Нова Зеландия – 15 дневна автомобилна обиколка

[antea 13297]

разкошен пътепис се получава, поздравления!

[Цвете 16056]

12.05.2017

Отварям си очите, поглеждам през прозореца – излива се порой. Ей, аман! Мотая се, момчето се наспива до по-късно и към обяд вече не издържам и заявявам, че ще излизаме. Навличаме шушляците, правя консултация с хоста и тръгваме към центъра, т.е. към брега на езерото Роторуа.

Доста сме далеч от градската градина, преджапваме в съпровод на ръмженето на мъжа ми и стигаме до красивия музей. Не ни се получи да сме на сухо – затворен е за реконструкция.

Ми като няма нищо за душата, поне да поглезим тялото. Щом сме в новозеландската СПА столица, ще ходим на СПА. Проверяваме първи вариант – Blue Baths, намира се в градината, в дясно, като си с лице към музея. Не ни хареса, въпреки по- ниската цена - $11/рр. Продължихме към  Polynesian Spa, най – известни тук. Взехме си частен басейн 30 минути $29/рр.  Много ни хареса. Абсолютно уединение, изглед към езерото, водата – 38 градуса, басейна е като естествен – от камъни. Голям кеф!

Оказа се, след като се върнахме, че и действието на водата е много силно. Мъжът ми не усещаше болка в рамото, контузено на тенис, а мен коляното спря да ме боли известно време. Това го установихме в София с учудване. Що пък да не идем на водолечение пак, а?

След баните освежени и огладнели продължихме с грижите за талата – пазар, хапване, почивка, ей такива прозаичности.

За вечерта имахме резервиран тур в маорското селище Tamaki. Пак съм го взела с намаление – на половин цена $60/рр. В 15,55ч трябваше да ни вземат от рецепцията на хотела. Позабавиха се. Пристигна един автобус, доста ретро, и шофьорът – гид беше в тон с него, но се оказа голям купонджия. Обиколихме из града, за да вземем още хора, повечето се мотаеха невъзмотими, че цял рейс народ ги чака. Малко преди 19ч.  бяхме вече в селото. То се намира извън Роторуа – на около 30 км., съвсем близо до геотермалния парк Wai – o - tapo. Всъщност радвахме се, че го видяхме вчера,  защото днес дъжда щеше да провали нещата. Като пристигнахме поспря да вали. Влязохме през портите, заедно с хората от още 3 или 4 автобуса. Всеки бус си е избрал представител, който ще се включи в представлението, като покаже миролюбивост, за дd ни пуснат маорите в дома си. Дето се казва, гоним автентичност на отношенията.

Бях доста скептична към цялото нещо, но с ръка на сърцето признавам, че тези хора ме опровергаха.

Още от начало, пристигнаха на истинско кану, гребеейки по канал, въпреки студа и дъжда бяха голи и боси, с татуирани лица. Изпълниха всички ритуали и танци, разделиха ни на групи / по автобуси/ и ни поведоха из гората от каури да ни показват характерни неща – къщи, лодки, женски танци, мъжкия фамозен танц Хука, в който включиха всички мъже от групата, дори и моя. Навсякъде се повтаряше „Kiora!“, което е на маорски „здравей“ и „ довиждане“. Падна едно плезене, едно надвикване „Ха!“ Голяма забава!

Заведоха ни до мястото, където се готви храната, а именно в нарочно направени кладенци, в които се спускат големи метални кошници и се готвят на парата на земните терми. Пред нас махнаха покривалата и капака и започнаха да вадят една след друга кошниците с месо, зеленчуци – поне 3 – 4 бяха.

Последва представлението с песни и танци в  зала. Много хубаво пеят маорите! Много приятно беше цялото изпълнение.

Накрая следваше вечерята. Както казах, бях скептична, мислех, че ще претупат нещата, особено храната. Нищо подобно! Имахме бюфет с отрупани маси с телешко, пилешко, свинско, риба, миди, салати, зеленчуци. Накрая имаше два вида десерт – топъл шоколадов кейк със сосове и „Павлова“. За незапознатите със сладкарските наименования, това е торта огромна целувка със сметанов крем и плодове. Тази беше с маракуя, ако това е името на пешън фрут. Всичко беше изключително вкусно. И с изключение на двата ми десерта, единствени ние от нашата маса не се включихме в масовото „плюскане“. Така, че яденето като за последно при олинклузив не е само байганьовска черта.

След като ни нахраниха, всички сервитьори и готвачи се събраха и ни попяха. Имам чувството, че всички маори пеят и то прекрасно. Цялото изживяване беше уникално, нищо, че е направено за туристи. Страхотна идея, чудесно реализиране и високо ниво на поддържане на качествен търговски продукт. Препоръчвам Tamaki maori village!

Още по – забавно се получи връщането с автобуса. Шофьорът ни пя през цялото време, като докара точния тембър на Луис Армстронг. Изкара репертоар от известни интернационални песни и обеща да научи и българска песен. На слизане подаваше ръка на всеки и си казвахме „кАките!“(довиждане)

Следва...

[Цвете 16056]

13.05.2017

Ослушвам се – тихо е, дърпам завесите – Ураааа! Грее слънце! С усмивка потегляме към днешната цел, а именно Hobbiton movie set. Отиваме на гости на Билбо Бегинс, Фродо, Сам, Мъри, отиваме в Графството!

То се намира близо до град Matamata във фермата на фамилия Александър. През 1998 година режисьорът Питър Джаксън издирва ферма за снимачна площадка на екранизацията на романите на Толкин „Властелинът на пръстените“. Режисьорът е търсил просторно място с голямо, симетрично дърво. Тук е открил своето  „Party tree“, онова, около което стават празненствата и се пускат фоервергите. Започва се  изграждането на Хобитон през 1999год. с помощта на армията на НЗ. Построяват се 39 хобитски дупки -къщи и кръчмата Зеления дракон. Уговорката е била след приключване на снимките всичко да се върне в първоначалния вид. Както знаем след колосалния успех на Властелина, към Нова Зеландия и в частност към Хобитон започват да се стичат милиони туристи. Семейство Александър явно нямат нищо против да бъдат милионери и гостоприемно продължават да управляват своето приказно графство. Вече изказах мнение, че Питър Джаксън трябва да има паметник в НЗ.  

Отделно пътят до Хобитон е толкова красив, че ти се иска да пееш. Просторни поля, хълмове, овце, зелено, зелено,зелено…

Нашето желание да видим това място, пренебрегвано от някои хора е, че сме огромни фенове на „Властелина на пръстените“ и на „Хобит“. Когато мъжът ми четеше книгите, аз твърдях, че не обичам фентъзи. Когато излязоха филмите бях запленена за цял живот. И се знае, че станеш ли фен на нещо, искаш да се докоснеш да всичко свързано с нещото. Цената на 2 часовия тур е $79/рр и ние бяхме си осигурили онлайн билетите за този в 11ч. Туровете могат да са с начална точка I – site Matamata или  Shire’s rest ( непосредствено преди входа на фермата) . Ние паркирахме на паркинга на Shire’s rest, имахме време за кафе и сувенирния магазин.

Продава се и „my precious“.

В уречения час пристига автобус с шофьорката ни Пит и гида Сара ни повеждат към приключението. През цялото време се движим с гида, следи се различните групи да не се смесват и настигат, да има възможност за снимки и наслаждаване на прекрасното място.  Първо минаваме през градината, за която се грижат трима градинари.

