дневник Йордания – приключенията на двама бугари и една бракма из арабския свят.

[Radnev]

                                                                                                                                           

Пролог.

Започвам тази тема с идеята не само да опиша нашето 8-дневното пътешествие из Йордания, но и да дам подробна информация на всички решили да посетят тази арабска страна.

Преди да започна, искам да изкажа искрените си благодарности най-вече на @Невена, чиято информация за Йордания ни бе повече от полезна и на @Щастливеца, който пък ни даде разяснения за рент-а-кара и ме светна за схемата с външната затраховка, която вече смятам да използвам навсякъде по света.

Искам предварително да споделя, че впечатленията ми от Йордания и от арабския свят като цяло, са доста противоречиви. Решил съм да опиша всичко, така както го видях и почувствах, без да спестявам нищо.

Ще се радвам, ако в темата се включат възможно най-много magelanci, пътешествали не само в Йордания, а и в целия арабски свят. Така освен интересни случки и приключения, ще можем да споделим помежду си и безценен опит... 😀. Още повече, че темата посветена на Йордания стана огромна и до голяма степен твърде размита.

 

Глава ПЪРВА.

Съвети и особености.

В тази първа и встъпителна част, ще нахвърля само най-важните особености, които трябва да знае всеки magelanec, запътил се към Йордания. И

понеже най противоречивата и важна особеност на всяка една държава са хората, ще започна именно с тях.

Хората.

В Йордания, както и навсякъде по света ще срещнете всякакъв тип хора – както добри, така и лоши. Пожелавам ви срещи само и единствено с добри, но за съжаление в  реалната действителност нещата не винаги се случват, така като си ги пожелаваме.

Преди да тръгнете за Йордания, имайте предвид, че отивате в арабска държава, където културата е коренно различна от европейската. Така, че забравете какви са взаимоотношенията в Европа и на какво са ви учили. Адаптирайте се максимално бързо, защото в противен случай ще страдате. Ако не вие, то джоба ви.

Арабската култура е различна от нашата. За тамошните хора любезността, макар и лицемерна е нещо съвсем нормално. Учтивостта като прикритие с цел да ви използват, също. Измамата, като начин за правене на търговия или бизнес е нещо като неписан закон. И кавам тези неща, не за да заклеймявам тези хора, а за да опиша тяхната култура, в която всичко това е общоприето и нормално. Те са такива между себе си, такива ще бъдат и с вас, и ако вие бъдете същите с тях, никой няма да ви се разсърди. Дори ви гарантирам, че ще ви уважават много повече, отколкото белият идиот с пари.                   

Арабите са много мили, учтиви, дружелюбни и гостоприемни хора, но само до момента, в който нещата се случват, така както е угодно на тях. Ако тежестите на везната започнат да се накланят във ваша полза, ще видите едно съвсем различно лице. Бих казал истинското им лице. Или казано по най-простия начин – докато им давате парите си, плащайки безумно завишените  за европееца цени, всичко ще е ОК, а арабите ще са най-готините хора на света. И така, докато не решите, че европейският ви произход не ви прави задължително финансови идиоти.

С малки изключения, първоначалните цени, които ще ви обявят ще бъдат завишени двойно и тройно. Така че, пазарете се. Винаги и навсякъде. Културата на тези хора е различна. Ако се пазарим, цънцарим или проявяваме недоверие един към друг, за нас е донякъде обидно. За тях не е, дори напротив. Бъдете настоятелни и упорити, и ви гарантирам, че ще ви уважават много повече, отколкото усмихнатия глупак от запада, който ще бъде ограбен веднага след вас. В краен случай не се свенете да проявявате  арогантност и дори грубост. Сами ще се убедите, че в някои случаи, арабите просто не разбират от добро отношение.

Ако сте постоянно мили, усмихнати и любезни, винаги ще има такива, които ще се опитат да ви се залепят и с хитрост, измама или наглост да ви измъкнат пари. След няколко дни, ще започнете да ги разпознавате. В началото обаче ще сте твърде уязвими и повярвайте, това ще ви личи от километри. Така от само себе си ще привличате всякакъв вид разтапящи се от любезност мошеници, които ще ви предлагат всякакъв вид идиотски услуги, обикновено на петорна цена. В същото време, вие до такава степен ще се радвате колко мил и услужлив човек сте срещнали, че ще ви е неудобно дори да го отпратите.

Надявам се навсякъде нещата да ви се случат „по вода“ и ви пожелавам да нямате никакви проблеми.

И преди да приключа с тази част искам да ви посъветвам и помоля едновеременно: "Бъдете внимателни и нека не позволяваме арабите да ни мислят за белите глупаци от запада."😉

Сигурността.

Като цяло Йордания е много сигурна държава. Полицията и армията пипат здраво и са навсякъде. Особено по пътищата. Ако пътувате с рент-а-кар често ще ви спират, но в повечето случаи, виждайки че сте чужденци, ще ви пускат без дори да ви проверят паспорта.

Вероятността някой местен да ви посегне е минимална. Това, което ще правят местните е основно да се влачат след вас и да ви предлагат непотребни вещи или услуги, което в един момент определено създава емоционален дискомфорт. Така, че ако нямате намерение да купувате нещо от магазини или сергии, не се заглеждайте особено.

Транспортът.

Транспортът в Йордания е много слабо уреден. Между градовете пътуват малки бели автобусчета, които тръгват при напълване. Нередовни са, трудно откриваеми и обикновено претъпкани от народ. А ако искате да пътувате до по-малките населени места, транспорт въобще няма.

Най-сигурната автобусна транспортна фирма е Jett Buss, който предлага и възможност за закупуване на „он-лайн“ билети -https://www.jtt.com.jo/en/programs.

Най-разпространеният начин за пътуване на туристите е чрез таксита или рент-а-кар. Такситата са скъпи и всичко е на договорка с шофьора. Йорданците обичат да се пазарят и обикновено първоначалните им цени са умопомрачоителни. Така, че ако се пазарите дълго и настоятелно със сигурност ще свалите от цената и то с много. В някои случаи в пъти.

Като цяло движението в Йордания е доста спокойно. Особено в южната част на страната, където е слабо населено. Нещата стават по-сериозни едва в околностите на столицата Аман. Ако сте опитен шофьор не би трябвало да имате проблеми и там. Особеното при арабското шофиране, е че рядко дават мигачи, но за сметка на това, ако решат да направят маневра леко подсвиркват. Арабите са добри шофьори, по-добри от българските и макар да карат бързо и близо един до друг, са предвидими. В смисъл и без да ви дават мигач, разбирате че ще се престрояват или ще правят нещо друго. Но пак подчертавам – ако сте опитен шофьор. Ако не сте, движението в Аман, може да ви се стори истински ужас.

Рент-а-кара.

В Йордания ще видите доста рент-а-кар коли. Особено в южната част на страната, където се съсредоточава и туристическият поток. Колкото по на север отивате, толкова по-малко рент-а-кари ще срещате, а накрая вероятно ще си останете само вие и местните.

Повечето от големите рент-а-кар компании предоставят услугите си в Йордания. Не забравяйте обаче, че в техните офиси работят йорданци, което води до голяма вероятност от проблеми. Ако кацате през Акаба, ще пристигнете късно. Огледът на колата ще бъде повърхностен и вероятно извършен под някоя улична лампа. При връщането на колата обаче служителите ще следят за всяка драскотина. Така, че при получаването на колата, стойте на главата на служителя, светете с телефоните и искайте всяка драскотина да бъде отбелязана на приемно-предавателния протокол. Задължително искайте да ви бъде предоставен и договор за отдаването на рент-а-кара.

За да бъдете спокойни, поне частично, следва да направите застраховка на рент-а-кара. По принцип най-добрият вариант е full insurance, директно от офиса на фирмата отдаваща рент-а-кара. Така е в нормалния свят, но не и в Йордания. За да получите застрахователното си обезщетение при щета върху автомобила в Йордания, ще ви поискат задължително полицейски протокол. Така, че най-добрият вариант за Йордания е външна застраховка.

https://www.worldwideinsure.com/car-hire-excess-insurance.php

Препоръчвам ви Delux опцията, която ви дава не само големи застрахователни покрития, но и покритие на множество допълнителни рискове, като загубване на ключа, зареждане с грешно гориво и други редки, но не и невъзможни бели, които могат да ви се случат.

Валутата и цените.

Валутната единица на Йордания е йордански динар (JD). Към настоящия момент курсът, който поддържа йорданската валута е около 1JD за 2,50 лв.

Най-изгодният вариант е да обмените валута в Йордания, използвайки банка или обменно бюро. Най-конвертируемата чуждестранна валута в Йордания е американския долар (USD), така че ви препоръчвам да се заредите с долари. Към момента 100 USD в Йордания се обменят за 70 JD. Така, че най-изгодно, би било да обмените йордански динари в България, които да ви стигнат за поне един пълен ден в страната. Останалата част от валутата обменете на място. Още на летището има офис на банка. Ако обменяте валута в чейндж бюро питайте най-малко два пъти какъв е курса, има ли комисионни и всичко друго, което ви хрумне във връзка с някаква измама.

