Прескочи до съдържание

Разкажете интересна случка по време на пътешествие


goldeneyeful

Препоръчани мнения

Те историческите факти са добре известни :)

Аз ли не чета внимателно, че изпуснах връзката на Англия и Германия? :mellow:

Моя грешка!  :unsure:

Като прочета дядо и Тайланд в едно изречение, автоматично забивам към Германия. :blush:

Извинявам се, народопсихология както сам писах...или казано иначе фолклор.

Връзка към коментар

Това ме подсети как във влака от Вентимилиа до Генуа един огромен черен пес тип помияр се беше сгушил и не спря да лиже краката ми . Собственичката една татуирана италианка застинала някъде в годините на Уудсток - :)

Няколко пъти ме пита дали песа ме притеснява , но на 36-37 градуса и без климатик тов беше последното дето ме притесняваше.

Беше безкраен ден , аз имах предплатени билети до Милано и оттам със стрелата до Венеция.

Някъде преди Антиб самоубиец се хвърлил по д влака и всички влакове от Ница към Монте Карло бяха блокирани за близо два часа. Накрая все пак се добрахме до Монако и там отново час закъснение. Вече бях изпуснал комфортния влак Вентимилиа - Генуа и прежалих парите. Неочаквано италианския служител почти съзаклятнически ме пре маршрутизира до Милано с някакви регионални влакове като тези които Akair описва - :) Каза ми на гарата в Милано да покажа едно листче на италиански с печат дето ми даде. След близо 6 часа се добрах до Милано и там в офиса на Трениталия се чудеха , как чичото ми е ударил печат при положение , че съм купил билет от италианските железници , а цялата галимация стана по вина на французите. Цялата работа беше , че имах предварителни онлайн билети с огромна отстъпка и без право на замяна . Минах без доплащане. Оттогава много ги уважавам италианците - :)

 

 

На гарата в Генуа невероятен скандал забави влака и не разбрах за какво се караха , но в един момент италианка налагаше с торба по главата и плюеше човека със свирката дето дава сигнал за потеглянето на композицията - :)

От Генуа до Милано пътувахме прави ...

Яка работа... :D  :D  :D

Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Летище София, връщам се от някъде. Не помня точно. Влизам да си купя определени неща от фри шопа. Избирам си прилежно и съм се зачела в информацията за продуктите. Господин на средна възраст стои до мен, англоговорящ. Избира нещо. Пропускам отделни фрази през ушите си, които се обменят между служителката и въпросният господин. Тишина няколко секунди, следва въпрос към мен дали мога да се обърна, отговарям утвърдително и се обръщам сконфузено. Получавам проучващ поглед от господина и едновременно с това отговор от чужденеца, отправен към жената, която го консултира. Избра нещо и бързо се отправи към касите. След няколко минути и аз го последвах,  беше платил и напуснал обекта. На касата, жената любезно ми обясни, че господина купувал козметика за жена си или приятелката и на запитването какво точно търси, той отговорил: "-Като за тази дама". :D Явно е имал предвид тъмна жена. Много се смях, може би почти докато се кача в  колата.

Редактирано от goldeneyeful
Връзка към коментар

При първото си пътуване в Лондон бях без половинката си, само в женска компания. На летище Лутън излизам от тоалетните и срещу мен се насочва един  рус, бледолик екземпляр, облечен отгоре до долу във фенски дрехи на Челси. Инак казано син отвсякъде. Започва да ми говори, може ли да се запознаем, колко си красива и т.н. на английски естествено. Аз се правя, че не разбирам и си вървя, а той след мене. Известно време ме следва и накрая се отказа. Не, че е кой знае колко интересно, но у дома си имам същия индивид - фен на Челси и син от където и да го погледнеш, В хола ни висят знамена, снимки, календари и каквото още се сетите от магазина за фенове на стадиона. Разказвах му като се върнах, как привличам такива сини фенове, а той ми се мазни - "Е, ние сините имаме вкус" :) :)

  • Харесвам 7
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

Сещам се за гида ни в Тайланд, който на една почивка, започна да се чуди как бледоликите мъже си падали по тайландки, т.като, те били едни такива слабички, нисички, чернички, а пък той самият много си падал по бели жени, защото били къде къде по- дейни, обичали да правят секс на всякакви места, а не само в спалните, били якички... и най вече били... космати

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Сещам се за гида ни в Тайланд ...

