дневник Йордания – приключенията на двама бугари и една бракма из арабския свят.

[Captain45]

Обикновено е така. Човек оценява красотите на родината си като обиколи другите страни и види, че в нас има повече и по-хубави места, без да се налага да прелети половината земно кълбо.

[Happy_Traveler]

Хаххахах! И аз съм така! И не мога да ги разбера какво толкова мрънкат против БГ, аз като влезна в София на Цариградско с новите сгради и се чувствам вече като в Дубай, супер си е България, пътуването ни дава да разберем как не трябва да се сравняваме само с 30 по-развити от нас, а има още 160, някой с доста по-добри икономически показатели дори, които са много след нас. 

Като се замислиш дори валутата и цените в Йордания предполагат една много развита държава, но не забравяйте, че те имат и много палестински бежанци, вече с поколения. 

 

[cybersimo]

преди 3 часа, Happy_Traveler каза:

чувствам вече като в Дубай

То това е заради безочливото копиране на Burj Al Arab, а не за друго 😄

[Radnev]

Глава ДЕВЕТА.

„Аман - пристигането“

Пътят от Керак до Аман го взехме по тъмно. Не успяхме да се полюбуваме отново на кафеникавата пустош, но сякаш нямаше и нужда. В тази своя част, Йордания бе равна, суха, рядко населена и като цяло доста безинтересна.

Подминахме летището Qeen Alia и ето, че първите предградия на Аман, вече бяха пред нас. Невена вече ни бе предупредила за разхвърляността и трафика в йорданската столица, така че бяхме психологически подготвени. Обикновено, в големите градове, където движението е интензивно и телефонът бързо трябва да преизчислява позицията ни, навигацията ми по закон се бъгва. Този път обаче всичко бе наред😀.  

Влизахме в йорданската столица в пиков час и крайната ни точка бе т.нар. „даунтаун“. Трафикът бе тежък, но очакванията ни бяха за нещо много по-задънено. Като цяло се придвижвахме по големи булеварди, светофарите бяха правилно разпределени, а шофьорите умели и бързи. Караха много близо един до друг, рядко даваха мигачи и често свиреха. За сметка на това бяха изключително предвидими и без сигнализация ставаше ясно кой къде иска да се престроява, завива или изпреварва. Най-отговорно бих заявил, че аманските шофьори са доста по-добри от българските, които често изпадат в паника в наглед безобидни ситуации😕.

Това, което щеше да ми направи впечатление през следващите няколко дни бе свързано и със самия профил на шофьорите. Те бяха масово мъже и максималната им възраст бе до 50-60 години. Разбира се, имаше и жени, и възрастни хора зад волана, но те бяха доста на рядко и тяхното неувереност в тежкия трафик веднага се усещаше.

Нашата цел бе New Park Hotel, където бяхме запазили две нощувки за сумата от 50лв. стаята с включена закуска. Цената бе почти двойно по-ниска от платената в Уади Муса, така че не знаехме какво да очакваме.

В даунтауна вече си бе задънено, но и никой не очакваше нещо по-различно. Имаше много еднопосочни улички, които на картата не бяха отбелязани като такива. Навигацията трябваше да преизчислява маршрута постоянно, така че съвсем очаквано, бързо сдаде багажа🙂. Това не бе особен проблем, защото вече бяхме близо, а и в главата си имам някаква вродена ориентация, която рядко ме е подлъгвала🤠.

Движехме се  в някаква посока, която предполагах, че е правилната. Тук вече улиците бяха доста криви, а движението се влачеше бавно. Търговците бяха наизвадили стоката си по улиците и от всякъде ни заобикаляше така характерната за изтока шарения. След като се повъртяхме малко, решихме че е време да оставим колата някъде и да потърсим хотела си пешеходно. Паркирахме между Върховния съд и Централната банка на Йордания и с бърза крачка поехме надолу. След около петдесетина метра чухме как някой тича зад нас и нещо вика. Беше млад войник с автомат. Нямаше защо да се обясняваме. Ясно ми бе, че съм паркирал на забранено място. Върнахме се при рент-а-кара под конвоя на въоръжения войник. Евгени се опита да го попита къде е нашият хотел, но войничето въобще не го отрази.

Преместихме колата няколко стотин метра по-нагоре и отново поехме пешеходно към даунтауна. Навигацията ту се включваше, ту се изключваше, с което само допълнително ни объркваше. Питахме няколко човека, които или не ни разбираха, или ни изпращаха към някакви страннични места, където бях сигурен, че хотелът ни не се намира. Най-после намерихме един бакшиш, който ни предложи да ни закара до хотела за 1JD. Казахме му, че е напълно достатъчно просто да ни покаже накъде да вървим, но онзи демонстративно ни обърна гръб.

Така след доста разпитване и не малко въртене най-после го открихме. Всъщност New Park Hotel бе на доста лесно място, намираше се на 150 метра от колата ни и бяхме минали точно пред него без въобще да се усетим😆.

На външен вид хотелът бе доста неугледен, както и всичко останало в даунтауна. Беше част от голяма сграда и ползваше само два-три етажа от нея. Нямаше паркинг, но от другата страна на улицата имаше достатъчно места за паркиране. Преместихме колата, свалихме багажа и се настанихме. Съдържателите бяха много възпитани и културни хора. Фоайето бе семпло, но направаено с вкус. Всичко блестеше от чистота. Избрахме си стая в задната част на хотела. На няколко метра от прозореца ни имаше стена на друга сграда, но пък беше тихо.

Хвърлихме багажа и след няколко минути бяхме в средата на шаренията, наречена нощен Аман. В интерес на истината, очакванията ми бяха за нещо много по-шарено, пръснато и диво. Върнах се назад във времето, когато специално бях ходил до арабския квартал в Брюксел – Моленбек. Може да прозвучи абсурдно, но като усещане разликата между Моленбек и Аман не бе толкова голяма. Сградите, естествено бяха съвсем различни, но хората не. Точно както и в Моленбек, тук също се носеше някаква непрестанна, неразбираема глъчка, гъмжеше от народ, всички ни оглеждаха любопитно, а търговците бяха превърнали тротоарите в чаршия.

Вървяхме по улиците и зяпахме, но не се заглеждахме в нищо конкретно. След неприятните случки в Керак, бяхме решили да бъдем доста по-внимателни🙂. Фактът, че тук всички хора бяха усмихнати и любезни, не означаваше, че задължително са добри. Така съвсем неусетно се озовахме и пред римският амфитетър, който бе наистина огромен.

Докато се опитвахме да направим що-годе свестни нощни снимки, към нас се приближи мургаво усмихнато момче. Бях сигурен, че този ще ни иска нещо, така че демонстративно му обърнах гръб. Евгени, сякаш напълно забравил последните ни приключения🤨, все пак реши да му даде шанс. Оказа се, че момчето е колкото дружелюбно, дваж по-интелигентно. Така и не разбрах на какво се коренеше интереса му към нас. Може би на чисто любопитство, примесено с неподправено арабско гостоприемство🙄.