Йордания не е евтина държава, така че не мислете, че пътешествието ви  ще мине „тънко“. Напротив, всичко което е подготвено за европееца като цяло е резачка. От най-известните им забележителности, през алкохола, до храната в нормалните ресторанти.

Визите.

За да посетите Йордания ви трябва виза, която се издава на летището. Ако кацате в Йордания, през Акаба или имате Jordan Pass, виза ви се издава безплатно. В противен случай визата ще ви струва 40JD.

Хотелите.

По принцип в Йордания, а както съм чувал и в целия арабски свят, не са номер едно в чистотата. Така, че внимателно избирайте хотелите, които резервирате. Имайте предвид, че към цената на нощувката се начисляват местни данъци и такси в размер на 17%. Така, че следете внимателно дали въпросното начисление е включено в крайната цена или ще ви го начислят допълнително.

Хотелите, които избирахме бяха добри и представляваха разумен избор между целесъобразност и качество, така че ги давам като ориентировъчен пример. Резервирации сме правили само чрез booking. Избирахме хотели с денонощна рецепция, включена закуска и рейтинг не по-нисък от 7.5.

В Уади Муса (Петра) отседнахме в Petra Night Hotels, който бе и най-скъп от всички хотели, в които бяхме. Закуската беше много добра, а цената – 88 лв./двойна стая.

В Аман отседнахме в New Park Hotel – 50 лв./двойна стая с включена закуска.

В Мадаба отседнахме в Rumman Hotel – 77 лв./двойна стая с включена закуска.

В Акаба отседнахме в Darna Divers Village – 85 лв./двойна стая с включена закуска.

Алкохолът и храната.

Ако смятате да ходите в Йордания, най-добре забравете за алкохола. Ако не можете без него, накупете колкото може повече още в Акаба, която е безмитна зона и цените макар и да са високи се преглъщат. Местните бири са с жесток алкохолен процент, който започва от десетка и стига до осемнайска😲. Вземете, но само, за да опитате. 18-процентна бира е като слаба ракия и има нужда да гасите😆.

Алкохол се продава само в специални Liquor Store магазини и извън Акаба цените са умопомрачително високи. В ресторанти и заведения алкохол не се продава, освен ако не става дума за такива, в които сядат чужденци. Там удоволствието да изпиете малка бира ще ви коства около 7-10 лв.

Като цяло, арабската кухня не е сред най-разнообразните на света. Имайте предвид, че аз не съм „манджия“, така че тук може и да греша.

Моят съвет е да отсядате в заведения, където се хранят местните. Там не само ще се потопите в атмосферата на страната, но и ще ви предложат големи и вкусни порции на ниски цени. Ако обаче сядате в ресторанти, в добре познатия ви европейски стил, ви чака голяма тесла.

Задължително опитайте от сладките им неща. Аз не обичам сладко, но не мога да не призная, че всички техни сладкиши бяха страхотни. Препоръчвам ви кюнефе със сирене по йордански. Имайте предвид, че на повечето места, особено на юг, правят кюнефето по ливански, а разлика има.

С изключение на големите им хранителни вериги (аз видях само Carrefour), цени на стоките няма. Така, че моят съвет е при пазаруване в малко семейно магазинче задължително да питате предварително за цената на всяка стока. Ако на вас, това ви изглежда неуместно или излишно, за тях е най-нормалното нещо на света, така че не се притеснявайте въобще.

Забележителностите и Jordan Pass.

Повечето хора смятат, че забележителностите на Йордания се изчерпват с Мъртво море, Петра и Уади Рум и естествено дълбоко грешат.

Най-обща представа за забележителностите на Йордания може да добиете, ако влезете в този сайт- https://www.jordanpass.jo/. 

Именно от тук може да си закупите онлайн и прословутия Jordann Pass. Базoвият му вариант е 70JD или 99USD. Може да закупите и още два варианта за 106 и 113 USD. Единствената разлика между тях е времето, през което може да стоите в Петра – ден, два или три. Според мен един ден за Петра е напълно достатъчен, но всеки преценя за себе си.

От същия сайт може да видите и всички 40 обекта, за които Jordan Passa Ви дава безплатно посещение. От скоро към закупуването му има и допълнителна опция, при която може да платите 8JD допълнително срещу, които ще получите право да посетите и Jesus Baptism Site или мястото на р. Йордан, където е кръстен самия Исус. Ако си платите на място, цената ще е 12 JD.

Не всички забележителни обекти на Йордания влизат в Jordan Passa. Планината Небо, както и мозайките из Мадаба се плащат отделно. Причината е, че те се намират в действащи църкви, които са към диоцеза на дадена църковна общност. Входовете им варират между 1 и 2JD, което е смешна сума на фона на някои други, твърде преекспонирани забележителности на страната.

 

И преди да приключа с тази първа част, ето една кратка ретроспекция на най-големите забележителности на Йордания, които според мен не бива да бъдат пропускани.

Акаба, от която ви казвам и едно голямо „Здравейте“!!!🙂

Безмитната зона на Йордания, където няма какво толкова да се гледа, но пък там кацаме, така че сме оставени без особен избор😀:

Петра с невероятните си храмови комплекси, изсечени направо в скалите:

Пустинята Уади Рум и нейните наподобяващи марсиански пейзаж пясъци и скали:

Червено море, даващо възможност за релакс, гмуркане и всякакъв друг вид морски туризъм почти целогодишно:

Огромната крепост на Шобак, издигната буквално в средата на пустинята:

Керак и гигантската непревземаема кръстоносна крепост:

Столицата Аман, без обиколката, на която трудно бихте могли да кажете, че сте усетили пулса на йорданския живот:

Невероятният Жераш – може би най-запазеният римски град в целия свят:

Ажлун – непревземаната крепост на умаядите, с която местните страшно много се гордеят:

Мадаба – центърът на християнската общност в Йордания, известен с древните си църкви и невероятни мозайки:

Планината Небо – Гробът на Мойсей, заобиколен от фантастичния пейзаж на голите пустинни върхове:

Река Йордан и Baptism Site, където Йоан Кръстител кръщава самия Исус:

И естествено Мъртво море – най-ниската точка на земята, където вместо слънчеви, може да получите солни изгаряния:

С този невероятен залез над Мъртво море, приключва тази първа и встъпителна част, която освен всичко друго, се надявам да бъде и полезна на всеки запътил се към кралството на хашемитите, по-известно като Йордания😀.

 

 

Редактирано 8 декември, 2018 от Radnev

[Емика]

Въпреки, че никога няма да отида в Йордания, защото не понасям араби, разказът ти ми е интересен и очаквам продължение.

[slujitel]

Погледнах кои държави си посетил, с изключение на Турция, са европейски. Както ти казах, много ми е интересно как точно стигна до този извод за местните, но според мен навсякъде по света, с изключение на Европа, и то не цялата, САЩ и Канада може би, не съм била в нито една от двете, само предполагам, трябва да имаш усет към местните и техните номера. Това не е нещо типично арабско, ще се сблъскаш с него в Азия, в Африка, в Южна Америка, в Мексико, на всякъде. Особено силно аз се сблъсках в Куба. Просто си намери твоя начин.

[Radnev]

преди 4 часа, slujitel каза:

Погледнах кои държави си посетил, с изключение на Турция, са европейски. Както ти казах, много ми е интересно как точно стигна до този извод за местните, но според мен навсякъде по света, с изключение на Европа, и то не цялата, САЩ и Канада може би, не съм била в нито една от двете, само предполагам, трябва да имаш усет към местните и техните номера. Това не е нещо типично арабско, ще се сблъскаш с него в Азия, в Африка, в Южна Америка, в Мексико, на всякъде. Особено силно аз се сблъсках в Куба. Просто си намери твоя начин.

Радвам се, че се включваш🙂.

Ти си опитен пътешественик и може с много да допринесеш на тепърва желаещите да се отправят към Йордания или арабския свят.

Няма по-добро от това да има различни мнения. Една от причините да опиша пътуването ни е именно факта, че преди да тръгна за Йордания, реално от никъде не можах да намеря цялостна, точна и достоверна информация какво ме очаква там. Може да се повторя и потретя, но няма да се уморя да благодаря на Невена, която ни даде толкова моного инфо.

Долу-горе в същата ситуация бях и преди години, когато тръгнах за Северен Кипър и единственото, което бях научил е, че там е много страшно и едва ли не ядат хората живи. Пък то се оказа едно от най-яките ми пътувания. И седнах, та написах един дъъъълъг пътепис. Който иска да пътува за натам - нека чете.

Ти беше писала, че си останала много доволна от посещението си в Йордания и ще се радвам ако споделиш опита си с нас🙂. Така всеки ще може да прочете различните гледни точки, за да бъде подготвен какво да очаква, а накрая всеки ще прецени за себе си. 

