дневник Аржентина, Уругвай, Чили и Бразилия 2013

[FlyTraveler]

След фотописа за пътешествието ни в Ю. Африка, Замбия, Зимбабве и Ботсуана реших да опиша в същият формат и пътуването ни в Южна Америка през Ноември-Декември 2013.

 

Тъй като градовете, за които ще става дума са посетени от доста магеланци, ще помоля да поствате само и изключително въпроси, допълнения, разяснения и поправки към описаните места. Това с цел да не се нарушава много целостта на разказа, като все пак си оставяме формата да бъде интерактивен.

 

Маршрута беше почти изцяло градове + водопадите Игуасу (пиша в мн. число, защото това е "комплекс" от водопади) - Буенос Айрес, Монтевидео, Сантяго де Чили, Валпарайсо, Пуерто Игуазу, Фоз до Игуасу, Рио де Жанейро.

 

Това пътуване съм го мислил и подготвял до ниво проверки на полети и хотели поне 6-7 пъти през последните 12-14 години и винаги съм се отказвал по една или друга причина, като основните такива, които са ме е карали да избирам други дестинации са били:

1.  Езикова бариера - местната култура е толкова силна, че в сравнение с други места по света много малко хора разбират и говорят английски, а аз съм с много ограничен запас от испански думи и почти никакъв португалски.

 

2. Престъпност - Рио де Жанейро, както и Буенос Айрес са градове известни, както с красотата си, така и с високите нива на престъпност, като не става въпрос само за джебчийство, ами за въоражени ограбвания, в някои случаи и отвличания. Това важеше много повече специално за Рио 5-6 години назад, отколкото сега.

 

3. През годините винаги са се оформяли любими райони, които са измествали този, примерно през 90-те бях луднал по Европа (тогава за мен презокеанска дестинация) и по Карибието / Централна Америка, в периода 2000-2012 пък много обичах да ходя в Азия.

 

Всъщност за пръв път в Южна Америка ходих на много млада възраст (през 1992 г. на море във Венецуела). През 1997 и 1998 бях ходил и в Колумбия.

 

През ранната есен на миналата година просто решихме с жена ми, че е дошло времето на Буенос Айрес и Рио, оказа се, че тя има останала отпуска, а една промоция на KLM / Air France реши нещата. Цената не беше от рекордните, които намирате тук, но open jaw билети София - Буенос Айрес; Рио - София за 670 евро си е добра сделка.

 

Полетите вътре в Ю. Америка ги взех предимно с LAN Chile (БА - Сантяго - БА - Пуерто Игуазу) и после Фоз до Игуасу - Рио с ТАМ.

 

Периода го избрах точно по времето, когато джакаранда дърветата в Буенос Айрес и Сантяго са цъфнали - тяхната пролет.

 

Маршрута по дни:

Буенос Айрес - 5 вечери, 4 пълни дни, като един пълен ден в Монтевидео, Уругвай (без преспиване).

Сантяго де Чили - 3 вечери, два и половина дни, като един беше запазен за Валпарайсо.

 

Пуерто Игуазу - 2 вечери, 1 пълен ден на водопадите.

 

Фоз до Игуасу - 1 вечер, един пълен ден на водопадите и околностите.

 

Рио де Жанейро - 4 вечери, почти 4 пълни дни + един следобяд в денят на пристигането.

Почти всичко беше резервирано предварително (хотелите и билетите на 100%, частните гидове в Рио на 100%, хоп он, хоп оф автобусите в БА и Монтевидео, както и следобеден тур на Монтевидео на 100%). Всички забележителности бяха предварително разучени и разхвърлени в графика с точност до час. В интерес на истината, с много малко и незначителни изключения, този план по часове сработи изключително точно.

 

Подробности по подготовката, местата за отсядане и пр. ще давам като стигна до съответното място.

 

 

17 Ноември 2013, полети на Bulgaria Air до Амстердам и на KLM до Буенос Айрес.

 

 

Бях доста разочарован когато разбрах, че Bulgaria Air (не ми дава съвестта да го изписвам неграмотно като тях "България Ер") са сменили Ембреър-а (на който модел не бях летял никога) с А319. Отгоре на всичко и седалката, която си бях запазил до прозореца така се превърна в средна седалка   Дъждовно време и много скучен полет до Амстердам. Много кратък престой (мисля, че беше около час и половина) м-у двата полета. Бързахме да намерим гейта на полета за Буенос Айрес, обзеха ме мисли и за съдбата на багажа, както се оказа впоследствие, не без основание.

 

Успях обаче да щракна самолета, с който щяхме да прекосим южният Атлантик - 777 на KLM. На 777 бях летял много пъти, но за пръв път с KLM. Много ми хареса как самолетите бяха кръстени на различни национални паркове по света. Този, с който летяхме беше "Tierra del Fuego National Park".
 

 

Имаше и 777 "Amboseli National Park":



 

 

Поради страх от ограбване, на това пътуване не носих най-добрият си фотоапарат и обективи. Всички снимки са правени или с 9 годишният ми начално ниво DSLR Nikon D50 с китак обектив или със сапунерка Сони. Колкото са станали снимките - толкова
 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

 

 

[FlyTraveler]

17 Ноември 2013, полет на KLM от Амстердам до Буенос Айрес и първи впечатления от страната и града.

 

Полетът от Амстердам до Буенос Айрес е може би най-дългият нон-стоп полет, който съм правил през живота си - над 14 часа (в посока от Европа към Америките винаги се лети по-дълго от наобратно заради джет стриймс - мощни въздушни течения на голяма височина). Един безкраен ден, по-голямата част от полета преминава над Атлантика, нищо интересно за гледане през прозореца, за компенсация се гледа филм след филм на индивидуалните екрани на гърба на седалките пред нас. Сега тези екрани ги възприемаме като стандартно оборудване на по-далечните полети, но си спомням какво ахкане беше като видях за пръв път такива на един полет на Еър Франс с Боинг 777 от Париж до Лос Анжелис през 2000 г.  (става въпрос за икономична класа).

 

По едно време през прозореца се показа свероизточният бряг на Бразилия, нова държава за мен, за жена ми освен това и нов континент.

 

 

 

 

 

 

След още някакви си 3-4 часа слънцето започна най-после да се скрива и в този момент забелязах делтата на Рио де ла Плата и Буенос Айрес от отсрещната и страна.


 

 

 

 

При снижаването минахме и над някакви квартали на града:

 

 

 

При самото кацане на международното летище Езейза бяхме наградени с драматичен залез:

 

 

 

На излизане от самолета, по PA системата ни съобщиха имената и казаха, че представител на KLM ще ни чака на изхода. Това можеше да означава само едно нещо - не бяха успели да ни прехвърлят багажите в Амстердам. Явно изобщо не беше нещо необичайно по тази отсечка, връчиха ни едни готови диплянки с извинение и ни казаха, че на другата вечер ще ни докарат куфарите в хотела, както и се случи. Лошото е, че едно пътуване тръгне ли зле с багажа отначало, обикновенно продължава в същият дух.

