Кулинарен туризъм или какво да ядем по света

[Antigona]

On 3/19/2024 at 4:54 PM, Alexander said:

От Киргизстан 

Някои локални гозби, говежди  стек, стек от як и говежди печени кости.

 

 

Костите за кой са? 

[Jenbel]

На 28.05.2024 г. в 19:26, Marisha каза:

Сеул. Барбекю бюфет. Неограничено количество месо, супа и салата за 2 часа.

Колко струва този бюфет на човек? Интересно ми стана, храната изглежда супер на снимките ти, чиста и с минимум техники на приготвяне. Разкажи и за цените. 

[Marisha]

преди 26 минути , Jenbel каза:

Колко струва този бюфет на човек? Интересно ми стана, храната изглежда супер на снимките ти, чиста и с минимум техники на приготвяне. Разкажи и за цените. 

В Сеул цената беше около май 17000 вона на човек. Напитките се плащат отделно, безплатно само вода. Салатите и месото, колкото можеш да изядеш за 2 часа.

В Seogwipo цената 45000 вона за двама, салатите са безплатни, безплатна само вода. Месото е това от снимката плюс още и дават да опиташ разни други неща.

Храната наистина е супер, ядохме много, но изобщо не ни беше тежко след толкова ядене. Не знаех, че мога да  ям в такива количества🙂

[Роца]

@Marisha, а помниш ли случайно името на ресторанта в Сеул?

[Тони]

Много healthy ни се очертава тоя Сенегал. Риба, риба, риба и тук там пиле, ама рядко.😃😃😃

Франзелите обаче са им топ, по-добри не съм яла и във Франция, научили са се добре да ги правят, а за рибата нямам думи, божествено е приготвена всеки път.

 

 

 

 

 

 

 

[Marisha]

преди 8 часа, Роца каза:

@Marisha, а помниш ли случайно името на ресторанта в Сеул?

https://maps.app.goo.gl/3mnEvZRYEaDwkF6W8

[jungfraujoch]

Да хапнем нещо вкусно в Италия!

 

https://nova.bg/galleries/view/2024/06/02/15993/традиционни-храни-които-да-опитате-в-италия/305572/

[Argentique]

Мавриций.

Масовата кухня е предимно с индийски и китайски влияния, като първите преобладават. Обаче не е люта! Но пък дават чили сос от стрити люти зелени чушки, което е добре.
Fine dining заведения не съм посещавала – по-скоро плажни барачки и разни други кръчмета из курортите, които са на сходно ниво. Изключвам две заведения, които бяха с малко по-задълбочен замисъл.

По масовите супермаркети в курортите продават глупости на по-високи от България цени. Глупостите са консервиран чедър от Бахрейн , консервирани френски терини и пастети, топено сирене на слайсове, чипсове, консервирани и пакетирани храни и напитки. Доматите са трагични, а където бяха хубави, бяха 6€. Но ний домати си имаме. Дайте ни ром! 

 

След двете нощи безсъние по самолети едно дребно индийче ме настанява в осем заранта и преди най-сетне да легна да поспя, купувам малко глупости от супермаркета. Закусвам (или по-скоро вечерям, щото за мен е вечер) два сухара и 50 грама ром. 

Събуждам се към обяд леко дезориентирана и отивам на плаж, където в барачките продават неособено апетитно изглеждащ пържен ориз тип китайски с каквото се сетите.

Поради липса на богат избор си харесвам някакви сарми на пара, различни варианти – има няколко вида безмесни, със скариди, агнешко и т.н., заливат се с бульон и дават чили. 

 

 

 

Не знам колко е подходящо да ядеш гореща супа в жегата, но на мен ми се отварят всички чакри. Продават и кокоси за следобедна закуска.

 

 

При качването и обикалянето из Ле Морн няма много заведения, щото е гора или пък хотелски комплекси с високи огради. Мисля да изкарам до вечерта на ядки от зор, но към четири следобед попадам на крайпътно заведение с банда полски биропийци, видени по-рано на върха, и се предавам.

 

 

Пръстооблизващо рибно къри с ледена биричка в Wapalapam Island Eatery. Прилично място.

 

На обиколката с шофьор щеш не щеш обядът се пада в Шамарел, а там всичко е за туристи. Избирам по-неугледно заведение, а моята Тиша ми препоръчва къри с октопод - и е напълно права.

 

 

Разядки – зеленчуци с чили и самоси.

 

 

 

Октоподчето е чудно, а в зелевата салата има малко ананас, който не пречи.

 

 

При преместване в Мон Шоази пак пропускам обяда, че и единственото заведение за обяд е затворило. Но на плажа има страхотна сергия с плодове.

 

 

Обелен ананас за два лева. Същите обелени продават и в големи супермаркети. Има и от другите.

 

 

Камионче за сладолед, дето свири Jingle Bells из цяла плажна околия.

 

 

От сергията се сдобивам с плодове за закуска – страхотни маракуя, папая и малки бананчета. Има и диня, ама лишена от сладост.

 

В Порт Луи се разхождам из пазара – там има всичко и даже повече.

 

 

 

Въобще нямам идея какво представляват някои неща. 50 MUR са около 1€.

 

 

По плажовете понякога разнасят плодове от ягодово дърво, но не са евтини ни там, ни на пазара.

 

 

Улична храна има много, но нещо няма вид. За вкус не зная.

 

В мола Caudan Waterfront има безброй заведения тип фудкорт, ама аз такива не харесвам, пък и им са ниски оценките в гугъл.

За късмет си намирам скрито дворче сред цялата хаотична мизерия на столицата. Гледам - същите вилици висят на закачалки по масите като в онова заведение на Ле Морн.

Ама то си е със сходно име – Wapalapam La Place. Явно е верига, но с коренно различно меню.

 

Тук пия единственото си вино в Мавриций. В супермаркета във Флик ен Флак вината (само РЮА) са по 20€/750 мл.  На север малко по-евтини.

 

 

 

Стек от жълтоперест тон (12€). 

 

 

Тук не се вижда, но е с дебелина три мои пръста и си е достатъчно за обяд според мен. Обаче сервитьорът ме излъга, че порцията е малка и понеже в менюто се предлага цял раздел неща с джакфрут (тип хлебно дърво), си поръчвам и такова.

 

 

И си го нося у дома в картонена кутийка. Джакфрутът е интересен, заведението е добро.

 

Следват разни плажни павилиони из севера. Октопод с домати и вагон подправки.

 

 

И фантастичната сепия с ананас. Вид много няма, но вкус – да.

 

 

Предлагат и риба на скара на доста места, ама не ми се ядеше. Но поне си отяждам на плодове – фантастични!

 

 

Да не забравяме и за рома!