Аз си давам ясна сметка, че застъпвам една теза, която е доста непопулярна. В огромната си част хората се връщат много доволни, но в огромната си част тези хора са направили Акаба -Петра - Уади Рум, като на практика са си организирали почти всичко предварително. Колкото им поискали  - дали и всичко е ОК!!! Е, аз съм от тези дето не дават. Ако давах, сигурно и аз нямаше да имам проблеми в Йордания, но не давам. Дори в Уади Рум, където всички казват, че пазарлъка не върви, намалихме от 60JD (а дали не беше 67???🤨) на 40JD и още можеше, но ни беше писнало. И знаеш ли как? Тръгнахме през пустинята пеш, а около назе 20 бедуина, които ни обясняват, че не можело. Що да не може??? Да не е тяхна пустинята??? Но това ни беше 8-мия ден и вече бяхме опитни. А накрая в бедуинския лагер ни вкараха - не в пустинята, там където живеят и чай ни черпеха, защото тези хора имат друга култура и уважават друг тип поведение.

Нашата организация се изчерпваше с един Jordan Pass в ръка, една бракма и две нощувки в Уади Муса. Всичко останало беше решавано на място и на момента, като през цялото време се стремяхме да се омешаме с местните, да ги разберем, да ги усетим. Ходихме из техните квартали, ядяхме в техните заведения. И не, това което ни се случваше не бяха номера, особено в Керак .... но започвам да изпреварвам събитията ...

И за да завърша.

Описвам арабите и тяхната култура така, както я видях и усетих. Може и да греша!!! Дори се надявам да греша!!! Но това е моят опит и искам да го споделя.

 

п.п. Не всички държави, които съм посетил са отбелязани. Но в случая с арабските си права - това ми е първата.

За сметка на това обаче последните години съм имал не малко работа с араби, най-вече палестинци и сирийци. Кюрди също, но те не са араби. Но започваме да навлизаме в теми и сфери, които нямат нищо общо, нито с пътеписа, нито със сайта като цяло...

 

Редактирано 8 декември, 2018 от Radnev

[slujitel]

Е, аз съм описала, нали чете пътеписа. Когато написах перипетиите ни в Куба, също никой не беше съгласен с мен, така, че често така се получава. Аз просто искам да ти кажа, че това, което си описал за хората го има навсякъде из туристическия бизнес, а пазарлъка е задължителен и е нещо нормално. И аз не давам пари така, последно в Адис Абеба тръгнахме пеша в 4,30 през нощта от летището с раниците на гръб, защото и аз не бях съгласна с цената на такситата, но бях сигурна, че ще ни гонят и ще се спазарим накрая, както и стана. Навсякъде е така, като те видят бял пътешественик и гледат да ти одерат кожата, винаги се сваля цената. Това е нормално. Нашата кола беше чисто нова, на 2000км., с найлоните на задната седалка. Ние платихме на място по 10 динара на ден застраховка и никой не я погледна като я върнахме. Аз винаги си организирам нещата от тук, вярно е, не одобрявам тръгване като вашето, мисля, че почти винаги води до проблеми, имам един такъв опит. Пътувахме с друга група и си бяхме разделили подготовката и частта за преминаване на Ирано - Арменската граница беше се паднала на другата страна, а тя разчиташе на място да пита местните и стана голям провал, набутване с пари, скарахме се и се разделихме насред пътя. Да не разводняваме темата, давай нататък.

преди 31 минути , Radnev каза:

Радвам се, че се включваш🙂.

Ти си опитен пътешественик и може с много да допринесеш на тепърва желаещите да се отправят към Йордания или арабския свят.

Няма по-добро от това да има различни мнения. Една от причините да опиша пътуването ни е именно факта, че преди да тръгна за Йордания, реално от никъде не можах да намеря цялостна, точна и достоверна информация какво ме очаква там. Може да се повторя и потретя, но няма да се уморя да благодаря на Невена, която ни даде толкова моного инфо.

Долу-горе в същата ситуация бях и преди години, когато тръгнах за Северен Кипър и единственото, което бях научил е, че там е много страшно и едва ли не ядат хората живи. Пък то се оказа едно от най-яките ми пътувания. И седнах, та написах един дъъъълъг пътепис. Който иска да пътува за натам - нека чете.

Ти беше писала, че си останала много доволна от посещението си в Йордания и ще се радвам ако споделиш опита си с нас🙂. Така всеки ще може да прочете различните гледни точки, за да бъде подготвен какво да очаква, а накрая всеки ще прецени за себе си. 

Аз си давам ясна сметка, че застъпвам една теза, която е доста непопулярна. В огромната си част хората се връщат много доволни, но в огромната си част тези хора са направили Акаба -Петра - Уади Рум, като на практика са си организирали почти всичко предварително. Колкото им поискали  - дали и всичко е ОК!!! Е, аз съм от тези дето не дават. Ако давах, сигурно и аз нямаше да имам проблеми в Йордания, но не давам. Дори в Уади Рум, където всички казват, че пазарлъка не върви, намалихме от 60JD на 40JD и още можеше, но ни беше писнало. И знаеш ли как? Тръгнахме през пустинята пеш, а около назе 20 бедуина, които ни обясняват, че не можело. Що да не може??? Да не е тяхна пустинята??? Но това ни беше 8-мия ден и вече бяхме опитни. А накрая в бедуинския лагер ни вкараха - не в пустинята, там където живеят и чай ни черпеха, защото тези хора имат друга култура и уважават друг тип поведение.

Нашата организация се изчерпваше с един Jordan Pass в ръка, една бракма и две нощувки в Уади Муса. Всичко останало беше решавано на място и на момента, като през цялото време се стремяхме да се омешаме с местните, да ги разберем, да ги усетим. Ходихме из техните квартали, ядяхме в техните заведения. И не, това което ни се случваше не бяха номера, особено в Керак .... но започвам да изпреварвам събитията ...

И за да завърша.

Описвам арабите и тяхната култура така, както я видях и усетих. Може и да греша!!! Дори се надявам да греша!!! Но това е моят опит и искам да го споделя.

 

п.п. Не всички държави, които съм посетил са отбелязани. Но в случая с арабските си права - това ми е първата.

За сметка на това обаче последните години съм имал не малко работа с араби, най-вече палестинци и сирийци. Кюрди също, но те не са араби. Но започваме да навлизаме в теми и сфери, които нямат нищо общо, нито с пътеписа, нито със сайта като цяло...

 

 

 

[patilana]

Най - сетне !

Чета с огромен интерес, защото си ми доказал, че си откровен до край и премълчаването с мисъл, да не си помислят хората, че не съм се справил, не ти е в характера. Провалите и нелицеприятното мнение не са изключения, а ежедневие. Колкото повече противоположни мнения, толкова по - добре.

Моля, не забравяй да напишеш какво е отношението към жените, в частност, към самостоятелно движещи се жени, че аз пак ще тръгна сама, както беше сега. Как да разбирам - пълно с полиция и спокойна държава - и -  не си причинявай това, защото си жена ? Пропусни влажните погледи, обясни ми усещането си.

 

[Дани Магелани]

преди 2 часа, Radnev каза:

Радвам се, че се включваш🙂.

Ти си опитен пътешественик и може с много да допринесеш на тепърва желаещите да се отправят към Йордания или арабския свят.

Няма по-добро от това да има различни мнения. Една от причините да опиша пътуването ни е именно факта, че преди да тръгна за Йордания, реално от никъде не можах да намеря цялостна, точна и достоверна информация какво ме очаква там. Може да се повторя и потретя, но няма да се уморя да благодаря на Невена, която ни даде толкова моного инфо.

Долу-горе в същата ситуация бях и преди години, когато тръгнах за Северен Кипър и единственото, което бях научил е, че там е много страшно и едва ли не ядат хората живи. Пък то се оказа едно от най-яките ми пътувания. И седнах, та написах един дъъъълъг пътепис. Който иска да пътува за натам - нека чете.

Ти беше писала, че си останала много доволна от посещението си в Йордания и ще се радвам ако споделиш опита си с нас🙂. Така всеки ще може да прочете различните гледни точки, за да бъде подготвен какво да очаква, а накрая всеки ще прецени за себе си. 

Аз си давам ясна сметка, че застъпвам една теза, която е доста непопулярна. В огромната си част хората се връщат много доволни, но в огромната си част тези хора са направили Акаба -Петра - Уади Рум, като на практика са си организирали почти всичко предварително. Колкото им поискали  - дали и всичко е ОК!!! Е, аз съм от тези дето не дават. Ако давах, сигурно и аз нямаше да имам проблеми в Йордания, но не давам. Дори в Уади Рум, където всички казват, че пазарлъка не върви, намалихме от 60JD (а дали не беше 67???🤨) на 40JD и още можеше, но ни беше писнало. И знаеш ли как? Тръгнахме през пустинята пеш, а около назе 20 бедуина, които ни обясняват, че не можело. Що да не може??? Да не е тяхна пустинята??? Но това ни беше 8-мия ден и вече бяхме опитни. А накрая в бедуинския лагер ни вкараха - не в пустинята, там където живеят и чай ни черпеха, защото тези хора имат друга култура и уважават друг тип поведение.

