дневник Йордания – приключенията на двама бугари и една бракма из арабския свят.

[Radnev]

@mililia Радвам се, че и на теб ти е харесало, защото остaвам с впечатлението, че повечето хора били там са по-скоро с негативно впечатление. В случая обаче има и нещо друго. Повечето просто са минали през него или са му отделили не повече от няколко часа, а Аман не е град за няколко часа, дори не е и град за един ден. За да разгледаш града и поне малко от малко да го усетиш, трябва да му отделиш време. А за вашето пътуване, доколкото си спомням, бях видял снимка, на която присъстваха поне 10 човека и поне половината бяха magelanci???

Що се отнася до разходките на @patilana, ние само давахме съвети, решението си го е взела тя самата😀. Но аз лично продължавам да смятам, че решението и е по-скоро правилно. За няколко часа в нощен Аман едва ли щеше види кой знае колко, а и сама жена е различно от няколко жени🙄.

Само като я гледам каква е ухилена на профилната снимка и вече и бера кахъра😁.

 

[Radnev]

Глава ТРИНАДЕСЕТА.

"Джераш или Древната Гераса"

Първоначалната ни идея бе след разглеждането на Аман да се отправим към намиращата се наблизо Мадаба, която се явяваше и център на християнската общност в Йордания. С оглед на проблемите ни с рент-а-кара, който очаквахме да се строши всеки миг, решихме че най-добре би било, първо да направим най-голямото и най-забележителното, пък после каквото ще да става😀.

Така плановете ни от Мадаба, бяха пренасочени към древния римски град Джераш и намиращата се в близост до него умаядската крепост Ажлун.

Закусихме набързо и вече бяхме пред колата. Докато чаках Евгени, пред мен спря малко червено Пежо. Караше го възрастен плешив арабин с голяма брада. Арабинът подаде големия си нос през отворения прозорец и любезно поздрави. Последваха добре заучените по тези земи учтиви въпроси и отговори. От къде сте? Как сте? Welcome in Jordan!!! Тук всичко започваше с учтивост. Дори смъртните врагове, първо трябваше да се поздравят, да попитат как са семействата им, да си пожелаят всичко най-добро и после вече можеше да се изядат живи.

Този сценарии го бях виждал за n-ти път, така че бях подготвен. Не искам да натоварвам разказа с излишни дреболии, но тази случка ще я разкажа. Мисля, че тя много добре илюстрира защо мнението ми за местните се разминава в толкова голяма степен с това на много други посетили страната.

Подушил лесна плячка, арабинът вече бе подал цялата си глава извън стъклото. Попита ме за къде съм? Аз съответно го излъгах😁, че съм за Абдали. Оня се ухили и ми каза, че може да ме хвърли. Аз, разбира се бях за Джераш, а рент-а-кара, макар и пълна бракма бе зад гърба ми. До този момент, този човек изглеждаше като най-милият, услужлив и готин старец на света. И ако за повечето хора случката приключва някъде тук, за мен едва сега започваше.

Попитах го дали ще бъде free. Арабинът пусна мазна усмивка и ми каза с най-убедителния си тон, че Абдали е на поне 15 км.😁 от тук, така че все пак ще трябва да ми вземе някаква дребна сума. След още малко обяснения и сумата бе уточнена – 5JD. Разговорът продължи с така традиционния за тези земи пазарлък. Накрая "офертата" бе свалена до 3JD, но арабинът не искаше и дума да чуе за по-малко.

А вчера вечерта, бяхме ходили до Абдали, който бе на точно 4 км. от New Park Hotel и таксито ни взе 2JD😐.

Докато арабинът се опитваше да ме убеди колко голяма услуга ми прави, дойде и Евгени. Хвърлих багажа в колата и потеглихме пред стъписания поглед на дъртия мошеник.

Разстоянието от центъра на Аман до Джераш бе около 60 км., така че след около час бяхме там. Това, което ме изуми бе, че останките на Джераш се намираха по-средата на града. Обикновено, в подобни случаи, старите градове биваха изривани от лицето на света, за сметка на новите. Тук обаче това не се бе случило и Слава Богу, защото това, което видяхме бе страхотно и според мен е абсолютно задължително за всеки посетил Йордания.

Градът е основан през III в. пр. Хр. от древните гърци и носи името Гераса. Заемащ перфектна локация, контролиращ търговските пътища за подправки и тамян, градът бързо става член на федерацията на най-могъщите гръцки градове, наречена „Декаполис“. След гръцкия период, следва и римският, през който градът се превръща в най-развития за целия регион на Близкия Изток. Кипи изключително строителство, а градът получава прозвището „Антиохия на Златната река“.

Още на входа ни посрещна „Адриановата арка“, построена в чест на едноименния император посетил града през 130г. сл. Хр. Според изследователите в оригиналния си вид Арката е била двойно по-голяма, но за съжаление надстройките и не са издържали на времето и катаклизмите, така че към настоящия момент е останала само основната й част, която дори и в този си вид е висока 11 метра.

 

След "Адриановата арка", следваха множество порти, които на друго място биха изглеждали феноменално, тук обаче биваха подминавани някак си между другото.

В тази начална част на комплекса се намираше и Хиподрума, на който веднъж дневно се провеждаха импровизирани състезания с колесници. За съжаление обаче ние не знаехме за тази атракция и бяхме пристигнали твърде късно.

Освен всичко друго тук бе сниман и един от special епизодите на Top Gear. В онзи епизод Джеръми Кларксън (Орангутана), Ричард Хамънд (Хамстера) и Джеймс Мей (Бавния) бяха приели ролята на трите влъхви, които се придвижваха от Ирак до Светите земи, през Сирия и мястото, който екипът на BBC бе избрал за снимки в Йордания не бе нито Петра, нито Уади Рум, а именно Джераш.👍

Всеки град по света можеше да се гордее само с това, което бяхме видели до момента. Истински впечатляващата част на Джераш обаче тепърва предстоеше. След поредната грамаданска порта се озовахме в средата на идеален овал, обримчен от могъщи колони.

Това бе "Форумът на Гераса", по-извесетн като „Овалният площад“, който се явяваше и централно място за древния град. Невероятният площад свързваше главната улица на Гераса по-известна като „Кардо“ с „Храма на Зевс“. А малко зад тях бе и огромният амфитеатър. Общият ефект на тези забележителности, подредени една след друга бе умопомрачителен, като отговорно мога да заявя, че на моменти засенчваше дори и Рим.

Да, Петра е главозамайваща, но тя вдъхновява колкото с построеното от човека, толкова и със своята екзотичност, в едно с невероятната скална природа. За разлика от нея Джераш е изцяло човешко творение и именно там всеки може да си даде ясна сметка защо набатеите не са римляни. Джераш е символ на любовта към детайла, пропорциите и красотата. Това е археологически шедьовър, в който се сблъскваш лице в лице с една изчезнала цивилизация (най-великата цивилизация), в която всеки камък, всяка песъчинка има своето място и нейното предназначение е не просто да върши някаква работа, а да я върши красиво.

Или казано с други думи – ако искате да видите човешкия стремеж към съвършенство, под формата на хилядолетни останки, то Джераш е най-точното място.👍

Честно казано не виждам смисъл да описвам всяка една от безбройните забележителности на Джераш, в едно с нейната история. Много по-важно за едно място е усещането, духа, настроението и емоцията, а Древната Гераса носеше всичко това в себе си.

„Храмът на Зевс“:

 

Дългата над километър централна улица, наречена „Кардо“:

„Великият храм на Артемис“:

Западната порта:

Южният и Северният амфитеатър:

Както и безброй други древни сгради, щрихи и детайли:

 

 

Това бе Джераш или Древната Гераса!

Ако си падате по подобен тип места, Джераш е абсолютно задължителен. Ако ли не ... всеки решава сам за себе си😀.

Редактирано 11 януари, 2019 от Radnev

[Radnev]

Глава ЧЕТИРИНАДЕСЕТА.

"От Ажлун до Мадаба".

Джераш ни бе харесал страшно много, така че и времето, което му отделихме бе подобаващо. Трябваше много бързо да се придвижим към Ажлун, където ни очакваше никога непревземаната от кръстоносците арабска крепост.

Разстоянието между двата града бе не повече от 30 км., така че трябаше да се придвижим бързо. Пътят бе полупланински и имаше доста завои. Това, което ни направи най-голямо впечатление бе колко различна като природа е Йордания в северната си част в сравнение с южната. Докато в долната част на страната се бяхме нагледали на жълто-кафяви камъняци, тук зеленината, макар и не толкова обилна, колкто ни се искаше, определено доминираше. Виждаха се разорани нивички, редуваха се масиви от маслинови дръвчета и финикови палми, а на места имаше дори и борови горички. 

Междувремнно спряхме и в някакво селце, където ни сгънаха по бърза шаурма. Гледайки картата си мисля, че е било Sakib🙄.

