Обща активност

Явно ДСК са най-големите каръци, щом само техните Mastercard правят проблем.

Смяната е безплатна, тъй като е по тяхна инициатива. И на мен ми я смениха като новата карта е с валидност до 2030 годинина. Каката на гишето я питах защо имат проблеми със старите карти и тя ми обясни че проблема бил в Мастеркард и за това ги сменяли с Виза. Колко е вярно не знам .

За част от летищата съм готов да споря и все пак сравняваме летището на столица в ЕС с най-енразрядните такива... Иначе е повече от ясно, че по света има къде по-гадни и мизерни летища, но мисля, че не се целим в тях...

Е , то и на чисто новото летище в Абу Даби не може с електронни бордни карти (макар и само при Wizz) , което обаче засяга точно нас.Трябва да се проверява за да няма неприятни изненади.Киргизстан е много бедна държава за разлика от богатия си северен съсед и не може да се очаква много.

Получих смс, че са ми преиздали картата Уиз, не съм го заявявала и темата тук не съм чела скоро, безплатно ли ще е като е по тяхно усмотрение или ще ме чарджат? До 2027 ми е валидна, но и моята пластика се прецака преди няколко месеца.

Cobh или Коув, с официално име Queenstown до 1922 г., е пристанищно градче с печална история. Наричан е най-тъжното място в Ирландия, заради това че оттам са емигрирали около 2,5 души в бягство от глада. Тук се оказва последното пристанище на Титаник преди да потъне в Атлантика. Има и музей Титаник, но аз в този ден се отдадох на слънчевите гледки на открито. В градчето намират помощ оцелелите от кораба Лузитания, пътуващ от Ню Йорк към Ливърпул и торпилиран от немска подводница по времето на Първата световна война, а част от жертвите са погребани в гробището при Старата църква. За чара на Коув бях по-подготвена, отколкото за цвета на градината Фота. Тук се усещаха и повече туристи, но само около гарата и централните части, и пак не бяха нещо фрапиращо. Встрани, до парка Титаник срещнах само няколко местни да си разхождат кучетата, а още по-отдалечено до Старата църква жив човек нямаше. #Annie Moore Monument - паметникът на Ани Мур - първата ирландска емигрантка в САЩ, преминала през тамошните емигрантски служби #RMS Lusitania Memorial - мемориал на жертвите от кораба Лузитания #шарени къщи в центъра #най-популярното инстаграмъбъл място Deck of Cards с къщите по улица West View. Снима се от близкия парк West View Park или от едно място на горната Spy Hill улица - Point de vue. От градинката срещу катедралата - Garden of Reflection също има гледка към тези къщи, но в гръб. Като цяло е добро място за гледки и в друга посока #Titanic Memorial Garden - парк Титаник Не е нещо особено, но по пътя до градината се любуваш на морски гледки и спретнати къщурки, някои със “стопани” отпред🐈🙂 #Елегантната St. Colman's Cathedral - архитектурен шедьовър, който пази града от демони … с червена кола отпред против уроки😄 и интериорът й - не е за вярване, но по едно време бях сама в цялата църква. #Cobh Old Church - Старата църква с гробището - пътят до там пеша е 20 мин. в посока. Църквата е една руина, нищо особено. Не се кълна в това, че си струва отбивката, но аз имах време и реших да разнообразя маршрута в тази посока. В определени участъци пътят е скучен - покрай натоварен междуградски път и Лидл🙃, като на едно място има и гледка към зелени ливади. И тук можеш да надничаш в двора на крайните градски къщички👍 Общо в Коув изкарах 4 запомнящи се часа с почивки за хапване и седене🥰

