Последният филм, който гледах е...

[домосед]

преди 13 минути , Radnev каза:

Хамбург до ЮАР

Тоя мисля да го гледам само заради отрицателните ревюта 

Че бил за мрънкащи, нарцистични, неподготвени милениали, които пръскали аромат на бяла привилегия из цяла Африка 😀

https://www.imdb.com/title/tt9725216/reviews/?ref_=tt_ov_urv

[Radnev]

преди 10 часа, домосед каза:

Тоя мисля да го гледам само заради отрицателните ревюта 

Че бил за мрънкащи, нарцистични, неподготвени милениали, които пръскали аромат на бяла привилегия из цяла Африка 😀

https://www.imdb.com/title/tt9725216/reviews/?ref_=tt_ov_urv

Принуди ме да им хвърля по един преглед.

Средната оценка е 5, като май има само една петица. Останалото е 1/10 или 10/10😲. Нещо като нашия "Ботев"😄.

Очаквам с нетърпение🥳.

[домосед]

Паоло Сорентино се е опитал да повтори успеха на филма си за Великата красота на Рим с подобно обяснение в красотата на Неапол.

Нарекъл е героинята си на митологичната сирена-майка на града Партенопа, намерил е една хубавица да я изиграе и е сложил в устата ѝ реплики, които да подсилят внушението, че е жертва на собствената си хубост. Никой не я взема на сериозно за академичен антрополог, пък тя не взема на сериозно ухажванията на мъжете около себе си.

Fail!

Сбъркал е медиума. На филм е досадно и скучно. А трае повече от 2 часа.

Търсеният ефект можеше да постигне с най-обикновена фотосесия като за модно или туристическо списание. Модели по бански или вечерни тоалети на фона на христоматийни гледки от Неапол и Капри.

 

 

 

[Лили Пътува]

Умирай трудно 1. По това време започвам гледане на коледни филми.

[Radnev]

Мегалополис

(филмът, с който Копола обяви война на Холивуд)

Това е историята на Цезар Катилина и Цицерон, но преразказана през погледа на съвременната ни действителност. 
И двамата живеят в период, за който се счита, че бележи началото на упадъка, но не на Рим като цяло, а на Републиката. Може би това е първата и най-важна препратка на филма. 
Действието се развива в измислен град, много наподобяващ Ню Йорк, но не точно. Сблъсъкът е между мечтателя, който иска да промени света и прагматика, който иска да го използва. Там някъде се намесва и злодея, но той е само мимолетна фигура, по-скоро клоун, който бледнее пред първите двама.
В известен смисъл атмосферата на филма и образите на героите наподобяват на комиксова вселена, но по начин, много по-различен от това, което сме свикнали да виждаме (дори и главният герой си има супер сила).
Бих казал, че  филма без да бъде такъв, има и доста елементи на "ноар" филм - фатални жени, еротика, фантазни елементи, тъмни и мрачни герои с песимистични истории.
Филмът е изключително претенциозен. Публиката в Кан го е изпратила с осем минутни ръкопляскания, но към тях май е имало и освиркване🤔.
Копола твърди, че този филм задава стандарти в кинематографията и ще бъде използван като база за правене на съвременно кино.
Въпреки това филмът остава твърде неясен. Посланията и идеите, които носи са прекалено много и в същото време твърде объркани. Сякаш филмът няма централна нишка и се лута между множество внушения, които остават неразвити или неясни. Убеден съм, че около главната история на този филм има много подистории, но уви, аз не успях да ги уловя, въпреки че гледах внимателно.
 

 

[era123]

25 minutes ago, Radnev said:

Мегалополис

(филмът, с който Копола обяви война на Холивуд)

Това е историятаута между множество внушения, които остават неразвити или неясни. Убеден съм, че около главната история на този филм има много подистории, но уви, аз не успях да ги уловя, въпреки че гледах внимателно.
 

 

Нищо не разбрах. Кажи сега става ли за гледане. За вас критиците разбрах,че има драма, ама за нормалните хора как е?

Дали да набутам 17 лв+10 за пуканки или да си ходя в Биад?

 

Пп. сериозно питам. 

[Radnev]

преди 4 минути , era123 каза:

Нищо не разбрах. Кажи сега става ли за гледане. За вас критиците разбрах,че има драма, ама за нормалните хора как е?