Момчето, което ни приготвяше храната, спазвайки всички хигиенни изисквания, ползваше найлонова ръкавица. Подобно нещо не бяхме виждали дори и в центъра на Аман😀. В същото време обаче найлоновата ръкавица бе само на едната му ръка, а реално нашата храна се пипаше с другата, на която нямаше ръкавица😁. Не сме гнусливи, така че това нямаше никакво значение, но просто бе комично😄.

Бяхме пред портите на Ажлун няколко минути след четири. Оказа се, че посетителите се пускали само до 16:00 след обяд😯, така че трябвало да си ходим. Отдавна бяхме разбрали, че правилата в Йордания са нещо твърде относително, за да се спазват, така че започнахме кандърми. След като добавихме 2JD (по едно на човек) към Jordan Passa😀, най-после бяхме допуснати, но с уговорката, че до 20 минути трябва да сме разгледали.

В сравнение с Керак и Шобак, крепостта на Ажлун не бе голяма. В сравнение с Al-Karak, дори бих казал, че бе истинско джудже. Местните обаче много си я харесваха и хвалеха, и причините за това бяха две. На първо място, тя бе построена от династията на арабските аюбиди, които по време на кръстоносните походи са владели части от Египет, Сирия, Месопотамия и Южна Арабия. А на второ, крепостта никога не бе превземана от кръстоносците.

Доколко крепостта бе строена от аюбидите, оставаше твърде спорно, с оглед на факта, че на третия етаж намерихме останки от византийска църква. Централният кръг на мозайката изобразяваше хляба и рибите, с които Исус бе нахранил 5000 човека.

Как тази църква се бе озовала на върха на аюбидския бастион, никой не можа да ни обясни, включително и уредникът на малкия музей🤨, намиращ се в основата на крепостта.

Междувременно виждахме как зад нас идват още туристи, които вероятно също влизаха по трънската схема „руце в руце“, която тук силно се котираше😅. Това бе добра новина, която ни даде възможост да се мотаме из крепостта много повече от отпуснатите ни 20 минути.

А на върха на цитаделата осъществихме приятна среща с наша „стара“ позната от Джераш.

Това бе Роза от Перу, която всъщност живееше в Ел Ей😀. Роза бе една дребна сладурана на неопределена възраст. Пластичните хирурзи определено се бяха справили с несъмнен успех. Роза бе оставила мъжа си някъде из лъскавите хотели на Мъртво море и с такси бе тръгнала да опознава забележителностите на Йордания. За пръв път я срещнахме на северния амфитеатър на Джераш, където Евгени и прави цяла фотосесия. После се засякохме и на други обекти из древния римски град, та фотосесията продължи. За Ажлун не беше и чувала, но след като научи от нас, решила спонтанно да го посети. За съжалени снимките с Роза са изчезнали някъде и много ме е яд🤯.

Излязохме от Ажлун почти по тъмно. Бе време да поемем към Мадаба, която се явяваше и център на християнската общност в Йордания. Навигацията ни прекарваше през Аман и за 90 км. път ни отреждаше над 2 часа пътуване. Лошото бе, че минаването през Аман щеше да стане в пиков час, а още по-лошото бе, че току преди града, „Навигона“ взе, че се скапа😕.

На хартия, трябваше да караме все направо и да следим табелите за летището. На практика обаче нещата не бяха толкова лесни, следователно бързо се объркахме😄. Вместо на летището отново се озовахме пред Абдали. И от тук насетне започна едно наистина голямо лутане. Спирахме – питахме – всеки ни насочваше на някъде, но излизане от Аман нямаше. След много обикаляне, най-после излязохме от Аман, но не и в правилната посока, така че отново трябваше да се върнем в града.

Спасението ни се оказа много бял йорданец, по-вероятно чужденец, който ни каза, да го следваме. За разлика от нашата допотопна бракма, която отдавна беше свършила за света, спасителят ни бе яхнал истинско чудовище.

Този звяр разполагаше с 5.7 литров двигател и над 400 коня мощност😯, срещу които ние можехме да извадим 1.2 литров малолитражен утрепан автоматик със 72 коня.

Казано с други думи, трябваше да следваме огнедишащ американски дракон ...

... с нашето детско подобие на жабока „Кърмит“ 😅:

Горкото Пежо просто нямаше сила, а свръхбавният автоматик изключваше почти всякаква възможност за бързо преустройване. Слава Богу, колата на нашия спасител бе повече от забелязваща се, така че дори и да изоставахме го виждахме мнооого от далеч.

Така, макар и с не малко рисковани маневри, някъде на излизане от Аман успяхме да го стигнем. Там някъде, човекът отби в страни и спря. С оглед натоварения трафик, едното платно остана блокирано и зад нас за секунди настана мазало. На него сякаш не му дремеше особено, така че без да бърза, ни обясни подробно какво да правим от тук насетне.

На практика вече бяхме на самия изход на Аман, така че се бяхме ориентирали, но го изслушахме внимателно, благодарихме му горещо и отпрашихме за Мадаба, която бе на не повече от петнайсет минути път😀. 

Редактирано 16 януари, 2019 от Radnev

[Damb]

Чакаме с нетърпение следващата глава от разказа....

[Radnev]

Глава ПЕТНАДЕСЕТА.

„Древните църкви на християнска Мадаба “.

Мадаба е особен град. Бих казал град на противоречия. Той или ще ви допадне много, или ще се превърне в безцелно разпиляно време, от и без това краткото ви пътешествие в Йордания. Забележителностите на града са много и по своему уникални. В същото време обаче не са нещо грандиозно, пръснати са, а някои от тях са почти неоткриваеми. Така, че преди да тръгнете за Мадаба, проверете добре какво представлява градът, дайте си ясна сметка за неговите забележителсности, както и за собствените си желания.

Мадаба е много близо до Аман и спокойно може да бъде приет за негово предградие. В същото време обаче Мадаба не е Аман!

Има един друг град в Йордания, който също влиза в сметките на всички, а накрая никой не стига до него. Това е Ас-Салт. В случая знам, че @plamenk и @mililia са били в Ас-Салт, пък макар и по тъмно и за малко. Така, че ще се радвам ако споделят някакви впечатления от града, който засега остава terra incognita за почти всички magelanci. 

Що се отнася до Мадаба – на мен ми хареса и то много! Там видях Арабия по начина, по който си я представях - пръсната, хаотична и неорганизирана. Мадаба бе едновременно център на християнската общност в Йордания и в същото време най-арабски изглеждащия град, който посетихме. Миксът между християнска и мюсюлманска култура, бе довел до неща, които трудно можеха да се видят, където и да било другаде. В едната част на града виждахме модерно облечени жени с тесни дънки и ботуши, а в другата, забулени в бурки жени, които в заведенията за хранене бяха отделяни от нас със специални заграждения. В старата част на града се бе разпростряла огромна шарена чаршия, а рамо до рамо стърчаха минарета на джамии и куполи на огромни църкви. Тук липсваше както задъхаността на столицата Аман, така и туристическата истерия, обхванала южната част на страната. Дори търговците пръснали стоките си из старата част на града, бяха обхванати от някаква арабска леност и безгрижие, така че почти не ни обръщаха внимание...😀

 

*** 

Пристигнахме в Мадаба по-тъмно. И макар хотелът ни да се намираше на лесно място го намерихме трудно. Още тук, виждах, че Мадаба ще бъде един доста пръснат и хаотичен град, което за мен бе добра новина. Все пак бях дошъл в Арабия🤠.

Оказа се, че почти всички хотели в Мадаба са разположени на една улица и като цяло предлагат еднакви условия. Нашият бе Rumman Hotel, а домакините ни бяха изключително любезни. Паркирахме Пежото срещу хотела и се настанихме. Евгени си бе наумил, че след като сме сред наши хора – християни – тук алкохолът ще се лее като река😁🍾🍷🍺.

В действителност Liquor Store имаше навсякъде. Цените обаче бяха главозамайващи, така че от тук насетне решихме да го играем въздържатели😆. И понеже бяхме сред „наши“ хора, тази вечер щяхме да бъдем по-ларж, така че излязохме на ресторант. Имам предвид истински😉 – с маси, сервитьори и т.н. Бях си сложил лимит от 10JD, но Генчо нали си е лаком – айде, да опитаме тази разядка, айде онази – накрая му изгубих сметката на кое колко беше и естествено ни надписаха и то доста🤨. После пък на Генчо му се припи натурален сок и с целия си акъл реши да си вземе от най-близкия Liquor Storе, та и там хвръкна една десетка (в лева, Слава Богу). Дори и минималното разсейване в тази държава се наказваше мигновено😆.

На сутринта закусихме добре и бе време да се запознаем с потайностите на християнска Мадаба. Мислехме, че сме далеч от центъра, така че ползвахме колата. Натрупаните от предишната нощ впечатления се затвърждаваха изцяло.