Нашата организация се изчерпваше с един Jordan Pass в ръка, една бракма и две нощувки в Уади Муса. Всичко останало беше решавано на място и на момента, като през цялото време се стремяхме да се омешаме с местните, да ги разберем, да ги усетим. Ходихме из техните квартали, ядяхме в техните заведения. И не, това което ни се случваше не бяха номера, особено в Керак .... но започвам да изпреварвам събитията ...

И за да завърша.

Описвам арабите и тяхната култура така, както я видях и усетих. Може и да греша!!! Дори се надявам да греша!!! Но това е моят опит и искам да го споделя.

 

п.п. Не всички държави, които съм посетил са отбелязани. Но в случая с арабските си права - това ми е първата.

За сметка на това обаче последните години съм имал не малко работа с араби, най-вече палестинци и сирийци. Кюрди също, но те не са араби. Но започваме да навлизаме в теми и сфери, които нямат нищо общо, нито с пътеписа, нито със сайта като цяло...

 

Прекрасно те разбирам! Културният шок е бил силен.

И на мен ми се е случвало, особено когато съм излизала извън утъпканите, добре планирани, туристически маршрути. Харесва ми да наблюдавам местните, но не винаги любопитството ми е здравословно. Старая се да не го правя често, особено когато пътувам сама.

Всеки има свой праг на поносимост към културните особености на различните етноси. А и не е нужно да харесваме всичко и всички.

Направил си добър анализ на народопсихологията им. Поздравявам те, че не си бил  наблюдател само на природа, археологически и исторически забележителности, но и на хората!

Аз все още имам колебания за това, дали да си причинявам някои арабски страни, дори и при почти безплатни билети.

Очаквам с интерес продължението!

[Radnev]

преди 17 часа, patilana каза:

Най - сетне !

Чета с огромен интерес, защото си ми доказал, че си откровен до край и премълчаването с мисъл, да не си помислят хората, че не съм се справил, не ти е в характера. Провалите и нелицеприятното мнение не са изключения, а ежедневие. Колкото повече противоположни мнения, толкова по - добре.

Моля, не забравяй да напишеш какво е отношението към жените, в частност, към самостоятелно движещи се жени, че аз пак ще тръгна сама, както беше сега. Как да разбирам - пълно с полиция и спокойна държава - и -  не си причинявай това, защото си жена ? Пропусни влажните погледи, обясни ми усещането си.

 

@patilana"Пълно с полиция и спокойна държава - и -  не си причинявай това, защото си жена ? Пропусни влажните погледи...и т.н."  Това са само част от големите парадокси на онова общество. Уж е сигурно и спокойно, уж са готини и добри, но в същото време никой не се чувства истински спокоен сред тях🤨.

Сякаш има нещо сбъркано в цялата картинка!!!

Истината, е че онези общество са силно изостанали и ние трябва да си даваме ясна сметка за това. Държавите им са сигурни, но само там, където има много здрава власт, която бие и трепе наред. Ако тези хора бъдат оставени да се самоуправляват.........примери бол. 

Чистосърдечно си признавам, че в Аман, в един момент изпитахме дори и страх.

Беше първата ни вечер в Аман, някъде към 1 след полунощ. Напълно объркахме пътя и сме вървели в противоположната посока. Бяхме много уморени и не ни се връщаше, та решихме да минем малко напряко. Голяма глупост. Хептен се объркахме и се забутахме в един огромен закрит пазар, където бяхме оглеждани с особен интерес. Не ни се случи нищо естествено, но емоцията не беше положителна в никакъв случай.

Ние бяхме двама мъже. А ако бяха две жени? А ако беше сама жена??

Що се отнася до жена и то сама. Като цяло това е рядка гледка. На няколко пъти видяхме сами европейки, но само по най-големите и оживени булеварди, и то през деня.

Ако сама жена тръгне дори и вечерта по големите булеварди съм сигурен, че от гледна точка на сигурност няма да има проблеми. 

Емоционалното изживяване обаче няма да е сред най-положителните - цялостната обстановка, безпричинното навлизане в личното пространство, нахалството, оглеждането, задяването ... абе не е много гот. 

 

@Дани Магелани При тези полети е грехота да не се възползваш. Важното е, човек да бъде подготвен относно това, което го очаква. Така може да се пази от излишни проблеми. Не като нас😁.

Аз имам досег с араби, тук в България и добре съм ги преценил що за хора са. Но с някаква детска наивност си вярвах, че в собствените си държави, в нормалната си среда те са различни. Същите са си😁.

Генералната ми преценка е, че не съм впечатлен от арабския свят. Но пък съм сигурен, че рано или късно отново ще се впусна на пътешествие из някоя арабска страна. Този път обче ще се съсредоточа върху забележителности, море или нещо друго. Опознаването на арабите и тяхната култура в дълбочина, ще си я оставя за някой неопределен ден в далечното бъдещето...😁

 

@slujitel Напълно разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласен с теб. Факт е, че много от проблемите, в които се замесихме, възникнаха в резултат на прекаленото ни любопитство, примесено с лека нехайност, а на моменти и неправилна преценка на ситуацията.

Може би описанието ми за хората там изглежда малко "хард". Но това се получава и заради факта, че това е встъпителна глава, като главната ми цел е да дам съвсем общи принципни съвети, без да навлизам в подробности. 

Разбира се, срещнахме и много готини хора. Образовани, интелигентни, възпитани ... абе добри хора. Но по моя преценка, те не са представителна извадка на обществото им🙄.

 

 

Редактирано 9 декември, 2018 от Radnev

[slujitel]

преди 11 минути , Radnev каза:

@patilana"Пълно с полиция и спокойна държава - и -  не си причинявай това, защото си жена ? Пропусни влажните погледи...и т.н."  Това са само част от големите парадокси на онова общество. Уж е сигурно и спокойно, уж са готини и добри, но в същото време никой не се чувства истински спокоен сред тях🤨.

Сякаш има нещо сбъркано в цялата картинка!!!

Истината, е че онези общество са силно изостанали и ние трябва да си даваме ясна сметка за това. Държавите им са сигурни, но само там, където има много здрава власт, която бие и трепе наред. Ако тези хора бъдат оставени да се самоуправляват.........примери бол. 

Чистосърдечно си признавам, че в Аман, в един момент изпитахме дори и страх.

Беше първата ни вечер в Аман, някъде към 1 след полунощ. Напълно объркахме пътя и сме вървели в противоположната посока. Бяхме много уморени и не ни се връщаше, та решихме да минем малко напряко. Голяма глупост. Хептен се объркахме и се забутахме в един огромен закрит пазар, където бяхме оглеждани с особен интерес. Не ни се случи нищо естествено, но емоцията не беше положителна в никакъв случай.

Ние бяхме двама мъже. А ако бяха две жени? А ако беше сама жена??

Що се отнася до жена и то сама. Като цяло това е рядка гледка. На няколко пъти видяхме сами европейки, но само по най-големите и оживени булеварди, и то през деня.

Ако сама жена тръгне дори и вечерта по големите булеварди съм сигурен, че от гледна точка на сигурност няма да има проблеми. 

Емоционалното изживяване обаче няма да е сред най-положителните - цялостната обстановка, безпричинното навлизане в личното пространство, нахалството, оглеждането, задяването ... абе не е много гот. 

 

@Дани Магелани При тези полети е грехота да не се възползваш. Важното е, човек да бъде подготвен относно това, което го очаква. Така може да се пази от излишни проблеми. Не като нас😁.

Аз имам досег с араби, тук в България и добре съм ги преценил що за хора са. Но с някаква детска наивност си вярвах, че в собствените си държави, в нормалната си среда те са различни. Същите са си😁.

Генералната ми преценка е, че не съм впечатлен от арабския свят. Но пък съм сигурен, че рано или късно отново ще се впусна на пътешествие из някоя арабска страна. Този път обче ще се съсредоточа върху забележителности, море или нещо друго. Опознаването на арабите и тяхната култура като хора, ще си я оставя за някой неопределен ден в далечното бъдещето...😁

 

@slujitel Напълно разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласен с теб. Факт е, че много от проблемите, в които се замесихме, възникнаха в резултат на прекаленото ни любопитство, примесено с лека нехайност, а на моменти и неправилна преценка на ситуацията.

Може би описанието ми за хората там изглежда малко "хард". Но това се получава и заради факта, че това е встъпителна глава, като главната ми цел е да дам съвсем общи принципни съвети, без да навлизам в подробности. 

Разбира се, срещнахме и много готини хора. Образовани, интелигентни, възпитани ... абе добри хора. Но по моя преценка, те не са представителна извадка на обществото им🙄.

