ЮНЕСКО

[домосед 41084]

В VII серия на "Междузвездни войни" бдителните забелязваме обекти от списъка на Юнеско в най-далечни галактики.

Джедаите знаят какво търсят!

 

Sceilig Mhichíl, Éire

 

 

 

 

 

 

Още снимки от личния архив: цък
 

[cck 25092]

Аз например тази година съм отметнал 19 нови обекта в 9 държави, с което съм си докарал бройката до 233.

 

Как ти върви към днешна дата статистиката?

 

Приложение за телефон открих (World Heritage Sites от Florian Gerus), различно от официалното на HarperCollins.

Подходящо "да си мерим ЮНЕСКОто"

 

За мен през август добавих нови десетина италиански и един френски обект, с което докарах бройката до 160 посетени.

Не много на фона на 1052 възможности. От българските пропуск ми е резервата Сребърна.

[bad kid 17380]

Май го няма това приложение за андроид

[cck 25092]

Май го няма това приложение за андроид

 

Май, не. За Андроид сходно като идея е My World Heritage Passport, но не съм го пробвал.

[bad kid 17380]

83 изброих, най-много са в Италия - 27 и Франция - 17

Редактирано 29 август, 2016 от bad kid

[домосед 41084]

Как ти върви към днешна дата статистиката?

 

Приложение за телефон открих (World Heritage Sites от Florian Gerus), различно от официалното на HarperCollins.

Подходящо "да си мерим ЮНЕСКОто"

 

За мен през август добавих нови десетина италиански и един френски обект, с което докарах бройката до 160 посетени.

Не много на фона на 1052 възможности. От българските пропуск ми е резервата Сребърна.

 

Добре върви!

 

Само от началото на тая година съм добавил (в обратен ред)

 

Бардейов, Словакия

 

 

Карпатски дървени църкви, Украйна (Ужгород)

 

 

Исторически център на Лвов, Украйна

 

 

Света София, Печерска Лавра, манастирски сгради, Киев, Украйна

 

 

Римско и романско наследство, Арл, Франция

 

 

Исторически център, дворец на папите, Авиньон, Франция

 

 

Римски театър, Оранж, Франция

 

 

Дворец Фонтенбло, Франция

 

 

Камбарнарии в Белгия и Франция (Арас)

 

 

Фортификации на Вобан, Франция (Арас)

 

 

Пестум, Италия

 

 

Крайбрежие Амалфи, Италия

 

 

Помпей и Ерколан, Италия

 

 

Исторически център на Неапол, Италия

 

 

Кметство и статуя на Роланд, Бремен, Германия

 

 

Шпайхершад и Чилихаус, Хамбург, Германия

 

 

Ханзейски град Любек, Германия

 

[AlexandraKo 116622]

Домоседко, на ЮНЕСКО - вците мисля, че скоро ще им се наложи да измислят нови обекти))

Заради такива "деца на света " като теб - умни, можещи, знаещи, дето последователно и методично го опознават.Огрооомни адмирации от мен!))

Редактирано 11 септември, 2016 от AlexandraKo

[bulpa 8379]

Последното ЮНЕСКО, което посетих - железопътната линия Rhaetian в пейзажите на  Албула и Бернина, средни Алпи.

 

Тръгване от гр. Тирано, Италия, две прекачвания - на Понтресина и на Самедан, крайна спирка Chur, Швейцария и обратно. Пътувах изцяло с регионалните влакове, но от Самедан до Chur и обратно бяха закачени вагоните на Глетчер Експрес. По пътя се разминавахме и с вагоните на Бернина Експрес. Разликата освен предимство в по-широките седалки и обслужването при Глетчер Експрес и Бернина Експрес - не видях. Докато на обикновените вагони се отварят прозорците и може да си вееш косите

 

Глетчер Експрес

 

 

Landwasserviadukt

 

Езерото Бианко - тук е най-високата жп спирка Ospizio Bernina - 2253 м.

 

Алп Грюм

 

Спираловиден виадукт Brusio

 

Колегите отсреща до дървото (къде е емотикончето с фотоапарат)

 

Миралаго

 

Един глетчер в далечината

 

 

[Diana Doncheva 2802]

Ами мога да се похваля, че преди 10-на дни посетих 5 от 6-те обекта на Юнеско в Шри Ланка.

 

1.Една от старите столици – Полонарува.