 

 

Има нещо на летищата в Северна и Южна Америка, което ми подсказва, че съм на тези континенти, но не мога да определя какво е то, а може би е сбор от неща. Това без да гледам хората, много пъти съм си го мислел за Щатите, Канада и Мексико, сега го усетих и в БА. Същото мога да кажа и за европейските летища, без значение дали е де Гол или Варна, без да се гледам хора или чета надписи, мога да кажа, че съм в Европа. Във Варна или София мога даже да позная в коя част на Европа

 

За БА бях чел надълго и нашироко за множеството измами и трикове, но първата и най-близка като възможност след кацането беше обмяната на валута. Аржентинско песо не можах да намеря в България и беше ясно, че се налага на летището да сменя сума, поне колкото за таксито до хотела.

 

Забелязах клон на националната им банка на летището (впоследствие се оказа, че само там от всички банки може да се сменя валута) и влязох вътре да разуча положението. На витрината едни големи плакати с обяснения за фаливите банкноти и белезите по които да се познават. Не е шега работата, бях чел, че самата полиция е замесена в разпространението на тези банкноти и се е случвало да се получат такива даже от банка или банкомат. Бях си направил и списък с белезите по които се познават (те са с различни нива качество) още преди да заминем и в банката започнах внимателно да оглеждам една по една банкнотите, които ми дадоха. Това не изглеждаше да направи неприятно впечатление на човека зад гишето. Знаех също, че има официален и неофициален (почти двоен) курс на аржентинското песо.

 

Специално за таксиждиите бях гледал на видео един друг характерен за Буенос Айрес трик - при плащане шофьора връща банкнотата и казва, че е фалшива. Трика е, че не връща банкнотата, която му е дадена, а друга, която наистина е фалшива. Като контра мярка се препоръчва да се гледат внимателно и да се запомнят последните три цифри на серийният номер на банкнотата, с която се плаща, като е особено важно човека, на който ще се плаща да види добре това. Може даже да се снима с мобилен телефон преди да се подаде.

 

За да не започваме с надлъгванията още при пристигането си, решихме, че е най-удачно да вземем предлатено такси / трансфер до хотела.

 

Хотела в БА го сменях на няколко пъти. Най-широкият булевард в света "9-ти Юли" е в самият център на града, а обелиска пък е в самият център на булеварда, следователно няма по-централно място от обелиска. Точно по тази причина в крайна сметка взех стая в Republica Wellness & Spa Hotel с изглед към обелиска, на има-няма 30 метра разстояние. Основната стратегическа цел (освен близостта на началната спирка на hop on - hop off  автобуса, хубавият, защото има и един много лош и близостта на много забележителности) заради която взех стая в този хотел е да мога да правя нощни снимки на триножник с дълга експозиция на центъра на БА в атмосфера на сто процентова сигурност. 100 % сигурност и такъв тип нощни снимки в Буенос Айрес си е направо оскиморон, освен ако не се правят директно от балкона на хотелската стая.

 

 

 

 

 

 

 

На рецепцията бях попитал единият от администраторите каква е ситуацията със сигурността около хотела, в отговор на което той си дръпна надолу с пръст кожата под едното око (в смисъл да внимаваме), но каза нещо много успокоително за мен - "no knives, no guns".

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 15 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, hop-on, hop-off bus.

 

 

Няколко думи набързо за Republica Wellness & Spa Hotel. Сумата от 72 долара на вечер си струваше всеки цент, имайки предвид супер централната локация и изгледа към авеню "9-ти Юли" и обелиска. Сградата не е в първа младост, но е чисто и в стаята има всичко необходимо, включително и най-важното в големите южноамерикански градове - сейф. На рецепцията бяха много любезни, там в крайна сметка реших и да си сменям валута, достраша ме да сменям на почти двойно по-изгоден курс на черно (не, че всеки път лъжат при такива смени). Като цяло хотела се усещаше като оазис на сигурността в един не особено сигурен град.

 

Планът за днес беше хоп-он, хоп-оф двуетажен туристически автобус, каквито много пъти сме ползвали при пътуванията си (почти навсякъде, където се предлагат, на много малко места съм решавал, че не си струва) и каквито съм сигурен, че ползват повечето от вас. За Буенос Айрес е много важно да се знае, че има няколко такива линии, но освен така нареченият "Жълт автобус", другите са с доста лоша репутация. То и от този някои хора не са особено доволни, но опита ми е показал, че подобни активности си имат особености във всеки отделен град и ако се знаят и се внимава, шанса човек да остане доволен е много по-висок.

 

Билетите си ги бяхме купили предварително онлайн, в съответсвие с последните ми политики да се купуват възможно най-много неща предварително, за да се носят по-малко пари в брой и да се чарджат карти по-рядко. При покупка онлайн обаче не могат да се вземат директно билети, ами само ваучер, който после се обменя за билети т. е. трябва да се отиде на някое от местата, където се продават билети. Ние отидохме до началната спирка, която беше доста близо до хотела около 40 минути преди да отворят касата. За автобуса има много желаещи и е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно да се вземе първият за деня автобус и то от началната спирка. Аз бях взел билети за 48 часа. В момента, в който отвориха касата бяхме първи на опашката, после и първи в автобуса, веднага на горният етаж, вземат се удобни седалки (на всеки му харесват различни) и веднага се пробва дали работи аудио системата на съответните седалки за да има време да се сменят ако не работи на първоначално избраните.

 

Рутината ни при ползване на такива автобуси на повечето места обикновено е да се прави една пълна обиколка без слизане за общ поглед в-у града. Понякога правим една пълна обиколка за ориентация и слушане на коментарите в слушалките + още една пълна, при която се концентрирам в-у снимане. Снимането от такива автобуси си е умение само по себе си, някой ден може да направя семинар на тази тема :) Едното око на визьора, с другото се гледа какво се задава, преценява се трафика, какво би се изпречило до / пред / след нас и би закрило хубава гледка, бърза преценка на скоростта на автобуса, положение на слънцето, светкавично кадриране + съответните настройки на апарата. От огромна важност е да се знае какво в кой момент се показва (по възможност). Този ден си снимах и от първата обиколка, за да използвам все още добрата сутрешна светлина.

 

Маршрута на автобуса няма да го дискутирам в подробности, има го на сайта на фирмата. Важно е да се отбележи, че когато няма коментари по слушалките върви много приятна музика на Пиацола, която прекрасно се съчетава с гледките и атмосферата на Буенос Айрес. Коментарите понякога малко се разминават с мястото, на което в момента се намира автобуса, но хайде да не придиряме чак толкова за такива "дребни подробности"

 

Започвам със снимките от автобуса. Друго предимство на тези автобуси в БА е, че може да се снима на воля без притеснения, че някой може да открадне фотоапарата или видеокамерата.

 

Катедралата на Буенос Айрес, намираща се на Plaza de Mayo (много често хората като видят голяма църква и я наричат катедрала, добре е да се знае, че във всеки град може да има само една катедрала):

 

 

 

 

 

 

 

На същият площад се намират старото кметство и президентството (Casa Rosada):

 

 

 

 

 

 

 

 

Буенос Айрес е един от най-артистичните градове, които съм виждал. Големите акули в рекламната индустрия много добре напипват настроенията на народонаселението и рекламите на Кока Кола например нямат съвсем обичайният консуматорски вид:

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

 

Редактирано 16 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, обиколки с hop-on, hop-off автобус.