 

 

Сигурна съм, че от следващата арабска, и не само арабска държава, защото в една Индия, например, която не е арабска, но ще се сблъскаш с подобно отношение, ще се върнеш с много по добри спомени. Просто ще си подготвен от опита тук.

[Radnev]

 

Глава ВТОРА.

"Организацията".

Всяко истинско пътешествие започва с една мечта. Моята бе да се докосна едновремнно до арабския хаос, леност и екзотичност едновременно. Макар и да съм европеец, винаги съм се възхищавал на арабската цивилизация с нейните математици, астрономи, философи и поети. Вдъхновявала ме е пустинята с нейната безкрайност, смели войни и брутални закони. Възхищавал съм се на Лоурънс Арабски и пъплещите из дюните пустинни кервани.

Така, че в момента, в който видях офертата на RyanAir до Акаба за умопомрачителните 10 евро в посока, решението бе взето на мига.

Времето ни за подготовка бе ограничено, така че трябваше да действаме бързо. Много бързо😀.

В началото смятахме да се придвижваме с градския транспорт. Скоро обаче разбрахме, че подобно животно в Йордания няма. Освен рядък и ненадежден, градският транспорт се явяваше и твърде скъп, особено за условията, които се предлагаха в малките бели автобусчета, които оперираха из територията на Йордания.

Не ни оставаше нищо друго, освен да се насочим към рент-а-кар варианта. Запазването на колата мина куцо. Както и всичко останало свързано с пътешествието ни всъщност😁. Взехме най-евтината оферта на rentalcars, която бе Nissan Micra🚗 за сумата от 410лв./8 дни. Застраховката щеше да бъде отделно, а опцията за гориво бе full/full. Не си спомням как е било в предишни случаи, но в настоящия вместо да потвърдят резервацията, от rentalcars ни изпратиха номер на заявка с допълнително съобщение, че ще проверят дали Avis в Йордания ще може да ни осигури кола. Този въпрос щеше да се окаже твърде важен, но към онзи момент го подцених и се залових с други организационни проблеми.

Rentalcars ни предлагаше застраховка от 20 лв./ден, което се равняваше на 160лв./8дни. С оглед завишената цена на колата, това не ми звучеше добре, така че се насочих към застраховка на място. После обаче разбрах, че в случай на щета, застрахователното обезщетение в Йордания се изплаща само при наличието на полицейски протокол. Това поставяше въпроса, въобще нужна ли ни бе застраховка?

След дълго ровичкане в сайта на magelanci разбрах, че при пътуванията си с рент-а-кар не малко хора ползват външен застраховател. Към този вариант ме насочи @Щастливеца, който пък го видял от @Rainy. 

Така, в крайна сметка направих застраховката от тук:https://www.worldwideinsure.com. Цената бе 24 паунда или 53 лв. с всички екстри, включително загуба на ключ или зареждане с грешно гориво. И тук нещата не минаха без неразбории. На последната стъпка, точно преди верификацията, сайтът взе че крашна. На следващия ден се обаждах на телефоните за контакт, но никой не благоволи да ми вдигне. И чак на по-следващия ден, когато вече започвах да чувствам лека паника, конфърмейшъна, взе че пристигна. Така най-после имахме застраховка, но пък колата още не беше сигурна 🙄 (крайното потвърждение от rentalcars, все още не бе дошло).

Междувременно третият участник в групата ни заяви, че се отказва, поради липса на отпуска и финанси едновременно. Сега пък имахме билети, но ни се губеше един човек. Направихме опити за привличане на нови участници, но всички удариха на камък. Съвсем нормално с оглед на факта, че до момента на тръгването ни оставаха няколо дни.

Опитах се да привлека и @Eager_Traveler_Paul, с който пътешествахме из Словенските Алпи, но въпреки мерака си, момчето ми отказа, защото събирало пари за Нова Зеландия. @ruwenzogy, покрай всички твои планове, чак се чудя къде ще го вместиш 😉?

Докато продължавах да чакам потвърждението за колата, извадих и Jordan Pass-овете, които ни костваха по 99USD на глава. Със сигурност бяха скъпи, но с оглед на натоварената ни програма определно щяха да ни свършат чудесна работа. Очакваха ни Акаба – Петра – Шобак – Керак – Мъртво море – Планината Небо – Мадаба – Аман – Жераш – Ажлун – Уади Рум – Червено море.

Обектите, като цяло бяха ясни, но последователността им не, така че запазихме две нощувки в Уади Муса (Петра), а за после щяхме да решаваме ден за ден...

 

Редактирано 9 декември, 2018 от Radnev

[Radnev]

Глава ТРЕТА.

„Пътуването“.

Ето, че денят на нашето пътешествие дойде. Скокнах на колата и някъде към 12 на обяд потеглих за София. Верен спътник в множество наши приключения, старият Голф се бе наежил за дълго пътуване. За негова изненада обаче, след няма и два часа „полетът“ му приключи в кв. „Надежда“. Паркирах някъде в района на 90-то ОДЗ.

За моя изненада, вместо пред блока на Евгенчо се бях озовал пред „Китайската християнска църква“😄. Отсъствах от София само няколко години, а ето, че вече забравях, къде живеят най-добрите ми приятели🤨.

Самолетът ни излиташе в 17:30, така че имахме време в излишък. Уговорихме си среща с наш приятел, който щеше да ни бъде спътник в новогодишното ни пътешествие и задълбахме в екзистенциаланата тема на къде трябва да потеглим. Плановете ни варираха от Грац до Загреб и от Будапеща до Памуккале😅.

Времето летеше неусетно и от лаф на лаф се оказа, че закъсняваме. Спирките на метрото от „Надежда“ до Аеропорта бяха точно 18, а като капак мотрисата на Сердика ни профуча под носа, та се наложи да чакаме още 12 минути.

В началото на годината бях изпускал самолет точно по този начин, но тогава изгорях само с един билет и нощувка в хостел, та бързо ги прежалих. Сега обаче летяхме за Йордания и само базовите ни разходи до момента гонеха 600-700лв. на човек.

Допълнително ме стресираше и факта, че от RyanAir ми бяха изпратили специално съобщение, което ни приканяше да сме на летището поне два часа преди полета, с оглед на засилени контролни проверки.

Последните няколко спирки буквално тръпнех, а Егвени надянал най-безгрижната си физиономия отбеляза, че съм се много зачервил😳.

Едва изтраях мотрисата да спре и с бяг се насочих към Терминал 2. Почти строших пластмасовите отварялки между метрото и аеропорта, а после бутах с ръце въртящите се стъклени врати. В резултат на неочаквания напън, вратите се завъртяха доста по-рязко и прикклещиха куфара на някакво момиче, което пък се опитваше да излезе от другата страна. Момичето беше доста слабичко, а куфара въз голям, така че отклещването не бе никак проста работа. На помощ се притекоха някакви мъже, а аз започнах да бутам вратата наобратно. Всичко това се разигра за може би десетина секунди, но в онзи момент на мен ми се струваха като часове😮.

Най-после куфара се отклещи. Получила свободата си, вратата буквално изхвърли момичето, като тапа от шампанско🍾. С периферното си зрение зърнах, как някакво колелце се търкаля безпризорно из летищния салон. Според мен беше от куфара😲, а той не бе от евтините. Може да беше и Samsonite🙄.

Нашите проблеми обаче бяха по-сериозни, така че спринта ни към гейтовете продължи. Слава Богу, там всичко бе спокойно, като наоколо се шляеха не повече от 4-5 човека.

Минахме за не повече от минутка. Бяхме сред последните пристигнали, така че всички места бяха заети. Е, имаше едно свободно, но то бе за инвалиди, така че ми стана неудобно да го заема. Останах прав. Очакваше ни 3-часово седене, а и на пулсът ми му трябваше известно време, за да се успокои.

Докато се въртях наоколо, към мен се приближи приятно момиче и ми каза: „Ти сигурно си Иван?“.

В първия момент въобще не загрях. После обаче ми присветна, че през magelanci си бях писал с @Тонибонбони, която пътуваше за Акаба със същия полет. Бяхме се уговорили да се видим на летището, но покрай цялото търчане буквално бях забравил.

Поговорихме си кой, къде и как. Компанията на Тони бе от 4 човека, все готини хора. Те щяха да останат в Йордания за 4 дни, като дори имаше възможност да се засечем в Петра.

Докато говорихме, гейта отвори и бе време за качване. Местата ни бяха разхвърляни, така че Евгени бе някъде напред, а аз назад. Самолетът бе Боинг и бе долу-горе удобен. Останал съм с впечатление, че Еърбъсите са малко по-теснави, но може и да си самовушавам😐. И трите седалки бяха само за мен, така че се настаних до пътеката. Някъде напред виждах червената фланелка на Евгени, който също бе до пътеката, така че нямаше защо да го мисля.