Говорихме си бая време. Учил медицина в Аман, но всъщност бил от Керак😁. Казахме му за нашата случка, а той ни обясни, че мястото където сме паркирали е точно под палестинския квартал. Така, че почти сигурно, нашите изнудвачи са били палестинци. Според него, а и според нас също, Керак бе много скапан град и той щял да направи всичко, но не и да се върне там. Обясни ни, че в Йордания освен йорданци имало страшно много палестинци (почти 2 милиона) и не малко бедуини, които бяха описани точно така, както ние описваме нашите цигани. 

Разпитахме го как стоят нещата с нощния живот. Има ли барове, дискотеки, къде излизат младите и т.н.? В началото момчето малко се смути, но после се отпусна и започна да ни разказва. По неговите думи в Йордания имало всичко, което го има и в останалия свят – алкохол, дрога, проституция и прочие болежки на всяко съвременно общество. Всичко това обаче е контролирано и строго прикрито. Именно поради тази причина, на тези удоволствия (или пороци), могат да се отдадат само най-богатите и влиятелни хора в страната. Нещата, които слушахме ни бяха познати – все едно ни говореше за България преди 89-та. В крайна сметка научихме локацията на два нощни бара, при това с леки жени😯😳. Според момчето, с оглед на факта, че сме чужденци не би трябвало да имаме проблем да влезнем. Цените обаче били умопомрачителни🤯. С оглед на факта, че сме любопитковци от най-високо ниво, много ни се искаше да видим, що е това животно „йордански нощен живот“, но в същото време бяхме и заклети ОР-та („Оптимизатори на разходи“)😅. Та въобще не ни се влизаше в излишни масрафи от подобен тип, които освен всичко друго можеха да ни навлекат и нови проблеми🙄.

След не малко колебания, решихме да прекараме вечерта традиционно, като се насочим към място, където да похапнем. Избрахме си едно заведение за бързо хранене, което бе разположило своите свежи и разноцветни масички в една осветена пряка. Поръчахме си телешки дюнер, който там наричаха „шаурма“ или както аз си я наричам „шаурама“😀. Към нея взехме и по един фреш от нар (200 мл). Цялата работа ни излезе около 5 JD на човек. Дюнерчето макар и по техните стандарти да се водеше „биг“, за нас бе по скоро среден към малък. Припомних си какви дюнери ми сгъваха някога на пл. „Македония“ за 3 кинта., а Евгени отново задълба вече станалата екзистенциална тема за пиците в Италия. Според него италианските пици бяха далеч от класата на българските😁. Все пак момчето си беше шопче, а всички знаем, че "по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искъро нема!"😋.

Преди да се приберем в New Park Hotel, си накупихме и малко ядки, за които по незнайно какви причини бяхме решили, че в арабския свят ще бъдат супер евтини. След като ни ощавиха сума пара за 200 грама, бе време да се отдадем на битов алкохолизъм с високоалкохолна йорданска бира.

 

П.П. Понеже от утре започва, вече станалата традиционна за нас новогодишна обиколка из Балканите и не само, ще затихна за 7-8 дни😀.

Пожелавам на всички Ви Весели коледни празници, Честита нова година, безброй пътешествия и много-много емоции🎁🎉🎈.

Редактирано 25 декември, 2018 от Radnev

[AlexandraKo]

@Radnev,Тук затихваш, за да избухнеш, нейде на Балканите, налиии?🍾

Пожелавам ти, безпроблемно пътуване, много хубави емоции и срещи по пътя и да се върнеш, жив и здрав, че да доразкажеш.

Честита Коледа!

 

[Captain45]

Правилно си мислил, че ядките в Йордания са евтини, но явно сте пазарували като за туристи 😉 В Акаба купих много хубави бадеми под 20 лв. за килограм. Микс от бадеми, кашу и шамфъстък за малко под 25 лв. Не знам дали сте опитали от йорданските фурми, но са много вкусни. Цените им варираха между 6 и 8 динара за килограм според мястото и дали са цени за туристи. В Мадаба обаче ни почерпиха и много ми харесаха и купихме на цена от 4 динара за килограм. Същата цена получихме и на пазара в Аман. Там купихме и много сладки и вкусни портокали, а наровете бяха великолепни. Доста са им хубави и пресни плодовете. 

[Tonitr]

На 25.12.2018 г. в 13:24, Radnev каза:

Глава ДЕВЕТА.

„Аман - пристигането“

Пътят от Керак до Аман го взехме по тъмно. Не успяхме да се полюбуваме отново на кафеникавата пустош, но сякаш нямаше и нужда. В тази своя част, Йордания бе равна, суха, рядко населена и като цяло доста безинтересна.

Подминахме летището Qeen Alia и ето, че първите предградия на Аман, вече бяха пред нас. Невена вече ни бе предупредила за разхвърляността и трафика в йорданската столица, така че бяхме психологически подготвени. Обикновено, в големите градове, където движението е интензивно и телефонът бързо трябва да преизчислява позицията ни, навигацията ми по закон се бъгва. Този път обаче всичко бе наред😀.  

Влизахме в йорданската столица в пиков час и крайната ни точка бе т.нар. „даунтаун“. Трафикът бе тежък, но очакванията ни бяха за нещо много по-задънено. Като цяло се придвижвахме по големи булеварди, светофарите бяха правилно разпределени, а шофьорите умели и бързи. Караха много близо един до друг, рядко даваха мигачи и често свиреха. За сметка на това бяха изключително предвидими и без сигнализация ставаше ясно кой къде иска да се престроява, завива или изпреварва. Най-отговорно бих заявил, че аманските шофьори са доста по-добри от българските, които често изпадат в паника в наглед безобидни ситуации😕.

Това, което щеше да ми направи впечатление през следващите няколко дни бе свързано и със самия профил на шофьорите. Те бяха масово мъже и максималната им възраст бе до 50-60 години. Разбира се, имаше и жени, и възрастни хора зад волана, но те бяха доста на рядко и тяхното неувереност в тежкия трафик веднага се усещаше.

Нашата цел бе New Park Hotel, където бяхме запазили две нощувки за сумата от 50лв. стаята с включена закуска. Цената бе почти двойно по-ниска от платената в Уади Муса, така че не знаехме какво да очакваме.

В даунтауна вече си бе задънено, но и никой не очакваше нещо по-различно. Имаше много еднопосочни улички, които на картата не бяха отбелязани като такива. Навигацията трябваше да преизчислява маршрута постоянно, така че съвсем очаквано, бързо сдаде багажа🙂. Това не бе особен проблем, защото вече бяхме близо, а и в главата си имам някаква вродена ориентация, която рядко ме е подлъгвала🤠.

