дневник Празнична разходка до Доминикана и Коста Рика

[slujitel]

Какваааа?

[Mary]

macf1an,  с огромно удоволствие прочетох и за това пътуване, и емоциите, които си преживял! Благодаря ти, че го сподели с нас!

Наистина имаш талант да разказваш и още по-ценното е, че го умееш и в писмен вид!

[desislavna]

Каква радост е да чете човек писанията ти!!! Истинско удоволствие!

Сега тръпна да продължиш с разказа, както се чете най-интересното криминале и затаил дъх отгръщаш страниците.

Абсолютно споделям, че пътешествията ти трябва да се оформят в книга или поне в поредица разкази в някое списание.

В очакване на продължението...

[macf1an]

Пристигнах обратно на летището и тръгвам да търся къде ми е полета за Мадрид, но на екраните пишеше само, че гейт ще бъде обявен 30 минути преди излитането. Явно беше време да посвърша малко работа в бизнес ложата. За разлика от предишните, тук изборът от ядене и пиене беше значително по-голям, а услужливите сервитьори припкаха и ни обгрижваха безупречно. Интериорът беше много приятен, като едното ниво имаше огромни кресла и дивани, а второто беше решено в бамбуци и шарени табуретки.

 

Пробвах няколко пъти да звънна на авиокомпанията от мтел-спота, но т.като трябваше да се избират менюта, чрез натискане на цифри, претърпях пълен провал. Явно услугата не го поддържаше, или поне не сработваше на нито едно от приложенията ми. За пръв път от седмици се наложи да заредя сименса и да се пробвам от симпатика, с надеждата за по-евтин роуминг.

Доста се заблуждавах ..

Проведох две минути разговор, с който дори не стигнах до оператор, а ми се скара някаква автоматична лелка на португалски. Сметката? 5 Евро и 90 цента... Така изсумтях, че хората около мен се заобръщаха с любопитство. Как 6 евро за 2 минути, и то на стационарен номер? Веднага се раззвънях на поддръжката за обяснение. Много любезен господин се ангажира с проверка, която доведе до интересен резултат. Макар в страницата на ТАП номерът да е обявен като обикновен, той е такъв явно само при набиране от страната. Доставчикът на услугата на Симпатик е външна компания (Cloud 9 MVNO), която явно няма договор с телекома в Португалия, и счита обажданията към номера със 707 като "премиум" разговор, на кожодерска тарифа. Човекът беше разбран и ми влезе в положение, след като изрично провери, че не е имало как да знам как ще бъда тарифиран. На страницата си имали "споменато", че номера с добавена стойност се таксуват скъпо, но конкретният не присъства в списъците им, и се съгласи да възстанови сумата за разговора, с уговорката, че повече не звъня на такива Похвално.

Припомням, че да получа изрично потвърждение колко и каква компенсация ми се полага, за загубения багаж, беше належащо, с оглед на това дали да се отдам на мощен "бизнес" шопинг или да ходя да взема едно бяло пликче с евраци от някое гише...

В крайна сметка се обадих от телефона на рецепцията, който е безплатен за гостите, и се свързах с едва говореща Английски лелка. Надеждите ми за конкретна информация бяха попарени, понеже, разбирате ли, те информация за компенсации давали само от понеделник до петък, в работно време. Така и не разбрах защо изобщо вдигат телефоните през уикенда, като не бяха оторизирани за нищо. Реших да не харча пари на сляпо, че в моята ситуация (7 часов престой) могат да извадят някое скрито под-условие, и да дадат 20 евро за четка за зъби и гащи. 

 

Междувременно, мигът за обявяване гейта на полета ми наближаваше.. или поне така очаквах. Когато се доближих до таблото, часът беше изместен напред, с 45 минути. Явно закъснявахме.

В последствие стана час.. после час и половина .. Проблемът беше, че времето до полета ми за Истанбул е едва 4 часа след кацането ми в Мадрид, и бързо се топеше. На всичкото отгоре, трябваше да сменям терминали там, а изобщо не познавах терена.

Информация за закъснението и дали ще се увеличи - никаква.. . Времето беше хубаво, летището не беше претоварено..

В крайна сметка обявиха гейт и час на заминаване. Малко след това го скриха и обявиха нов, и по-късен час. Реших да намаля възможните загуби и да се чекирам онлайн за полетите на Турците, че я имам време да търся трансферно бюро, я не..