2.Сигирия

3.Златния храм в Дамбула

4.Стария град в Гале (Холандския форт)

5.Свещения храм на зъба на Буда в Канди.

а

6.Старата столица Анурадхапура

не успях да видя.

[домосед 41084]

Най-новото ми Юнеско, септември 2016: Лагуната на Нова Каледония

 

[БраниB 2942]

Нали  резерватът "Сребърна" е в Юнеско? Какво пишат тези "просветени" медии?

 

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Balgariia-vnese-v-IUNESKO-nominatcii-za-4-rezervata_637408.html

[домосед 41084]

Нали  резерватът "Сребърна" е в Юнеско? Какво пишат тези "просветени" медии?

 

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Balgariia-vnese-v-IUNESKO-nominatcii-za-4-rezervata_637408.html

 

Не е същият списък!

 

Единият е на световното наследство (за който говорим в темата): http://whc.unesco.org/en/list/

 

Другият е на биосферните резервати: http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/world-network-wnbr/wnbr/

 

Разликата, ако може да се обобщи възможно най-лаконично е, че при първия става дума за съхраняване, а във втория - за устойчиво развитие. Двете не си противоречат и множествата се пресичат. Сребърна го има и в двата списъка - в първия от 1983, а втория - от 1977. Това, което става сега е, че някои строги резервати се ъпгрейдват до по-обширни по площ биосферни (в които строго охраняваната природна територия е само един от елементите) и кандидатсват за мрежата в този си вид.    

[БраниB 2942]

Ооо, най-накрая добър отговор. Благодаря!

[домосед 41084]

Неделя сутрин в катедралата Светицховели в Мцхета, Грузия.

სვეტიცხოვლის საკათედრო ტაძარი

"свети" в случая не значи свети, а колона: Катедрала на Животворната колона

Според една от християнските легенди (има и алтернативни) тук е погребан Христовият хитон (тъканата горна дреха, с която е бил на кръста) заедно с тялото на еврейката Сидония, сестра на купилия хитона от палачите мцхетски евреин Елиас.

Впоследствие през IV век Света равноапостолка Нина (грузински - Нино), покръстителката на Грузия, посочила мястото за строежа на първата църква. При строежа отсекли кедъра, израснал върху гроба на Сидония и го нецепили на 7 колони, но една от тях не рачила да си застане на мястото, и все по политала към небето, доката Света Нина не прекара цяла нощ в молитви. Вслушала се в молитвите и не само, че мирясала, ами бликнала и жива вода. Днешната църква е строена на мястото на първата през XI век, а в грузинската иконография Сидония, Св. Нина, царят и царицата, приели кръщението, колоната, пънът от кедъра и ангел господен и до днес се събират в общ сюжет.  В църквата има и мощи (кости от лявото стъпало) на Свети Андрей Първозванни. Тук през вековете са се короновали и погребвали крале на Грузия или само на областта Картли в различните феодални епохи на обединение и разединение. Кръстът с характерната форма с провиснали страни е кръстът на Света Нина, направен от преплетени лозови клони. Оригиналният кръст се бил пазил в същата църква до средата на VI век, след което след повече от 13 века пътепествия и перипетии се е върнал тържествено в Грузия, но се съхранява в грузинската патриаршеска катедрала Сиони (старата историческа на десния бряг, а не гигантската нова на левия)


 

 

 

 

[домосед 41084]

Още едно попълнение в личната ми колекцията тази година

 

[cck 25092]

ЮНЕСКО одобри обявяването на „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“ за  биосферни резервати. 
Това стана на 29-ата сесия на  Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни.
http://en.unesco.org/news/23-new-sites-added-unesco-s-world-network-biosphere-reserves

[домосед 41084]

Обичам така!

Тая година ЮНЕСКО ми подари цели 5 обекта, които вече ги имам в колекцията си

 

http://whc.unesco.org/en/news/1691

http://whc.unesco.org/en/news/1689

http://whc.unesco.org/en/news/1688

http://whc.unesco.org/en/news/1687

http://whc.unesco.org/en/news/1686

http://whc.unesco.org/en/news/1685

 

• Районът на езерата (Англия)

http://whc.unesco.org/en/list/422

 

(2000)

• Венциански крепостни съоръжения от XVI и XVII век Stato da Terra и Stato da Mar

http://whc.unesco.org/en/list/1533/multiple=1&unique_number=2162

 

Тук се включвам с Бергамо. В Шибеник не съм ходил на форта.

