10 дни в Кения през март 2020

[Lindt]

 Вчера при кацането осъзнахме, че сме в Африка само защото не можаха да ни закачат на ръкав и проверката на хора с визи беше по-бавно от тази, при която ги и издаваха 🙂

Но днес се наслаждаваме на организацията с пълна сила 🙂 Първо ни закараха на международното летище, където си чекирахме багажа и зачакахме спокойно полета си. Имахме достатъчно време, предвидено за покупка на сим карта, но поради падналата система, не се случи.

Получи се лека суматоха на Гейта и любопитната ни половина отиде да слухти. В 8 сутринта анулираха полета на местните, по план излитащ още в 6 сутринта и ги пратиха да си ходят. Защото самолетът им трябвал за белите туристи към Ламу....

Ние, като част от тази група се почувствахме много поласкани, но в 9 казаха, че няма да летим сега. Можело да ни закарат до другото летище при братската им авиокомпания и да летим директно в 11. Или да чакаме тук за полет в 11. Не разбрахме защо да се местим е по-добре, но ние сме западни хора, трябва да има движение.

Струпаха 14 бели и почнаха да ни броят и подреждат. Интригата се усложни и от млада майка, закъсняла с избора на оферта за смяна на летище, и очакваща да е с предимство, но не беше...

Изкараха ни от терминала, връчиха ни багажа и зачакахме. След 20 минути ни заведоха от другата страна на летището. Там поседяхме, но ни изгониха встрани, защото имали одит. 

В 10:15 ни качиха на автобус до новото летище. Там си взехме кафе, обсъждайки дали ситуацията е Magnificent or fantastic с едни преносители на коронавирус от италианския клон на организацията.

След още 15 мин ни изведоха и отново качиха на автобус, неясно накъде, но вече си имахме и други бели за компания. Те имат оригинални билети на Kenya airlines. Ние сме с fly540. После щяхме да сме flysax. Но май всички ще летим с East African.

Много яко приключение!

Ето ни последното местонахождение, където чакаме. Дано не ни върнат след малко на първия терминал 😉

 

 

 

[Радослав]

Хихи, при мойте вече две посещения на Танзания, ми се случваха подобни неща. Първо е забавно, после става дразнещо, и накрая свикваш, махаш с ръка и се сливаш със ситуацията.....

Усеща се, че си на различен континент.

Хакуна матата 🙂

[Lindt]

Беше смешно. При кацането вече стана зле. За толкова време хихикане и закачки с останалите, можехме да питаме накъде са и да си споделим лодка. Но мислехме да отидем до Ламу, да се снабдим с карта за интернет и да обменим пари. Така се озовахме на обществена лодка, за по 1 долар, но сами с един местен, лепнал се за нас като ваденка. А на съседна лодка видяхме козичка, по-дребна от котарака ни.

Стигайки, изобщо не можахме да прокудим назначилия се за наш водач и да му кажем, че сме тотално дезориентирани, гладни, мръсни и с багаж. Та се усетихме дърпани в неясни посоки за регистрация, за нещо си с картата, за пари, за обяд, после до Шела да ни води....и ни писна и се отделихме с известна доза грубост. Въобще трудно е да не следваш подтичвайки говорещ ти човек, който казва "ей там са картите, които търсите"...

Обаче наближаваше 14 часа, а не бяхме яли нищо освен маларон и кафе след кацането вчера. Та на първата крачка свобода като ни се лепна нов навлек, вече решихме, че няма да се справим със задачите и си искаме в хотела. То и с тези тесни улици, напикани от магарета, сергии, непознати и мръсотия, хич не се радвахме да обикаляме.

Връщайки се гладни, обезверени и без местни пари на пристанището, тъкмо ни заобиколиха с оферти за 5 долара до Шела и дойде първият досадник. На Жижо доброто сърце не издържа и тръгнахме с познатия за 6. При това не тръгнахме веднага. Сменихме две лодки, заредихме гориво и тогава..разбира се, не ни върнаха ресто в лодката. На слизане дори се опита да ни вземе багажа в него и да ни води до хотела. По най-куция и заобиколен път. Взехме раниците, попитахме за рестото и този гад вече се учуди, че не са ни върнали, избяга да го търси в лодката и ни остави на мира.

Но ни загуби 2 часа и взе повече от директния трансфер от хотела. Бели балъци!

Сега чакаме обяда в хотела. Разбирам защо хората тъгуват, че тук се готви поне час. Вече е 4 следобед. Но поне сме на  rooftop, подухва и сме изкъпани. 

...