Ами сигурно е бил млад и още не е осъзнал простия факт, че чуждото винаги е по-интересно ;)

Както казал оня:

Жена ми е ем убава, ем умна, ем работна. Да беше и чужда – цена немаше да има! :D

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Поздрави от Лондон. От телефона става бавно, затова накратко. Вчера на окото ме спряха, щото носех шише ракия,а там не давали. Дадоха ми билетче, с което да си го получа после. Профани.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
  • 1 година по-късно ...

Миналата година пътувам сама с организирана екскурзия до Швейцария. На втория ден съм се сприятелила с няколко готини и забавни възрастни женички и те ме канят на следващия ден в тяхната стая да се почерпим за имения ден на внука на едната. Отивам аз с идеята да не ги обидя, все пак много мило, че ме канят. Оформи се една страхотна вечер, те наизвадиха от дисагите ракия, домати, сирене и т.н. Пяхме български песни, въобще купон стана.

Аз, понеже нямам навик, като пътувам да си нося храна в този вид от България, им се видях много странна, та ме попитаха: "Ама как, ти храна не си ли носиш? Домати се транспортират много лесно, като отрежеш гърлото на голяма пластмасова бутилка и ги набуташ вътре"...

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Миналата година на полет Санкт Петербург-Мюнхен сядайки в самолета около мен сядат гимнастички, познах ги по обръчи и т.н., и  първоначално ми се стори,че чувам българска реч, но после чух някакви други езици от тях и реших, че ми се е причуло. До мен седна тяхната треньорка (оказа се българка) и по време на полета като видя, че чета книга на български ме попита дали съм българин и се почна един дълъг разговор. Естествено попитах дали и някои от момичетата са българки, защото съм чул българска реч. Може и да не повярвате, но обяснението беше просто уникално: Швейцария има немска, френска и  италианска, част и всеки  си говори най-вече съответният език, за това за треньорката ги научила на български и някои от тях го говорят доста добре.
Другото интересно, което си спомням от разговора беше как ги завела на лагер във Варна и как най-трудна задача била да ги накара да не галят онези сладки и мили бездомни кученца.

Редактирано от makler
  • Харесвам 17
Връзка към коментар

треньорката се е оказала българка предполагам ?

Да от Варна. Вече и забравих името. Сега като проверявах се оказа, че и сегашната им пак е българка.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Така да се забавлявах - не е истина... Благодаря за усмивките! Една случка от мен - описвала съм я в пътепис, та който е чел, ще прощава :) Не е много за усмивки де... 

 

Франция, района между Лион и Марсилия, командировка. Още с приземяване на самолета нещата тръгнаха криво - такава турбуленция (оказва се, че над Лион било нормално, ама кой да знае, а и да знаеш, не помага). Бе щом почнах почти да крякам... 18165359.gif

 

Навън - валят кучета и котки. Взимам си наетата кола - с GPS, задавам параметри и след това три часа шофирам, без да знам къде се намирам. Мислех, че ще карам по магистрала, ама не би... Вече окончателно скапана, намирам хотела - в едно забутано френско село, паркирам някак реното в една дупка и бегом  на светло и топло. На сутринта - тълпа разгневени французи, обградили колата ми и готови да ме удушат. Запушила съм вход към вътрешен вход на ресторант и хотел, хората не могат да излязат. Срам! :blink: Вечерта им занесох кутия ръчно правени френски бонбони за извинение....

 

За връщането си - посока летище Лион - писах местния колега французин как да се докопам до магистралата. Съответно той обяснява - изкючително лесно. Явно по-лесно от елементарна настройка на gps-а. Патка! Шефът му ме кани на обяд преди полета - разстоянието е само 1 час по магистралата, време бол, приемам. 

 

Обядът приключва и хуквам към летището. Да казвам ли, че обърках пътя? Обърках го. Вместо посока Лион, хващам магистралата посока Женева и Гренобъл omg2.gifomg2.gifomg2.gifomg2.gifomg2.gifНяма такава патка. След има-няма сигурно 50-70 км намерих обръщало. Останали са 2 часа до полета. Вече съм включила gps-а... агрххххх...

 

Патката решава, че има шанс да хване самолета и малкото Рено се превърна в наземен самолет. 170-180 км в час. witch.gif Последно бях карала с такава скорост преди около десетина години, когато скъсах гума на магистралата София - Пловдив и си бях дала дума never ever. Казах ли че съм патка?