Дали да набутам 17 лв+10 за пуканки или да си ходя в Биад?

 

Пп. сериозно питам. 

По-добре пропусни.

[era123]

3 minutes ago, Radnev said:

По-добре пропусни.

Значи на банан ще е. Някога.

[kakadu]

За 26-ти път гледах "Ако можеш, забрави", 1987г. Топ 3 на БГ кинокомедиите, редом с "Опасен чар" и "Оркестър без име".  С Иван Григоров, Йордан Биков, София Кузева. Комедия за хора родени през 70-те и 80-те. 

 

https://filmifen.com/706-ako-mozhesh-zabravi-1988.html

[Radnev]

Най-после дойде и моето време за  "Легендата".

Въпреки, че никога не съм бил фен на предаванията им, не мога да отрека, че двата опосума са кадърни в това, което правят. Да преминеш от забавни предавания и риалити формати към киното не е шега работа и успешния преход трябва да им се признае.
Конкретно за филма. Въпреки, че в центъра на сюжета е една футболна икона, много трудно бих определил този филм като спортен. Футболът тук е по-скоро фон, без който историята няма как да бъде развита. Мисля, че именно поради тази причина в една част от зрителите се създават и погрешни очаквания.
Цялостната идея на филма е  създаването на биографична лента, която набляга не толкова на спортните постижения, а на любовта. От една страна личната между Гунди и съпругата му, а от друга народната любов към футболиста Гунди.
Образът е изграден много наивно и това е търсен ефект. До края на филма, Гунди си остава малкото момче, което просто преминава през вихъра на живота. В действителност може и наистина да е било така🤔.

Наскоро прочетох биографична книга за Марадона, където авторът описва аржентинският футболен гений по поразяващо еднакъв начин. Все още се чудя дали са били толкова еднакви или някой е решил да попрепише туй-онуй🤔.
За развитието на историята са използвани простички, но доказано работещи похвати в холивудски стил. И други режисьори са пробвали да  правят това, но никой не се е справял толкова добре. Действието води зрителя по добре утъпкана пътечка, редуват се забавни, романтични и сюблимни моменти. 

Обикновеният зрител харесва и иска това. От друга страна филмът сякаш е почерпил и от чара на лековатия стил на незабравими БГ кинохитове, като "Оркестър без име" и "Господин за един ден".

По един или друг начин "Гунди" се явява явление в българското кино. След толкова много време, рамката на успешния съвременен български филм най-после е начертана. Убеден съм, че същият този екип ще се възползва от това. Очаквам върху вече изградената и разпознаваема рамка да бъде създаден поне още един подобен филм за някой от по-неизвестните наши национални герои.

 

П.П. Утре стартира "Пътешественическото кино".

Ю пи ей, Ю пи оу 🥳🥳🥳

[Radnev]

Приключенско кино 2024

„От кота нула до Килиманджаро“ /"From zero to Kilimanjaro"

Нико Валсесия изкачва Монблан в Алпите, Елбрус в Кавказ и Аконкагуа в Андите, като преди това е въртял с колело по няколкостотин километра. Приключението трябва да продължи с изкачването на Килиманджаро. Всички 5895 метра положителна денивелация са нищо за Нико, поради което той решава да тръгне от бреговете на Индийския океан с колело и без да спира да изкачи знаменития вулкан. Килиманджаро няма да бъде най-трудният му връх, но продължителността на това изпитание ще бъде. 

Допълнителни усложнения идват от опасния трафик по пътищата на Танзания, фактът че Килиманджаро е национален парк и задължително трябва да има водач, който да смогва на нечовешкото му темпо, като изкачването и слизането трябва да стане в рамките на работния ден.

Страхотно приключение!

 

„По пътя на революцията“ / "Road to revolution"

Двама пътещественици, вдъхновени от историята на младия Че, решават да тръгнат по маршрута, който той е направил като млад.

Гледал съм „Мотоциклетни дневници“, така че очаквах с интерес историята за това пътешествие. Очакванията ми и видяното доста се разминаха.

Вместо двама луди моторджии, главните герои се оказаха бюджетни пътешественици (бекпепъри) от Австралия, които се опитват къде на стоп, къде по милост, къде гратис да се придвижват по пътя на Че.