Самолетът бучеше монотонно, а минутите се нижеха бавно. Опитах се да заспя, но не можах. Прелетяхме над Кипър, който светеше някъде далеч под нас и тъмнината ни обгърна отново .

Интересно стана чак над Израел, където ни наредиха да закопчаем коланите. Свободното движение в самолета бе забранено. Един дебел арабин се опита да възрази, но бързо бе скастрен.

„Обетованата земя“ бе точно под нас и цялата сияеше. Гледката бе просто феноменална. От тази височина градовете изглеждаха като истински съзвездия, приели най-разнообразни форми.

Скоро навлезнахме и във въздушното пространство на Йордания и забраната за движение в самолета отпадна. Хората се раздвижиха, а аз продължавах да гледам захласнат през илюминатора. Гледката бе още по-невероятна от видяното до момента. Някъде далеч под нас бе Аман и бе наистина огромен.

След няколко минути и „аманското съзвездие“ изчезна. Тук-таме блещукаха откъслечни светлини, но бе повече от видно, че в тази си част, Йордания е съвсем рядко населена. По пътищата сякаш виждах фарчетата на коли, които бавно лазеха по свои си работи, но е възможно и така да ми се е сторило😀.

Двайсетина минути по-късно Боингът заходи към пистата. След кратко, но солидно раздрусване тежката птица се прилепи към земята.

Арабската ни одисея започваше... 😁

[neuromancer]

Може би е малко излишно да се обаждам, но ако човек държи да се смеси с местните трябва да очаква някои неща да не са такива, на каквито е свикнал и да е подготвен, че може и да не му хареса.

Отделно смесването с местните работи най-добре, когато не си турист. Да се мотаеш в топ туристическа дестинация (визирам Петра и Уади Рум, не Аман) и да комуникираш с хора, предлагащи услуги за туристи не дава някаква вярна представа за хората. Освен това в една и съща държава хората са много различни. Примерно навлеците по улицата, които ти предлагат място за паркиране и хора от средната класа комуникират помежду си дори по-малко отколкото с чуждестранни туристи. Може би греша, но мисля, че в България хората са много по-еднакви като бит и култура, отколкото по света.

[Radnev]

 Глава ЧЕТВЪРТА.

 „От Акаба до Уади Муса.“

 

Хвърлих малката синя раница на гръб и ето, че вече бях на йорданска земя. Евгени бе в предната част на самолета, така че излизаше от другия изход. Познах го по прословутия му гигантски куфар, който 100 пъти му бях казвал да не взема, когато ходим на подобни пътешествия, но той упорито си държеше на него. И винаги беше претъпкан до горе. (Какво толкова носи в него и до ден-днешен не съм разбрал.)😄

Наредихме се на опашката и зачакахме реда си. Маса хора бяха наизвадили Jordan Pass – ове, но това въобще не бе нужно, с оглед на факта, че кацащите в Акаба, така или иначе не плащаха за виза. Редът ни дойде бързо. Провериха ни паспортите, а после минахме през скенер на ириса на очите. Подобно нещо не ни бяха правили, но с оглед на държавата, в която пристигахме нямахме нищо против.😐

На изхода, току до гейтовете ни чакаше набит арабин, който държеше в ръка табелка с голям червен надпис - Avis. Този беше от нашите хора, така че го последвахме😀. Току до летището, бяха наредени няколко рент-а-кара. До един нови и лъскави🚗. Дадохме документите, които rentalcars ми бяха изпратили по пощата и зачакахме. Арабите започнаха да ровят из папките си, а после припряно заговориха на така неразбираемия си език. След около минута-две бяхме любезно помолени да изчакаме. Посочиха ни лъскав Mercedes Е-Class, където можехме да поседнем ако сме уморени😎. Нямахме избор, така че се подчинихме. На фона на лъскавия Бенц, другите рент-а-кари изглеждаха като пълни таралясници😁. Докато останалите българи ни хвърляха тайни погледи, мислейки че сме някакви супер баровци, аз вече тайно тръпнех. Пред жалния ми поглед всички коли бяха раздадени. В същото време Генчо си бе втълпил, че ще ни предоставят именно Бенца и бе надянал най-щастливата си усмивка😋.

След като свършиха работата си с останалите хора, арабите ни  обясниха, че е станало недоразумение, така че ще се опитат да ни намерят кола по спешност, но трябва да отидем до Акаба. Нямахме избор, така че потеглихме.

Скоро бяхме в курортния град. През стъклата на лъскавата лимузина всичко изглеждаше доста по-добре отколкото си го представях. Градът бе малко пръснат, но поне на мен ми изглеждаше по-скоро европейски, отколкото арабски. Повъртяхме малко и ето, че бяхме в офиса на Avis. Там ни чакаха други двама араби, които изглеждаха доста по-интелигентни от доскорошните ни придружители. Предложиха ни чай и ни казаха да изчакаме. Евгени бе очарован от арабската гостоприемност и започна да  развива теории как в България, това никога не може да се случи. Аз обаче бях сигурен, че около нашия рент-а-кар се заражда сериозна драма🤨. Говорихме, каквото говорихме, но темите ни бързо се изчерпаха. Нормално, с оглед на факта, че тези хора ни бяха напълно непознати, а и нашият английски не е на топ ниво, да не кажа, че е зле. Аз разбирам какво ми говорят, но когато аз трябва да кажа нещо извън общоприетото определно се затруднявам. Евгени е още по-зле. Така, че скоро млъкнахме. Донесоха ни нов чай, но ние бяхме дошли за автомобила си, а не за да пием чай. Тук някъде, дори Евгени започна да разбира, че нещата не отиват на добре.

Около 15 минути по-късно в офиса влетя запъхтян арабин, който ухилен изломоти нещо на техния си език. Разбрахме го и без превод. Колата беше дошла и отдалеч сивото Пежо 301 изглеждаше повече от добре. Започна и огледът, който се извършваше под една улична лампа, направо на уличното платно. Оглеждахме рент-а-кара за щети, а около нас летяха коли, които въобще нямаха намерение да намаляват скоростта си. Само свиреха и профучаваха.🏎️

Отдалеч колата хващаше око, но отблизо нещата въобще не бяха добре. Реално, по нея нямаше компонент без щета. Врати, калници, капаци, всичко беше жулено или удряно. За моя изненада, дори по покрива имаше сериозни вдлъбнатини, което ме навеждаше на мисълта, че най-вероятно тази кола се е обръщала по таван😲. Докато оглеждах старателно колата, Евгени ме задърпа, за да му превеждам къде се продавал алкохол🍾. Ебаси човека!!! За него няколко бири бяха по-важни от стотиците евро, с които можеха да ни овътрят, ако щетите по колата и приемно-предавателния протокол не съвпаднеха при връщането. Както и за малко щеше да се случи.🤨

Попълнихме протокола, който беше така надраскан, че трудно можеше да се разбере кое какво е и бе време да потегляме. Бързо установих, че каквото и да натискам десният преден фар не свети. Арабите обаче бяха сигурни, че до скоро е работил. Започнаха да го блъскат и удрят, но той така и не светна. Повъртяха се малко и ми казаха, че след първата голяма дупка, през която мина ще светне, а пък и тук полицията не държала на подобни дреболии. Видът им бе изключително безгрижен, така че реших да им повярвам. Не, че имах особен избор.

Долу-горе се оправям с колите, така че реших да не се разправям повече. С фар или без, щях да се оправя. Скочихме в колата и когато реших да натисна съединителя, за да включа на първа установих, че съединител няма🤣. Пежото бе автоматик, а аз автомат не бях карал през живота си. Последваха нови обяснения. Направих се, че съм ги разбрал и потеглихме. Щях да свиквам в движение, въпреки че едва ли арабският свят беше точното място за това.

Първо обаче трябваше да намерим Liquor Store, който бил зелен на цвят и съвсем наблизо. Три пъти се въртяхме напред-назад, но така и не го открихме. Зарязахме колата и тръгнахме пеш. Скоро попаднахме на два един до друг. Купихме уиски Sir Edwards, което ни излезе между 35 и 40 лева литрова бутилка. И досега не си бях дал зор да проверя колко върви това нещо у нас. Е, сега го направих. Според брошура на T-Market с карта „Благодаря“ го вземаш за 14.49лв🙄. При бирите нещата стояха долу-горе по същия начин. Цената беше двойна, ако не и тройна. Имаше Хайнекени и други известни нам бири, но ние искахме да опитаме от местните. Така, че взехме бира Petra (10 и 13%) и още някаква, мисля че името й беше Royal Dutch, която беше пълна резачка (18%)😮.  Съвет: 18%-ката не я вземайте😄.

Заредихме се добре и вече бе време за тръгване. Междувременно попаднахме на ТониБонбони и нейната банда. За тази нощ, те бяха решили да останат в Акаба. Уговорихме се за евентуална среща в Петра и най-после хванахме пътя за Уади Муса.