 

(2017)

• Асмара, африкаснкият модернистичен град (Еритрея)

http://whc.unesco.org/en/list/1550

 

(2009)

• културен пейзаж ǂKhomani (Южна Африка)

http://whc.unesco.org/en/list/1545/

 

Тук приемам описанието с едно наум, защото както и при подобния обект Мапунгубве в провинция Лимпопо, "културен" елемент в природния пейзаж в наши дни липсва. В границите на трансграничния национален парк Калахари хора не се допуска да живеят, даже и ако могат да произнесат ǂKhо.  Това е по-скоро реверанс към тези, които са живели там, преди да се обяви за природен резерват и са оставили сенките си. 

 

(2009)

• Първични букови гори (12 държави в Европа, вкл. България)

http://whc.unesco.org/en/list/1133/

 

Тук не е съвсем ясно точно кои букови гори в България се броят и кои не, но в букова гора не е да не съм стъпвал 

 

(2017)

 

 

[bulpa 8379]

преди 2 часа, домосед каза:

Тук не е съвсем ясно точно кои букови гори в България се броят и кои не

Според българските медии в номинацията са девет резервата от национален парк "Централен Балкан" - „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“

 

П.П. Открих номинацията на България, в която подробно са описани - цък

Редактирано 18 юли, 2017 от bulpa

[домосед 41084]

И тази година имам напредък в юнеско-колецията си, който ще споделя тук. Започвам с Германия.

 

Манастирът Маулброн

 

Намира се в Баден-Вюртемберг горе-долу на равно разстояние от Щутгарт и Карлсруе. Доколкото има тръпка в посещението му, тя е да успееш да стигнеш до него с обществен транспорт през зимата или ранната пролет. От Щутгарт трябваше да сменя два влака и един рейс, който я дойде до гарата да провери дали не е слязъл пътник за селото, я не. Хем е Германия и си има разписание, разлепено черно на бяло на всяка спирка, което не прави изключение за моята дата. Не дойде, с което бездействие ми подари 4 км разходка през една прекрасна гора, обитавана от сърнички, невестулки и други горски животни. Профилната ми снимка е точно оттам. На връщане обаче, след като го хванах в селото и му казах закъде съм, нямаше как да подмине спирката на гарата. Позволи си само нацупване. Даже проведохме повърхностен светски разговор за времето в Южна Славия (Черна гора), съпоставено с времето в Южна Германия (Шварцвалд) в началото на март. За сравнение едно многодетно сирийско семейство с асортимент деца от прохождаща до тинейджърска възраст не бяха се доверили на разписанието и, колкото и да спринтираха с количката през гората, щяха да си изпуснат влака, ако не го бях задържал за около 2 минути. Следващият беше след 2 часа.

 

Самият манастир, служил на Цистерианския орден поне 500 години преди Реформацията е влязъл в списъка като "най-добре съхранилият се средновековен манастирски комплекс серверно от Алпите".  Съхранил се е като архитектура, а не като предмет на дейност и начин на живот, които с Реформацията са се променили коренно.  От католически манастир е обърнат на протестантска семинария, а в наши дни църквата се ползва редовно и за концерти и други културни прояви. Тук би трябвало да спомена нещо за Херман Хесе, който е минал през тази семинария и романа му "Под колелото", чието действие се развива тук. Но понеже не съм го чел, а и темата за душевните терзания на семинаристи със селски произход и интелектуални стремежи в края на XIX век, не ми е сред приоритетите за по-задълбочено проучване, няма да го спомена. По-интересна ми е архитектурата на зданието с елементи от романски до късно готически стил. А край църковните сгради си седи непокътнато селото, извадено като илюстрована книжка с приказки за разбойника Румцайс.  

 

 

Снимките: https://goo.gl/photos/mjYVuaCejN56LuE5A

 

Редактирано 21 юли, 2017 от домосед
Помните ли откъде извира Дунавът според фатмашкия контингент в БНА?

[домосед 41084]

 

На 7/21/2017 в 16:55, домосед каза:

с елементи от романски до късно готически стил

Романски, готика - добре, но по-късно същия ден окончателна победа удържа модернизмът!