 

„Музикално пътешествие по пътя на коприната“ / "A musical journey along the Silk Road"

Тук историята с моторджиите вече се сбъдна. Двама французи, решават със своите индийски мотори да прекосят 15 000 км по Пътя на коприната, като събират ритми от различни държави. Пътешествието, малко нетрадиционно, започва не от Китай, а от Индия и също така неочаквано отново завършва в Индия🤨.

Малко шокиращо, странно и доста смешно, защото последните ритми, които двамата пътешественици събират е от циганската махала в Братислава, която по нищо не се различава от циганска махала в България например, а според двамата пътешественици и от беден квартал в Индия.

[Radnev]

Конклав

След "Списъкът на Шиндлер" и "Английският пациент", Ралф Файнс отново е замесен в борбата за "Оскарите".👍
Прехвърляйки имената на ранните фаворити си мисля, че борбата за "главна женска роля" ще бъде особено жестока. При "главна мъжка", сякаш конкуренцията е доста по-слаба, дори от гледна точка на имена, така че Ралф Файнс определено се откроява като претендент.
Действието в "Конклав" се развива в рамките на няколкото дни, през които трябва да бъде избран новия папа, а Ралф Файнс е кардиналът натоварен с организацията. Иска или не, той ще трябва да премине през редица трудности, да разкрие мръсни тайни, да се бори със себе си и с разклатената си вяра.
Филмът е хубав и гледаем, така че мога да го препоръчам. Ралф Файнс играе страхотно. Донякъде играта му напомня на Даниел Дей Люис в най-добрите му години. Реакциите са истински, душевните драми, които терзаят героя са изписани на лицето му, без да има никакво преиграване.
Според мен именно играта на Ралф Файнс е разликата, която изпраща филма на финалната права в борбата за "Оскарите".
Това, което може да го подхлъзне е, че "Конклав" сякаш не блести достатъчно, не разтърсва възприятията. Финалът, макар и неочакван, увисва някак си в нищото, изглежда почти нагласен. При борбата за "Оскари" това е проблем и има голяма вероятност Файнс да се пребори за "Глобуса", но да изпадне от "Оскара".

[Миланка]

https://en.m.wikipedia.org/wiki/The_Master_and_Margarita_(2024_film)

Приемлив опит за реализация на произведението за 2 часа и половина. Ако не си го чел, може и нищо да не вденеш. Ако си го чел, може и да не го възприемеш.

[Argentique]

преди 8 часа, Миланка каза:

Ако не си го чел, може и нищо да не вденеш. Ако си го чел, може и да не го възприемеш.

С тази книга обикновено е така. 🙂

Със сериала от 2005-та (още го пазя на CD незнайно защо) успяха да представят по-детайлно книгата и на онези, дето не са я чели. Понеже ми беше любима, като бях на двайсет (сега нерешителният Майстор ме дразни и ми активира вещерската страна 😂), съм изгледала няколко екранизации, но тази до наше село надали ще стигне. 😒 Ще чакам друг вариант. 

[iMari]

И аз съм чела книгата преди много години и съм гледала всякакви филми и постановки по нея , но на мен тази екранизация страшно ми хареса, колкото и да е различна от оригинала. Фантастични актьори, сценография, една особена зветова гама на лентата( не знам какъв е термина) - възприех го като много ефирен и естетически издържан. Критикуват го, че прави препратки към комунизма и настоящия режим в Русия. За филм основно държавно спонсориран не мисля, че има предпоставка да подразни нечии привърженици. А и спонсорството предполага изпипване на детайла, който само филми с голям бюджет могат да си позволят.

@Argentique, коментара за Майстора много ми хареса. 😃 Филма го има в Zamunda.

[домосед]

преди 55 минути , iMari каза:

Фантастични актьори, сценография, една особена цветова гама на лентата( не знам какъв е термина) - възприех го като много ефирен и естетически издържан

Точно това ми хареса и на мене. Това, което сега разбирам, че твърдо не ми харесва, е литературната основа. Вдявам достатъчно, за да съм сигурен, че не е моето, и да съм доволен, че не съм губил време с книгата, когато беше на мода.