След 5 дни в Йордания най-после виждах това, за което бях дошъл – Арабия в нейния най-неподправен облик. Градът не бе голям, но движението бе здраво задънено. Повечето коли бяха стари очукани бараки. Особено атрактивни бяха разни пикапи, камиончета или бусове, повечето от които ползваха части от най-различни видове превозни средства😁. Жилищните блокове бяха малки и неугледни. Разни хора сновяха във всякакви посоки, като пресичаха уличните платна без въобще да се съобразяват с автомобилите, които по чудо спираха на сантиметри от тях. Това бе Мадаба и определено ми харесваше!👍

Най-после достигнахме и The New Ortodox Schools For Boys. Тук не се шегуваха! Без значение дали си мюсюлманин или християнин нещата между мъже и жени се вършеха по отделно. Като се замисля в това може и да имаше някаква логика, но това са размисли за друга тема...😕

За нас The New Ortodox Schools For Boys бе важен ориентир, така че паркирахме в близост до него и се впуснахме из потайностите на града.

Първата ни цел бе византийската църква „Св. Георги“. Построена през 530г. сл. Хр., тя бе известна с невероятния си мозаечен под с карта на „Светите земи“. В оригиналния си вид картата е била с размер 6 на 16 метра, а за изграждането й са били използвани над 2 милиона разноцветни каменни парченца. Това бе колосален труд, от който за съжаление към наши дни се бе запазила само четвъртина.

Освен с мозаечния си под, църквата впечатляваше и с невероятните си икони, като всички бяха правени от мозаечни парченца.

Църквата бе страхотна, така че започвахме деня повече от силно.

След като минахме през православната църква на Мадаба, бе време да посетим и католическата. Входът и на двете не бе част от Jordan Passa, така че се наложи да платим по 1JD за църква. На фона на космически завишените цени за Петра и сериозно преекспонирания Уади Рум, където разни гримирани недоразумения се опитваха да ни изцедят на всеки метър, тук входовете се равняваха на жълти стотинки😀.

Католическата църква „Св. Йоан Кръстител“ също имаше какво да предложи. Мястото се водеше за изключително свято, поради факта, че съхраняваше главата на самия Йоан Кръстител, който бе и нейн патрон. Е, в действителност поне пет места по света претендираха, че пазят главата на бележития светец, но в случая ние бяхме в йорданската й обител, така че приехме, че тя се намира именно тук.

Първо направихме обиколка на катакомбите, които се оказаха доста по-големи от очакванията ни.

И ето, че най-после се озовахме пред светинята, която в слуая бе под формата на мраморен бюст. Истинската глава се пазеше на много охранявано и тайно място, като се показваше едва  веднъж годишно😟.

А как всъщност бе погинал този свят човек, името на когото носех и самия аз? Понеже разбрах историята именно там долу, из катакомбите на католическата църква „Св. Йоан Кръстител“ в Йордания, ще я предам именно тук: 

„Йоан Кръстител, като свят и смел човек, който се борел срещу злото, без значение от неговата форма, заклеймил тогавашния еврейски цар, който се бил оженил за жената на брат си. Царят много се ядосал, но не сторил нищо лошо на Кръстителя, защото целия народ, а и сам той го почитал като пророк. Но царицата не могла да си намери място от гняв. Тя решила на всяка цена да погуби Йоан и само чакала сгоден момент за това.

И моментът скоро настъпил.

Царят празнувал рождения си ден. А неговата красива дъщеря танцувала толкова божествено, че той и обещал всичко, включително половината си царство. Девойката, посъветвана от майка си, имала друго желание - главата на светеца - която скоро й била донесена на златно блюдо.

Преданието твърди, че за ужас на всички присъстващи отсечената глава проговорила и всички чули упрека на свети Йоан към царя:

-  Не биваше да водиш братовата си жена!“

Измислена или не, някъде и на някого, тази история се бе случвала и вероятно щеше да се случва още много – много пъти ...😐

След катакомбите бе ред и на камбанарията. Качихме се точно преди богослужение, така че ни бе отдадена честта да ги ударим. Отгоре видяхме, сякаш на длан и целият град, който от тази точка не изглеждаше никак зле. Джамията бе някъде далеч под нас и на фона на християнския храм изглеждаше, повече от дребна.

Нещото, с което църквата ме впечатли в най-голяма степен обаче бе иконописта.

На първо място, тук не се наблягаше на Исус и Божията майка, а на живота на светеца Йоан Кръстител. Най-впечатляващо обаче бе нещо друго. Без да сравнявам качеството на изпълнението, най-отговорно мога да заявя, че иконописта в тази църква излъчваше жизненост, яркост и човешка неподправеност, каквато не бях виждал дори и в ренесансовите църкви на Флоренция.

След като приключихме с „църковния“ туризъм😀, бе време да се прехвърлим и към археологическите забележителности на Мадаба, които не бяха хич малко.

Първо обаче трябваше да хапнем нещо. Погледът ни привлече някаква местна дюнерджийница с гръмкото име „Д-р Шаурама“😆.

 

Редактирано 20 януари, 2019 от Radnev

[Captain45]

Относно As-Salt бях решил да мина навръщане от Ажлун към Аман, за да не се връщам по същия път от който дойдохме и за да минем през долината на река Йордан. А в As-Salt бях набелязъл и два музея, които видях в джордан паса. Предварително ги бях сложил в навигацията, като местоположението го бях взел от гугъл. Понеже ни беше доста дълъг ден пристигнахме след 17 ч. някъде на свечеряване и съответно в час пик, а музея се намираше в центъра на главната улица от където минаваше целия трафик. Намерх едно местенце за паркиране точно 150 метра преди отбелязаните GPS координати в навигацията и паркирах колата. От там продължихме пеша към въпросния музей. Да, ама на мястото където според гугъл трябваше да е музея видяхме това:

 

"Кипеше" строителство, а като погледах сега датата на снимката от гугъл, явно кипи още от 2017 г. Та като се опитах да попитам няколко местни къде е аджеба този прословут музей, никой не успя да ми каже. Вече беше станало доста късно, а ни предстоеше влизане в Аман и решихме да не търсим другия музей, а да отпрашим директно към Аман. Самото градче е малко, типично арабско, но не успяхме да го разгледаме кой знае колко много.

А относно Мадаба ни хареса много. Ние бяхме отседнали точно в центъра срещу църквата и от там успяхме да обиколим всичко което бяхме набелязали за разглеждане преди да тръгнем към Аджилон. От там си купихме страхотни фурми на много добра цена. А търговците не бяха агресивни и ако ти не проявиш интерес не ти досаждаха. Даже като попиташ за цена ти казват една и после сами я смъкват без да се пазариш 🙂 

[mililia]

Ние въобще не стигнахме до Ас Салт. Трябваше да го посетим след Джераш, но този ден през цялото време валя проливен дъжд. Когато казахме на шофьора да ни закара там, той се зачуди къде точно да ни закара защото не знаеше какво можем да видим там. Проведе няколко телефонни разговори, но така и от неговата фирма не можаха да решат къде да ни водят. В крайна сметка мокри и премръзнали от дъжда, докато се чудим какво ще гледаме, решихме да се прибираме в Аман. Така, че нямам идея що за град е това. Шофьорът ни каза, че мюсюлманите ходели на туризъм в АсСалт, но че за нас нямало нищо интересно. Не знам, в нета имаше хубави снимки от града, но ние не така и не стигнахме до там. 

А на мен Мадаба не ми допадна, но вероятно причината е краткото време и хаоса в трафика по обяд. 

Редактирано 20 януари, 2019 от mililia

[Radnev]

Глава ШЕСТНАДЕСЕТА.

„Мадаба – градът на древните мозайки “.

"Д-р Шаурама" бе нещо като малко ресторантче и се намираше в дъното на една закътана уличка. Бе пълно с хора, все местни, така че се настанихме на една масичка в самия ъгъл. Скоро доприпка и някакво сервитьорче, което ни връчи поомазан зелен картон, надраскан на ръка. Това трябваше да бъде менюто😃. Всичко бе на арабски, така че естествено не разбрахме нищо. Докато си пробивах път към барплота, откъдето се появяваха и манджите, огледах добре какво ядат местните. Най-много ми хареса нещо пилешко в червен сос. Ядеше го възрастна бабичка, която бе поръчала не само за себе си, но и за четирите деца (вероятно внуци), които бяха с нея. Не знаех колко струва това нещо, но след като бабите си го поръчаха, не следваше да бъде и скъпо🤑.

Приготвиха ни го много бързо. Порциите бяха ужасяващо големи, а накрая платихме по 3JD. Храната си я биваше с изключение на един малък проблем. Тоя дето бе кълцал пилето бе за убиване🗡️. Kокали бяха раздробени на всякакви парчета и парченца, така че дъвченето си бе опасна работа😬.

Докато правихме опити да опазим зъбите си, в ресторантчето пристигна голямо семейство мюсюлмани - крайни традиционалисти. Предвождаше ги мъж с огромен нос🤥, със сигурност главата на семейството. Жена му и две от дъщерите, които вече бяха по-големички, носеха бурки. След тях се мотаеха още няколко  чавета.

