дневник Круиз Ушуая - Антарктида - Тристан де Куня - Кейптаун

[Branko]

Да взема и аз да се обадя, че ми е съвестно само Жорката да поема ударите😃

Още с покупката на този трип написах в темата как подреждам приоритетите в това плаване. Тристан за мен беше бонус, който ако не го случиш по този начин е много трудно да го осъществиш . Както самия губернатор на архипелага каза и дори го е описал в книгата си, до сега круизен кораб няма успял да свали туристи. Всичките успели са с екипаж не повече от 100 човека и съвсем друг тип кораби. Но за мен Тристан е на последно място от всичко друго, което исках да видя и изживея. Според мен топ изненадата на това пътуване, беше остров Южна Джорджия . Толкова много животни и зеленина не очаквах да има, не случайно някои оприличиха острова , като Галапагос. И не го казвам, защото някои добри хора отправиха заплаха от бой и шамари😂

Колкото дали ще си го броя Тристан, лично аз да. Освен печата в паспорта и престоя в териториалните води, на остров Тристан Да Куня в пощата вече има български флаг и сет от български монети занесени от мен и лично подарени на Iris шефката на пощата там , макар и на триста метра от брега. 

Снимка със знамето на триста метра от брега ще се брои ли, че е било там🙂

Всъщност голяма изненада в това пътуване е, че десетте  човека от нашата бг група се забавляваме и понасяме изключително добре за 25 дневно плаване.

[traveler]

Не знам дали някой е разгледал този сайт, но вече са отразили неуспешното дебаркиране. ТУК

Из сайта има много снимки на разни семейни събития, може да се открие въпросната дама.

 

 

@Branko позна ли Ирис

 

[Дани Магелани]

преди 27 минути , traveler каза:

Не знам дали някой е разгледал този сайт, но вече са отразили неуспешното дебаркиране. ТУК

Из сайта има много снимки на разни семейни събития, може да се открие въпросната дама.

 

 

@Branko позна ли Ирис

 

Благодаря за информацията! Явно за жителите на острова това ще е събитието на годината. Те се вълнуват за очакваните гости от круиза не по-малко от нас - за нашите магеланци.

Момчетата ни и круизът влязоха в новините. Още ли се съмнява някой? Още ли продължава да търси валидиращо събитие?

[Branko]

преди 31 минути , traveler каза:

Не знам дали някой е разгледал този сайт, но вече са отразили неуспешното дебаркиране. ТУК

Из сайта има много снимки на разни семейни събития, може да се открие въпросната дама.

 

 

@Branko позна ли Ирис

 

Да

[Bozhidar1978]

Очаквам подробен пътепис, когато всички от групата са в България.

[ven62]

Само на мен ли ми се струва познат ... 

 

[traveler]

преди 15 минути , ven62 каза:

Само на мен ли ми се струва познат ... 

 

И на мен, но ми се струва, че снимката е стара и е на острова.

[boogy83]

преди 3 часа, Георги Матеев каза:

Предполагам ще ви е интересно да видите някои от новите "трофеи" в паспорта 🙂

 

Официален печат от Тристан Да Куня:

Може ли да кажеш размерите на печатите, за да си направим дупликат и да раздаваме на слеващата магеланска сбирка, срещу скромна сума  

[Георги Матеев]

Вчера към 23:00 часа пресякохме нулевия меридиан и няколко минути по-късно направих снимка за отбелязване на събитието. Ето така изглежда нулата 🙂

 

 

Междувременно днес започнахме втори кръг от турнира по белот:

 

 

А гледката навън в момента е такава...

 

 

@Георги ще те уредим с бонус сувенир, но трябва да признаеш да си броим официално посещението на Тристан в атласа 🙂

 

@ven62 ще те разочаровам, но сувенирни печати удрям само във вече изтекли/невалидни паспорти 🙂

 

@Charlie благодаря, но бира не пия. Помисли за водка.

 

Иначе явно съм сниман от тристанец (визирам снимката, публикувана от ven62) и пуснат онлайн на техния сайт... Плюс това Джинджър май вече е татуирала името ми на рамото си. Повече валидации не ми трябват 🙂

 

До първите петима, писали за сувенири: ще се свържа с вас след около седмица за да уточним как да ви ги дам.

