Клуб на велосипедиста

[digitalpr]

Не мисля че бих си поверил колелото на багажното само опаковано във фолио. Обтегач и спици най-малкото е доста вероятно да заминат при транспорта. Друго си е с кашон, а и така се ползва остатъка до 30кг чекиран багаж което са поне 10кг.

[Брани]

Идеален момент да се похваля и аз с моето Cube-че 🙂

 

 

На една година ми е, но през 2020та още не съм го изкарвал от гаража 😞

[dimitrov6]

Това колело го взех есента за 526 лв,от които половината безплатни ваучери от игра на Кока Кола

https://www.sportdepot.bg/product/omega_velosiped_bettridge_27_5-N_BETTRIDGE275-BLK-GRN-search.html?i=8514

 

[digitalpr]

Ето го и моето приключенско колело. Не е нищо особено, но пък е минало по поречието на Дунава, прекосило е Родопите и Странджа, ходило е до Атина и Стокхолм...

 

С дисаги и палатка отзад, и фотоапарат отред! 🙂 Обича да изминава дълги разстояния, дни наред с преспиване в горите. Да се вози в баничарка, влак, автобус и самолет. Тежи около 30-35 кила с багажа, но вечер когато го разтоваря е доволно. Особено ако ще се ядат пържоли на огън 😉 След това го връзвам за палатката, завивам го с платнище да не настине през нощта, а на сутринта е готово за нови 100+ 🙂

 

[Георги]

Наблюдения от първите ми няколко карания в София:

 

- Яд ме е, че толкова дълго време се мотах. Мисля, че точно вируса ме мотивира най-накрая да предприема тая стъпка, така че има и нещо положително за мен от цялата галимация. 

- Много ме беше страх от отношението на автомобилистите, но от краткия ми опит е абсолютно културно, почти винаги ми дават предимство, дори да не е мое, което води до малко неловки ситуации като спрем и двете страни да чакаме. Освен това, въпреки велоалеите "на парче" може да се сглоби маршрутче без кой знае колко живи улици. Почнах и да посвиквам и да не ме е страх винаги като съм на автомобилна улица. 

- Като казах велоалеите, наистина са ужасно зле 😕 . Започват нищото, свършват в нищото, много пресичания на кръстовища са П-образни, т.е. ако не искаш да джигитваш трябва да изчакаш 3 светофара за да минеш от другата страна на улицата. В много от подлезите действаш с колелото на рамо. Вчера на изхода на подлеза на НДК откъм булевард България бяхме ШЕСТ!!!! човека с колела на рамо в един и същ момент - 4 нагоре и 2 надолу. 

- Готино е да караш в парк, имах големи надежди за по-ненаселената част на Борисовата, но много от пътечките там са си само за планински велосипед, особено след дъжд. Продължавам да избягвам натоварените булеварди, но мисля че средно големите улици ще са добър баланс - улици тип Шипченски проход, Мария Луиза и т.н. 

 

Ей това е маршрутчето, което криво-ляво карам тия дни:

 

 

Това е около 20км и макар и да има малко нужда от ошлайфане тук-там, като цяло е готино. Обаче започва да ми идва кратко. Някаква идея как мога да направя прилични 40-км в градски условия? В каква посока да го отворя кръга, така че хем да не е по самоубийствените булеварди, хем да си има и паркчета? Нямам опит с алеите към Люлин, по Цар Борис и към Надежда. 

 

Другия ми въпрос е с възможности за излизане от София. Все още нямам възможност да кача колелото на колата (много тежка епопея, ама е за друг разговор), така че има ли възможност за културно излизане от източната страна на София без огромните булеварди (Цариградско, Сливница и т.н.), без квартали в които има много бездомни кучета и т.н. Искам съвсем скоро да запаля гумите на шосейката, а за това ми трябва ненатоварен междуградски път. 

 

 

[dimitrov6]

Ако е натоварена улица си карам по тротоара,а на пешеходни пътеки слизам и бутам.В този форум преди пишеха колоездачи от София

http://koloezdene.com/forum/viewtopic.php?f=10&t=11834

[Георги]

преди 3 часа, dimitrov6 каза:

Ако е натоварена улица си карам по тротоара,а на пешеходни пътеки слизам и бутам.В този форум преди пишеха колоездачи от София

http://koloezdene.com/forum/viewtopic.php?f=10&t=11834

[Suunto]

На 5.07.2020 г. в 19:06, Георги каза:

Наблюдения от първите ми няколко карания в София:

 

- Яд ме е, че толкова дълго време се мотах. Мисля, че точно вируса ме мотивира най-накрая да предприема тая стъпка, така че има и нещо положително за мен от цялата галимация. 