 

След излизане от магистралата - в търсене на другата за Лион - щраккккк: police.gifpolice.gifpolice.gif

Показват ми директно запис от скоростта ми и любезно заявяват - глоба 90 евро. Показвам разплакано почти самоления си билет. Не им въздействам по никакъв начин. Дотук с илюзиите ми за въздействаш чар... Нямам кеш. Не работели с кредитни карти, не били банка... Дават инструкции до съседното село 

 

Вече бях изпуснала самолета, можех да не карам със самолетна скорост. Звъня на едно приятелче в Германия - единствен от моите авери, който със затворени очи може да ми букне самолет. Сега вече имам и други такива в Магеланци :) Дадох му кредитната си карта - да ми търси вечерен самолет Лион - Лондон и тръгнах да търся банкомат. Аверчето се справи без проблеми и ми прати на мейла резервацията. Да ме питаш защо не сметнах за опция да остана на хотел в Лион, ама мозъкът явно работи по друг начин под стрес... 

 

Последно - признат грях - половин грях: с неудобство признавам, че прекарах втория билет и глобата си като служебен разход...  :blush::)

Връзка към коментар

Хаха, страхотни случки има тук :) Аз също имам доста, тъй като пътувам от 14 години :) Но ще разкажа някои, които с много смешни, някои не са се случили лично на мен а на мои колежки :) 
Та на кацане в Малайзия, пътя до хотела ни е 2 часа почти, и след нощен полет, всички заспиваме в автобуса. Пристигаме в хотела, и на една туркиня много и се ходи по голяма нужда. Взима си ключа и газ към стаята. Отключва, и няма време даже да си внесе куфарите. Свършва работа и се оглежда, вижда мъжки принадлежности като пяна за бръснене, самобръсначки, парфюми и т.н. Ослушва се и усеща че всъщтност има някой в стаята. Обезумяла от притеснение, вдигнала гащи и газ на обратно, без дори да пусне водата, да не го събуди (ако вече не се е бил събудил)   :) Изводите за какво си е помислил човечеца ако е чул че някой е влезнал веднага в тоалетната му, или когато се е събудил и е видял какво има в тоалетната, оставям на вас :) 


Първия ми полет със Гълф Еър като стюареса, седяща на джамп сит-а ( седалките за екипажа) , станах за нещо, и понечих пак да седна, но тъй като нямах навика, паднах на земята, тъй като те се сгъват автоматично,обратно на стената. :) 

А за индийците имам най- смешните историйки. Който познава културата им и акцента, бих жи го изиграла на живо :) за по голям ефект, тъй като тук в Дубай, имаш плюс, ако знаеш акцента или дори езика им. За тях е много жажно да са взели Британски паспорт, и всякакъв друг, но да не признаят че са от Индия (но то си личи от всякъде). На полет, преди 11 Септ, Имахме все още метални прибори за хранене, и много ги крадяха от самолетите, та шефа ни каза да ги молим учтиво да ги връщат на таблите като чистим. Та на един индиец му казвам, да сложи обратно приборите, а той ми отговаря - Аз съм канадец.  Казвам, не, интересуват ме приборите, тои пак- ма аз съм канадец. Казвам ок, от къде сте? И той- Канада! Викам супер, а сега ще може ли приборите? И той, вече няма на къде да ходи и каво да каже за Канада, ми казва-- ми питай жена ми, тя сигурно ги е взела и ми сочи съседните седалки, към цялото домочадие. 

 

Пак на моя съквартирантка Нели, първи полет, екипажа задължително трябва да изиграят някоя шега на стюардесите, та летят си те за Дака, Бангладеш, и от вън, на летището, има милиони колелета. Та на кацане, екипажа я питат, дали може да кара колело, тъй като страната е много бедна и не са могли да намерят автобус за екипажа, са осигурили колела за този ден. Тя не можела да кара. Те и предложили в такъж случай да си избере при кой иска да се вози, капитана или помощник пилота. Избрала капитана :) Излизат от летището и капиана се качил на едно колело, и Нели се качила зад него, без дори да се досеща че се бъзикат със нея. Взели да я снимат и да се превиват от смях, та чак тогажа се осъзнала :) 

Една друга приятелка Джи-Джи, ходили по Германия по време на комунизма, вечеряли групата, и накрая им сервирали сурови картофи. Гледали всички втрещени, и никой не смее да посегне, докат някой се престрашил, взел един картоф, оказал се мек, обелил го с ножа, който бил оставен там, и видели че е зелен от вътре. И сладък. Разбрало се в последствие че е Киви. :) 

Бординг, пътник (индиец)  върви към мен в кабината и ме пита; Къде е място номер 1920? Знаейки че чете нещо друго по бординг картата, я взимам и разбирам че той чете бординг час- 19:20ч. 