 

П.С. Ще опитам да измисля сувенири за още петима, но не обещавам 100%.

[Травеолани]

@Георги Матеев много мило предложение от твоя страна. И аз бих искала да се включа в “листата на чакащите” ако нещо се промени. 
😊

[tara]

преди 1 час, Bozhidar1978 каза:

Очаквам подробен пътепис, когато всички от групата са в България.

И аз...ако е възможно и с много снимки.

[Георги]

Преди 1 час, Георги Матеев каза:

@Георги ще те уредим с бонус сувенир, но трябва да признаеш да си броим официално посещението на Тристан в атласа 🙂

 

Зорлем ме караш да не ги признавам, хората ще кажат, ей го е, корупция. 

[Аzia]

Яд ме е, че не си поръчах сувенирче, но ме досрамя🤣 викам си, хората с багажи, самолети, какво да ги тормозя. А на коледната сбирка момчетата седяха до нас.

Безценният подарък, лично за мен, ще са многото снимки и разкази, които ще получим. Надявам се. Посетихте интересни места, много мили останаха зад вас, спомени, нови приятели, станахте профи белотаджии... 

 

[домосед]

преди 2 часа, Георги Матеев каза:

Междувременно днес започнахме втори кръг от турнира по белот:

- Нищо от това, което виждаме на масата, не подсказва играта да е белот! - замисли се инспектор Стрезов 

[Двуцветко]

Доживях!

 

Митично място от 100-те Интернационални Нетуристически Обекта.

 

Добутах го до Inaccessible Island (буквално в превод остров Недостъпен), скалата Where-the-pig-fell-off (Където-прасето-падна).

 

Преди 5 години, когато се озовах на о-в Света Елена поразрових из другите два острова от тази губерния - о-в Възнесение и о-в Тристан да Куня. Задълбах в Тристан и видях, че около него има още по-големи психиделики като о-в Недостъпен, името говори само по себе си. Грабна ме топонимията на този остров и най-вече с тази скала ‘Където-прасето-падна’. Дори след това рових и успях да намеря историята/легендата - преди много години тристанци опитали да развъждат прасета на о-в Недостъпен, оставили няколко там да видят как ще се развива популацията, но всички се изпопребили по тази скала и по останалия безподобен пущинак и камъняк. Та това място единствено си го пин-нах на картата и всеки път през годините като отварях мапс.ми то ми излизаше първо. Изглеждаше ми като недостижимо място все едно на обратната страна на Луната, но тайно си мечтаех да мина от там някой ден. Е то взе, че се случи. Така че внимавайте какво си пожелавате!

 

Островът, между другото, е отличен избор, ако искаш да избягаш от всичко и от всеки, стига да можеш да стигнеш до  него. Все пак се казва Недостъпен!

 

Мисията ми на експедицията -  изпълнена. Една мечта по-малко! 🙂 
 

 

 

 

 

По отношение на останалите локации и експедицията/круиза. Със сигурност разбрах едно - места като нос Хорн, Антарктика, Южна Джорджия и Тристан да Куня са места, които не ти решаваш да отидеш да ги посетиш, а места, които природата ти позволява или не да достигнеш/посетиш. 

 

Говорих с доста хора от екипажа, все морски вълци, които много пъти са били в подножието на нос Хорн и никога не са имали шанса да акостират там поради всеизвестните климатични условия.

На нас ни се получи като разходка в парка още от първия път, за което трябва да благодарим на природата и на този отгоре, че ни допусна до тази уникална географска локация. Отдавам го на късмета на начинаещия. Тепърва ще оценяваме къде сме били по отношение на нос Хорн.

 

За Антарктика каквото и да каже човек е малко - там буквално спяхме по едва няколко часа на ден, дори и не мигаш, за да не изпуснеш нещо. Накъдето и да се обърнеш виждаш феноменални пейзажи, айсберги, ледници, китове, пингвини - свръхдози изтощаващ адреналин, от който искаш още и още. 

Имах чувството, че това, което виждам не е реалност, а че някой ти пуска някакви мега професионално изпипани 4К филми накъдето и да погледнеш.

