Сувенири - какво,кога,как!?

[Георги]

 но вероятността някои хора да забележат липсата на техния магнит (претърпял неприятен инцидент) е прекалено голяма

 

давай смело, аз ще спра да отварям темата

[Tedy]

трябва и аз да снимам нашите чинии, но имаме много незакачени, първо да ги наредим и тях. 

[naTpuoT]

....... (претърпял неприятен инцидент......

Аз поради тази причина от няколко години купувам само метални магнитни. Не са толкова автентични като релефните и керамичните, но са здрави.

[Elena]

Аз поради тази причина от няколко години купувам само метални магнитни. Не са толкова автентични като релефните и керамичните, но са здрави.

Жоро, такива да ми носиш вече! Холандската пантофка си отиде без време...не знам как, но магнита й успя да се разлепи Но понеже съм достатъчно предвидлива и нахална си бях взела още една, така че си имам

[naTpuoT]

В интерес на истината реших да вземам метални магнити точно след една счупена вятърна мелница от Амстердам,която беше закрепена на съвсем малко магнитче.

[bori]

Искрено ви завиждам за големите хладилници! Моят е висок колкото плота на кухнята и хич няма място за моите колекционерски страсти за магнити.

[ESK]

Като стане въпрос за сувенири - аз съм човекът .

Започвам от бордните карти, минавам през всички билетчета, карти на градовете, брошури и въобще всичко което ми е попаднало при пътуването. После преминавам на задължителния магнит, чаша и малка чинийка, а да не забравя и задължително монетки /от тези дето се мачкат или целите със забележителностите от автоматите/, задължително и картички /опитвам се в последно време да ги огранича до 2-3 от едно място, но е многооооо трудно/. От доста места имам и фигурки с някоя забележителност, малки шишенца с традиционен алкохол, камъчета от тук и там, тениски, задължително по някоя фигурка с животинче от всяка зоологическа градина в която съм била ... мога да продължа и още но ще стане досадно . Често с приятели се шегуваме, че съм Голям Плюшкин /относно сувенирите/, но какво да направя всеки сувенир си има скъп спомен свързан с него и не мога да се разделя с нито един от тях. Спасява ме единствено факта, че имам възможност да си позволя да пътувам едва от около 7-8 години и то не повече от 1-2 пъти годишно иначе май апартамента ще трябва да сменям .

И между другото имам и няколко кибритчета с които мисля че ще успея да се разделя за да отидат в колекцията на Фичо.

 

 

[macf1an]

Без магнитче ако се върнеш отнякъде ... голям грях е.

И по повода да се оплача (малко е дълго, ще прощавате)..

След Нова Година се прибирам от о-в Гваделупа (Френските Антили) след неприятно двуседмично пребиваване и големи кахъри с полетите (друга тема, друго време). Летището им е пълна подигравка. Толкова смотано, че нямаше вода откъде да си купиш. Две вендинг машини, и двете не работят. едно микро-барче - 15 минути опашка чакаш за да чуеш "водата свърши, имаме газирани напитки само." Викам си - преди полет ще пропусна.. Трябваше да лочим като псета в тоалетната от чешмата  хлор, разредена с вода...

Най-фрапиращото беше, че нямаше магнитчета в дюти фрии-то. Въртях се, зяпах, питах, пипах, рових, не. Тоблерони, ромове, парфюми, айфони - бол. Хладилни украшения от тази странна дестинация - йок. Явно малко хора си тръгваха с добри спомени оттам (разбирам ги), че да искат и магнит, но аз бях обещал.

Гейтът отваря, 400 сърдити пътници се натоварват в самолета .. аз седя и чакам да се поуталожи опашката, че хвърчаха искри. Останахме 2-3ма ..подавам бордната карта... и в този момент чувам щракване зад мен. Хвърлих уж последен поглед към магазина - Еврика! В най крайното кьоше имало нещо като микро книжарница с отделен вход. Разбира се, няма кой да се сети да отвори преди да излети самолета..защо трябва да работят като има хора, като могат да почиват цял ден (това е лайф-мотив навсякъде в района).