Има гекони. Супите са малки, рибата незнаен вид, но всичко е много вкусно. А банановият шейк е велик. Без лед и захар, много вкусен.

И гледката е много хубава. Шела ни харесва повече от Ламу, но днес май няма да имаме сили да излезем.

[Lindt]

Днес беше чудесен ден 🙂 Събудихме се извънредно рано,  което по други ширини би значело да излезем рано,  докато още не пече жестоко и да се помотаем.
Но искахме първо да закусим. Хотелът ни е на 5 етажа и кухнята и персоналът са долу. Ресторантът е най-горе или поне масите и диванчетата. За по-голямо удобство има телефони,  на които да си поръчваш.
Ние като врели и кипели в африканското ежедневие,  хитроумно звъннахме от стаята да си поръчаме закуска и вместо да чакаме тъжно,  да си вземем душ междувременно. Обаче момчето отсреща беше безкомпромисно - закуската е от 7:30 и не може сега да поръчаме. Жижо извинително затвори. После си погледна часовника и се оказа 7:28 😄
Още хихикахме като в 7:31 ни позвъниха да ни вземат поръчката. Отне близо 4 минути,  защото имаш да избереш по едно ядене,  една топла напитка,  един плод и едно сокче. А Жижо диктуваше по 2 от вид, защото сме двама и това явно им разваляше системата на записване.
Както и да е,  разбраха се и че в 8 ще е готово.
Помотахме се и се качихме горе. За жалост великолепният бриз е основно следобед,  сутрин търкалянето на диван не е толкова яко.
Та към 8:20 вече ни се искаше да имаме чай. Звъннахме и ни убедиха, че скоро идват. После се появи един младеж и не донесе нищо. Листът с поръчката ни обаче си беше при него. На въпрос ще получим ли закуска,  той убедително каза,  че е за 8. Жижо ми показа часовник, показващ 8:48. Човекът каза exactly. Междувременно се смееше на всичко постоянно, но ние не разбирахме на какво. Ей сега ще я донесе.
На съседната маса друг служител взе поръчка и я донесе на хората. Обнадеждено помолихме да провери и нашата.
Когато се върна с нова поръчка на други хора,  помоли да му дадем нашата отново.  И след 20 минути я донесе. Спасени сме от гладна смърт. Хубава ни беше закуската, макар че сокчетата и плодовете не бяха кой знае колко добри,  поне жълтата маракуя.  Ако имахме кана за вода в стаята и поне 1 магазин,  от който да вземем чай, щях спокойно да живея и без нашите хора 🙂 А, трябваха ни и пари, ако искахме да се сдобием с известна независимост от хотела си 🙂
В 10:30 все пак бяхме закусили,  отказали всички турове на този етап и можехме спокойно да се отдадем на търсене на местна валута.
А.. Туровете. Има лист с активити-та,  но без цени. Иначе ти казват да слезеш на рецепция да ги обсъдите. Но не знаят цени и подробности,  трябва да ти уредят среща с консултант,  на следващия ден 🙂
Консултантът капитан дойде, обяви цена за тур 150 $ за лодка и неясни точки и цели за шнорхелинг, спирки на съседния остров, нещо си за обяд. Щом ни е скъпо,  ще потърси други желаещи и може да комбинира. Или да поплуваме за 100 $ по залез. Ама ние искаме шнорхелинг, не плуване с лодка. Няма...
Отиваме на лов за пари в Шела, защото е неделя и няма смисъл да трамбоваме до Ламу за отворен чейндж или банка днес. А вече сме се примирили, че май ще теглим от банкомат,  защото ни предлагат по 80-90 шилинга за 1 долар,  вместо 100.

Защо нямаме револют се пита в задачата... А и mpesa за плащане с телефон  по препоръка на Съни. Ами и двете няма как да приложим - няма ATM и банка в Шела, нямаме сим карта поради неработене и опашка на всички 4 клона на препоръчания оператор. 

Обаче сме прочели, че най-старият и известен хотел тук може да ни смени малко пари. Поне за сокче,  банички, кафе 😍

Те обаче ни отказват и ни пращат в един чейндж наблизо, за който сме чули,  но всички източници са колебливи дали работи и на какъв курс. Курсът е добър за нашето положение - 90 шилинга, работят хората, но нямат касова наличност за 50 долара,  а за по-малки банкноти дават по-лош.  Пак ни пращат в Пепони, но на рецепция. 

Въртим се като патета в магазина срещу рецепцията,  чакайки да се освободи. Но строга бяла жена на средна възраст, която мислехме за клиент, ни попита какво искаме. Явно си личи, че нямаме пари за пазар там. То и за никъде нямаме,  не само за там. 