 

Отново уникален късмет с доброто време по думите на водачите на експедицията, които вече имаха по 3-4 идвания на седмия материк и ние имахме само едно канселирано слизане на планирана точка поради лошо време. След това разбрах от тях, че на практика успеваемостта е средно 50% постигане на планираните слизане. Ние бяхме далеч над този % в крайна сметка. Пак късмет и пак да благодарим на този отгоре.

 

Вече наивно взехме да си мислим, че региона е наистина не чак толкова страшен за прекосяване и посещаване след разходката на нос Хорн, факта, че Дрейк бе не по-различен от плаване като условия между примерно Пирея и Крит въпреки страхотиите, които бяхме чели (пак пълен късмет, че имахме Drake Lake, а не Drake Shake), а Антарктика на моменти бе обляна в слънце като гръцки остров през лятото, нещо извънредно рядко виждано. Факт, който бе коментиран от водача на експедицията с почти треперещ глас.

 

На път за Южна Джорджия вече усетихме за какво иде реч. 

Първата буря ни поразтърси стабилно, минавайки през укрепване всичко в кабината до държане на матрака на леглото с две ръце през нощта и молейки се да не изхвърчиш от леглото и това да свърши по-скоро и с мисли, че утре искаш да се махнеш от кораба, защото нямаш нерви да изкараш още 12-13 такива нощи в открито море. Само че бързо осъзнаваш, че просто няма къде да слезеш в тази водна пустош и това те чака следващия половин месец…

 

Океанът си показа зъбите наистина, стигнахме в крайна сметка криво ляво до Южна Джорджия, първото слизане там бе канселирано поради кошмарно време в Драгалския проток. Спаси ни факта, че имаше няколко залива на острова, където хвърлихме котва и имахме сравнително спокойно време. По-горе беше споменато, че единствената аналогия на Южна Джорджия е Джурасик Парк. Всички, като че ли бяхме подценили тази дестинация и не бяхме си написали домашното, но мащабите на дивия живот беше поразяващ и ние буквално се сляхме с него на брега, акостирайки на три пъти. Самият факт, че на острова живеят 400,000 пингвини говори сам по себе си. Виждаш ги около себе си и в далечината строени като армия и легиони.

Хиляди и различни видове тюлени, свободно придвижващи се на брега и във водата. Усещането е, че нямаш място там, защото това си е света на пингвините и тюлените. Веднага се сещам да отбележа, че всичко беше съобразено с жестоки биосекюрити стандарти, спазването на които минаваше под суровия поглед на лидерите на експедицията - къде може да стъпим и какво може/не може да правим. Само един факт, всеки на кораба беше принуден да чисти калта на ботушите си с карфици и велкрото на дрехите с пинсета, за да не свалим чужд биоматериал. Всички дрехи, с които слизахме бяха минати с прахосмукачка отвън навътре и обратно, цял един ден с това се занимавахме под погледа на строги супервайзъри, колкото и странно да звучи! 

Тук е и момента да спомена, че до 60-те години на острова е имало безумна човешка дейност, свързана с китоловната индустрия. Все още се виждат солидни останки от нея. Избити са стотици хиляди китове и тюлени. За щастие всичко това е в миналото и животинките си имат своя собствен свят отново.

Та това е Южна Джорджия, раят на пингвините и тюлените сред зеленина, сняг и ветрове далеч от хора и цивилизация, магично място.

 

С две думи късметът продължаваше да ни преследва и оставаше само Тристан. Едва ли не си го представяхме като последна спирка, на която щяхме да акостираме лежерно, да пием биричка и да лафим с местните, да ядем от прочутите тристански лобстъри, да си пазаруваме сувенири и да си правим снимки на табелата изписано Най-Отдалечения Населен Остров на Земята. 

Но не би! 

Май пак не бяхме си написали домашното, а може би и екипажа, но куфари като нас така или иначе нямат никаква база да дават акъл на капитан и екипаж, които до момента се справяха блестящо, а и в ретроспекция действията им на Тристан изглеждат повече от логични. Стана вече ясно цялата ситуация от писанията по-горе. Факт е, че ако организирано и дисциплинирано бяхме подходили със зодиаците, а не с по-големите спасителни лодки, най-вероятно щяхме да успеем. Не знам дали като цяло ситуацията бе подценена или надценихме възможностите си, но по мое скромно мнение пасажерите не бяха готови за Тристан ментално, а и физически. Имаше възрастни дами по сандали с пазарски чанти, качили се на първата и единствена потеглила лодка, сякаш ще акостират на Тенерифе за дейтрип.