Дупките не са „обитаеми“. Има само една – тази на многодетното семейство и тази на Билбо Бегинс, които са пригодени за снимки и от вътре. Интересното е, че къщата на Билбо е направена с различна височина вътре. Там, където са снимани сцените с хобитите и джуджетата е високо, а  е ниско за сцените с Гандалф. Вече бяхме видели този ефект в музея в Уанака. Много интересно е изкуственото дърво – дъб, което расте над къщата. Никога не може да се предположи, че не е истинско. Сглобявано е 10 месеца и струва някакви хиляди долари. Няма как да опиша емоциите, няма как всички да харесваме всичко. Аз се чувствах като дете в сладкарница, ама такава с най- красивите и най, най, най- вкусните сладкиши!

 

"Party tree"

Eто тук се вижда изкуствения дъб.

Накрая имахме почерпка по избор в „Зеления дракон“ с джинджифилова бира, ейл и още нещо, което не пихме и не помня.

Прекрасност беше! И сега се вълнувам, връщайки се към тези няколко часа.

Следва....

 

Редактирано 30 юни, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

13.05.2017г.

Тръгваме си след емоцията Хобитон и се насочваме към полуостров Coromandel. Това е първото място достигнато от Капитан Кук и е изключително красиво. То кое ли място тук не е красиво!? Днес е събота и очаквам повече трафик. Имаме две нощувки в град Whitianga, който се намира в „горната дясна част“ на полуострова. Аз решавам, че искам да обиколим по пътя от лявата страна и достигайки до град Coromandel да пресечем надясно и да стигнем крайната цел. На тръгване, ще минем от дясно на полуострова. Речено – сторено. Ама не съвсем. Спирам преди град  Thames, в началото на левия път, кефим се на отлива, щракаме снимки и тръгваме по пътя покрай морето.

Тръгваме и след 10 минути спираме в грандиозно задръстване.

Не мръднахме 30 – 40 минути. Оказа се, че има свлачища по пътя. А пътя, ох, пътя! Представете си две платна, широки по толкова, че колите се разминават на една боя разстояние, от ляво долу – морето, няма банкет, няма мантинела. И всичко това е наниз от живописни последователни завои. На всичкото отгоре океанът тук беше кално кафяв и хич не беше красиво. Взе ми се здравето до като стигнем Коромандел. В началото на града спрях да заредя бензин и попитах момчето дали е добра идея да минавам по път 309, за който бях чела, че е страхотна красота, има парк с огромни каури, разни извори.

-           Не минавай от там! - рече младежа.

Едвам ме нави! След като сама си причиних екстремно шофиране и стрес, проявих разум и подкарах по царския път. Ма то е царски планински път – с хубав асфалт, изкачвания и безброй завои. Но пък наслада за очите. Изкачихме планината и спряхме на вю поинта. Божеее! От тук се вижда полуострова на 360градуса. Една приятелка ме пита: не се ли разплака при тая гледка? Ами на косъм бях, хахахах.

Продължихме по завоите надолу и достигнахме десния, източен бряг на полуостров Коромандел. Изведнъж съзирам пътен знак с нарисуван пингвин и скачам на спирачката.

Тръгваме по брега да търсим пингвините. Слънцето залязва, океанът се отдръпва стотици метри от брега, няма никой освен един каякар, навлизащ във водата, и си казваш: Благодаря!

 

Пингвините пак не ни се показаха и след 30 минути шляене по плажа се натоварихме и акостирахме в днешния ни дом в Уитианга. Това е едно малко хотелмче на 2 минути от центъра, с артистично обзаведени апартаменти и прекрасни домакини – Sea Gypsy Motel/$160 от Booking/ Бяхме само ние в общо 5 -те стаи и никой не ни притесни през целия престой. Пообиколихме наоколо типичното курортно градче. Сакаш сме в Приморско извън сезона. С тази разлика, че тук е просторно, няма сергии, къщите са делече една от друга и има уникален залив.

Вечерта имаше пълнолуние, а и тук беше достатъчно тъмно, за да се насладим на звездите и „Южния кръст“ се виждаше перфектно. Дори беше добър изборът ни на виното за тази вечер.

 

Следва....

Редактирано 30 юни, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

14.05.2017

Морският ни ден започва! Искаме да отидем на плаване с корабче. Гледала съм различни компании, като всички имат тур от 10 – 10,30ч. Чакаме на малкия фери терминал, но лодка не идва. Решавам да звънна по телефона и се записахме за тура в 13.30ч. По – ранен в този сезон нямало. Тръгваме да обиколим крайбрежната, марината, пълна с огромни риболовни лодки, от онези със стойки за прътовете на въдиците. Забавляваме се да си избираме най- хубавата.

 

Пием капучино, мотаем се и най- сетне идва нашия „кораб“. Ще се возим на такъв със стъклено дъно.  Потегляме, първа спирка Shakespeare Cliff, интересни бели скали, където гнездят птици. Кръстени са така от капитан Кук, който първо тях е съзрял.

Вазата:

По нататък минаваме покрай Cooks Beach - един от най популярните и посещавани плажове в НЗ, където за първи път стъпва кой? Капитан Кук , разбира се.

Следва  blowhole.

Cathedral Cove. Тук непрозрачното дъно бива издигнато нагоре и имаме гледка към цял флот рибоци, явно свикнали да ги подхранват от лодките и става страхотна веселба наоколо. Има малки, големи, с интересни муцуни, едни светещи, чудничко беше!

 

Champagne bay.

Влязохме в Orua Sea Cave, една от най-големите  новозеландски морски пещери- 15 м висока и толкова в диаметър.

Gemstone Bay е резерват от 1992 година. Капитанът ни казва: Виждате ли жълтия маркер на рифа и този на скалите на брега? От тук започва резервата и, ако някой бъде заловен да лови риба, го грози  3 месеца затвор и милион долара глоба. А посмей да метнеш въдицата!

После потърсихме  и видяхме морски лъвове, пингвини, естествено нямаше, разни пилета по клоните имаше. През лятото се наблюдават делфини и орки, може и да се гмуркаш за шнорхелинг.

Ние само потапяхме ръка във водата или се оставяхме на морските пръски, като тръгнахме с бърза скорост наобратно и половината от лодката беше изправена във въздуха – имахме си и екстремно возене. Препоръчвам тези турове!

Акостирахме и аз взех да мрънкам, че още не съм яла риба, а съм на остров, даже на два. Консултация с Трипадвайзър и сядаме в най ресторанта тук. На брега, припича слънчице, чапли ходят пред нас, красота!

Носят ми меню, търся рибната част и ….изненада! Няма рибно меню, има само фиш енд чипс. Егати! Ама аз искам риба и поръчваме. Носят ни едни красиво изглеждащи чинии и се почва чоплене и белене в моята. Проблемът е, че не обичам панирано и мазно. Бррр! Още ми е лошо като се сетя. Голямо разочарование!