Споделяме,  че търсим чейндж и тя казва, че не обича да се занимава с това. Но явно сме симпатични, така че ще ни смени 50 $. 

Победа, независими сме само срещу 3 $ загуба. Но сме обиколили всякакви красиви улици, убедили сме се, че тук местните не ни тормозят и сме видяли всякакви магарета, още една мини коза и всякакви цветя и дървета. 

Готови сме за лентяйство на плажа под дърво, озвучено от песни на птици и въобще заслужена почивка след 5 часа усилен труд да закусим и да сменим 50 $. 

[Lindt]

Днес имаше развитие с туровете и някак случайно се намери и друга двойка с идентично желание. Единствената мистерия беше как ще закусим преди 8, когато тръгваме. 

Така ние спокойно се отдадохме на тур из Ламу. Единствената ни проява на пристъп на безумие, с които сме известни на читателите, беше да тръгнем пеша към съседния град. Жижо още се облива в пот като си спомни за усещането 😄

 Толкова спокоен и приятен ден с контактуване с местните се получи, че чак се престрашихме да вечеряме извън хотела и да се прибираме по тъмно.

Понеже нямаме много ток в хотела, си седим на терасата и можеше въобще да не засечем хората, с които утре сме на обиколка.

Но съдбата изпрати Жижо за вода и така той потресен разбра, ще тъй като утре летим, сме се отказали от тура. Другата двойка е изпратила капитана-разпространител на слухове да намери желаещи, но нямат идея дали все пак ще се домъкне утре сутрин.

Решихме да станем всички заедно и ако го няма, да си намерим друго Дау.

Цялата схема е странна, защото първия ден нямаше хора, после заради състезанието имаше, но нямаше лодки, ама пак няма как да се съберат желаещи, защото никой не ги комбинира рационално.

А ние .. Ами по принцип не летим, но ще видим какви изненади ще ни донесе утрешния ден. Аз се надявам на китови акули и делфини, не сме виждали от 4 години. Но може и просто да си лежим е дюните и да пием фреш от манго и да ядем банички с риба. В Ламу явно никога не е ясно...

[Брани]

Много текст, никакви снимки 😞

 

Може да не съм прав, ама не одобрявам!

[Lindt]

Ти фейсбук имаш ли? Щото ние особено много интернет нямаме

[FlyTraveler]

преди 21 часа, Lindt каза:

Консултантът капитан дойде, обяви цена за тур 150 $ за лодка и неясни точки и цели за шнорхелинг, спирки на съседния остров, нещо си за обяд. Щом ни е скъпо,  ще потърси други желаещи и може да комбинира. Или да поплуваме за 100 $ по залез. Ама ние искаме шнорхелинг, не плуване с лодка. Няма...

Има коралов риф, който е на плитко/ достъпен за шнорхелинг и се намира до едно малко островче - Manda Turtle, при късмет може, освен риби и корали, да се видят и морски костенурки. До там се прави целодневен тур с дау лодка с около час-два престой на рифа, може да се слезе и на острова, ако няма много вятър. Дали са ви нормална цена - 150 долара за цялата лодка с двама човека екипаж. Самото отиване до там и връщането покрай mangroves e много интересно и приятно. 

[Брани]

преди 9 минути , Lindt каза:

Ти фейсбук имаш ли? Щото ние особено много интернет нямаме

Имам, разбира се! Знаете, че и там ви следя и добавям стойност с изключителните ми коментари! Но фейсбук си е фейсбук! Форумът си е форум! Искаме снимки и тук! А и аз съм много повърхностен, трудно ми е да се съсредоточавам над текст и описания и предпочитам картинки!

 

П.п. Забелязахте ли колко много удивителни ползвам!

Дори на емотикон мога да сложа: 🙂 !

[Lindt]

преди 4 минути , FlyTraveler каза:

Има коралов риф, който е на плитко/ достъпен за шнорхелинг и се намира до едно малко островче - Manda Turtle, при късмет може, освен риби и корали, да се видят и морски костенурки. До там се прави целодневен тур с дау лодка с около час-два престой на рифа, може да се слезе и на острова, ако няма много вятър. Дали са ви нормална цена - 150 долара за цялата лодка с двама човека екипаж. Самото отиване до там и връщането покрай mangroves e много интересно и приятно. 

Не споря за цената, може да си е нормалната.