Тристан се оказа друга бира. Тристан те допуска, а не ти решаваш кога ще слезеш на него. 

Имах късмета да си поговоря с губернатора на архипелага, който се качи на кораба ни заедно с някои други местни. Почти в прав текст (макар и не на всеослушание) леко снизходително сподели, че сме подходили малко лаишки относно акостирането. Спомена за случай как самият той два дни е кръжал около острова и не успява да се прибере заради лошо време, и че слизането на брега е свързано с дебнене на времето и точния момент, съчетано с определени умения и опит. А ние имахме перфектния прозорец от метеорологична гледна точка, но не успяхме да се възползваме било поради презастраховане, било поради демографията и средната възраст на пасажерския състав, било поради подценяване на ситуацията. И най-вече поради факта, че ни застигаше буря и то каква. Очакваха се сериозни вълни в региона, където бяхме ние (за протокола прилагам карта с прогнозата и вдясно на нея може да се види очакваната максимална вълна), а по официално предишно изявление на екипажа корабът ни е пригоден за не повече от 6-метрови такива. Какво повече да добави човек...

Мисля, че въобще трябва да благодарим, че успяхме да стигнем толкова близо и да се докоснем до това митично място.

 

Още веднъж да се повторя - разбрах едно, Тристан те допуска, а не ти решаваш кога да го посетиш, както посещаваш Тасос или Корфу примерно. Така, както планината те допуска при нея, а не както ние се мислим, че я покоряваме. Или с две думи - искахме да покорим Еверест без да сме качили Мальовица, образно казано. Но поне вече знаем...

 

Иначе Тристан изглеждаше наистина магично от няколкостотин метра разстояние, целият облян в слънце и викащ нашето име, но не би. 

И може би е за добро, че не успяхме да слезем, защото щяхме да имаме не повече от час на острова, което въобще нямаше да е достатъчно, за да усетим мястото, захласнати по купуване на глупави сувенири и пращане на картички.

Разбрах, че за Тристан трябва време най-малкото, за да усетиш психиделиката на този микрокосмос и микрообщество. 260 човека, съжителствайки на къс земя сред океана и на 7-9 дни път с кораб от най-близкото населено място, буквално друга планета. 

 

Не на последното място, около него има още няколко острова, които са рай за дивия живот и са подобни на Южна Джорджия, или отделни самостоятелни Джурасик паркове - Inaccessible Island и Nightingale Island, които са на около 30-40 км и Gough Island, който е на 300 км. Още една добра причина човек да се върне отново в региона с нов опит за акостиране…

 

Толкова по хронологията и корабния дневник. 

 

И накрая, нещо не по-малко важно. Другото безценно в целия трип беше компанията от пътешественици, всеки със своите безумни пътешественически  истории, оставили телефоните си в каютите (поради солидно скъпия сателитен или отсъстващ на моменти интернет). Видяхме, че има и друг живот, в който си говорим, а не си пишем, гледаме се в очите, а не в екраните, играем карти, а не цъкаме игрички на телефон (фактът, че бяхме забравили, че на без коз бройките се удвояват, говори сам по себе си колко са ни закърнели мозъците с тези технологии 🙂 ), смеем се, четем книги, генерираме идеи и правим нови пъклени планове за втора атака на Тристан 🙂

 

Тристане, дръж се, някой ден пак може да почукаме на вратите ти с надеждата, че ще бъдеш по-снизходителен към нас!

 

[Sun4o]

Евала за написаното, @Двуцветко !

[Роми]

Благодаря, @Двуцветко! 

[Lindt]

@Carrie, ние с теб ще ходим в Антарктида и Южна Джорджия. Търси круиз 

[stanimir]

6 hours ago, Двуцветко said:

Доживях!

 

Митично място от 100-те Интернационални Нетуристически Обекта.