Преди това обаче трябваше да решим друг проблем. Опцията ни за гориво бе full to full. Колата обаче ни бе дадена с полупразен резервоар. От всички осем чертички светеше само една. Арабите ни бяха уверили, че горивото ще ни стигне до Уади Муса, но им нямах никакво доверие. И с право. Още преди да излезем от Акаба и последната чертичка изгасна. Слава Богу, като по поръчка, точно пред нас имаше някаква бензиностанция. Наредих се на колонката за бензин и казах на служителя full. Колата побра около 36 литра за 24JD. Подадох на възчерничкия бензинджия банкнота от 50JD и си зачаках рестото. С бързината на невестулка, оня ми ръгна някакви пари в ръцете и изчезна да пълни други коли. За разлика от него, аз имам завършен трети клас, така че нямаше как да не видя, че вместо 26JD, оня ми е върнал 14. Тръгнах да го търся, а междувременно някакъв раздрънкан Ford зад мен свиреше, та на скъсване. Черният дребосък се правеше на зает и не ми обръщаше никакво вимание. Само дето не знаеше, че аз не съм Дейвид от Бирмингам или Шарл от Гент, а Ванко от Раднево и такива дребни номера ми минаваха, когато бях на 5😎. След като видя, че нямам никакво намерение да се отказвам, дребосъкът започна да ми обяснява как ми е заредил 36 литра и затова ми връща 14JD, което бе някакво пълно безумие. Хванал съм го и това е кристално ясно, но разправията ни продължаваше. В последствие щях да видя тази арабска черта и на други места, но тогава ми бе за пръв път, така че все още се опитвах да бъда любезен. След като колоната зад нас стана потресаваща, черният дребосък най-после реши, че е дошъл момента да развее белият флаг, така че извади мазна пачка с пари, като ми даде знак да си отброя. Взех си 25JD, като дори му оставих  бакшиш от 1 JD и най-после потеглихме.

В началото пътя бе страхотен. Широк, перфектно поддържан и напълно осветен. Дори си позволихме да помисли, че ще бъде така чак до Уади Муса😁. Какви наивници😅!!!

Скоро осветлението изчезна, а с него и хубавия път свърши. Предното дясно колело, което в околностите на Акаба прихлопваше тук-таме, сега дрънчеше на откачане. Рязко намалих скоростта, та чак се зачудих с какъв акъл съм карал със 130 км./ч. Вече бях напълно наясно, че колата, която са ни дали е пълна бракма. Най-вероятно я бяха извадили от някой сервиз, където е очаквала да й бъде направен основен ремонт. Часът бе около един, вече бяхме изминали 30-40 км., а и в Уади Муса, където имахме резервации за две нощувки, отдавна ни очакваха. Надявах се, макар и бавно, да се доберем до там, а утре на свежа глава щяхме да решаваме какво да правим.

Пътят не беше натоварен. Разминавахме се най-вече с камиони, които едва пъплеха по големите нагорнища. Пежото също виждаше зор, а компютърът му показваше, че харчи между 8 и 10, а на моменти отиваше и на 17-18. Още тук вече бе ясно, че с оглед на километрите, които ни предстояха, разходът за гориво щеше да бъде поне двоен на първоначално предвиденото. В същото време колата бе страшно маломощна, като на автомата му трябваха по няколко секунди, за да превключи. На две места по пътя видхяме и камили, които просто се разхожадаха в най-дясното платно. С оглед на другите ни проблеми обаче, това не ни направи никакво впечатление.

Най-после, около един и половина след полунощ, пристигнахме и в Уади Муса. Хотелът ни бе Petra Night Hotel и бе малко далеч от Петра, но за сметка на това мястото му беше много лесно.

Редактирано 10 декември, 2018 от Radnev

[patilana]

На 9.12.2018 г. в 13:07, Radnev каза:

има нещо сбъркано в цялата картинка!!!

Мисля, че това са точните думи. Разбрах, благодаря.

Продължавам да чета с огромен интерес, защото знам, че ще видя Йордания в пълния й блясък.

[Ивайла]

Аз бих казала, че е добре човек да има първоначална подготовка като тръгва нанякъде...Имам предвид малко народопсихология. Аз съм от хората, които мислят, че подготвянето на едно пътуване си изисква време, за да няма много неприятни изненади. Не можем да се сърдим на никого как си живее в неговата си държава. Абсолютно съм съгласна, че всичко, което има хубава страна, има и лоша - не се отнася само за арабите или европейците, не става въпрос че едните са добри, другите лоши - както беше казано - навсякъде има и от двата вида. Моето субективно мнение е , че голяма част от  западноевропейците ще те прескочат, ако си паднал и ще си продължат по пътя , че бързат да изкарват пари.  И като жена да кажа, че и в Бг в един през нощта не бих се разхождала сама из малките улички, въпреки че не съм млада. В Йордания последните дни наиситна се бях изнервила от мъжките погледи, ние пък бяхме само жени. А съм виждала и ужасно отношение към чужденци от българи...Съгласна съм със Служител, че "да прецакаш туриста" си е спорт в целия свят. (но пък ние в Куба се научихме как да се справяме в самото начало и си изкарахме страхотно). И съм много съгласна, че просто се приспособяваш към местния начин на комуникация, за да си спестиш доста проблеми. Просто ние сме си свикнали на нашите магарии и като попаднем на по - ъпдейтвани, трябва да се приспособим. В крайна сметка, отиваме да видим нещо, което ни е заинтригувало там, така че действаме по техмия начин , гледаме и си тръгваме...

[ACM]

преди 3 часа, Radnev каза:

Пред жалния ми поглед всички коли бяха раздадени. В същото време Генчо си бе втълпил, че ще ни предоставят именно Бенца и бе надянал най-щастливата си усмивка😋.

След като свършиха работата си с останалите хора, арабите ни  обясниха, че е станало недоразумение, така че ще се опитат да ни намерят кола по спешност, но трябва да отидем до Акаба. Нямахме избор, така че потеглихме.

 

Абсолютно същото го играхме и ние, с тази разлика, че ни "намериха" кола (магически) на летището. Точно Avis и най-вероятно същият циганин, пардон арабин. Това явно си им е някаква схема, която прилагат на туристите. Въобще типичното арабско know-how в правенето на бизнес. До гуша са ми дошли като смело мога да кажа, че единствено индийците са по-нагли и невъзпитани от тях, но това е тема на друг разговор.

Идеята на поста ми е, когато се взимат коли под наем на подобни места човек трябва да е подготвен какво го очаква. Първо трябва да настоява, че той е свършил неговата част и не може да бъде обслужван все едно случайно е попаднал там без резервация, и едва ли не трябва да му се направи услуга. Второ трябва да настоява всичко да се отрази в протокола. Ако е тъмно се пуска фенерче и внимателно се оглежда и снима всичко. Друг начин няма, иначе се плаща солено.

[Емика]

преди 4 часа, Radnev каза:

Бързо установих, че каквото и да натискам десният преден фар не свети.

 

преди 4 часа, Radnev каза:

Повъртяха се малко и ми казаха, че след първата голяма дупка, през която мина ще светне

[slujitel]

И ние се разправяхме за колата, макар с друга фирма през друг посредник и в Аман. Аз твърдо отказах да я вземем и ни върнаха в хотела с обещанието, че в 19.00 ще дойдат и ще ни докарат нова кола. Дойдоха в 21.00 часа и вече си мислех, че ще се разминем с колата, че бяхме платили и тъкмо говорих със собственика на хотелчето да им звъни, и момчето я докара, както вече казах, нова, на 2000 км. с найлоните на задната седалка.

[Radnev]

На 10.12.2018 г. в 21:39, ACM каза:

Абсолютно същото го играхме и ние, с тази разлика, че ни "намериха" кола (магически) на летището. Точно Avis и най-вероятно същият циганин, пардон арабин. Това явно си им е някаква схема, която прилагат на туристите. Въобще типичното арабско know-how в правенето на бизнес. До гуша са ми дошли като смело мога да кажа, че единствено индийците са по-нагли и невъзпитани от тях, но това е тема на друг разговор.

Идеята на поста ми е, когато се взимат коли под наем на подобни места човек трябва да е подготвен какво го очаква. Първо трябва да настоява, че той е свършил неговата част и не може да бъде обслужван все едно случайно е попаднал там без резервация, и едва ли не трябва да му се направи услуга. Второ трябва да настоява всичко да се отрази в протокола. Ако е тъмно се пуска фенерче и внимателно се оглежда и снима всичко. Друг начин няма, иначе се плаща солено.

След като ви се е случило същото на същото място, със същата фирма и същите хора вече съм сигурен в някои неща, за които преди само подозирах.

Пуснал съм жалба до Avis, със снимков материал и кратко клипче на хлопащата гума. Всъщност това беше и големият проблем, който ме притесняваше през цялото време - гумата. Останалото, въобще не го и мислех. Тази кола беше опасна - за нас и за околните.