Движехме се  в някаква посока, която предполагах, че е правилната. Тук вече улиците бяха доста криви, а движението се влачеше бавно. Търговците бяха наизвадили стоката си по улиците и от всякъде ни заобикаляше така характерната за изтока шарения. След като се повъртяхме малко, решихме че е време да оставим колата някъде и да потърсим хотела си пешеходно. Паркирахме между Върховния съд и Централната банка на Йордания и с бърза крачка поехме надолу. След около петдесетина метра чухме как някой тича зад нас и нещо вика. Беше млад войник с автомат. Нямаше защо да се обясняваме. Ясно ми бе, че съм паркирал на забранено място. Върнахме се при рент-а-кара под конвоя на въоръжения войник. Евгени се опита да го попита къде е нашият хотел, но войничето въобще не го отрази.

Преместихме колата няколко стотин метра по-нагоре и отново поехме пешеходно към даунтауна. Навигацията ту се включваше, ту се изключваше, с което само допълнително ни объркваше. Питахме няколко човека, които или не ни разбираха, или ни изпращаха към някакви страннични места, където бях сигурен, че хотелът ни не се намира. Най-после намерихме един бакшиш, който ни предложи да ни закара до хотела за 1JD. Казахме му, че е напълно достатъчно просто да ни покаже накъде да вървим, но онзи демонстративно ни обърна гръб.

Така след доста разпитване и не малко въртене най-после го открихме. Всъщност New Park Hotel бе на доста лесно място, намираше се на 150 метра от колата ни и бяхме минали точно пред него без въобще да се усетим😆.

На външен вид хотелът бе доста неугледен, както и всичко останало в даунтауна. Беше част от голяма сграда и ползваше само два-три етажа от нея. Нямаше паркинг, но от другата страна на улицата имаше достатъчно места за паркиране. Преместихме колата, свалихме багажа и се настанихме. Съдържателите бяха много възпитани и културни хора. Фоайето бе семпло, но направаено с вкус. Всичко блестеше от чистота. Избрахме си стая в задната част на хотела. На няколко метра от прозореца ни имаше стена на друга сграда, но пък беше тихо.

Хвърлихме багажа и след няколко минути бяхме в средата на шаренията, наречена нощен Аман. В интерес на истината, очакванията ми бяха за нещо много по-шарено, пръснато и диво. Върнах се назад във времето, когато специално бях ходил до арабския квартал в Брюксел – Моленбек. Може да прозвучи абсурдно, но като усещане разликата между Моленбек и Аман не бе толкова голяма. Сградите, естествено бяха съвсем различни, но хората не. Точно както и в Моленбек, тук също се носеше някаква непрестанна, неразбираема глъчка, гъмжеше от народ, всички ни оглеждаха любопитно, а търговците бяха превърнали тротоарите в чаршия.

Вървяхме по улиците и зяпахме, но не се заглеждахме в нищо конкретно. След неприятните случки в Керак, бяхме решили да бъдем доста по-внимателни🙂. Фактът, че тук всички хора бяха усмихнати и любезни, не означаваше, че задължително са добри. Така съвсем неусетно се озовахме и пред римският амфитетър, който бе наистина огромен.

Докато се опитвахме да направим що-годе свестни нощни снимки, към нас се приближи мургаво усмихнато момче. Бях сигурен, че този ще ни иска нещо, така че демонстративно му обърнах гръб. Евгени, сякаш напълно забравил последните ни приключения🤨, все пак реши да му даде шанс. Оказа се, че момчето е колкото дружелюбно, дваж по-интелигентно. Така и не разбрах на какво се коренеше интереса му към нас. Може би на чисто любопитство, примесено с неподправено арабско гостоприемство🙄.

Говорихме си бая време. Учил медицина в Аман, но всъщност бил от Керак😁. Казахме му за нашата случка, а той ни обясни, че мястото където сме паркирали е точно под палестинския квартал. Така, че почти сигурно, нашите изнудвачи са били палестинци. Според него, а и според нас също, Керак бе много скапан град и той щял да направи всичко, но не и да се върне там. Обясни ни, че в Йордания освен йорданци имало страшно много палестинци (почти 2 милиона) и не малко бедуини, които бяха описани точно така, както ние описваме нашите цигани. 

Разпитахме го как стоят нещата с нощния живот. Има ли барове, дискотеки, къде излизат младите и т.н.? В началото момчето малко се смути, но после се отпусна и започна да ни разказва. По неговите думи в Йордания имало всичко, което го има и в останалия свят – алкохол, дрога, проституция и прочие болежки на всяко съвременно общество. Всичко това обаче е контролирано и строго прикрито. Именно поради тази причина, на тези удоволствия (или пороци), могат да се отдадат само най-богатите и влиятелни хора в страната. Нещата, които слушахме ни бяха познати – все едно ни говореше за България преди 89-та. В крайна сметка научихме локацията на два нощни бара, при това с леки жени😯😳. Според момчето, с оглед на факта, че сме чужденци не би трябвало да имаме проблем да влезнем. Цените обаче били умопомрачителни🤯. С оглед на факта, че сме любопитковци от най-високо ниво, много ни се искаше да видим, що е това животно „йордански нощен живот“, но в същото време бяхме и заклети ОР-та („Оптимизатори на разходи“)😅. Та въобще не ни се влизаше в излишни масрафи от подобен тип, които освен всичко друго можеха да ни навлекат и нови проблеми🙄.

След не малко колебания, решихме да прекараме вечерта традиционно, като се насочим към място, където да похапнем. Избрахме си едно заведение за бързо хранене, което бе разположило своите свежи и разноцветни масички в една осветена пряка. Поръчахме си телешки дюнер, който там наричаха „шаурма“ или както аз си я наричам „шаурама“😀. Към нея взехме и по един фреш от нар (200 мл). Цялата работа ни излезе около 5 JD на човек. Дюнерчето макар и по техните стандарти да се водеше „биг“, за нас бе по скоро среден към малък. Припомних си какви дюнери ми сгъваха някога на пл. „Македония“ за 3 кинта., а Евгени отново задълба вече станалата екзистенциална тема за пиците в Италия. Според него италианските пици бяха далеч от класата на българските😁. Все пак момчето си беше шопче, а всички знаем, че "по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искъро нема!"😋.

Преди да се приберем в New Park Hotel, си накупихме и малко ядки, за които по незнайно какви причини бяхме решили, че в арабския свят ще бъдат супер евтини. След като ни ощавиха сума пара за 200 грама, бе време да се отдадем на битов алкохолизъм с високоалкохолна йорданска бира.

 

П.П. Понеже от утре започва, вече станалата традиционна за нас новогодишна обиколка из Балканите и не само, ще затихна за 7-8 дни😀.