Още  час и половина се мотахме из полупразното красиво градче, абсолютно без цел и посока. По едно време се озовахме на фери  терминала. Ама то ферито е на всеки 5 минути. Точно толкова му трябва да стигне от единия до другия бряг на залива. Как не му се завива свят на чичкото, дето го кара, не знам. Хайде да отидем отсреща! Хоп и вече се возим. Тръгваме по улицата леко нагоре. Малко се стъписваме, защото попадаме в гробището. Но не някакво стряскащо, не, като малък парк е. Продължаваме в посока оттатъшния бряг. Самото положение на Whitianga  е много интересно. Океанът влиза навътре в сушата като образува тесен провлак. В същото време залива Marcury bay, който е като полукръг, отворен към Пасифика, започва от стеснението на провлака. Вижте го на картата! Та града е разделен на две -  ние се насочваме към плажа на залива Меркюри. Едни красиви къщи, пищни градини. И тези живи плетове! Не знам дали споменах по- нагоре, но живите плетове тук са традиционни. Но не какви да е, а огромни. Повечето имоти – дворове, пасища, поля, ферми -  са оградени от високи борове или други дървета, подстригани като по конец. Правят го със специални вишки и ме спечелиха невъзвратимо. Та и тук тези живи огради са огромни и пазят усамотението.

Разходихме се, видяхме плажа, пипнах топлата!! вода,

снимах една обявена за отворен търг на 27.05 къща. Шегувахме се, че или трябва да остана или да се върна за търга. Много си я харесахме.

Хапнах сладолед – чуден! Върнахме се до фери спирката, ама е светло още и откривам  табела с описание на маршрут до някаква скала над морето. Ходом марш по пътеката! Тази беше една от малкото пътечки в не много добро състояние. Минаваме покрай къщи на склона и мен отново ме залива неблагородна завист към живеещите тук. Представете си да се будите сутрин с гледка от високо към залив, марина и съпътстващите красоти. За завиждане си е!

И слънцето започва да се спуска към заник. Поредната фамозна картина, поредните възклицания и запечатани спомени.

Тръгваме обратно, мъжът ми се тюхка как ми се е вързал на акъла да катери по тези камънаци, че му е поддало болното коляно и натам не чух. Бях заета да подтичвам надолу по склона и да се наслаждавам на всичко наоколо.

Преминаваме отсреща, както казах за 5 минути и продължаваме по крайбрежната алея. Ей, в иж там са уловили голяма риба, отбелязва по- наблюдателния от двама ни. Преминаваме през огромния плаж, стигаме до водата, за да станем свидетели на изваждането, освобождаването и пускането обратно на манта.

Не била опасна, защото нямала шип отзад. Не съм предполагала, че срещите ме с животни, риби, патки и  птици ще ми носят такава силна емоция! Продължихме нататък, имахме срещи с кучета и хора, паркиран до тротоара кемпер, от който излезе мъж на средна възраст с въдица и се запъти към плажа. Отново се възхитихме на стремежа на местните за живот най- близко до природата, за липсата на стрес . Срещу морето имаше и сграда, изглеждаща като малък хотел, която се помещава старчески дом или хоспис.  Впечатлени сме.

А залезът е най-романтичният до сега.

Минаваме през  един магазин да вземем  нещо за хапване и вино и сядаме на масата пред стаята, за да вдигнем наздравица за годишнината от сватбата ни днес. Отбелязахме  чудесно този ден и сме щастливи от преживяното.

 

Следва....

 

Редактирано 4 юли, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

15.05.2017г.

Напускаме красивия Coromandel peninsula. Както бях планирала този път минаваме от дясната, източна страна. Пътят отново е планински, с много завои, изкачвания и спускания и ужасно красив. Наслада е да караш по такъв път, въпреки неизбежното напрежение. Спускаме се в посока север към Aucland. Движението става натоварено, пейзажът е все по- урбанизиран. Точно тук видяхме едни картини, нетипични за Нова Зеландия – мизерни къщи, полуизоставени, разхвърляни, леко циганеещи. Това беше малко преди Оуклънд.

Около 12ч. вече сме в града, аз съм писала на хоста ни от Airbnb.com, че ще пристигнем около 13ч. Избрала съм апартамент с хазайка. За първи път ползваме подобен и съм леко в стрес, а мъжа ми е рязко недоволен. Първо, защо не сме останали още един ден в провинцията и второ за това с чуждото присъствие. Не можах да открия нищо подходящо и на такова стратегическо място като това и се прежалих. Реално сме на 5 минути от Фери терминала, точно на главния булевард. Мацката е китайка, живееща от години тук и отдава стая със собствена баня в апартамента, в който живее. Беше ми написала, че ще остави ключа в grey main locker  на входа на блока и ще е захванат за парапета. Паркираме в подземния гараж на комплекса от блокове и отиваме до входа. Бре, къде е тоя мейн локър? Само домофон и нищо друго. По средата на стълбите има парапет, разделящ ги на две, но нищо не откриваме. Казваме си, че сигурно сме подранили. Хайде да се разходим до фери терминала. Правим едночасова разходка, зяпаме, съжаляваме, че не сме си стояли на село, ама това е положението, така съм направила програмата.

Фериботният терминал:

ЖП гарата:

Стадионът:

Пиша SMS на Шери, че сме пристигнали, тя отговаря, че ключът е оставен. Отиваме, пак нищо не намираме. Пиша пак. Звъни ми девойката и ми обяснява, че трябва да погледна долу в основата на парапета. Ааааа! Оказа се, че „мейн локъра“ е една пластмасова кутиика колкото кибрит, с шнурче, отварящо се със съответния код, което е омотано около металната колонка. Разгеле! Качваме се, оставяме багажа и тръгваме, за да върнем колата. Избрала съм да го направим в градски офис, който е на 10 минути пеша от новата ни къща. Следва неприятна изненада под формата на таксата за паркинг. 1 час престой - $15! Направо лошо ми стана, това е наистина най-скъпия паркинг плащан от нас някога. Тея  не знаят какво са парите!

Както и да е, вече сме пешеходци. Отправяме се пак по крайбрежната, хапнахме някакви бургери, зяпахме по витрини, лежерно си преминахме бая разстояние до края на брега почти до Огромния мост, пресичащ залива. Много интересно е старото пристанище и доковете са превърнати в изложбени площи, заведения, парк огромен и разбира се има огромна марина за лодки, платноходки, яхти и всякакви красиви морски съдове.

В най – далечния край има закотвени като за изложба яхти и пред всяка има табела с информация кой и кога я е построил, габарити, сегашен собственик и т.н.

В едната част пристанището е разделено на две от мост, който се вдига, за да минат платноходките. Гледахме два  - три пъти това представление.

Някъде бях чела, че истинско киви си тогава, когато пътуваш с кемпер из страната или спиш на палата, имаш лодка, за предпочитане платноходка, ловиш риба и гледаш ръгби. Тук в Оукланд има хиляди закотвени лодки, целия залив е изпълнен с плаващи лодки, гледката е запомняща се.

Запътваме се все така лежерно към Sky Tower, със своите 328 метра е  най – високата сграда в южното полукълбо. Това не съм го проверила, така се рекламират.

Взимаме билети, като не успях да открия купончето от списанието, и касиера го търси, но явно и двамата имаме проблем със зрението. Както  и да е, отстъпката е $2, нищо и никаква, но се ядосах, че все забравях да ги ползвам на атракциите.

Качваме се в асансьора и се изстрелваме в небесата. Кръглата платформа е с гледка на 360 градуса над града, островите, залива. И както всяка гледка от високо е впечатляваща. Ние сме горе към 18ч. и се надявахме да видим града и в светлини по тъмно. Е, да, но след малко нахлу огромна група китайци, които направо  превзеха всичко наоколо. За пореден път се убеждавам, че испанци и италианци говорят тихо, сравнени с китайците. То не беше чекнене по стъклата, зад перилата, то не бе крещене! Ние се отдръпнем в друга посока , след малко ни окупират.