 

За едно от включените в списъка архитектурни творения на Льо Корбюзие вече писахме в темата за загадките: цък

Поклонническата църква Нотр Дам дьо О над село Роншан, Франция

 

 

Откриваме още две негови къщи в показния ансамбъл Вайзенхоф, проектиран от група архитекти модернисти, в Щутгарт от 1927-ма. Едната от тях е откупена и реставрирана във възможно най-близък до оригиналния си екстериор и интериор.

 

 

Другата си е частна

 

 

 

Какво ли да живееш в къща, проектирана от Льо Корбюзие? През 1920-те е изпреварил времето си. Заедно с всички от течението като него. Опитали са се да вдъхновят нов лайфстайл на немския бюргер чрез архитектурата. Ама не е било лесно. Комплексът е бил експериментален за изложение. След закриване на изложението трудно са се намерили наематели. А после нацистките власти са го разглеждали като цирей в градския пейзаж и за малко му се е разминало събарянето. Сигурно има връзка и с еврейската жилка у някои от архитектите и че впоследствие посестримият стил баухаус е пробил в Тел Авив. В края на войната американските са прочистили няколко от къщите. Изравнените със земята веднага са подменени с типови селски. А през 1950-те, в разгара на жилищната криза, оказалите се настанени в повяхнало модернистичните къщи жители на Щутгарт са си ги преоформили, както им е било по-удобно и по-разбиремо. Разделили големите дневни на малки спалнички, достроили в двора допълнителни помещения, заградили сервизни помещения точно пред панорамните прозорци. Чак през 1980-те се е събудил интерес към оцелялото от комплекса като към културно наследство. Предполага се, че сегашните собственици или наематели са направили съзнателен избор да се нанесат в тях. Който не е ясно дали е бил информиран и за предстоящото включване на двете къщи на Льо Корбюзие в Юнеско, привличайки автоматично интереса на навлеци с фотоапарати като мене в личното им пространство. А сред оцелелите е един паралелепипеден жилищен блок на Лудвиг Мис ван дер Рое, който може и да е първият такъв в света или поне в Европа. Или даже да не е пъврият, е вдъхновил облика на всички панелни комплекси във всички народно-демократични държави в Източна Европа, изникнали през първите 45 години след края на нацизма. Може би Юнеско е имало едно наум, като само един от архитектите на домове в комплекса е приело в списъците си. Самият Льо Корбюзие обаче не е съвсем да няма вина за някои трайно нелицеприятни тенденции в архитектурата и градоустройството през втората половина на XX век. От авангардист се е превърнал в дикатор и непогрешима икона с вижданията си за цели поколения архитекти. В световен мащаб.

 

Целият албум от Вайсенхоф: https://goo.gl/photos/jk7oHsLgEV4HU5A96

[домосед 41084]

Вюрцбург

 

 

 

Знаехте ли, че вюрцбургчани си имат светец ирландец?  Св. Килиан. Донесъл във Франкония словото божие чак от седмия континент още през седми век, когато четвъртият, петият и шестият континенти не са били още открити. Светец англичанин надали са имали, но и да са имали сигурно са му разбили носа на каменните скулптури и изболи очите на иконите. Защото англичаните са им познали (в библейския смисъл) майката на пейзажа в края на Втората световна война. Не им е стигнал само един Дрезден да си отмъстят за Ковънтри. И вместо да поразят изгубилата още триста години по-рано функционалната си стойност, без никога да се е гордяла с естетическа, средновековно-ренесансова цитадела, която би могла да мине пред притворени очи за отбранително съоръжение, са поразили бароковата резиденция. Същата, в която натрупалите богатство от лозарска продукция княз-владици са се пренесли през XVIII век, след като цитаделата им е била отесняла. Или просто - излязла от мода за баловете и пиршествата, каквито се очаквало да бъдат давани от владетелите на лозарското сърце на Свещената Римска империя, пък били те и духовни лица. 

 

 

Цитаделата е труднодостъпна и до ден днешен. От три страни е обградена от лозя на непристъпно стръмни баири. А от четвъртата багери я подготвят за туристическия сезон. С дълбоко копане пряко алеите. И каквото и да има за посещение там горе, е затворено. Но гледката през Майн към града с цяла гора от исторически разностилни църковни камбанарии, е достъпна. И ако е избрано да се види късен следобед, увенчава достойно един морен, но удовлетворителен туристически ден.