Пожелавам на всички Ви Весели коледни празници, Честита нова година, безброй пътешествия и много-много емоции🎁🎉🎈.

Очаквам с нетърпение продължението...Ние ще бъдем в Йордания от 23 до 30 януари 2019 и маршрутът ни е сходен... Едва сега започвам с организацията и всяка информация е от полза. За първи път ще наемаме кола, а твоят разказ малко ме стресна 😊. 

[Captain45]

Няма от какво да се притеснявате за наемането на кола. Просто не са имали късмет Раднев и Евгени. Много хора са взимали коли и не са имали нито един проблем. Аз се върнах тази седмица и всичко мина без проблем и колата беше читава. Сега вече като имам опит бих пропуснал Аман. Но Джераш и Ажлун си заслужават. Може да планувате спане извън Аман, за да не ви се налага да влизате в града. От цялата обиколка най-малко ми хареса в Аман и сега ако трябва да отида пак ще го пропусна.

[Radnev]

@AlexandraKo Благодаря. Както често ти се случва, отново си права - "Ах, как знаеш, как знаееееш!"😉.

@Happy_Traveler Напълно си права за сравненията между България и другите държави. Тези неща обаче хората ги осъзнават, едва след като започнат да пътуват и натрупат някакъв опит. А има и такива, които просто си пътуват, но опитът сякаш все им убягва🙄.

@plamenk Ядки купувахме два пъти, все в Аман. Първият път беше от турист-капан и очаквано цената ни закова, но тогава бе посред нощ, та нямахме и голям избор. Вторият път обаче беше от едно ламаринено копторче, където естествено цената бе доста по-ниска, но пак не ни се стори евтино. Не си спомням обаче колко точно сме платили.

Фурми си взехме от Уади Муса по препоръка на едно любезно магазинерче. Бяха много евтини и в същото време най-страхотните фурми, които съм ял в живота си. Бананите им също бяха страхотни. Както може би си забелязал, техните банани са едни мънички и направо ти ги режат от висящата връзка. Доматите им обаче бяха под сякаква критика.

@Tonitr Не се притеснявай. От всички мнения, които съм прочел досега (а те вече са безброй), ние сме били най-големите каръци😁. По принцип вземането на рент-а-кар винаги съдържа в себе си някакъв риск, така че просто трябва да го приемете. На магеланската среща в Пловдив си говорих с две красиви дами (забравих им имената обаче😳 - ако четете, пишете някой ред как ви е минало пътуването), които се канеха скоро да заминават за Йордания. Та те за пръв път отиваха в арабска държава и за пръв път щяха да вземат кола под наем - доста взривоопасна ситуация🤯 - но си го бяха навили на пръста и въобще не им пукаше. В смисъл запазвайте колата и не го мислете. Просто си изберете добра ценова оферта, направете застраховка, изискайте договор на място и отбележете щетите по колата (ако има такива) внимателно.👍

 

Редактирано 3 януари, 2019 от Radnev

[Radnev]

Глава ДЕСЕТА.

„Аман – амфитеатри, нимфеуми и одеони“

Първо изпихме бирата „Петра“ (10% и 13%), която бе долу-горе добра, а за накрая оставихме 18-ката. Голяма грешка!!! Изпихме я по-трудно и от арабския арак, с който ни бе черпил Ибрахим(Мохамед). Аз дори не я изпих докрай, та се наложи Евгени да помага🙂.

На сутринта, както никога до тогава, се събудих рано. Мъчеше ме лошо главоболие🤯. Нещо нормално откакто бях в Йордания🤨. Взех бърз душ и се насочих към малкия, но спретнат хотелски ресторант, където ни очакваше закуската. Оказа се, че кафето е свършило или все още не е направено. На въпроса ми къде е кафето и има ли въобще такова, лежерният служител ми вдигна рамене и каза „Пий чай!“😁. Това е може би единствената забележка, която мога да направя за хотела🙄.

Всъщност имаше и още нещо друго. Вратата към банята беше пластмасова хармоника. Явно това бе някакъв стандарт в Йордания, защото и в Petra Night Hotel, нещата бяха същите. Нищо, че цената му бе на практика двойна на New Park.

Докато чаках Генчо да се намота, реших да звънна на Невена. Имахме уговорка да се видим още от България. Телефонът и обаче беше изключен. След 15-тина минути направих и втори опит, а после пуснах и СМС. Предполагам, че имаше и други начини да потърся контакт с нея, но си помислих, че вероятно има някакви неотложни ангажименти, така че реших да не нахалствам. Рано или късно, щеше да види обажданията или СМС-а, така че щяхме да се уговорим някак си. Все пак щяхме да бъдем в Аман целия ден, че и част от утрешния.

Към осем и нещо вече бяхме навън. Времето бе много мрачно и имах чувството, че всеки момент ще завали.

Вървяхме из улиците на града, но в този ранен за Йордания час даунтауна изглеждаше по-коренно различен начин. По-голямата част от дюкяните все още не бяха отворили, а хората по-улиците бяха доста по-малко в сравнение с вечерта. Като цяло обстановката бе доста семпла.

Хотелът ни бе близо до римския амфитеатър, така че скоро бяхме и пред него.

Едно от нещата, което ми направи негативно впечатление за цяла Йордания бе, че обяснителните табели около историческите им забележителности на практика не съдържаха почти никаква информация за тях. Римският амфитеатър не правеше изключение от правилото. Макар и трудно все пак разбрахме, че театърът е построен през 2 в. сл. Хр. от фамозния Марк Аврелий. Според някои, това е най-стръмният римски амфитеатър построяван въобще. Както и повечето амфитеатри в Близкия Изток, където слънцето пече силно и дълго, и този бе ориентиран в северна посока.       

Както в крепостта на Керак, така и в амфитеатъра на Аман преди години се бе разиграла престрелка с терористи, след която е убит един британски турист, а петима са ранени😕.

Докато Евгени отново си бе наумил да търси следи от куршуми, аз седнах на хладния камък и се загледах в заобикалящия ме град. Зяпайки напред-назад, погледът ми попадна на едно много добре изглеждащо русоляво девойче, което май, че се мотаеше наоколо съвсем само😯. Зачудих се какъв акъл трябва да има една жена и то изглеждаща по този начин, за да тръгне сама из арабския свят? И тук не говоря за някаква физическа заплаха, а за самото емоционално преживяване – за всички нагли погледи, оглеждания, задявания, предложения и т.н. Поне през моя поглед тези неща, са адски досадни и нервиращи. И макар, че съм мъж, и със сигурност не съм получавал нужното арабско внимание, на моменти ми идваше да удуша някой с чаршафа му😆.

Скоро момичето изчезна някъде, а аз се отправих към етномузея на Йордания, който се намираше в самия амфитеатър. Тук го наричаха „Музей на традициите“. По принцип не съм фен на подобни музеи, но този бе малък и се обхождаше бързо. Дори бих казал твърде бързо.

