Ако шефовете ви четяха магеланци

[Bozhidar1978]

На мен ми се е случвало да ме наблюдават, когато чета. Обикновено са ме питали: Какви са тези "шарени снимки" и истории, които четеш?

След това ми казваха: "Не чакай допълнително отпуск, трябва някой като теб да е дежурен в училището!" или "Как така ще пътуваш, имаш ли спестени пари? Кредит ли ще взимаш?".

 

[Oshko]

И мен ме разконспирираха рано-рано. Не четат тук, но знаят къде пътувам. Дори им правих презентация 2-3 пъти официално в офиса, организирано от HR-a 🙂 Готино беше. Преди парите бяха стопиращия елемент, сега е по-скоро отпуската, което е различно усещане. Съобразяването с детски ваканции също изяжда страшно много пари над 'нормалната' цена. За телефона като цяло не вдигам, а връщам СМС, иначе не е ваканция, опитвал съм, цялото светлинно шоу в Хонк Конг и аз с телефон в ръката, добре , че имаше снимки да си припомня какво съм 'гледал' 🙂

[Дани Магелани]

преди 11 минути , Oshko каза:

И мен ме разконспирираха рано-рано. Не четат тук, но знаят къде пътувам. Дори им правих презентация 2-3 пъти официално в офиса, организирано от HR-a 🙂 Готино беше. Преди парите бяха стопиращия елемент, сега е по-скоро отпуската, което е различно усещане. Съобразяването с детски ваканции също изяжда страшно много пари над 'нормалната' цена. За телефона като цяло не вдигам, а връщам СМС, иначе не е ваканция, опитвал съм, цялото светлинно шоу в Хонк Конг и аз с телефон в ръката, добре , че имаше снимки да си припомня какво съм 'гледал' 🙂

Старая се поне в 80% от случаите да не разбират, че пътувам. Или давам най-близката дестинация. Например ако е през Истанбул за друг континент, казвам пътувам за Истанбул. Истина, но не цялата. Не вдигам телефон, освен на семейството.

[Лили Пътува]

Моят шеф няма време да чете тук, но искрено ми се радва на пътуванията и всеки път като се върна от някъде ме пита: "Успя ли да си починеш добре?" Ама така с една тревога в очите - не знам, наплашила съм го явно 😁. Работя в неголяма бг фирма, която е ту добре, ту зле. Зависим все от корпоративни клиенти, на които много им се впечатлявах в едни други години, сега вече е различно. Пари не изкарваме кой знае колко, но така си организираме с колегите нещата, че да имаме свобода. Засега това е най-големият лукс, с който разполагам и аз специално го материализирам в бюджетни далечни пътувания. Иначе на хартия имам 20 дни, но ползвам доста повече - все с компютър де, че имам и отговорности, които изискват я електронен подпис, я банкови преводи и няма как. Слава Богу не отнемат време.