Йордания – приключенията на двама бугари и една бракма из арабския свят.

[Radnev 15279]

Радвам се, че съм полезен.😀

@slujitel   От Avis ми пратиха мейл, че ще направят подробна проверка и ако предоставената от тях услуга в действителност е била с толкова ниско качество, ще ни дадат подобаваща компенсация. Но краен отговор все още няма.

Относно застраховката на колата съм съгласен, че най-безпроблемният вариант е на място при фирмата отдаваща рент-а-кара.

В случая с Йордания обаче, изискването за задължителен полицейски протокол при щета, поне според мен прави застраховката на място до голяма степен безполезна. 

@Roberto Baggio, @Captain45, @ЕмиЖор, ако имате мерак заминавайте. 

Силно ме съмнява, а и не само мен, че е въпрос на време тази линия да последва съдбата на грузинската. Засега има желаещи, но скоро мераклиите ще свършат. При нашите полети самолета беше запълнен на около 60-70%. При подобен полет и 16 евро билета не знам къде им излиза сметката. Освен ако нямат някаква договорка с йорданското правителство, разбира се. Засега има мераклии, но те бързо ще свършат, а според мен желаещите да посетят страната за втори път няма да са много.

Не знам как звучи отстрани, но аз не изпитвам някаква неприязън към местните. В никакъв случай. Просто разочарование. Както съм писал и в началото, аз винаги съм изпитвал уважение към арабската култура с нейните поети, математици, философи, астрономи и просто очаквах доста повече от съвременните им наследници. Разбира се, срещнахме и готини хора, за които тепърва предстои да разкажа.😀

Колкото и опростенчески да звучи, ако трябва да дефинирам в едно изречение каква е мантрата да си прекара човек чудесно в Йордания, то тя е: "Плащай, колкото ти искат!!!" 😁.

@vesi - Напълно съгласен!!!

 

Редактирано 12 декември, 2018 от Radnev

[Radnev 15279]

След като подхванах темата за пари нека да я продължа.

Нашата равносметка от пътуването.

Мисля, че ще е някакъв полезен ориентир, поне за базовите разходи:

8 дни в Йордания на нас ни костваха по 1100лв./човек. 

Разбивка: 60лв./самолет - 150лв./нощувки - 205лв./рент-а-кар - 100 лв./гориво - 25лв./застраховка - 170 лв./Jordann Pass = 700 лв.

Остават 400, в които влизат и 20JD (50лв.) за Уади Рум + 12JD (30лв за р. Йордан Jesus Baptism Site) + някои други дребни такси от по няколко JD, като Планината Небо и църквите из Мадаба. Като се присетя, че сигурно отидоха и по 30-40 лв. на глава за бири и уиски (от Liquor Store), ние сме били ебаси ОР-тата (Оптимизатори на разходи)🤣.

От магазини сме си вземали дребни работи, като вода, фурми, вафли и др. подобни. Храна от магазина, за да ядем, сме вземали само два пъти. На хубав ресторант за европейци бяхме веднъж 32JD - само при братята християни в Мадаба се отпуснахме и те ни надписаха😲. Иначе само из закусвални, дюнерджийници, кебапчийници  и всякакви други подобни заведения за местни. Подобни места са малко неугледни, но на повечето места порциите са ужасяващо големи и нямат изяждане, а са по 3-4 JD.

 

Редактирано 12 декември, 2018 от Radnev

[pavelbs 318]

преди 13 часа, Radnev каза:

След като подхванах темата за пари нека да я продължа.

Нашата равносметка от пътуването.

Мисля, че ще е някакъв полезен ориентир, поне за базовите разходи:

8 дни в Йордания на нас ни костваха по 1100лв./човек. 

Разбивка: 60лв./самолет - 150лв./нощувки - 205лв./рент-а-кар - 100 лв./гориво - 25лв./застраховка - 170 лв./Jordann Pass = 700 лв.

Остават 400, в които влизат и 20JD (50лв.) за Уади Рум + 12JD (30лв за р. Йордан Jesus Baptism Site) + някои други дребни такси от по няколко JD, като Планината Небо и църквите из Мадаба. Като се присетя, че сигурно отидоха и по 30-40 лв. на глава за бири и уиски (от Liquor Store), ние сме били ебаси ОР-тата (Оптимизатори на разходи)🤣.

От магазини сме си вземали дребни работи, като вода, фурми, вафли и др. подобни. Храна от магазина, за да ядем, сме вземали само два пъти. На хубав ресторант за европейци бяхме веднъж 32JD - само при братята християни в Мадаба се отпуснахме и те ни надписаха😲. Иначе само из закусвални, дюнерджийници, кебапчийници  и всякакви други подобни заведения за местни. Подобни места са малко неугледни, но на повечето места порциите са ужасяващо големи и нямат изяждане, а са по 3-4 JD.

  

Здравей,

 

ще опишеш ли местата, където сте спали, как ги резервирахте и по колко сте платили?Февруари ни предстои една седмица в Йордания.Благодаря предварително.

 

Поздрави,

[patilana 10307]

преди 20 часа, Radnev каза:

8 дни в Йордания на нас ни костваха по 1100лв./човек. 

Как да не му се прииска на човек да е доволен ?

[Radnev 15279]

@patilana Остави ... този път надскочихме бюджета😅. 

Първоначално бях заковал на 1000 и нито лев повече. Но нали отпадна третия човек ... а и разхода на колата го смятах наполовина.

@pavelbs В първия си пост съм го описал, но заради теб го копвам и тук:

"Хотелите, които избирахме представляваха разумен избор между целесъобразност и качество, така че ги давам като ориентировъчен пример. Резервирации сме правили само чрез booking. Избирахме хотели с денонощна рецепция, включена закуска и рейтинг не по-нисък от 7.5.

В Уади Муса (Петра) отседнахме в Petra Night Hotels, който бе и най-скъп от всички хотели, в които бяхме. Закуската беше много добра, а цената – 88 лв./двойна стая.

В Аман отседнахме в New Park Hotel – 50 лв./двойна стая с включена закуска.

В Мадаба отседнахме в Rumman Hotel – 77 лв./двойна стая с включена закуска.

В Акаба отседнахме в Darna Divers Village – 85 лв./двойна стая с включена закуска."

Редактирано 13 декември, 2018 от Radnev

[Radnev 15279]

Глава ПЕТА.

"Петра – скалният град на набатеите“.

Настаняването ни в Petra Night Hotel мина безпроблемно. На рецепцията ни очакваше любезно черничко момче, което ни удържа 72JD за две нощувки. Точно толкова, колкото бе посочено и в booking. Стаята бе просторна и имаше голяма баня. Банята обаче не бе отделена с врата, а с нещо като пластмасова хармоника. Подобно нещо бяхме виждали само веднъж в Унгария, но там апартаментчето бе прекалено малко и твърде евтино, за да искаме нещо повече. Тук обаче място имаше бол, а и цената на нощувката гонеше деветдесет лева.

Стаята ни бе обърната към един хълм, така че и гледка нямахме, но с оглед на факта, че в общи линии ползвахме хотелите само, за да се наспим и окъпем, това не бе от съществено значение.

Ударихме по една бърза бира, която се бе постоплила, та силния алкохолен процент се усещаше като спирт в устата и заспахме😴.

За да избегнем тълпите от туристи, бяхме решили да станем рано. Умората от предишния ден явно бе повече от очакваното, така че малко се поуспахме. Закуската бе много добра, а с оглед на завишената според нас цена, решихме, че ще е справедливо да си сгънем и по някой сандвич😎. Тук също хвръкна малко повече от предвиденото време. Обсъдихме и въпроса с връщането на колата, но решихме, че след като така и така сме тук, ще бъде по-целесъобразно да направим първо Петра.

На външен вид, хотелът го докарваше.

Точно под нас, се бе разпрострял Уади Муса, а зад него трябваше да се намира и легендарният скален град.

Хотелът ни бе в другия край на града, така че докато се спуснем до Петра и намерим място за паркиране, също се забавихме. Пристигнахме на входа чак към осем и половина. Голяма грешка!!!

Още на входа ни очакваха каручки и коне. Евгени се загледа в конете и за нас веднага се залепиха няколко коняри. Всички крещяха един връз друг „фрий – фрий“. Цялата работа беше повече от съмнителна. Ако всичко беше „фрий“, едва ли щеше да има толкова мераклии да ни качат. После се оказа, че наистина нещата са „фрий“, но само на приказки😐. Игнорирахме ги и продължихме напред.

След няколко стотин метра първите останки от скалния град вече бяха пред нас. Гледката бе повече от обещаваща😮.

За щастие в тази начална част на Петра, пътят все още бе широк, така че имаше място за всички. Скоро обаче навлязохме в прословутия каньон Ал-Сик. Мястото е впечатляващо, някои дори биха го нарекли феноменално и с пълно право. Каньонът е дълъг повече от километър, а отвесните скали се извисяват в порядъка от 70 до 100 метра, а на места дори и повече😲. Дори и в най-широките си части каньонът не надминава десетина метра, а цветовете на скалите са просто изумителни.

