Уиски (вода на живота)

[stanislavpp]

    История на уискито и любопитни            факти :

     

    Подобно на всяка друга напитка, уискито също има своя история, култура, както и своите големи имена. Съществуват толкова много видове уиски, че бихте могли да опитвате по едно през всеки ден от годината (нека това прозвучи и като пожелание).

 

Ирландско, шотландско , японско или американско, уискито се прави от възможно най-баналните суровини – вода и зърнена култура (ечемик,пшеница, ръж, царевица и ср.) 

   

  Родина на уискито е Ирландия , но голямата си популярност дължи на Шотландия. Думата уиски е произлязла от келтската дума “ Uisge Beatha “ - вода на живота. Уискито е открито след банална грешка на група ирландски монаси, които забравили че варили бира , тя ферментила и се получило уиски. 

Haй-paннитe yиcĸитa ca били дecтилиpaни от eйл или биpa. Te нe ca били oтлeжaли изoбщo и зaтoвa ca имaли вĸyc пo-cĸopo нa вoдĸa, a нe нa иcтинcĸo yиcĸи. 

 

До ХV в. уискито се е произвеждало най-вече в манастирите. В Шотландия обаче, уискито бързо напуска пределите на божията обител и започва да се призвежда в домашни условия – по-точно казано, всяка ферма си има собствен казан и това продължава до 20те години на ХІХв., когато е издаден закон за акциза и производството на уиски става силно регулирано.

 

Уискито, на което шотландците и ирландците са се радвали през този период, няма нищо общо с елексира, който ние пием днес. До този момент всички видове домашни уискита са били single malt, което ще рече, че произлизат от един казан и са от един вид ечемик или ръж. Друга характеристика на уискитата до този период е директната им употреба, тоест, уискито не е било оставяно да отлежава. Главна причина за това е вярването, че ако не се консумира директно, напитката ще се развали. Както много други велики открития и предимството на отлежаването е открито по случайност. Оттогава хората са разбрали, че уискито не само не се разваля с годините, ами и ароматът и вкусът му се подобряват.

 

1831г. е знакова за историята на уискито – тогава един ирландец, Aeneas Coffey, патентова нов вид казан – носещ неговото име (coffey still). Главната особеност на този казан е, че има две тръби наречени rectifier (пречиствател) и analyser (анализатор), които усоряват производствения процес. Идеята, обаче, хич не допаднала на закостенелите ирландски умове, тъй като, въпреки че технологията позволявала производството на по-големи количества, качеството на продукта било по-ниско. Така Coffey бил принуден да изнесе изобретението си в Шотландия, където го посрещнали подобаващо. За разлика от ирландците, обаче, шотландците успели да решат проблема с нискокачествената продукция чрез смесването на няколко вида малц. Пионер на тази идея бил Andrew Usher. Кооперацията между гения на Coffey и далновидността на шотландските производители довела до раждането на прочутото blended whisky, което в днешно време представлява над 90% от световната продукция. Пропускайки шанса си, ирландците губят мястото си на доминиращ производител на световния пазар.

 

До средата на 19в. уискито не се радвало на световна популярност. Ирландия и Шотландия били главните производители, а в Америка тепърва се появявали първите малки дестилационни фабрики в домашни условия като тази на Jasper “Jack” Daniel. Така нареченият “световен пазар” на уиски били англоговорящите държави, тъй като те споделяли обща култура, а най-големият пазар бил бритaнският. В Европа на уискито се гледало като на заместител на различните френски питиета като брендито.Heщaтa ce пpoмeнили знaчитeлнo cлeд oгpoмнa инфeĸция oт винeнa въшĸa (Phylloxera) пpeз 19-ти вeĸ, yнищoжилa лoзятa във Фpaнция, и дo гoлямa cтeпeн нa цялaтa бpeнди индycтpия зaeднo c тяx. Πoпyляpнocттa нa yиcĸитo нapacнaлa бъpзo, ĸaĸтo в Aнглия тaĸa и в чyжбинa. Πpoизвoдcтвoтo нa шoтлaндcĸo yиcĸи пoлyчилo и дpyг тлacъĸ – „Cyxия peжим“ в CAЩ. 