 

Добутах го до Inaccessible Island (буквално в превод остров Недостъпен), скалата Where-the-pig-fell-off (Където-прасето-падна).

 

Преди 5 години, когато се озовах на о-в Света Елена поразрових из другите два острова от тази губерния - о-в Възнесение и о-в Тристан да Куня. Задълбах в Тристан и видях, че около него има още по-големи психиделики като о-в Недостъпен, името говори само по себе си. Грабна ме топонимията на този остров и най-вече с тази скала ‘Където-прасето-падна’. Дори след това рових и успях да намеря историята/легендата - преди много години тристанци опитали да развъждат прасета на о-в Недостъпен, оставили няколко там да видят как ще се развива популацията, но всички се изпопребили по тази скала и по останалия безподобен пущинак и камъняк. Та това място единствено си го пин-нах на картата и всеки път през годините като отварях мапс.ми то ми излизаше първо. Изглеждаше ми като недостижимо място все едно на обратната страна на Луната, но тайно си мечтаех да мина от там някой ден. Е то взе, че се случи. Така че внимавайте какво си пожелавате!

 

Островът, между другото, е отличен избор, ако искаш да избягаш от всичко и от всеки, стига да можеш да стигнеш до  него. Все пак се казва Недостъпен!

 

Мисията ми на експедицията -  изпълнена. Една мечта по-малко! 🙂 
 

 

 

 

 

По отношение на останалите локации и експедицията/круиза. Със сигурност разбрах едно - места като нос Хорн, Антарктика, Южна Джорджия и Тристан да Куня са места, които не ти решаваш да отидеш да ги посетиш, а места, които природата ти позволява или не да достигнеш/посетиш. 

 

Говорих с доста хора от екипажа, все морски вълци, които много пъти са били в подножието на нос Хорн и никога не са имали шанса да акостират там поради всеизвестните климатични условия.

На нас ни се получи като разходка в парка още от първия път, за което трябва да благодарим на природата и на този отгоре, че ни допусна до тази уникална географска локация. Отдавам го на късмета на начинаещия. Тепърва ще оценяваме къде сме били по отношение на нос Хорн.

 

За Антарктика каквото и да каже човек е малко - там буквално спяхме по едва няколко часа на ден, дори и не мигаш, за да не изпуснеш нещо. Накъдето и да се обърнеш виждаш феноменални пейзажи, айсберги, ледници, китове, пингвини - свръхдози изтощаващ адреналин, от който искаш още и още. 

Имах чувството, че това, което виждам не е реалност, а че някой ти пуска някакви мега професионално изпипани 4К филми накъдето и да погледнеш.

 

Отново уникален късмет с доброто време по думите на водачите на експедицията, които вече имаха по 3-4 идвания на седмия материк и ние имахме само едно канселирано слизане на планирана точка поради лошо време. След това разбрах от тях, че на практика успеваемостта е средно 50% постигане на планираните слизане. Ние бяхме далеч над този % в крайна сметка. Пак късмет и пак да благодарим на този отгоре.

 

Вече наивно взехме да си мислим, че региона е наистина не чак толкова страшен за прекосяване и посещаване след разходката на нос Хорн, факта, че Дрейк бе не по-различен от плаване като условия между примерно Пирея и Крит въпреки страхотиите, които бяхме чели (пак пълен късмет, че имахме Drake Lake, а не Drake Shake), а Антарктика на моменти бе обляна в слънце като гръцки остров през лятото, нещо извънредно рядко виждано. Факт, който бе коментиран от водача на експедицията с почти треперещ глас.

 

На път за Южна Джорджия вече усетихме за какво иде реч. 

Първата буря ни поразтърси стабилно, минавайки през укрепване всичко в кабината до държане на матрака на леглото с две ръце през нощта и молейки се да не изхвърчиш от леглото и това да свърши по-скоро и с мисли, че утре искаш да се махнеш от кораба, защото нямаш нерви да изкараш още 12-13 такива нощи в открито море. Само че бързо осъзнаваш, че просто няма къде да слезеш в тази водна пустош и това те чака следващия половин месец…

 

Океанът си показа зъбите наистина, стигнахме в крайна сметка криво ляво до Южна Джорджия, първото слизане там бе канселирано поради кошмарно време в Драгалския проток. Спаси ни факта, че имаше няколко залива на острова, където хвърлихме котва и имахме сравнително спокойно време. По-горе беше споменато, че единствената аналогия на Южна Джорджия е Джурасик Парк. Всички, като че ли бяхме подценили тази дестинация и не бяхме си написали домашното, но мащабите на дивия живот беше поразяващ и ние буквално се сляхме с него на брега, акостирайки на три пъти. Самият факт, че на острова живеят 400,000 пингвини говори сам по себе си. Виждаш ги около себе си и в далечината строени като армия и легиони.

