Нова Зеландия – 15 дневна автомобилна обиколка

[Цвете 16056]

Като чуеш Нова Зеландия и първата асоциация е, че е на края на света. Втората е "Властелина на пръстените" и "Хобит". Когато потърсиш снимки в нета ти пада ченето и искаш, ама много искаш да отидеш и да видиш тази красота. Не съм си представяла, че мечтата за подобно място ще ми се сбъдне толкова скоро и така неочаквано.

 

Подготовката:

В  началото на август 2016 г. в съботен ден във форума се появи сигнал за грешка на Thai Airways от Европа до Auckland. В този ден нямах много време, имах си задачи, но в неделя ме човъркаше и още със ставането заседнах на компютъра. Последва въпрос към половинката – искаш ли? Не! След час – втори опит, и почти неочаквано  получих положителен отговор. Ура!

Малко драматично, с тичане до МОЛ - а до клон на банката, довнасяне на недостигащите в картата Маестро 30лв.,  ииии имаме билети Лондон – Банкок – Оуклънд  и обратно 30.04 -17.05.2017 г. на цена 382евро на човек през liligo.it

По -късно през Edreаms.it взех София – Лондон / LHR/  за 30.05.2017 с British за 65,60 евро/човек и връщане Лондон / LHR/   - София за 19.05.2017 с БГ еър за 44 евро/човек през Tripadvisor.fr.                                                                                                                                                       

Ще ползваме 13 дни отпуск при общо 20 – дневно пътуване.

Имах много време за четене, избистряне на маршрута, избор на хотели, разучаване на местата, които искам да посетя, чак ми омръзна и след като приключих с резервациите, направих си една екселска таблица, спрях да чета каквото и да е до последната седмица преди тръгване.

 

Маршрута е следния:

30.04 – 02.05 -SOF – LHR- BKK-AKL -Dunedin

03.05 Dunedin – Moeraki boulders – Katiki point lighthouse – Dunedin

04.05 Dunedin – Nagget point – Te Anau

05.05 Te Anau – Milford sound – Te Anau

06.05 Te Anau – Queenstown

07.05 Queenstown – Arrowtown – Wanaka

08.05 Wanaka – Lake Pukaki -  Mt Cook – Lake Tekapo – Fairlie

09.05 Fairlie – Christchurch – Wellington

10.05 Wellington – Tongariro National Park

11.05 Tongariro National Park – Rotorua

12.05 Rotorua

13.05 Rotorua – Hobbiton Movie Set – Whitianga ( Coromandel peninsula)

14.05 Whitianga

15.05 Whitianga – Auckland

16.05 Auckland – Waiheke island – Auckland

17.05 Auckland – BKK – LHR

18.05 London

19.05 London – Sofia

 

Багаж: реших, че ще пътуваме само с ръчен багаж и заради вътрешните полети, чието изискване за такъв е да е до 7кг пътувахме с раници Cabin Max  Metz. Не е най – удобния вариант, а и въобще не мерят багажа, можехме да си търкаляме куфарчета. Ще ме попитате как така за 20 дни само с ръчен багаж? Абсолютно достатъчно е, а и при местенето всеки ден въобще не си представям мъкнене на куфари. Пътуването е в края на есента и очаквах, че ще е много студено и дъждовно. Купихме си непромокаеми панталони – шушлякови, тип анцуг, които се обличат върху другите , непромокаеми маратонки и туристически високи  обувки, термо бельо и разни подобни дрехи. Оказа се, че шушляците и скиорските непромокаеми якета, поларените суичъри, са най- удачните дрехи. Не беше студено, валя ни 4 дни, но  пък много силно. Половината от дрехите не ги облякохме и вече окончателно съм определила с колко багаж ще тръгваме.

 

И така на 30 април в 14,20 ч. на летище София стартирахме приключението. Полетът с British беше нормален, но добре, че взехме по бутилка вода от салон Преслав преди качване, защото вече и вода не дават без пари. Кацаме на Хийтроу и се запътваме от терминал 5 към терминал 2 с вътрешен автобус. Не бяхме успели да разпечатим при чекирането  билетите за отсечката LHR – BKK. Излезе съобщение да отидем на гише на Thai. На Георги Матеев, с когото пътувахме - същото съобщение. Аз и разпечатка на резервация нямам, само e-ticket number  в телефона. Размина ми се, защото вървяхме четиримата заедно и на проверката не се заядоха с мен. Отиваме на гишето на авиокомпанията и там лелята ни застрелва с: на вас ви е необходима виза за влизане в НЗ. Ко рече?! Рови, гледа, не вярва на нашите твърдения. Чак ние взехме да се чудим дали в последните дни не е променено изискването за виза. Каза ни, че ще говори с мениджър, ще провери, а ние след 2 часа да отидем пак. Ами няма какво да направим – отидохме в близкия Plaza Premium loungе да заредим батериите. Като се върнахме с Георги, тетката ни се ухили  - нямате нужда от визи. А добрутро! Издаде билетите, ние отърсихме лекото напрежение и литнахме към Тайланд в 21,25ч. Първи впечатления от Тhai airways –добри. Полетът – безпроблемен и дълъг 11,35 часа. Около 15ч местно  време кацнахме в Банкок. Летището е голямо, пише на табели до кой гейт колко има да се върви. Ние сме си заплюли Air France – KLM Sky Lounge, който се намира в сектор F близо до гейт F2. Минава се секюрити контрол. Лонджа е най- добрия тук. Проверихме ги на връщане, когато се оказа, че този е затворен за ремонт. Има всичко, за да се нахраниш, даже, ако ти се иска може и да се напиеш. Много плодове, което ме спечели. Изкъпахме се – най – приятната част, хапнахме, пихме по нещо, тествахме  масажните столове, отплеснахме се  и после бая спринт му ударихме до гейта в сектор В на около километър.

Следва полет в 18,45 до Auсkland пак толкова безпроблемен, безсънен и дълъг 11 часа. Пристигнахме в 10,45 ч по разписание, взехме си от туристическите списания с талони за отстъпка и се отправихме към паспортна и митническа проверка. Още в самолета сме попълнили формуляр дали внасяме храна, къмпинг екипировка и повече от 50 цигари на човек. Благодарение на нашите спътници – непушачи и мен, моят мъж си осигури 10 кутии цигари за престоя. Питаха ни после дали внасяме нещо от забранените неща и Wellcome! Купихме сим карти от Spark за $24, които се оказаха една безсмислена покука, защото извън градовете няма никакъв обхват, особено на Южния остров.

Нова Зеландия ни посрещна със слънце, синьо небе, птичи песни, ей такива приятни неща. Само дето полетите не бяха приключили. Ние отивахме в Dunedin в 13,55ч, а спътниците ни в Queenstown. Domestic terminal-а е на около 10 минути приятна разходка от международния. Има и шатъл, но ние имахме време и желание да се поразтъпчем. Имах притеснения за тежестта на багажа, но нито ни погледнаха, нито  го мериха. Да не говорим, че при онлайн чекин не поискаха данни от документ за самоличност и  на гейта също не поискаха да удостоверим, че сме ние. За първи път ми се случва такова нещо. Пътувахме с Jetstar, но и при Air NZ e така – вътрешните полети са като маршрутки.