Над нас има открита платформа, където можеш да се качиш, да те вържат за едни въжета и да те спуснат, сякаш по вертикален Zip. Не е бънджи, приземяваш се в основата на кулата върху тепих като мишена. На нашия етаж има табло, на което пише след колко минути някой ще скочи. Много е забавно! До като бяхме там поне 7 – 8  смелчаги минаха покрай стълата.

Интересен е и стъкления под на тази височина. Както се смеех на онова клипче със стъклената платформа на скалите и изпадащите в истерия хора, така и на мен ми подскачаше под лъжичката и неволно се опитвах да прескоча стъклото.

Издържахме около час горе и се измъкнахме на по-тихо на улицата.

Повървяхме насам – натам из центъра, продължават да строят небостъргачи в частта на ситито, ремонтират се улици. Всъщност в цялата страна непрекъснато се ремонтират улиците. И така както се опитвахме да преминем през поредната затворена улица, съзряхме една крафт бирария. Те тук са много.

Много приятно място, сипаха ни да тестваме от 3- 4 -те бири и ни сипаха по една от избраната.  Харесахме си маса, на всяка стена огромен телевизор, излъчващ футболен мач, билярдна маса с двама играчи, заети още  2 – 3 маси с усмихнати хора. На бара идват и си тръгват след питие разни хора. Това беше едно от най- уютните ни преживявания по тези земи.

Преди да се приберем минахме през супермаркета на ъгъла да вземем нещо за хапване. И понеже никой от двамата не можа да си спомни имаше ли фурна в апартамента, за да си изпечем замразена пица, си купихме сандвичи от щанда. Оказа се, че са намалени наполовина по това време, ми чудесно, няма да ги връщаме сега. Предстоеше да се запознаем с хостесата ни. Тя се оказа едно сладко девойче, вероятно около 30 – те, но както всички от нейната раса, изглеждаше  малолетна. Странно беше, че точно тази вечер беше решила да готви, защото каза, че рядко и се случва. Мота се доста време, изпусна си часа за танци / ходела на салса/, седна да хапва, през това време си говорихме много, разказа ми доста неща. Живеела от 7 години в Оуклънд, работи като програмист, обича да пътува и мечтае да дойде в Европа, Интересното и ново за мен е, когато спомена за сестра си. Казвам и „ Чакай малко, не ви ли разрешават само по едно дете в семейство?“ Да, но те били малка етническа група в много далечния север, до Русия, и им било позволено да имат по 2 деца, за да запазят културата и етноса си.

По някое време се прибра в стаята си и мойто момче дойде в холо-кухнята, за да хапнем. И пак: Как можа да вземеш споделен апартамент?! Разбрахме се, че локацията ми е била важна при избора. Добре, от него да мине, ще изтърпи още една нощ.

 

Следва....

Редактирано 6 юли, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

16.05.2017

Определили сме този ден за пиянски. Хайде да го речем по – меко, ден за дегустации на вино. И за двама ни това е любимото питие, а пък аз се заплесвам по енология, та ни е важно най -накрая да направим качествена проба на местното производство. Имаме и подходящо място за това – остров Waiheke. Намира се в залива, на 40 минути с ферибот.

 

Акулски бус 

От терминала си купуваме билети за фери + hop on hop off bus  от Fullers -$55/рр. Качваме се на хубавия кораб и имаме едно чудесно плаване до острова.

Пред изхода чака автобусче, съобразено с часа на пристигане на ферибота. После става ясно, че се движат на всеки час. Качваме се, имаме за гид една много мила жена, която с огромна любов и нежен глас разказа за острова.  

Островът има уникален климат, различен от този в близкия Оуклънд. Много близък до този в Бордо, Франция. Има  около 30 винарни, в повечето от които са възможни тестинги. В момента,  през зимата, доста от тях са затворени. Тук няма питейна вода, разчита се на събиране на дъждовна вода и навсякъде имало резервоари за това. Имотите са много скъпи, тук живеят богати хора, има много добри ресторанти, галерии и арт ателиета. Всичкият боклук се транспортира до Оуклънд и там се преработва. Много е важно рециклирането и цялото население се отнася с разбиране към това. Изключително красиво място с драматични гледки, плажове, тропическа растителност и пешеходни маршрути. Преминаваме през главния град Oneroa, препоръчва ни заведения, сладоледаджийници, магазини. Пътуваме покрай морето. Има толкова красиви плажове и заливи, че не се учудвам на непрекъснатите възклицания от възторг. Little Oneroa Beach  е като сбъдната мечта за пейзажист. На спирка № 3  се намира градче, известно със стридите си. Ние слизаме заедно с още няколко души на спирка №4. Тук има 3 – 4 винарни. Попадаме в една идилична градина, отново огромния жив плет и се движим около 10 минути да първата изба – Stonyridge.

езеро с лилии

 

Тук явно имат будиски уклон, личащ си по екстериорната украса. На бара ни подават „меню“ за избор на вида тест. Избираме един с 4 вина, но поръчвам само за един човек, не помня цената. Първо съм скептична, защото до сега не можах да се впечатля от новозеландските вина, второ, много е рано. Взимаме си 4 – те чаши и излизаме на терасата. Красота! Човек може да си остане тук с години и да съзерцава. Ние не оставаме много, виното не е нищо особено. Само един купаж от 2014г беше по  за отбелязване.

Тръгнахме към следващата винарна Te Motu, която е в съседния имот.

Тук много ми хареса, семпло и артистично място. Една хубавица обикаляше по масите и разказваше за виното. Сега, тукашния английски си е „башкъ“, както казваше баба, та не успях да хвана някои подробности. Бяхме заедно с двойка австралийци и някак на нас ни се обърна по- малко внимание. Разбираемо, те имаха интерес да закупят, а ние само да пробваме. Покрай тях обаче опитахме някакво много скъпо вино. Не беше лошо. Цена $20/рр.

От тук има пешеходен маршрут към северозападния бряг, обещаващ много красота. Тръгваме по полето, покрай лозя, градини, други винарни.

Излизаме на шосе и продължаваме в посока Onetangi bay. Ето тука си пожелах да живея! Господи, толкова прекрасно, че не можеш да намериш думи. В момента даже не мога да възстановя точните картини, а непрекъснато си спомням запечатани цветя, къщи, бряг, небе, широта. Наслада беше!

Повървяхме доста, стигнахме до последната спирка на буса. От тук започва обратният му път. Уж сме решили да си тръгваме, но след като си починахме возейки се, решаваме да слезнем в главния град Онероа. Не сме гладни, жадни сме. Влизаме за вода, но купуваме и едно ледено розе от хладилника. Аз си взимам и сладолед от най – фамозната джелатерия. Решаваме да слезнем към плажа. Стигаме и сме неприятно изненадани, че има забранителни знаци за пиене на алкохол. Е, не смеем да нарушаваме. Намираме си една пейка с гледка и там пробваме покупката. Става.

Хайде да си ходим! Изчакваме автобуса, стигаме до последната спирка в най -югозападния край на острова. Както бяхме решили да продължим към пристанището, така и двамата скокнахме. Леле! Тук е още по – красиво!

Слизайки засичаме двойка бразилци, с които пихме на втората изба и ги питаме тези тук дали са хубави. „Страхотни са!“ Слизаме по лек наклон към входа на ултра модерната Cable Bay Vineyards. В дегустационната се пие на крак, има тест на деня и бармана е сладур. Е, тук вече ми хареса виното. Не всичкото, но Viognier и Pinot Noir бяха добри.