 

Laphroaіg e eдинcтвeнoтo шoтлaндcĸo yиcĸи, ĸoeтo e мoжeлo дa ce внacя и пpoдaвa зaĸoннo oт aптeĸapи пo вpeмe нa „Cyxия peжим“ в CAЩ пpeз 20-тe гoдини нa 20-ти вeĸ. Πpичинaтa e в тoвa, чe нa вĸyc e пoдoбнo нa лeĸapcтвo. Πpeдпoлaгaмe, чe дъpжaвнитe cлyжитeли, ĸoитo ca гo oпитaли, нe ca мoгли дa cи пpeдcтaвят няĸoи дa гo пиe пo cвoя вoля – тoвa yиcĸи нe e зa xopa cъc cлaби cъpцa. Дoĸoлĸoтo ни e извecтнo, Laphroaіg e бил eдинcтвeният cĸoч c лeгaлeн юpидичecĸи cтaтyт пo вpeмeтo нa зaбpaнaтa. Bce пaĸ, Four Roѕeѕ & Buffalo Trace (бъpбън дecтилepии oт CAЩ) ca имaли лицeнзи, дa дecтилиpaт бъpбън зa мeдицинcĸи цeли пpeз тeзи мpaчни дни. Meждy дpyгoтo, мнeниeтo нa мeдицинcĸaтa oбщнocт зa yиcĸитo ce e пpoмeнилo oт тoгaвa или пoнe нa лeĸapитe, ĸoитo ниe пoзнaвaмe… Aĸo ниĸoгa нe cтe oпитвaли cингъл мaлц yиcĸи пpeди и пъpвaтa ви cpeщa e c 10 гoдишeн Laphroaіg, ви oчaĸвa гoлямa изнeнaдa. Или щe гo xapecaтe или нe, нямa „cpeднo пoлoжeниe“. 

[ECC]

Това е една от малкото напитки,които не харесвам,но понеже сме в Шотландия покрай замъците ходим и в дестилерии.Нямам време да пиша,затова ще кача само няколко снимки от вчера.

[Hadzhitodorovi]

Lagavulin е доста по-добър вариант от Laphroaig за навлизане в едномалцовите уискита по принцип и конкретно в тези от Айла, според мен 🙂

[Alexander]

При първа среща с опушените уискита много хора не повтарят, доста различни са и не стават за редовна употреба.

[T.E.Lawrence]

преди 1 час, Hadzhitodorovi каза:

Lagavulin е доста по-добър вариант от Laphroaig за навлизане в едномалцовите уискита по принцип и конкретно в тези от Айла, според мен 🙂

 

преди 46 минути , Alexander каза:

При първа среща с опушените уискита много хора не повтарят, доста различни са и не стават за редовна употреба.

Laphroaig си е направо мега грешка да ти е първото опушено уиски. За мен и до ден днешен прилича на дъвчене на мръсни чорапи, а обичам други от този тип. Може би дори Ardbeg  е по-добре от Lagavulin  като за начало. 

 

Иначе аз харесвам най-много уискита с плодови нотки като Macallan fine oak (голяма част от другите им уискита са само стара слава, от която само цената са запазили) , а за по-ежедневна употреба, която да не се отразява много на джоба Singleton (вероятно най-доброто цена-качество от този тип уискита). 

[Zaro]

Преди 1 час, Alexander каза:

При първа среща с опушените уискита много хора не повтарят, доста различни са и не стават за редовна употреба.

Ако на някой му артиса опушено уиски, мога да се жертвам. Редовно

[Alexander]

Аз нямам точно определено уиски, което да ме кефи, зависи от случая и всичко.

Тези, които са ми харесали доста са glenfarclas 12-15, двойни и тройни бъчви на the balvenie 12-15, link wood, caol ila 12 и от по-обикновени aberlour.

 

[VASILEV]

GLENFIDDICH е моето любимо уиски.