След двучасов полет най-сетне стигнахме началната точка на маршрута град Dunedin. Взехме колата от Jucy и потеглихме към града. За първи път карам в ляво и ми беше напрегнато, но пък за 30 минути стигнахме хотела Kiwis nest намиращ се в центъра, резервиран през ММТ за 85евро за две нощи. Като влязох се притесних, изглеждаше като пионерски лагер. Стара къща, мокет, обща стая с маси, разнородни мебели….може би това са хостелите. Успокоих се, че нашата стая е чиста с голямо и удобно легло и малка баня. Дори имахме френски прозорец към миниатюрна тераска, хладилник и допълнителна духалка, която влезе в употреба, защото тук на юг си беше хладничко. След бързо отскачане до събуей за сандвич, нощна снимка на някаква църква и  бяхме в леглото ( най – сетне) към 19,30ч.

 

03.05.2017

Който си ляга с кокошките става с първи, най -много с  втори петли. Та и ние, нищо че сме нощни птици се излюпихме рано-рано. За моя радост в стаята има ел. кана, кафе и чай. Това е стандарт в новозеландските хотели. Не посмях да си взема разтворимо кафе от тук, а ми е жизнено необходимо кафето сутрин. 

Мрачно е, след малко завалява леко. Първа спирка супермаркета, защото сме гладни.

На паркинга вадя един кроасан и мигновено съм заобиколена от няколко чайки, които искат да го споделят с мен. Това беше началото на птичите ми срещи тук. Де що пилета и патки имаше, всички се юрваха към мен. Щото съм една от тях, нали стана ясно! 

 

Първа точка от плана за деня Moeraki boulders.  Приятно и впечатляващо природно творение, което те замисля как се случват нещата в тоя свят. Това е плаж на около 80км северно от Дънедин, на който са разпръснати каменни топки. Сякаш някой великан е разтръскал  шепа топчета и ги е хвърлил тук.

Изумително правилни кръгли форми, има и счупени, които показват интересната им вътрешност – гранитно подобна сърцевина, обвита в жълтеникаво прозрачно, като  ахат.

  До плажа водят дървени стълби, цветя наоколо и то огромни, има четки , за да си изчистиш на връщане обувките, магазин за сувенири и кафе с инфо център. За всяко туристически известно място се полагат грижи, слагат се табелки, насоки – това е впечатляващото за нас.

След приятната разходка по плажа се отправихме към Katiki point, нос с фар, където се надявахме да видим пингвини. Леко ръмеше, но беше толкова красиво, че не обръщахме внимание. Разходихме се покрай фара и стигнахме по пътеката до мястото, където се очакваше да открием пингвинчета. Уви! Видяхме само дупките им.

Но пък се порадвахме на много тюлени и диви зайци.

Помрънках малко за пропуснатата среща и тръгнахме. Имах намерение да посетим един известен ресторант в градчето Моераки  - Fleurs place, но не бяхме гладни, а и заваля доста силно. Прибрахме се в Дънедин, изчакахме да намалее дъжда и отидохме в Otago Settlers museum, който се намира на 5 -10 минути от хотела ни, безплатен е. Много ни хареса – много различни раздели, интересно и модерно експонирани, имаше забавления и научни лаборатории за деца. Тук видяхме препарирани разни животни, включително киви и кралски албатрос.

Албатросите са с големина на немска овчарка! Не го снимах, за жалост.

 С две думи – приятно уплътнени час и половина за нас. В 17,30ч. рязко ми се доспа. И пак към 19 и нещо бяхме в Спанчевци.

 

Следва...

 

 

 

[Яничка 22772]

Много интересно, а и с полезна информация за пътуващите в бъдеще към НЗ. Чакам с нетърпение продължението

[Цвете 16056]

04.05.2017

Тази сутрин не се учудваме, че ставаме още преди алармата. Поглеждам навън – мрачно е, но не вали. Товарим багажа и отиваме наблизо до Balduin street – нарочената за най-стръмната улица, в света, представи си. Наистина е супер стръмна, но те всички улици тук са такива – наоколо са възвишения и къщите са накацали по тях. Изкачихме се почти до края, малко снимки, но дъжда ни прогони бързо.

Тръгнахме на юг по пътя край океана в посока Kaka point и Nagget point lighthouse. Избрахме пътя през градчетата, а не „магистралата“.

Движехме се покрай океана, минаваме през селца и градчета и е приятно, въпреки дъжда в началото. Сякаш сме в каубойски филм! Ей така е като влезеш в населено място – една улица и на нея всички магазини, административни и разни други сгради. Това е – една улица. А къщите са пак като от филмите – красиви, накипрени, с градинки, ниски или въобще без оградки. Чудно! Спираме, снимаме, цъкаме, ахкаме – пълна програма на възторжено попиване на красивите океански гледки.

След около два  часа и половина вече бяхме на паркинга на Nagget point. Това е най- югоизточната точка на Нова Зеландия . Обличаме шушляците и тръгваме в дъжда по красива пътека. В далечината се вижда сградата на фара.

 Стигаме до върха на носа, тука среща имат всички ветрове, чува се скърцане, пукот, сякаш някой стене, а главата ти се замайва от пейзажа. Започва да вали суграшица. Правя милион снимки и едвам си тръгвам от панорамната тераса.

След пет минути времето рязко сменя курса – грейва слънце, цветовете наоколо се променят. Още малко снимки и тръгваме на юг, за да минем по South  scienic route. Целта ни беше да преминем близо до най-южния край на острова и от град Invercargill да тръгнем на северозапад към Te Anau. Но планът е едно , а изпълнението му друго нещо.

От начало се радваме на прекрасните панорами, пътуваме си спокойно по полу-планински път.

В един момент стигаме до мостче над река ( по – късно проверявах точно къде сме били по картата) Tahakopa. Та, мостчето е затворено и го ремонтират. Пътя се отбива в дясно и тръгва по реката. То хубаво, но пътя тук е от чакъл. И като се е променил първоначалния план, който не включваше да караме по панорамни пътища, а да си цепим по царския към Те Анау, моя мъж е зает да ми изнася на висок тон тирада „защонесикарашпопървоначалноизбранияпът“. Така заплеснати, той да вика, аз да запазвам хладнокръвие, сме изпуснали (както разбрахме по – късно) отбивка в ляво след 8км по друго мостче, която да ни върне в правия път. Та карам аз из едни чукари, едни вдън гори тилилейски, жив човек няма,  пътя макадам, и не свършва. Почвам сериозно да се притеснявам, минали сме къде 20км със скорост 40 -50 км/ч. Жипиеса не ни позиционира, тоя път го няма въобще хич даже! Вадим една брошурка с карта. Междувременно виждам табелка Catlins Conservation Forest park. Успокоявам се, че все пак е стъпвал човешки крак тук. Връщаме се на картата и се нацелваме в точка град Gore. Забивам кабърчето на Mapsmy и тръгваме нагоре към Горе. По едно време карам като в тунел – от дясно гора от борове, от ляво гора от каури. Високи са сигурно по 100м. Е, опитвам се да се усмихна, поне видяхме ненарочно каури. Тези дървета са с много ценна дървесина, не гниела, живееят по 2000 години, казват, и са свещени за маорите. Ама е страшно да караш по широк 3 метра  чакълест път през тея великани, ако и да са свещени. Снимки, разбираемо няма.

Почти почвам да крещя от радост като стигаме до място с 3 къщи, наречено Mokoreta и пътя преминава в асфалт. Ох! Сега се усещам, че така съм се схванала от напрежение, че всяка част от рамене и ръце ме боли. Ама смея ли да се оплаквам, нали аз исках панорамен път. Това се оказа маршрута, изминат в този ден.