За ужас на правоверните, единствената свободна маса бе точно до нас. След като стърчаха прави 7-8 минути, през които не се освободи друго по-подходящо място, семейстовото най-после се престраши и седна.

И ако в Абдали бяхме станали свидетели как жени с бурки се оливат с чай, сега щяхме да станем свидетели на това как други жени, отново с бурки, се оливат с манджи😁. Очертаваше се голямо зрелище, така че малко позабавихме темпото с яденето. Докато се точехме за голям сеир, мъжът изчезна някъде, оставяйки цялото си домочадие на произвола на двамата бели неверници.

Скоро причината за отсъствието му стана ясна. В едно с персонала, мъжът носеше някакви шпертплатови прегради😯. С добре отработени движения, отделните листове бяха бързо сглобени и цялото семейство се оказа опаковано от всички страни. За да не нарушават целостта на укреплението, сервитьорчетата поднасяха манджите през стените, откъдето се подаваха само едни ръце. По същия начин бяха изнасяни и вече непотребните прибори😮.

Наистина очаквахме зрелище, но чак за такова не бяхме и мечтали. Това не бе просто Мадаба, а Арабия в нейния истински и неподправен облик, което много ме кефеше😃. За пръв път се чувствах на наистина различно, ново и екзотично място.👍

Заредени с нови емоции, бе време да отдадем дължимото и на Археологическата част на Мадаба, която включваше няколко значими обекта: Апостолическата църква, Археологическият музей и два отделни Археологически парка.

Първа по пътя ни бе Апостолическата църква от VI в., която не бе действаща и имаше статута на исторически паметник. Това, което видяхме там, всъщност бе онова, което виждахме и щяхме да гледаме през целия ден из Мадаба – невероятни, сложни и детайлни древни мозайки.

Това, с което щях да запомня църквата обаче нямаше да бъдат невероятните й мозайки, а предложението на „пазача“ срещу 1JD (общо), да се разходим по мозайките, за да си направим по добри снимки🤯. Този невежа, за няколко стотинки, бе готов да руши световно наследство на почти 2000 години. Разбира се, отказахме на това кощунствено предложение, но съм сигурен, че не малко посетители се възползваха😕.

Дълбоко възмутени, продължихме към Археологическата част на Мадаба, която уж бе на лесно място, но така и не я намирахме. Вече бяхме напуснали градската чаршия, така че се лутахме из някакви жилищни квартали, които долу-горе изглеждаха добре.

После обаче попаднахме в средата на някакво мизерно гето.

Това лутане, започваше удивително да наподобява на ситуацията в Керак🤨. Предполагам, че по начина ни на ходене, тона ни, говора ни и въобще цялостно ни излъчване, вече не приличахме на пълни новобранци, така че макар и да ни оглеждаха, никой не посмя да ни спре или заговори.

Така, докато търсехме някой от двата Археологически парка на Мадаба, взехме че попаднахме на Археологическия музей. Вратите му бяха широко отворени, а наоколо не се мяркаше никой, така че просто влезнахме. Музеят не бе особено голям, така че го разгледахме за около половин час, през който не се вясна жив човек.

Музейчето си имаше образци, но над всичко, естествено доминираха мозайките. Тези обаче, за разлика от мозайките в църквата "Св. Георги", бяха доста по-груби.

От Археологическия музей отново се пуснахме към чаршията, където движението, шума, живота и шаренията отново ни удари с цялата си сила.

Мадаба бе град със свой собствен дух и излъчване, и това определено си лечеше.

Тук някъде вече бяхме забравили за онзи тъпунгер от Апостолическата църква, така че настроението ни се бе върнало😀.

И ето, че това което търсехме толкова време, най-после бе пред нас – Археологически парк № 1. След толкова посетени обекти, най-после някой се сети да провери Jordan Pass-овете ни и бяхме вътре.

Заварихме оригинална римска улица, колоните на която за съжаление бяха отдавна изчезнали.

И естествено поредните невероятни мозайки.

 

Може би тук е моментът да вмъкна и няколко думи за историята на Мадаба. Първите доказателства за съществуването на хора, тук датираха от 4500 г. пр. Хр. Последващата история на града, сякаш повтаряше историята на целия регион. Мадаба изживява истински разцвет по време на гръко-римския си период, а после се превръща в средище на ранното християнство (IV–VIв.сл.Хр.). Именно от този период датират и невероятните мозайки разпръснати из целия град. През онзи период Мадаба разполага с най-богатите мозайки в целия свят, след знаменитата Антиохия. И така до опустошителното земетресение през VIIIв., което буквално срива града и го праща в забвение чак до края на XIX век. Едва тогава, с разрешението на османските власти, на територията на днешния град се заселват стотина християни от Керак, които дават и началото на съвременния град, превърнал се в център на християнската общност в съвременна Йордания.

Следваше Археологически парк № 2, който също намерихме трудно. Може би причината за това бе и във факта, че той бе по-известен като „Burnt Palace“.

В саморъчното изготвената ми карта, бях записал и още няколко дреболии, но умората вече ни бе налегнала. А и след толкова много мозайки, бяхме започнали да се пресищаме, така че определeно бе време за почивка.

Всъщност най-запазените и детайлни мозайки на Йордания, които щяхме да видим се намираха на Планината Небо, която тепърва предстоеше, но тогава все още не знаехме това🤨.

Междувременно, уредникът на Археологическия парк ни забра и ни заведе в богато ателие, където няколко млади момчета и момичета правеха мозайки. Оказа се, че ателието е част от „Института за създаване на мозайки“, чиято цел бе съхраняването на това невероятно наследство на Йордания. Нямахме намерение да купуваме, но с оглед на ситуацията се раздлихм с по 10JD, за които аз си взех чинийка с малка зелена палма, а Евгени с камилка😀.

Вече притъмняваше, така че се насочихме към хотела. Междувременно ни занимаваше екзистенциалния въпрос да си купим ли бира или не? Макар и предишната вечер да бяхме дали обет за въздържание, не издържахме и минахме през Liquor Stora, от където взехме от вече станалата ни любима Petra (10%). Отговорно мога да заявя, че това е най-доброто йорданско пиво. Докарва го на вкус, цената криво-ляво се преглъща, а и хваща добре.

След предишната вечер, където ни надписаха здраво, на ресторантите за европейци бяхме казали твърдо „НЕ“. Така, че ни сгънаха храна от близката дюнерджийница. Порцията отново бе за гиганти, а цената  бе традиционните 2-3JD😀.

 

 

Редактирано 23 януари, 2019 от Radnev

[Емика]

В "Бардо" - националния музей на мозайките в столицата Тунис, който е събрал най-голямата и най-изящна колекция в световен мащаб, обясняваха, че главозамайващите мотиви са създадени чрез шаблони, стандартни модели с геометрично повтарящи се геометрични елементи. Този стил на декориране е известен като "гирих" (girih) - сложен геометричен орнамент, съставен от стилизирани правоъгълни и многоъгълни фигури, многократно наслагвани една върху друга. Геометричните мотиви в стила гирих имат следното символично значение: квадратът е символ на равновесието на четирите елемента: земя, огън, въздух и вода; хексаграмът (шестолъчната звезда, получена от налагането един върху друг на два триъгълника) е от най-древните религиозни символи, датиращ от епохата на неолита. С него често оформят фасадите на здания, в джамиите с него се изписва нишата, в която застава имамът преди молитва.  Като орнаментални мотиви са разпространени петоъгълник, символизиращ 5-те стълба на исляма и шестоъгълник, символизиращ 6-те стълба на вярата.

 

Малко мозайки от "Бардо":

 

 

 

[jul]

По ваши препоръки и желание на групата махнахме нощувката в Мадаба и я преместихме в Аман. Въпросът ми е - ако идваме от Мъртво море и искаме само да разгледаме мозайките колко време да предвидим? Придвижване, паркиране, разглеждане, а после трябва да хванем free walkin tour в 15ч. до Цитаделата в Аман. 

[Radnev]

преди 23 часа, jul каза:

По ваши препоръки и желание на групата махнахме нощувката в Мадаба и я преместихме в Аман. Въпросът ми е - ако идваме от Мъртво море и искаме само да разгледаме мозайките колко време да предвидим? Придвижване, паркиране, разглеждане, а после трябва да хванем free walkin tour в 15ч. до Цитаделата в Аман. 

Може би трябва да дадеш малко по-подробна информация за цялата ви програма през деня, защото на първо място, бих ви препоръчал Планината Небо. Именно там се намират най-запазените, детайлни и красиви мозайки в цяла Йордания. И не само това, разбира се. Впечатленията си от нея ще опиша в следващата глава.

А Мадаба, както съм писал и по-горе е особен град. Ако сте много стегнати е възможно да го отметнете и за 2 часа, но съм убеден, че при подобна схема, няма да останете особено впечатлени.

Ако трябва да цедя времето, бих посетил първо двете църкви - "Св. Георги" и "Йоан Кръстител", а ако остане време и някой от двата Археологически парка.

От Мъртво море до Мадаба има два пътя. Напиши програмата ви за деня и много неща ще станат ясни от само себе си😀.

