Премеждия с билети staff

[Мина]

Какво оплакване ще ви напиша, ей, за чудо и приказ. Само да го напиша, че ще е длъжко. Нямам търпение да се кахъря на воля...

[Мина]

Всичко започва с коледното парти на моя половин, на което той спечелва безплатен самолетен билет (1 бр.) от Катар, до избрана дестинация, до която и да е точка на света.

За да засиля съспенса в историята, ще спомена, че месец по-рано в нашата връзка настъпва небивал крах и нещата са на сериозен кантар. Общо взето положението е такова, че или отиваме някъде на пътешествие и продължаваме напред, както е модерно да се казва, или всичко приключва след 4 години, ремонти с цел свиване на гнездо, съвместно съжителство и изобщо очакваното развитие на нещата. Което пък щеше да върне моята 34-годишна персона отново в редиците на търсещите любовта.

Решаваме, че ще пътуваме, чудим се къде да се отправим, дали Австралия, дали Тайланд, дали някъде другаде. Решаваме, че ще ходим в Тайланд и Камбоджа.

С течение на времето се разкриват някакви детайли около този спечелен билет, които събрани накуп, сериозно щяха да ни накарат да се замислим дали изобщо да тръгваме нанякъде.

Първата мистерия, която се разкрива пред нас е това, че билетът трябва да се използва до средата на март. Т.е трябва да планираме пътешествието и да закупим втори билет за мен асап. Тъй като половинът работи в агенция за самолетни билети (но само с ключови клиенти, не продава самите билети и не е спец в областта – бел. ред. – важно е за историята), успяваме да закупим двупосочен за мен, пак с Катар, за много добра цена.
Стягаме програмата, с помощта на добрите хора във форума, стягаме куфарите, изобщо всичко върви по план. Три дни в Банкок, два дни в Камбоджа, после 4Краби, после пак Банкок и на другия ден – адио, Рио и към София.

Наближава нашето пътуване и от т.нар. ПР отдел на Катар, които осигуряват билета награда започват да пелтечат нещо за това, че билетът е на статус непотвърден, което не е много ясно какво точно значи. Имаме две дати за летене в периода, като за единият полет може и да няма места за него и общо взето нещата и риска ги решаваме ние. А ние пък не сме много наясно точно какво се случва.

Сега като го пиша, звучи крайно подозрително и сигурно ще кажете, че сме супер зле и не сме проверили какво се случва. Но тогава нямахме всички парчета от пъзела и неяснотите изскачаха непосредствено преди пътуването, когато нямаше какво да се направи много. Купени билети, платени резервации и т н.

Рискуваме да летим на първата дата, защото програмата ни е направена според нея и по съвет на ПР-ката се завлачваме на летището 3 (три) часа преди полета, един вид, за да се чекира награденият и да му е мирна главата. Да, ама не! Отправяме се ние към гишето с доволни физиономии и тътрещи големите си куфари и започваме чекин. Аз съм с редовен билет и един вид съм баровка, със сигурно място, затова пускам любимия да се чекира пред мен. Дамата, която ни обслужва е много печена и ни казва, че всъщност ние сме със стаф тикет. Сигурно всички от вас знаят какво значи, ние не знаехме дотогава. Е, трябва да изчакаме да се чекират всички пътници за този полет, преди да се качим ние, за да видим ще има ли аджеба свободни места за него. Ако няма, той ще лети на следващия ден, а аз ще бъда в небитието с два огромни куфара и вероятно изкукала.

Тук ще вметна съвсем небрежно, че отскоро бях със панически страх от летене.

Любезната дама на гишето ни казва, че носителят на невероятната награда от Катар, ще трябва да се чекира на всяка отсечка от полета – демек София – Доха, Доха –Банкок и обратно. Т.е рискът стои пред нас и двете посоки, по два пъти.

Ние сме провесили носове, но все пак успяваме да се качим на самолета, макар и на различни места, аз съм леко припотена и ме е страх, излюсквам 6 валериана без ефект, но към края на полета се оказва, че съм пияна и небрежно си слушам Майкъл Джексън. Кацаме в Доха честити (и някои от нас пияни) и чакаме чек ин за втората отсечка.
Следва продължение…
Отивам в обедна почивка, ако историята буди интерес, ще продължа след час J

[AlexandraKo]

Аууу, чакам те с нетърпение да разкажеш нататък.