От тук нататък стигнахме до Те Анау, където нощувахме,  без проблеми.Няколко пъти видяхме орли и соколи. Даже един беше кацнал на пътя с плячката си. Аз спрях, исках да снимам и свалих стъклото. Е, много искам! Красивия орел излетя …

 Спрях на едно място малко преди града, за да се насладим на розовия залез над планините. Великолепен момент!

 

Следва...

 

 

Редактирано 9 юни, 2017 от Цвете

[slujitel 7141]

Много интересно и полезно. Искам да попитам, направи ми впечатление, за къмпинг оборудването, забранено ли е да се носи палатка и спален чувал?

[Цвете 16056]

преди 1 час, slujitel каза:

Много интересно и полезно. Искам да попитам, направи ми впечатление, за къмпинг оборудването, забранено ли е да се носи палатка и спален чувал?

До колкото знам, не е забранено- трябва да се декларира, че внасяш и е чисто - има такъв въпрос в имиграционната карта. Предполагам, че после те питат дали е използвано и почистено след това и могат да проверят. Няколко души са ми казвали, че са си носили палатки и спални чували, значи няма проблем. Не можеш, обаче да разпънеш палатка където и да е, само на указани места.

[Сосче! 595]

Браво Цвети!Много добре пишеш и показваш

[ruwenzogy 20138]

Цвети,

Огромно благодаря че започна тази интересна пътеписия... Много искам да отида там.  Снимките не ме впечатлиха,  и ако не докажеш обратното,,, направо се ОТКАЗВАМ...

[Цвете 16056]

преди 25 минути , ruwenzogy каза:

Цвети,

Огромно благодаря че започна тази интересна пътеписия... Много искам да отида там.  Снимките не ме впечатлиха,  и ако не докажеш обратното,,, направо се ОТКАЗВАМ...

Виж сега, аз не съм добър фотограф, а и понякога се отплесвам и предпочитам само да попивам. Освен всичко друго имам някакъв проблем със свалянето от телефона точно на началните снимки и е цяла одисея до като се справя. Нова Зеландия НАИСТИНА е изключително красива. Напълнила съм си очите за много време напред. Ние бяхме есента и имаше толкова много нюанси жълто, червено, зелено, че не ти стига възприятието да ги побереш. И многото вода, и многото геотермални райони. Надявам се до края да успея да пресъздам това, което съм видяла, и да не те откажа. 

А за красиви снимки, виж тези на @Tedy

[Tedy 31462]

Цвети, мисля че Оги се шегува за снимките. Давай нататък.

[Цвете 16056]

05.05.2017г.

Денят е посветен на една от най-големите забележителности на Нова Зеландия -  Milford sound. И няма връзка с каквито и да е звуци, това е дълбок фиорд, където Тасманово море навлиза на 19км навътре в сушата и се получава една изумително  красива природна картина. Планините се извисяват на над 1000 м. Достъпът до фиорда и целия Фиордланд парк е станал възможен след прокопаването на почти 1 километровия тунел Homer в средата на 20 век. Тук вали почти целогодишно и по скалите се спускат хиляди водопади. Ние, обаче, уцелихме един слънчев и топъл ден, който по никакъв начин не намали удоволствието от преживяването.

Началната точка от маршрута е град Те Анау. До началната точка на круизните корабчета е около 120км. Навсякъде четох колко тежък и труден бил този път. За това оставих и нощувката за този ден в Те Анау. За мен този път е един обикновен планински път, дори е един от най-леките такива в Нова Зеландия. Спокойно може след круиза да се продължи към следваща точка от маршрута.

Та, за круизите. Има много фирми, с малки и по- големи корабчета, но всички изпълняват горе – долу един и същ маршрут за около 1,30ч. Има възможност да се купят онлайн и аз се възползвах. Първия круиз на Jucy по зимното разписание в 9,40ч е най – евтин – $45/ включва малка закуска, сок, чай/. Ние имаме кола под наем от тази фирма и можем да купим билет за шофьора на половин цена  $22,50. За другия купих около седмица преди круиза за  $20 от един много полезен сайт за отстъпки bookme.co.nz. Пускат само по 1 място на тази цена за деня и трябва да се дебне.

Ставаме рано и в 7,00ч вече сме на път. Още е тъмно, има мъгли тук там, движим се нормално и изгрева ни посреща около каньона след тунела.

 

А самият тунел е еднопосочен и има сигнализация със светофар.

Следват няколко 180 – градусови  завоя и се разкрива една спираща дъха гледка на каньона. Скалите са огромни, вижда се реката, има поляни, широки и тесни пространства. Трудно е да се опише, човек гледа и попива.

Паркираме. Стигнали сме достатъчно рано, за да пием кафе в току що отвореното кафене. Да не забравя – еспресото навсякъде в НЗ си съперничи с италианското, чудесно! Екипираме се със шушляците, шапки, шалове, ръкавици и се качваме. Заемаме стратегическа позиция на палубата отзад и през цялото време имаме прекрасна гледка. Слънцето се показва над планините и те стават като негатив – от едната страна осветени и зеленеещи на места, от другата потънали в сянка и почти черни и мистични. До като се стигне до края на фиорда до откритото море, корабчето  кара само направо, на връщане се минава близо до скалите, вкарват кораба под един голям водопад, минават покрай тюлените – позьори на скалната им ложа. Не очаквах, че толкова много ще ми хареса плаването с корабчето. Страхотна емоция! Бях изгледала сума снимки на това място, но на живо е невероятно красиво.

Слизаме от кораба и сме в едно приповдигнато настроение! Слънцето е огряло езерото покрай което минава пътеката към паркинга. Скалистите върхове се отразяват като в огледало, приказно! Избираме си място и правим снимки на знамето. Тъй като със знаменосеца Георги Матеев сме заедно на круиза, имам честта най- накрая да имам снимка със знамето на Магеланци.

Тръгваме обратно и спираме първо при водопада The Chasm. Не е точно водопад, а бурна планинска ясно синя река, преминаваща през тесни скални пролуки. За мен по-красиви бяха скалите – надупчени от водата като бигор, но черни и лъскави като оникс. А кратката пътека до мостчето над реката е като в омагьосана гора. Дърветата са високи, целите им стволове са покрити с мъх, слънцето прониква на пресекулки и прави преживяването още по-вълнуващо. Богата по-ниска растителност е гъсто проникнала и се бори за място между по- големите си съседи. Най – впечатлени сме от папратите. Имат стъбла като палми и отгоре корона, точно като палмовите. В ботаническата градина в Уелингтън по-нататък снимах табелката с името на тази хубост.

Следват Mirror lakes. Също толкова прекрасни и бистри, и пленяващи.

Пътувайки си говорехме с моето момче, че дърветата покрай пътя са точно като онези от Властелина на пръстените, помните ли? Тези, които оживяват и започват битка. Едни такива високи, с криви клони, странни форми... Ех, този Питър Джаксън! Новозеландците трябва да му направят паметник, за популяризирането на страната им.

Те Анау е приятно градче на едноименното езеро. Много е красиво наоколо, има големи паркове, в които са поставени барбекюта, маси, пейки, всякакви забавления. Има възможност да се посети Te Anau Glowworm Caves, прави се с лодка през езерото до пещера, в която се наблюдават светещи номатоди. Ние имахме разни непредвидени ситуации и е успяхме, разходихме се покрай езерото. В Те Анау задължително напълнете резервоара, тръгвайки за Милфорд Саунд. Тук са последните бензиностанции. Препоръчвам Te Anau TOP 10 Holiday Park. Ние бяхме в чудесно Matai studio / 65,62евро за 2 нощи през ММТ/, но има всякакъв вид настаняване -от възможност за палатки, бунгала и т.н.

