Кулинарен туризъм или какво да ядем по света

[Фил 68598]

 

3. А от една филипинска готвачка в Пинтерест пък изкопирах чудна микс салата с овце от карфиол и маслинова глава. Заприличаха досущ на породата "Плевенска черноглава". Ушите стават като резнеш две малки парчета и ги закривиш нагоре. Така де, да вкараме и малко food art

А, и килимчетата са им готини 

Редактирано 7 октомври, 2016 от Фичо

[Еминко 1296]

Към специфичните сиренца от областта на Рагуза ни предложиха сладко от патладжан и......праз лук:-)

[Niceday 2940]

сладко от патладжан и......праз лук:-)DSC00994.JPG

И ставаше за ядене ли?

[гост 4486]

 Шафран взимам качествен -

 

Може ли да си разкриеш доставчика?

[Еминко 1296]

И ставаше за ядене ли?

 

Да. Неочаквано добре !!Едно от сиренцата(печено) в комбинация със сладкото от праз лук много ми напомняше за нашата баничка с праз. И това от патладжана си беше Ок.Имаше си ги семките и малките парченца патладжан.Напомня леко за сладко от сини сливи.

[Добри 6857]

Може ли да си разкриеш доставчика?

В Лексито до нас има 3-4 вида български, които са ужасни - дори не са червени и сухи нишките. Иранците миналата година хубаво ни казаха, че в Родопите ще вирее, но качеството ще е леш. Ние не ги послушахме и, естествено, наводнихме пазара с боклуци. Асоциацията е само за парлама. Гледай произход, цвят и цена - ако ти изпадне испански - не се колебай и за миг! Понякога пускат и взимам. 3 пъти по-скъп е за същото количество, но великолепен. Ползвам и гръцки, от комшиите, от техните маркети. Пак е по-добър от нашите. Тия луковици на ниски цени в нета са пълна пунта мара. Иначе за марки вече ме изгуби - не съм чак такъв разбирач. От еладата или от най-добрите в нашите хипермаркети - това е.

[Alexander 30861]

По принцип ям това, което предлага местната кухня в чужбина, но реших да пусна отзив за този японски ресторант в Тенерифе. Казва се Kazan.

 

 

В центъра на Санта Крус е, трябва резервация ден-два по-рано поне.

За сега е най-доброто суши след това в Япония. Ял съм в японски ресторанти в Мадрид, Лондон и България, но този ги бие.

 

Ресторанта има една звезда Мишелин.

Редактирано 27 декември, 2016 от Alexander

[DenitsaS 9033]

В центъра на Санта Крус е, трябва резервация ден-два по-рано поне.

 

А как се казва?

[Alexander 30861]

А как се казва?

Забравил съм най-важното...

Написах го в мнението горе.

[Ивка 176]

И ставаше за ядене ли?

там всичко става за ядене 

[Alexander 30861]

Попаднах на много интересни тапас на пазара Nuestra señora de Africa в Санта Крус.

Различни видове пушена риба, върху някакъв типичен андалуски хляб.

 

[T.E.Lawrence 21672]

Палачинки с манго в Хо Ши Мин. По-масовите варианти са ананас или банан.

 

[примкаря 1411]

Обожавам да снимам манджи, няма по-хубав спомен от този, който предизвиква слюноотделяне    В края на октомври 2015 бяхме за седмица на о. Сао Мигел, Азорски острови, чудновато място, островитяните там, без значение хора, растения или животни определено носят белезите на живота в изолация по средата на Атлантика. По отношение на местните специалитети бях добре ''подкован'' от колега португалец, който е живял 6 месеца на о. Тершейра и е голям чревоугодник особено като става дума за морски дарове. Той ме посъветва на всяка цена да опитам ''лапас'' - морски охлюви с конична черупка (limpets на английски). В столицата Понта Делгада посетихме ресторант ''А Tasca'' - малко ресторантче в традиционен ретро стил. Почакахме доста да се освободи маса, по обяд от всички околни офиси и учреждения плъзват костюмирани чиновници и служители за тяхната обедна почивка. Стори ми се, че тя продължава няколко часа като местните си пийват задължително чаша вино с обяда, потънали в сладка раздумка помежду си. Прегледахме менюто, то да се чуди човек какво да опита. Келнерът също посочи на една огромна табела на стената с различни видове риби от кой вид има днес и може да се поръча. От ястията с ''лапас'' избрах lapas de molho afonso, лапас с някакъв специален сос. Пристигнаха цвърчащи и с мирис на море, дори и жена ми ги хареса. 