 

 

Още на третата спирка автобуса се напълни докрай, а след петата-шестата вече имаше сериозни тълпи от чакащи, което затвърди мнението ми да не слизаме докато не направим поне една пълна обиколка. Джакаранда дърветата бяха цъфнали из целият град, една от причините да избера този период от годината.

Паркираните пред полицейските управления возила с водни оръдия показат, че демонстрациите в този град не са рядкост, меко казано:

 

 

 

Класическа архитектура:

 

 

 

 

 

 

Манастира Санто Доминго (завършен през 1805 г.):

 

 

 

Това не си спомням какво беше, някаква правителстена сграда:

 

 

Отражение на джакаранда в стъклена сграда:

 

 

Започнахме да наближаваме района на Ла Бока, показаха се по-бедни квартали с много графити:

 

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 16 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, обиколки с hop-on, hop-off автобус.

 

 

Малко преди спирката за квартала Ла Бока има много интересен (от това, което съм виждал по Интернет) музей - La Usina del Arte - експозиция на модерно изкуство разположена в бишва фабрика. След като направихме пълната си обиколка с автобуса се пристрашихме да слезем за да го разгледаме, забравяйки, че в Понеделник музея не работи.

 

 

Следва стадиона на отбора Boca Juniors откъдето е тръгнала кариерата на Марадона. Не, че съм любител на футбола, но все пак това си е част от историята на града:

 

 

 

 

 

 

Серия снимки от Ла Бока, първо общ план, после приближаване към балкона с мъжът и малкото момиченце:

 

 

 

 

 

 

 

Ла Бока е беден емигрантски квартал от края на 19 и началото на 20 в. където единственният начин да се въведе някакво разнообразие и естетика е бил да се боядисат фасадите на къщите (в много случаи ламаринени) в ярки цветове. Нещо от сорта на малайският квартал Бо-Каап в Кейп Таун, който видяхме пък тази година. Жителите на Буенос Айрес смятат, че тук се е зародило тангото, което в началният си етап на съществуване е било разпространено само измежду по-ниските слоеве на обществото и считано за неморално от останалите. Налага се първо да се наложи в салоните на Европа и чак тогава да стане модерно в Аржентина. Жителите на Монтевидео, Уругвай пък смятат, че тангото е започнало при тях, някак си съм по-склонен да мисля, че е тръгнало от БА.

 

В момента Ла Бока дефинира напълно израза "туристически капан". Внимателно избрани "автентични" атракции и ресторанти, двойки танго танцьори, които при опит да се снимат жената ти извиква с неочаквано дрезгав и силен глас (един приятел определяше причината за такъв като "топъл х.. - студена бира" синдром) да дадеш пари. Ла Бока е и Меката на джебчиите и мошениците в Буенос Айрес. Имах доста сериозни колебания относно слизането от автобуса в този квартал, но на втората обиколка все пак решихме, че е грях да не се види отблизо.

За сега сме още на първата обиколка, така, че малко снимки от автобуса:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 17 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, обиколки с hop-on, hop-off автобус.

 

 

Напускаме Ла Бока, надписа явно е за влизащите от тази част на града:

 

 

 

Туристическият автобус прави една 20 минутна почивка в историческият бар El Estano 1880. Добре са го измислили - персонала на автобуса и пътниците отиват до тоалетна, а за бара това е един постоянен източник на клиентела. За шише минерална вода от 500 мл. ми поискаха равностойността на 5 долара, дет' се вика историческа вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това минахме през една от модерните части на Буенос Айрес - Пуерто Мадеро. Мястото много напомня на Доклендс в Лондон - старите складове са првърнати в ресторанти и магазини, има 2 исторически платнохода, които са отворени за посещения (всъщност точно затова са привързани за пристана там), както и високи модерни сгради. Изглежда като любимо място както на туристите, така и на жителите на града. Има и някакво чувство за сигурност, особено след Ла Бока За съжаление на този етап не мога да постна снимки от там, оказа се, че сензора ми на фотоапарата е ужасно мръсен (не бях поглеждал този апарат след сафаритата в Кения няколко месеца по-рано) и всички снимки, с изключение на някои, на които сме се снимали самите ние, са пълни с петна.  Петната ги има и на снимките до момента, както и на тези до края на деня, но понеже няма много небе на тях, не се забелязват много.

 

На следващият ден 3 часа се мъчих самосиндикално да чистя матрицата с тампони за уши и чист спирт като в крайна сметка успях да смъкна мръсотията с цената на една драскотина. Важното е, че имах с какво да правя снимки до края на пътуването.

 

След Пуерто Мадеро завой към северната част на града. Отворени пространства, големи зелени площи, малко бие на Сентрал Парк в Ню-Йорк. Голямата метална статуя на цветето (Floralis Generica), японските градини, планетариума, както и летището Aeroparque Jorge Newbery (откъдето после летяхме за Puerto Iguazu) се намират там. На Floralis Generica отделихме специално време и посещение последният ни ден в БА, затова ще оставя снимките от това красиво място за тогава.
 

 

Паметника на 5-кратният световен шампион от Формула 1 Хуан Мануел Фанджо:

 

 

Жителите на Буенос Айрес освен, че са генетично предразположени към изкуство са и доста освободени. Билбордове като този на снимката долу биха се считали за изключително непристойни и няма да видите подобни никъде в Канада или САЩ:

 

 

 

 

Планетариума Галилео Галилей:

 

 

Квартал Палермо (излишно е да споменавам за броя на италиански емигранти в края на 19 и началото на 20 век, БА имам чувството, че е повече "италиански", отлколкото "испански" град):

 

 

 

 

Пишейки, че града бие на Ню-Йорк или Лондон се сещам, че всъщност Буенос Айрес за мен е събирателна на много световни градове, но предимно Париж, Мадрид, Лондон и Ню Йорк (големите зелени пространства + някои небостъргачи тип от 30-те години на миналия век).


* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!
 

 

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, обиколки с hop-on, hop-off автобус.

 

 

Намирам парковете на БА за прекрасни, особено с разцъфналите джакаранда дървета:

 

 

 

 

 

 

Hipodromo Argentino:

 

 

Една много разпространена професия в Буенос Айрес е разхождач на кучета. Често я практикуват студенти:

 

 

 

 

 

 

 

Изложба на Гоя и Дали (не си спомням каква галерия се водеше това, ако някой знае, да пише):

 

 

Много интересни постери по прозорците:

 

 

Споменах ли, че жителите на Буенос Айрес имат генетично предразположение към изкуство от всякакъв тип?

 

 

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, обиколки с hop-on, hop-off автобус.

 

 

Продъжаваме още с първата обиколка с автобуса, до момента сме слизали само на 20 минутната почивка в бар El Estano 1880.