 

[jul]

Ами това е програмата - спим на Мъртво море и сутринта тръгваме към Аман (където трябва да хванем тур в 15ч. до Цитаделата), а попътно мозайките.

Пиши, пиши, докато има време да размествам плана 🙂 

[Radnev]

На 23.01.2019 г. в 19:42, Емика каза:

В "Бардо" - националния музей на мозайките в столицата Тунис, който е събрал най-голямата и най-изящна колекция в световен мащаб, обясняваха, че главозамайващите мотиви са създадени чрез шаблони, стандартни модели с геометрично повтарящи се геометрични елементи. Този стил на декориране е известен като "гирих" (girih) - сложен геометричен орнамент, съставен от стилизирани правоъгълни и многоъгълни фигури, многократно наслагвани една върху друга. Геометричните мотиви в стила гирих имат следното символично значение: квадратът е символ на равновесието на четирите елемента: земя, огън, въздух и вода; хексаграмът (шестолъчната звезда, получена от налагането един върху друг на два триъгълника) е от най-древните религиозни символи, датиращ от епохата на неолита. С него често оформят фасадите на здания, в джамиите с него се изписва нишата, в която застава имамът преди молитва.  Като орнаментални мотиви са разпространени петоъгълник, символизиращ 5-те стълба на исляма и шестоъгълник, символизиращ 6-те стълба на вярата.

 

Малко мозайки от "Бардо":

 

 

 

Да, чувал съм за този музей. И от снимките се вижда, че образците са невероятни.👍

Знам, че най-ранно откритата мозайка в света е на територията на Тунис. Така, че има теории, според които всъщност първите, нека ги наречем "мозайкаджий"😁, са били картагенците. 

 

[Radnev]

преди 24 минути , jul каза:

Ами това е програмата - спим на Мъртво море и сутринта тръгваме към Аман (където трябва да хванем тур в 15ч. до Цитаделата), а попътно мозайките.

Пиши, пиши, докато има време да размествам плана 🙂 

Това изяснява много неща и не би следвало да имате проблеми.👍

Щом спите на Мъртво море, значи ще бъдете в най-северната му част. От там, най-прекият път за Мадаба минава именно през Планината Небо. Гледките са невероятни, по пътя ще видите бедуини (истински), които си живеят по чергарски с камилите из пустошта. На Планината Небо се намира голям францискански комплекс с вход от 2JD, където е гробът на Мойсей + най-запазените и детайлни мозайки в цяла Йордания. Ако видите първо тях, да ви кажа честно, тези в Мадаба вече ще ви бледнеят. За самия комплекс горе 1 час е повече от достатъчен.

После в Мадаба, отделете внимание на църквите и ако имате време на археологическите паркове. 2 часа си сложете при всички положения, а за да е по-реалистично по-добре ги направете 3. 

За Аман се подгответе да се повъртите. В даунтауна има много еднопосочни улици, които по принцип не са отбелязани в навигациите. Задайте точка до самия вход на Цитаделата. Там има паркинг. Входът е от задната страна, пада се северна. Ако спрете някъде долу, може и да ви се струва, че сте близо, но не сте и може да хвръкне сума време, докато се ориентирате от къде се влиза.

 

 

 

 

Редактирано 25 януари, 2019 от Radnev

[Radnev]

Глава СЕДЕМНАДЕСЕТА.

„Планината Небо“.

По традиция станахме малко късно, закусихме добре и бе време да потегляме. За съжаление, в ресторанта на хотела салама беше свършил, но пък имаше пет чинии с маслини😉.

Планината Небо⛰️ се издигаше непосредствено над Мадаба, така че за 15-тина минути трябваше да бъдем там. Имаше само един проблем, който в началото бе малък, а после стана голям. Валеше🌧️!!! Първо слабо, после силно, а накрая много силно. Там някъде разбрахме, че колата няма и чистачки. Тей де, имаше, но бяха на пълен парцал. Така и без това бавното ни придвижване, хептен зацикли😐. Чистачката от дясно сякаш бе в малко по-добро състояние, така че аз карах, а Генчо ми казваше накъде😯. Слава Богу, дъждът изчезна също толкова внезапно, колкото се бе появил. Все пак, това бе „Обетованата земя“, така че тук чудесата се случваха на всяка крачка😀.

Бяхме пристигнали късно, така че горе заварихме купища туристи. Там бе преваляло леко, но облаците продължаваха да бъдат тежки☁️. Подготвихме се с дъждобрани, чадъри и други пособия против дъжд, и поехме към намиращата се в далечината францисканска църква⛪.

Първото нещо, което ни направи впечатление бе факта, че Планината Небо е нещо много по-грандиозно отколкото си го представяхме в началото. Всъщност гробът на Мойсей бе само една малка част, от огромния исторически и археологически потенциал, който криеше това място. Тук бяха живели хора от най-дълбока древност, а светилища от всякакви епохи и цивилизации бяха пръснати навред. Ако човек се разровеше по-внимателно какво всъщност крие Планината Небо, то не биха му стигнали и няколко дни, за да обиколи всичко, което бе по-значимо.

Пейзажът наоколо не бе просто впечатляващ. Tой бе магнетичен!

След 40-годишно обикаляне из пустинята, някъде тук Мойсей бе вдигнал жезъла си и бе казал съдбовните думи: „Ето – Давам ви Обетованата земя!“.

И ако съвременните хора си представят „Обетованата земя“, като извор на благоденствие и лесен живот, може би някогашните хора са разбирали света по друг начин. Може би, целта на „Обетованата земя“ не бе благоденствие и охолство, а най-пряка връзка с Бога. Връзка, която на това място можеше да усети и неособено религиозен човек като мен.

Продължихме напред. Както и в Мадаба, входът тук се заплащаше отделно, така че се разделихме с може би най-смислено дадените ни в Йордания 2JD👍. Всичко наоколо, бе собственост на францисканския орден, чийто учени започнали подробно да изследват целия регион още преди 100 години. После закупили земята и построили комплекс за хвала на Бога и неговия пророк Мойсей.

Първо ни посрещна мемориалът, издигнат през 2000г., в чест на посещението, на вече починалия папа Йоан Павел II.

После подминахме огромният, тежащ няколко тона, кръгъл камък, с който още византийските монаси бяха

 затваряли портите на малкия си манастир.

И достигнахме една от емблемите на Планината Небо – „Жезълът на Мойсей“, сътворен под формата на кръст, по който е полазила змия.

В металната структура имаше някакъв особен вид символизъм, така че си дадох малко повече зор, за да го разбера. Странното преплитане между кръст и змия, създаващ представата за разпнатия Исус, идваше от легендата за „Мойсей и медната змия“.

Според притчата израелтяните били нападнати от отровни змии, изпратени им от самия Бог. Посъветван от Бог, Мойсей направил медна змия, която провесил на жезъла си. Ухапаните поглеждали към медната змия и оздравявали.

Поуката била, че в живота си обръщаме внимание много повече на лошото, отколкото на доборото.  И едва, когато ни се случи истински нещастие, разбираме кое е важното и ценното в живота. Така, че понякога дори и лошото в живота може да ни направи по-добри и смирени.

Препратката към кръста е свързана с това, че и Исус бил прикован на кръста като лош, но в същото време бил добър и направил цялото човечество по-добро.

И ето, че най-после дойде ред и на храма. Модерният комплекс бе изграден на върха на Планината Небо, точно там, където някога се бе намирала древната църква, пазителка на гроба на Мойсей. Първият храм е бил изграден в началото на Vв. сл. Хр., а с времето започват редица надграждания.

Най-забележителното в него обаче никога не е била големината му, а невероятните мозайки, с които е бил облицован целия храм. Тук бе събран апотеозът на древните майстори, които бяха вложили цялото си умение, за да създадат един раннохристиянски шедьовър, с което бяха надминали по качество и старание, дори учителите си от късноантичния Рим.

Казано с други думи, ако Мадаба бе градa на древните мозайки, то Планината Небо бе музея на Мадаба.

До скоро считах, че най- красивите, детайлни и запазени мозайки са част от Археологическия парк на Пафос. А след като и @Емика ми отвори очите за мозайките на Тунис😉 - вече не съм толкова убеден🤨! Разбира се, трябва да се отчете и факта, че от посещението ми в Кипър вече са минали няколко години, така че и спомените ми от там са поизбледнели.

Като заключение мога да кажа, че Планината Небо е едно от местата, които задължително трябва да бъдат посетени. Както съм писал и преди, Мадаба ми хареса и то много, но в същото време си давам сметка и за нейните слабости, така че никога не бих я препоръчал на всяка цена.

При Планината Небо обаче нещата са различни. По уникален начин, тук се преплитат едновременно религия, история, археология, изкуство и сурова природа, така че всеки би трябвало да намери нещичко за себе си. Достъпът до мястото е лесен, а посещението отнема час.

А ако си мислите, че така хваления Kings Hwy е екзотичен, по-добре се спуснете от Планината Небо към Мъртво море...😉.