Минахме през ресторанта, който е с невероятна гледка, но не си харесах нищо в менюто, пък и времето напредваше. Последният автобус е в 18ч. Вярно е, че може да се ползват и градските автобуси с тези билети, но се уморихме. Трябва да купим и малко сувенири, което все отлагаме, защото утре новозеландското ни приключение приключва. На морската гара пристига препълнен кораба, явно жителите на острова се прибират от работа в големия град. Блазя им!  Виждаме градът и по тъмно. Пълним една торба със сувенири и се прибираме да опаковаме багажа. Шери я няма, на танци е,  и половинът ми е доволен. Този път печем едни гадни пици в установената като налична фурна и се пльосваме да спим.

 

Следва....

 

 

Редактирано 6 юли, 2017 от Цвете

[Цвете 16056]

17.05.2017

Това беше! Полетът ни е в 13,10ч. и към 9,30ч. тръгваме към спирката на Sky bus, директен до летището ( $17/pp) Още първият ден сме видели къде точно се намира спирката – точно 5 минути от апартамента, на първата  голяма успоредна на улицата, минаваща покрай морето. Вали леко, и аз съм готова да ревна, както всеки път, тръгвайки си от станало любимо място.

Идва автобуса, но не ни взимат пари за билет. Бре! Да не сме оцелили нещо фри. Не сме. След 10 минути ни стоварват на спирка по в центъра, за да си купим билети от каса и да се качим на друг автобус. Пътувахме около час първо спира на вътрешния терминал, после на международния. Преминавайки през почти целия град видяхме онези китайски надписи по магазини, офиси, по улиците навсякъде, за които спомена Стефан Русев. Огромна е китайската популация очевидно.

Решили сме да чекираме раниците този път, за да не мъкнем. Не бях сигурна дали ще има опаковане на летището и купих от супермаркета ролка домакинско стреч фолио. Има място за преопаковане на багаж с удобен плот, има и кантар. Та наредих се с всички многолюдни индийски семейства да си опаковам раниците, за да не се закачи някоя дръжка, връзка и тем подобни и да даде фира. Много добре се справих. Наредихме се на опашка за чекинг. Уж 15 дни вече съм свикнала с всичко наобратно, но така и не се усетих пане 20минути, че табелката за онлайн чекирали се е в дясната страна на „коридора“. Ами то за това всички патки при мен идваха, като при своя! Успокоителното е, че има още десетина заблудени и загряха след като аз преминах в другото ограждение.

Освободени от багажа, само с по една малка чанта, се настанихме в Emperor Lounge. Това е един от най-хубавите салони, в които сме били. Голям и просторен с огромно изобилие на храна и напитки.

тази мацка правеше йога преди полета.

Довиждане, Нова Зеландия!

Следва безсънен  11 часов полет до Банкок. Имаше много деца и бебета. Повечето си поспаха, имаше едно около една годинка, което майка му разнасяше през цялото време и въпреки това не спря да пищи. Правих опит да го закача, когато минаваха покрай нас, надаваще още по-силен вик. Когато слязохме в Бангкок ги видях и казвам на майката : Вие оцеляхте! Имате ли други полети? „Да, след 4,30ч летим за Лондон.“ А, честито! Ще сме заедно отново. Пожелах и детето поспи поне малко в предстоящите 11,30ч. Което в последствие не стана. Бяхме с А380, в различни отсеци на самолета и го чувахме да плаче през цялото време. Горкото дете и горката му майка! Както дискутирахме в една тема, пътуването се понася различно от дечицата и трябва да се преценява индивидуално дали да ги подлагаме на това, а и себе си.

Престоят беше изкаран в лежане по диваните на два салона, защото в тези Miracle First Class Lounge, намиращи се на всеки Concourse /С, В,F/ достъпът е ограничен да 2,30ч. Доста бедни, някои миниатурни. Нито ми се ядеше нито пиеше, просто дремех.

Пристигнахме в Лондон Хийтроу към 7ч сутринта, излязохме бързо през автоматичните паспортни кабини и след като почакахме 30 минути за багажа, се запътихме навън. Преди тръгване Георги Матеев ми беше писал, че е открил Plaza Premium Lounge (Arrivals). Вече му казах колко съм му благодарна за информацията, но пак: Благодаря Жоре! Салонът се намира в ляво от изхода. Малка зала ни посрещна с английска закуска, хубаво еспресо и…. баня! До като закусвахме дойде нашия ред да ползваме баните, няма по – голямо блаженство от това след дълъг път, всеки знае. Купихме си карти Oyster, заредихме по  25 лири и с Piccadilly line до станция Earl’s court, където сме резервирали хотел Best Western Burns Hotel (ММТ – 90 евро) Естествено нямаше свободна стая, да заповядаме след 14ч. Оставяме багажа, отправяме се към близката Kensington Gardens, там където е живяла лейди Даяна. Купихме си вода и по две кенчета бира и прекарахме следващите 3 часа в седене по пейки и полянки, разходка из градините на двореца, много красиво, разговори за лебеди с една забулена англичанка, седнала до нас  и донесла спициално храна за любимците си в голямото езеро.

Към 13,30ч се върнахме в хотела и с надежда попитах дали е готова стаята ни. Вие се надявате, но едва ли. А, готова е, заповядайте! Ураааа! Ще спим до вечерта, ще излезем да си вземем вода и ще хапнем, ама после. Това е планът. Заспиваме към 14,30ч и се събуждаме аз в 3,30, мъжа ми в 4,30ч. Посред нощ това. Свежи сме като репички и много гладни. Добре, че бях взела шише вода, та имахме за през нощта. В 6ч бяхме на спирката на метрото. Не сме спали да гледаме Лондон! 

 

Следва...

[Цвете 16056]

18.05.2017

 

Едва ли ще е интересно да разказвам как мина този ден, всички са били в Лондон. Ние само сме прекачвали и това ни е сефтето. Взехме си метрото до Tower Hill, разгледахме моста, крепостта беше затворена още.

Повървяхме, взехме двуетажен автобус №15 до Saint Poul. Влязохме даже 5 минути преди началото на работното време от 7,30ч. Отклоних поканата на пастора за участие в сутрешната служба, поради липса на време. Беше млад и симпатичен, след като разбра от къде сме ми каза, че има двама българи – мъж и жена, които работят в Катедралата. Разгледахме, запалихме свещички, благодарих на Господ за късмета ни и вече бях напълно доволна от живота.

Последва страхотна закуска. Много обичам заведенията за закуска!

И всички забележителности по ред от тази страна на Темза. Разгледахме  Парламента,  минахме покрай Даунинг стрийт 10, Palace of Westminster, Абатството и  Катедралата в Westminster,  Избягахме от Бъкингамския дворец, беше стълпотворение, а не ни е важно да гледаме смяна на караула. После в парка се видяхме с един гвардеец.  И през Пикадили съркъз минахме и до Оксфорд стрийт. Видяхме галерии и музеи, от двора на една църква на базар направихме страхотна покупка. Ние събираме чинии за стена. Там открихме една направена по случай 25 години от възкачването  на престола на кралица Елизабет. На 40 годишна възраст е находката ни! Не сме се пазарили, 15 паунда ни се сториха приемливи.

Пихме крафт бира в един път в „нашия“ квартал

и в късния следобед бяхме на Хитроу за последния ни полет към дома в 17,35ч.