(Този позьор не е арабин, а другият участник в пътешествието - Евгени. Викам да представя и него все пак!🙂)

Каньонът бе уникален, но часът, в който бяхме пристигнали НЕ! В девет сутринта, Ал-Сик вече бе отворил обятията си за всички видове народности, които можеха да съществуват по света. Около нас сновяха организирани групи от Япония, Германия, Франция, Китай, Италия, Русия и къде ли още не😲. И ако първите бяха долу-горе културни, то последните бяха като хуни. На най-тесните пространства се образуваха истински тапи, които на моменти прерастваха в мелета. Гидове и преводачи, деряха гърла на всякакви езици. Разни хора позираха за снимки, други им се пречкаха, трети се опитваха да изпреварят множеството, а четвърти да поизостанат, но отзад ги притискаха нови и нови пълчища. И за да бъде олелията пълна, около нас хвърчаха бедуински каручки, а навсякъде се търкаляха фъшкии. В действителност в каньона имаше назначени служители, които обикаляха напред-назад с лопатки и метлички. Множеството обаче бе толкова голямо, че изпуснатите от животните фъшкии, биваха размазвани по камънака на мига. Така навсякъде около нас се носеше наситена миризма на животиснки екстременти. Някога на село, дядо ми гледаше животни, така че за мен това не бе проблем, дори ме върна някъде много назад в миналото. За Евгени обаче не бе точно така🙄.

В началото гъчканицата беше интересна, после стана досадна, а накрая изнервяща. В края на каньона, където е и най-тясно, дори се отказах да снимам. И без това на повечето места бе твърде сенчесто, за да се получат хубави снимки.

Скоро пред нас бе и символът на Петра Al-Khazneh или „Съкровищницата“, която като всичко останало тук, бе изкопана изцяло в скалата.

Вероятно, при нормални условия, площадът пред „Съкровищницата“ не е толкова малък. Сега обаче не изглеждаше така. Хора, бедуини, камили и каручки, така се бяха омешали, че Al-Khazneh бледнееше пред това вавилонско стълпотворение от народ.

Някои биха казали, че до тук вече съм видял най-значимото от Петра и може би щяха да бъдат прави. В същото време обаче не бях усетил почти нищо от магията на този древен град🤨. Огледах се наоколо и забелязах, че някъде вляво има изсечени в скалите стъпала, които отвеждаха някъде далеч на горе. Предполагах, че повечето хора ги мързи да се катерят, така че подвикнах на Евгени и поехме натам. В подножието на стъпалата срещу мен изскочи някакъв гримиран циганин. Нещо като Джони Деп в „Карибски пирати“🙄, но по-дребен, по-черен, по-сух и много по-грозен😅. Бях прекалено нервиран, така че въобще не го отразих и невъзмутимо продължих напред. Оня взе нещо да вика и скоро дотичаха още 4-5 нагримирани (в Петра всички бедуини ходят гримирани - може би се мислят за фараони😁). Препречиха ми пътя и започнаха един връз друг да ми искат пари – 10JD. Попитах ги какви са и им казах да се разкарат, но онези се оказах твърди. Най- хилавият се изпъчи срещу мен и с цялата си гордост каза: I’m beduin!!! Оказа се, че тази пътека била „твърде опасна“, така че за да се качиш по нея ти трябвало водач, а водачи били само бедуините. Та, срещу сумата от 10JD на човек за няколко минути щели да ни качат на високото и от там щяла да се разкрие чудна гледка към Al-Khazneh (Съкровищницата). Иначе трябвало да обикаляме 2 часа.

Хора, МОЛЯ ВИ, не си давайте парите на разни прошляци само, за да спестите няколко капки пот! На връщане, в самолета срещнахме наш познат, който ни сподели, че са били 5 човека и всички са платили по 10JD или общо 50JD!!!, на онези гримирани недоразумения, наричащи себе си „бедуини“, за да ги преведат по този „много опасен участък“, от където могли да се любуват едва ли не на „най-невероятната гледка в живота си“. И всичко това ни беше казано с някакво чувство на задоволство и превъзходство. Зачудих се, дали да не го попитам има ли завършено висше за „идиот“ или тая работа природно му се отдава, но си замълчах.

Така или иначе, ние предпочетохме да обикаляме (все пак затова бяхме били път чак до Йордания) и продължихме напред. Единият „бедуин“ обаче не се отказваше и продължаваше да се влачи след нас, като не спираше с кандърмите. Евгени се занимаваше с него, като по едно време бе свалил цената до 5JD на човек, но аз не исках и да чуя, ако ще и пазарлъка да беше стигнал до 1JD.

За щастие след Al-Khazneh нещата значително се подобриха😀. Вече бяхме навлезнали в сърцето на набатейския град, така че народът като цяло се бе разпръснал.

Може би тук е мястото да вметна и няколко думи за Петра и нейната хилядолетна история. Най-ранните останки открити тук са още от праисторически времена, а първите известни обитатели на Петра били едомците. После едомците били победени от юдеите, а след тях дошли и набатеите, които всъщност превърнали града в това, на което днес можем да се любуваме и възхищаваме едновременно всички ние😀. Набатеите използвали стратегическото местоположение на мястото, което освен всичко друго било и естествена крепост. Това помогнало на Петра бързо да се превърне в голям търговски център.

Бързо увеличаващото се финансово богатство дало възможност на местните да започнат широко строителство, което тук се изразявало в копаене на скалата. Появили се скални жилища, светилища, дворци и гробници. Най- впечатляваща, от които естествено била всеизвестната Al-Khazneh. Историците я свързват с погребението на един от най-великите набатейски управители Аретас IV. Ако се доверим на легендите обаче, освен всичко друго, Al-Khazneh  криела и огромни съкровища. От там идвало и името й – „Съкровищницата“. Според една част от легендите, бандити и пирати скрили много злато и скъпоценности в централната урна, а според други, египетските фараони, още от времето на Мойсей, криели богатствата си там.

Именно поради тази причина, бедуините стреляли по паметника с цел да го разбият на парчета и златото да потече.

След залеза на набатеите в Петра дошли римляните, които продължили да развиват града, а впоследствие местните приели и християнството, в резултат, на което на върха на Петра се появил и внушителният християнски комплекс Ad-Deir, който обаче така си и останал недовършен.

Приликата с Al-Khazneh (Съкровищницата) е повече от очевидна, така че много хора изпадат в заблуда, като си мислят, че всъщност става дума за един и същ обект😀.

През VII век градът попаднал под властта на мюсюлманите и потънал в забрава, като бил изместен от по-достъпните Палмира и Дамаск. И така до 1812г., когато за света го открил швейцарският изследовател Йохан Буркхарт, който е и първият европеец, посетил тези земи след Кръстоносците, които през XII век направили града част от Йерусалимското кралство. 

Докато обсъждахме древната история на Петра около нас се нижеха древни гробници, коя от коя по-невероятна:

(Ето го позьора отново - същински арабундел😁).

Най-странното бе, че това, което бе спомогнало за изграждането на града, с помощта на времето щеше да спомогне и за неговото изчезване. Древните бяха създали града си, възползвайки се от мекия пясъчник. Същият този пясъчник обаче, под въздействието на времето и стихиите бавно, но сигурно се топеше. С просто око бе видно, че някога много отдавна, знаменитите гробници са имали невероятни инкрустации, които към настоящия момент се бяха превърнали в жалки подобия на някогашната си пищност.

След „Кралските гробници“ се насочихме към „Нимфеума“, който вече бе от римско време. Минавахме по някакъв странен обиколен път, който ни държеше далеч от туристическия поток, което бе добра новина.

Тук някъде спряхме пред шатрата на стара бедуинка, продaваща непотребни джунджурии. За разлика от всички глупаци, които се опитваха да ни вземат парите с наглост и измама, и естествено не получиха и стотинка, тази баба беше истинска търговка.

Прикани ни с настоятелност, но без да прекалява. За да ни задържи пред шатрата си, ни почерпи и с чай. Въпреки, че беше може би на 80, говореше английски доста прилично и се разбирахме добре. В крайна сметка, след дълъг пазарлък, купихме 5 гердана, издялани на ръка от камилска кост. Цената беше 50JD, но намалихме на 25. Честно казано, не знам от какво бяха издялкани герданите, но изглеждаха автентично и по тях имаше много материал😀. Накрая чистосърдечно я попитахме, сделката добра ли е, a тя, чистосърдечно ни отговори – „Добра е, но за мен!!!“😂. Тази бабка беше просто невероятна и ако всички, които искаха да ни вземат парите бяха на третина като нея, щяхме да им плащаме без дори да броим👍. Но не бяха!🤨

След тази приятна среща се спуснахме към старата римска улица, където ни очакваха останките на „Великия храм“ и „Храма на Душарес“.

Междувременно бяхме минали и покрай древния амфитеатър, но покрай толкова много забележителности буквално го бях забравил.