Някъде тук се появи и Евгени, та чак ме стресна. Бе много превъзбуден. Не намерил следи от куршуми, но затова пък срещнал някакво много готино русоляво момиче, което било само и го гледало много настоятелно и той вече бил влюбен в нея💘, така че отивал да я търси😯. Докато успея да му кажа, че е идиот, нашия човек вече бе изчезнал😁.

Все се чудя как може всички мои приятели да се палят по една жена, ей така от нищото. В сравнение с тях, аз съм някаква пълна цепеница. Не знам какво трябва да се случи, та нещо да припламне😕. Понякога ме е яд на самия мен, но това са други истории...

Докато Егени провеждаше издирвателната си операция, аз се отправих към малкия одеон, който бе в дясно от амфитетъра.

В древността тук се бяха провеждали поетични и певчески състезания, музикални и литературни представления. Или казано с други думи, докато амфитеатърът е бил цирк за простолюдието, одеонът се е явявал елитарно място, достъпно само за най-отявлените членове на обществото.

Докато обхождах одеона се замислих за Евгени и новата му страст. Ако все пак срещнеше девойката, какво ли пък щеше да й каже? Започнах да си представям как момичето е женено за някой арабин или е тръгнало на пътешествие с приятеля си, който е десантчик от руския „Спецназ“🙄 например. Кръвното ми взе бързо да се вдига, така че зарязах одеона и с бърза крачка се насочих навън.

Намерих Евгени пред амфитеатъра. Естествено не бе намерил момичето и здравата се бе оклюмал😟. Потупах го братски по рамото и внимателно го насочих към намиращия се наблизо римски нимфеум.

Междувременно попаднахме на този як графит, който за арабския свят вероятно бе доста скандален.

Междувремнно пред амфитеатъра се бяха изсипали куп полицейски коли и военни. Бе повече от видно, че нещо се случва!

Рано или късно щяхме да разберем, така че продължихме към нимфеума. Той бе отворил врати преди само две седмици и сякаш чакаше точно нас. Бяхме единствените посетители, а появилият се отнякъде служител едвам изтрайваше подробната ни обиколка.

По принцип нимфеумите са светилища, посветени на водните нимфи, които са изграждани в близост до водоизточници. Римляните обаче, като иситински ценители на красивото, започнали да строят нимфеуми и в градовете си, превръщайки ги от обикновени светилища в истински произведения на изкуството. В раннохристиянските времена нимфеумите, били превърнати в баптистерии, а с течение на времето  изоставени.

С нимфеума, реално "затворихме" историческите забележителности в долната част на даунтауна, така че бе време да поемем към „Цитаделата на Аман“🙂.

 

 

 

Редактирано 4 януари, 2019 от Radnev

[Емика]

преди 26 минути , Radnev каза:

И тук не говоря за някаква физическа заплаха, а за самото емоционално преживяване – за всички нагли погледи, оглеждания, задявания, предложения и т.н. Поне през моя поглед тези неща, са адски досадни и нервиращи.

Е, затова се отказах да ходя в арабски държави, а дори не съм била сама, а с група. Дядката-водач на камила в пустинята ми опипваше крака под панталона 1 час, докато аз съм на камилата, а той на магаренцето, полицая на летището си навря ръката в дънките ми, че му пискало копчето ми, не, мерси. Това е техен манталитет, а пък аз имам избор да не съм там. Каквото видях, стига ми.

 

Извинявам се за спама.

 

 

 

[Captain45]

В Йордания не е чак толкова страшно. Само ще те гледат повече и ще си викат машала, машала 🙂 Ако имаш компания, едва ли някой ще те закачи.  А си заслужава да се разгледат и Петра и другите места.

[Radnev]

преди 1 час, Емика каза:

Е, затова се отказах да ходя в арабски държави, а дори не съм била сама, а с група. Дядката-водач на камила в пустинята ми опипваше крака под панталона 1 час, докато аз съм на камилата, а той на магаренцето, полицая на летището си навря ръката в дънките ми, че му пискало копчето ми, не, мерси. Това е техен манталитет, а пък аз имам избор да не съм там. Каквото видях, стига ми.

 

Извинявам се за спама.

 

 

 

Малииииии .... блонди👱‍♀️ с големи бомби💣.... тебе в арабския свят трябва да те пазят с танкова бригада 😉😋.

[Емика]

преди 2 минути , Radnev каза:

Малииииии .... блонди👱‍♀️ с големи бомби💣.... тебе в арабския свят трябва да те пазят с танкова бригада 😉😋.

Не стъпвам там ....вече, достатъчно мазни погледи ми се лепиха, пфууу

[Radnev]

Глава ЕДИНАДЕСЕТА.

Аман – Цитаделата.

Аманската цитадела се извисяваше на един от 19-те хълма, върху които бе построен градът. Тук ги наричаха джабали. А най-важният джабал бе точно над нас. Това трябше да бъде най-голямата забележителност на Аман, така че бавно поехме нагоре.

Движехме се по широк булевард, който се виеше измежду заобикалящите го хълмове. Търговците отдавна се бяха разбудили и чаршиите им вече бяха пръснати по тротоарите.

Лека - полека се отдалечавахме от даунтауна. Цитаделата се бе изгубила от погледа ни, а около нас продължаваха да се редуват малки магазинчета, но тук вече никой не ни обръщаше внимание.

Скоро разбрахме, че този булевард ще ни отведе навсякъде другаде, но не и на Цитаделата. Евгени предложи да се връщаме, а аз настоявах да цепим през малките улички. Бях сигурен, че Цитаделата се намира на джабала над нас. След кратък спор и малко викане, все пак се съгласих, че ще бъде по-добре да се върнем.

След още 20 минути ходене, през които бях доста намусен☹️, установих, че Евгени бе прав. Цитаделата не се намираше на джабала над нас, а на следващия. Ако бяхме тръгнали из уличките, ни очакваше голямо лутане🤯.

Вече бяхме хванали правилния път, така че не изпускахме целта от поглед. По пътя нагоре попаднахме на малко дюкянче, пред което се бяха насъбрали много хора. Позагледахме се и видяхме, че там продават нещо като печени картофи. Скоро установихме, че това не са картофи, а пържени тестени хапки, в които имаше плънка от кайма и лук. Бяха много евтини. Пет броя струваха 1JD.

Не знам как се нарича тази храна🙄, но съм убеден, че е нещо много традиционно за Йордания, така че ако някой знае, нека сподели.

Продължихме нагоре, минахме през някаква желязна порта и вече си мислехме, че сме в Цитаделата. След малко обаче пред нас се  изпречи непревземаема стена. Мисля, че именно това е мястото, от където е влезнал незаконно и @plamenk😁.