Посетените места (да си дойдем на думата😉) При пристигането в града Корк веднага се отправих в посока Фота и Коув. До Фота може да се стигне само с влак, а до Коув пътува и автобус, но най-удобно е с влак, а и пътят му е по-живописен, след като се отмине производствената зона на Корк. Влакът тръгва от гара Кент (Cork Kent), а автобусите от летището спират съвсем близо до нея. Двете места влизат в червената зона на транспорта, но билетите за влака са отделно от тези за автобусите. Взех от гише на жп гарата дневен двупосочен билет - adult day return с цена 6.90€, с който може да се слиза на всяка спирка по маршрута и после да се продължи пътуването. Този вид билет за влак се купува само от гише; други видове се предлагат и онлайн, но за къси разстояния няма смисъл ползването на тази опция. Влаковете тръгват на всеки час. От гара Fota до Fota House and Gardens се върви пеша за няма и 15 мин. За къщата посещението е с билет /пропуснах я поради липса на време/, а градините са безплатни. Паркът Фоути - Fota Arboretum & Gardens ме изненада изключително приятно. Очаквах да е зелено, но не бях подготвена за цвета му😍 - цъфнали магнолии, камелии /които погрешно бях решила, че са някакъв по-дребен вид божури, след като не са рози, трендафил; сори за невежеството😉/, нарциси и разпръснати иглики, интересни дървета. Всъщност магнолиите, които явно са различни видове и съответно цъфтящи по различно време, както и камелиите не миришат, а в някои участъци се усещаше опияняващ мирис, така и не разбрах от какво - нещо подобно на жасмин. Разкош голям е в този парк🌸 тук, пред тази вече прецъфтяваща магнолия, ме валя много шантав дъжд за около минута - на едри, но редки капки🙂 истинско щастие ме обвзе… личи си, нали😉 😂 Камелиите - небожурчета😜 някои храсти доста пораснали Някой знае ли защо са тези метални марки по дървото? ето то и в цялост В парка, в петък ранен следобед, беше изключително спокойно - да съм мернала около петнайсетина човека. Райско място е и напълно си заслужава посещението, което за час и половина може да се отметне. В съседство с парка има зоологическа градина, но нея не я посетих поради липса на време. Връщайки се обратно към гарата обаче, видях кенгурута🙂 На гара Fota идва моя влак за следващата спирка по маршрута Cobh. *tip: във влака се сяда от дясната страна за гледки към залива и отсрещния бряг

Ехе, вижда се Тейдето🙂 Взела съм си разрешение за качването му, скъп лифт и отново ще се пробвам да го стигна, а дано този път с гледки без Калима😜

И понеже темата е слизането канарИ, и за баирбудали, слагам тук една връзка към страницата, която ни помогна най-много да планираме пешеходните си преходи из Гран Канария. Те не се оказаха особено много, поради климатичните условия. Дори и преходът Алтабиста (номер 9 в статията) , който предстои да покажа, беше на кантар заради динамичното време. Името Altavista означава "висока гледка", а заради облаците и мъглата, доста се озорихме да я дочакаме 😉 https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

Е не знам, бил съм на посочените летища Бове, Меминген и Скавста... не ми се сториха чак толкова зле. Летище "Манас" в Бишкек е пълна скръб в истинския смисъл. Старо, разбито, соц летище. Няма почти никакви ориентировъчни табели или са просто единични бройки... губиш се ,връщаш се, питаш къде са скенерите, къде е паспортната проверка .. и така. С питане до Цариград се стига. А инфо табла̀ с полетите има по едно на етаж. Обикаляш цял етаж, за да намериш таблото си и да видиш, че още няма написан гейт за полета ти, който е след час. Не признават и електронни бордни карти, нямат четци. (Нищо, че ако питаш chat gpt, летището ползва такива карти). И на паспортната проверка, по която отделят по няколко минути на всеки човек (естествено, няма самосканиране на паспортите и преминаване), снимат те, поразпитват те.. и накрая ти казват "покажете бордна карта", показваш електронната бордна карта от телефона на Turkish airlines. Гледат те опулено, правят си помежду си някакви справки.. и накрая ти казват да се върнеш пак на първия етаж, за да си вземеш бордна карта. Демек хартиена. И нищо, че си само с ръчен багаж, чакаш на опашката за чекиране на багаж, да ти издадат хартиена карта, после на горния етаж отново преминаване през скенерите и пред паспортната проверка с повторно чакане на опашките 😄 Съобщенията от уредбата гърмят с все сила и прекалено силно с въздушна струя в уредбата (нали дикторката е лапнала микрофона), така че нищо не се разбира. Разбира се, съпроводено е и с ехо. Накрая при гейта късане на бордните хартиени карти и айде на автобусчетата към самолета. Какви ръкави, какви 5 сома... 😄 😄 😄 😄 Така че нашето софийско летище си е доста по-добре.. по редица показатели. Зависи с какво сравняваш. Бове е тясно и скенерите работят бавно. Но от Меминген и Скавста нямам никакви оплаквания, просто са малки летища. При Т1 проблемът е не, само че е малък и тесен, а и че изглежда старо, неремонтирано, че тоалетните са гадни и т.н.