До тук се потвърди, че " безплатен обяд няма".

[Георги]

Много е било криво от тяхна страна да не обяснят, че билета е staff, ограниченията са точно описаните. Но и самата игра е била доста тъпа за да дава такъв билет, пък и само за един и със много малко ограничение във времето...

[silvia_b]

Чакам с нетърпение втората серия от филма. Като ти гледам посетените държави си представям, че има хепи енд - поне сте посетили държавите по план

[Мина]

На летището в Доха отиваме да се чекираме, съответно вече ни питат стаф ли сме и какъв е случаят, обясняваме цялата ситуация (нещо, което ни се наложи да направим без преувеличение около 40 пъти поне!!!) и един много симпатичен служител на Катар ни чекира, с места един до друг, на много хубаво място в самолета и ние полетяхме доволни към звездите. Пристигнахме благополучно, хванахме най-евтиното такси евър (за престоя ни там) и се добрахме до хостелохотелът ни, който се оказа на 50 метра от Каосан роуд. Докато примъквахме куфарите към хотела, ни налази един тук-тук с нечувани оферти. Ние го играхме корави, понеже нали сме попрочели тва-онова, гушнали пътеводителя за Тайланд под мишница, изобщо подготвени. Все пак този изкусител ни победи и ние решихме поне да се повозим насам-натам, пък да видим какво ще излезе. Оказа се стандартната схема – водене по магазини за дрехи и разходки с лодки. Понеже на половинката му беше останал някакъв разсъдък, разкри измамната завера и отказа да се вози на лодка за някакви купища бати и да броди по магазини за костюми. Ето защо се случи така, че и тук-тукът ни низвергна и в крайна сметка ни заразя пред някакъв храм и избяга.
Няма да описвам престоя ни там, всичко беше супер, обиколихме по план, Банкок, Сием Рип, храмове, залези, изгреви, сичку шес. Тигри се прегръщаха, препускахме със слон. Както си му е реда като пишман туристи за първи път в Тайланд.

Запътихме се към Краби, блаженство, плажове, самодивското ми тяло се къпеше в тюркоазените води. Идилия. На една екскурзия около Ко Фи Фи половинът успя да си надене морски таралеж на крака, докато гордо плаваше из водата. Екскурзоводката му обясни, че ще го боли МНОГО, ще вдигне температура и че трябва да се маже с някакви илачи. Това не се случи в крайна сметка и ние продължихме омайната почивка. Но всяко нещо си има край, дните отлетяха и ние се запътихме отново към Банкок, където трябваше да нощуваме и на следващата вечер да хващаме самолета за София.

Тъдъъъъммм и тук започва нашата истинска одисея.
Stay tuned

[Tedy]

Одисея на финала е в пъти по-добре от одисея в началото на пътуване, та не може да е чак толкова зле.

[Desi75]

Не знам колко е драматичен финала, но пък как увлекателно разказваш ..........  

[neuromancer]

Много е било криво от тяхна страна да не обяснят, че билета е staff, ограниченията са точно описаните. Но и самата игра е била доста тъпа за да дава такъв билет, пък и само за един и със много малко ограничение във времето...

То ако беше публична игра щеше да е много зле, но за томбола на коледно парти за служителите на тур. агенция може би става (все пак си мисля, че служителите е добре предварително да са наясно какъв е билета). На фирмата вероятно билета и е струвал точно 0лв.

[captain_oveur]

Одисея на финала е в пъти по-добре от одисея в началото на пътуване, та не може да е чак толкова зле.

 

Чекай, чекай! Може половинът още да е някъде там... По трасето 

[Tedy]

Чекай, чекай! Може половинът още да е някъде там... По трасето 

Е, това не е чак такава драма. Все някога ще се прибере. Важното е, че почивката е минала, както си трябва.   Дори таралежа е бил победен. 