 

 

Започнал с откритието колко е добре да се туристува из Европа през ниския сезон още от градините на Резиденцията. Може и да не достига зеленина, но пък архитектурните достойнства на бароковия шедьовър прозират по-добре между клоните.  А в залите китайците се броят на пръсти (Буквално). И други почти няма! В сградата някак си по чудо са оцелели сред пожарищата най-ценните тавани, рисувани от венецианеца Джамбатиста Тиеполо над парадното стълбище. С алегории и реални персонажи от познатите за епохата му континенти.

 

Куиз! Кои липси на континенти са се полълнили от времето между Св. Килиан и DJ, пардон, архитект Балтазар Нойман. И кои все още не?

 

(снимка wikimedia)

Но всичко останало е трябвало не да се реставрира, ами да се създава изотначало. Като благодарностите са за ... американците (по-точно един американец, подобен на героя на Джордж Клуни от филма "Пазители на наследството", но без прилика във физиономията), които още преди да е свършила войната са направили план за възстановяване на окепазеното от англичаните. И са инвестирали дърво и други невъзможни да се набавят материали не за подлсон на нуждаещи се обездомели от бомбите хора, а за нуждаещите се от закрила от стихиите рисувани тавани. За 70 години реставраторите са успели да се справят с каквото е било разумно постижимо - най-представителните зали с барокови гипсови отливки по стените, огледала, стенописи; един апартамент с множество нанизани една през друга зали (къщите на Льо Корбюзие със сигурност са по-комфортни за обитаване!); дворцовата капела (wow!)  Северното крило с белосани стени на залите е обърнато на художествена галерия. Богат на венециански ренесансови майстори като Тициан, Тинторето и Вeронезе и немски, специализирали в сцени от живота и пейзажи от Венеция през XVII век като Йозеф Хайнц-млади.

 

Юнеското на Вюрцбург е само Резиденцията на княз-владиците, но катедралата задържа по-дълго обектива ми в качеството си на стилно-съвременен център за вдъхновено от християнството изкуство от Средновековието до съвсем наши дни. Сградата може да е романско-бомбардирана, но последното преосмисляне на пространството и куриране на артефактите е от 2012. Оставаш с впечатление, че Франкония, а вероятно - и цяла Бавария, пази сериозно място за християнската вяра в общественото си сърце.  

 

 

Извън стените на катедралата става ясно, че франконци пазят сериозно място и за виното в общественото си сърце. Да се порадват на залез на Камениот мост се трупат с чаша вино в ръка. Чак ме досрамя да попитам същестува ли изобщо вюрцбургско пиво.

 

Целият албум снимки: https://goo.gl/photos/61eLudU2GgCoxKsh8

Редактирано 28 юли, 2017 от домосед
добавен линк към снимки

[bulpa 8379]

преди 46 минути , домосед каза:

Куиз! Кои липси на континенти са се полълнили от времето между Св. Килиан и DJ, пардон, архитект Балтазар Нойман. И кои все още не?

Готин въпрос

[домосед 41084]