Както повечето от нещата тук и той бе издялан направо в мекия пясъчник. Времето обаче не бе простило и на него. Много от редовете му се бяха свлекли, досущ като восък, поставен под лъчите на палещото пустинно слънце.

След като обходихме цялата долина, където се бе намирала основната част на великата Петра, бе време да поемем по най-трудния маршрут на тази невероятна забележеителност. От тук нататък пътят ни щеше да върви само нагоре, като финалната му точка трябваше да бъде изсеченият в скалите християнски комплекс Ad-Deir.

В подножието на планината ни очакваше цяла армия от магарета и камили.

И макар дългоушковците да изглеждаха невзрачни на фона на двугърбите си събратя, само те можеха да изкачват стръмните баири в едно с багажа си от пътници.

Тук започнаха нови уговорки с „магарджиите“. Аз не се чувствах уморен и исках да вървя. А и ми беше жал да тормозя малкото магаренце, докато аз съм се изпънал на гърба му, досущ като бей. Въпреки това, докато хапвахме по някоя арабска питка с хумус, решихме да се пазарим, ей така за спорта. Първоначалната цена бе 10JD в посока. После падна на 10JD в двете посоки. А после пазарлъка ни омръзна и поехме нагоре.

Изкачването не е малко, но е задължително - заради гледките, природата и очакващата ви в края страхотна забележителност. Рискувайки да бъда прекалено образен, дори бих казал, че ако някой е стигнал до Петра и не се е качил до Ad-Deir, все едно е отишъл до тоалетната, но не си е свалил гащите😉.

По средата на пътя стигнахме и до „Лъвския храм“. Този паметник се намираше малко в страни от основната пътека, така че внимателно следяхме да не пропуснем отклонението. Най-характерното за него бе, че входът му е досущ като ключалка.

В долната дясна част е изсечен лъв, откъдето идва и името му, а в горната част, около сводовете са изсечени глави на Горгона-Медуза.

След „Лъвския храм“, изкачването продължи, а гледките станаха още по-впечатляващи.

И най-после бяхме пред него – Християнският храмов комлекс Ad-Deir.

Бе огромен и спoред мен с нищо не отстъпваше на Al-Khazneh (Съкровищницата). За съжаление нито тук, нито долу бе позволено да се влиза в храмовото пространство, така че трябваше да се задоволим само с външния им изглед.  Най-готиното бе, че при Ad-Deir хората бяха доста оредели, а точно пред храма имаше и заведение, което позволяваше спокойно да се настаниш, да отпиеш чай и през цялото време да се любуваш на заобикалящото те величие🤠.

Нещата обаче не приключваха до тук. Най-големите мераклии, сред които естествено бяхме и ние😀, можеха да продължат нагоре, от където се откриваха невероятни гледки към храмовия комплекс и заобикалящият ни сюрреалистичен пейзаж.

След като достигнахме и последната точка, до която можеше да се отиде, бе време да поемем по пътя наобратно. На фона на мегаломанските цени, които до момента ни обявяваха и за най-дребното нещо, на върха на Петра видяхме най-евтините магнити, които можеха да съществуват в целия свят. За 1JD и то без пазарлък!, взехме 5 магнита😎. Бяха пластмасови, но много добре имитираха керамика, така че перфектно щяха да паснат на колекциите ни.

До изхода на комплекса стигнахме за час и нещо. Този път каньонът не беше пренаселен. За сметка на това, бедуински каручки хвърчаха с феноменална скорост и винаги бяха заети. За бедуините бе настъпил урожай.

Бе време да се приберем в хотела си, където още от сутринта бяхме предплатили за вечеря и запазихме хамам. Парите ни взе същото любезно черничко момче, което ни бе посрещнало предишната вечер на рецепцията. Казваше се Ибрахим (почти адаш😉) и бе пълен измамник, но пък измамник с класа, така че дори бих казал, че накрая станахме приятели😄.

 

Редактирано 13 декември, 2018 от Radnev

[Captain45 3464]

А на връщане не можехте ли да минете по "опасните" стъпала без гид? Или те остават от другата страна? Току виж на слизане бедуините ти дадат 10 jd 😉 😀

[Ивайла 4484]

За пътя вляво от Съкровищницата и аз  бях писала - наистина е опасно, спокойно може да паднеш и да се потрошиш. Ние платихме 10 общо за 5 човека, горе пък ни исках по 1 за снимките, после ни зарязаха да се оправяме как да слезем долу, което си беше към два часа ...Много е красива гледката отгоре, но заради алчността на бедуините в точно тази шатра, цялото впечатление някак беше неприятно...После се качихме да видим Съкровищницата от другата страна, за да не се чувстваме прецакани и там беше супер - и като гледка, и като преживяване. Та моя съвет е същия - недейте да се подлъгвате да се качвате с бедуините вляво от Съкровищницата - парите ще ги преглътнете, но тръгнете ли , връщане няма , а си е стръмно и за хора с не- добра двигателна култура си е наистина опасно...

[master_of_germs 54445]

Раднев по далеч по-стръмни баири се е катерил и спускал, него няма какво да го мислим 😉 

[Миланка 3500]

Браво, толкова добре си го описал! Докато четях все едно отново бях там. Благодаря!

[Гост]

Много хубаво пътеписание, кефи ме стила ти! 🙂 

 

За колата - то не само там е така... И на други отдалечени места. Бях обяснявала какви коли карах по гръцките острови. Радвам се, че ви се е разминало. Постъпили сте правилно, че сте резервирали през Avis. И пак е имало проблеми. Значи ще ги гоните до последно.

 

Аз съм ок с всякакви нации. Не само защото имам култура на пътуващ човек, но и работя с всякакви нации. Съвсем позитивна съм и към арабите - но е факт, че ако си сама жена, каквото и да (не) правиш, там сякаш носиш червено в клетка на бикове. И аз нямам добри спомени от Аман (споменавала съм го). С Mary бяхме две жени сами в Мароко и не беше такова отношението. Пък може и всеки да има различен опит. В Йордания беше странно за мен - когато се движех сама.

 

Едновременно с това е съвършена магия! Аз пътувах с английска агенция - вдинственото ми пътуване с агенция, и правилно постъпих. И беше чудно! Но не бих се върнала. 

 

П.П. Смея се на глас относно гримираните пирати... Един ме преследваше до Манастира горе и обратно - докато се катерех и пръхтях. Сбърка се да ме сваля. Няколко часа не е остави на мира. Не го отразих, ама се кефя - ей, ставам още. ☺️ Пък то било скам 😁

[Happy_Traveler 2850]

Много добре разказано. Благодарности!

 

Естествено аз няма да се съглася с мнението за арабската кухна, точно пък за тази в района Ливанта - топ 1 в света, събрала всичко близкоизточно, средиземноморско, турско, иранско и т.н. Другият път с 1 списък какво да ядеш. 😀

 

Както и за арабите. Но такива разкази вероятно ще помогнат на други хора, тръгнали натам. Особено инфото за колата.

 

Като ви чета тук оставам с впечатление, че туризмът наистина е побъркал Йордания. Аз щях да ходя ноември, но в последния момент се отложи. Но бях се разровила в Каучсърфинга, имах доста оферти, а дори и едно момче, което вкарва безплатно туристи в Петра.

Всичко, което описваш, е типично за туристическите места извън Европа - от Куба до Виетнам... На моята приятелка й продадоха шапка 10 пъти по-скъпа от нормалното. Естествено, че трябва малко театър да се играе. 

 

Направо предлагам да пуснем една тема за "тактики при пазарък по света" и кое, къде помага.

 

 Според мен пък сама жена в арабския свят може да се обърне идеално "от дефект - ефект". А най-добре е да сте 2 жени. Върви и те закача ли? 3-ти, 5-ти, избирай един и... Ооо, хелоу хабиби, найс то мийт ю. Хващам го направо да тръгва с мен (естествено ако е приличен човек и с добър английски), я ме разведи тука, я ме разведи там, я кажи къде хапвате вие, обяснявам му как знам колко велик мъж е арабинът, как винаги пази и се грижи за жената и винаги уважава мнението й. Печелиш бързо респект и виждат, че наистина ги познаваш. Ако пък вярно излезне някой, който се е надявал да ме омагьоса и използва за пари, считай, че ще се е отказал в първия час, понеже от арабският мъж се очаква да плаща и да прави всичко, БЕЗ ДА ОЧАКВА НИЩО и особено като си гост. Какво може да ви направи на публично място - абсолютно нищо. Така че забавлявайте се спокойно, може пък да излезне интересно приятелство, ние така ядохме супер дюнери с един Ахмед в Мароко, който ни показа и невероятен залез, а ни заговори в рейса от Маракеш за Ессауира. А и нали си имате после хотел... Гуд найт, тенк ю, поздрави на цялото семейство... Аз обикновено си нося и сувенири от България за подаръци и накрая винаги са излизали супер приятелства.

 

 Вярно е, че арабите се управляват много добре при здрава ръка, която коли и беси, иначе нищо не става.