Изсумтях едно "Атонде юн минют" и дори не дочаках да ми отговори - грабнах си бордната карта и се направих, че не я чувам как ми грачи да се върна. Влетях в магазина и почнах да опипвам с очи.. Сякаш си ги пазиха за поколенията, толкова бяха ги скрили. Грабнах няколко (от най гадните бяха, с размер и дебелина на билет за градския транспорт, и сякаш рисувани от сляпо куче) и тръгвам да ровя за последните евро центове ... тогава виждам цената ... 3 ойро и петдесет. Бройката. Погледнах продавачката в потрес - тренирана усмивка "самолетът чака, купувай, не умувай". Сломен, хвърлих шепа стотинки, взех си пликчето и бележката, да докажа обира, и с подвита опашка ги сложих ги в предня джоб на багажа, окончателно приключвайки с Гваделупа.
Пристигам в Париж.. Сутринта излитам за Варшава, следобеда пристигам в София .. и чакам на карузела да ми дойде куфарчето. Пътувам със стандартен кабинен багаж "Венге" от промоцията ... страшна оферта, че и върши работа. Обаче по нашите географски ширини - като мене много, та си бях сложил едно пластмасово катинарче с код, през ушите на циповете, да си го разпознавам, а и да не е съвсем отворен. От мързел си го бях чекирал в Париж, и във Варшава бях само с чантата за лаптоп (пак от промоцията). Та, идва един куфар ... като моя .. ама няма катинарче. Подминавам го. Идва пак... загледах се.. вадя бележката с името - моят е. Викам си "опааа" ... Влача го към "Рекламация", да се оплача, като гледам да не го пипам с повече от 2 нокътя, че кой знае какво са ми набутали вътре (Гълъбинее, Гълъбинеее), а по стар навик граничарите отдалеч почват да ми махат за вторична проверка..(рус съм, синеок, с тен, добре облечен, ходи им разбери профилирането). На гишето - никой. Чаках 2-3 минути, протегнах врат през вратата - играят карти и пушат цигари. Викам си - абе що не Ви ... Я да става к'вото ще. Грабнах си багажчето, скръцнах с зъби и си тръгнах, за щастие - необезпокояван от митницата.

Прибрах се и със свито сърце почнах да разглеждам за липси.. и изглеждаше да няма. Мръсните ми гащи са били сериозно опипани да не крият и други тайни, но всичко си беше там, включително и пликчето с бележката. Тръгвам да вадя магнита отвътре... и си останах с тръгването. Гадовете, като са ми срязали катинара и са ми ровили в гащите и чорапите, без никакъв материален резултат, за да не са капо - ми отворили предния джоб и ми взели магнитчето, оставяйки пликчето с бележката, да имам и аз нещо за спомен... та затова си нямам магнитче от Гваделупа И малко си ме е яд.

[slujitel]

Без магнитче ако се върнеш отнякъде ... голям грях е.

И по повода да се оплача (малко е дълго, ще прощавате)..

След Нова Година се прибирам от о-в Гваделупа (Френските Антили) след неприятно двуседмично пребиваване и големи кахъри с полетите (друга тема, друго време). Летището им е пълна подигравка. Толкова смотано, че нямаше вода откъде да си купиш. Две вендинг машини, и двете не работят. едно микро-барче - 15 минути опашка чакаш за да чуеш "водата свърши, имаме газирани напитки само." Викам си - преди полет ще пропусна.. Трябваше да лочим като псета в тоалетната от чешмата  хлор, разредена с вода...

Най-фрапиращото беше, че нямаше магнитчета в дюти фрии-то. Въртях се, зяпах, питах, пипах, рових, не. Тоблерони, ромове, парфюми, айфони - бол. Хладилни украшения от тази странна дестинация - йок. Явно малко хора си тръгваха с добри спомени оттам (разбирам ги), че да искат и магнит, но аз бях обещал.