 

Редактирано 28 януари, 2019 от Radnev

[Radnev]

Глава ОСЕМНАДЕСЕТА.

„Мъртво море и река Йордан“.

Спускахме се от Планината Небо към Мъртво море. Всичко, което до скоро можехме да видим от високо, сега виждахме и от близо. Заобикаляше ни абсолютна пустош. И въпреки това, тук живееха хора. В далечината виждахме разпънати огромни шатри, около които се мотаеха камили🐫. Това бяха бедуини. Живееха на палатки, нямаха грим и не използваха камилите си, за да развеждат туристи. Бях сигурен, че ако ни се наложи да потърсим гостоприемство, именно тук щяхме да го получим в неговия най-истински и чист вид.

Междувременно, още пред францисканския комплекс на Планината Небо, ни бе направила впечтление млада двойка туристи - бели, русоляви и много невинни. Първо се опитаха да влязат през въртялките на изхода. После пък правиха опити да чекнат Pass-овете си, направо от телефоните на входните скенери, които естествено приемаха само билетчета от касата на комплекса😆. Сигурен бях, че тия двамата са или от Чехия, или от Източна Германия. Забелязал съм, че тези хора са много неориентирани и ако някъде има изчезнали, изнасилени, нахапани от акули или нещо от сорта, то това са те😄.

Така или иначе, след като влезнахме в комплекса, забравихме за тях. И така докато не ги настигнахме по пътя от Планината Небо към Мъртво море. Двамата бяха награбили едни огромни раници и се спускаха към морето пешачката🤨. Разстоянието бе поне 20 километра, така че определено ги очакваше ходене.

Решихме от една страна да им спестим утрепията, а от друга, да ги спасим от бедуинско изнасилване, така че спряхме🚘. Едновремнно с нас обаче спря и някаква арабска кола, която бе пълна кошница. Това, което ми направи впечатление още от пръв поглед бе, че задните стъкла на колата са забулени с плътна черга, така че какво или кой имаше отзад никой не можеше да каже🤨.

Беше видно, че момичето по никакъв начин не иска да се качва в арабския кокошарник. Момчето обаче, по някакви необясними критерии, прецени, че ние явно изглеждаме като по-големи изнасилвачи от арабските пропадняци. Така, че макар и с малко убеждаване, момичето бе набутано в колата и потеглиха.

Честно казано обичам откачените неща, но подобни хора не мога да ги разбера😕. Да се поставяш зорлен в зависимост от напълно непознати хора и то в страна като Йордания, не ми се струваше никак нормално, така че реших превантивно да ги следвам, поне до момента, до който пътищата ни не се разделят.

След десетина километра арабската кола спря, следователно и аз. Двамата травълъри бяха оставени на пътя и вече нямаха друг избор – арабските изнасилвачи не бяха свършили нищо, така че трябваше да се качат при бугарските😂.

Пътят им бе към Мъртво море, но след като разбраха, че сме за Jesus Baptism Site на р. Йордан, изявиха желание да дойдат с нас. Междувременно предположенията ни се оказаха напълно верни – бяха чехи😀(от Прага). Кацнали в Ейлат (Израел) и от там започнало тяхното пътешествие из Йордания. Бяха млади на по 25-26 години. Момчето бе пътувало много пъти по този начин, а на момичето и бе за пръв път и по мое впечатление не и допадаше особено, но вече се бе хванала на хорото, така че трябваше да го играе. Казаха ни, че до Аман са ползвали градски транспорт и едва от там насетне са се прехвърлили на стоп.

Скоро бяхме и пред входа на Jesus Baptism Site или мястото, където Йоан е покръстил Исус. Първото, което разбрахме, бе че покръстването хич не е евтина работа. Тук Jordan Passa не важеше, така че трябваше да се бръкнем с по 12JD. За да ти издадат свидетелство, искаха още 3JD. А ако някой искаше да се потопи в реката изцяло, то това можеше да стане, само ако сe облече в специална бяла мантия, за която се заплащаха още 10JD.

Бусчетата тръгваха през час, като за щастие ние не чакахме и минута. Платихме и потеглихме.

Jesus Baptism Site бе много близо, така че стигнахме за по-малко от 10 минути. Зачудих се, защо при толкова кратко разстояние е наложително да ни извозват с бусчета. Скоро разбрах и отговора на въпроса си. От двете страни на реката се бяха наредили сума военни с автомати, които зорко следяха да не би някой да си позволи да прекрачи границата незаконно.

Всъщност мястото, на което всеки можеше да се топне, досущ като Исус, не бе самата река, а нейно малко заблатено ръкавче, което бе разделено наполовина с въже. От едната страна се „кръщаваха“ поклонниците идващи от Израел, а от другата, поклонниците идващи от Йордания. Тези от Израел бяха повече на брой, но пък ние бяхме от по-автентичната страна.

Йорданците правилно отбелязваха, че по онова време р. Йордан, както и сега е била гранична река, а християните са били гонени от юдеите. Така, че най-вероятно, Йоан е кръщавал от йорданска страна. Затова имаше и исторически сведения. Именно от йорданска, а не от израелска страна бяха намерени много древни църкви с още по-древни мозайки, изобразяващи покръстването на Исус. 

Освен, че бяхме по-автентични определно бяхме и по-атрактивни, най-вече благодарение на американците Джон и Марвин, с които успяхме да си кажем няколко лафа. И те като нас, бяха на мнение, че тук хората са много любезни, но всъщност единствената им цел е да ти вземат доларите. Двамата си мислеха, че са "третирани" по този начин, защото са американци, но ние ги успокоихме, че всички сме на този хал😆.

За разлика от лудите американци, които бяха решили да се гмуркат в тинята на р. Йордан, ние само топнахме краци и бе време да продължим към Мъртво море. Оказа се, че Мартин и Аничка, така се казваха нашите нови приятели, макар и да са отявлени травълъри са си запазили хотел на Мъртво море.

Иди ги разбери тия странни чехи!!! От една страна обикалят Йордания пеш, а от друга отсядат в най-луксозните хотели на страната. Отбелязвам го, защото подходящо място за плажуване на Мъртво море, има само в най-северната му част, а там са разположени 4-5 хотела, кой от кой по-тузарски.

Зоната бе силно охранявана, но нас не ни отбиха. Явно самият факт, че сме бели, вече ни правеше нещо като VIP персони😎.

Стоварихме Аничка и Мартин и бе време за сбогуване. Благодариха ни горещо и ни предложиха да ни вкарат беплатно на плажа на хотела. Не знам дали можеше да стане, но и да можеше, не искахме да им създаваме излишни неприятности, така че любезно отказахме.

Щракнахме си едно бързо селфи, на което излязоха три големи глави😃 и бе време да си кажем „Сбогом“.

Междувременно някъде по близките хълмове бях забелязал нещо твърде интересно, за да го изпуснем и това бе брутално офф-роуд състезание. Евгени се омрънкваше, че има вероятност да изтървем къпането в Мъртво море. Успокоих го, че free плажът се намира на има-няма 10 километра, така че щяхме да се oправим. Той обаче се заинати, така че го оставих до най-близкия  свободен плаж.

Всъщност плажа бе охраняем, но в близост до него имаше някакъв строеж, така че телената мрежа бе премахната. Генчо замина към най-ниската точка на света, а аз продължих в другата посока, където ме очакваха истински офф-роуд чудовища.

Машините бяха подготвени много добре, но и трасето бе трудно. Два участъка, макар и на пръв поглед да изглеждаха лесни, се оказаха истиснки ужас за повечето участници. Някои ги дърпаха, други ги вадеха с кранове, а един се обърна по таван, но пак падна на гуми и продължи напред. Той спечели и наградата за най-атрактивен участник👍.

В края на ралито се появи и Евгени, който ми заяви, че най-ниската точка на земното кълбо не го е впечатлила особено, така че можеше да потегляме.

Скоро бяхме и на free плажът (истинският), където вече бе мой ред да се докосна до най-дълбоката депресия в света. Морето се намира на 430 метра под морското рвнище, а съдържанието на сол е над 330%.

Свободният плаж е лесно разпознаваем. Намира се до отклонението за т.нар. Panorama Dead Sea Complex. По този път се стига и до Main Hot Springs. Има големи кафяви табели, а за ориентир може да се ползва и висока метална кула, която стърчи наблизо.

Проблемът, е че мястото е доста мръсно, хвърчат найлони, хартии и всякакъв друг вид боклуци. Освен това, местните бедуини знаят, че там спират много хора, така че има голяма вероятност да се попадне на цяла тумба от тях, която ще започне да ви убеждава, че ще ви повозят на камила free. В момента, в който се качите обаче цената става между 5 и 10JD, а може и повече😕.

В общи линии обстановката представлява нещо подобно и според мен не е готино.