[Мина]

Последният ни ден в Банкок премина спокойно, разглеждахме пазари, улици, возихме се с лодки, правихме си масажи, изобщо като изтъкнати буржоа. Когато вече затътрузихме куфарите в обратна посока по същата улица, по която дойдохме, отново видяхме нашия тук-тук, който зарибяваше нови жертви. Всъщност ние го виждахме почти всеки ден, тъй като президиумът му беше много близо до нашия хотел. Докато чаках пред едно чейндж бюро, го слушах как омайва някакви бледолики нещастници и след като приключи, аз им подшушнах да не ходят при него, защото това, което им обещава, е лъжа.
След още някакво време на 20 метра по-надолу беше хванал цяла група франсета и със съзаклятнически поглед им разкриваше нечувани оферти. Аз, като скромна френскоговореща, се опитах да им кажа да не се връзват и застанах зад неговия гръб, с лице към тях и почнах да ръкомахам в знак на протест и несъгласие. Приятелят ми и той нещо суфлираше. Така уж на майтап. Оказа се обаче, че зад нас са всички останали тук-туковци авери и сигурно са му казали, че сме отказвали клиентите. Не помня дали нещо ни каза, но вероятно ни е метнал знойна тайландска клетва.

Закуцукахме ние към летището и отново чакахме ЦЕЛИЯ полет да се чекира. Представяте си колко са хората и колко време сме чакали, а също и колко пъти сме разказали историята, че ние всъщност не сме стаф, а билетът е награда и т н. Стана така обаче, че мен ме чекираха първа и за целия полет, а клетника го оставиха да чака до последната възможна секудна, заедно с още 8 души със същия статус. Няма да ви описвам какво беше притеснението. Хвърчаха бордни карти, прескачаха се служителки, разместваха се пътници, куфарите се лашкаха на лентата напред-назад.

Аз кърша пръсти и се чудя какво ще стане, ако той не се качи, кога ще се качи и къде ще се намерим. Слава Богу взимаме предпоследното или последното свободно място в самолета и политаме към Доха.

Кацаме ние, имаме не знам си колко си часа престой и след това чек за София. Знаем си, че трябва да изчакаме целият свят да се чекира и затова се завлачваме да търсим места в лаунч зоните, за да подремнем малко, че нали часова разлика, полет 7 часа и т н. Аз решавам да си взема едни дънки в чантата за всеки случай, а моят спътник, на когото винаги му е топло, смело припка по къси гащи риза и бодли от таралежи в палеца на крака. На летището студ, майката си трака, климатици духат, всички места пълни. На отиване бяхме решили, че когато се връщаме, поради дългия престой през нощта, можем да се възползваме от зоната за почивка, която е на втория етаж на летището и се заплащат примерно 35 долара, но пък си почиваш и похапваш. В последния момент аз намирам някаква смесена зала за почивки, т.е не само за мъже или жени, а някаква семейна. Нахълтваме там, аз обувам дънките премръзнала, завиваме се с шалове и дремем. Студено, неудобно, ужас и половина. Оказва се, че всички тоалетни бяха на 5,6 км от тази зона, незнайно защо всички се почистваха непрекъснато, при това всички едновременно, чешмичките с питейна вода бяха пресъхнали, аз се принудих да нахълтам с взлом в една служебна тоалетна и на излизане стреснах някакъв мустакат чичко. Някак си минава времето на престоя и отиваме на чек ин. Виждаме, че полетът до София е обединен с този до Белград. Взимат ни документите, чекират мен, разказваме старата песен за стаф тикета и служителката ни казва, ок, изчакайте ме, аз ще ви намеря. Минават още 5000 часа, всички хора на света са се чекирали аз всички полети, пристига служителката – мадам, ето вашите документи, г-не, няма свободни места на полета…

[Фил]

 – мадам, ето вашите документи, г-не, няма свободни места на полета…

тъ-дъ-дъ-дъммм, завръзка 

[Мина]

Нали? Най-накрая след 5 страници глупости
Съжалявам, че така на порции, но работя усилено и си крада по малко време да пиша

Редактирано 21 юли, 2016 от Мина

[silvia_b]

Ми да, то ако и на последната отсечка се бяхте чекирали успешно, макар и накрая на редицата, нямаше да има сега история

[fam]

Баси, прочетох всичките предишни 5 стр. и си викам, че историята е вече написана цялата, пък то...    