- Много ме беше страх от отношението на автомобилистите, но от краткия ми опит е абсолютно културно, почти винаги ми дават предимство, дори да не е мое, което води до малко неловки ситуации като спрем и двете страни да чакаме. Освен това, въпреки велоалеите "на парче" може да се сглоби маршрутче без кой знае колко живи улици. Почнах и да посвиквам и да не ме е страх винаги като съм на автомобилна улица. 

- Като казах велоалеите, наистина са ужасно зле 😕 . Започват нищото, свършват в нищото, много пресичания на кръстовища са П-образни, т.е. ако не искаш да джигитваш трябва да изчакаш 3 светофара за да минеш от другата страна на улицата. В много от подлезите действаш с колелото на рамо. Вчера на изхода на подлеза на НДК откъм булевард България бяхме ШЕСТ!!!! човека с колела на рамо в един и същ момент - 4 нагоре и 2 надолу. 

- Готино е да караш в парк, имах големи надежди за по-ненаселената част на Борисовата, но много от пътечките там са си само за планински велосипед, особено след дъжд. Продължавам да избягвам натоварените булеварди, но мисля че средно големите улици ще са добър баланс - улици тип Шипченски проход, Мария Луиза и т.н. 

 

Ей това е маршрутчето, което криво-ляво карам тия дни:

 

 

Това е около 20км и макар и да има малко нужда от ошлайфане тук-там, като цяло е готино. Обаче започва да ми идва кратко. Някаква идея как мога да направя прилични 40-км в градски условия? В каква посока да го отворя кръга, така че хем да не е по самоубийствените булеварди, хем да си има и паркчета? Нямам опит с алеите към Люлин, по Цар Борис и към Надежда. 

 

Другия ми въпрос е с възможности за излизане от София. Все още нямам възможност да кача колелото на колата (много тежка епопея, ама е за друг разговор), така че има ли възможност за културно излизане от източната страна на София без огромните булеварди (Цариградско, Сливница и т.н.), без квартали в които има много бездомни кучета и т.н. Искам съвсем скоро да запаля гумите на шосейката, а за това ми трябва ненатоварен междуградски път. 

 

 

Много готин маршрут, частта от Борисовата градина до Южния парк даже горе-долу съвпада с моя градски маршрут, така че може да се засечем някой път. 

40 км не виждам как ще ги докараш само в София. Единственото, което ми хрумва, е след Южния парк да хванеш велоалеята по бул. Гоце Делчев, оттам се включваш на Красно село на велоалеята на бул. Борис III и тръгваш в посока центъра. Проблемът е, че последната свършва на Руски паметник и оттам през центъра по някакъв начин трябва да стигнеш до Борисовата градина. Аз го правя почти всеки ден, но има 1-2 доста неприятни участъка, например малко след площад Македония, където се налага да карам по трамвайното трасе.

Ето карта на велоалеите в София, не знам обаче доколко е достоверна: http://velobg.org/infrastructure/bikelines-sofia

[Георги]

преди 3 часа, Suunto каза:

Много готин маршрут, частта от Борисовата градина до Южния парк даже горе-долу съвпада с моя градски маршрут, така че може да се засечем някой път. 

40 км не виждам как ще ги докараш само в София. Единственото, което ми хрумва, е след Южния парк да хванеш велоалеята по бул. Гоце Делчев, оттам се включваш на Красно село на велоалеята на бул. Борис III и тръгваш в посока центъра. Проблемът е, че последната свършва на Руски паметник и оттам през центъра по някакъв начин трябва да стигнеш до Борисовата градина. Аз го правя почти всеки ден, но има 1-2 доста неприятни участъка, например малко след площад Македония, където се налага да карам по трамвайното трасе.