Ние българите не сме много по-различни - жалко, че нямаме вече Крумови закони и виждаме ефекта. За демокрация и права на човека са готови малко страни, предимно западни. 

[Radnev 15279]

@Ивайла 10JD общо за 5 човека е супер оферта. Това с пазрлък или без? За тези пари си е заслужавало напълно да минете по пряката пътека. 👍 А затова, че след като са взели парите са ви зарязали, нямам никакво съмнение😄.

"После се качихме да видим Съкровищницата от другата страна, за да не се чувстваме прецакани"  -  Аз видях следното. Когато излезеш срещу "Съкровищницата" и поемеш вляво излизаш на пътеката, която е завардена от бедуините. Има и обиколна пътека, при която подминаваш амфитеатъра, после кралските гробници и реално се завърташ зад тях, за да се качиш на високото и от там можеш да видиш "Съкровищницата" от горе. 

От думите ти оставам с впечатлението, че ако се качиш с бедуините по пътеката вляво, някъде горе има раклонение и от едната страна имате панорамни гледки, а от другата може да видите "Съкровищницата" отгоре? 

@Гост Радвам се, че писанията ми ти допадат. Благодаря.😀

Чел съм, че си вземала коли от Avis и винаги си била доволна. Не знам какво се обърка при нас, но се обърка много ...😅.

Помня, че някъде беше публикувала няколко снимки на твоя ухажор. Беше един на магаре, той затова е имал самочувствието да те сваля. Сред бедуините да имаш магаре е все едно у нас да имаш Mercedes😉.

@Миланка Благодаря. Понякога малко се поотпущам с описанията, но ... всеки със стила си😀.

@master_of_germs. Еййй, големи баири качихме, но точно този го пропуснах. Влезнахме малко късничко и нали сме по-подробни и от "Мара Подробната" не ни стигна времето да се качим и там. На връщане се двоумяхме, но накрая на деня вече се бяхме попреситили, а и съм чувал, че глобите в Петра за ненавремнно излизане са солени. Така, че на "Съкровищницата" от горе не можахме да се полюбуваме🙄.

@Captain45 "Съкровищницата" от горе не можахме да я видим. Ето Ивайла се е качвала. Ако някой друг го е правил също може да обясни. До колкото си спомням от пътеписа на Rainy, тя също се е качвала.😀

@Happy_Traveler Благодаря😀. Йордания, особено в южната си част е изпаднала в туристическа истерия. Колкото по-на север се качва човек, толкова повече се нормализират нещата. За храната съм съгласен. Това не ми е от силните черти (меко казано) при пътуването в чужбина😁. 

Таая тактика с арабските мъже е много смела😄. Предполагам, че си я използвала и е свършила работа. Нооо ако нещо от онази част с "никаквите очаквания" не сработи, някой ще има тема за пътепис, какъвто до момента не сме чели🔞 😅.

 

Редактирано 15 декември, 2018 от Radnev

[Ивайла 4484]

За Съкровищницата вдясно съм го описала в темата за Йордания, най - лесно - в maps.me - Treasure from above. За Съкровищницата вляво - без пазарлък, искаха ни по десет на човек, аз му казах, че токущо съм чула, че са се спазарили с двама чужденци за общо десет. Да кажа че беше рано сутринта и нямаше много туристи. Един арабин зад нас почна нещо да говори нещо, уж не  с нашия Рамбо ( така се казваше момчето, с което се качихме), като резултата беше, че Рамбо предложи 10 общо за всички. Обаче горе стана нещо като скандал, защото не видяхме някаква табела, че искат 1 динар за да правиш снимки. Аз общо взето не знаех как се казвам след изкачването, камо ли да чета табели  с розов тебешир. Разменихме си любезности от сорта "Аллах вижда всичко, него не можеш да излъжеш" и така... Вечерта , докато чакахме зя нощната Петра ни заговориха едни момчета - "Аз те помня, ти днес беше горе и много се ядоса"  , извиниха се, единият ни се лепна да ни прави компания. После специално проверих по снимките - ухажорът на Рейни, явно таргета му е българки:)

След като си се качил за Съкровищницата вляво, пращат те да си ходиш по едно мостче (две дъски една до друга, отдолу пропаст, не много дълбока, но достатъчно да си счупиш краката), оттам по едни камъни нагоре(без пътека, оправяй се както можеш) и след това се стига много бързо до Place of Sacrifise , разбира се ако не объркаш пътя, нас едни бедуини ни върнаха от грешната пътека. Тоест - стига се много бързо до там и после се слиза надолу....

 

p.s. Объркала съм се колко хора бяхме - 10 динара за 4ма, което пак е доста добре

Редактирано 15 декември, 2018 от Ивайла

[Captain45 3464]

Някой ми хареса как се е справял с досадниците, като им говори на чист български 🙂 Аз мисля да приложа същата тактика.

[Ивайла 4484]

работи,  и  ние пробвахме...) или Where are  you from? Отговаряхме както те отговарят - I am from my mother. 

[Captain45 3464]

По скоро ще им отговарям с: Ко речи 🙂 И ще продължавам. Аз по принцип имам внушителен външен вид, защото съм 2 метра и тежа над 100 кг. Така, че едва ли ще ми досаждат много след като ги игнорирам веднъж. По принцип тактиката е тотален игнор, скоро я оттренирах в Доминиканската република, най вече в Санто Доминго и със свиркащите моторни таксита. Там се чувствах като някоя красива мацка, защото всички ми свиркаха като се разхождах 🙂

[forry 827]

Раднев, скъсах се от смях, човек! Честно! Поздравления за хумора, стила и увлекателния разказ! И не мисли, че съм се смял на твой гръб - просто подхода и позицията ти към ситуациите ме развеселиха много! 

А иначе аз също съм имал подобни перипетии с кола под наем само че в Мароко. Явно си е някакъв модел на търговско поведение, знам ли и аз какво е... Не искам да генерализирам, разбира се, но моята философия е, че животът е твърде кратък и финансовите ми ресурси твърде ограничени, за да ходя на туризъм на места, които ме напрягат...

[Radnev 15279]

Глава ШЕСТА.

"Ибрахимчо Измамника"

Прибрахме се в хотела по тъмно. Междувременно бяхме минали през някакъв квартален магазин, който по-скоро приличаше на склад и накупихме разни провизии. Арабски питки, няколко консерви и невероятни фурми. Цени на стоките естествено нямаше, така че за всяка стока питахме по отделно.

На рецепцията заварихме любезното черничко момче, което ни каза, че е време да му платим вечерята, която след около час и половина ще ни очаква в ресторанта на хотела. Платихме по 10JD на глава и се отправихме към хотелската си стая. Междувременно му припомнихме, че сме запазили и хамам. Той любезно се усмихна и ни разясни, че хамамът е 10JD, но сутринта бил забравил да ни каже, че за теляк се заплаща още толкова🤨. Това ми звучеше като нов обир и в знак на протест отказах и хамама, и теляка. 

Взехме бърз душ, полегнахме малко и се отправихме към ресторанта. Вечерята бе на блок маса. Имаше много разядки, а основните ястия бяха само три. За сметка на това пък бяха невероятни👌. С тази хубава храна ни се пиеше и биричка, но цената и бе петичка в техни пари, така че си взехме една голяма вода за 2JD😄.  

Прекарвахме си страхотно до момента, в който при нас дойде усмихнато момиче с шамия на главата и ни връчи сметката. Това бе много странно, с оглед на факта, че вече бяхме платили 20JD. Освен това, според донесената ни разписка, вечерята за двама ни бе 14JD + 2 за водата. Така в цялата схема имаше едни 4JD, които някъде се губеха🙄.

Обяснихме на момичето, че вече сме платили на рецепцията. Момичето видимо се сконфузи и бързо изчезна. В следващите 10-тина минути между ресторанта и рецепцията течеше усилена комуникация, в която от един момент се включихме и ние. От рецепцията обаче категорично отричаха, да са получавали пари от нас. Вече бяхме привършили с вечерята, така че се засилихме надолу.

Там обаче ни очакваше нова изненада. На рецепцията не беше нашия човек, а някакво друго момче. По- бяло и с брада😁. Английският ни не е на топ ниво, но категорично разбрахме, че за днешния ден рецепционистът е единствено и само той. Другият, който се мотаел наоколо се казвал Ибрахим, бил един такъв ухилен и черничък, но той работил в хамама, където бил ....... теляк!!!! 🤣🤣

Извикахме го. Ибрахимчо дойде по-хрисим и от херувим. Започнахме да се обясняваме. Иначе знаещият почти перфектно английски Ибрахим, сега се правеше, че не разбира почти нищо. Най-после с голям зор призна, че наистина ни е взел пари за вечеря. Ние обаче бяхме решили да докараме нещата до край. Ибрахимчо ни беше таксувал по 10JD вечерята, която реално бе 7, така че имаше и да връща. Арабин и ресто явно са антоними, така че Ибрахим се бе запънал като магаре на мост. Той вече бе взел тези пари, следователно си бяха негови. Не знам с какъв акъл, но по едно време реши да извика и управителя. Може би това трябваше силно да ни респектира! Знам ли и аз???🤨

Започнаха нови обяснения, този път с шефа. През това време Ибрахим и аз бяхме седнали на едно малко диванче един до друг. Докато обяснявах как Ибрахим ни „чарджи“, оня ме ръгаше съзаклятнически с лакът в ребрата, един вид да мълча и да не го издавам....😄. Иди ги разбери, тия араби!!!😆

Накрая нещата се изясниха. Не знам по каква причина, но рестото от 4JD ни бе върнато от шефа, а не от Ибрахим. Може би играеха заедно???