 

 

Освен ''лапас'' за предстие хапнахме нещо като салата от октопод. За пиене аз заложих на превъзходното местно червено вино а жена ми сръбна една биричка.

 

 

За основно поръчахме пак нещо октоподско, по избор на щерка ми.

 

 

Аз много се двоумих между някакво рибно ястие или dobrada - боб с шкембе и в крайна сметка балканският примитив в мен надделя   

 

Редактирано 22 февруари, 2017 от примкаря

[Miro 942]

В Грузия хачапури е неизбежно!

В Дания Smørrebrød е задължително!

А, ако отидеш в Швейцария, не може да не опиташ рьощи

Редактирано 13 март, 2017 от Miro

[Meidj 4596]

Ако имате път към Златиборския край в Сърбия, непременно опитайте т.нар. komplet lepinja. Почти всяка местна пекара я предлага. Няма я по витрините, трябва да си я поръчате, правят ви я за 10-15 минути и после си облизвате пръстите.

 

 

 

[Емика 6325]

В Болоня - tagliatelle al ragu bolognese

[tonitka_stz 143]

Прочутите белгийски гофрети с череши и шоколад

[Boreto 96]

4 hours ago, iliana_t said:

Добре дошъл!

Ще се радваме да ни разкажеш за идеята си дори и на живо на някоя от месечните ни сбирки. Например утре (четвъртък)

Благодаря за поканата, такава среща звучи наистина интересно! Утре няма да успея, но се надявам за следващия път да ми се получи 

 

2 hours ago, Георги said:

Добре дошъл, я кажи кое е най-изчанченото нещо, което си ял по този повод?

Много хубав въпрос, Георги! Не се бях замислял конкретно за това и се радвам, че ме провокира да се върна малко назад и да си припомня някои от нещата, които съм пробвал. Като резултат (с леко разочарование) установявам, че досега не съм опитвал нещо, наистина "изчанчено". В последните години (най-вече) съм отворен за експерименти, пробвам (почти) всичко което ми грабне окото като ново и различно, но като че ли не успявам да попадна на най-интересните храни. Например, за две ходения в Тайланд и обикаляне по какви ли не закрити и открити пазари така и не открих къде се предлагат скакалци и подобни традиционни специалитети, за които съм чувал. Явно трябва да търся по-целенасочено

 

Въпреки това, мога да споделя няколко интересни неща, които са ми направили впечатление и едновременно с това са ми харесали. Може пък и да бъде полезно на някой друг пътешественик. Вижда ми се най-удобно да ги подредя по държава:

 

1. Тайланд: едно от най-любимите ми места главно заради разнообразието и богатство от вкусове, които са ограничени у нас. Най-парадоксалното е пълното щастие, което изпитвам наслаждавайки се на традиоционно подправена тайландска храна, докато от мен капе - Не! По-скоро тече - някаква комбинация от пот и сълзи  Както казах и по-горе, имам най-голям опит с уличната храна, като много често просто взимам нещата, които не познавам и се опитвам да разгадая какво си хапвам по вкуса. Някои от вкусотиите, които са ми направили впечатление:

• Крокодилско бутче - като оставим настрана факта, че по него има повече кокал отколкото месо е изключително приятно на вкус
• Мариновани филета от дроб (не стана ясно точно от какво) - едно от най-вкусните неща, които съм пробвал в Тайланд, но аз лично го видях само на една единствена сергия на един единствен пазар, така че предполагам, че не е много разпространено
• Джакфрут - може би най-любимият ми плод (евър!) наравно с мангустината; много важно е да не се обърка с дуриан (защото на външна обвивка доста си приличат) - един от най-неприятните плодове (както на вкус така и на мирис), които някога съм ял. Веднъж направих грешката да пробвам палачинка с дуриан (която беше толкова привлекателно зелена и мекичка), осигурявайки си един страшно продължителен чесъноподобен ефект (ама доста по-неприятен)
• Ярко зелени (направо светещи ябълки) с вкус на круша - този плод също  ми се стори не-много разпространен (така и не разбрах как се казва), но пък е доста свеж и приятен за хрупане (как чипс) и доста атрактивен визуално
• Зелените мекички - не знам какво точно докарва този цвят, но това за мен си остава най-вкусната закуска въобще
• Мариновани пилешки трътки на шиш - това го взех по грешка (мислех, че е друго), но се оказа много добро 
• Пълнен калмар с говежда кайма - това си е ресторантско ястие, но въпреки леко странната комбинация е супер вкусно - ако пробвате, няма да сбъркате
• Всичките им там десертчета - сладки, желета и банички с кафяв, зелен, оранжев, жълт, син (ултравиолетов?) цвят, направени от кокос, тиква, боб и какво ли още не; като почитател на сладкото почти нямаше нещо, което да не ми хареса

2. Мексико: това беше първото ми по-далечно пътуване и преди доста време вече, но винаги ще ми остана спомен от страхотната храна, която за мен е наравно с Тайландската в челото на личната ми гастрономическа класация. Наистина вече не помня конкретно какво съм пробвал (а то е много, защото точно там ядох като за 4ма), но тези три неща са ми останали в съзнанието:

• Тако със съсирена кръв - както може да се очаква, Такериите (местните баничарници, така да се каже) са най-оборотните заведения в Мексико, но има някои от тях (в най-традиционните зони), които предлагат истинско богатство от пълнежи (меса, зеленчуци, субпродукти и т.н.) стигащи до 20-30 вида; та този пълнеж от съсирена кръв ме впечатли най-силно и тук (за да бъда максимално честен), ще си призная че не помня дали аз лично го пробвах. Както и да е, ако отида пак там задължително ще си хапна от това
• Намачкан хляб с месо в царевична кора - хахах, така и не си спомням как се наричаше това ("храната на бедните", ми бяха казали), но определено беше едно от най-базовите (евтини) предложения на мексиканската улична кухня и невероятно вкусно при това; на външен вид прилича на необелена царевица, само че като го отвориш вътре има просто намачкан, леко парен хляб (приел формата на царевица) с пълнеж от месо, примерно пилешко
• Автентична кесадия - само малка царевична питка и леко разтопено мексиканско сирене, точка; това е уникално вкусно, особено под формата на закуска в комбинация с манго (което там си е религия). Така и никъде в Европа не успях да намеря такава кесадия, но търсенето продължава...

3. Ливан: ливанска кухня като цяло много ми допада (тя е и доста сходна с нашата по исторически причини) още от престоя ми във Франция, където е сравнително популярнa, но и понякога необосновано скъпа. Когато отидох в Ливан имах възможността да опитам и няколко по-различни ястия, които не се предлагат масово в Европа, поне според моя скромен "гурме" опит, но пък може би присъстват на традиционната трапеза в други арабски държави; за жалост все още не съм има възможност да проверя лично. Ето ги и трите неща, които ми се сториха най-интересни:

• Сурово Кибе (Kibbeh Nayyeh) - накратко, смляно чисто агнешко месо с малко подправки и жито, което в последствие може да се сервира в пита; много вкусно и атрактивно (самото приготвяне на място е само по себе интересно) за тези, които обичат да си хапват суровичко месо
• Кнафе (Knafeh) - много интересен десерт, който комбинира сладко и солено, като на практика представлява нещо средно между запечено сирене (от разтеглящ се тип) и трошащо се тесто, което се сервира полято с портокалов сироп; страхотна разтеглива консистенция (това е един от елементите, които на мен лично са ми важни, особено при десертите  ), но и не много леко като за десерт след обилен обяд; по-скоро за хапване отделно (например, като за след-обедна закуска, хахах)
• Мануш (Manoush) - ливанската пица / баница, която се намира под път и над път и може да се прави с различни пълнежи, вариращи от "никакъв" (ама наистина почти нищо освен малко подправки), до сирене и месо; интересна е опцията за 50/50 мануш, който в едната си част съдържа, например, месо, а в другата само сирене

 

Надявам се все пак, на някого, със сходни на моите интереси, да му бъде забавно да прочете моята първа "изложба" (това май може да се разбира по няколко начина  ). Признавам, че тук Георги ме хвана доста умело на тема, по която все пак мога да кажа нещо и леко се увлякох. В крайна сметка, на мен ми беше приятно да си припомня всички тези вкусове от минали пътешествие и да си помечтая за нови, още по-екзотични кулинарни приключения в бъдеще.

 

Това ме навежда на мисълта, че един подфорум на дегустационна тематика би бил изключително богатство за хора, които обичат да си хапват и експериментират с храните. Не съм успял още да прегледам целия форум, но ако вече съществува такава секция, съм силно мотивиран да намеря път към нея. Може пък и в скоро време, да събера "сили" за един подобен прочит на малко по-интересните ястия, които аз лично съм опитвал на европейските маси 

 

[Алекс 1633]

Потекоха ми лигите  

[Емика 6325]

Оххх, прияде ми се всичко, което си описал /без кръвта/! Да отидеш някъде и да не ядеш местна храна, не го разбирам това. Макар, че имам познат- в Китай, Малайзия, Сингапур, Япония, ами, ял само в Макдоналдс! Аз преди да тръгна, задължително подробно съм проучила и нося лист озаглавен "храна" с подраздел "десерти" Нямам пропуск, някои умишлено ги търся, разпитвам за тях.

И като попита Георги "кое е най-изчанченото нещо, което си ял", ще кажа за мен без да ме е питал

Лампредото във Флоренция! Ау, колко гадно е това! А колко суперлативи прочетох от яли го, и колко препоръки навсякъде да се опита като традиционно ястия от незнам колко си години. Ауууу, каква гадост, каква воня! Това е единственото разочарование от храна от навсякъде където съм била.

 

Админ, ако прецени, да премести.

[Емика 6325]

преди 31 минути , Boreto каза:

• Кнафе (Knafeh) - много интересен десерт, който комбинира сладко и солено, като на практика представлява нещо средно между запечено сирене (от разтеглящ се тип) и трошащо се тесто, което се сервира полято с портокалов сироп; страхотна разтеглива консистенция (това е един от елементите, които на мен лично са ми важни, особено при десертите  ), но и не много леко като за десерт след обилен обяд; по-скоро за хапване отделно (например, като за след-обедна закуска, хахах)

Това при турците се казва "кюнефе" и трошащото тесто е заместено от кадаиф. Уникално вкусно, с масло, препечено, сиренето се точи, сироп. Приготвят го и в София на едно място много добре, но сега няма да правя реклама.

[Boreto 96]

16 minutes ago, Емика said:

Оххх, прияде ми се всичко, което си описал /без кръвта/! Да отидеш някъде и да не ядеш местна храна, не го разбирам това. Макар, че имам познат- в Китай, Малайзия, Сингапур, Япония, ами, ял само в Макдоналдс! Аз преди да тръгна, задължително подробно съм проучила и нося лист озаглавен "храна" с подраздел "десерти" Нямам пропуск, някои умишлено ги търся, разпитвам за тях.