Гейтът отваря, 400 сърдити пътници се натоварват в самолета .. аз седя и чакам да се поуталожи опашката, че хвърчаха искри. Останахме 2-3ма ..подавам бордната карта... и в този момент чувам щракване зад мен. Хвърлих уж последен поглед към магазина - Еврика! В най крайното кьоше имало нещо като микро книжарница с отделен вход. Разбира се, няма кой да се сети да отвори преди да излети самолета..защо трябва да работят като има хора, като могат да почиват цял ден (това е лайф-мотив навсякъде в района).

Изсумтях едно "Атонде юн минют" и дори не дочаках да ми отговори - грабнах си бордната карта и се направих, че не я чувам как ми грачи да се върна. Влетях в магазина и почнах да опипвам с очи.. Сякаш си ги пазиха за поколенията, толкова бяха ги скрили. Грабнах няколко (от най гадните бяха, с размер и дебелина на билет за градския транспорт, и сякаш рисувани от сляпо куче) и тръгвам да ровя за последните евро центове ... тогава виждам цената ... 3 ойро и петдесет. Бройката. Погледнах продавачката в потрес - тренирана усмивка "самолетът чака, купувай, не умувай". Сломен, хвърлих шепа стотинки, взех си пликчето и бележката, да докажа обира, и с подвита опашка ги сложих ги в предня джоб на багажа, окончателно приключвайки с Гваделупа.

Пристигам в Париж.. Сутринта излитам за Варшава, следобеда пристигам в София .. и чакам на карузела да ми дойде куфарчето. Пътувам със стандартен кабинен багаж "Венге" от промоцията ... страшна оферта, че и върши работа. Обаче по нашите географски ширини - като мене много, та си бях сложил едно пластмасово катинарче с код, през ушите на циповете, да си го разпознавам, а и да не е съвсем отворен. От мързел си го бях чекирал в Париж, и във Варшава бях само с чантата за лаптоп (пак от промоцията). Та, идва един куфар ... като моя .. ама няма катинарче. Подминавам го. Идва пак... загледах се.. вадя бележката с името - моят е. Викам си "опааа" ... Влача го към "Рекламация", да се оплача, като гледам да не го пипам с повече от 2 нокътя, че кой знае какво са ми набутали вътре (Гълъбинее, Гълъбинеее), а по стар навик граничарите отдалеч почват да ми махат за вторична проверка..(рус съм, синеок, с тен, добре облечен, ходи им разбери профилирането). На гишето - никой. Чаках 2-3 минути, протегнах врат през вратата - играят карти и пушат цигари. Викам си - абе що не Ви ... Я да става к'вото ще. Грабнах си багажчето, скръцнах с зъби и си тръгнах, за щастие - необезпокояван от митницата.

Прибрах се и със свито сърце почнах да разглеждам за липси.. и изглеждаше да няма. Мръсните ми гащи са били сериозно опипани да не крият и други тайни, но всичко си беше там, включително и пликчето с бележката. Тръгвам да вадя магнита отвътре... и си останах с тръгването. Гадовете, като са ми срязали катинара и са ми ровили в гащите и чорапите, без никакъв материален резултат, за да не са капо - ми отворили предния джоб и ми взели магнитчето, оставяйки пликчето с бележката, да имам и аз нещо за спомен... та затова си нямам магнитче от Гваделупа И малко си ме е яд.

Ти май си пълен с интересни истории, я вземи разкажи и другата, дето само я споменаваш, ако искаш отвори друга тема, тя е ще от полза за някои. Коя е всъщност тази авиокомпания, кажи да си имаме едно наум.

[macf1an]

Може да не съм пътувал много, но пък имам доста запомнящи се моменти от почти всяко кътче .. съдба

На първо време ми се иска да допринеса в други насоки (та повече хора да могат да се се сдобият с такива истории). След това ще можем да си разказваме на воля. Компанията, за която споменах, е XL Airways France.

[Childish]

Може да не съм пътувал много, но пък имам доста запомнящи се моменти от почти всяко кътче .. съдба

На първо време ми се иска да допринеса в други насоки (та повече хора да могат да се се сдобият с такива истории). След това ще можем да си разказваме на воля. Компанията, за която споменах, е XL Airways France.