 

Следва...

 

 

 

Редактирано 14 юни, 2017 от Цвете

[Desi75 2338]

Много красота, много......

Цвете, много хубаво разказваш, чакам с нетърпение продължението :-)

[Гост]

@Цвете, изключителни снимки... 

[patilana 10301]

Хайде,Цвете,разказвай.Не ни дръж в напрежение.

[Mary 58399]

Цвети, сложи снимката със знамето и в Галерията на знамето.  

Чуден разказ!

[Ushakal 1164]

Много красиво! А и забавно разказваш. Страшно ми харесват снимките с кръглите камъни, много особено въздействащи са.

[Цвете 16056]

06.06.2017

Традиционно ранно излюпване, кафе на масата в малката градинка пред стаята, птичи песни и свирни. Колко му трябва на човек, за да се усмихне! Днешната ни цел е Queenstown, курортно градче, разположено на езерото Wakatipu. Това е приключенската столица. Тук са  започнали бънджи скоковете и всякакви други щуротии. И непрекъснато измислят нови.

Пътят от Те Анау до Куинстаун е, както се очаква, живописен и разнообразен. Отначало се движим из хълмисти местности, ту има мъгла, ту грейва слънце.

Толкова е красиво, че не говорим даже, само се наслаждаваме. Когато стигаме до езерото Уакатипу, нещата стават направо драматични. Пътя минава точно до брега на места, високите планини отсреща са като постлани с покривки от облачета. И си мисля, какви сме щастливци, че точно днес имаме възможност да видим всичката тази прелест природна!

Queeenstown airport:

Самото езеро е също толкова интересно – има S – образна форма и се простира на доста голяма територия. Пътуването в този ден беше едно от най- панорамните.

За днес имаме предвидено екстремно изживяване – спускане по 130м ZIP line. Kawarau bungy center е на около 23-4км от хотела ни, но има ремонт на един от мостовете над река Kawarau, която тече от Изток и се влива в езерото тук, има сериозен трафик. Чичкото от хотела почти в прав текст ми каза, че сме откачени, дето ще правим такива „глупости“ и ни каза да тръгнем 1 час по- рано. Тоя дебеличък чешит ми стана особено симпатичен, първо като му казах от къде сме ми казва :

- И дойдохте чак до тук?!

- Е, защо? Толкова е красиво, харесва ни.

- И къде бяхте до сега?

- Около Дънедин, Милфорд Саунд

- Пфу! Douptful Saund е трябвало да видите!

Douptful Saund е друг фиорд във НП Фиорланд, но за него трябват 2 дни да речем, защото е достъпен само по море. Явно е по-красив и с по- малко туристически поток. Та да знаете за препоръката на един киви.

Да продължа с The best от деня. Пристигнахме до Kawarau bungy center и влязохме, за да разменим ваучерите за билети. Отново съм взела с намаление от bookme.co.nz малко преди да тръгнем от България – цена за двама $ 50. Попълваме анкетни карти, питат ни за здравословни проблеми, мерят ни колко тежим /тук аз пищя стресната, но после се успокоявам малко, защото съм бая навлечена/ слагат ни печат на ръката и излизаме на площадката да чакаме. Ей, тук е голям купон! От моста нонстоп скачат по-шантавите от нас, завързани за краката с въжето, докосват водата и после ги прибират с лодка долу в реката. Чак и на мен ми мина мисълта да скоча, ама бързо се освестих. Алоооо, а дали ще си добре после, като и на гондола на събора не си се качвала, а,а?

До като чакаме си говорим с младежите „връзвачи“, тези дето по цял ден се кефят, вървеейки по ръба на платформата, танцуват си и са обезопасени с по едно въженце. Естествено – от къде сме? Единия нещо се обърка и казва, че много харесвал нашия чийзкейк. Какъв е тоя чийзкейк, дето и новозеландците чак го знаят?! Ааааа, нещо съм се объркАл, за белгийски неща се сещам май. А другия като го питам знае ли къде е България и той ме застрелва: Ми да, аз съм бил! Къде си бил, бе брато? ЪЪЪ -  Съни бийч. И как е, хареса ли ти? Поклаща ръка – горе долу, …партии. Ясна работата. Ела и се разходи из планините, не че си нямате, ама и наште са красиви. Оказа се, че не само работата му е такава, ами си е екстремист по природа – сноуборд по необработени писти, рафтинг, ей такива лежерни неща го кефят и нищо чудно да цъфне нейде в България пак. Дано не го разочаровам с моите покани!

Ииии ще летим над реката! Овързаха ни сякаш ще скачаме от самолет, двамата се размениха – всеки да провери вързания от другия, снимки – зелееее! Щрак и тръгваме по въжето напред.

После обратно. Егати и адреналина! Викам си това ли беше екстремното ми изживяване? Едно време като паднах по гръб от ореха върху един сандък отдолу, и нямах време дори да усетя болка, щото баба ме подгони с една пръчка: аз казах ли ти да престанеш с катеренето – ореха е крехко дърво, нищо, че е огромно! Е тогава беше по- екстрийм!

Хилят ми се младоците – айде отивай на бънджито! А, да! А нЕма нужда, стара съм вече! Те ми показват албумче, където ми показват снимка на Мери, дето на 91 години си скача и хич не и е.

Абе те Меритата са все такива откачени, аз съм уравновесена жена с име на цвете, хихихиих.

Купуваме си снимките от фотосесията онлайн, т.е. плащаме по $20 на човек и с парола влизаме в сайта им и си ги сваляме. Можеш да си купиш видео, ама то кво е нашето видео? Да беше скок, да се фукам, а то люлеене на люлка.

Каквото и да си говоря, настроението ни рязко се подобри, а имахме остра нужда от нещо разведряващо, заради едни проблеми от вчера. Та хубаво ни се получи, готино изживяване, подходящо за почти всяка възраст.

В тази  местност има много лозя и винарни, които предлагат и вино и храна. Имах идеята да отидем, когато правех плановете, но на място установих, че няма как. Не мога да пия и да карам, не е в града и решихме да се приберем в хотела. Да кажа и няколко думи за него: Amber Lodge Motel /61 евро през ММТ/. Намира се непосредствено до най-централните улици, много хубав хотел – препоръчвам го. В Куинстаун е скъпо, както по нашите курорти, и беше попадение. Почти всички хотели в Нова Зеландия са тип мотели, т.е. една изцяло с френски прозорци стена, обикновено паркираш отпред, легло, баня и кухня в повечето случаи. Точно като по американските филми. От начало бях доста стресната, защото не можех да открия нещо приемливо за по- малко от 100 евро. За 100 евро в Европа се спи в много хубави хотели, а тук ми изглеждаха като пионерски лагер с цялата съпътстваща мизерия на това непознато за поколението след моето място от детството ми. Доста усилия положих, за да намеря прилични места на неразоряваща цена а индийците ми помогнаха да докарам нещата добре. За това и навсякъде отбелязвам къде сме спали, за да е по-лесно за тръгналите след нас.

Срещу хотела  на хълма се вижда Skyline  - кабинков лифт, качващ те до върха. Там има панорамен ресторант, можеш да се спуснеш надолу с едни колички – нещо между, лагерница и картинг. Чудехме му се много. Изглежда впечатляващо – изкачва се почти вертикално, но така и не надвихме обхваналия ни мързел и пропуснахме да си припомним още една щурутия – това с лагерниците.