 

Пак пътник ме пита по време на полет до Англия- Извинете, къде се намира тоалетната за англичани?  :lol: 

Друг пътник, и пак индиец, по време на полет- Извинете, когато закупих билета, ми казаха че полета е 3 часа, а сега пилота каза че полета е 2:45 мин. Аз съм си платил за 3 часа, така че моля ви да кажете на капитана да направи още едно кръгче, ще му дам и бакшиш  :lol:

  • Харесвам 29
Връзка към коментар

Ми, лично аз съм виждала пилотите с какво си уплътняват времето между полетите. ;)

Задълбахме пак в някакв насока, моята случка не е толкова важна.

Между другото, в Гълф Еър имахме около 10тина българи пилоти, и им се носеше славата на дон Жуани, особено като изпратят жените си лятото на почивка в Бг, а те организират яки купони в Бахрейн. Инак ако те видят по улицата или в някой магазин, и жена му е с него, няма даже да те поздрави  :mellow:

Естествено не всички, но повечето :)

Редактирано от Мира
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

А за индийците имам най- смешните историйки. Който познава културата им и акцента, бих жи го изиграла на живо :) за по голям ефект

 

Значи правиш един запис с камерата на компа, качваш го някъде и даваш линк да го гледаме ;)

 

 

....екипажа задължително трябва да изиграят някоя шега на стюардесите ...

----

....Инак ако те видят по улицата или в някой магазин, и жена му е с него, няма даже да те поздрави  :mellow: ...

Еми тъкмо повод и стюардесите да се пошегуват с пилотите, отиваш право към него и с широка усмивка и закачлив блясък в очите казваш: "Здрасти (някакъв гален вариант на малкото му име), кога пак ще си спретнем някои от онези диви голи партита?"

 

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Мира, признай си, на теб какъв номер ти спретнаха при първия полет :-)

Много забавни случки!

Ами на нас още във училището ни казаха че екипажа и старейшините хихи ще се опитват да ни изиграят някои номер, и да внимаваме, ако нещо ни се струва доджи, нещо дет не са ни научили те, да не се хващаме на въдицата. Иначе ме пращаха за лед да искам от съседен паркирал самолет, или да съм ходела да лъсна гумите на самолета долу, имало някакви експерименти с кокошки, които били ж количките за хранене, да ходя да ги слушам цял полет дали са живи... такива работи  :huh:  :lol:  

Ама кат съм умна, не минават тез на мен хихихи 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Значи правиш един запис с камерата на компа, качваш го някъде и даваш линк да го гледаме ;)

 

 

Еми тъкмо повод и стюардесите да се пошегуват с пилотите, отиваш право към него и с широка усмивка и закачлив блясък в очите казваш: "Здрасти (някакъв гален вариант на малкото му име), кога пак ще си спретнем някои от онези диви голи партита?"

 

Да, имам колежки които ме карат постоянно да им го играя на индийка хихи, пея им песни на индийски, а те си милели че си измилсям текста, докато една от тях един ден пуснала записа на един индийски шофьор на такси, и и казал че била мн хубава песен, и разбрала че не съм си я измислила аз :) Ще организирам едно индийско парти идващите месеци, че ми се провали предния опит, тъй като всички летяхме, взели сме си сарита и шалвар хамис аутфити...Ще снимам и ще пратя :)))

Редактирано от Мира
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Eййййййй, тия пилоти големи свалячи :D

 

Използвам повода, че искам да попитам от няколко дни:

 

Дали има пилот(и), ама не в самолета, а във форума? :rolleyes:

Респективно стюардеси дали има? :rolleyes:

Аз съм стюардеса да :) 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Сещам се за една друга случка, която не е смешна, ами е показателна. Това беше по времето, когато нашата преса за пореден път гърмеше колко били гадни византийските полицаи и незаслужено глобявали съвестните български шофьори. 

Връщаме се от Лефкада (който не го знае - остров в Йонийско море), и решавам да хвана някакъв по-пряк път, но не съм съвсем сигурен. 

 

Гледам пред мен един полицай на мотор спрял някаква кола и пише ли пише усърдно нещо на един лист. Спирам, пускам аварийните, тръгвам с пътната карта към него. В момента, в който той ме видя, заряза глобения, насочи се към мен и на много добър английски каза: "Добър ден, господине, с какво мога да ви помогна". 

Моя милост, успя да превъзмогне изненадата, и да обясни накъде съм тръгнал. Човекът ми обясни, след ми даде знак да се кача в колата, застана по средата на пътя, спря движението и ми даде знак да направя най-забранения обратен завой и ми пожела приятен път. 