[ECC]

Малко от днес

 

[akair]

В Шотландия можете да си купите бутилка уиски и да си наемете 1 квадратен фут земя на производителя. А те всяка година ще ви плащат рента - по 1 драм уиски за всеки квадратен фут. Уловката е да отидете и лично да си го получите 🙂

Повече как става това - в историята на Кранки:

https://crankyflier.com/2019/05/27/50-hours-on-islay-a-cranky-travelogue/

Quote

Тhe first thing I did when I arrived at Laphroaig was go to visit my plot of land. For those who missed this in an earlier post, once you’ve bought a bottle of Laphroaig, you can join the Friends of Laphroaig where you get a lifetime lease on one square foot of land. Laphroaig pays you rent of one dram of whisky per year, but you have to claim it in person. I’ve been a member for eight years, so I was excited to finally collect rent. (And no, they don’t pay back rent.)

 

[tch]

преди 55 минути , akair каза:

В Шотландия можете да си купите бутилка уиски и да си наемете 1 квадратен фут земя на производителя. А те всяка година ще ви плащат рента - по 1 драм уиски за всеки квадратен фут. Уловката е да отидете и лично да си го получите 🙂

Повече как става това - в историята на Кранки:

https://crankyflier.com/2019/05/27/50-hours-on-islay-a-cranky-travelogue/

 

За един литър уиски ще ти трябват към 180 квадрата земя. Мани, трябва да си голям фен, че да се хванеш на хорото.

[stanislavpp]

  Дегустиране

 

     “Традиционната” уиски чаша е с дебело дъно и широк отвор (така нареченият tumbler) е добър избор, ако сте решили да смесите уискито си с кола или вода , или пък да му сложите лед. Тя е абсолютно безполезна в случай на сериозно пиене и дегустиране на уиски.

 

Идеалният вариант прилича на чаша за коняк, с обем около 180мл, форма на лале – с по-тясно гърло и по-широка основа и столче като на чаша за вино, само че по-ниско. В такава чаша ароматът се концентрира в горната част, което ще ви улесни при мирисането на уискито. 

Въпросът с водата е доста деликатен. Има фенове, които подкрепят тезата, че уискито трябва да се пие чисто, а други твърдят, че “уискитата имат нужда от вода по същия начин, както и цветята”. 

Когато си имате работа с някои стари и скъпи уискита (15 + години) трябва да подхождате с повече предпазливост, защото поради дългото време на отлежаване те са „по-крехки” и сложните органични молекулни връзки може лесно да бъдат „разрушени” от неразумното добавяне на вода. 

 За истинските фенове на уискито, използването на лед е абсолютно недопустимо.При ниски температури рецепторите във вкусовите папили на езика ви изпадат в упойно състояния.

Аз лично никога не слагам лед , понякога ползвам някое кубче (дървени или керамични) за охлаждане .

 

Уискито е безцветно, също като джина и водката, но понеже, за разлика от тези питиета, то минава през процес на отлежаване, крайният потребител се наслаждава на наситен златен цвят.

 

Няколко са главните фактори определящи цвета – времето на отлежаване, размер на бъчвата, предишно предназначение на бъчвата (за отлежаване на шери, порт, Мадейра) и брой на пълнения на бъчвата (дали уискито е от първо, второ, трето и т.н. пълнене). Обикновено се счита, че по-тъмният и наситен цвят е следствие от продължително отлежаване на уискито, което не винаги е така. Фактори като големината на бъчвата и брой на пълненията оказват силно влияние. Двама отделни производители (при условие, че всички останали променливи са равни) могат да докарат един и същ цвят на уискито по различни начини. Първият, използвайки бъчва  (500 литра) second-fill (второ пълнене) отлежава уискито си в продължение на 15 години, след които то придобива красив и наситен Sherry цвят. Вторият използва обикновен тип  (250 литра) като я пълни за пръв път (first-fill), след което уискито отлежава за 12 години и крайният резултат е пак Sherry цвят. Причината за това е, че уискито в по-малки бъчви отлежава по-бързо, поради по-голямото отношение между допирната повърхност на бъчвата и обема на уискито в нея. Освен това след всяко следващо пълнене, цветът придаден на уискито от бъчвата за единица време, е по-блед.