 

 

Късче от Манхатън в квартал Палермо в БА:

 

 

 

 

 

Френските посолства по света са винаги в много красиви сгради. Това в Буенос Айрес не беше изключение:

 

 

 

Отново цъфнали джакаранда дървета:

 

 

 

Маршрута по някое време се връща към центъра - авеню "9-ти Юли" и хотела където бяхме отседнали - Republica Wellness & Spa:

 

 

Още от авеню "9-ти Юли":

 

 

 

После завихме по Avenida de Mayo и минахме покрай известното Кафе Тортони:

 

 

При втората обиколка решихме все пак да слезем на спирката в Ла Бока и да поснимаме малко. Очите на четири, докато единият снима, другият му пази гърба и се оглежда, съмнителните физиономии се следят с поглед, който не бива да се отклонява при контакт с очите, добре е това да става видимо, така им се показва, че са забелязани. Джебчиите имат много набито око и винаги избират "по-лесните" и по на които има какво да им се вземе туристи, точно както при дивите животни - от стадо биволи например лъвовете си избират по-разсеяна или по-слаба /болна / малка / стара жертва.

 

Не знам дали споменах, че при посещения на места с висока престъпност си имаме dress code - освен фотографските жилетки с много джобове с ципове, голяма част от които вътрешни, си оставяме венчалните халки в къщи, имаме си часовници за по 20 лева, специално купени за такива пътувания, жена ми оставя всякакъв вид бижута в къщи, не, че носи много така или иначе. В себе си носим само фотокопия на паспортите и пари в брой за деня, никакви кредитни или дебитни карти, никакви мобилни телефони, били те и евтини. Винаги еквивалента на 50 долара в обувката, в краен случай да можем да вземем такси и да се приберем. Цялото ни внимание (освен разглеждането) е съсредоточено във фотоапаратите (този път даже не си бях взел най-добрият) и видеокамерата, Всички снимки и видеофайлове се архивират на още две места (лаптопа и един външен хард диск) всяка вечер, така в случай на кражба се губят само файловете от деня. Всичко това може би звучи прекалено сложно и ангажиращо, но се свиква и нещата се правят автоматично без замисляне, както не мислим като си сменяме скоростите на колата.

 

Относно туристическата примамка, наречена Ла Бока си мисля, че съвсем спокойно можех да мина и само с виждане от автобуса:

 

 

 

Тук ми хареса надписа:

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 18 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013, Буенос Айрес, обиколки с hop-on, hop-off автобус.

 

 

Още сме на Каминито (галено от Камино - път) в Ла Бока. Впечатленията си ги писах в два по-горни поста и не си струва да се повтарям. Малко, но важно допълнение - по принцип това за тур-капаните и псевдо-автентичността (или изкривената такава) се отнася за района около Каминито, иначе в Ла Бока си има и силно автентични райони.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С това приключваме с Каминито, както се казва "been there, done that".

 

 

Един важен детайл за хората, които ще слизат от туристическият автобус там - почти няма шанс да се качите на автобуса отново на спирката на Каминито. Опашката беше от поне 70-80 човека. Най-добрата тактика е човек да се върне пеша две спирки назад, както направихме и ние. Автобуса се опита да не спре на спирката, на която се върнахме. Не знам колко силно съм извикал за да ме чуе шофьора в затворена кабина в движение при работещ двигател.

 

Качихме се и използвахме возилото този път само като транспорт (на вторият етаж нямаше места) до Пуерто Мадеро.

 

Пуерто Мадеро е супер, качихме се на двата платнохода с парни двигатели - корветата "Уругвай", на другият му забравих името. Снимките станаха с петна заради супер замърсеният ми сензор на фотоапарата, затова ще пропусна да поствам такива за това място. От там си направихме чудесна разходка пеша обратно до хотела.

 

Не можехме да се оплачем от първият си ден в Буенос Айрес. Града е от типа, които те обземат постепенно, но трайно, не е примерно като Рио, където се качваш на Захарната глава и ахваш изведнъж.

 

 

Надвечер отново снимки на обелиска от балкона на хотела:


 

 

 

Вечерта нещо започнах да се разболявам и на сутринта се събудих с много висока температура, повръщане и разстройство. Идеално, точно така си представях да си прекарам времето в Буенос Айрес. Под въпрос беше и ходенето ни до Монтевидео, Уругвай на следващият ден.

 

Всички предимства на хотела изчезват ако се наложи да си стоите в стаята през деня. Шумът е просто ужасен. Като прибавим към това главоболието и високата температура, става наистина кофти. Добре, че жена ми както винаги професионално се беше подготвила с подвижната аптека и за няколко часа ме вдигна на крака. Липсваше ни обаче лекарство против повръщане, затова надвечер се замъкнахме до близката аптека на авеню "9-ти Юли". Много интересно разположение, стена откъм улицата няма, просто като затварят спускат едни трансперанти, а докато работи аптеката е изцяло отворена към улицата.

 

Явно там са ме видяли как след като купувам лекарствата си слагам рестото от парите в страничният джоб на панталона, като забравям да си закопчея ципа. Та си вървим ние по "9-ти Юли", която по това време е бъкана с народ (около 19:00 ч.) и изведнъж една жена със засилване от около 10 метра започна да се спъва точно към мен. Това става за части от секундата, инстиктивно я хващам здраво за двете китки (още не включвам целта на занятието) и се учудвам, че вместо да ми благодари, че съм я спасил от падане, нещо ме напсува и избяга. Оставям сами да си обясните трика. Не успя да ми вземе нищо, но малко човек да снижи гарда или да изглежда болен/изморен и го бройкат веднага.

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 18 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

19 Ноември 2013. Буенос Айрес - Plaza del Congreso, Congreso Nacional, Palacio Barolo.

 

 

Предният ден почти целият го прекарах в хотелската стая с висока температура, като освен всичко друго ни изгоря и билета за вторият ден с двуетажния туристически автобус. В късният следобяд се пооправих и решихме да се поразходим из града, тъкмо да видя как ще се чувствам за да решим дали да отменяме ходенето с ферибот до Монтевидео, Уругвай на следващият ден.

 

 

Дневна снимка на обелиска от балкона на хотела:

 

 

 

 

Авеню "9-ти Юли" с образа на Евита Перон в-у висока сграда:

 

 

За пръв път ползвахме метрото на БА, така нареченото Subte. Целта ни беше Plaza del Congreso със сградата на конгреса от едната му страна и Паласио Бароло от другата. Взехме линия А - най-старата в града, Южна Америка, южното полукълбо и целият испанско говорящ свят. Открита е през 1913 година.

 

 

Паласио Бароло (за него ще пиша с повече подробности и интериорни снимки, последният ни ден в БА направихме специален тур на сградата с изкачване до последният етаж с "фара"). Запомнете фасадата, на следващият ден в Монтевидео ще видим сградата и близнак Palacio Salvo.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Националният конгрес на Аржентина (тези снимки ги направих 2 дни по-късно, но ги публикувам тук, за да не се разкъсва разказа). Както се вижда, добре съм излъскал матрицата с тампони за уши и чист спирт :)

 

 

 

 

 

 

 

 

Сградата непосредствено до тази на конгреса:

 

 

Лозунги на демонстранти пред конгреса:

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 19 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

20 Ноември 2013. Монтевидео, Уругвай.