Queenstown, въпреки че е един от най- туристическите градове, си е едно спокойно и много красиво място. Цялата централна част е заета от продавачници на всевъзможни атракции. Каквото си помислиш. Кеф ти водни, кеф ти сухоземни – всякакви. И кое от кое по – подканващо описани. Имах огромно желание да се качим на Kjet или подобните. Това е моторница, движеща се с 70-80км/ч, прави резки обратни завои, движи се до скали и т.н. За жалост мъжа ми не споделяше моя ентусиазъм и мечтата ми увяхна.

 Разходихме се, навестих си патиците на езерото , хапнахме сладолед, въпреки хладното време. Тук е високо и вечерта ни излизаше пара от устата. Но пък новозеландците са майстори на сладоледа! Навсякъде беше просто чудесен. Попаднахме в една сладкоправница. Не знам как да определя нещото, което продават там, но е невероятно вкусно. Нещо като халва ли, нуга ли, не знам. И сигурно 20 вида. Пробвахме няколко на място и купих едно пакетче микс от 6 кубчета 2 х 2 см, с цена на първокласен белгийски шоколад.

 

 Следва...

 

 

 

Редактирано 16 юни, 2017 от Цвете

[Яничка 22772]

Цвети, днешната порция беше много забавна, почти се смях с глас.

А бива ли такова нещо, вчера на сбирката нищо не обели за ZIP-линията

[Цвете 16056]

Ами нямаше да ти е интересно, ако бях. Пък и както се разбра, очаква се скока ми с парашут за достигане на достатъчно ексремно ниво на изживяване

[Mary 58399]

На 17.06.2017 г. в 0:09, Цвете каза:

Ами нямаше да ти е интересно, ако бях. Пък и както се разбра, очаква се скока ми с парашут за достигане на достатъчно ексремно ниво на изживяване

Само гледайте да не ме забравите за скока с парашут!  

 

Много колоритен разказ за този ден. 

Цвети, аз щях да пробвам и бънджито, и кабинковия лифт.  

[Цвете 16056]

07.05.2017

Както всяка сутрин -кафе, багажа се товари и газ към следващото място от програмата. Преди това, обаче ще се качим на едно високо място, за да се насладим на красотата наоколо - 2nd Bay To The Remarkables. Това са координатите на пътя водещ до горе  „-45.040925,168.753721“.

Снимките, които съм изгледала от мястото са невероятни и се надяваме да видим тази красота и ние. Да, ама не! Тръгваме нагоре и потъваме в гъста мъгла. Кратко двоумене и се връщаме. Тръгваме в посока Arrowtown. Минавайки по моста над реката, поглеждаме към върха с натъжени очи и разбираме, че мъглата е само в основата му. Сякаш пръстен е нанизан, а отгоре си е слънчево. Ех, можехме да имаме своята гледка! До като се чудя да обръщам или не се включваме в главния път и става сложно с обратните завои. Ухххх! Мрънкам известно време, но достигаме до езерото Hayes и спирам на огромен паркинг на брега му. Слънцето напича, есенните цветове наоколо направо избухват, тишина, птичи хор пее та се къса! Какво му трябва на човек!

Трудно се откъсваме от тук, но продължаваме по брега на езерото, а не по главния път към следващата точка Ароутаун. Това е „историчиско“ градче, в което се е добивало злато, едни от първите жители са китайци. Паркираме в близост до запазените китайски постройки. Те са до реката, тук има екопътека, всичко е маркирано и онагледено на табла. Опитваме се да повървим, но се отказваме, нещо не се впечатлихме. Тръгваме през центъра – то цялото градче е около главната улица. Всички сгради тук са сякаш нарисувани от художник с усет към детайла. Едни филигранни орнаменти по верандите, цветя, накипрени градинки. Магазинчетата и кафенетата, помещаващи се в тях все още са затворени. Разбираемо е – 9ч. в неделя е. 

Тръгваме с едно хубаво чувство от прелестното градче. Малко след него отбивам от шосе №6 по Crown Range Rd. Причинатае , че ще минем по един главозамайващ маршрут. На карата пътя изглежда така, сякаш писеца на уред за измерване на земетресения описва 8 степен трус – поредица от 180 – градусови завои, обещаващи спектакъл от гледки. Изкачваме се до направен нарочен паркинг, за да се насладиш на гледка над цялата равнина. Прекрасно!

Продължамваме нататък, пътя продължава да се изкачва, движим се почти по билото на планината, завоите не са обратни, но за сметка на това са безкрайна поредица. Достигайки най-високата точка, виждаме скреж в по – усойната част от пътя. Не успяваме да спрем на поредния lookout, защото се пада от дясната страна точно на завой. За радост има друг по - надолу, където успявам да се мушна.

Всички тези места за спиране, дали за гледки, дали за почивка, са обозначени с табели и знаци много преди да ги достигнеш. Например – място с панорамна гледка след 400м в дясно. Наближавайки, ти посочва точно къде да завиеш в дясно. За нас е впечатляващо, ние тук дори указателни табели за пътищата нямаме.

Спускайки се към низината, достигаме до Cordona. То не е градче, а явно местност. Има една дистелерия,  няколко хотели и точно на отбивката за дистелерията на широко място с дървена отграда, на която са завързани хиляди …. сутиени. Аз съм виждала мястото на снимки и липсва изненадата, но е впечатляващо, защото това е инициатива на местната организация за борба с рака на гърдата.

Продължаваме през долината, релефът наоколо е сякаш смачкан лист хартия. Такива странни форми имат възвишенията. А пък зеленото на поляните е така зеленооо. Проличава, че отиваме на север. В най-южните части на острова поляните са по-скоро жълти вече.

Скоро достигаме крайната точка за деня Wanaka. Поредното курортно градче на едноименно езеро. Много е рано и отиваме да видим най-известния музей тук Puzzling world.  Тук илюзията е водещ фактор. Стая, където изглеждаш както джудже, така и великан, стая с наклон, на който преди да стъпиш още залиташ назад – човешкия мозък е чудно нещо. Много ни хареса, има лабиринт в двора, в който се повъртяхме известно време. Всичките илюзии са приятно преживяване за малки и пораснали деца.

Отидохме да оставим колата в Alpine Motel Wanaka /48 евро през ММТ/ - много горещо го препоръчвам. Ако администраторката беше тук, щеше да ни настани, но беше отишла някъде и бележката на офиса указваше да се върнем в 14ч. Мотелът е почти  в центъра, на 10 минути от езерото и се отправяме натам. Поредното прекрасно място -  чисто, подредено, идилично чак!

Разходихме се по брега, тръгнахме в обратната посока към крайбрежните заведения.  Тук осъзнах втора грешка в плана. Въобще на трябваше да оставаме тук. Час -два са достатъчни  на градчето, ако не обикаляш по околните хълмове за снимки, примерно. Можехме да продължим към западния бряг, който пропуснахме. От скука седнахме в едно заведение с фюжън азиатска кухня и страхотна тераса към езерото.

Момчето ми беше гладен и си поръча, а аз се задоволих с бира Асахи- любимата ни от Япония. Седим и чакаме 10 минути. Решавам и аз да взема нещо за хапване. Избирам нещо с патица. След 10-15 минути ми носят палачинки с пълнеж и супер сладък сос вътре. Поливам със соев сос, за да докарам вкуса до приемлива сладост, а моя мъж още чака. Питам сервитьора какво става, ауу объркали са, забравили са, ей сега. До мен се оформя буреносен облак в лицето на гладен и ядосан мъж. Я, виж какво е спокойно и красиво, не се ядосвай, сега ще донесат. Да бе! Не помагат разни разсейващи и мили думи. Още 5 минути и тръгвам, кви са тея идиоти почти час да чакам! Донасят му след още известно време….две хамбургерчета, презентирани на дъска. Е, за това ли чаках толкова време!? Ами фюжън е това, какво искаш.