В интерес на истината разправия имаше, но липсваше напрежение. Сякаш всичко се развиваше някак си на майтап. Така или иначе, през цялото време, усмивката не слизаше от лицето на Ибрахим и си лафехме за разни неща, за Йордания и за света въобще. Ибрахим беше пътувал доста. Освен целия регион – Египет, Израел, Саудитска Арабия, Сирия, Ирак, той бе идвал и в Европа (Италия и Испания), а и бил изкарал 6-месечен курс за масажист в Шанхай. Това последното според мен бе опашата лъжа, ама карай.

Докато Евгени продължаваше да го разпитва, аз все пак реших да отскоча до рецепцията, където все пак да попитам колко се плаща за хамама. Казаха ми, че цената е 10JD, като теляка влизал в сметката ...😅.

Отидох при малкия мошеник и му съобщих, че поредната му измамна схема отново се е провалила. Всъщност всичките му измамни схеми се бяха провалили😁. Оня сякаш се развесели още повече и ни каза, че на таквиз хора като нас за пръв път попада, така че искал да ни почерпи. Слезнахме в бара на хотела и Ибрахим, който го играеше и барман, се навря под тезгяха и извади някакво шише. Това беше Арак или арабска анасонова ракия🍸. Наля ни, но той не пиеше. Мислехме си, че е съвестен мюсюлманин, но причината се оказа друга. Аракът не му понасял, но ако имало уиски с радост би ударил едно голямо. Ейййй, ми така кажи бе!!! Качих се горе и свалих нашия Sir Edwards🤠. След малко към нас се присъедини и рецепционистчето. Кой остана на рецепцията си нямам никаква идея. Може би настаниха момичето с шамията🤨.

По-важното е, че започна едно българо-арабско надпиване😆. Ние с арак, а те с уиски. И ако някой си мисли, че мюсюлманите не пият, значи хич не е в час с нещата. За пред хората много неща не правят. И не пият, и свинско не ядат, и по чужди жени не ходят. Ама падне ли им, става майката си трака!!! Ние арака не можахме да го изпием, но Ибрахимчо и другарчето му обърнаха тяхната бутилка на обратно.

Говорихме си за много неща. За Йордания, за Близкия Изток, за спорт, за чужбина. Много пъти не се разбирахме до край, ама карай важното е лаф да пада.     

Момчетата споделиха, че в Йордания за разлика от повечето арабски държави няма никакви проблеми между християни и мюсюлмани. Всички харесват краля, защото ако не го харесваш просто идват едни хора и когато те върнат вече си го харесал. Доста от жените работят, но в сфери, в които като цяло не се налага контакт с външни хора. Държавата им е сигурна, но бедна, защото всички управляващи били от рода на Али Баба. Саудитците имали страшно влияние над страната и това станало след като Садам бил свален от власт. А самият Садам, за тях (и не само) бе почти като идол. Приемаха го като обединител на арабите и неустрашим войн срещу американците, борещ се срещу пагубното им влияние върху арабския свят. На въпросите ни какво мислят за неговите издевателства над народа, ни отговориха, че това е най-вече чужда пропаганда (американска и иранска), а и да е имало такива работи, то е било най-вече срещу кюрдите, които са паплач и не са от „техните“. Така си говорихме, а момчетата все повече се отпускаха и си казваха баш това, което им е на сърце. И ако тук има американци - да знаете, че хич не ви се кефят (това меко казано - мноооого меко😉).

Като за изпроводяк Ибрахимчо ни бе прегърнал и ни каза нещо като поговорка. Беше готина, така че го накарах да ми я повтори няколко пъти. Разбира се, не мога да я предам точно, но долу-горе бе със следния смисъл: „Ей, и да знаете, че ние арабите сме странно племе и не сме много стока. Ние сме си ние, а другите са си други. Ако някой арабин ти сочи на запад, ти тръгни на изток. Ако някой арабин ти подаде дясната си ръка, ти първо погледни какво държи в лявата.“

Така ми каза Ибрахим, но бяхме много пияни, а и английският ми не е на топ ниво, така че може и грешно да съм го разбрал.

Това беше Ибрахимчо „Измамника“, не че му се получаваше, но поне беше готин и имаше потенциал😆.

 

П.П. Ако някой някога отседне в Petra Night Hotel в Уади Муса, нека потърси теляка Мохамед. Това всъщност е истинското му име😀. Смених го, да не взема да последвам съдбата на Шарли Ебдо😉. Предайте му поздрави от двамата дълги бугари (той така ни наричаше😄). Ще ни помни. Гарантирам ви!!! 

А може да получите и безплатен теляк ...😉

Редактирано 17 декември, 2018 от Radnev

[slujitel 7141]

преди 57 минути , Radnev каза:

Глава ШЕСТА.

"Ибрахимчо Измамника"

Прибрахме се в хотела по тъмно. Междувременно бяхме минали през някакъв квартален магазин, който по-скоро приличаше на склад и накупихме разни провизии. Арабски питки, няколко консерви и невероятни фурми. Цени на стоките естествено нямаше, така че за всяка стока питахме по отделно.

На рецепцията заварихме любезното черничко момче, което ни каза, че е време да му платим вечерята, която след около час и половина ще ни очаква в ресторанта на хотела. Платихме по 10JD на глава и се отправихме към хотелската си стая. Междувременно му припомнихме, че сме запазили и хамам. Той любезно се усмихна и ни разясни, че хамамът е 10JD, но сутринта бил забравил да ни каже, че за теляк се заплаща още толкова🤨. Това ми звучеше като нов обир и в знак на протест отказах и хамама, и теляка. 

Взехме бърз душ, полегнахме малко и се отправихме към ресторанта. Вечерята бе на блок маса. Имаше много разядки, а основните ястия бяха само три. За сметка на това пък бяха невероятни👌. С тази хубава храна ни се пиеше и биричка, но цената и бе петичка в техни пари, така че си взехме една голяма вода за 2JD😄.  

Прекарвахме си страхотно до момента, в който при нас дойде усмихнато момиче с шамия на главата и ни връчи сметката. Това бе много странно, с оглед на факта, че вече бяхме платили 20JD. Освен това, според донесената ни разписка, вечерята за двама ни бе 14JD + 2 за водата. Така в цялата схема имаше едни 4JD, които някъде се губеха🙄.

Обяснихме на момичето, че вече сме платили на рецепцията. Момичето видимо се сконфузи и бързо изчезна. В следващите 10-тина минути между ресторанта и рецепцията течеше усилена комуникация, в която от един момент се включихме и ние. От рецепцията обаче категорично отричаха, да са получавали пари от нас. Вече бяхме привършили с вечерята, така че се засилихме надолу.

Там обаче ни очакваше нова изненада. На рецепцията не беше нашия човек, а някакво друго момче. По- бяло и с брада😁. Английският ни не е на топ ниво, но категорично разбрахме, че за днешния ден рецепционистът е единствено и само той. Другият, който се мотаел наоколо се казвал Ибрахим, бил един такъв ухилен и черничък, но той работил в хамама, където бил ....... теляк!!!! 🤣🤣

Извикахме го. Ибрахимчо дойде по-хрисим и от херувим. Започнахме да се обясняваме. Иначе знаещият почти перфектно английски Ибрахим, сега се правеше, че не разбира почти нищо. Най-после с голям зор призна, че наистина ни е взел пари за вечеря. Ние обаче бяхме решили да докараме нещата до край. Ибрахимчо ни беше таксувал по 10JD вечерята, която реално бе 7, така че имаше и да връща. Арабин и ресто явно са антоними, така че Ибрахим се бе запънал като магаре на мост. Той вече бе взел тези пари, следователно си бяха негови. Не знам с какъв акъл, но по едно време реши да извика и управителя. Може би това трябваше силно да ни респектира! Знам ли и аз???🤨

Започнаха нови обяснения, този път с шефа. През това време Ибрахим и аз бяхме седнали на едно малко диванче един до друг. Докато обяснявах как Ибрахим ни „чарджи“, оня ме ръгаше съзаклятнически с лакът в ребрата, един вид да мълча и да не го издавам....😄. Иди ги разбери, тия араби!!!😆

Накрая нещата се изясниха. Не знам по каква причина, но рестото от 4JD ни бе върнато от шефа, а не от Ибрахим. Може би играеха заедно???