Имаме си тема за интересните случки:

http://magelanci.com/topic/322-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

[aneliya]

При нас стана нещо като традиция да купуваме оригинален екип на футболния отбор на града в който сме. Последно добавихме към колекцията Хелас Верона и естествено Милан. Ще има явно и още едно ходене и за Интер от Милано

[zaharieva175]

Аз съм почитателка на изобразителното изкуство и си купувам картинки.За мен те са като магнитите за други пътешественици.

[maik]

и ние купуваме магнити, но голяма част от тях дадоха фира покрай децата. нашите са породени и в продължение на 5 години все някое от зверчетата местеше, преподреждаше и трошеше магнити и други неща. сега хладилникът е по-скоро изложбена стена (за детски рисунки и грамоти), отколкото за магнити
обаче си имаме стена на пътуванията, което ще рече, че от всяка държава, където ходим, купуваме поне х 1 сувенир, който закачаме на стената. понякога и 2, ако мястото е екзотично. в началото купувахме просто шаренийки, които са ни грабнали окото, но сега гледаме нещото да е автентично - дялкана от индианец глава, чадърче от ръчно правена оризова хартия, изкована стаРа метална лъжичка от магазин за стари вещи и т.н. ето стената до преди година време - снимах я за един пътепис. сега има повече неща : 
https://picasaweb.google.com/lh/photo/Ibs5SZ_-Pd1ptySQ_CYtOB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink
https://picasaweb.google.com/lh/photo/q6rOc0OmSc1PWcXr5ODliR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink
освен това колекционирам вина. обаче в последните години започнах да купувам само от най-смахнатите места. все пак няма смисъл да купувам вино от франция или италия, нали? по някое време (около някоя семейна годишнина най-вече) правим винени партита и се опитваме да изпием каквото сме натрупали. на десетата се събрахме бая народ в едно заведение и натрупах вината на плота на бара. обаче повечето гости пиха уиски и виното ми хартиса. изпихме едва 20тина бутилки, като гостите старателно избягваха най-смахнатите вина. перуанското остана например. остана и едно порто на 20тина години. навярно като ги отворим ще са станали на оцет, ама нейсе
а, и отвсякъде, където ходим, купуваме кенчета местна бира. това с бирата е традиция от последните 5-7 години някъде. като се върнем, откъдето сме пътували, събираме друзята на прожекция и снимки, отваряме местната бира, която сме донесли, и ядем местната храна, която сме купили. от азия се върнахме с 15тина кенчета, а сега от швеция - с 10тина. това не е много колекциониране, ама си е някаква традиция все пак.    
дълго стана.
аз не пиша, не пиша, ама като се разпиша, и романът става сочен и дълъг

Редактирано 21 юни, 2014 от maik

[Ushakal]

maik, страхотно настроение създава стената ти. Много ми харесва! И аз обичам да купувам местни занаятчийски работи, камбанки, корабчета, маски и статуетки. Обикновено носим местни лакомства за приятелите.  

[maik]

maik, страхотно настроение създава стената ти...  

да, наистина идеята се оказа чудесна. уви, вече забравяме кое откъде беше - свирките ме объркват например, защото са 3-4 почти еднакви на външен вид, но от различни места. трябва да събера сили и да ги надпиша, докато още има шанс да си спомня детайлите. много е досадно обаче почистването им. и пребоядисването на стената също е нелека работа - едно на ръка, че първо снимаме, за да знаем кое къде да окачим като свършим, и второ, налага се да боядисваме с малка четка, за да заобиколим и оцветим прилежно всяко гвоздейче. не беше лесна работа да сменим цвета от син на зелен с всичките тия гвоздейчета, вярвай ми

[Vanya G.]

И аз купувам магнити. За подарък избирам по традиционни модели, но за моя хладилник и за приятели, които са на моя акъл, търся по-необичайни неща - задължително трябва да има автентична история или добър виц в картинката. Видяла съм много сергии с магнити, но рядко откривам каквото търся. Най-добрите ми находки са тези:

 

от Виена - няма кенгурута в Австрия

 

от Прага - моята сметка от Прага

 

 

Може би за последното трябват малко обяснения: човечето е Швейк, след първите илюстрации на Йозеф Лада към романа на Хашек сега така рисуват Швейк, сигурно портретът му ви е познат от табелите на туристическите ресторанти "При Швейк", а практиката да се отбелязват поръчаните бири (една чертичка = една бира) е все още жива в по-обикновените кръчми в Чехия.