Ето карта на велоалеите в София, не знам обаче доколко е достоверна: http://velobg.org/infrastructure/bikelines-sofia

 

Ако мернеш един матово червен Трек с ярка оранжева тениска - аз съм, едва ли има друг такъв 🙂

 

А по крайградските маршрути имаш ли практически опит? Много ми се ще например до Елин Пелин и региона да стигна, май е често използван маршрут от шосейки, ама не знам кой път да хвана да ме отнесат с въздушна вълна при изпреварване или да ме изядат кучета в някое село 🙂

[dimitrov6]

Тук може да се видят маршрути до Елин Пелин

https://www.viamichelin.com/web/Routes?departure=1000 Sofia%2C Balgariya&departureTid=city-1024896&arrival=2100 Elin Pelin%2C Sofia%2C Balgariya&arrivalTid=city-1023658&index=0&vehicle=3&distance=km&corridor=

 

[Suunto]

преди 54 минути , Георги каза:

 

Ако мернеш един матово червен Трек с ярка оранжева тениска - аз съм, едва ли има друг такъв 🙂

 

А по крайградските маршрути имаш ли практически опит? Много ми се ще например до Елин Пелин и региона да стигна, май е често използван маршрут от шосейки, ама не знам кой път да хвана да ме отнесат с въздушна вълна при изпреварване или да ме изядат кучета в някое село 🙂

Нямам опит с крайградските маршрути. Близо съм до Витоша и карам основно там. От Владая съм се пускал към София по централния път пак след каране на Витоша и не беше от най-приятните преживявания. 😀

Иначе щом се интересуваш от тази част на Софийското поле, маршрутът до язовир Огняново е доста известен сред шосейните колоездачи, но не съм го пробвал. 

[Спас.]

На 5.07.2020 г. в 19:06, Георги каза:

Това е около 20км и макар и да има малко нужда от ошлайфане тук-там, като цяло е готино. Обаче започва да ми идва кратко. Някаква идея как мога да направя прилични 40-км в градски условия? В каква посока да го отворя кръга, така че хем да не е по самоубийствените булеварди, хем да си има и паркчета? Нямам опит с алеите към Люлин, по Цар Борис и към Надежда. 

Кръгчето може да го разшириш, ако от южния парк излезеш по бул Гоце Делчев, където има велоалея, но е пълно с пешеходци и след преминаването на подлеза на бул България да хванеш алеята по бул. България, или ако продължиш по бул Гоце Делчев и хванеш алеята по "Борис" в посока център, след това е малко неприятно пл. Македония, продължаваш по Алабин и Графа(след ремонта е супер за колело), и стигаш до Борисовата градина....  

Иначе по отношение на другите велоалеите в София ето ги моите наблюдения:

-Велоалеята по Борис III е готина, хората що - годе се научиха да си ходят в пешеходната част, настилката е ок. Има трафик по нея, но се придвижваш бързо , не се чака много по кръстовища. от там може да завиеш по Пушкин към Павлово, Бояна и да се качиш до Копитото -тук там може и да побуташ, в зависимост от формата ти и предавките - единствения проблем е, че асвалта е неравен и на спускане друса, особено с шосейка... но доста хора карат там и гледката от горе е супер.

-Велоалеята към Надежда е с доста забележки - в частта от Лъвов мост до надлез Надежда настилката е много зле и даже липсва на места, има много пешеходци по нея, особено около централна гара, частта по Ломско шосе като идея е добре - обособена част от булеварда е - т.е. караш по асвалт движението по алеята е двупосочно (от страната в посока център) на места липсват ограничителните елементи и свършва в нищото, но относително близо до северния парк където може да завъртиш едно кръгче.

-Велоалеята по Тодор Александров (от "Ларгото" до люлинския ускорител) пак е със забележки - от една страна плюса е, че е на асвалта (правилния начин) и от всяка страна имаш велоалея в съответната посока. Минуса е, че алеята е по-тясна и е отделена от трафика с боя и светлоотразители :), освен това доста хора спирак тук и там по аалеята за малко... та е леко некомфортно - като й свикнеш става, но пак води до никъде, люлинския тунел е изключително неприятен за преминаване с колело... има разни варианти за преминаване през западния парк, но не е особено удобно за шосейка. Иначе в Западен парк е изключително приятно за каране на колело, но планинско, асвалта където го има ми е на годините....  Като цяло велоалеите се правят на парче и стигат от никъде до никъде... направата им зависи от хора, които не слизат от колите си и нямат представа как би следвало да се направят. В града съм с Drag Blade /нещо като градска шосейка/ и предимно карам по улиците, защото с малки изключения велоалеите са ми доста неудобни. 