Истинският вход бе след още половин километър. Разпознахме го по огромната суматоха, която не бе от туристи, а от военни и полиция🚔. Имаше полицейски коли с пуснати буркани, но без звук, бусове на жандармерията, както и няколко военни джипа, единият от които бе оборудван с картечница.

Определено горе ставаше или вече бе станало нещо🤨, така че просто спряхме. Поведението ни привлече вниманието на няколко военни, които втренчено ни наблюдаваха. Решихме, че с оглед на ситуацията, ще е по-добре просто да продължим към тях.

Още от далеч ни дадоха знак да се отбием встрани, което ние естествено направихме. Провериха документите ни, а после и малката раничка, която носех на гърба си. Попитахме ги какво става, но те не ни отговориха. После питахме един полицай, който изглеждаше доста началнически, но и той не ни отговори или по-скоро отговори, но според него всичко било ОК.

Най-после току пред входа на Цитаделата, ни  бе разяснено, че през нощта (пада се 13-ти срещу 14-ти ноевмври) палестински бойци от „Хамас“ са изстреляли над 400 ракети по цели в Израел, а като отговор евреите са започнали масирана атака в ивицата „Газа“😯. Било много вероятно част от палестинците да са избягали в Йордания, а Израел и Палестина били на прага на нова интифада.

М, да! Нещата наистина бяха ОК!😁

Присетихме се, че самолетът ни лети през израелското въздушно пространство🤨. Това, което оставаше да се случи, бе конфликтът да се задълбочи и да спрат полетите над Израел🤯.

Междувременно в Цитаделата вече бяха стоварени два автобуса еврейски туристи, така че бяхме любезно посъветвани да стоим по-далеч от тях. Чудехме се как ли ще ги разпознаем, но скоро разбрахме, че няма да имаме проблем с това. Бяха по-строго охранявани и от самия Тръмпинатор😁.

Този регион бе ужасно нестабилен. Привидно, цареше мир и спокойствие, но в същото време можеха да те арестуват за два лафа срещу краля, да осъмнеш с вой на ракети или с новината за извършен преврат и нова гражданска война.

Самата Цитадела бе много голяма и съдържаше в себе си историята на Аман от дълбока древност. Първите доказателства за хора, бяха още от времето на неолита (каменната ера), преминаваха през бронзовата и желязната епоха, за да завършват с перси, елини, набатеи, римляни, византийци, умаяди, абасиди, фатимиди, мамелюци и т.н.

Градът е в апогея си по времето на гръцкото и римското управление. Именно тогава, той придобива своя класически вид и носи фамозното име ... Филаделфия😀.

Из целия комплекс бяха разхвърляни безброй останки, най-впечатляващи, от които бяха колоните от храма на Херкулес.

Веднага след останките на храма се намираше и археологическият музей, от който очаквахме наистина много. Както и всички останали музеи в Йордания обаче, този също бе доста беден на експонати. След като му отделихме необходимото внимание се насочихме и към може би най-запазената част на Цитаделата, която бе от умаядския период. В тази част се намираха джамията, умаядският дворец, огромният кладенец - басейн и други сгради от онзи период свързан с арабското управление на региона.

От върха на Цитаделата се разкриваше Аман в неговия истински, неподправен облик. Времето бе мрачно, а над града се носеше нещо като лека мъгла или смог. Големите булеварди се гънеха като змии между хълмовете, а над тях се стелеше безкрайна кавалкада от жълто-кафяви нискоетажни сгради. Зеленината, парковете или празното пространство, тук бяха напълно непознато явление.

Именно тук, човек можеше да си даде ясна сметка защо арабите, веднъж достигнали Европа, бяха готови на всичко, но не и да се върнат обратно. Неслучайно, когато вземахме ренат-а-кара, единият арабин 5 пъти ни повтори, че негови близки са били в България и казвали, че всичко било мнооооого зелено! А ние вяло му отвръщахме – „Да бе, зеленичко е при нас!“

Давах си ясна сметка и за нещо друго. Европа, като един голям полуостров на Азия, винаги е търпяла натиск от изток. Без значение дали  завоевателят е идвал от Мала Азия или от безкрайните степи, той винаги е идвал от изток. И това не бе случайно. Тук просто нямаше нищо, заради което да си струва да останеш. И този цивилизационен сблъсък щеше да съществува, докато свят-светува или докато едната цивилизация не погълнеше и не смелеше другата.

Докато размишлявах над бъдещето на Европа и своето собствено, станаха свидетел на поредната арабска цигания. Вниманието ми привлече банда крещящи арабета, с големи ученически чанти на гърба. В ръцете на техния неформален лидер се махаше някаква бака, която сякаш бе пълна с боя. За мое изумление, арабетата се скупчиха на отсрещната стена и с една голяма четка започнаха да мацат имената си по стената.

Това се случваше посред обяд на изключително оживен булевард. Цялата операция продължи около 10 минути, но на никой не му пукаше какво се случва. Единственият който се опита да попречи на този вандализъм бе възрастен господин с големи мустаки и куфия на главата.

Малките вандали въобще не го отразиха, а в момента, в който човекът се качи на очукания си пикап, хлапетиите започнаха да му показват средни пръсти, да се хилят и да крещят нещо, най-вероятно обиди.

Това бяха Тарек, Ахмад и сие...

Те идат ... и не са "граждани на света"...

 

 

 

 

Редактирано 6 януари, 2019 от Radnev

[Captain45]

Определено имаш дар слово и разказваш много увлекателно и интересно. 👍

А относно храната която сте хапнали може би е иракска, а не йорданска: 

4 from 2 votes

 Print

Iraqi Rice & Potato Balls

[Вероника]

На 30.12.2018 г. в 8:22, Tonitr каза:

Очаквам с нетърпение продължението...Ние ще бъдем в Йордания от 23 до 30 януари 2019 и маршрутът ни е сходен... Едва сега започвам с организацията и всяка информация е от полза. За първи път ще наемаме кола, а твоят разказ малко ме стресна 😊. 

Ние наехме кола за първи път в Йордания. Бяхме само двете.  Това според нас е безспорно правилно решение. Нямахме никакви проблеми с колата- Peugeot 301 автоматик. Избрахме я от rentalcars на Europcar. Даже ни направиха подарък - безплатно ни дадоха втори шофьор.

Ползвахме основно   maps.me и Google.maps като резервен вариант. 

Малко смелост и добра подготовка ще свършат работа, но решението трбва вие да си го вземете.  

Редактирано 7 януари, 2019 от Вероника
Грешка

[Masmiya]

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Kibbeh

Тези топчета се наричат Куббе (или Киббе) и са наистина много популярни в левантскана кухня (Ливан, Сирия, Йордания, Палестина). Има различни вариации, ядат се и сухи - пържени, и сготвени в сос като манджа.