 

Напоследък започнах да си купувам и картички със стари фотографии - идеално съотношение: ниска цена - висока стойност (за мен, обичам историята) - ниско тегло и малък обем. Заглеждам се и по стари картички отпреди войната, кичът от това време е умилителен.

[Zaro]

Ааа, аз имам същия от Прага.

 

От Италия си пазя касовите бележки от кръчмите. Много са идейни като оформление.

[МАРИН МИТЕВ]

А , ние имаме няколко правила :

Цена - до 30$

Материя - естествен материал - дърво, камък , глина, пера, рога , кожа и т.н.

Естество - задължително да е свързана с нещо уникално от мястото на което сме - например : дървена маска на главите в Ангкорват или индианска каменна томахавка ( репродукция , то се знае ) , масайско копие , купено от ръката на местен масай докато си пасе кравите...

И не купуваме нещо от рода на гипсова или пластмасова отливка на нещо....

Редактирано 27 юли, 2014 от МАРИН МИТЕВ

[Tedy]

обаче си имаме стена на пътуванията, което ще рече, че от всяка държава, където ходим, купуваме поне х 1 сувенир, който закачаме на стената. понякога и 2, ако мястото е екзотично. в началото купувахме просто шаренийки, които са ни грабнали окото, но сега гледаме нещото да е автентично - дялкана от индианец глава, чадърче от ръчно правена оризова хартия, изкована стаРа метална лъжичка от магазин за стари вещи и т.н. ето стената до преди година време - снимах я за един пътепис. сега има повече неща : 

 

Благодарение на пътеписа ти в Перу си купихме много хубава маска от червено дърво от оня пич в Паракас, който дялка до плажа. Беше го похвалила. Та вече си имаме няколно маски в детската стая от различни пътувания.

[maik]

@ tedy: хехе, усмихна ме! благодаря!

[ruwenzogy]

Като стане въпрос за сувенири - аз съм човекът .

Започвам от бордните карти, минавам през всички билетчета, карти на градовете, брошури и въобще всичко което ми е попаднало при пътуването. После преминавам на задължителния магнит, чаша и малка чинийка, а да не забравя и задължително монетки /от тези дето се мачкат или целите със забележителностите от автоматите/, задължително и картички /опитвам се в последно време да ги огранича до 2-3 от едно място, но е многооооо трудно/. От доста места имам и фигурки с някоя забележителност, малки шишенца с традиционен алкохол, камъчета от тук и там, тениски, задължително по някоя фигурка с животинче от всяка зоологическа градина в която съм била ... мога да продължа и още но ще стане досадно . Често с приятели се шегуваме, че съм Голям Плюшкин /относно сувенирите/, но какво да направя всеки сувенир си има скъп спомен свързан с него и не мога да се разделя с нито един от тях. Спасява ме единствено факта, че имам възможност да си позволя да пътувам едва от около 7-8 години и то не повече от 1-2 пъти годишно иначе май апартамента ще трябва да сменям .

И между другото имам и няколко кибритчета с които мисля че ще успея да се разделя за да отидат в колекцията на Фичо.

 

Е това ми харесва. Точно като мене. И аз нося почти всичко - магнити, картички, марки, монети, банкноти,чинии, чаши, тениски, картини, дървени фигурки, карти, билети, камъчета, пясък, мидички, дърворезби, различни фигурки, бе каквото може да е сувенир и да е евтино...  Повечето неща ги оформям в една голяма папка за всяко пътуване и така ми стават скъп спомен за поколенията....

[Николай]

Някой знае ли къде в България се продават магнитни сувенири от Италия?

[ECC]

Някой знае ли къде в България се продават магнитни сувенири от Италия?

Да,в Рим.

[Николай]

Ами Рим е доста далеч от България.