В Бамберг нещата си дойдоха на баварското място. В пивницата на моята страноприемница специалитетът е пушената бира. И печено свинско краче със кисело зеле и картофена кнедла! В отсрещната - светлата бира. И дума не ставаше за вино.  Прозорецът ми гледаше към катедрала с 4-те кули. Строена векове преди османлиите да почнат да вдигнат джамии с по 4+ минарета в Цариград. Гледката към катедралата е още по-смазващо въздействаща от площада пред нея. Пуст през зимната нощ, когато малкото гости на града, предимно германци, приключват с последната си халба. Катедралата, която е небомбардирано романска от XIII век, ме грабва не толкова с интериор, колкото - с размери и тежест. Диоцезът е основан от император Хайнрих II през 1007. Погребан е тук, а през късната готика са му изработили величествен ковчег с барелефи от житието му,  споделено с благоверната кралица Кугелунда. И тук, както във Вюрцбург светската власт през вековете е държана от княз-владици. А имат даже погребан папа! Това е голяма рядкост на север от Алпите.  В тон с традициите на Свещената Римска империя градът е разположен на 7 хълма. Не се опитах да ги броя, но успях до се кача до още един преди полунощ - Михайловския, колкото да се разочаровам, че манастирът е подложен на саниране (в оригиналния смисъл на цялостен ремонт, а не облепяне на фасадите със стиропор, както се изроди българското значение на думата). Гледката нощем не струва, а пътеката с едни стълбички обратно към по-главните улички трябва да си я осветяваш сам с подръчни средства. Под ръка имах сензора на автофокуса и светломера на сапунерката си марка Lumix. Имах още една цяла сутрин да разгледам градчето и на дневна светлина и да си съставя колекция фотографии. За разлика от предишните спирки тук целият стар град е в списъка на Юнеско. Венцианска ренесансова живопис може и да нямат, но пък са кръстили няколкото най-схлупени къщи край реката Малката Венеция. Тя пък една Венеция! Точно там, движейки се пеша по крайбрежната улица, попданах срещу течението на върволица американски тинейджъри с музикални инструменти в калъфи на гръб, запътили се в посока на другата градска гордост - Концертната зала. Обаче след Ротвайл, Тюбинген, Маулброн, Щутгарт и Вюрцбург, емоционалният градус на туристическа възприемчивост вече е спаднал. Трябва да сменя поне държавата! С комбинация от три влака - бърз, пътнически и експрес през Ашафенбург и Дармщад избягах в Швейцария. Експресът се случи с очукани умрели от служба вагони. Същите, които през 90-те ми се струваха космическо футуристични - с различни комбинации от купета с по 6 места и разместени шахматно, че да не се ритат краката, нарядко разположени седалки в зоната без купета. Белокосият чичко с вид на дипломиран протестантски пастор инжиньор четеше чешко списание с речник ... 

 

 

Целият албум снимки: https://goo.gl/photos/RdbezWWj1eHvVy9E8

 

 

Редактирано 28 юли, 2017 от домосед

[домосед 41084]

След около месец пауза продължих мисията на отмятане на немското юнеско. Този път фокусирах върху средното течение на река Рейн от Кьолн нагоре.

 

В Кьолн юнеското е, разбира се, катедралата, зарязана за повече от 400 години в груб недостроеж и завършена 700 години след първата копка по оригиналните планове на готическите майстори зидари. Посещавал съм я преди, затова този път в снимките ми и е заделена второстепенната роля на ориентир в силуета на града.
 

По-интересното, което заварих в Кьолн, беше че голяма зона в центъра беше отцепена от полицията. Случило ли се е нещо? А, няма нищо, господине, просто - партайтаг. Най-обикновена пролетна неделя за политически митинги и демонстрации. От любопитство навлязох в зоната, но ми се струва, че не попаднах точно на демонстрацията на крайнодесните, заради които беше мобилизирано всичко униформено в провинцията, ами на свободолюбив пънкарски хепънинг на несъгласните с тях.

 

А по същото време край катедралата се беше събрал митинг на солидарност и подкрепа на съседите от Франция за европейския им избор.

 

 

Продължих с влак към истинската си цел за деня – бароковите дворци Аугустбург и Фалкенлуст в съседния град Брюл.

 

 

И тук се споменава името на архитект Балтазар Нойман (озни от Вюрцбург и 50-те дойче марки) във връзка със стълбището, но цялостната идея е на Йохан Конрад Шлаун и Франсоа дьо Кювилие. Инвеститорът и тук е бил крупен католически поземлен феодал, но не княз-епископ като във Вюрцбург, а архиепископ-електор - Клеменс Август Първи Баварски от династията Вителсбах, същият и Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден. Пищният Аугустбург е проектиран за официални приеми и дискретни романтични срещи (дискретни??), а Фалкенлуст - няколко километра през гората отвъд ЖП линията (която надали и в най-големите си кошмари си е представял, че ще прокарат точно през имота му в крещяща агресия на дисонанс с перфектната барокова геометрия на ландшафта) - за ловна хижа. Следобедът се оказа метеорологично много подходящ за разнообразни по светлина и настроение снимки на дворците от различни паркови гледни точки.

 

 

Но заради челен удар в дълбоко вкорененото народопсихологично качество на германеца – verboten - се налага да предоставя на гугъл отговорността да илюстрира наблюденията ми от интериорите: цък  (има wow). 
 

В стаята си в хостела в Бон заварих подробна и изчерпателна таблица с часовете за молитва по време на светите месеци на Раджаб и Шабан.