Хиляди и различни видове тюлени, свободно придвижващи се на брега и във водата. Усещането е, че нямаш място там, защото това си е света на пингвините и тюлените. Веднага се сещам да отбележа, че всичко беше съобразено с жестоки биосекюрити стандарти, спазването на които минаваше под суровия поглед на лидерите на експедицията - къде може да стъпим и какво може/не може да правим. Само един факт, всеки на кораба беше принуден да чисти калта на ботушите си с карфици и велкрото на дрехите с пинсета, за да не свалим чужд биоматериал. Всички дрехи, с които слизахме бяха минати с прахосмукачка отвън навътре и обратно, цял един ден с това се занимавахме под погледа на строги супервайзъри, колкото и странно да звучи! 

Тук е и момента да спомена, че до 60-те години на острова е имало безумна човешка дейност, свързана с китоловната индустрия. Все още се виждат солидни останки от нея. Избити са стотици хиляди китове и тюлени. За щастие всичко това е в миналото и животинките си имат своя собствен свят отново.

Та това е Южна Джорджия, раят на пингвините и тюлените сред зеленина, сняг и ветрове далеч от хора и цивилизация, магично място.

 

С две думи късметът продължаваше да ни преследва и оставаше само Тристан. Едва ли не си го представяхме като последна спирка, на която щяхме да акостираме лежерно, да пием биричка и да лафим с местните, да ядем от прочутите тристански лобстъри, да си пазаруваме сувенири и да си правим снимки на табелата изписано Най-Отдалечения Населен Остров на Земята. 

Но не би! 

Май пак не бяхме си написали домашното, а може би и екипажа, но куфари като нас така или иначе нямат никаква база да дават акъл на капитан и екипаж, които до момента се справяха блестящо, а и в ретроспекция действията им на Тристан изглеждат повече от логични. Стана вече ясно цялата ситуация от писанията по-горе. Факт е, че ако организирано и дисциплинирано бяхме подходили със зодиаците, а не с по-големите спасителни лодки, най-вероятно щяхме да успеем. Не знам дали като цяло ситуацията бе подценена или надценихме възможностите си, но по мое скромно мнение пасажерите не бяха готови за Тристан ментално, а и физически. Имаше възрастни дами по сандали с пазарски чанти, качили се на първата и единствена потеглила лодка, сякаш ще акостират на Тенерифе за дейтрип.

Тристан се оказа друга бира. Тристан те допуска, а не ти решаваш кога ще слезеш на него. 

Имах късмета да си поговоря с губернатора на архипелага, който се качи на кораба ни заедно с някои други местни. Почти в прав текст (макар и не на всеослушание) леко снизходително сподели, че сме подходили малко лаишки относно акостирането. Спомена за случай как самият той два дни е кръжал около острова и не успява да се прибере заради лошо време, и че слизането на брега е свързано с дебнене на времето и точния момент, съчетано с определени умения и опит. А ние имахме перфектния прозорец от метеорологична гледна точка, но не успяхме да се възползваме било поради презастраховане, било поради демографията и средната възраст на пасажерския състав, било поради подценяване на ситуацията. И най-вече поради факта, че ни застигаше буря и то каква. Очакваха се сериозни вълни в региона, където бяхме ние (за протокола прилагам карта с прогнозата и вдясно на нея може да се види очакваната максимална вълна), а по официално предишно изявление на екипажа корабът ни е пригоден за не повече от 6-метрови такива. Какво повече да добави човек...

Мисля, че въобще трябва да благодарим, че успяхме да стигнем толкова близо и да се докоснем до това митично място.