 

В заключение на така дългото ми пътеписание, искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с информация преди да заминем. Надявам се и аз да съм полезна на следващите магеланци за тази прекрасна дестинация. Постарах се да не изпадам в емоционални и лични описания, да дам полезна и практична информация и да споделя личното си усещане за Нова Зеландия.

 

Благодаря за вниманието!

[logist13 3776]

Страхотен пътепис, благодаря  Видях, че в Окланд сте уцелили да пиете биричка в пъба под хотела в който бяхме (The Shakespeare Hotel and Brewery), там е страхотно, доиска ми се пак да съм там с биричка в ръка Иначе мястото е историческо - води се първия пъб в НЗ с микро-пивоварна. 

[patilana 10301]

@Цвете, малко късно прочетох разказа ти за това разкошно пътуване,но съм впечатлена от пълнотата  на информацията и снимките на прекрасната новозеландска природа.Щастливци сте,че сте видяли всичко това!Благодаря ти за споделеното!

[Тони 25532]

Чудесен разказ, Цвети. Магията Нова Зеландия....

И аз се върнах от там с нагласата, че ще се върна. Дори срок съм си дала- до 2 години.

[Иван Попов 21303]

Страхотен пътепис четох го с кеф,благадаря ти да споделеното.

И как е ден по ден направо е супер .

[Гост]

@Цвете, и аз благодаря! Надявам се един ден да ми се наложи да те питам разни детайли

[Цвете 16056]

Преди 1 час, Гост каза:

@Цвете, и аз благодаря! Надявам се един ден да ми се наложи да те питам разни детайли

Пожелавам ти Нова Зеландия!

[Граф Вронски 15796]

Чудесен разказ. Страшно много благодаря за всичките подробности. Нова Зеландия е в списъка ми, и очаквам до година, две да я посетя. 
Само едно нещо не разбрах. Какво е ММТ? (не се сещам за някакво съкращение)

[funny 18507]

преди 9 минути , Граф Вронски каза:

Само едно нещо не разбрах. Какво е ММТ? (не се сещам за някакво съкращение)

MMT - https://www.makemytrip.com/

[Sun4o 5322]

Да не отварям нова тема, така или иначе се движих доста и по програма на Цветето, ще метна просто и моите 20 стинки.

 

Първо, благодарности за мотелчетата, доста от тях ползвах, супер си бяха. И наистина, резервирайте ги отрано, ако искате хубави цени. Ние спахме в диапазона 65-80 евро, имахме един на 50 и един на 105. Пак толкова средно аритметично. Само да вметна, че исках да добавя нощувка на Текапо, където избирах от хотели за 70-80 евро при резервиране - 5-6 месеца преди да отидем, а месец преди да отидем нямаше нищо под 170 евра…

Имахме уникален късмет с времето, където трябваше имахме перфектно слънце, където имахме мързеливи дни - валеше (идеално действа). Комар ме ухапа на 15-ия ден сефте, гадинки други нямаше, температурите бяха почти перфектни, нито студ голям, нито жега. 
Обличането  е тип зелка, закон е тук за лигльовци като нас. В общи линии, през деня на климатик на студено в колата, вечер на печка в хотела. Като споменах хотела - тоест мотела - навсякъде имахме кухня с посуда всякаква и хладилник, микровълнова, тостер и ел. кана за вода, маса и столове за хранене, диванче за полягане, на повечето места има и котлони и аспиратор, но не навсякъде. А в Рамада-та в Уелингтън и пералня и сушилня в банята ни и миялна в супер оборудваната кухня. Всичко това за 80 евра, а като ми върнат и 10% процента …става без пари. 
В големите им магазини има УНИКАЛНИ телешки стекове и бургери, трябват им 10 минути на тигана обикновен и стават мозък. Зеленчуци, хляб, кашкавал, филенца нарязани, всичко им е топ. Цени - ако внимавате, купувате почти колкото и в България, 10% максимум разлика. Кашкавал и прясно мляко - даже по-евтини.

Имат уникални топли витрини също, печеното пиле и агнешкото бяха от вкусни по-вкусни. А вината им на цени от 13-16 лв са направо божествени.

Всичко това, взето накуп, ни накара да отидем на ресторант чак на 15-ия ден…, от кумова срама, а ние сме си глезльовци с половинката и обичаме да си угаждаме. Сега въобще не искахме да чуем и кръчма. Всяка вечер бяхме в кома за 1/3 от парите, които щяхме да дадем на кръчма и да не сме в кома.

Подробности - от утре, сега ближем рани в Сидни от ранния ни полет от Оукланд.

 

@Цветеголямо благодаря! Ще имаш да черпиш😀.

[Sun4o 5322]

Програмата ни беше следната:

1. Кацане в Куинстаун - от Бризбън летяхме и понеже само озита в самолета, гранична проверка направо си нямаше. Взимане на кола от Snap - искаха ми международната книжка. Цена на колата 605 NZD за 8 дена. Спане в на Цветето мотела - Amber Lodge. Супер локация.

2. 2 нощувки в градчето - готино е много. Още с кацането, слънцето беше ярко - директно с колата до 2nd Bay to the Remarkable. Дразнещи 15 NZD вход…Пазаруване в супера под мотела, на 200 метра. Агнешко божествено сготвено, порция за 2-ма - 20 Бг кинта. Вино за 15…Вечерта в кома.

Не качвахме Ben Lomond, беше в програмата, но имаше и много облаци на следващия ден и не се виждаше нищо, губеше се смисъла. Вместо него, ходихме до Glenorchy, готини гледки по пътя. Следобяд до Moke Lake - супер препоръчвам! Много красиво. Даже ме е яд, че не остана време да се кача по билото нагоре след къмпинга.

3.Ден трети - Аrrowtown час разходка с кафенце в края на улицата. Готино уестърн градче, заслужава спирката попътно за Wanaka.. Спане в Уанака в на Цветето мотела - пак супер. И локация, и мотел - Alpine Lodge

4. Wanaka - дървото глупаво в езерото и Roys Peak. Бая катерене е, ние качихме 2/3 и след като яйцата върху главите ни се препържиха, слезнахме. Супер време иначе. Бяхме и в Puzzle World - за нас тотална загуба на време и пари. И за децата беше скучно, гледах. Отпътуване за Twizle. Спане в Colonial Motel - лека греда.

5. Сутрешно отпътуване и посещение на Mount Cook и езерото Tasman. Трепач време, трепач гледки, нямам думи. Попътно е супер синьото езеро Пукаки. Хапнахме пикнишки там на връщане към 15 ч.

6. Нощувка в Jo’s Place, средна хубост, но супер локация и градче - Текапо.

7. Езерото Текапо, пак супер синьо и пак слънчево време. Разходка и около езерото в двете му посоки. Следобед мин. басейн Tekapo Springs за 23 NZD/ човек от bookme.nz. Отпътуване за нощувка в Aorangi Motel. Сууупер мотелче.

8. Мързелив ден, то и вали. Мързеливо придвижване до Methven. Не знам защо го избрах, но се оказа много готино около и до него. Минавате по Scenic Road 72 до Метхвен, после разходка из Awa Awa reserve и Rakaia Gorge Walkway. Топкане на краците в реката долу.

9. Christchurch. Спахме в Tower Junction Motor Lodge. Много, много готино местенце. Сега го е купил един индиец, баш си предаваха щафетата, когато ние бяхме. Нас ни настани бялата жена, екссобственик. Супер локация и луксозничко за 115 NZD (125 лв). Крайсчърч на нас много ни хареса за ден разходка. Ходихме с колата до Sumner beach и пеш в центъра и парка.