Със съквартиранта от другата стая Антонио се разпознахме на кафе като африканци (подозирам, че съм ползвал не съвсем честно предимство да го разпозная първи), сприятелихме се и обсъдихме как се стига до Бон съответно от Южна Африка през България и от Ангола през Англия. В неговия случай – на стаж към ООН, който да му отвори пътя за кариера на държавен служител. На този етап задълженията му били да отваря вратата на срещите на командировани държавни служители от цял свят (Моят стаж в СДС през пролетта на 1990 се състоеше горе-долу в същото. Отбелязвам си наум, че още не съм станал държавен служител).

 

В Бон за съжаление се оказа почивен ден на музея на история на ФеРеГе-то, който си бях харесал, но така остана повече време за разходка из квартала на квартирувалото тук около 40 години федерално правителство и законодателство. А след обединението - изнесло се целокупно в Берлин. Не ми се стори никак призраченн тоя квартал. ООН-то е запълнило голяма част от овакантените пространства, а федералният президент си разполага с резиденцията вила Хамершмид, както и преди.

 

От литературата разбирам, че Бон се отнася към Бетховен, като Габрово към Кристо - недолюбвани родни места, от сянката на които цял живот се опитваш да се измъкнеш.

 

 

Към следващия етап от мисията продължих с кораб нагоре по течението по Рейн.

 

 

Корабът се казва Рейнска принцеса и има капацитет стотина и повече гуляещи на маси с бели покривки, кристални чаши и сребърни прибори (или достатъчно добри имитации) търсещи речна круизна романтика туристи. Но в случая изпълняваше редовен пътнически рейс с десетина души на борда, купили си билети на конкуриращи се с междуселските рейсове цени. А гледката и романтиката няма причина да не са същите по маршрут в същото речно корито. За отбелязване са кръглата сигнално-отбранителна кула на Бад Годесберг, курортната променада от края на XIX век Кьонигсвинтер, аристократичните и новобогатшките крайбрежни вили като неоготическата Драхенфелс, кацнала на Драконова скала, църквите Св. Пантелеймон в Ункел и Св. Аполинарий в Ремаген.
 

 

От Ремаген се прехвърлих на влак за последната спирка преди последната набелязана юнеско-цел. Коблнец – градът, в който на слива на реките Рейн и Мозел подпечатаното с победа над Франция германско национално обединение е овековечено и митологично олицетворено с грандиозна фигура на още по-грандиозен пиедестал на кайзер Вилхелм I на кон, воден от ангел. Немският ъгъл.

 

 

При реставрацията след Втората световна война (през която е служил за идеална тренировъчна мишена на съюзниците) са добавени референции към федералните провинции на демократична Германия. Недалече оттам, точно срещу главния вход на средновековната базилика Св. Кастор се забелязва по-скромен паметник, увековечил шегичките на силните на деня в Европа, няколко десетилетия по-рано през същия XIX век. Наполеон се разписал върху камък, че тръгва на кампания срещу Русия, а две години по-късно победоносният руски комендант „одобрил“.

 

 

Останал ми беше още окло час дневна светлина за щракане из Кобленц

 

 

Късно след мръкване пристигнах с влак в набелязаната юнеско-цел: Трир.

Вече бях разбрал по телефона, че съдържателите на семейния хотел, който си бях избрал, са българи. Не разбрах обаче защо се учудват, че отседнал у тях българин може да е точно толкова турист, колкото и останалите им гости.

 

(следва)

Редактирано 13 август, 2017 от домосед

[Фил 68642]

преди 1 час, домосед каза:

Корабът се казва Рейнска принцеса и има капацитет стотина и повече гуляещи на маси с бели покривки, кристални чаши и сребърни прибори (или достатъчно добри имитации) търсещи речна круизна романтика туристи. Но в случая изпълняваше редовен пътнически рейс с десетина души на борда, купили си билети на конкуриращи се с междуселските рейсове цени

Ехе, браво, как ги откривате такива оферти? 
 

Цитат

Вече бях разбрал по телефона, че съдържателите на семейния хотел, който си бях избрал, са българи. Не разбрах обаче защо се учудват, че отседнал у тях българин може да е точно толкова турист, колкото и останалите им гости.

Какво очакваха - да си гастарбайтер ли?

Апропо - не съм посещавал Бон, но от снимките ти забелязах, че кунст-музеят в Бон поразително напомня по стил седалището на федералния  канцлер в Берлин. Причината се оказа най-логичната - един и същи архитект.