Наредили едни компютри в ложата, като слънце. Само където принтерите им не работеха .. хайде тичай до гейта да питаш могат ли да ми разпечатат бордни карти там. Не можели, а по принцип е възможно да се чекираш дори на гейта. Тичай обратно и се моли на рецепционистката да оправят принтера.. Оказа се, че тя ни е и нещо като секретарка, та в крайна сметка ме чекира и ми извади пасовете на трети принтер, с невиждано качествен цветен печат.

Излетяхме с 2 часа и 20 минути закъснение, което ме оставаше с притеснително малко време до следващия полет, но когато капитанът се извини, и спомена "оперативни причини" като виновни, евровите знаци светнаха в очите ми. Полет до 1500 км, със закъснение 2 часа и повече = 250 Евро компенсация. Всичко зависеше от това, колко аванс са си оставили в графика, и в колко точно ще отворят поне една врата на самолета (това е "маркерът" за пристигане). 

Изобщо не усетих, че съм в бизнес класа. Седалката беше малко по-широка, храната не беше нищо особено. Сандвич със салата, без месо, ядене ли е изобщо? Да не се правят на България Еър? Добре, че беше бизнес салона, да се отсрамят.

 

Последните минути от полета прекарах буквално втренчен в часовника... По начало трябваше да съм в Мадрид в 20:20. Снижавахме се стремглаво, а екранът броеше 22:18, 22:19, 22:20, кац! Точно 2 часа! След 5 минути имахме отворена врата и аз изхвърчах към наземния екип на гейта, да си искам бележката за удостоверение на закъснението. Погледнаха ме като хеви метълист - плоча на Кичка Будурова. Дори когато им напомних, че са длъжни да ни предоставят официалната информация за закъснението, не се впечатлиха, и казаха да намеря билетния център. Там можело да имат .... Аз време за такива експерименти нямах. Почти на бегом стигнах до спирката на автобусчето, което разкарваше между терминалите, предредих група гневни китайци, и след 10тина минути вече бях пред гейта си. Там - гише "информация". Оревах го горкия човечец, как ми била отказана информация, обаче се оказа, че точно при него не може да се издаде такава бележка. В замяна, съгласи се да ми даде бланка за официална жалба до летището, на която да напиша информация за закъснението, а след като я провери - да я подпечата и заведе като "вярна". Речено-сторено, получих си копието, а на всичкото отгоре - преди час дойде и официален отговор от страна на летището. Само дето е на Испански, и трябва да го дешифрирам тепърва.. Май ми казват да се оплача на авиокомпанията.

Опънах крака в тамошния салон, който бяха опоскали откъм храна и напитки, и не след дълго, макар и с 20 минутно закъснение, бях в самолета за Цариград. Ето и Мадрид отвисоко:

 

 

Имах големи очаквания от този полет, защото Турците държат извънредно висока класа при бизнес полетите си, но уви - не мога да твърдя, че останах впечатлен. Големи, но неудобни седалки, без възможност за легло, персонална мултимедия, но със скромен избор. Точно дисциплината, в която мислех, че ще блеснат - храната, за малко да се изложат.. Сервираха този вегетариански ужас:

 

Ръфнах го оттук, боднах го оттам, нацупих се и поисках нещо друго. Едвам говорещата Английски стюардеса на мига изприпка и донесе следното произведение на месарското изкуство :

 

 

Феноменално сукалче, направо заскимтях от кеф, и за малко да се удавя от лиги.

Може би с най-голям интерес чаках посещението си в бизнес-ложата в Ататюрк, за която се носят легенди. Отделен автобус ни извози до терминала, в който за пръв път ме пуснаха без никаква проверка. Уви, бяха ни стоварили толкова далеч от ложата, че пътят дотам ми отне едно 20 минути пеша. Струваше си. Страхотия неземна .. 2 етажа лукс, десетки видове прясна храна, всякакви напитки и забавления за всеки. А, и консиержките бяха избирани с конкурс. Даже два Ето списък на "екстрите". То не бяха Плейстейшъни, не бяха 60 инчови телевизори с безжични слушалки, билярдни маси, голф симулатор, писта за колички с дистанционно... роял:

Абе, пожелавам ви да го видите възможно най-скоро

 

Последният полет не може да се нарече бизнес, освен по това, че седях в предната част на самолета. Нямаше приоритетно качване в самолета, нямаше отделен автобус, храната беше обикновена. Отново, единствената полза се оказа достъпът до ложата.

Като заключение по летателната част, ще повторя - от бизнес полети, освен трансконтиненталните такива, няма никакъв особен смисъл, за нашите цели.