 Върнахме се до хотела, настаниха ни и попитах симпатичната рецепционистка какво мажем да видим и се оказа, че сме видели всичко. Питам за известната винарна Рипон. Била на около 30-40минути пеша. Ентусиазирани тръгваме, минаваме през огромен парк,

вървим покрай шосето, но преценяваме, че не си струва да си даваме толкова зор, за да стигнем половин час преди да затворят в 17ч. Предсатвяте ли си? Подтичваме, пристигаме запъхтени и едва поемайки си въздух  казваме : сипИ по едно вино, да видим хубаво ли е! Пием бързо, защото хората трябва да метат. И аз си го представих цветно. Е, не! Ще си купим вино от магазина и ще си го пием с кеф на масичката пред стаята. Хайде обратно и по плажа стигнахме до центъра. Напазарувахме си в огромен супермаркет и се запътихме към днешния ни дом. И пак се отплесвам зяпайки по хорските дворове. А то красота и чудо! Едни си имаха и рекичка!

Близо до хотела фокусирах хълмче с паметник и много бързо стигнах по уличката до горе. Бях наградена с прекрасни панорами.

 

Тази вечар ще печем месо на барбекюто в обширния двор на мотела. То е газово, ние имаме такова и си знаем как се действа. Е да, но не успяваме да го запалим. Викаме мацката, тя вика собственика и най – накрая пламва огън. Мятаме една мръвка и шефа вика : а, не така! Паглежда тарелката: „Това е хубаво месо и сте дали доста пари за него/агнешки стек/ . Спускате капака на грила, когато температурата достигне 250 градуса слагате месото на плочата. Цссссс и като  започне да излиза кръвта нагоре, обръщате да се запечата. После се слага на скарата да се допече бавно.“ Благодарим и следваме инструкциите на майстора. От огромните храсти на улицата съм си чупнала клонки розмарин и ни се получи у-ни-кал-но!

А и виното, което купихме днес беше добро, така че имаме хепиенд.

 

Следва...

 

 

Редактирано 17 юни, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

08.05.2017г.

Преди да тръгнем от  мотела в Wanaka подарявам на администраторката магнит от София с 4 емблематични снимки и тя е истински трогната и разпитва кое какво е. Сърдечно се сбогуваме и поемаме към едно от най- красивите места  - езерната област и планини Южните Алпи, наречен връх Aoraki или Cook.

Доволна съм, защото слънцето грее, небето е синьо и гледките са отново прекрасни. Движим се по шосе 8, преминаваме през планински проход, който както се очаква е с много завои, много качвания и слизания. Пътищата в Нова Зеландия следват релефа на местността, природата се щади, не се строят много пътни съоръжения като естакади и мостове. Такива има около големите градове. Иначе пътищата са двулентови, като на места има изпреварваща лента, разбира се оказана с табела още километър преди да се появи. Ако имате опит из нашите планински пътища, то няма да сте напрегнати при шофиране тук. Максималната скорост е 100км/ч, в градовете е 50км/ч. В болшинството от случаите се спазва стриктно. Аз много внимавах за скоростта.

Стигаме до Waitaki district, чиято граница е на върха на поредното възвишение. Естествено има паркинг с вю. Дори и пожълтялата трева е красива, огряна от слънцето грее в злато.

В следващите минути по пътя времето сменя настроението и потъваме в мъгла. Малко преди градчето Twizel минаваме покрай малки езера от двете страни на пътя. Спирам и хуквам към брега като хипнотизирана. Есента е моя любим художник! Приказно е. Наоколо е пълно с фотографи, кой от кой с по - голям статив и обектив. Е, как не, просто не можеш да откъснеш поглед.

Наближаваме езерото Pukaki. Известно е със електриково синия цвят на водите си. Аз си мърморя молитви Шефа да разпръсне облаците, та да успее слънцето да огрее синьото огледало. Къш де! Тц! Молитвите свършват работа на половина. Синьото не е толкова синьо!

Пътуваме по протежението на езерото, и там където свършва вече гледката е заменена от планините, покрити с вечни снегове.

Връх  Aoraki / Cook е най – високия в Нова Зеландия -   3754 м. Много популярно място и има защо. Има множество трекове и разходки. Ние идваме тук, за да направим популярния Hooker Valley track, завършващ в подножието на mount Cook, на брега на ледниково езеро. Първо отидохме до мястото с хотели около туристически център и музей.

После се спуснахме  в ляво, по отклонението за начало на трека. Има паркинг, тоалетна и табели за упътване. Това си е приятна разходка, почти без стръмни участъци, преминава се през три въжени моста над млечната река. Така си се казва Milk river, а и така изглежда. През цялото време се чувствах сякаш летя, толкова е красиво наоколо, толкова е вдъхновяващо, чувстваш се благодарен, че се докосваш до природното съвършенство.

Първо се достига до езерото Muller, което също е ледниково. Него ще го видим от различни точки, под различен ъгъл и все ще е прекрасно.

В голяма част от трасето се движим по повдигната дървена пътека. Има много хора, дори и тези сладури, дошли на фотосесия тук. Яко!

Слънцето се преборва с облаците и имам моето синьо, но огледално – на небето. Приближаваме към върховете и вече се виждат ледниците по склоновете. И са синиии! За първи път успявам да зърна ледници или гледчери, не съм сигурна как е точно да се нарекат, но съм преизпълнена с емоции и направо си крещя тихичко от кеф! Красота, красота!

Постепенно стигаме до езерото, крайната точка на разходката. Пак се смрачава, започва да духа и става хладничко. Закопчаваме якетата, слагаме качулките. Преди него има леко изкачване и в един момент се показва наградата ти долу – езеро с ледени късове в него. Леле! Чак млъквам от възторг!

Поседяхме, пипнах водата – бррр – ледена. Мойто момче си носи кенче с бира, за да я изстуди на леда. Правим фотосесия на бирата и изпиването и, а онези младоженци пристигат, тя запретнала раклАта и с гумени ботуши, той с яке над смокинга, но все така усмихнати и щастливи.

Трудно си тръгваме, но няма как, времето напредва. По пътя обратно спираме до мъничко прозрачно езерце. Боже, не мога да спра да се наслаждавам и да възклицавам!

Целият маршрут е прекрасен. Пише, че е 3ч и половина, ние го изминахме за 2,30 - 2.40ч. със много спирки, 20-ина минути на езерото, снимки и т.н. Вървим бързо обаче, хеле мъж ми. Накрая подтичвах след него, защото бързаше да стигне до паркинга, диуретичния ефект от бирата се прояви. Изръмжавам, когато го настигам и получавам изръмжаване - казал ми е, че ще бърза, що тичам!? Явно оглушавам.

Тръгваме обратно покрай езерото Пукаки. Не ми се получава синьото пак, но е красиво и в този нюанс.

Вече е около 18ч., слънцето залязва,  преминаваме край някакъв язовир.

Стигаме езерото Текаро вече е почти мрак. Паркирам и се спускам от склона долу до брега. Покрай мен подскачат цяло стадо зайци.