Тук за първи път внимавахме с паркирането. В парка има паркинг, безплатно е за 3 часа. В мотела е фри. На целия южен остров си е фри, всеки мотел си има паркинг безплатен..

От Крайсчърч самолет за Уелингтън (грешка). 2 нощувки в Рамада (не е грешка). Уелингтън на нас не ни хареса въобще. Не е като да не го разчекнахме. И на пейката на хобита бяхме, и в Музея с 4,50 метровия истински калмар, и в парка с фуникольора, че и извънградско пеш до Red Rocks (много гот).

Ако сега трябва да повтарям - от Крайсчърч директно до Таупо. Уникално красиво градче.До Таупо само задръствания от Уелингтън, все ремонти и няма и какво да се гледа по пътя. Много тегав и бавен път. 370 км - 7 часа…

За днес толкова, на ви няколко снимки от Тасман лейка и Моунт Кок.

[Дани Магелани 20788]

Преди 1 час, Sun4o каза:

Програмата ни беше следната:

1. Кацане в Куинстаун - от Бризбън летяхме и понеже само озита в самолета, гранична проверка направо си нямаше. Взимане на кола от Snap - искаха ми международната книжка. Цена на колата 605 NZD за 8 дена. Спане в на Цветето мотела - Amber Lodge. Супер локация.

2. 2 нощувки в градчето - готино е много. Още с кацането, слънцето беше ярко - директно с колата до 2nd Bay to the Remarkable. Дразнещи 15 NZD вход…Пазаруване в супера под мотела, на 200 метра. Агнешко божествено сготвено, порция за 2-ма - 20 Бг кинта. Вино за 15…Вечерта в кома.

Не качвахме Ben Lomond, беше в програмата, но имаше и много облаци на следващия ден и не се виждаше нищо, губеше се смисъла. Вместо него, ходихме до Glenorchy, готини гледки по пътя. Следобяд до Moke Lake - супер препоръчвам! Много красиво. Даже ме е яд, че не остана време да се кача по билото нагоре след къмпинга.

3.Ден трети - Аrrowtown час разходка с кафенце в края на улицата. Готино уестърн градче, заслужава спирката попътно за Wanaka.. Спане в Уанака в на Цветето мотела - пак супер. И локация, и мотел - Alpine Lodge

4. Wanaka - дървото глупаво в езерото и Roys Peak. Бая катерене е, ние качихме 2/3 и след като яйцата върху главите ни се препържиха, слезнахме. Супер време иначе. Бяхме и в Puzzle World - за нас тотална загуба на време и пари. И за децата беше скучно, гледах. Отпътуване за Twizle. Спане в Colonial Motel - лека греда.

5. Сутрешно отпътуване и посещение на Mount Cook и езерото Tasman. Трепач време, трепач гледки, нямам думи. Попътно е супер синьото езеро Пукаки. Хапнахме пикнишки там на връщане към 15 ч.

6. Нощувка в Jo’s Place, средна хубост, но супер локация и градче - Текапо.

7. Езерото Текапо, пак супер синьо и пак слънчево време. Разходка и около езерото в двете му посоки. Следобед мин. басейн Tekapo Springs за 23 NZD/ човек от bookme.nz. Отпътуване за нощувка в Aorangi Motel. Сууупер мотелче.

8. Мързелив ден, то и вали. Мързеливо придвижване до Methven. Не знам защо го избрах, но се оказа много готино около и до него. Минавате по Scenic Road 72 до Метхвен, после разходка из Awa Awa reserve и Rakaia Gorge Walkway. Топкане на краците в реката долу.

9. Christchurch. Спахме в Tower Junction Motor Lodge. Много, много готино местенце. Сега го е купил един индиец, баш си предаваха щафетата, когато ние бяхме. Нас ни настани бялата жена, екссобственик. Супер локация и луксозничко за 115 NZD (125 лв). Крайсчърч на нас много ни хареса за ден разходка. Ходихме с колата до Sumner beach и пеш в центъра и парка.

Тук за първи път внимавахме с паркирането. В парка има паркинг, безплатно е за 3 часа. В мотела е фри. На целия южен остров си е фри, всеки мотел си има паркинг безплатен..

От Крайсчърч самолет за Уелингтън (грешка). 2 нощувки в Рамада (не е грешка). Уелингтън на нас не ни хареса въобще. Не е като да не го разчекнахме. И на пейката на хобита бяхме, и в Музея с 4,50 метровия истински калмар, и в парка с фуникольора, че и извънградско пеш до Red Rocks (много гот).

Ако сега трябва да повтарям - от Крайсчърч директно до Таупо. Уникално красиво градче.До Таупо само задръствания от Уелингтън, все ремонти и няма и какво да се гледа по пътя. Много тегав и бавен път. 370 км - 7 часа…

За днес толкова, на ви няколко снимки от Тасман лейка и Моунт Кок.

Чета те с интерес и чакам Оукланд и региона, че ми е на дневен ред.

[Sun4o 5322]

преди 13 часа, Дани Магелани каза:

Чета те с интерес и чакам Оукланд и региона, че ми е на дневен ред.

Идва скоро…

Да допълня пропуснати щрихи досега.

Колата ни в Уелингтън аеропорта вече е от Херц и струва 230 NZD за 8 дена. Да, грешката е вярна. За 253 лева, от Херц.

Аз съм със застраховка и на самоучастието от worldwideinsure.com, така че и застраховка от Херц не купувам. Даже ми дадоха безплатна екстра - допълнителен шИфьор. Половинката ще кара наобратно. Не стига, че с главата надолу, нали сме в южното полукълбо, ами и от другата страна.

Лошото на Уелингтън и Оукланд са адски скъпите паркинги и сини зони. По 4 долара на час, прошка няма. Измъкването е да оставиш колата до 10 сутринта в някой паркинг - има много такива табелки за early bird - цена 11-15 долара. В Уелингтън използвах паркинги на хипермаркетите - до 90 мин е безплатно, в Оукланд си платих на хотела 15 долара за 24 часа, с опцията да излизам и се връщам когато си поискам. Голяма екстра, в Early bird я няма. Влизаш и стоиш.

В Уелингтън все пак доста пари хвръкнаха, докато се осаферя какво да правя.

Та по маршрута. 
Тонгариро парка до Таупо го пропуснахме с кеф. Едно, че бяхме доста уморени, второ, че за мен са едни голи баири, трето - беше целия в облаци в нашия ден. Даже преваляваше. Бинго!

Остана повече време за невероятното градче Таупо. Просто уникално курортно градче! Не го пропускайте за нищо на света. Моят град на мечтите. Подредено, зелено, къщите са дръпнати 10 метра назад и отпред е зелено и асфалтирано. И адски чисто.

Тук ще видите единствения самолет Макдоналдс в света, направен на работещо заведение, тук са водопада Хука Фолс с изумителните цветове, тук е реката Хука с Малдивско-гръцко-тайски цветове и пътеката около нея, тук са и мин. извори.

Всичко това посетихме. Мин. Басейни единствено са платени, през bookme ги взехме за 13.50 NZD на човек, тоест 15 лева. Кеф!