 

За извънградските маршрути, освен този до Копитото, от време на време ходя до Банкя (от центъра на София до центъра на Банкя са 15 км) - по булевард "Сливница" където до Люлин е широко , а има и велоалея от Константин Величков до началото на Люлин, но има бус ленти, по които става за каране. Карането през Люлин е неприятно, защото е тясно и неравно, (но примерно в неделя е спокойно) минаваш през кръговото на околовръстното и след това завиваш в ляво към Банкя (там има пешеходна пътека за преминаване) - тук е приятната част, нов път с умерен трафик.  Други идеи - през Малашевци, може да стигнеш до Чепинци и Локорско - след тангентата пътя е спокоен. През Ломско шосе може да отидеш до Доброславци и Балша      

 

 

[Георги]

Мерси 🙂

 

Добре описа точно тези алеи, които не съм минал до сега. За отбивката по България и Гоце Делчев също си мислех, но това ще добави 1км отгоре, сигурно ще го пробвам, де, може би още утре. 

 

От извън градските на Локорско се точа другата седмица. Гледам да внимавам с денивелацията, от формата ми има много какво да се желае, а и нямам опит с височини въобще, Копитото е извън всякакви планове за момента. 

 

Като цяло как оценяваш карането по големи булеварди тип Сливница? Като качество на настилката е ясно, но голямата разлика в скоростта между твоята и колите не създава ли дискомфорт? С бус лентите също не знам какво е положението, до колкото знам по закон нямам право да карам колело там, но и хич не мисля че ще е приятно да внимавам освен от ляво, и от дясно за автобуси и джигити. 

[Спас.]

преди 12 часа, Георги каза:

Като цяло как оценяваш карането по големи булеварди тип Сливница? Като качество на настилката е ясно, но голямата разлика в скоростта между твоята и колите не създава ли дискомфорт? С бус лентите също не знам какво е положението, до колкото знам по закон нямам право да карам колело там, но и хич не мисля че ще е приятно да внимавам освен от ляво, и от дясно за автобуси и джигити. 

Въпрос на свикване 🙂 .... От години се придвижвам с колело из София и  за сега избягвам твърдо само Цариградско шосе, и околовръстния път , въпреки, че по локалните платна може да се кара с известни уговорки. Ежедневно минавам през Опълченска, бул. Мария Луиза, а понякога и през бул Сливница, та вече не ме впечатляват /дразнят/плашат особено.   В час пик по булевардите си е гадно, и се опитвам да ги избягвам по малки улички, където може. Не знам законово как е положението с бус лентите, но като цяло от както сложиха камери и започнаха да глобяват положението се подобри. Като цяло шофьорите, гледат да те заобиколят от далеч, и не се нервят чак толкова , като трябва да те поизчакат защото не могат да те изпреварят на дадено място, не бибкат за щяло и не щяло има и идиоти естествено, но цялостно мисля , че посвикнаха да се мотат хора с колела по пътя. Каквото и да си говорим обаче, при слиен трафик е неприятно, извън час пик става - тогава хората не джигитстват толкова и не се бутат по бус лентите. Законово нямаш право да караш по тротоарите - даже са ме глобявали.  От една страна с шосейка  мястото ти е именно на шосето , но пък не е толкова универсално , като планинско колело с което може да минеш на всякъде. 

p.s. Велоалеята по бул. Дондуков от пл. Независимост почти до парка Заимов също става - все още в добро състояние но също не е свързана с другите освен да кажем с люлинската, ако минеш през Ларгото и тръгнеш по Тодор Александров - посока Люлин, където трябва да пресечеш бул. Мария Луиза...

[Георги]

Чудех се между два извънградски:

 

- До Локорско и обратно

- От Елин Пелин до яз. Огняново и обратно

 

Понеже все още за втори път прохождам в сериозното колоездене, чисто като физическа форма, първия маршрут изглеждаше по-сигурен залог. Ама поразгледах малко от Street View...и не знам дали количката им е минала в много крив сезон, но пейзажа ми се видя много убит - локви, дупки, боклуци покрай пътя и т.н. Колоезденето все пак не трябва да е само каране по асфалт, а и околната обстановка да е предразполагаща.

 

Теглих една наум и натоварих колелото на колата и към Елин Пелин. Там всичко изглеждаше чудесно на Street View - доста по-приветлива обстановка, хубав асфалт...единственото притеснително бяха 2 изкачвания. Тук някой каращ по маршрута сигурно се хили какво наричам изкачвания, но имайте предвид, че велосипедния ми опит се изчерпва с Нидерландия, където най-високия връх е горе-долу с денивелацията, която направих при тази си обиколка! 

 

Успях да се справя учудващо добре с 45-те км и нямам търпение да постегна и шосейката за да видя дали мога да кача още 3-4км/ч отгоре на средната. Баирите си ги изкарах мъжката без почивка по средата или бутане, спиранията ми бяха само няколко пъти за не повече от минутка и да си напълня шишето с вода (много помагат чешмичките по селата, евала!). 