 

Аз пък се замислих, кога ли на чужденец ще му се случи това в България. 

Да, странни хора  :lol: Как така помагат, без нищо в замяна. И тук в Дубай, мъжът ми закъса на няколко пъти с колата, и местните арабели спират движението, помагат ти, и даже ти подаряват вафличка :) Доста пъти като си тръгвам от една клиника в която ходя на прегледи, като си тръгвам, оглеждам за хора които чакат такси, но на 50 градуса и влага на 80% , не е много приятно, и все предлагам да кача някоя женска ако има, и мъжки, но само ако са по слаби от мен, за всеки случаи хихи , все пак си е арабска държава, всичко може да се очаква  :blush:  :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Аз съм стюардеса да :)

 

А като си стюардеса, познаваш ли някое от лицата на тези снимки? Телефонен номер, факс, нещо...?

 

Сега кажи „да“ и виж какво ще ти се случи  :biggrin:

Връзка към коментар
  • 4 месеца по-късно ...
Георги Василев

През 2012г. с един приятел участвахме в конкурс на BTV Comedy. Условието беше да качим авторско клипче в което някъде да фигурира " BTV COmedy, повече от забавление ". И така аз обичам снимането и монтажите, качихме аз едно и той едно и ето, че след месец чакане, телефонът извъня и ни съобщиха, че той е спечелил наградата "Пътуване до Дисниленд - Париж. Естествено те поемаха всичко. Хотелът разбира се беше от веригата на Дисни и се намираше до самият парк. Беше върха, но не това е куриозното. Обиколихме всичко. В деня на прибирането ни, полета беше обявен за 18:00, съответно чек-ин-а беше до 17:20 и уж бяхме преценили, че ще се разходим из Париж и към 16ч. ще се отправим към летището. Седнахме, пихме кафе с кроасани, гледахме Айфеловата кула и така докато не осъзнахме, че вече е 16:30 и на юруш тръгнахме към летището. На косъм стигнахме. Бяхме на гишето в 17:16, но уви.........казаха ни, че не сме презаверили билетите и че по принцип ни има в списъка, но са качили други хора на нашите места. "Чудесно"......никои от фирмата не ни каза, че трябва да направим такова нещо още с пристигането. Както и да е, започнахме да питаме какви са вариантите. Имахме 2 варианта. 1. Настаняват ни в хотел и на другия ден по обед летим за София директно или 2. Чакаме 3 часа на летището и ни качват на полет за Будапеща и там с 2 часа престои ни прекачват на полет до София. Имахме само по 5 евро в джоба и решихме, че щом те ще поемат всичко това, нека изчакаме 3 часа и да летим за Будапеща. Докато ни обработваха документите, жената на гишето ни подаде по един ваучер за храна и нещо за пиене и каза, че това е част от компенсацията ни??!?! Част?!? Веднага след това ни каза, че това е другата част и ни подаде да се подпишем на някаква бележка. Това което разбрах от бележката беше, че AirFrance ни дава по 400 евро компенсация (на човек) за това, че не са могли да ни осигурят места за редовния полет. Оказа се,, че ни ни трябват дебитни и кредитни карти, а се осребряват на място на летището. Жената ни обясни, че такава била политиката в такива ситуации, както и че, ако сме били останали до другия ден, сумата щяла да бъде 500 евро, но голяма работа. На практика, спечелихме екскурзия до Дисниленд и бяхме там на аванта, а накрая ни дадоха и по 800 лева на калпак. Бях почти сигурен, че самолетът ни няма да стигне до София, просто толкова късмет на едно място не вещаеше нищо хубаво, но ето, жив съм, здрав съм, а този спомен ще остане незабравим!

  • Харесвам 24
Връзка към коментар

Точно ти да спечелиш екскурзия в атракционен парк :) Иначе това с компенсацията е стандартно, на която много хора имат право, но малко са упорити да си я търсят до край. Хвала на Ер Франс, че са я дали без бой, обикновено компаниите премигват с миглички и се правят на утрепани :)

Връзка към коментар
Георги Василев

Точно ти да спечелиш екскурзия в атракционен парк :)

Хахаха да. Но то и играта си беше за това. Така че играех на сигурно, но не вярвах, че ще стане. Иначе през 2006г. с родителите ми и сестра ми, спечелихме 5 дневна екскурзия до Париж и Дисниленд. Конкурса беше на бонбони Tofifi, а условието беше да се изпрати най-щура снимка на семейството. :D 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.