Спахме в Baycourt Lakefront Motelх. 2 нощувки. Биваше. Задължително 2 нощувки трябва  според мен.
Ден 13 и 14 спахме в миризливата и красива Роторуа. Посетени уникалния геотермален парк Wai-O-Tapo Thermal Wonderland, къпане безплатно в термалната река с водопад, точката се казва Kerosene Creek, много готино преживяване. Последната екстра беше Redwoods Treewalk. Ходите на 20-30 м. височина между дърветата по въжена линия. Спахме 2 вечери в тъпанарска къща за гости, обявена за мотел. Даже и името няма да му сложа тук.

Ден 15 - Хобитон. Супер е. 120 NZD вход. Прошка няма. Но е велико! Дори и за не фен, като мен например.

Маорски те вечери ги дебнах 6 месеца, най-евтината цена “падна” до 175 лева…на Цветето пък маорите бяха по 260…на човек. Ай ша им … ……., можем и без тях. 
Попътно за Оукланд търсихме къде да пием кафе и попаднахме на уникално мъжко място Hampton Downs - че и състезания няколко гледах. Малко снимки и остава Оукланд, ама ще е утре, че лягам.

Хронологично няколко снимки от Таупо, Хука фолс, Хобитон и Хамптона.

[Sun4o 5322]

Сега и за Оукланд малко. Спахме …..на гарата😀. В преносен и буквален смисъл. Търсех хотел в центъра, а там цените са …мяу. Под 300 лв, трудно. Видях някакъв Grand Central Serviced Apartments, хареса ми, беше 135 Бг лева и го взех. 2 нощувки. Като пристигаме (по GPS), гледам гара. Подминах, викам няма хотел на този адрес. 2 пъти въртяхме около нея в опит да намерим нашето. А то се оказа, че е баш това. Старата величествена гара са я взели китайчета и я стопанисват. Вътре си е жив гестхаус, с живеещи постоянно, туристи, всякакви има. Обща кухня като столова, готви се и мирише на всякакви национални манджи. Условия поносими, но за центъра е супер направо. На 10 минути.
В този хотел за 15 долара си оставяш колата отпред, вече писах.

 

Да се знае, че в Оукланд и Уелингтън се спира на очертаните с бяло места по улицата, платено е от 08:00-18:00, след това е безплатно. В Уелингтън всъщност до 20 ч. е платеното.

 

Оукланд е много хубав град, покрихме целия център, с Кулата, Шерлок Холмс Brewery, Cinemax комплекса и около него. Ходихме и на Монт Еден, най-високата естествена точка на Оукланд с готино вю. Нещо като побратимен на Пловдив ще го правим, бая тепета има, преброихме 9. 
Попазарувахме сувенири и тениски, имаше и по 12~20 лева, шапки и глупости разни, пихме кафета на The Terrace, много готино местенце и се шляехме 2 дена.

Та така. НЗ се оказа неправилно известна като скъпа дестинация. Ако подходите отрано и четете внимателно, ще ви излезе почти колкото и в България. Със сигурност по-евтино от Велинград и морето ни.

Почти навсякъде всичко беше безплатно като трекове и гледки, маса музеи също, паркиране, с изключение на двата големи града.

 

Пазарувахме в New World, уникална верига, има я навсякъде, в Countdown, 4 Square. Има ги във всеки град последните. Пресни зеленчуци (плодовете са скъпи обаче), безумно евтини рибай стекове и бонфилета (35-45 лв за кг, в Бг са х 2 или 3), готвехме си набързо по нещо и сандвичи за обяд. Готвеното на топлите витрини в тези магазини е божествено. Сушито също. Кръчмите обаче са си скъпички. Ядене 25-30 лв, бира или чаша вино по 15-20.

Ние си взимахме кашончета бира на първия ден като вземем ренталката. Слагах една 18-ца в багажника и после по няколко в хладилника на мотела. Излизат така по 1.80-2 лв. От магазина.

 

Бензин по малките градове зареждахме, беше с 20 цента по-евтин. Вината им са божествени. За 15-17 лв, взимаш уникални Совиньон блан (от Марлборо избата) и Пино ноари и Мерло. Австралийското червено обаче е по-добро. Ние такова предимно взимахме. Има ги. По самолетите никой не ни е правил проблем за раници, моята беше голяма, имахме и куфари с нас навсякъде, не е скъпо да си го носиш, по 15-20 лева доплащаш, но при купуване на билета, не после.

 

Дрехите - с малки изключения (в полза на студеното време), всеки ден сменяхме 4 сезона. Буквално. Сутрин студ, следобед жега. Тук при 20 градуса и слънце, умираш. Кремове, мазане - задължително! Шапки или чадърче - също. Ставаха другите пинджар червени. Каквито са и белички…

Дъждове големи нямахме, лекички. И ходете след 15 ноември. В хубавото време.

Гледките в мрачно време са супер безлични, а на слънце - уникални. Учудващо, но тук навсякъде кеша върви. Даже на места се мръщеха на картата и ни таксуваха по 2-3%. Монети си носете по 2 долара НЗ, за перални и сушилни. Всички мотели имат, с машинки за 2х2 долара се переш. За още 2-3 и сушиш. Но си вземете прах за пране. Не предоставят.

 

Това е. Ако имате въпроси, тук съм. Ако Цветето или админа реши, да отделим темата в друга. Но понеже и ние бяхме баш като заглавието на темата, само че с ден повече, затова и тук писах.

Благодарности и @Дани Магелани, @anita82 и на @boogy83 за темите. Бая крадене падна😀.

[stanislavpp 66125]

Много хубави снимки , припомни ми нашето пътуване от януари . Интересно е и колко сме различни хората -  например Puzzle World ни хареса и особено лабиринта , докато Таупо не ни се стори нищо особено , а пък Хука Фолс в сравнение с всичко останало - е загуба на време.  Уелингтън наистина може да се пропусне , но там изкарахме първите си дни в НЗ и съответно ми хареса ….

 

Дай Боже така да се завърти съдбата след време  , че декември - април да живеем семейно за постоянно по това време на Южният остров ..😉 В моите очи , НЗ и в частност Южният остров е номер едно дестинация в света !

[Цвете 16056]

преди 1 час, Sun4o каза:

Ако Цветето или админа реши, да отделим темата в друга.

Тук да си седи, моля! Така се подмладява темата.

Ох, любимата ми Нова Зеландия!

@Sun4o, я кажи как и с кои АК пътувахте? Особено ме интересува Австралия, че ми е на дневен ред, а цените стряскат.

[Sun4o 5322]

Преди 1 час, stanislavpp каза:

Много хубави снимки , припомни ми нашето пътуване от януари . Интересно е и колко сме различни хората -  например Puzzle World ни хареса и особено лабиринта , докато Таупо не ни се стори нищо особено , а пък Хука Фолс в сравнение с всичко останало - е загуба на време.  Уелингтън наистина може да се пропусне , но там изкарахме първите си дни в НЗ и съответно ми хареса ….

 

Дай Боже така да се завърти съдбата след време  , че декември - април да живеем семейно за постоянно по това време на Южният остров ..😉 В моите очи , НЗ и в частност Южният остров е номер едно дестинация в света !

Само не с лошо за Таупо, моля те…😀. Майтапа настрана, но зависи и подхода. На нас ни се падаше там мързелив ден и в съчетание със супер слънчевото време беше просто ден на мечтите. Хука фолс не е само водопада, въпреки че и той е със зашеметяващ цвят. И сцена от ЛОТР за маниаците. Трека покрай него беше със страхотни гледки към реката и изумрудения ѝ цвят. И първата стая в Puzzling-a, май точно лабиринта, беше в ремонт и голо.