В интерес на истината разправия имаше, но липсваше напрежение. Сякаш всичко се развиваше някак си на майтап. Така или иначе, през цялото време, усмивката не слизаше от лицето на Ибрахим и си лафехме за разни неща, за Йордания и за света въобще. Ибрахим беше пътувал доста. Освен целия регион – Египет, Израел, Саудитска Арабия, Сирия, Ирак, той бе идвал и в Европа (Италия и Испания), а и бил изкарал 6-месечен курс за масажист в Шанхай. Това последното според мен бе опашата лъжа, ама карай.

Докато Евгени продължаваше да го разпитва, аз все пак реших да отскоча до рецепцията, където все пак да попитам колко се плаща за хамама. Казаха ми, че цената е 10JD, като теляка влизал в сметката ...😅.

Отидох при малкия мошеник и му съобщих, че поредната му измамна схема отново се е провалила. Всъщност всичките му измамни схеми се бяха провалили😁. Оня сякаш се развесели още повече и ни каза, че на таквиз хора като нас за пръв път попада, така че искал да ни почерпи. Слезнахме в бара на хотела и Ибрахим, който го играеше и барман, се навря под тезгяха и извади някакво шише. Това беше Арак или арабска анасонова ракия🍸. Наля ни, но той не пиеше. Мислехме си, че е съвестен мюсюлманин, но причината се оказа друга. Аракът не му понасял, но ако имало уиски с радост би ударил едно голямо. Ейййй, ми така кажи бе!!! Качих се горе и свалих нашия Sir Edwards🤠. След малко към нас се присъедини и рецепционистчето. Кой остана на рецепцията си нямам никаква идея. Може би настаниха момичето с шамията🤨.

По-важното е, че започна едно българо-арабско надпиване😆. Ние с арак, а те с уиски. И ако някой си мисли, че мюсюлманите не пият, значи хич не е в час с нещата. За пред хората много неща не правят. И не пият, и свинско не ядат, и по чужди жени не ходят. Ама падне ли им, става майката си трака!!! Ние арака не можахме да го изпием, но Ибрахимчо и другарчето му обърнаха тяхната бутилка на обратно.

Говорихме си за много неща. За Йордания, за Близкия Изток, за спорт, за чужбина. Много пъти не се разбирахме до край, ама карай важното е лаф да пада.     

Момчетата споделиха, че в Йордания за разлика от повечето арабски държави няма никакви проблеми между християни и мюсюлмани. Всички харесват краля, защото ако не го харесваш просто идват едни хора и когато те върнат вече си го харесал. Доста от жените работят, но в сфери, в които като цяло не се налага контакт с външни хора. Държавата им е сигурна, но бедна, защото всички управляващи били от рода на Али Баба. Саудитците имали страшно влияние над страната и това станало след като Садам бил свален от власт. А самият Садам, за тях (и не само) бе почти като идол. Приемаха го като обединител на арабите и неустрашим войн срещу американците, борещ се срещу пагубното им влияние върху арабския свят. На въпросите ни какво мислят за неговите издевателства над народа, ни отговориха, че това е най-вече чужда пропаганда (американска и иранска), а и да е имало такива работи, то е било най-вече срещу кюрдите, които са паплач и не са от „техните“. Така си говорихме, а момчетата все повече се отпускаха и си казваха баш това, което им е на сърце. И ако тук има американци - да знаете, че хич не ви се кефят (това меко казано - мноооого меко😉).

Като за изпроводяк Ибрахимчо ни бе прегърнал и ни каза нещо като поговорка. Беше готина, така че го накарах да ми я повтори няколко пъти. Разбира се, не мога да я предам точно, но долу-горе бе със следния смисъл: „Ей, и да знаете, че ние арабите сме странно племе и не сме много стока. Ние сме си ние, а другите са си други. Ако някой арабин ти сочи на запад, ти тръгни на изток. Ако някой арабин ти подаде дясната си ръка, ти първо погледни какво държи в лявата.“

Така ми каза Ибрахим, но бяхме много пияни, а и английският ми не е на топ ниво, така че може и грешно да съм го разбрал.

Това беше Ибрахимчо „Измамника“, не че му се получаваше, но поне беше готин и имаше потенциал😆.

 

П.П. Ако някой някога отседне в Petra Night Hotel в Уади Муса, нека потърси теляка Мохамед. Това всъщност е истинското му име😀. Смених го, да не взема да последвам съдбата на Шарли Ебдо😉. Предайте му поздрави от двамата дълги бугари (той така ни наричаше😄). Ще ни помни. Гарантирам ви!!! 

А може да получите и безплатен теляк ...😉

Много забавно, такива случки правят пътуването незабравимо.

[Радо 10931]

Май само аз не съм писал или съм се включвал в  някоя от 50те примерно теми  за Йордания. 

 

Евала за разказа!!! 

 

 

[Zara 1016]

С интерес чета за пътуванията ти и много се забавлявам с начина ти на изразяване😀Разбира се, че ще ползвам много полезни за мен неща. Благодаря за отделеното време! 

[Radnev 15279]

Глава СЕДМА.

„Шобак – непристъпната крепост на Балдуин I“

След като надпиването ни завърши с категорична победа за арабите, бе време и за малко сън. Насочих към хотелската ни стая, а Евгени и Ибрахим (Мохамед) заминаха към хамама. След толкова изпит алкохол, какви масажи са си правили е известно само и единствено на тях двамата😆.

В резултат на изпития арак или на цялото напрежение около нашето пътуване, не можах да заспя сума време. В главата ми нахлуха тревожни мисли. Започнах да си представям как гумата на колата ни изхвърча на някой завой и се пребиваме в някоя канавка, блъскаме се в камион или отнасяме невинен камилар. По някое време съм заспал, но и сънят ми бе същия. Нервен, накъсан и неспокоен😐.

Събудих се около 7 сутринта с твърдото намерение да се връщаме в Акаба, където да искаме друга кола. Това щеше да обърне цялата ни програма с главата надолу, но друг избор нямахме.

Облякох се набързо и излезнах навън. Сутринта бе хладна, което ми подейства ободряващо. Междувременно изпих и бързо кафе☕. Набраното напрежение сякаш малко поотмина.

Долу-горе разбирам от коли. Така, че реших, все пак да погледна какво толкова се е разхлопало по тази бракма. Преместих колата на едно по-равно място и я вдигнах с крика. Свалих гумата, пъхнах се отдолу и започнах внимателно да оглеждам окачването. Най-голямото ми притеснение бе шарнирния болт, чието откъсване е сред най-опасните неща, които могат да се случат на всеки шофьор. Последният обаче изглеждаше добре. Абе, като цяло всичко изглеждаше ОК, с изключение на тампона на макферсона, който хлопаше ужасно, дори при натиск с ръце. Според мен някой идиот бе сложил по-малък тампон, така че там се получаваше един голям, ама много голям луфт, най-вече в ляво и в дясно, и малко нагоре-надолу. По принцип това не бе толкова опасно, ако разбира се, проблемът се изчерпваше само с това🙄.

Този повърхностен преглед ме успокои до някъде. После се появи и Евгени, който успя да ме убеди, че дори и да сменяме колата ще е по-целесъобразно да го направим в някой офис на Avis в Аман, отколкото да се връщаме обратно в Акаба. В думите му имаше някаква логика, така че се насилих да се самоубедя, че е прав. С оглед на изминалото време, ясно преценям, че това решение е било грешно. Колата издържа, но през цялото време бях на страх и в нито един момент не успях да се отпусна напълно.

Така или иначе, решението бе взето, така че потеглихме с максималната си възможна скорост, която по равното и правото бе около 70-80км./ч., а по завоите и лошото много-много по-малко🤨.

Първата ни спирка трябваше да бъде кръстоносната крепост на Шобак, чието истинско име бе „Монреал“. С нашата скорост на придвижване бяхме там след около 40 минути. Пътят бе с доста завои, но поне нямаше дупки, така че колата се държеше долу-горе добре.

Крепостта е издигната от Балдуин I през 1115г. и макар да е насред пустинята, тя има удобно стратегическо местоположение. Йерусалимското кралство все още е във възход, а крепостта затвърждава кръстоносната експанзия на изток. Макар и построена от кръстоносците, крепостта е владяна от тях само 74 години. През 1187г. Саладин превзема Йерусалим и така напълно откъсва Шобак и Керак от Йерусалимското кралство. Последва безкрайна обсада, при която защитниците на крепостта прибягват и до людоедство. След 2-годишна драма, крепостта най-после се предава.

До крепостта на Шобак (Монреал) се стигаше по един прашен пясъчен път, което с оглед на ситуацията ни, не бе добра новина.

Пътят водеше до самия вход на крепостта, но ние се подведохме по спрелите преди това автомобили, така че паркирахме долу и бавно поехме към извисяващите се над нас крепостни стени.

Около нас се бе разпростряла безкрайна каменна пустиня.

Навсякъде бяха разхвърляни останки от нещо като полупланински къщи. Особеното при тях бе това, че предната им част бе изградена от камък, навътре обаче вместо в стаи се влизаше в различни по големина пещерни дупки.