 

 

Всичко за еднодневното пътуване до Монтевидео, Уругвай беше уредено и платено още преди заминаването ни на това пътешествие. Билети за ферибота от уругвайският сайт на Buquebus (аржентинският им сайт изисква номер на тяхна лична карта или какъвто е там еквивалента), както и билети за двуетажния туристически автобус в Монтевидео + организиран тур на града след обяда. Общо взето планът беше приготвен с точност до час

 

Имах известни колебания дали да отидем до Монтевидео или до Колония дел Сакраменто, имахме време за едното или за другото място, но не и за двете. В крайна сметка по предварителни проучвания екскурзията до Монтевидео ми се стори по-интересна.

 

В 06:30 сутринта трябваше да сме на терминала на Buquebus в Буенос Айрес, взехме такси от хотела в 06:00. Шофьорът се оказа арменец скоро емигрирал от Монтевидео, в БА имало огромна арменска диаспора. По-късно на гробището Реколета видях и баровска гробница на Кеворк някой си... Аз не съм арменец, но ми прави впечатление, понеже имам много близък приятел арменец, състудент от София. На времето като се разбягахме, аз отидох в Канада, а той в Зимбабве, от там се премести в Йоханесбург, живя в РЮА доста години, ожени се за африканерка, а после пък емигрираха в Австралия.

 

Фериботите на Buquebus се оказаха доста луксозни катамарани с най-големите джет двигатели които съм виждал. На времето редовно щъках с високо-скоростен джет катамаран м-у остров Козумел и Плая дел Кармен в Мексико, но тези бяха много по-големи. В икономичната класа няма предварително запазени места, всеки сяда където намери. Седалките са много удобни и са разположени малко като на стадион, като тук-там има и по двойки (в две редици). Пътуването отнема около два часа, за хората страдащи от морска болест е добре да знаят, че няма клатене или поне нямаше в деня, в който пътувахме.

 

 

 

 

 

 

След пристигане на пристанището в Монтевидео, отидохме на пазара, където трябваше да намеря едно магазинче, където да обменя ваучера взет по нета за билети за хоп он - хоп оф автобуса. В същото магазинче обмених и малко уругвайско песо.

 

За съжаление времето беше много мрачно и от време на време преваляваше, кофти време за снимки, но няма как всеки ден да ни върви. По предварителни проучвания най-интересното нещо в Монтевидео ми се видя сградата на парламента им. Планът обаче беше да направим една пълна обиколка с двуетажният автобус без да слизаме, после да се върнем на пазара до пристанището, да обядваме и да се мятаме на следобедният тур, който бях резервирал и платил предварително. За щастие вторият етаж на автобуса имаше мек покрив, който ни пазеше достатъчно когато валеше.

 

 

Старият град:

 

 

 

 

 

Teatro Solis:

 

 

Palacio Salvo, близнака на Palacio Barolo в Буенос Айрес. Двете сгради са проектирани от един и същи архитект, като "фаровете" им се виждат м-у двата града при ясно време:

 

 

Plaza Independencia с Palacio Salvo и статуята на националният им герой Хосе Артигас:

 

 

 

 

Снимки от улиците на Монтевидео:

 

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 19 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

20 Ноември 2013. Монтевидео, Уругвай.

 

 

Продължавам с обиколката на Монтевидео, до този момент не сме слизали от хоп-он, хоп-оф автобуса и всички снимки са правени в движение от вторият му етаж. Някои от тях ги е правила г-жа FlyTraveler със Сони сапунерка. За да си получи "кредита", който и се полага, снимките правени от нея ще ознавачам със "звездичка" (*).

 

Palacio Municipal * (общината):

 

 

 

Biblioteca Nacional de Uruguay * (националната библиотека):

 

 

 

 

Universidad de la Republica * (националният университет):

 

 

 

 

Palacio Brasil *

 

 

 

 

Други класически сгради *

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко Street Art. Явно в Южна Америка това си е стандарт, тъй като имаше много рисунки на стени в Буенос Айрес, Сантяго и до някаква степен и в Рио:

 

 

 

 

 

 

 

Това отдолу е магазин за мебели *

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

20 Ноември 2013. Монтевидео, Уругвай.

 

 

Училище за танци в Монтевидео:

 

 

 

Каруцата с коня си е участник в движението:

 

 

Сградата на парламента (Palacio Legislativo) според мен е най-интересният обект в Монтевидео, Palacio Salvo не го броя, защото разгледахме близнака му в Буенос Айрес, иначе и той сигурно е много интересен. Малко съжалявам, че взехме следобедния тур, вместо да си останем с хоп-он, хоп-оф автобуса само, но да слезем и да разгледаме парламента отвътре, четох, че бил много красив. Тура обаче ни показа 3 много интересни статуи.

 

 

 

 

 

По пътя за парка Прадо минахме през някакъв баровски квартал:

 

 

 

 

 

 

Минахме и през новата част на града, покрай плажовете:

 

 

 

 

С това пълната обиколка на двуетажният туристически автобус завърши. Имахме около час за обяд и после ни чакаше следобеден организиран тур.

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

 

 

 

 

[FlyTraveler]

20 Ноември 2013. Монтевидео, Уругвай.

 

 

Първата и последната спирка на хоп-он, хоп-оф автобуса в Монтевидео е пазара на пристанището (Mercado del Puerto). Наблизо е терминала на фериботите на Buquebus, от там се уговорих да ни вземат за следобедния тур, има много места с традиционните за района барбекю ресторанти, изобщо за деня това ни беше оста около която се въртяха нещата.

 

За обяд избрахме място с възможно най-много местни хора. Бар под формата на квадрат, по средата огромни метални скари под наклон, на тях всякакви части от теле, а под тях жаравата, която от време на време разръчкват с ръжени. Яде се дирекнто на бара. По принцип кулинарята е най-несъществената част от нашите пътешествия, затова не се впускам в подробни пояснения. Бирата беше една от най-важните хранителни добавки при пътуванията ми в продължение на едно 22-23 години, до степен да проверявам предварително по Интернет къде и каква бира се продава / сервира и да "колекционирам" и познавам огромно количество марки бира. Последно време откакто отказах цигарите нещо не ме интересува особено. Та за този обяд - най-големите телешки пържоли, които съм виждал на много прилична цена.

 

 

След обяда имахме още 15 минути до срещата за тура, та надникнахме в музея на карнавала, пред който се бяхме разбрали да се видим - не видях нищо, което да предизвика даже и минимален интерес у мен, но това съм аз, даже по-късно Самбадрома в Рио не ми направи никакво впечатление (имам предвид добро), нямаше естествено карнавал по това време, но хората посещаваха мястото даже и празно все едно е Божи Гроб, само да го зърнат, снимаха се с разни костюми и реквизит. Разбирам, че това само по себе си е вид култура и събитие, за което стотици хиляди хора по света се готвят цяла година за участие, а милиони други мечтаят да са зрители, но не мога да се напъвам зорлен да харесвам нещо, което не разбирам.