 

   Имайте предвид обаче, че масовите производители на blended уискита добавят карамел в уискито за да добият желаният цвят .

[akair]

5 hours ago, tch said:

За един литър уиски ще ти трябват към 180 квадрата земя. Мани, трябва да си голям фен, че да се хванеш на хорото.

Май драмовете уиски са ти дошли в повече 😛

1 драм = 3.69669мл

1 л = 1000 мл = 270.512 драма

1 кв фут = 0.092903 кв м

270.512 * 0.092903 = 25.131376336 кв м

[Goal & Boss]

преди 13 минути , akair каза:

Май драмовете уиски са ти дошли в повече 😛

1 драм = 3.69669мл

1 л = 1000 мл = 270.512 драма

1 кв фут = 0.092903 кв м

270.512 * 0.092903 = 25.131376336 кв м

А ти пък предупреждавай за по-особените мерни единици по вашия край - драм, гран и други такива 🙂

 

@stanislavpp, много интересна тема! Обаче хайде започвайте с хвалбите кой какво е пил! Вземете пример от бираджиите!

Аз се чудех преди време дали да не отворя тема за кафе...

[Дани Магелани]

преди 11 минути , Goal & Boss каза:

 

@stanislavpp

Аз се чудех преди време дали да не отворя тема за кафе...

Подкрепям!

Много сме любители!

[Alexander]

преди 30 минути , Дани Магелани каза:

Подкрепям!

Много сме любители!

А някои са изпаднали в мания..

 

 

постоянно имам предложения и самопоканени за да пробвали и те 

[Alexander]

Аз също не слагам лед, нито вода с изключение на 1-2 модела, но те не могат да се пият чисти според мен.

Първата ми проба с едно от тях беше е Единбург и го ударих чисто, като 2ри номер от 3 различни. Бая се чудих защо ми налютява докато не видях от снимката която направих, че е само 60 градусa. Става дума за aberlour a'bunadh.

 

Втория път си купих нарочно такова след четене кое какво е. Уж е налято от бъчвите без разреждане беше още по-зле за чисто, но си го знаех. От него и 1 глътка не става да се пие без да се разреди за мен. Става дума за glenfarclas 105.

 

Иначе и двете са с много силен вкус и аромат.

Аз използвам понякога тази графика  за непознати модели.

 

 

[Дани Магелани]

преди 1 час, Alexander каза:

А някои са изпаднали в мания..

 

 

постоянно имам предложения и самопоканени за да пробвали и те 

Да не би да си специалист по кафето, а ние да не знаем?

Любители до маниаци - много. Все пак това е пристрастяваща напитка.

[bulpa]

преди 3 часа, stanislavpp каза:

Първият, използвайки бъчва  (500 литра) second-fill (второ пълнене) отлежава уискито си в продължение на 15 години, след които то придобива красив и наситен Sherry цвят. Вторият използва обикновен тип  (250 литра) като я пълни за пръв път (first-fill), след което уискито отлежава за 12 години и крайният резултат е пак Sherry цвят. Причината за това е, че уискито в по-малки бъчви отлежава по-бързо, поради по-голямото отношение между допирната повърхност на бъчвата и обема на уискито в нея. Освен това след всяко следващо пълнене, цветът придаден на уискито от бъчвата за единица време, е по-блед.

Подобно на виното, но там бъчвата оказва влияние освен върху цвета, и върху аромата и вкуса. Любопитно ми е, знаеш ли дали се доливат бъчвите по време на отлежаването и ако се доливат с какво точно - нов дестилат или си развалят някоя бъчва за да доливат?

[Hadzhitodorovi]

НИКОГА не се долива 🙂 В хода на дестилацията се изпарява т.нар. angels's share - в зависимост от влажността на околната среда може да се контролира дали ще се изпарява повече вода (при по-сухи условия) или повече алкохол (съответно при по-влажни условия), но никой не долива нищо - подозирам, че ако хванат някого, шотландците ще внесат една гилотина по бързата процедура.

[Alexander]

преди 4 часа, Дани Магелани каза:

Да не би да си специалист по кафето, а ние да не знаем?