Една сергия на кея, за да може хората да се информират какво биха видяли и записване и групиране на интересуващите се, би улеснило неимоверно нещата. В противен случай в хотелите си висят по няколко човека, които не ходят на турове, защото не им се дават 150 $ за неясна разходка с лодка. 

Дори в нашия в момента сме 4 човека и не могат да ни комбинират и вземат парите 😉

А двойката, ходила преди няколко дни, е плувала с делфини и китови акули. Но ако питаш капитана ( същият е) какво се очаква да видиш, не ти казва тези неща, а говори нещо за обяд например.

 

@Брани, ето и още малко думи, че трябва да дам рапорт и на семейството.

Пък днес 3 пъти ми подариха цвете. И един бял момък нахлу в хотела ни, докато Жижо се занимаваше с управителя в другия край, с молба да ме снима, защото харесва композицията 🙂

 

Местните хора са с доста красиви черти. И жените, и мъжете. След Малайзия Ламу е балсам за очите 🙂

Имат много красиви плитки и понякога боядисани в червено бради. Масайските носии са по-шарени, но не знам точно как да се появили тук масаи и защо само те продават сувенири.

И храната е великолепна, всичко което сме опитали за 3 дни е вкусно. Най-странен беше чаят от подправки - с толкова отличителен кимион, все едно е течно кебапче.

преди 16 минути , Брани каза:

Имам, разбира се! Знаете, че и там ви следя и добавям стойност с изключителните ми коментари! Но фейсбук си е фейсбук! Форумът си е форум! Искаме снимки и тук! А и аз съм много повърхностен, трудно ми е да се съсредоточавам над текст и описания и предпочитам картинки!

 

П.п. Забелязахте ли колко много удивителни ползвам!

Дори на емотикон мога да сложа: 🙂 !

Като се върнем, ще си пусна тема с картинки. Сега качвам по 1 снимка 10 минути, а и не мога да я видя дали изобщо прилича на нещо на това екранче. 

[Happy_Traveler]

преди 2 часа, Lindt каза:

🙂

 

Местните хора са с доста красиви черти. И жените, и мъжете. След Малайзия Ламу е балсам за очите 🙂

Имат много красиви плитки и понякога боядисани в червено бради. Масайските носии са по-шарени, но не знам точно как да се появили тук масаи и защо само те продават сувенири.

И храната е великолепна, всичко което сме опитали за 3 дни е вкусно. Най-странен беше чаят от подправки - с толкова отличителен кимион, все едно е течно кебапче.

 

Туй не е кимион, или искаш да кажеш кардамон? Суахили чаят е индийски чай, донесен от търговците от Индия.  Джинджифил и/или кардамон са основните съставки. Пълните: 

2-inch piece fresh ginger, cut into thin rounds (джинджифил)
2 cinnamon sticks (канела на пръчка) 
2 teaspoons black peppercorn (това не знам какво е на български)
10 whole cloves (и това, ако някой знае)
6 cardamom pods  (кардамон)
8 cups cold water (вода)
2 table spoons of black tea or 3 bags of black tea (preferably African tea) (черен чай)
2 cups whole milk (мляко - най-масленото, най-добре кондензирано или евапорирано)
1/2 cup (packed) golden brown sugar  (захар)

 

Наистина местните са много хубави, като гледам африканците от Сахела, Централна Африка, дори някой Западна Африка, кенийците и танзанийците са много по-чаровни. Но ще забележиш - тези по крайбрежието не са особено едри. Имам предвид високи и силни, не дебелички. 🙂 

[stanislavpp]

@Happy_Traveler 

 

black peppercorn- черен пипер на зърна (несмлян)

 

whole cloves - пъпки от карамфил 

[Lindt]

преди 7 часа, Happy_Traveler каза:

Туй не е кимион, или искаш да кажеш кардамон? Суахили чаят е индийски чай, донесен от търговците от Индия.  Джинджифил и/или кардамон са основните съставки. Пълните: 

2-inch piece fresh ginger, cut into thin rounds (джинджифил)
2 cinnamon sticks (канела на пръчка) 
2 teaspoons black peppercorn (това не знам какво е на български)
10 whole cloves (и това, ако някой знае)
6 cardamom pods  (кардамон)
8 cups cold water (вода)
2 table spoons of black tea or 3 bags of black tea (preferably African tea) (черен чай)
2 cups whole milk (мляко - най-масленото, най-добре кондензирано или евапорирано)
1/2 cup (packed) golden brown sugar  (захар)

 

Наистина местните са много хубави, като гледам африканците от Сахела, Централна Африка, дори някой Западна Африка, кенийците и танзанийците са много по-чаровни. Но ще забележиш - тези по крайбрежието не са особено едри. Имам предвид високи и силни, не дебелички. 🙂 

Не, не говоря за суахили чай, а за spiced tea. Лют е, без мляко и с абсолютна сигурност казвам, че има кимион. 