[Radnev]

На 7.01.2019 г. в 9:31, Вероника каза:

Ние наехме кола за първи път в Йордания. Бяхме само двете.  Това според нас е безспорно правилно решение. Нямахме никакви проблеми с колата- Peugeot 301 автоматик. Избрахме я от rentalcars на Europcar. Даже ни направиха подарък - безплатно ни дадоха втори шофьор.

Ползвахме основно   maps.me и Google.maps като резервен вариант. 

Малко смелост и добра подготовка ще свършат работа, но решението трбва вие да си го вземете.  

На първо място да се извиня, че ви забравих имената🌹. Но нали ни беше първа магеланска среща. Всички хора са нови и непознати. На повечето имена и никове се разминават.....

---------------------------------------------------------------------------------------

По-важното сега е друго:

Еееееее, колко си лаконична само ... Айде, не се стеснявай, сподели нещо по-пикантно де😉.

Няма вариант, при който две добре изглеждащи жени се мотаят сами из арабска държава и не им се случва нищо по-така😀.

Иначе ви поздравявам за куража. Две жени тръгват самостоятелно, за пръв път са в арабска държава, за пръв път вземат кола под наем и това се случва в арабския свят. 

Тук има много хора, които са били къде ли не, но понякога начина, по който правиш нещата е по-важното нещо.

Браво👍.

Редактирано 9 януари, 2019 от Radnev

[patilana]

преди 5 минути , Radnev каза:

начина, по който правиш нещата е много по-важното нещо.

Не понякога, а винаги, ако ми позволиш волността да внасям поправки.

[Radnev]

преди 8 минути , patilana каза:

Не понякога, а винаги, ако ми позволиш волността да внасям поправки.

Напълно съгласен!!!

Но се опитвам в изказа си да не налагам мнение, че понякога ме обвиняват точно в това.

Изпусна да се помотаеш из Йордания. Ти пък щеше да си сам-сама, посред нощ из сокаците на милионния Аман😁.

Та, като си ми хвърлила ръка, да продължа с нашите нощни лутания из Аман.

[patilana]

Давай де, къде се заплесна !

Изпуснах си аз и това е !  Ама тя Дани е виновна, дето не се съгласи с "Ибрахимчо " . То момчето Лично щеше да ни развожда, а тя - цената, та цената.

[Radnev]

Глава ДВАНАДЕСЕТА.

Аман – Нощни лутания из Абдали и Рейнбоу.

Прибрахме се в New Park Hotel по тъмно. Не  си помням какво сме яли, но предполагам, че е било нещо на крак. Докато се наливахме с високоалкохолна йорданска бира🍻, реших да проверя какво се бе случило по света. Новата близкоизточна драма между Израел и Палестина се затягаше, а йорднаските телевизии, без изключение излъчваха само и единствено тази новина📺.

По-важното за мен обаче бе съобщението, което бях получил по Viber от Невена. Няколко минути, след като сме излезли от хотела, тя ми бе писала, че е готова и чака да й се обадя, за да й кажа къде да се чакаме. С оглед цената на интернета в Йордания, която бе 20лв./МБ, аз естествено не бях влизал в интернет цял ден, така че се бе получило доста тъпо😟. Е, в крайна сметка се чухме по телефона на хотела, като си говорихме бая време, но определено не беше същото.

Бе време да излизаме. Бяхме решили да се разходим до луксозния квартал Абдали и веселата улица Рейнбоу стрийт. Оказа се, че хотелчето ни е на много ключова позиция. Освен, че бе до сами даунтауна, то се намираше и на нормално разстояие от набелязаните цели. Понеже бяхме пили бира Петра (само 13%😁), решихме да вземем такси, което ни коства смешните 2JD.

След няколко минути бяхме в подножието на Абдали. Използвам тази дума неслучайно. Навсякъде около нас се извисяваха високи, модерни сгради. На фона на цялостния облик на Аман, Абдали изглеждаше като от друга планета. Около нас светеха неонови надписи, всичко бе лъснато и чисто. Имаше само един проблем – нямаше никакви хора😕.

Най-после срещнахме някакъв европеец, който въртеше кросче около небостъргачите. Той ни разясни, че животът тук е съсредоточен на т.нар. „Булевард,“ който е строго охраняван и представлява затворена улица между самите сгради. Реално се движехме успоредно на него, така че бързо го намерихме.

На „Булеварда“ всяко влизане или излизане се извършваше през скенер. Аз минах без проблем, но Генчо бе натъпкал в джобовете на якето си сума непотребни боклуци, та се бе издул като истински „шахид“. Така, че го отбиха в страни и го провериха с мобилен скенер. Най- после бяхме на „Булеварда“, който бе дълъг най-много 500 метра. Тук европейците бяха болшинство, виждаха се и модерно облечени жени. След като прекосихме „Булеварда“ 3-4 пъти, решихме да влезнем и в близкия мол (Abdali Mall).

И тук всичко бе лъскаво и чисто. Обстановката по-скоро биеше на Дубай, отколкото на Аман. Затова допринасяха и мотаещите се наоколо араби, според мен саудитци, които бяха облечени в бели чаршафи и черно-бели куфий. Другият голям парадокс на Абдали бе това, че тук може би видяхме повече забулени с бурки жени, отколкото в цяла Йордания въобще😯. Според мен една от причината бяха именно саудитците, които явно бяха налазили Абдали в едно с харемите си.

В това отношение станахме свидетели на случка, която бе едновременно смешна, абсурдна и малко тъжна. В едно от кафенетата бяха седнали пет, видимо млади момичета с бурки, които пиеха чай или поне се опитваха да го правят. До него момент не се бях замислял, че бурката няма дупка на устата, така че ако трябва да ядеш, пиеш или правиш нещо друго с уста, реално трябва да махнеш бурката или поне да я навдигнеш. Дори и при повдигане обаче част от лицето се откриваше, а в случая срещу праведните мюсюлманки се бяха настанили двама неверници, като нас🤨. За да предпазят женската си чест, момичетата толкова леко повдигаха бурките си, че накрая се случи най-очакваното нещо на света. Едната от тях изля чая в пазвата си. Стана ни ужасно смешно, но с много зор успяхме да се въздържим. Явно чая бе горещичък, защото момичето скочи като ужилено и черната мантия, с която бе облечено се навдигна почти до едното й коляно. И тук видях още нещо, над което никога не се бях замислял. Как всъщност тези жени се обличат под мантиите си? Момичето носеше хубави обувки, които изглеждаха и доста скъпи, а нагоре бе облечена в нещо, което бе силно впито по тялото й. В този момент осъзнах, че под мантийте си, тези жени се обличаха, гримираха и контеха като всички останали! А до скоро си мислех, че отдолу ходеха с някакви раздърпани дрипи.