 

В резултат съм още по-зарибен и се радвам, че вече навлизам и в сферата на по-сериозните колоездачи, това не ми се беше случвало от 8 години!

 

Задължителната снимка от яз. Огняново:

 

 

А тук е и разбивката на маршрута: https://connect.garmin.com/modern/activity/5519870191

 

 

Редактирано 13 септември, 2020 от Георги

[dimitrov6]

Проблема в момента са жегите.Преди 2 седмици тръгнах да карам 53 км,които при нормална температура ги минавам,но заради топлото на средата се сринах и извиках баща ми с колата да ме прибере

[Георги]

преди 16 минути , dimitrov6 каза:

Проблема в момента са жегите.Преди 2 седмици тръгнах да карам 53 км,които при нормална температура ги минавам,но заради топлото на средата се сринах и извиках баща ми с колата да ме прибере

Мда, и аз гледам да съм по-внимателен, но уж не беше голяма жега в петък. Дано есенните месеци са с по-плавен преход, а не изведнъж да се срине времето, че ми се кара поне до ноември. 

[dimitrov6]

преди 33 минути , Георги каза:

Мда, и аз гледам да съм по-внимателен, но уж не беше голяма жега в петък. Дано есенните месеци са с по-плавен преход, а не изведнъж да се срине времето, че ми се кара поне до ноември. 

Есента пък другия проблем е вятъра.Зимата пък студа.Най-добре е лятото рано сутрин

[Георги]

Включих се в клуба на виртуалните велосипедисти.

 

 

Не е лесно, нито от финансова гледна точка, нито от чисто логистична - умните тренажори със симулация на наклон, натоварване и т.н. се намират по-трудно и от тоалетна хартия в днешно време. Но в крайна сметка успях и от десетина дни насам въртя из виртуалните пустини, вулкани, водопади и т.н. в Zwift. Разучавам и други приложения, но засега това е най-социалното и най-зарибяващото, което е доста важно, защото карането на статично колело вкъщи иначе може да те убие от скука и тъпотия.

 

Идеята ми е, докато дните станат достатъчно дълги и температурите по-прилични, да тренирам вкъщи по-целенасочено за подобряване на цялостната спортна форма. За идния велосипеден сезон имам няколко цели:

- да кача баира до Железница - това е цел още за ранната пролет

- да направя 100км с едно каране - правил съм го преди, но не съм откакто почнах пак да карам сериозно

- до края на сезона (т.е. октомври-ноември) да успея да направя София - Велинград с колело. Да видим.

Редактирано 31 декември, 2020 от Георги

[dimitrov6]

Карането навън наистина е по-интересно,но и може да се настине сега.Преди 2 дни карах 7 км в 7 сутринта на фар и тъкмо на хоризонта се показваше светлината от изток.А в неделя пък карах 15 км при силен дъжд и южен вятър.Преди седмица пък сбърках и карах с едни гуменки 16 км и след 8-ия км краката ми замръзнаха и се уплаших да не получа хипотермия и трайни увреждания.

[Happy_Traveler]

Обожавам да карам колело, карам винаги, когато мога! 

 

[Георги]

Вчера качих един от легендарните върхове в Алпите - Alpe d'Huez 1000 метра денивелация при среден наклон около 8%. Е не точно живия връх, но поне неговото 1:1 виртуално копие Alpe du Zwift. Времето ми е потресаващо бавно - малко над 2 часа при положение, че гросмайсторското време е под 1 час. Професионалните велосипедисти го правят за около 40 мин, като на живо има и малко утежняващи обстоятелства от рода на разреден въздух. Циниците биха казали, че за сметка на това на повечето професионални велосипедисти кръвта им е като желе, но аз не съм от тях...

 

Alpe''d Huez доста често участва като финал в Тур дьо Франс и имайки предвид, че е след доста стръмно изкачване, доста често там се решава и цялата триседмична надпревара. Моето лично предизвикателство, оправдаващо и бабешкото ми време, беше просто да успея да го завърша. Имайки предвид, че съм се развил велосипедно в Нидерландия, всяко едно хълмче предизвиква неподозиран ужас в мен до степен една от житейските ми цели за годината да е да успея да се кача от Икеа до Железница... Така че като за първи път участвах изцяло на олимпийския принцип и успях. Не са толкова страшни баирите, преживяват се, от тук нататък само ще напредвам! И да, Железница е в списъка веднага щом се стопли времето. 