 

Още веднъж да се повторя - разбрах едно, Тристан те допуска, а не ти решаваш кога да го посетиш, както посещаваш Тасос или Корфу примерно. Така, както планината те допуска при нея, а не както ние се мислим, че я покоряваме. Или с две думи - искахме да покорим Еверест без да сме качили Мальовица, образно казано. Но поне вече знаем...

 

Иначе Тристан изглеждаше наистина магично от няколкостотин метра разстояние, целият облян в слънце и викащ нашето име, но не би. 

И може би е за добро, че не успяхме да слезем, защото щяхме да имаме не повече от час на острова, което въобще нямаше да е достатъчно, за да усетим мястото, захласнати по купуване на глупави сувенири и пращане на картички.

Разбрах, че за Тристан трябва време най-малкото, за да усетиш психиделиката на този микрокосмос и микрообщество. 260 човека, съжителствайки на къс земя сред океана и на 7-9 дни път с кораб от най-близкото населено място, буквално друга планета. 

 

Не на последното място, около него има още няколко острова, които са рай за дивия живот и са подобни на Южна Джорджия, или отделни самостоятелни Джурасик паркове - Inaccessible Island и Nightingale Island, които са на около 30-40 км и Gough Island, който е на 300 км. Още една добра причина човек да се върне отново в региона с нов опит за акостиране…

 

Толкова по хронологията и корабния дневник. 

 

И накрая, нещо не по-малко важно. Другото безценно в целия трип беше компанията от пътешественици, всеки със своите безумни пътешественически  истории, оставили телефоните си в каютите (поради солидно скъпия сателитен или отсъстващ на моменти интернет). Видяхме, че има и друг живот, в който си говорим, а не си пишем, гледаме се в очите, а не в екраните, играем карти, а не цъкаме игрички на телефон (фактът, че бяхме забравили, че на без коз бройките се удвояват, говори сам по себе си колко са ни закърнели мозъците с тези технологии 🙂 ), смеем се, четем книги, генерираме идеи и правим нови пъклени планове за втора атака на Тристан 🙂

 

Тристане, дръж се, някой ден пак може да почукаме на вратите ти с надеждата, че ще бъдеш по-снизходителен към нас!

 

Мисля че Lindt днес ще си пусне отпуската за идната зима.

 

П.П.В Гугъл имаше инфо за круизи до Тристан от Кейптаун, освен редовния снабдителен кораб , та вероятно може и да не се стои цял месец на острова.Сигурно обикаля и околните островчета и може да не е всяка година ...

[Captain45]

@Двуцветко,,страхотно разказано!

Успя ли да си вземеш банкнота от Тристан или те си пазаруват с GBP?

[Sun4o]

преди 18 минути , Lindt каза:

@Carrie, ние с теб ще ходим в Антарктида и Южна Джорджия. Трябва да е по-рано, за да е снежна. Търси круиз 

Баси…как елегантно ме изгонихте

[MayaS]

Момчета, страхотно пътешествие. Следях ви с интерес и нетърпение макар и да не се включвах с коментари. Благодаря за споделеното. Вие наистина сте били късметлии в това пътуване. Ако бях успяла да дойда, щях да съм изключително щастлива, дори и без слизането на Тристан. Леко и успешно прибиране до дома и ще очаквам още споделени от вас мигове и снимки.

[boogy83]

преди 1 час, stanimir каза:

Мисля че Lindt днес ще си пусне отпуската за идната зима.

 

П.П.В Гугъл имаше инфо за круизи до Тристан от Кейптаун, освен редовния снабдителен кораб , та вероятно може и да не се стои цял месец на острова.Сигурно обикаля и околните островчета и може да не е всяка година ...

Има круизи, а в страницата на Тристанци може да им се види разписанието: https://www.tristandc.com/cruises.php#schedules

 

[Captain45]

Този на NG изглежда доста интересен, но явно е разпродаден.

[stanimir]

21 minutes ago, Captain45 said:

Този на NG изглежда доста интересен, но явно е разпродаден.

И цената му е била интересна - от 29390$ на човек за 2024, според кешираните в Google оферти.През 2022 е била "само" 26000$ 

 

Предполагам повечето останали кораби не са много по-евтини, гледайки че са бутикови с по 130-150 пасажера.