[Мина]

Споглеждаме се ние. Знаем, че полет Доха-София има само 1 път на ден. Аз имам към 20 мин някъде до качване на самолета. Пращат ни на някакво гише на майната си да обясним какво е станало и да видим възможните варианти за връщане. Ние тичаме с всички сили за гишето, разказваме историята с билета и питаме дали случайно моят билет може да се презавери за следващия полет. Пращат ни са Sales гишето (казват че ще задържат гейта, за да мога евентуално да се кача аз), което е още по на майната си, на втория етаж, като се оказва, че ТОЧНО този ден, входът е затворен и се минава от друго място, през ескалатор и асансьор, минава се секюрити чек!!! и ако не си умрял, стигаш до гишето. Там обясняваме отново ВСИКЧО, казват ни, че ще проверят, но трябва да се върнем на предишното гише, за да ни кажат оттам някаква друга информация. Ние минаваме отново секюрити – раници, колани, часовници, бутилки, обувки, всичко. Стигаме до гише А, там има друг служител, разказваме му всичко, той ни праща отново на Sales гише, защото системите на различните гишета нямали връзка по между си и не могат да ти дадат пълната картина. Тичаме пак до Sales (обаче там гишетата са две по две огледални – А стои срещу В и С стои срещу D), оказва се, че май не сме там, където сме си разказали мъките и се връщаме обратно. Часовникът тиктака, положението е сериозно.
Аз съм с параноя от полетите (един вид сега като сме разделени и летя сама, самолетът ще падне, не се смейте, който го е страх, знае какви глупости му минават на човек през главата). Не искам да се качва сама, но пък иначе изпускам полета и трябва нов билет. Но пък кача ли се на полета, оставям младежа сам и ми е тъпо, щот нали сме в критична точка на отношенията.
Обаче той вика – качвай се, аз ще се кача на другия ден и аз викам добре, тичаме към моя гейт, който е излишно да казвам, че е след майната си, тичам така, че Ивет Лалова щеше да ми диша прахоляка, ако беше до мен. Подавам на едната служителка бордната карта, тя ми пише час с червен химикал и вика давай, и след още 20 метра другата на гейта вика: мадам, затворено е вече.

[traveler]

Споглеждаме се ние. Знаем, че полет Доха-София има само 1 път на ден. Аз имам към 20 мин някъде до качване на самолета. Пращат ни на някакво гише на майната си да обясним какво е станало и да видим възможните варианти за връщане. Ние тичаме с всички сили за гишето, разказваме историята с билета и питаме дали случайно моят билет може да се презавери за следващия полет. Пращат ни са Sales гишето (казват че ще задържат гейта, за да мога евентуално да се кача аз), което е още по на майната си, на втория етаж, като се оказва, че ТОЧНО този ден, входът е затворен и се минава от друго място, през ескалатор и асансьор, минава се секюрити чек!!! и ако не си умрял, стигаш до гишето. Там обясняваме отново ВСИКЧО, казват ни, че ще проверят, но трябва да се върнем на предишното гише, за да ни кажат оттам някаква друга информация. Ние минаваме отново секюрити – раници, колани, часовници, бутилки, обувки, всичко. Стигаме до гише А, там има друг служител, разказваме му всичко, той ни праща отново на Sales гише, защото системите на различните гишета нямали връзка по между си и не могат да ти дадат пълната картина. Тичаме пак до Sales (обаче там гишетата са две по две огледални – А стои срещу В и С стои срещу D), оказва се, че май не сме там, където сме си разказали мъките и се връщаме обратно. Часовникът тиктака, положението е сериозно.

Аз съм с параноя от полетите (един вид сега като сме разделени и летя сама, самолетът ще падне, не се смейте, който го е страх, знае какви глупости му минават на човек през главата). Не искам да се качва сама, но пък иначе изпускам полета и трябва нов билет. Но пък кача ли се на полета, оставям младежа сам и ми е тъпо, щот нали сме в критична точка на отношенията.

Обаче той вика – качвай се, аз ще се кача на другия ден и аз викам добре, тичаме към моя гейт, който е излишно да казвам, че е след майната си, тичам така, че Ивет Лалова щеше да ми диша прахоляка, ако беше до мен. Подавам на едната служителка бордната карта, тя ми пише час с червен химикал и вика давай, и след още 20 метра другата на гейта вика: мадам, затворено е вече.