Някъде в далечината видяхме и старо очукано тракторче, което бе паркирано до ръждясала цистерна. Чудехме се, кой ли луд 🙄 може да се опитва да отглежда нещо в тази каменна пустош. После щяхме да разберем, че за бедуините тези цистерни играят ролята на съвременни оазиси🏜️.  

Скоро бяхме и пред портите на крепостта. Там ни посрещна усмихнат арабин. Отправи ни любезни поздрави и ни попита откъде сме. След като му казахме, че сме от България, последният направо грейна. Каза ни, че е завършил медицина в България и държавата ни е просто чудесна.  Продължихме заедно нагоре, мислейки че този човек е посетител, също като нас. Евгени започна да го разпитва за Йордания, но той все насочваше разговора към крепостта, като ни обясняваше разни неща.

Работата започваше да става повече от ясна. Този самозванец се бе прилепил към нас с ясната идея да ни бъде нещо като гид, което естествено нямаше как да мине без заплащане. Човекът обаче се държеше толкова възпитано и мило, че чак душа не ми даваше да го разкарам. Реших да започна отдалеч, като го попитам, след като е учил в България знае ли някоя дума на български, като „Добър ден“ или „Здравей“ например? Оказа се, че не знае, което бе абсурдно за човек учил 5 години в България. Това ми даде моралното право да го попитам той какъв е всъщност и защо ни обяснява толкова подробно? Опасенията ми бяха правилни – той бе нашият самоназначил се гид! Продължавах да бъда любезен като му казах, че не разбираме английски, така че няма смисъл да ни обяснява. Той обаче продължи да се влачи с нас, като вече ни обясняваше, но със съвсем прости изречения. Макар и да ми беше неудобно, се наложи твърдо да му заявя, че нямаме нужда от него и е по-добре да намери други посетители, на които да досажда. Онзи уж тръгна, но след няколко крачки се върна и ни заяви, че ни е казал не малко неща, следователно все пак му дължим нещо🤯.

Това безочие много ме изнерви. За разлика от Ибрахимчо, този мошеник не беше готин, а нагъл и безочлив. Единственото, което направих бе да му обърна гръб и да продължа напред. Едва след няколко дни Евгени ми призна, че все пак му е дал 2JD😠.

Нашата обиколка на крепостта продължи. Кацнала на непристъпния си хълм, баш в средата на пустинята, гледана отвън крепостта изглеждаше наистина впечатляващо. Веднъж влезли в нея обаче нямаше какво толкова да видим. Арабите бяха направили каквото могат, но то не бе кой знае колко.

Поразходихме се из руините, порадвахме се на панорамните гледки и бе време да продължим към Керак. Междувременно горе се запознахме с възрастна двойка англичани, които макар и да гонеха 70-те, припкаха по камънака като диви кози. За разлика от нас, те явно бяха по-опитни, така че безцеремонно отбиваха опитите за снимка с пръснатите из крепостта дегизирани войници. Опитахме се да си поговорим, но лафа въобще не се получи. Бяха от Северна Англия – споменаха някакво градче близо до Мидълзбро, но съм забравил името му. Говореха по такъв начин, че нищо не им разбирах😄, съответно когато и аз им кажех нещо, те също нищо не разбираха😆. Но иначе бяха много весели и постоянно усмихнати. Пожелахме си на 70 години да бъдем като тях и поехме към Керак🚗.

    

 

 

Редактирано 19 декември, 2018 от Radnev

[patilana 10307]

Значи всъщност сте били трима - ти, Евгени и Колата. Нищо чудно, че сте й обръщали толкова внимание, а разбирам й загриженост си проявил. Все пак е... е от женски род. Можело е да ви се падне и стегната Йорданка, ама не сте имали късмет. 

Почва да става все по-интересно. Благодаря, че намираш време да пишеш. 

[Radnev 15279]

Глава ОСМА.

„Неприятности в Керак“

Според навигацията, най-краткият път от Шобак до Керак бе малко над 100 км. В същото време обаче времето за изминаването му бе цели 2 часа🤨, а с нашата скорост, можеха да отидат и три🙄.

Придвижвахме се из суха, камениста месност. Пейзажът бе изключително еднообразен. На места се забелязваха пожълтели туфи от треви, а висока растителност напълно липсваше. Вече бяхме изминали няколко десетки километра, а следи от живот не се виждаха никакви. Нямаше села, липсваше и движение.

Бяхме попаднали в средата на кафеникава пустош. Отегчението бързо ни налегна. Евгени заспа, а аз останах с мислите си относно връщането на колата в Аман, което можеше да бъде доста по проблемно отколкото си го представяхме.

Така достигнахме до забележителност, която въобще не влизаше в плановете ни. Това бе арабската крепост Ad Dawsaq.

Крепостта представляваше няколко кирпичени стени, но се намираше току до пътя, а и с оглед на монотонното ни пътуване, представляваше някакво разнообразие. Ad Dawsaq бе изцяло в равното, така че трудно бих я определил и като крепост. Според мен това по-скоро бе добре оградено място, където вероятно някога са почивали керванджиите.

По-интересната гледка бе това, което се разпростираше веднага след нея. А то бе най-невероятното каменно поле, което бяхме виждали през живота си.

Пустошта бе гладка като тепсия, а из кафеникавия пясъчник бяха разхвърляни едри черни камъни, сякаш изпечени в пещта на самия Хефест.

Камъкът изглеждаше ронлив, но при удар отскачаше, без от него да се отчупи и песъчинка. Сякаш огромен вулкан бе изхвърлил невероятно количество разтопена земна маса, която по някакъв необясним начин се бе разпръснала из полето напълно равномерно.

Тази гледка продължаваше в продължение на много-много километри. А в един момент просто свърши. Камъните изчезнаха така, сякаш някой древен бог, буквално бе разсякъл безкрайното пусто поле на две половини.

Така, малко по малко, достигнахме и Керак. Знаех, че градчето е около 20 000 души, така че намирането на огромната му крепост не би следвало бъде някакъв проблем. Както и всички останали градове в Йордания и Керак бе ужасно пръснат. Дори бих казал, че това бе най-пръснатият и грозен град, който видяхме въобще. По някакви техни си причини, всички араби искаха да живеят на високото, така че строяха масово по хълмовете. Долу в ниското нямаше нищо. И започна едно голямо обикаляне на хълмове. След невероятно въртене, абсурдно за толкова малък град, най-после бяхме и в подножието на крепостта Al-Karak.

Това не бе крепост, а истинско чудовище. А Керак дори не бе сред най-големите средновековни крепости, построени в Близкия Изток😲.

Видът й, вдъхна едновременно трепет и респект в сърцата ни, така че дори не си дадохме зор да потърсим някакво нормално място за паркиране. Някъде в подножието на крепостта имаше автогара. В самия и край бе паркирал и друг рент-а-кар, така че просто тръснахме нашия до него и поехме нагоре.

По принцип гарите, дори и в най-цивилизованите държави са сборище на всякакъв тип отрепки, така че решението ни да оставим колата си там, бе меко казано идиотско. „Плодовете“ на нашата глупост обаче щяхме да берем няколо часа по-късно. Засега с бърза крачка напредвахме към стените на Al-Karak.

Пердашехме през някакъв квартал, който бе изключително пропаднал дори и за стандартите на Йордания. Това бе палестинският квартал на Керак, но тогава все още не знаехме това, така че просто се възхищавахме на заобикалящата ни мизерия.

Най-после достигнахме и до поратата на крепостта.

Докато правех бърза снимка, от уличките на квартала изскочи цяло стадо кози.

Вече бяхме напълно наясно, че не това е портата на крепостта, но бяхме влезли твърде на дълбоко в това брутално гето, за да се връщаме назад. Тук чужденците бяха особена атракция, така че около нас бързо се събра дечурлига, която крещеше с цяло гърло „Мъни – мъни – мъни!“. Всички бяха възчерни, дори за стандартите на Йордания. От прозорците любопитно надничаха хора, а някои започнаха да излизат и на улицата. Опитвахме се да се усмихваме и да вървим все по-бързо, въпреки че нахалната дечурлига ни се вреше буквално под краката.

Ситуацията бе много напрегната и във въздуха витаеше някаква скрита агресия. Евгени се зачуди дали да не даде на малките циганета някакви стотинки. Категорично му забраних. Извадехме ли тук пари, щяха да ни пуснат, докато не дадем и последното JD, с което разполагахме.

Най-после пред нас се появиха някакви старини.

Бяхме пред сградите, в които се бе помещавало Отоманското управление в региона. Водеха се за историческа забележителност, но бяха затворени за посещение. Тук някъде нахалната дечурлига, сякаш по команда ни изостави. Явно, тяхната територия свършваше до тук.

Ухилихме се, мислейки, че проблемите ни с местната флора и фауна вече са приключили и поехме към истинския вход на крепостта. Всъщност проблемите ни тепърва предстояха, но към онзи момент на дневен ред бе разглеждането на Al-Karak.