Разочарована, че не стигнахме навреме за гледка по светло тръгваме. Наоколо има много китни хотелчета, строят се още. Накрая на селото виждам супермаркет и спираме за печено пиле и бутилка вино, защото не се знае в селцето Fairlie, където ще нощуваме, дали ще открием работещ магазин или ресторант. Продължаваме  през поредния планински проход. Вече е абсолютно тъмно, а някои карат на дълги или са с високи фарове зад нас. Прибирам огледалото за обратно виждане нагоре, а мъжът ми започва да ме навигира досущ като на рали. Тука имаш десен завой, не много остър, следва ляв, още малко и имаш обратен. Забава! Към 20,30ч вече сме се настанили за последна нощувка на Южния остров в Pinewood motels. Доволна съм, това беше едно от най-добрите възможности. В този район  около езерата нощувките са безобразно скъпи. Аз успях да го взема през Hotels.com с код -10% за 68 евро.

С удоволствие си хапнахме пилето и пийнахме вино, и щастливи от днешните емоции заспахме. Аз сънувах ледници….

 

Следва...

 

 

Редактирано 20 юни, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

09.05.2017г.

Ама много са им удобни леглата на кивитата! На повечето места има електрически нагреватели даже, да си стоплиш д ..то, ако е прекалено студено. Така хубаво се наспива човек и се буди …. рано. А като пиеш кафе и приготвиш багажа, няма какво друго да правиш, освен да хванеш пътя. Правим спирка за закуска на едно приятно място

и много бързо стигаме до Christchuch, най -  големия град на Южния остров. Веднага има промяна – много пътища, коли, дори виждаме някакви заводи. Абе, много различно! Влизаме в града и намирам безплатно място за паркиране в близост до училище и парк. MapsMe ме позиционира, бодвам карфичка  за колата и тръгваме към центъра.

Навсякъде се виждат или укрепени сгради, или строежи, последствията от голямото земетресение от 2014г. Това не пречи да се поддържат градинките и обществените паркове.

Пием по едно силно еспресо от каравана на площада пред катедралата и се връщаме обратно.

По пътя минаваме през крайните квартали, много ми хареса. Пак красиви къщи и градини, подредено, просторно. Имаме полет в 16,50ч. до Уелингтън, а трябва да върнем колата преди това. Голям смях беше със зареждането на резервоара. Докато открием бензиностанция, навигацията ни прекара с три кръгчета около летището. Разгеле! Намерихме, да ама няма човек – автомат за карата на колонката. До като зацепя, че първо вкарваш пин – а , после зареждаш колкото искаш и ти дърпат сумата, направих поне 2 опита. Ми то е за граждани!

Връщаме колата, качват ни на шатъл и зачакваме полета си на летището.

Кратък  40 минутен полет и сме в столицата Wellington.

Градът се намира съвсем в южната част на Северния остров, накацал по хълмовете на живописен залив. Тук е съсредоточена административната и политическа управа на Нова Зеландия и много IT фирми.

Посреща ни Гандалф:

От летището след малко чакане взимаме автобус 91 / $9/рр кеш! от шофьора/ и пътуваме около 30 минути през осветения град, защото вече е тъмно. Трябва да звъннеш с бутон, за да слезеш, аз си знам спирката, обаче не я съобщават и я пропускаме. Като виждам, че се отдалечаваме, натиснах бутона, за да не пропуснем и следващата. Добре, че са на кратко разстояние. Наоколо е оживено и шарено, харесва ми. Както ще разбера на другата сутрин, Уелингтън ще ме очарова прекомерно.

 

Хотелът ни  Quest On The terrace /70 евро през ММТ/ се намира на успоредната улица над тази, на която слязохме, но трябва да заобиколим, защото няма преки. Бая стръмно беше и с раниците на гръб ни дойде нанагорно. Сградата се оказа апартаменти с рецепция. Много го препоръчвам – точно в центъра, ограмна кухня и пералня със сушилня. Метнахме багажа и тръгнахме към магазина, намиращ се до входа на Cabelcar. За него – утре. Минавайки по пряката към долната улица забърсваме кутия суши на половин цена  - $5 от малко дюкянче. Впрочем, сушито навсякъде в НЗ е чудесно и е разбираемо, много японци има. Избираме си замразени пици и бутилка вино и марш обратно. Оказаха се вкусни. Събирам всички носени дрехи, барабар със суичерите, чета упътването на пералнята и натискам старт бутона с кеф. На другата сутрин всичко беше изпрано и сухо.

 

Следва...

[Цвете 16056]

10.05.2017

Днес имаме време до обяд да разгледаме Wellington. Освобождаваме апартамента и оставяме багажа на съхранение на рецепцията. Там една усмихната мъжкадана хвана двете големи раници и третата по- малка и ги отнесе в стаята, въпреки опитите на мъжа ми да помогне.

За 10- на минути стигаме до Cable car, едно старовремско трамвайче, което се изкачва по хълм до Ботаническата градина.

 

Самото пътуване е приятно и шарено в осветените тунели. Гледката от горе е красива, а градината е идеално място за разходка. Ние не  и отделихме много време и слязохме обратно.

Втората ни цел е музеят Te Papa. Тук останахме около час и половина, защото нямахме време, иначе може и 3 пъти по толкова. Много съм впечатлена от музейното дело в НЗ. Истински модерни музеи, много мултимедия, интересно експониране. За битката на Галиполи тук има цял отдел, а тази битка е разгромна за тяхната армия. Има къща, в която се демонстрира земетресение, филми за вулканите, научни игри.

 Продължихме с разходка по крайбрежната и централните улици. Уелингтън много ме очарова. Има атмосфера, някак го обикнах. Този град е известен със срещите на ветровете. Е, ние явно имаме късмет с подобни градове. Както и в първия ни ден в Кейптаун, и тук уцелихме сигурно един  на милион безветрени дни. Като гледам снимките са мрачни, но беше топло и много, много приятно. Прекрасно беше, не ми се тръгваше.

Но имаме си програма, трябва да вземем кола от градски офис на АСЕ / препоръчвам ги!/ и от там да продължим към Tongariro National park. От автобуса видяхме гарата, стадиона,

 и парламента.

А любезния шофьор ни свали точно срещу входа на компанията за коли под наем, след като го помолих да ми каже коя е нашата спирка.

Преходът е около 340км и не можем да се мотаем много. Спираме по път, за да напазаруваме от един супермаркет и се отправяме по шосе 1, което се вие покрай западния бряг на Северния остров. Спираме , разбира се.

Изследователят в екипа намира някакви балоноподобни  същества, пипна едно и нещо го жарна. Защо пипаш бееее? Ох!

Та онзи ден гледахме по Нешанъл джеографик, че това било Португалска галера, някакво медузоподобно, което имало дълги до 3м пипала като мрежа и било много отровно. Тези бяха мъртви  на брега и нямаха пипала, но знае ли човек.

 

Имахме още няколко спирки по пътя на чудесните им места за почивка, които не можеш да подменеш

и вече на смрачаване се появи силуета на вулкана в далечината.

Това е онзи вулкан от Властелина, в който живее злото  - Мородор!  Mount Ngauruhoe  или още наричан Дуум. Избрала съм хотел в подножието на друг връх – вулкан Raupehu, за да можем на сутринта да се качим на седалков лифт до него и да видим вулканите от високо. Най – известният трек в НЗ Tongariro Alpin crossing, 19,4 км, реших, че не е по силите ми и ще се задоволим с гледки от високо. Такъв беше плана.  