Остави ни без дъх,ти да не си сценарист на тв сериали  

[Фил]

 след още 20 метра другата на гейта вика: мадам, затворено е вече.

тъ-дъ-дъ-дъммм, кулминация...  

Редактирано 21 юли, 2016 от Фичо

[Георги Матеев]

Хайде пиши по-бързо, че батерията ми е на 18%, а ще умра от любопитство!

[Polina]

Остави ни без дъх,ти да не си сценарист на тв сериали  

Взе ми го от пръстите... истинска романтична сапунка! 

Да видим дали ще е с хепи енд / предложение за брак, + тест за бременност итн/ или тцъ! 

 

[silvia_b]

... и след още 20 метра другата на гейта вика: мадам, затворено е вече.

 

да бе , стига де, тва не е истина просто.

Следващия епизод сигурно ще завърши "и летя си аз и по едно време капитанът казва, че полетът е пренасочен за Виетнам" :-P

[Мина]

оф, скъсквам се да бързам тук, имам 100 задачи със срок 18ч
може и да не успея днес да довърша

[Фил]

оф, скъсквам се да бързам тук, имам 100 задачи със срок 18ч

 

нещо за помагане? 

[Мина]

Изтощени след този спортен полуден, се отправяме към поредното гише да си разкажем срамите и да видим какво ще правим. Разбира се, налага се отново да отидем до sales, където вече ни казват, че той моят билет като е купен на промоция, няма право да се ползва от никакви възможности за презаверяване, презаписване, промени и т н. Понеже вече не помня добре, това може и по-рано да са ни го казали. Както и да е. На същия този олтар – Sales гишето, една леличка казва, че е проучила и е говорила със своя синиър (друга леличка, но бяла) и вика:
– Ами вижте сега, за полета на следващия ден няма места, не можете да се качите. Остава полета на по-следващия ден, там ако има места, ще се качите. Но за вас, г-не, положението остава непроменено, чекират се всички същества в галактиката и чак тогава вие.

Това значи, че той може да виси и седмица на летището, докато случи на полет с място. Пристига и синър леличката и с още по-любезен глас ни обяснява, че всичко това е така, но ние нямаме право да престоим повече от 24 часа на летището. Ако се случи така, ще бъде депортирани обратно, но не в София, а в Банкок!!! Безкрайно щастливи от тази вест питаме има ли начин да се издаде виза, за да може поне хотел да наемем и да спим някъде. Тя пита от коя държава сме, вади списъка, ммммм – не, съжалявам.

Има случаи, в които Катар обещават съдействие за визи, но никой от нас не попада в категорията нормален билет, че да може кат бял човек да претендира за каквото и да е.

Вече са минали да кажем 12 часа престой, а ние сме на никъде. След известно чергарство по гишетата и обясняване на 100 различни служители, попадаме на един печен, който разбира каква е ситуацията и почва да търси варианти за прелокиране.
Междувременно половинът е осъществил връзка с ПР-ката катарска, мама й мръсна, и обяснява ситуацията, като търси съдействие. Оттам обаче му казват, че нищо не могат да направят и ТОЙ сам трябва да намери как да се прелокира…
Начиииии добре, че нямам пистолет, честно…
Та, свестният чичко вика – вижте сега, вашият билет няма за къде да го прелокирам в седващите 12 часа, ние викаме вижте полети за които е да столици на балканите. Той вика добре. Съжалявам, всичко до Истанбул е пълно, всичко до Букурещ е пълно, всичко до Белград – пълно. Ми има едно–единствено място!!! до Атина след да кажем 5 часа е полетът, там има престой 12 часа и оттам нов полет за София. Ние му казваме да го запази, взимаме бордна карта и тичаме на лаптопа да видим колко струва още един билет. Половинът е юрнал целия му офис да съдейства, да влиза в системи и да търси билети. Оказва се, че вторият билет за Атина през Доха с Катар е скромните 800 еврО. Чудим се дали да не летим до Дубай, оттам един Уизер и шапка на тояга. Разбира се точно на този ден няма поплети на Уиз. Само вметвам, че също така вали якооооо и по-късно се оказа, че полетите от Дубай да спрени, поради лоши условия.

Почваме да търсим каквито и да е полети от Доха, ако ще и с метла.