 

Гида дойде на време, но бях изненадан неприятно - вместо малката група с миниван се качихме в голям автобус пълен с бразилски туристи. Възможно най-далечният от вкусовете ни начин на разглеждане на забележителности. С други думи най-широката от ширпотребите. Гида казваше нещата първо на португалски, после повтаряше на английски за нас. Нямаше смисъл да се ядосваме и решихме да вземем най-доброто каквото може да предложи този тур. Какво нещо е да имаш интелигентен гид и приятни събеседници (нищо не можехме да си кажем с бразилиците поради езиковата бариера, но се чувствахме много добре с тях) хубав-лош формат (за което аз съм си виновен, бях прочел "малка до средно голяма група" на описанието на сайта на фирмата и не уточних какво точно имат предвид с това), но си прекарахме не толкова лошо.

 

Основната причина да избера този тур беше посещението на две много интересни статуи на уругвайския скулптор Хосе Белони, намиращи се в парка Прадо.

 

Първата се казва La Diligencia (Дилижансът):

 

 

 

 

 

Втората се казва La Carreta (Каретата)

 

 

 

 

 

 

Освен тях видяхме още една доста интересна статуя - на последните четирима останали живи местни индианци (Indios Charruas), които през 1833 година са били закарани в Париж да се показват като музейни експонати:

 

Тази висока сграда (Torre Antel) е проектирана от архитект, който е проектирал и една подобна в Дубай (почти същата), забравих кой точно от всичките стъклени небостъргачи беше.

 

 

 

Въпреки, че не се интерсувам от футбол (като ме питат дали ще гледам еди-кой си мач, отговарям, че съм го гледал преди) е редно да отбележа основният стадион в Монтевидео (Estadio Centenario). Същият ден националният отбор на Уругвай играеше с някакъв друг национален отбор и навсякъде из града продаваха уругвайски знаменца.

 

 

 

След завършането на тура се поразходихме малко из историческия център, но понеже беше започнало да се свечерява, решихме, че е по-благоразумно да си изчакаме ферибота за Буенос Айрес в сградата на терминала. Нормално връщане до БА, при пристигането си взехме безпроблемно такси до хотела. Бях доволен, че нямах проблеми с вируса, който ме беше хванал по-предният ден.

Много хора се питат дали си струва да се ходи до Монтевидео само за един ден от Буенос Айрес. Според мен като времева рамка си струва. Не могат да се видят много неща (то и няма чак толкова много такива за гледане), но се добива една обща представа за столицата на Уругвай и донякъде за страната. Мрачното време също може би оказа влияние на преценката ми и като цяло на мен ми се струва, че Монтевидео е един по-одърпан и като мащаб по-малък брат'чед на Буенос Айрес. Уругвай се е считал за Швейцария на Южна Америка, но това е било през 20-те и 30-те години на 20 в. След това нещата от икономическа гледна точка (а от там и от всяка друга) тръгват надолу (не, че Аржентина е цъфнала и вързала в икономическо отношение).

 

Та, моят съвет би бил - отидете до Монтевидео, струва си да се види, но само ако ви остават минимум 2 пълни дни за Буенос Айрес, по възможност три. Ако нямате тези дни и трябва да пропускате интересни места в БА за сметка на Монтевидео, по-добре се концентрирайте на Буенос Айрес.

 

Обективно сравнение м-у еднодневна екскурзия до Колония дел Сакраменто (пак в Уругвай) и тази до Монтевидео не мога да направя, тъй като не съм ходил на първото място. Аргумента, че се пътува повече до Монтевидео за мен не е особено съществен - по един час повече на посока не е кой-знае колко на фона на 14 часа екскурзия.

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!
 

Редактирано 21 септември, 2014 от FlyTraveler

[Гост]

Пууууууууу, че кеф! Жив и здрав да си, дето правиш тези репортажи... Няма да ти копирам това скитане - за разлика от южноафриканското  но е толкова увличащо и даващо детайли, от които ще се възползвам с огромно удоволствие, когато му дойде времето за някои от тези местенца... Млъквам като пукал, само исках да дам обратна връзка колко си струва труда ти  

[Rumiana]

Огроооомно благодаря за репортажа! 

[FlyTraveler]

Пууууууууу, че кеф! Жив и здрав да си, дето правиш тези репортажи... Няма да ти копирам това скитане - за разлика от южноафриканското  но е толкова увличащо и даващо детайли, от които ще се възползвам с огромно удоволствие, когато му дойде времето за някои от тези местенца... Млъквам като пукал, само исках да дам обратна връзка колко си струва труда ти

 

Ами копирай каквото може да ти свърши работа, то тези градове са много популярни и не е нужно кой-знае колко много ровене за подготовка. Прекрасно пътуване беше (това е само началото), но не е приключение като африканско сафари (не, че не може да се направи и южноамерканско, в Пантанал например).

Огроооомно благодаря за репортажа! 

 

Благодаря за благодаря-то Дано нещо свърши на някого работа.

[FlyTraveler]

21 Ноември 2013. Буенос Айрес, Аржентина.

 

 

Отново в Буенос Айрес за нашият последен ден тук. На връщане от Сантяго де Чили имахме едно минаване през града при трансфер от летище Езейза до летище Аеропарк, но то не се брои като ден в БА.

 

Чуден изглед от балкона на хотелската ни стая към най-широката улица в света, авеню "9-ти Юли".

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като лежах 2/3 от един ден болен в хотела се налагаше да се отреже нещо от плановете. След доста умуване решихме да е полудневният тур по делтата на река Тигре. Сигурен съм, че е много красиво, но предпочетохме да видим по-голяма част от забележителностите в самият град. Отправихме се с метрото (субте-то) отново към площада пред сградата на конгреса, исках да направя снимки при хубаво слънчево време (снимките, които постнах по-рано са всъщност от това ходене до там).

 

За да не се повтарям със сградата на конгреса, две снимки на съседни сгради:

 

 

 

 

След това се насочихме към районите на Палермо, Реколета и Floralis Generica (гигантското метално цвете), добра комбинация от малко метро и много вървене пеша.

 

Преди това обаче много държахме да посетим може би най-красивата книжарница в света - El Ateneo Grand Splendid, която се помещава в залата на бивш театър:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Смятам, че е излишно да описвам книжарницата с думи, снимките си показват добре какво представлява.

 

Следва едно от най-известните места на Буенос Айрес - гробището Реколета. Не си падам много по подобни атракциони, а пък и колко красиви биха могли да бъдат статуите над гробници на баровци и важни за историят на града мъже и жени? По примера на Ла Бока и на принципа "been there, done that" отидохме да се "разпишем".

 

 

 

 

 

И като сме тръгнали един път по налконената плоскост на известните атракции, поне да се плъзнем докрай и да снимаме гроба на Евита Перон, разположен в семейната гробница на фамилията Дуарте:

 

 

 

45 минути ни бяха предостатъчни за помпозният гробищен туризъм, като 15 от тях отидоха в намиране на изхода.