 

Като се прибрах и аклиматизирах, опънах една яка жалба до ТАП, как ме дискомфортираха по 100 параграфа, то не ми умираха на главата, то не ми губиха багажа, то не ми закъсняваха самолета, всичко надлежно описано и с недвусмислен намек, че ще дават пара, и да се примирят с тая идея. Заведох си по един официален иск за 250те евро и за куфара, та след месец ще видим дали ще се пробват да шикалкавят с ваучери и т.н. За багажа така и не ми отговориха какво ми се полага...

Като споменах багажа, ето как приключи и тази история: при все обещанията, че като бизнес пасажер, ще бъда търсен и ще ми бъде докладвано всичко навременно, получих само един смс "намерихме го, тръгва".

Миналия четвъртък ми звъни телефонът посред нощ. Летището. Дошъл е куфарът, да заповядам да си го взема. Аз се заинатих, че до вкъщи трябва да ми бъде докаран, което беше посрещнато с ехидна усмивка, която чух дори по телефона. Видите ли, ТАП не летят до София и нямат договор с никой на летището. Нямало да ми го доставят, пък аз ако искам - да си чакам колкото ща... Че и лично трябвало да се отиде, на всичкото отгоре.

Веднага се раззвънях до Португалия, където за пореден път ми беше обяснено (този път от служителка на наземния оператор), че те само вдигат телефона, а реално информация може да получа само в работно време.

Инат съм, и реших да не се отказвам. На следващия ден се свързах с тукашните представители на ТАП, същите мили хора, които тормозих последно за местата ми до Сингапур. За пореден път блеснаха не само с отношение, а и с професионализъм, за което няма как да не ги спомена с добро.

Взеха присърце проблема, писаха данни, питаха, съчувстваха.. Малко по-късно ми се обади и шефката на представителството, да се извини за неудобството, и да гарантира, че действат извънредно по ситуацията. Час по късно се обадиха и от куриерите. След 100 извинения, че ме притесняват, но дали можело да ми го доставят в 9 вечерта, че вече били тръгнали на друг курс... можело, значи !!

 

Този път, поне магнитчетата от Доминикана не ми бяха взели

Редактирано 14 януари, 2015 от macf1an

[lyusi]

Епичен сблъсък със щастлива развръзка  Браво на теб за упорството и ти пожелавам успех с компенсациите. С огромно удоволстие следих разказа и перипетиите ти, чак ме е малко яд, че свърши.  

[Гост]

И мен ме е яд   

[Тони]

Еха, много яко. Малко ми липсват нощните пърпорения с моторетките, но е супер забавно.

Браво! Фен съм на писането ти, Мак!

[zon]

Браво! Ето така потребителите трябва да отстояват и търсят правата си!

[Цвете]

Да не забравиш да напишеш какво се случва с компенсациите! Успех с тях! 

Апропо, кога заминаваш пак, че ще ми е скучно без историите ти? 

[macf1an]

Ей, да не се прибере човек, веднага ще го изгонят пак да странства ..

Април, Май, както дойде

[Фил]

Мерси и

айде и аз да те похваля, за да не мислиш, че само форумните мацки са  фенки на забавното ти и увлекателно пътеписане

Редактирано 14 януари, 2015 от Фичо

[Sun4o]

Може ли малко повече инфо по темата как и кога се претендира за тия компенсации?

Или линк към тема, ако има такава?

 

И аз се присъединявам към мнението на Фичо. Мъжка солидарност да го е.а.

Няма само женките да цъкат замечтано подпрени с лакът на бюро и пръсти, ровичкащи в косата

[macf1an]

Има доста теми, виж тези:

 

http://magelanci.com/topic/3365-

http://magelanci.com/topic/3675-

http://magelanci.com/topic/2701-

http://magelanci.com/topic/2572-

 

Моят парашут няма да се отвори за компенсацията. Понеже билетът ми е Панама -> Мадрид, трябва да са ме замотали над 4 часа..

Редактирано 5 февруари, 2015 от macf1an

[Sun4o]

Леле, ти си изръчкал половината форум...

[macf1an]

След 6 месеца вой, жалби, заплахи, още жалби, драматизиране, португалски регулатори, чакане, псувни и нерви - ТАП Португалия най-накрая клекнаха и казаха "Покажете разписки за разходите от забавения багаж и ще ви ги възстановим" ....

 

Е, оставаше и да имам такива...   Важна е победата !