Варна-Франкфурт е от юни От април е Варна-Париж. Иначе да, полет може да се смени и онлайн, ако тарифата го позволява. Багаж също може да се добавя изцяло онлайн, не е нужно да им се пише.

В храма Луксор

Франкфурт - Хан ,Париж - Бове , Мюнхен - Меминген , Стокхолм - Скавста ...има и по-гадни летища от Терминал 1 в София.

Ами да се бяха сетили те да бутнат на когото трябва навреме и можеха да са на Т2

На следващия ден вече беше време да се пробваме и запланински преход на по-високо и си бяхме избрали Алтабиста (Altavista). @Mistress of Germs си остана край морето в Сардина. Пътищата нагоре към високите части на острова са доста тесни и криви. Преди Алтабиста обаче се отбихме до едно невероятно място с гледка, една от най хубавите такива отвисоко към брега, а и към отсрещния остров Тенерифе. Мястото се казва Лянос де ла мимбре (Llanos de la mimbre) и до мирадорите от колата са само десетина минути пеш през рядка борова гора, съвсем леко надолу. Мястото е определено за къмпингуване, има тоалетни и външни чешми. Отделни чешми с питейна вода и с такава за миене и поливане. Позастояхме се доста за снимки, мисля, че е видно защо 🙂

Ден 7 С Grab отидохме до станцията на влакчето (funicular) до Penang Hill. Нямаше опашка, въпреки че пишеше, че се чака по 1 час. Вагонът е голям и се качихме в първия, който дойде. Отидохме пеш до Habitat Penang Hill- участък от девствена дъждовна гора на 130 милиона години, втората най-стара в света. На 15.09.2021 г. резерватът с неговите 2000 растителни и 500 животински вида е включен в програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, глобална мрежа от 738 обекта в 134 държави. Успяхме да видим лангури, катерички, пеперуди. Пътеката през гората. Качихме се на Curtis Crest. Обядвахме в ресторант с гледки към града. Имаше shuttle до станцията на влакчето, който влизаше в билета. Опашката за слизане изглеждаше голяма, но се побра цялата. Храмът Кек Лок Си (храм на върховното блаженство) е най-големият будистки храм в Малайзия. Основната пагода е седеметажната пагода на десетте хиляди Буди, поръчана от тайландския крал Рама VI, включваща 10 000 алабастрови и бронзови статуи на Буда. През 2002 г. е завършена 30-метрова бронзова статуя на Гуанин, богинята на милосърдието. Тя заменя предишната ѝ бяла гипсова статуя, повредена поради пожар. Статуята е допълнена с 60,9 метра тристепенен покривен павилион, завършен през 2009 г. Височината е ограничена, за да се избегне падането на сянката му върху държавната джамия в Пенанг. Отидохме пеш до храма. Сградите му бяха много, имаше много стълби и малко влакче (funicular). Долу имаше езеро с костенурки, които туристите хранеха. Горе при статуята на Гуанин имаше друго езеро, до което имаше надпис да не се пускат костенурки в него. Не можах да си обясня защо някой би взел костенурка от долното езеро, би я носил по всичките стълби, за да я пусне в горното. @Stotan Driver е голям любител на дуриани и на една сергия си поръча цял и го изядe почти целия. Мина група бели туристи и един от тях възкликnа: „You are a brave man.” В началото обаче продавачът не можеше да повярва, че иска дуриан, и му предложи кокосов орех. След настояването на @Stotan Driver, че иска точно дуриан, го запита: „Вие яли ли сте друг път?“ Точно пред хотела започна да вали слаб дъжд, който прерастна в кратък порой. В стаята не можахме да намерим една от хотелските джапанки, които си бяха всичките, като се върнахме. @Stotan Driver светна с GSM-а под леглото- нямаше я. Ако не се намереше, не знам какво щяха си помислят от хотела- тези идиоти защо са взели само една джапанка. И ако случайно беше попаднала в багажа, щяхме да я влачим с нас. @Stotan Driver дръпна едното легло. Джапанката се беше скрила диагонално навътре до единия крак. Не беше ясно как е попаднала там.