Аз повече готвя с мащерка, салвия, розмарин, но все пак си имам любими ястия с по-арабски вкус. 

Специално с кимиона си имаме история, той се отличава на места,  на които няма работа, например в едни картофи в арменския ресторант в София и в един доматен сос на баба ми, за да имал вкус на суджук 🙂

Явно и в чая няма място според моите рецептори. Утре ще пробвам и билковия, защото като се замисля, не знам какви билки растат тук и може да се окаже интересно. 

 

Иначе да, хората са дребнички. Аз малко злорадо се надявах Жижо да е по-нисък от тълпата на едно пътуване, ама не е. 

А къде са по-високите черни хора? Забравила съм какво сме учили 🙂

[Lindt]

Вчера за наша изненада закуската ни беше готова в 8 сутринта. Нашите съратници за тур с Дау нямаха този късмет и гледаха тъжно докато получат храна.
Островът е толкова малък и слабо посещаван, че виждаш всички туристи по няколко пъти дневно. Например тях ги срещнахме и в Ламу на градски тур. И в заведението за следобедни фрешове. 
А и при тези закуски по 2 часа няма начин да не запомниш всеки гост на хотела.
Нашето Дау беше извънредно красиво и удобно. Обаче не сме сигурни дали препоръчваме целодневни турове с такъв вид лодка. Не са достатъчно сенчести и определено не е готино продължително плаване в открито море, защото лодката прави такива осморки през цялото време, че ти се повръща в седнало и изправено положение.
Поне на нас, другата двойка бяха ок. Но те са корави французи, работещи в посолство в Адис Абеба. Преди това в Перу, Белиз, Мадагаскар, Буркина Фасо и вероятно са свикнали с повече неудобства...Може би сте наясно защо разходката ни достави удоволствие.

Въобще за необщителни създания като нас пътуването с хора е лесно. Ако хората ни допаднат, сме щастливи, ако не, просто ги игнорираме без проблем, защото нямаме потребност от постоянно общуване. Например май никога не съм говорила с хора в самолета.
Сега се надяваме да имаме готини човечета и на шернатото сафари. 
Та лодката има много пространство отпред, за да се излегнат 4 човека. Вътре има място за още двама легнали и екипаж. И много възглавнички 🙂
Между островите водата е спокойна, а и Манда, Шела и Ламу изглеждат достатъчно различно, за да е интересно да ги гледаш. 
В открито море освен да лежиш и преглъщаш, и евентуално да се срещнеш с делфини, няма какво да правиш. След 2 часа в посока стигаш до една скаличка, на която гнездят птици и трябва да шнорхелираш наоколо 1 час. Ние лично не сме впечатлени. Има малко живи корали, има доста риба, но нашите французи например предпочитат шнорхелинга в Занзибар. Това го казвам, защото повече хора са били там и могат да получат представа.
Освен това имаше ужасяващо количество медузи. Ние се престрашихме и плувахме с дрехите, за да се предпазим доколкото може. Пазих се от големите медузи, но невидимите ме докопаха. Като на Мабул, но там поне се виждаше нещо като лигав планктон, а тук нищо. Само дето сега приличам на краставо магаре.
Обядът ни беше суахили, тоест бяхме нахранени с близо 2 часа закъснение към 4 следобед 🙂 Рибата ни беше фантастично подправен бял снапър и французите го одобриха. Всички се престрашихме и за салатата, като те никога не ядат такава в Африка, дори в дома си. Но казаха, че заплахата е основно диария, а не тиф, така че си изядохме всичко.
Манда е островът с летището, голям е, с великолепен плаж там, откъдето минахме и са построени вилите на чужденците, но няма вода. Не знаем как се справят с този казус.
Всъщност пясъкът и дюните са извънредно пухкави, мисля, че са сред най-добрите, които сме виждали. Със сигурност препоръчвам мястото за почивка преди или след сафари, а и само по себе си.
Когато се върнем, ще разкажа малко и за хората, които срещнахме, както и за град Ламу, йога фестивалът и каквото друго се сетя, че може да е полезно. Защото горещо препоръчвам района 😉

Но полетите...пфу, хем сме на остров на 15 минути от летището, хем всички се познават, как пък един член на проклетите им авиокомпании не информира хората да не идват, защото се очаква 2 часа закъснение....