Тук се спазарихме за 1JD, но в момента, в който Евгени бе на камилата, цената стана петичка😁. Имайте предвид, че камилата е високо нещо и веднъж качили се, е почти невъзможно да слезете сами. Разбира се, платихме, толкова за колкото се бяхме разбрали (1JD), но пак имаше разправии. Най-тъпото обаче бе това, че тези нахални прошляци, веднъж появили се, не ни оставиха нито за миг.

Аз лично нямах никакъв мерак да се къпя в Мъртво море, но ако имах, това определено щеше да е проблем. Потопихме краката, поомихме се с минерална вода, която си носехме предварително и дойде най-яката част. Убийстеният залез.

Морето сякаш бе от разтопено олово.

А някъде от високото ни гледаше и самия Бог-Слънце, който сякаш искаше да ни покаже защо „Обетованата земя“ се намира именно тук.

Скоро притъмня и бе време да потегляме към Акаба, където бяхме запазили нощувка в Darna Divers Village. Мястото предлагаше отлични условия за дайвинг, но ние нямахме време за това. През утрешния ден, който се явяваше и последен на нашето йорданско пътешествие, ни очакваше Уади Рум и маса разправии с местната циганска общност, гордо наричаща себе си „бедуини“ ... 😁.

 

Редактирано 31 януари, 2019 от Radnev

[Radnev]

Глава ДЕВЕТНАДЕСЕТА.

„Уади Рум - Червената пустиня".

Пристигнахме в Darna Divers Village на Червено море много късно. Намерихме хотела лесно. Бе току до пътя, а точно срещу него се намираше и плажа.

Посрещачът ни бе най-лежерният арабин, който можеше да съществува. Този не ни искаше нищо и в същото време нищо не го интересуваше😁. Даде ни някакъв ключ и само ни посочи с глава накъде да вървим. На въпросите кога е закуската, какви услуги предлагат или кога трябва да напуснем, оня просто ни каза, че на вратата си пишело всичко😆.  

Преди да легнем обаче трябваше да решим въпроса с чекирането на билетите ни за България. Все пак летяхме утре. Нещо с електронния формат се бъгваше, така че решихме да отскочим до офиса на Avis в Акаба, където да помолим да ни ги извадят на хартия. Междувременно щяхме да се оплачем и от бракмата🚗.

В офиса на рент-а-кар компанията заварихме само един служител, който в началото се позапъна, но после се съгласи да ни разпечата бордните карти. Казахме ме му и за колата, а оня пък каза, че щял да предаде на шефовете😕.

Взехме няколко бири от вече станала ни любима Петра (10%) и отпрашихме обратно за Darna Divers Village.

Подминахме табелата, която ни указваше, че Саудитска Арабия е само на 10 километра и бяхме на плажната ивица.

Снимахме плажа, който на нощна светлина не изглеждаше никак добре и бе време да се отправим към хотелчето си. Тук някъде Евгени реши, че си е изгубил телефона и изпадна в паника. След като не го открихме в хотелската стая, продължихме търсенето в колата. Вместо телефон обаче намерихме ... фотоапарат!!!

Бе наврят под предната седалка и принадлежеше на някой си Ян Бача ... от Чехия🤣. Вече съм писал за чехите и източно германците, така че няма нужда да се повтарям. За щастие г-н Бача бе снимал на фотоапарата си нещо като диплома или удостоверение, на която бе изписан и телефон. Вероятно неговия🤨. Имаше и доста снимки. Главно планинарски🏔️. Присъстваше и едно голямо куче🐕.

Можехме да задържим фотоапарата, но за какво ли пък ни беше??? Така, че се свързхаме с Ян (по What’s Up) и след дълго и обширно писане се разбрахме да му изпратим апарата по негова позната, която щяла да пътува до България след седмица.

Тази позната още я чакаме😄, а Ян упорито отказва да ни изпрати адреса си!!! Може би ни смята за някакви бугарски измамници или пък се страхува, че ще му се натресем на гости, както го бях "заплашил"😆 .

Знам ли и аз😕.

Абе, странни хора са тия погерманчени славяни!

На сутринта ни очакваше малко плаж🏝️. На светло нещата изглеждаха доста по-добре. Плажът не бе нещо невиждано, но пък водата бе бистра и доста по-топла от очакванията ни.

След като му отделихме час-два, бе време да се насочим и към главната си цел за деня, а тя бе Уади Рум или "Червената пустиня", където трябваше да се почувстваме, сякаш сме на Марс😯.

Пътувахме около час. Пейзажът, бе традиционен за тази част на Йордания. Редуваха се голи каменисти хълмове и равни чакълести полета.

Малко преди Уади Рум попаднахме на нещо интересно, така че нямаше как да не му отделим малко внимание.

Доколкото разбрахме, това бе единствената ж.п. линия в страната, която свързваше Акаба с Аман. Конкретно влака, който бяхме снимали, имаше и историческа стойност, но не можахме точно да разберем каква. Нямаше кого да попитаме, а и времето ни бе напреднало много, така че бе време да продължим напред.

Малко по-малко гледките започнаха да се променят. Планините ставаха все по-величествени, а камъняка бе изместен от червеникав пясъчник.

Така, малко след дванайсет, вече бяхме и пред Посетителския център. Часът бе напреднал⏱️, а голямата навалица отдавна бе отминала. Още от далеч за нас се залепи някакъв бедуин. Караше раздрънкан джип Тойота. Махна ни да го следваме и ни вкара в резервата безплатно. То ние си имахме Jordan Pass-ове, но тази мнима услуга, после щеше да бъде многократно изтъквана😄.

Няколко километра след посетителския център бе и бедуинското селище. Там бедуина ни прехвърли на негов братовчед, който започна да ни дава най-разнообразни оферти, коя от коя по-скъпа.

От много места бяхме чували, че тук цените са твърди и пазарлъка не върви. Това обаче ни бе 8-ми ден в Йордания и вече отдавна бяхме разбрали, че тук може да се пазариш дори и в тоалетната. Започнахме разправии, но момчето си държеше на 67JD за 4-часов тур.

Лично на мен всички тези пазарлъци отдавна ми бяха дошли до гуша, така че оставих Евгени да се разправя, като му казах, че ще пообиколя наоколо. Тръгнах надолу, а зад мен се залепи друг хлапак, който не ме изпускаше от очи, а от време на време се обаждаше и по телефона на някого.

Подминах бедуинското селище, където сякаш бе паднала бомба и пред мен вече бе пустинята.

Евгени не се обаждаше, което означаваше, че по нашия въпрос явно няма развитие, така че реших да продължа навътре сам, пък докъдето стигна🤠.

Не бях минал и 300 метра, когато видях как към мен с бясна скорост се приближават два бедуински пикапа. След няколко минути, сред облак от прах, наоколо вече имаше поне пет джипа с бедуини. Всеки крякаше връз другия😁. Докато едните се опитваха да ми обяснят, че тука така не може, другите вече ми вкарваха оферти. Аз пък продължавах невъзмутимо напред и само от време на време отговарях: „Що пък да не може???“ / „Аз съм си платил входната такса, ще си разглеждам пустинята както на мене ми е кеф!!!“.

Там някъде телефонът ми иззвъня☎️.

Обаждаше се Евгени, който гордо ми заяви, че е уредил 4-часов тур за 40JD общо. Цената обаче трябвало да се пази в строга тайна, защото водачът ни щял да бъде разкъсан жив👹 от останалите бедуини.  

Първо ни вкараха в една покрита джипка, а после ни прехвърлиха в открита. Във втората духаше, но усещането бе много по-истинско. Шофьор ни бе някакво 14-годишно бедуинче, което само и само да минава времето едвам лазеше.

Първо минахме през „Извора на Лоурънс“, който бе едно зелено дръвче насред грандиозния камънак.

Тук имаше и скални писаници, които трябваше да бъдат много-много стари.

Подминахме един малък керван от девойки, изживяващи пустинното си приключение.

И продължихме към „Червената дюна“, където наистина бе много красиво.

По принцип не обичам да се снимам, но тук реших да се прежаля😉.

Така най-после достигнахме и до „Каньона“, който също си заслужаваше.

Тук също имаше древни скални рисунки.

След каньонът, бедуинчето невъзмутимо обърна джипа и пое по обратния път. Това, вероятно онзчаваше, че пустинният ни тур бе свършил😯. Пътуването ни обаче бе продължило има-няма два часа. Започнахме да удряме по тавана. В крайна сметка се оказа, че проблемът е в нас - разглеждали сме твърде бързо😆.

Накарахме го да се свърже с брат си, но телефонът естествено нямаше връзка. Карахме насам-насам, докато най-после връзка се намери. Последваха 20-минутни обяснения, след които бедуинът склони да ни „направи компромис“ и да ни заведе до още едно място. То се намираше на 10 минути път и бяха поредните скални рисунки, които може да бяха направени от бедуините, дето се вика и вчера😅.

Можехме да се разправяме още много, но честно казано вече ни бе писнало. А и след 8 дни в Йордания и толкова видени места, сякаш вече се бяхме и пренаситили. Така че просто му казахме да кара към кампа, който се намираше под „Извора на Лоурънс“, където щяхме да покараме камили.