Провериха Pass-овете ни набързо и ето, че бяхме вътре.

Крепостта бе наистина голяма и за разлика от Шобак, освен отвън, имаше какво да се види и отвътре. Това бе нормално, с оглед на факта, че главната крепост в региона винаги е бил Al-Karak. Граден от кръстоносците в продължение на 20 години, замъкът се превръща в най-важната отбранителна точка на християните за цяла Йордания.

Повратаната точка за съдбата на замъка и на целия регион въобще е 1170г., когато за владетел на замъка е обявен Рейналд дьо Шатийон. Същият онзи от „Небесно кралство“. Не обичам крайно демонизираните образи, така характерни за холивудското кино, но в случая изграденият образ на Рейналд дьо Шатийон в много голяма степен отговаря на действителността. От момента, в който Рейналд поема властта над Керак, той погазва всички сключени мирни договори и започва безмилостно плячкосване на кервани и поклонници.

След като кръстоносците губят битката при Хатин, Саладин освобождава почти всички пленници, но Рейналд е лично екзекутиран от самия него.

Въпреки, че сме любители на историята, за нас крепостта на Керак бе по-интересна с нещо друго. Знаехме, че преди само две години, именно зад стените на крепостта се бе разиграла заложническа драма, при която бяха загинали 14 души, а 27 са били ранени. На 18 декември 2016г., неизвестни нападатели, вероятно членове на организирана теорористична група, извършват серия от нападения срещу полицейски патрули. Последва дива престрелка, след която нападателите се укриват в средновековната крепост, където вземат западни туристи за заложници. След няколко часа йорданските специални части атакуват крепостта, а крайният резултат е 14 загинали, от които седем полицаи, двама местни, една туристка и четирима терористи.

Обикаляйки тунелите и катакомбите на крепостта, можехме само да гадаем, къде точно са се водили престрелките. Оглеждахме се за следи от куршуми, но за съжаление не можахме да видим такива.

На излизане снимахме това красиво котенце и бе време да продължим към колата си.

С оглед на горчивия ни опит, решихме да се върнем по друг път. Заобиколихме палестинското гето и отново излезнахме на автогарата. Още отдалеч видях, как някакъв съмнителен тип се върти около рент-а-кара ни. Предусещайки нови неприятности, реших да му направя снимка. Онзи обаче ме видя и бързо подви опашка. Тук бе момента да се качим и да отпрашим от този пропаднал град с възможно най-високата скорост, на която бяхме способни. В онзи момент обаче все още вярвахме в легендите за невероятното арабско добородушие, приветливост, услужливост и прочие измишльотини😕. Така, че решихме да хапнем останалите ни още от Petra Nights Hotel сандвичи. Присетихме се за нашия приятел Ибрахим (Мохамед) и започнахме да си подхвърляме закачки. Междувременно видях, че от сградата пред нас някакъв мъж внимателно ни наблюдава. С целия си акъл, Евгени взе добродушно да му маха, след което оня се скри буквално на мига. Няколко минути по-късно, от сградата излезе млад арабин и тръгна срещу нас. Докато си дояждах сандвича, Евгени далновидно заключи, че този ще ни иска нещо.

Арабелата се приближи към мен с възможно най-любезната усмивка, която човек можеше да извади на света. Подаде ми ръка и мазно ми каза „Селям алейкум“. Изглеждаше ми много съмнителен, а и не исках да го пипам, докато ям, но онзи продължаваше да настоява, така че му подадох ръка и му измърморих „Алейкум селям“. Същата процедура беше повторена и с Евгени. После бяхме попитани от къде сме, а встъпителният ни разговор завърши с „Welcome in Jordan”! Въобще, до тук, този човек бе на път да се разтопи от любезност. Продължихме безмисления си разговор с нови глупости, докато към арабина не се присъедини още един. И докато първия бе един дребен и кльощав, вторият бе доста по-едър. Получил, така чаканите подкрепления, арабинът най-после премина към същината на проблема, а той бе в това, че според него, му дължим 4JD за паркинг💰.

Хванати в капана на арабската любезност, учтиво му обяснихме, че това е автогара. Той обаче си настояваше на своето. Започнахме дълги и пространни разговори, в които го разпитвах къде пише, че тук е паркинг, кой е той, че да ми иска такса и всякакви други неща, от които бе видно, че той е никой, следователно няма да му платя нищо и е време да си ходи. Тогава обаче все още опознавах тази класическа арабска черта да не се отказват, дори тогава, когато е кристално ясно, че са хванати в измама. Арабинът беше непреклонен и продължаваше да ми обяснява, че му дължим 4JD, като ми тикаше телефона под носа. Цялата разправия започваше да се превръща в жив рекет, крайният резултат, от който щеше да бъде двама пребити араби. Последните обаче добре знаеха кое е нашето слабо място и то бе рент-а-кара, така че предвидливо го бяха обградили.

Между другото, мисля че тук е момента да отбележа още две неща, които ми направиха впечатление покрай тази случка. На телефона на арабина, бе поставен лика на Саддам Хюсеин, което окончателно ме убеди, че този човек, в техния свят е със стаута на някакъв супер герой. Второто е, че макар и да използваме арабски цифри, разликата в изписването им при арабите и при нас е много голяма. До такава степен, че някои от техните цифри за нас са абсолютно неразбираеми като символ. А след като впоследствие се поразрових още малко установих, че според Фибоначи, който е бил математически гении за времето си, всъщност арабските цифри произхождат от Индия🤨.

По-важното в случая бе, че разликата в изписването на цифрите, ми даде повод да се правя, че не разбирам колко пари ми искат тези наглеци. Междувременно нашата разправия вече продължаваше около 15 минути. От арабската любезност не бе останал и помен. Топлите арабски очи вече хвърляха гръмотевици, а аз се чудех, как покрай цялата суматоха, не бе пристигнала половината махала. Явно тук туристите наистина бяха на почит или по-скоро полицията биеше по много.

След още няколко минути разправии, в които явната ни неприязън едни към други бе на път да избухне всеки миг, видях как към нас се приближават още двама араби, което вече превръщаше ситуацията в критична. Ако спорът ни не приключеше бързо, щяхме да бъдем принудени да платим не само 4JD, а колкото ни поискат.

Казах на Евгени да скача в колата, защото смятам да тръгвам ако ще да мина през тези нагли мангали. Качих се в колата, включих автоматика на директна и форсирах колата на пълна газ. Арабите не очакваха такъв рязък развой на събитията и се дръпнаха малко в страни. Потеглих с мръсна газ, а главният рекетьор се затича след нас и в безсилието си изрита задната броня на колата. В същото време другите двама, които идваха като подкрепление търчаха към нас с пълната си скорост, опитвайки се да ни отрежат пътя към изхода. Имах чувството, че сме участници в нискобюджетен холивудски филм🎥. През цялото време  най-много се страхувах да не би някой от тези прошляци да хвърли камък по нас. Само мисълта за някое счупено стъкло ме караше да изтръпвам...

С оглед сериозността на ситуацията, искам да споделя кое най-много ме потресе в цялата ситуация:

Първо: Ние бяхме двама мъже, които хич не са малки. И въпреки това тези наглеци си позволяваха да бъдат толкова арогантни и агресивни. А ако на наше място бе някое рижо, миловидно англичанче с приятелката си? А ако бяха две жени??

Второ: Как арабинът идва при теб с цялата си любезност и учтивост, разпитва те от къде си, как си, защо си, пожелава ти най-приятните арабски неща ... и всичко това, само за да те накара да го помислиш за добър човек, за да те накара да се отпуснеш ... и когато приспи вниманието ти, да забие кинжала във врата ти ... с усмивка и топъл поглед право в очите.

Трето: Дори и тогава, когато арабинът вижда, че е хванат, че е разконспириран, той продължава с безкрайната си наглост и безочие да настоява, че твоите пари са негови. И когато ти, естествено откажеш, арабската дружелюбност и гостоприемност изчезва на мига, превръщайки се в открита агресия.

Оставяйки настрани въпроса за културните различия, мисля че във всичко това няма нищо мъжко. Напротив, в това поведение виждам само двулично коварство, при което някой използва всички възможни средства само и единствено, за да постигне целта си. А в случая тя бе 4JD. И това не са хора умиращи от бедност, защото стандарта на Йордания е долу-горе равен с нашия.

 

И за да приключа тази, сякаш безкрайна глава, искам да уточня, че това са мои наблюдения, за конкретни хора, с които се сблъскахме, в конкретна ситуация. Последното, което искам е да генерализирам заключенията си, прехвърляйки този частен случай към общото.

Сигурен съм, че не всички араби са такива. Със сигурност сред тях има достатъчно честни и достойни хора. А е твърде възможно и сред magelancite, които наскоро достигнаха и надминаха бройката от 10 000, също да има хора с арабски корени или произход.

Така, че както съм писал и преди, описвам тези случки така както ни се случиха и така, както ги усетих.

 

 

 

Редактирано 22 декември, 2018 от Radnev