Не един, а цели три инцидента... Един в Германия-https://btvnovinite.bg/svetut/samoletna-katastrofa-v-germanija-ima-zaginali.html И два в САЩ-https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/20311758 и-https://www.dunavmost.com/novini/trima-zaginaha-pri-samoletna-katastrofa-vav-florida

Нощувките резервирани ли са? Понеже не стана ясно къде ще бъдат. Да разбирам, че нямате идея за първия ден? Все пак, с колко време разполагате? Вижте Каса Навахас в Торемолинос. Безплатно е, стига да хванете работното време. Ако ли не, Антекера също е вариант и се стига бързо. Долмените и музеят към тях са безплатни. И пак, ако вече са затворили, просто си разходете горе из старата част. Недалеч от Антекера е природният парк Ел Торкал; там имате голям шанс да видите Иберийски козирози, но и без тях причудливите скали са изумителни, а кръговият маршрут изобщо не е труден. За ден 2- Саара де ла Сиера е страхотно място, а на Олбера не можахме да се насладим, понеже беше яко разкопана да ремонти, като ходихме предната Коледа. В близост до Саара има един много впечатляващ преход със спускане в ждрелото Garganta Verde. Там редовно се виждат и лешояди. По ден 3 не мога да дам препоръки, понеже не сме били из градовете , чиито имена завършват на "...де ла фронтера". За дните в Севиля явно си имате план. Мога да ви добавя Италика - първият древноримски град на Иберийския полуостров. Ходи се с градски транспорт от Севиля; безплатен вход, руини на амфитеатър и много запазени древни мозайки. Ден 6 - оставили сте твърде много време за Кордоба. Попътно се отбийте до замъка Алмодовар дел Рио. Или в Кармона, но за нея не мога да кажа от личен опит. Ден 7 - В Кордоба може да влезете рано сутринта в Мескитата, когато е безплатният вход. Мисля, че беше между 8 и 9 ч. После едно качване на кулата (вземете си предварително билети онлайн, че бързо свършват. И града до обяд ще сте го разгледали, още повече ще сте имали време да разгледате и предния следобед. Между Кордоба и Гранада имате време за някое бяло село. Нашето най-любимо такова в цяла Андалусия е Иснахар (Iznájar). Но може също да пробвате Суерос (Zuheros) или Монтефрио. Друг вариант е Моначил, там има хубава пътека сред природата, с висящи мостове. Ден 9. Не сме били във Фрихилиана, но се съмнявам да отнеме цял ден. Може да комбинирате с Нерха, пещерата, балкона на Средиземноморието... Ден 10 - за каминито дел рей резервирате възможно най-рано, много бързо се изчерпват местата. Не отнемачак толкова време пътеката. После имате време да пообиколите района за мирадори към язовирите по река Гуадолорсе. Желая безпроблемно пътуване и да споделите впечатления после, особено от фестивала 🙂

Не сме срещали, честно казано. А и по нашите ширини не мисля, че шансът да срещнеш отровна, е голям.

И багажът се прехвърля. Напоследък все по-често 10 или 20кг багаж е по-евтин от приорити.

Някой може ли да ми припомни, ако има Уиз флекс и купен приорити/ръчен багаж, те също се прехвърлят при смяна на полета. Какво става ако имам купен чекиран багаж, за него също ли работи? Питам, т.к. намерих определени случаи, в които чекирания багаж е по-евтин от приорити.

Аз исках да проверим кодовете, за да не ни глобят във влака. Няколко човека с различни устройства ги провериха - не сработиха. Отделно, издаде се код, който е правоъгълен, не стандартния QR. Затова и се усъмних. Пишеше някакъв немски доставчик в резервацията. Сега посмъртно не мога да се сетя в кой профил беше, за да видя. Тогава си бях направила табличка коя резервация къде да я търся. 😂 На връщане ползвахме фликсбус - точен и само 7 евро.

той дали им е гледал зъбите?