Уговорката започна от 5 минути за 5JD, за да стигне до 15 минути за същата сума.

Вече бях претръпнал на всичко, така че нито ми се гледаше, нито ми се стоеше повече тук. Така, след Мъртво море, Евгени се повози още веднъж на камила🐪, а аз отказах, дори за първи🤨. 

Вместо да чакам Евгени, реших да се прибера през пустинята пеш. Бедуинското село се виждаше ясно в далечината, така че не трябваше да има някакъв проблем. Малко по-късно към мен се присъедини и Евгени, а малкият бедуин с раздрънкания пикап, бе пратен да си ходи. Вече си бяхме платили, така че никой не се интересуваше от нас. Прибрахме се за около 40-50 минути. С оглед на изминалото време, смело мога да заявя, че това е и най-яркият ми спомен от "Червената пустиня".

Ако трябва да бъда напълно честен, Уади Рум не ме впечатли толкова много. По важни от заключенията ми обаче са причините за тях. Именно по тях, всеки може да прецени за себе си, какво да очаква от мястото.

Безспорно в Уади Рум е много красиво, но не мислете, че отивайки там, ще попаднете на Марс. Просто някои хора прекаляват с превъзнасянето на местата, на които са били, а с фотошопа още повече. 

Начинът на обикаляне на пустинята е в стил пенсионерски туризъм по немски. Качват те още на входа, развеждат те от обект до обект. Слизаш - снимаш - заминаваш. Схемата е много удобна и перфектно отработена, но просто не е за мен. 30 години по-късно, може би „да“, но не и сега!

В Уади Рум се срещаш лице в лице с истинското величие на природата. За немалко хора това се случва твърде рядко или дори никога, така че ефектът „Уау“ е неизбежен. За човек като мен обаче Уади Рум бе едно от многото проявления на природното величие, които бях виждал. Този път обаче то бе с червникав цвят и по-пясъчно😀.

Финалното ми заключение за Уади Рум (и едновременно с това препоръка) е следното. Може би най-добрият начин да усетите пустинята е не да правите „чек“ на всички нейни т.нар. „забележителности“, а да накарате бедуинът да ви закара някъде, където няма никой. Именно там може да усетите истинския дух на пустинята, защото нейното величие не се дължи на сбора от забележителностите й, а от цялостният й вид на дива, сурова и безкомпромисна пустош.👍

 

 

 

 

Редактирано 13 февруари, 2019 от Radnev

[Captain45]

Или още по-добре да влезеш с кемпер 4х4 и да се разхождаш и спираш където пожелаеш. На посетителския център имаше цени за вход със собствен джип или кемпер.

[pavelbs]

Ако трябва да бъда честен Вади Рум ме впечатли най-много от местата, които посетихме в Йордания.Имахме две нощувки в закътан лагер, далеч от останалите.Първия ден обикаляхме сами из околностите  и се насладихме на много гледки и прекрасен залез.Няколко дни преди нас беше валяло и навсякъде имаше малки  пустинни цветя и зеленина.Звездното небе е толкова красиво-никога не бях виждал толкова много звезди и  ярки.Вечер в лагера палеха огън и ставаше голям купон около него.На другия ден бяхме на целодневен тур на който ни показаха  доста места и понеже тръгнахме към 10:00 почти се разминавахме с навалицата и успяхме да се насладим напълно.Бих се върнал отново само в пустинята за да се потопя в тишината и насладя на природата.

[mililia]

Да си кажа честно и аз имах по-големи очаквания от пустинята. Това не значи, че не ми е харесало, но някак си го виждах в мислите си по друг начин. Даже не съм разочарована, но нямах усещане за извънземен пейзаж и самотна пустиня. 

Ако някога отново правя тур с джип само за нас, ще искам точно това: да ме закарат някъде, кътдето е по диво и без други туристи и там да се разходя, обядваме и зяпам. Самите забележителности не ме впечатлиха и спокойно може да се мине и без тях. 

Правила съм няколкочасово трипче с камили в Сахара и там макар и кервана да беше от 5-6 човека с около 1-2 водачи при пристигането ни на плануваната точка някак ни разхвърляха по дюните. Дали, защото бяхме 2 млади девойки, или защото единия водач беше луд на тема Милано и когато разбра, че аз говоря италиански си заряза групата и дойде мен да ме забавлява и да си бъбрим, но нас с приятелката ми ни отделиха и почна едно снимане с камили във какви ли не пози, въргаляне в пясъка, джапане боси, писане на имена в пясъка, учене на арабски и размотаване по дюните. Нямам спомен къде са били другите от "кервана", но като си гледам снимките сме само ние. Та точно такова изолиране очаквах и във Вади Рум, а се оказаха омешана с 20-на китайци. 

 

[ven62]

Аз съм някъде между @pavelbs  и @mililia т.е. имах малко по-големи очаквания от пустинята (да е още по-червена, звездите да са още по-близко, …)

Бяхме само аз и жена ми в джипа. Бедуина ни показа страхотни места. Той наистина си живееше в пустинята (писах в съответната тема). Личеше колко много я харесва, предаде и на нас това усещане. Закара ни на едно място в край на пустинята - страхотна панорама - зелени треви и цветенца, жълта пустиня, рязко преминаваща към червеното, в далечината уникални червени скали, но до половината, след това жълтеникави, без плавен преход - страхотно.

Самия той седна на пясъка … и се захласна.

И все пак …

 

@pavelbs, а ходихте ли в Петра?

Забележителностите в Йордания бих ги подредил така:

Петра (без конкуренция)

Wadi Rum

Jerash

останалите неща може и да ги видиш, може и да се пропуснат … както дойде.

 

 

Редактирано 14 февруари, 2019 от ven62

[pavelbs]

преди 58 минути , ven62 каза:

Аз съм някъде между @pavelbs  и @mililia т.е. имах малко по-големи очаквания от пустинята (да е още по-червена, звездите да са още по-близко, …)

Бяхме само аз и жена ми в джипа. Бедуина ни показа страхотни места. Той наистина си живееше в пустинята (писах в съответната тема). Личеше колко много я харесва, предаде и на нас това усещане. Закара ни на едно място в край на пустинята - страхотна панорама - зелени треви и цветенца, жълта пустиня, рязко преминаваща към червеното, в далечината уникални червени скали, но до половината, след това жълтеникави, без плавен преход - страхотно.

Самия той седна на пясъка … и се захласна.

И все пак …

 

@pavelbs, а ходихте ли в Петра?

Забележителностите в Йордания бих ги подредил така:

Петра (без конкуренция)

Wadi Rum

Jerash

останалите неща може и да ги видиш, може и да се пропуснат … както дойде.

 

 

Мисля, че сме били на едно и също място в пустинята.Бяхме и  в част в която пясъците бяха бели. Да, ходих в Петра и на други места из Йордания.Също мисля, че Вади Рум, Петра и Джераш(който лично на мен много ми хареса)   са топ 3 от забележителностите в Йордания.Посетихме и  село Дана, което много ни хареса-страхотни гледки, спокойствие, чист въздух. Мадаба ни допадна доста, както и връх Небо. Акаба-плажовете нищо особено, градчето става за разходка и вкусна храна. Шобак,Керак и Ажлун спокойно могат да се пропуснат, но така или иначе ни бяха по пътя и ги разгледахме.  Залезът над Мъртво море беше невероятен, но просто толкова много боклуци навсякъде, че ти става гадно. Иначе си имаха гьол с кал почти като при нас в Бургас на Лугата(която според мен не е , кой знае колко по различна от тяхната.Поне по аромат,консистенция и цвят.) Мястото на което бяхме на морето беше само с местни 🙂 Заключение да кажа, че си изкарахме прекрасно в Йордания.Нямахме никакви проблеми с местните, нито с колата под наем.Бяхме се подготвили психически  след толкова много четене тук, но в крайна сметка явно не сме им изглеждали платежоспособни, както се бъзикахме. 🙂 Дори на Петра никой не ни занимаваше.

Редактирано 14 февруари, 2019 от pavelbs

[Емика]

На 13.02.2019 г. в 12:33, Radnev каза:

Уади

С много голям интерес следях пътуването, благодаря за задоволеното любопитство. Не знам защо, но смятам, че по същия начин щях да възприема Йордания.  След нея, може би, е време за една цивилизована Европа, един омагьосващ Рим, например

[AlexandraKo]

По едно време, се случиха няколко поредни пътувания в Мароко, Тунис, Египет, Йордания и подобни.

Точно след една  Йордания, сър Антъни  твърдо заяви, че не ще повече да ходи по такива места, ще си ходи само из Европа. Пазаренето за всичко, циганията  и досадата  му дошли много.:((((

Но пък и по тези места  си има мъст сий неща, които се помнят   цял живот..

 

 

[slujitel]

Колко сме различни хората, аз обожавам да се пазаря. Така се изкефих сега в Индия, все съм се пазарила, пазарила, но индийците са майстори в пазарлъка, беше голямо шоу.