Да, абсолютно съм съгласен. Да хапвам в МакДоналдс на такива места, за мен би означавало да си намаля удоволствието от пътуването (поне) наполовина. Но пък има и хора, на които не им понася различната храна - и тях ги разбирам  

 

19 minutes ago, Емика said:

И като попита Георги "кое е най-изчанченото нещо, което си ял", ще кажа за мен без да ме е питал

Лампредото във Флоренция! Ау, колко гадно е това! А колко суперлативи прочетох от яли го, и колко препоръки навсякъде да се опита като традиционно ястия от незнам колко си години. Ауууу, каква гадост, каква воня! Това е единственото разочарование от храна от навсякъде където съм била.

Честно да ти кажа, на мен това от снимката ми се струва страхотно и влиза в обхвата на неща, които задължително бих пробвал. Какви точно са продуктите, че да се получи такъв "изчанчен" резултат? 

 

16 minutes ago, Емика said:

Това при турците се казва "кюнефе" и трошащото тесто е заместено от кадаиф. Уникално вкусно, с масло, препечено, сиренето се точи, сироп. Приготвят го и в София на едно място много добре, но сега няма да правя реклама.

Май не е чак толкова масово достъпно, че препоръката да се брои за реклама  . Аз бих се радвал да знам къде го правят, ако решиш да споделиш (може и чрез лично съобщение).

[Роца 17606]

преди 3 часа, Boreto каза:

• Зелените мекички - не знам какво точно докарва този цвят, но това за мен си остава най-вкусната закуска въобще

Твърде вероятно зеленият цвят да се дължи на листа "пандан" (това от четене по кулинарни сайтове, не съм била в Тайланд )

 

преди 3 часа, Boreto каза:

Това ме навежда на мисълта, че един подфорум на дегустационна тематика би бил изключително богатство за хора, които обичат да си хапват и експериментират с храните. Не съм успял още да прегледам целия форум, но ако вече съществува такава секция, съм силно мотивиран да намеря път към нея. Може пък и в скоро време, да събера "сили" за един подобен прочит на малко по-интересните ястия, които аз лично съм опитвал на европейските маси 

 

Кулинарен подфорум няма (засега ), но в някои от подфорумите по дестинации има отделна тема за гастрономическите удоволсктвия в съответната страна (поне за Франция съм сигурна, че има )

[Емика 6325]

На 14.06.2017 г. в 21:21, Boreto каза:

Честно да ти кажа, на мен това от снимката ми се струва страхотно и влиза в обхвата на неща, които задължително бих пробвал. Какви точно са продуктите, че да се получи такъв "изчанчен" резултат? 

 

Май не е чак толкова масово достъпно, че препоръката да се брои за реклама  . Аз бих се радвал да знам къде го правят, ако решиш да споделиш (може и чрез лично съобщение).

Лампредото е сандвич със шкембе, вътре питката се полива със соса в който е накиснато шкембето. Знаех, че това е шкембе, бях подготвена. Ям шкембе чорба, телешко шкембе, свинско шкембе, но това във Флоренция е агнешко шкембе, или от някой стар овен, защото много силно вони. След това видях на пазара огромно сергия с такова, на цвят мръснокафяво. Лампредото го продават на улични сергии, от там се препоръчва да си купиш, беше сложено в някакъв съд с вода, не беше измито добре, беше полусурово..не ми се пише повече за него...

 

Много хубаво кюнефе в София правят в р-т Голдън Неро на Витошка 180, приготвят го на момента.

Купувала съм си и от турците на площад Македония, на спирката, не беше хубаво, беше престояло доста време.

Редактирано 15 юни, 2017 от Емика

[Boreto 96]

@Емика Ти нещо не си случила значи с това Лампредо  При всички положения ми стана интересно и ако имам възможност да отида във Флоренция, най-малкото ще го проуча по-отблизо. На мен всякакви работи с шкембе са ми интересни. Например, Кайос (Callos) в Мадрид и Шкембе по римски в Италия (което си е доста подобно) са изключително приятни и ги препоръчвам на всички, за които шкембето е привлекателно  

 

Благодаря и за насоката за кюнефето!