 

 

[juriwaro]

Планинарите и колоездачите през зимния сезон казват, че натоварването на височина и в двата случая е еднакво енергоемко.
365 дни в годината карам спокойно из града  - приемлива скорост на колите и добра и чиста, насолена настилка.
По-скоро ме е страх да съм по баирите в провинцията - където всеки надува нагоре. И не виждаш, като се появи лед.
За първа зима се замислям за спайкове, но май засега минавам и без тях, само с леко изпуснати атмосфери и по-широки гуми.
Гумите с по 120-150 спайка брутално дрънчат по асфалта, но дали си заслужава да ги въртиш постоянно, за да си точно с тях на онзи труден участък от превала (или покрай влажното езеро) си е въпрос...

Не чакай особени условия за Железница - просто събуждайки се си задай въпроса накъде сме днес!

[dimitrov6]

Катерачите са слаби  хора,а ние дето сме нормално пълни ставаме само за спринтьори.Освен това в колоезденето вече всичко е химия.Аз пия едни витамини А-Я и резултатите се подобряват рязко.Сега даже ми е по-приятно да карам,защото няма топлинни и слънчеви удари като през лятото.Само трябва да си нося някоя фланелка за преобличане като се изпотя след 5-10 км.Слагам и тоалетна хартия на гърба,която попива потта,а между дрехите вестник да пази от вятъра гърдите.Две зимни шапки на главата и два чифта вълнени чорапогащи.

[Tonyco]

На 8.01.2021 г. в 22:26, Георги каза:

Вчера качих един от легендарните върхове в Алпите - Alpe d'Huez 1000 метра денивелация при среден наклон около 8%. Е не точно живия връх, но поне неговото 1:1 виртуално копие Alpe du Zwift. Времето ми е потресаващо бавно - малко над 2 часа при положение, че гросмайсторското време е под 1 час. Професионалните велосипедисти го правят за около 40 мин, като на живо има и малко утежняващи обстоятелства от рода на разреден въздух. Циниците биха казали, че за сметка на това на повечето професионални велосипедисти кръвта им е като желе, но аз не съм от тях...

 

Alpe''d Huez доста често участва като финал в Тур дьо Франс и имайки предвид, че е след доста стръмно изкачване, доста често там се решава и цялата триседмична надпревара. Моето лично предизвикателство, оправдаващо и бабешкото ми време, беше просто да успея да го завърша. Имайки предвид, че съм се развил велосипедно в Нидерландия, всяко едно хълмче предизвиква неподозиран ужас в мен до степен една от житейските ми цели за годината да е да успея да се кача от Икеа до Железница... Така че като за първи път участвах изцяло на олимпийския принцип и успях. Не са толкова страшни баирите, преживяват се, от тук нататък само ще напредвам! И да, Железница е в списъка веднага щом се стопли времето. 

 

 

Сложи си Страва, там ще ти води и статистиката, а и е хубава социална мрежа, не като фейсбук. Мрежа за активните хора. Като започнеш да си добавяш хора, ще виждаш и различни маршрути по които те карат и може да заимстваш идей. Аз я ползвам вече 4 години и е супер яко. Има много които карат Zwift или  Rouvy (за второто казват, че е по-яко) аз лично на едно место да стоя и да въртя с вентилатор срещу мен... не е моето. Като гледам сериозно си се захванал, и София - Велинград, няма да ти е проблем в скоро време, всичко е въпрос на постоянство. Като решиш да ходиш се обади да дойда с теб, за компания ако искаш. 😃  Стравата ще ти води статистика и ще видиш как прогресираш. Има много сегменти из целия свят, като преминаваш през тях ще ти отчита времето и всеки следващ път ще дава резултата и ще виждаш дали си по-бърз или по-бавен, което ще ти показва как се развиваш. Ето моите статистики за 2020 като карам доста планинско/горско, не е само по шосе:

 

 

 

И най-дълогото за годината:

 

 

След което имаше връщане 306 км

На Боби (Железото)😅 статистиките за 2020 също са впечатляващи, като се има предвид, че е само на 10 г. Както вече споменах в друга тема, той стана единственото дете в Историята на Дунав Ултра, което измина цялото разстояние от Видин до Дуранкулак - 700 км и то само за 5 дни. 💪

 

 

Качвам и още едно 2 минутно клипче за Стравата, всичко което казват в него е точно така, аз го осъзнах преди 4 години и от тогава съм друг човек, живея различен живот. 😃