Ако с ръцете си мога да накарам тази гума да хлопа по този начин, представете си какво се случваше, когато засилената със 100 километра в час кола, тежаща повече от тон минеше през някоя дупка???

Изпреварвам събитията и то с много, но просто не мога да се въздържа, а и тази случка съм я описал вече в темата за Йордания, така че просто я копвам:

---------------------------------------------------------------------

Преди да върнем колата на летището, минахме през офиса на Avis в Акаба. Там обаче имаше само едно момче, което поне ни разпечата Boarding passovete за самолета. Казах му, че тази кола е пълна барака и заминахме. 

На летището бяхме предварително, защото очаквах проблеми и с право. Чакаха ни трима араби. Двама приемаха колите, а третият беше един набитак и го играеше нещо като техен гард може би. Казах им, че колата им е не само пълен боклук, но е и опасна за каране.

Слава Богу, долу-горе разбирам от коли, та в Керак и свалих гумата и прегледах окачването, доколкото можах. Според мен някой идиот беше сложил по-малък тампон на макферсона и съответно той не уплътняваше. Хлопа яко, но по принцип не е толкова опасно. Иначе бях решил да се връщам в Акаба и да им я връщам, което щеше да унищожи цялата ни програма. Така или иначе ...

Отидох и им показах с ръце как гумата хлопа. Само с ръце я мърдах около сантиметър. Другите проблеми въобще няма нужда да ги описвам. Ония се хилят и ми махат с ръце все едно нищо не се е случило.

После започва огледа. Вместо да се засрамят, че са дали пълна барака с хлопащи гуми, без светещ фар, разпадднали се чистачки и без течност за чистачки, започват да оглеждат всичко най-внимателно и намират една щета в долната част на задния десен калник, която се опитват да ми натресат. Започва разправия. По едно време единият нещо бута другия и млъкват. Настава мълчание, през което ровят някакви документи. 

Предусещам, че следва нова драма и естествено съм прав. Казват ми, че по някаква причина rentalcars са отменили резервацията ми, така че не могат да си дръпнат парите през кредитната ми карта и ще трябва да им дам на ръка 125 JD. 

Започва нова разправия, още по-голяма от предишната. Аз естествено няма от къде да проверя какво са направили rentalcars, а те ми махат някакъв хвърчащ лист. Питам ги защо това ми се съобщава едва сега. Преди няколко часа съм бил в офиса им в Акаба и съм ги търсил. Защо никой не ми го е казал тогава. Всички ми вдигат рамене. Въобще работата мирише на голяма измама. Нещо нормално за Йордания.

Естествено, мога да им тегля една майна и просто да си влезна в летището. Нищо не могат да ми направят и силно се съмнявам, че на мое място, те биха направили точно така.

Аз обаче не съм арабин, а европеец. А и съм откърмен с друг начин на мислене. Може би не съм най-милият и дружелюбен тип, но си плащам сметките до последната стотинка. Разправяме се много време. Не знам колко, но когато се обръщам зад нас има поне десетина човека, които чакат да си върнат колите, но никой не смее да ни прекъсне, защото наистина сме се разпалили. 

След толкова спорове и обяснения започвам да вярвам, че наистина не се питват да ме преметнат. Обаче нямам толкова пари в брой. Оня ми вика да отида в Акаба и да обменя там. Аз съм изтървал самолет и няма никакво намерение да го правя отново. Особено пък в Йордания.

Налкрая с 300 зора намираме някакъв съмнителен банкомат, от който изтеглям 125JD. Таксуван съм 5JD за тегленето, а курсът на обмяна е умопомрачителните 3.07лв. за 1JD.

----------------------------------------------------------------------------

Вече съм убеден, че колата която ни дадоха беше извадена от някакъв сервиз, където е чакала ремонт. В бързането да ни я дадат някой или е объркал тампоните и е сложил по-малък или просто е сложил какъвто е имало. И според мен, през всички онези 8 дни, през които ползвахме колата, тя се е водила, че е в сервиза. Резервацията от rentalcars беше канселирана, а договорът, който попълнихме, дето се вика арабина може и за.ника да си е обърсал с него. Така, че писмена следа за нашето правоотношение вероятно въобще няма. Така онези нагли типове най-вероятно са прибрали за себе си въпросните 125JD, които им броих на ръка. Наглецът дори не искаше да се разпише на нещо, че е получил пари ... накрая с 300 зора надраска техните си йероглифи на мейла от rentalcars. Може и псувня да ми е написал 😁, но поне "125JD" фигурира.

 

 

Редактирано 11 декември, 2018 от Radnev

[Radnev]

преди 14 часа, slujitel каза:

И ние се разправяхме за колата, макар с друга фирма през друг посредник и в Аман. Аз твърдо отказах да я вземем и ни върнаха в хотела с обещанието, че в 19.00 ще дойдат и ще ни докарат нова кола. Дойдоха в 21.00 часа и вече си мислех, че ще се разминем с колата, че бяхме платили и тъкмо говорих със собственика на хотелчето да им звъни, и момчето я докара, както вече казах, нова, на 2000 км. с найлоните на задната седалка.

Значи и вие сте имали проблеми с колата🙄.

Хубаво е, че споделяме опита си. Ако примерно знаех, че макар и в последния момент, са ви намерили друга кола, може би щях да постъпя по друг начин.

Тогава обаче съм мислел различно. Слава Богу, всичко мина и замина без да стане някоя голяма бела и да се утрепем или да утрепем някой друг. С оглед на изминалото време преценям, че съм постъпил много самонадеяно, като сме продължили напред, вместо на следващия ден да се върнем и да искаме друг автомобил.

Да ти кажа честно, сега като се замисля, тази бракма в най-голяма степен отрови пътуването ни. Постоянно бях на страх да не стане нещо. А когато си под стрес и напрежение, проблемите сякаш ти се лепят като мухи на мед.

 

п.п. А като си спомя как преди време в Южна Франция леко ни се пукна предното стъкло и си мислехме, че сме в голям проблем ...😁

 

Редактирано 11 декември, 2018 от Radnev

[slujitel]

преди 10 часа, Radnev каза:

Значи и вие сте имали проблеми с колата🙄.

Хубаво е, че споделяме опита си. Ако примерно знаех, че макар и в последния момент, са ви намерили друга кола, може би щях да постъпя по друг начин.

Тогава обаче съм мислел различно. Слава Богу, всичко мина и замина без да стане някоя голяма бела и да се утрепем или да утрепем някой друг. С оглед на изминалото време преценям, че съм постъпил много самонадеяно, като сме продължили напред, вместо на следващия ден да се върнем и да искаме друг автомобил.

Да ти кажа честно, сега като се замисля, тази бракма в най-голяма степен отрови пътуването ни. Постоянно бях на страх да не стане нещо. А когато си под стрес и напрежение, проблемите сякаш ти се лепят като мухи на мед.

 

п.п. А като си спомя как преди време в Южна Франция леко ни се пукна предното стъкло и си мислехме, че сме в голям проблем ...😁

 

Ами, не знам какво да ти кажа, просто пътуваме различно. Аз не съм привърженик на външните застраховки, предпочитам да е на място, от фирмата. Смятам, че така си спестявам доста проблеми. Тук повечето хора правят обратното, въпрос на мнение, или усет, не знам. Аз така ги усещам нещата. Не бих тръгнала с такава кола изобщо. А от посредника какво казват, все пак нали това им е работата, да ви защитят интересите?

Редактирано 12 декември, 2018 от slujitel

[Roberto Baggio]

@Radnev, страхотна тема. Много ти благодаря за прямотата, с която представяш нещата така, както ти си ги видял. Понякога човек има нужда да свали розовите очила или някой друг ще му ги свали грубо и безпардонно. Както се случи с мен в Мароко. Сега, няколко години по-късно, споменът от Мароко е поизбледнял и аз също съм се запътила към Йордания, надявам се този път да съм по-подготвена и да не се върна толкова разочарована и шокирана.

[ЕмиЖор]

Много полезно, благодаря, че описваш толкова подробно, ще следя с интерес.

До сега бях останала с впечатление, че всички са минали безпроблемно и препоръчват rent a car, а то.....

Едно е да са досадни и да трябва да се пазариш, но съвсем друго да ти набутват неизправен автомобил.

[Captain45]

Аз от много време се каня да разгледам Петра отблизо и сега за какво ми трябваше да влизам в този сайта 🙂 Гледам сте пуснали промоции София-Акаба-София за 16 евро. Как да не се изкуши човек. Май ще взема да прегледам всички теми за Йордания и токувиж след точно 1 седмица се поразходя до там.

[vesi]

Манталитета на арабите, африканците, азиатците, южноамериканците, що се отнася до пазарене е еднакъв 🙂 Усмивка, твърдо "не" и опитите да предлагат боклуци приключват. И да, ако нямате намерение да купувате, въобще не се заглеждайте.

Относно наемането на коли в този край на света, ние снимаме клипчета. Отзивите в Google са опция, най- малкото да предпазите тези след вас.