи толкова безпроблемно. Все пак той не е основател на партията си, а я е наследил, както е била вече оформена по ленински болшевишки модел. Конспиративната теория, че в България през 1973 са се опитали да го убият с автомобилна катастрофа, също е от пожелателен като достоверност характер. В колата се вози и Борис Велчев, който още поне 4 години ще е вторият човек във властта в България. Откъде у италианците такова самочувствие, че точно техният човек би бил целта на такъв атентат.

 

А приемането на филма - с много вяли ръкопляскания от учтивост на премиерата в НДК - само по себе си е илюстрация на същия проблем. Че Берлингуер и политиката му са интересни само на италианците. И само сред тях би могъл да постигне някаква степен доверие. И сега като - тогава. За Изтока е бил ренегат, а за Запада ... комунист. 

А премиера в НДК имаше, защото продукцията е със солидно българско участие. Включително, че епизодът в кремълския дворец на конгресите е сниман точно в НДК (ама да не сме изадвали на италианците, помоли режисьорът). А може би трябва да му организират специална безплатна прожекция в Партийния дом, където сега за седава Народното събрание. Току виж работещите там възприели някои идеи по коалиционна култура.  
 

 

 

[домосед]

преди 7 часа, Miladina каза:

Вчера гледах “Веществото”- вечната тема за остаряването

Тоя филм е от жанра "самоцелно противни". Остаряването е случайна странична тема, колкото да има оправдание да се направи.

[Zaro]

На 13.11.2024 г. в 10:14, Duke каза:

Още не съм гледал филма, но със сигурност рано или късно и това ще се случи. Като привърженик на най-успешния футболен отбор в България някак рекламата и шумотевицата около този филм ми дойдоха в повече и реално ме отказаха да отида на кино. Просто малко е преекспонирана цялата работа, но нейсе...

 

Според мен големият пропуск на филма е липсата на Котето в историята, а всички знаем, че двамата с Гунди са били неразделни. Твърди се, че Котето е "изваден" от повествованието заради вражда между вдовиците след нелепата смърт на двамата, което е наистина много жалко...

 

Иначе по отношение на анахронизмите и забелязаните несъответствия наскоро един мой приятел журналист се произнесе:

 

https://boulevardbulgaria.bg/articles/5-momenta-ot-gundi-koito-se-razminavat-s-futbolna-balgariya-ot-minaloto

 

My two cents. Днес ме "заведоха" на филма. Като страничен и по-скоро обективен, отколкото пристрастен зрител, се задълбах и върху детайлите.

Филмът е правен от едни привърженици на Левски за други привърженици на Левски. Основната фактология е налице, но детайлите куцат много, ама страшно много. Станил Йотов е отбелязал някои неща. По-горе писах за недоразумението със стадионите. Можеха да си направят труда мачовете да не се играят на един и същи стадион, но пък в различни градове. София или Пловдив, все стадион на 2 етажа, нищо, че пловдивският към онзи момент е само с половин втори етаж, а в София такъв стадион няма. Друг основен гаф е, че по онова време, а и доста време след това стадионите у нас не са с плоските индивидуални седалки, а с дървени пейки. По селските стадиони сигурно още е така. Коментарът на мача с Перу не отговаря на развитието на мача, на няколко пъти се бърка ударението на Дерменджиев.

И последно, вицът, разказан в самолета за Тодор Живков, е директно копиран от "Животът на другите", където е виц за за Ерих Хонекер:

 

 

Човекът и футболистът Гунди заслужават доста по-изпипана продукция.