Любители до маниаци - много. Все пак това е пристрастяваща напитка.

Винаги ми е харесвало еспресото, но от 1-2 год минах на друго ниво. Като пример ще дам, че вече в Италия доста рядко харесвам еспресо, а преди време ми бяха номер 1.

Купувам само прясно изпечено кафе от 2-3 места в Бг или от чужбина, пак пекарни, никакви стандартни ширпотреби.

Отделно имам по-сериозна машина, която е така да се каже тунингована, чета по форуми за кафета и баристи и т.н. Мелачката също е сериозна вече и т.н., стигнал съм до специални цедки с калибрирани отвори , които ги гледаме на микроскоп,  сравяняваме и обсъждаме, отворени ръкохватки, тампери, бъркалки и др бъзикни.

[Alexander]

преди 4 часа, bulpa каза:

Подобно на виното, но там бъчвата оказва влияние освен върху цвета, и върху аромата и вкуса. Любопитно ми е, знаеш ли дали се доливат бъчвите по време на отлежаването и ако се доливат с какво точно - нов дестилат или си развалят някоя бъчва за да доливат?

Струва ми се, че говориш за метода Солера, използва се при производство на бренди, ром, вино и дори уиски!

 

И да, долива се от една бъчва към друга и при уискито, но винаги си го пише на етикета, че е Солера. Самият метод е описан на много места и езици.

 

Накрая като се купи  примерно ето това уиски

 

https://whisky.bg/shop/glenfiddich-15-year-old-solera/

 

https://www.thewhiskyexchange.com/p/2091/glenfiddich-15-year-old-solera

 

то не е реално цялото 15 годишно, а по-точно вътре има различни части с различно отлежаване, като една малка  част е 15 годишна, друга 12, трета 10 и т.н. според рецептата и виждането на производителя.

 

[Фил]

преди 1 час, Alexander каза:

то не е реално цялото 15 годишно, а по-точно вътре има различни части с различно отлежаване, като една малка  част е 15 годишна, друга 12, трета 10 и т.н. според рецептата и виждането на производителя.

 

Аналогично и при ромовете.

[Дани Магелани]

преди 2 часа, Alexander каза:

Винаги ми е харесвало еспресото, но от 1-2 год минах на друго ниво. Като пример ще дам, че вече в Италия доста рядко харесвам еспресо, а преди време ми бяха номер 1.

Купувам само прясно изпечено кафе от 2-3 места в Бг или от чужбина, пак пекарни, никакви стандартни ширпотреби.

Отделно имам по-сериозна машина, която е така да се каже тунингована, чета по форуми за кафета и баристи и т.н. Мелачката също е сериозна вече и т.н., стигнал съм до специални цедки с калибрирани отвори , които ги гледаме на микроскоп,  сравяняваме и обсъждаме, отворени ръкохватки, тампери, бъркалки и др бъзикни.

Ясно. От групата на любителите си преминал към професионалистите.

Сега разбирам хвалбите ти.

Ама магеланци на приказки не вЕрват!

[Zaro]

преди 4 часа, Alexander каза:

Винаги ми е харесвало еспресото, но от 1-2 год минах на друго ниво. Като пример ще дам, че вече в Италия доста рядко харесвам еспресо, а преди време ми бяха номер 1.

Купувам само прясно изпечено кафе от 2-3 места в Бг или от чужбина, пак пекарни, никакви стандартни ширпотреби.

Отделно имам по-сериозна машина, която е така да се каже тунингована, чета по форуми за кафета и баристи и т.н. Мелачката също е сериозна вече и т.н., стигнал съм до специални цедки с калибрирани отвори , които ги гледаме на микроскоп,  сравяняваме и обсъждаме, отворени ръкохватки, тампери, бъркалки и др бъзикни.

Единственият по-тежък случай,  за който съм чувал, е за едни почитатели на марковите дрехи, които изпадали в такива крайности, че да броят зъбите на крокодилите на дрехи и обувки с марката La Coste.😂

 

Друга "професионална" крайност е използването на аератор за аквариум за риби за състаряване на домашна ракия. 

 

Табиети ми ти разни.