Само можех да си представям, що за мъчение е за една жена да се наконти като за последно и накрая да нахлузи омразния чаршаф, за да скрие всичко, което има да покаже. Е, това вероятно не важеше за някой миндил, но за повечето жени със сигурност беше така. Ако някой не знае, „миндил“ е арабска дума и в Йордания си беше баш на място😁. Означава хартиена кърпичка и се произнася с двойно „и“ и меко „л“ накрая.

В края на пътуването ни, когато вече бяхме обръгнали и въобще не ни дремеше, само чакахме някой да се залепи за нас и го започвахме: „Не, не искам кърпа за глава, но бих си взел един миндил!“😂 / „Не, нямам нужда от екскурзовод, но един миндил, би ми дошъл много добре!“ 🤣🤣.

След Абдали се насочихме към Рейнбоу стрийт. На таксиметровата стоянка имаше нещо като отговорник, който ни направи оферта за 5JD. Казахме му, че преди малко сме дошли от Рейнбоу за 2JD. Този беше доста бял и се държеше възпитано. След маса изгубено време, през което всички можехме да направим нещо много по-полезно с живота си, се спазарихме за 3JD. Рейнбоу се намираше малко по-далечко, така че 3JD бе справедлива цена.

Шофьорчето не знаеше грам английски, но пък караше като бесен. На слизане очаквахме някаква разправия, но човекът си взе трите динара и потегли за нови поръчки. Рейнбоу стрийт бе много по-дълга от „Булеварда“ и представляваше много приятен микс измежду заведения, типична арабска архитектура и подреденост. Въобще целият квартал, в който бяхме попаднали бе high level. Наоколо се ширеха големи къщи с дворове и зеленина, тук-таме се забелязваха разни посолства и консулства. Лошото бе, че бяхме пристигнали твърде рано и народът все още не бе налазил заведенията, така че някак си не успяхме да усетим истинския дух на улицата.

След като се мотахме известно време, решихме да си ходим. Като разстояние New Park Hotel не бе далеч. Проблемът бе, че за да стигнем до него трябваше да минем през няколко джебала (хълма). Както съм писал и преди, големите булеварди на Аман се движат около хълмовете, така че можеше да следваме и тях, но щеше да падне голямо обикаляне. Така, че макар и против волята си, решихме да цепим направо, което означаваше, че щяхме да се заврем из кривите и тъмни амански сокаци🤨. 

Казвам ви честно, не е готино! А като капак, точно когато мислехме, че неприятната част е свършила, попаднахме в някакъв пропаднал покрит пазар. Арабите обаче си го бяха покрили по техните стандарти, така че трябваше да ходим полупреведени под опънати брезенти, махащи се найлони и дрънчащи тенекии. Беше доста тъмно. Тук-таме мъждукаше по някоя слаба крушка. Около сергиите бяха налягали някакви хора, които вероятно бяха продавачи, но на мен по-скоро ми приличаха на скитници. Някои ставаха и ни гледаха втрентено, други се движеха, но в тъмното изглеждаха като привидения🎃.

Аз имам лека клаустрофобия, която тук започна силно да се изостря. Върнах се 15 години назад във времето, когато се бяхме засилили за мач на Левски, но нещо объркахме трамваите и вместо на „Ген. Вазов“, се озовахме на „Ген. Николаев“, та за по-пряко решихме да минем през подлеза на „Подуяне“. Тогава все още не го бяха разчистили и долу имаше цял скитнически град. Тогава обаче бяхме бедни студентчета, а сега изглеждахме като фрашкани с мангизи американци🤠. Това също бе много странно – сума пъти ни питаха американци ли сме😕? (Имам чувството, че част от проблемите ни идваха и от това). В крайна сметка, макар и със зор, намерихме някакъв изход и изскочихме в средата на даунтауна, където животът кипеше с пълна сила. Не можехме да повярваме, че на фона на целия трафик, коли, хора и движение е възможно, само на трийсетина метра по-надолу да съществува подобна дупка🤨.

Казахме си, че щом тук не си изпатихме, значи няма кой да ни избомби в тая държава. Все пак се зарекохме (за пореден път😄), да не се завираме из подобни дупки и тръгнахме да търсим някаква кебапчийница за местни отрепки, сред които вече бяхме започнали да се вписваме твърде добре😁.

 

П.П. Обобщената ми оценка за Аман.

Градът не блести с нещо особено. Амфитеатърът и Цитаделата са сериозни забележителности, но не са нещо невиждано. В даунтауна ще  срещнете очи в очи арабския хаос, но нито е толкова пръснато, нито е толкова хаотично, колкото очаквах. Реално градът няма истински център. Даунтаунът е съвкупност от улици, които взети заедно представляват една голяма чаршия. Модерното предградие Абдали е твърде малко, а Рейнбоу Стрийт е една улица.

Въпреки това цялостната ми оценка за Аман е положителна. Прекарахме там цели два дни, през които натрупахме много впечатления, повечето от които положителни. Ако сте били в големи арабски градове, Аман едва ли би ви впечатлил. Ако обаче искате да видите Йордания в истинския й завършен облик, Аман е задължителен. Най-малкото поради факта, че за Йордания, това е единственият град в истиснкия смисъл на думата. Разбира се, като градове не изключвам Мадаба и Акаба. Първият обаче е толкова близо до Аман, че реално го броя като негово предградие, а вторият е прекалено нов и твърде туристически. До Ирбид, за съжаление не успяхме да стигнем и ще съм безкрайно щастлив ако някой сподели впечатления от първо лице.

Редактирано 9 януари, 2019 от Radnev

[mililia]

@Radnev, напълно съм съгласна с оценката ти за Аман. И моето усещане за града е положително. За разлика от теб, ние в такива гета не сме попадали, но минахме пеша късно вечерта някой и друг сокак. Не сме се чувствали заплашени по скоро искахме бързо да се махнем от по тъмните и затънтени улички, но това не се основаваше на нещо обективно. Даже вечер се сещах за @patilana и се чудех защо я спряхте да дойде в града, тъй като аз не усетих разлика от европейски град. 

За мен, честно казано най-приятно прекараното време в Йордания беше в Аман. Два дни с три нощувки изкарахме в града и не съм скучала, даже още време можех да убия там. Не успяхме да видим Уебде, а тук @Nevena @Masmiya го препоръчаха като приятна зона. 

Да ти кажа и ние се размотавахме по две по три жени из града и никой не ни е закачал. 

Редактирано 9 януари, 2019 от mililia

[patilana]

Така де, значи добре съм си мислила за Абдалито и Рейнбоуто, и то вечерта .

Ми спряха ме, защото се изплашиха да не ме откраднат арабите. Ти, Еми, си изглеждаш супер, а аз изглеждам добре отвсякъде - там е разликата.

Шегата настрана - Амман е столица и като такава явно не бива да се пропуска.