 

Района около гробището обаче е изключително красив, което напълно оправда тръгването ни в тази посока. Снимки с обяснения - в следващият пост. "Don't go away" както казваше Лари Кинг когато идваше време за реклами по време на предаването му по CNN.

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

18 Ноември 2013. Пуерто Мадеро, Буенос Айрес, Аржентина.

 

 

Малко ретроспекция, връщам се два дни назад, когато ходихме в Пуерто Мадеро и бях писал, че няма да публикувам снимки, защото са на петна от мръсният сензор на фотоапарата. Оказа се, че жена ми е щракнала няколко със сапунерката, които поствам долу.  Пуерто Мадеро е чудесно място за отдих на жителите на града и на туристи. Модерният Буенос Айрес с високи сгради и много пространство. Има два исторически платнохода, които могат да се посетят - корветата "Уругвай" и ARA "Presidente Sarmiento" (хванат долу на снимките):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

21 Ноември 2013. Буенос Айрес, Аржентина.

 

 

Обратно към 21 Ноември. До гробището Реколета има една много красива и стара църква, базиликата Nuestra Señora del Pilar, завършена през 1732 г.

 

 

 

 

 

 

От там пеша в посока университета на Буенос Айрес и Floralis Generica, района е богат на паркове, отркити пространства с много зеленина.

 

Споменах ли, че жителите на БА имат вродена склонност към изкуство. Било то класическо:

 

 

 

... или модерно:

 

 

 

Двете скулптури м-у другото са на метри една от друга. Класическата предполагам, че са я побарвали за късмет, чак е пожълтяла от пипане :)


Цъфнала джакаранда и още някакво много красиво дърво, което не знам какво е:

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 21 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

21 Ноември 2013. Буенос Айрес, Аржентина.

 

 

Продължавам с един от най-харесаните от нас при това посещение райони на Буенос Айрес - този около металната пластика Floralis Generica.

 

Много cool пешеходен надлез:

 

 

 

 

Изглед на изток:

 

 

... и на запад. От дясната страна на пътя се виждат университета на Буенос Айрес и Floralis Generica:
 

 

 

 

Floralis Generica. Скулптората е със светлинни датчици и електромотори, които затварят и отварят цветето според светлината:

 

 

 

 

 

 

Малка и голяма модерни метални пластики:

 

 

Натурално и изкуствено цвете:
 

 

 

 

Отражение в металното цвете:

 

 

 

 

Споменах ли, че жителите на Буенос Айрес имат генетично наследена склоност към всякакви форми на изкуство?


* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

21 Ноември 2013. Буенос Айрес, Аржентина.

 

 

След като се помотахме около час в района на Floralis Generica, направихме завой в посока към центъра, като по пътя минахме и през музея на декоративното изкуство:

 

 

Музея беше разположен в прекрасен квартал, отказахме се от градският транспорт в полза на разходка пеша. Прекрасен град, прекрасно време, цъфнали джакаранда дървета:

 

 

Района около Театро Колон:

 

 

 

Много интересно реконструирана класическа сграда:

 

 

 

Театро Колон е една от залите с най-добра акустика в света:

 

 

Понеже беше на 5 минути пеша от хотела, в който бяхме отседнали, а и нямаше значение какво би било времето, оставихме да разглеждането на тази световно известна зала за последния ден. Капитална грешка, вътре пускат само с организирани турове и всички такива бяха разпродадени до края на деня, а на следващият ден рано сутринта имахме полет за Сантяго де Чили. Разправят, че човек като бил прост, то било завинаги...

 

Помотахме се малко из фоайето, снимах и плаката за бъдещ коцерт на Даниел Баренбойм и Марта Аргерих (и двамата освен, че са ми идоли, са израстнали в Буенос Айрес):

 

 

 

Прибрахме се в хотела за кратка почивка. Вечерта имахме организиран тур из Паласио Барлоло (то и няма друг начин да се разгледа) с изкачване до фара на върха на сградата.

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 22 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

21 Ноември 2013. Буенос Айрес, Аржентина.

 

 

Последното място, което посетихме в Буенос Айрес беше Palacio Barolo. Организираният тур ми се стори малко скъпичък, но това беше единствения начин да се качим най-отгоре и да снимам сградата на конгреса отвисоко през нощта. Сградата (Паласио Бароло, не тази на конгреса) е частна и фирмата, която организира туровете притежава някакъв офис вътре, където след тура имаше почерпка с вино и сирене.

 

Няма да се впускам в подробности за историята на сградата на Паласио Бароло, накратко един италиански архитект (Марио Паланти) в БА по време на първата световна война се изплашва, че войната може да затрие всички архитектурни паметници в Европа и частично в Италия и решава да проектира Паласио Бароло. Има много символика в сградата, основно се изобразяват деветте кръга на ада по произведението на Данте Алигиери "Божествена комедия". Същият архитект проектира и сграда-близнак (Palacio Salvo) в Монтевидео, Уругвай (може да видите снимки на нея в по-предните ми постове).

 

 

 

 

Партерният етаж:

 

 

Асансьорите:

 

 

Изгледи към вътрешни стълбища от по-горни етажи:

 

 

 

 

 

Изглед към сградата на конгреса през нощта. Това беше основната причина да вземем тура. Сравнително малко хора притежават такива снимки на Буенос Айрес:

 

 

 

Изглед в обратната посока, с далече вид на обелиска:

 

 

Рекапитулация на престоя в Буенос Айрес:

Буенос Айрес е изключително красив град и въпреки, че в различните си части напомня Париж, Лондон, Мадрид, Ню Йорк (така поне на мен ми се стори) притежава напълно самобитна култура. В архитектурно отношение е безпорно най-красивият град, който аз съм виждал в Южна Америка.

 

Трябва много да се внимава за крадци, измамници, фалшиви банкноти, джебчии, но определено тези неща не бива да отказват никого от посещение на града. Просто си вземате необходимите мерки и си отваряте очите на четири.

 

Не успяхме да видим делтата на река Тигре (един почти цял ден лежах болен в хотела), както предполагам сме пропуснали и други забележителности. Танго гледахме само на централната им пешеходна улица Calle Florida, като танцьорите бяха доста добри. Не искахме да ходим на танго-шоу, тъй като това са си чиста проба туристически атракциони, също като фламенко-шоу-тата в Севиля. Може би трябваше да намеря някоя локална милонга (място, където хората се събират да танцуват танго), не че аз щях да танцувам де, но поне жена ми можеше да опита, а аз да гледам.

 

Препоръчвам три пълни дни престой в Буенос Айрес, в най-лошият случай два + един пълен ден за екскурзия до Монтевидео, Уругвай, като престоя в БА е определено с голям приоритет. Естествено, посещение за един ден е пак по-добре, отколкото да не се види изобщо.

 

В следващата серия - сутрешен полет от Буенос Айрес до Сантяго де Чили с невероятни изгледи на Андите. Don't go away!

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 23 септември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

22 Ноември 2013. Полет от Буенос Айрес до Сантяго с LAN Chile А320.