Та хотелът си го заплюх още като го видях, успях да го взема от ММТ, като платих и със събрани точки и ми излизе 69 евро. Chatteu Tongariro Hotel, построен през 1929г. с тежък , но захабен интериор в общите части. Стаята ни беше ремонтирана скоро и перфектна. Разходихме се вече по тъмно нагоре по пътя, играхме снукър на огромна маса, но с криви щеки и беше голям смях.

И преди да си легнем видяхме през прозореца, че започна да вали. Ох, дано спре до утре!

 

Следва....

 

Редактирано 21 юни, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

11.05.2017

Първото нещо, което правя като отворих очи е да надникна през прозореца. Оооо, не! Вали. Още сто пъти гледах докато пия кафе и събирам багажа. Единствената промяна е, че вали по-слабо. Тръгваме нагоре по виещия се път към лифта. Много мрачно и мъгливо. Изминаваме почти половината път и мъглата става „враждебска“/ от Връждебна/ Нищо се не вИди! Аз съм готова да ревна и спирам на една отбивка. Няма никакъв смисъл да продължаваме нагоре, не се вижда нищо. Правим няколко снимки малко по-надолу, където има що годе някаква видимост и с огромно нежелание се отправяме в посока езерото Таупо. И до сега най -голямото ни съжаление, че не видяхме вулканите.

По пътя ту вали като из ведро, ту намалява. Достигаме до южния край на езерото Таupo. Това е най-голямото езеро в НЗ намира се почти в центъра на Северния остров и като се погледне на сателитна снимка изглежда, сякаш е дупка в картата. Както всички езера тук и то е в кратер на вулкан, но този вулкан е имал изключително силно изригване в 135 г от Новата ера, толкова мощно, че е взривил собствения си кратер. За това е и разлато и плитко езеро – плато, а не като другите – в чаша. Дори има писано в китайски и гръцки хроники за този взрив, повлиял на цялата планета, може би. Ние спираме до водата и ни прилича на море. Надвисналите облаци аха да се изсипят. Ама мокър от дъжд не се бои, та вече ни е все тая, нали ми заминаха вулканите… Ох, още ме е яд! Та спираме на една отбивка до брега и както може да се очаква, ако има птиче присъствие тъдява, то ще се изсипе да ме приветства. Три  грациозни черни лебеда се затичват към мен и застават на една ръка разстояние.

Можех да ги докосна, ако нямах морални задръжки относно допира на животни. Не е редно да се пипат, те не са играчки, може да им се навреди, според мен. Отварям багажника и почвам да ровя. Имаме само една филийка хляб и я накъсвам на залъчета, за да дам на всички. Как може точно сега да нямаме нищо друго! Сори, патета, това беше почерпката. А те не си тръгват и напират. Тръгнахме си ние. Карам покрай езерото и ни плющи такъв дъжд, че чистачките не смогват. Какво го разсърдихме това време? Влизаме в градчето Таупо. Дъждът съвсем леко е намалял. Паркирам на някаква уличка с магазини и опаковани тръгваме за кафе и нещо за хапване. Кафето е идеално, както винаги. За кифлата от пекарната не съм толкова възторжена. За разходка не става. Качваме се в колата и отиваме на паркинг до езерото. Слизаме съвсем до брега и се скриваме под едно дърво. За около 10 минути почти спира да вали. Не сме имали някакви специални планове за тук, но поне можехме да направим едночасова разходка покрай красивото езеро.

Сега тръгваме нататък към Huka fals. Съвсем на близо е  - 10 минути, указано е с табели къде да се завие и да се паркира. Не се съмнявате, че мястото е станало известно от Властелина на пръстените, нали? Всъщност това не е точно водопад, а стеснение на река Уйкато и там водата се движи с бясна скорост. А цветът на водата е бяло син! Въпреки лошото време има много хора. За късмет почти спря да вали.

От тук към следващата хобитска атракция, този път позната от филма „Хобит“. Това е онова място, където джуджетата се спускат в бъчвите по отприщен бент. И в действителност си е точно отприщване на язовир. Aratiatia Power Station бива изпускан на определени часове – 10,12 и 14ч. Това е през зимата През лятото мисля, че има и в 16ч. Малко се повъртяхме и връщахме, докато намерим точното място за наблюдение. Паркира се точно до язовирната стена – има голям паркинг. Може да се застане на моста, който е над стената, но по- хубаво е да се наблюдава отсреща. Като се пресече пътя се тръгва в дясно по пътека, има указания, и за 7 – 8 минути се стига до нарочно изградена площадка. Чакаме. В 14 ч. завиват сирени. И полека започва да се стича вода по стената. И както долу тече една бара, след 10 минути се е появила буйна пълноводна река. Интересно е и наоколо е много красиво.

Пътят ни  продължава към Rotorua. На 35 км от брега се намира геотермалния парк Wai – o -tapo. То тук навсякъде около пътя пуши и бълбука, но този е най – препоръчвания. Решаваме, че ще спрем да го разгледаме, защото е рано – към 15 ч. Купуваме билети, като забравям да взема от колата талоните за 10 % отстъпка от списанието, естествено. Записваме се в тетрадка с час на влизане и какъв цвят ни е колата, получаваме карта на парка и влизаме. Още отвън се усеща задушливата меризма на серни изпарения, вътре се добавят и кълбата, пелините и всякакъв друг вид форми на самите изпарения. Навсякъде ври, бълбука чува се, сякаш кипи мазнина в тиган. Има големи езера във фосфорисциращи цветове, поточета, кални бълбуци, серни пещери.

На много места има знаци да не се пипа и преминава – 100 градуса е водата. Разказвам вечерта на моята приятелка и тя пита: Твоят мъж пипна ли? Ей, как го познава! Може ли да не пипне. Вървим и той съзира едно малко бълбукащо кръгче и бърка в него. Добре, че не му се свлече кожата. Тука, казва не пише да не се пипа. Е, да, само на 2 м има табела.

Цялата обиколка е 75 минути по брошурата и на практика е така. Хареса ни, въпреки че не видяхме най-голямата атракция Lady Кnox. Тя всъщност е гейзер, който изригва всяка сутрин в 10,15ч с малко помощ на шепа …сапун. Хвърлят сапун на прах в дупката и той помага да се намали налягането между врялата и студената вода отгоре и така се получава зрелището. Мокри сме от влагата и топлината и от непрестанния дъжд. Поне вали слабо. Доволни сме и сме толкова заредени с емоцията от видяното днес, че се сещаме за вулканите само през 10 минути.

Близо до входа на Wai – o -tapo, отвън има Mud Pool, но ние го пропуснахме. Мястото, което много исках да видя беше Kerosene Creek, на 5 км от тук. Това е топъл минерален водопад, намиращ се насред гората. Абсолютно СПА удоволствие при това безплатно. Да, но вече беше доста хладно и желанието ми премина. Хайде утре.

Роторуа е следващата ни спирка, където ще останем за 2 нощи. Хотелът е Studio motel /Booking – $160/ се намира на главната улица. Дойде младежът – собственик, води ни в една стая с вход откъм улицата. Влизаме и около кухненската мивка мухички. Аз размахах ръце, нацупих се и момчето без да кажа нищо ни смени стаята. Това вече беше в двора, има кухня с печка и голяма баня с джакузи. Вече сме доволни. Упъти ни до близкия супермаркет и през продължаващия порой подкарах. На прибежки от и до колата и окончателно се спряхме в този ден за почивка.

Редактирано 22 юни, 2017 от Цвете

[Сосче! 595]

О,Цвети чета ,чета и много благодаря!