 

 

Много ранно събуждане и такси до летище Езейза за ранният ни полет до Сантяго де Чили. Зала заминаващи беше много приятна, намерихме маса и столове близо до ел. контакт и седнахме да си разглеждаме снимки на лаптопа докато дойде време за полета. Не си спомям дали имаше безплатно Wifi и дали изобщо съм влизал в нета.

 

За пръв път от много години минах през летище, където можех да си прекарам през секюрити бутилката с минерална вода. По-късно на летищата в Чили и Бразилия пак минаваше номера, явно тероризма не е проблем на този континент. Защо ли? (реторичен въпрос)

 

767 на LAN Chile на летище Езейза в БА:

 

 

Полета ни беше с А320 на LAN Chile, първи полет с тази авиокомпания. Като цяло много ни хареса.

 

 

Излитане от Буенос Айрес:

 

 

 

Поради ранното ставане бяхме спали много малко предната вечер и жена ми заспа моментално след излитането. Мен също сериозно ме унасяше но с труд се държах буден за да не изпусна изгледа с Андите.

 

Не след дълго бях награден за стоицизма си, Андите започнаха да се показват, а аз започнах да редувам видео със снимки. Летял съм над доста планини - швейцарските и баварските Алпи, Скалистите планини в Алберта, Канада и в Колорадо, Дракенсберг в Ю. Африка и разни други, но като че ли изгледа към Андите ми хареса най-много:

 

 

 

 

 

Видяхме даже високопланинско езеро:

 

 

Самото спускане към летището в Сантяго беше също много интересно, защото града е заобиколен от Андите:

 

 

 

 

 

 

Самолета на летището в Сантяго с екипажа чакащ на тармака под него:

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

22 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

 

 

След кацането както обикновенно се нареждаме на опашката за паспортна проверка. В същото време беше кацнал и полета на Air Canada от Торонто. Явно е бил пълен 777, защото пътниците от него преобладаваха на опашката. Със задоволство забелязах как сънародниците ми (по канадска линия) се бяха приготвили и сложили банкноти в паспортите си - така наречената реципрочна такса, която се плаща при влизане в повечето южноамерикански страни (ако не и във всички), а аз щях да мина абсолютно безплатно с българският си паспорт. Спестяванията ми по тази линия само за това пътуване са били сигурно над 400 долара. Понякога е полезно да се играе и Тато и Бато.

 

Една уговорка преди да започна с фото-дневника за Чили - държавата изобщо, ама изобщо не се вписва в представите за латиноамериканска държава. По-скоро прилича на Северна Америка или Северо-западна Европа. На мен най-много ми прилича на Канада (това го пиша съвсем обективно), модерните постройки са от същият тип, в Щатите и в Европа са малко по-различни. Даже продават безалкохолната напитка Canada Dry. В някой от следващите дни бях пуснал новини по ТВ (не, че много разбирам испански, но да видя как изглеждат) и даваха репортаж от някаква магистрала, където се отворила дупка на пътя. Събрала се тълпа, суматоха, няколко човека облечени в сигнални дрехи отклоняват движението, веднага дойдоха 6-7 работника, забъркаха бетон да я запушат временно докато дойдат машини. А то нищо и никаква дупчица по българските стандарти.

 

Относно предварителното планиране - 3 нощувки в Сантяго, като два пълни дни за там плюс един за Валпарайсо. След доста колебания резервирах един апартамент (тип кондоминиум) в един много баровски и красив район - Провиденсия. Апартамента се менажира от една фирма, която освен това организира екскурзии и трансфери от/до летището, а и офиса и се намира в същата сграда. Пълно кухненско оборудване, а на 100 метра огромен супермаркет. Висок етаж с прекрасни гледки от две тераси, холче с кухненски бокс, спалня, баня и тоалетна. На 50 метра от спирка на метрото. Покривна тераса с басейн, перални с жетони и още по-добри гледки. Имайки предвид, че цените в Чили в синхрон със стандарта на живот са високи, около 100 долара на вечер е много добра сделка за подобно настаняване.

 

Трансфера от летището го бяхме поръчали от същата фирма, бях проверявал цените на такситата и ми се сториха по-скъпи. Щофьорът беше огромен чернокож от Бразилия, който беше женен за чилийка. Не се сещам по-политически коректен термин с който да го нарека, няма да му кажа african-american я или пък Brazilian-Chilean (това не определя цвета на кожата му). То до някаква степен и african-american не я определя, тъй като има много бели африканци от Ю. Африка.

 

Качихме се в офиса първо да оправим документацията и да вземем ключовете. Не особено услужливи жени, малко с ченгел им вадиш думите, но с едно добро отношение, малко по малко омекнаха. Говорихме за екскурзията до Валпарайсо за последният ден (излизаше достатъчно евтино с тях, за да се занимавам с междуградски транспорт). Те ми казаха, че се пада неделя и, че цяло Сантяго в събота и неделя се изсипва във Валпарайсо. Уговорихме се в крайна сметка да вземем решение в последният момент и да им изпратя мейл предната вечер и да им пиша искаме ли го тура или не.

 

Оставихме багажа, бърз душ и веднага на метрото в посока Ла Монеда (президентския дворец). Метрото беше много чисто и модерно, по-нататък ще постна някоя и друга снимка от там.

 

Ла Монеда:

 

 

 

 

Харесаха ми униформите на церемониалните гардове пред входа на двореца, като на измислени нацисти от филм за Индиана Джоунс:

 

 

 

Излишно е да споменавам историческата значимост на това място, където загива президента Алиенде (има различни версии за смърта му, някои казват самоубийство, други, че се е сражавал до последния момент и е загинал от вражески куршум). Аз не искам да излагам лично мнение по въпроса, защото то не е на 100% установено. Преди доста години (1999) имахме много дълъг престой на летище де Гол в Париж, носехме тогава и 28 кг. куче в клетка, което не можаха да качат на самолета за Мадрид, та се наложи да киснем 10 часа на летището барабар с кучето. Там имаха дълъг престой майка и дъщеря от Чили, с които се заприказвах и ги поразпитах за мнението им относно преврата на Пиночет. Майката беше категорична, че той е спасил страната от пълна разруха.

 

Аз лично исках да добия малко повече впечатления на място. Това, което видях е, че общественото мнение по този въпрос е крайно поляризирано, като държавната политика клони леко в полза на Алиенде. Има голям музей за човешките права, където експозицията е изцяло с-у Пиночет. Музея е безплатен т. е. данъкоплатците плащат за него. От отсрещната страна има някакъв малък музей на частна фондация в подкрепа на Пиночет или по-скоро паметта му с малка музейна сбирка, която не беше много ясно кога е отворена. Последната не успяхме да посетим, въпреки желанието ми да видя възможно най-много и от двете страни.

 

 

Паметника на президента Алиенде на Plaza de la Constitucion, точно срещу двореца:

 

 

 

Plaza de la Constitucion и министерството на правосъдието:

 

 

 

Сградата на интендантсвото, точно до двореца Ла Монеда:

 

 

 

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!
 

 

[Ushakal]

Много интересно! Ако имаш време и желание, напише и за другите места, къдети си бил. Снимките са много красиви - особено ми хареса тази на металното цвете.