Кулинарен туризъм или какво да ядем по света

[Jenbel 2406]

преди 18 часа, spear каза:

20 дневен ембрион на пате демек запъртък, Hoi An, Vietnam. Вкусно е.

 

Има кулинарни предавания по телевизията, гледах цял епизод, в който се занимаваха само с тия ембриони, включително показваха как се изяждат в суров вид, но не помня в коя азиатска държава. По-късно ги видях на живо, или сурови е по-правилно да кажа, както ги продават директно на улицата, в Тайланд. Стана ми още по-неприятно и се отвратих напълно. Сега ми е малка утеха твоя коментар, че е вкусно. 🤪 Дай още нещо виетнамско, чувам само хвалби за виетнамската храна, а още не съм ходила.

[Дани Магелани 20666]

Наздраве от Кавала!

За сега с калмари и вино, агнешкото - довечера.

 

 

[Pantelej Putnik 16955]

Японска закуска

 

Окономияки

 

Някакво местно за Нара сашими със сурово яице

 

 

Саке, което опитах

 

 

 

 

За мен вкуса на сакето не беше особено привлекателен, различно ми е много, не ми е много ОК. Вкусът е основно като тръпчиво, дори леко горчиво бяло вино. Като не умеят да правят вино, да правят каквото могат. 

Но бирата им е ОК.

Някой беше казал, че плодовете са безбожно скъпи. В Япония - ябълки в този супермаркет: 2.80 лв./ кг. А може пък и да се лъжа и да е за брой. 🤔Бананите бяха около 1 евро (1,96 лв/кг.).

 

И яйцата са им по-евтини от нашите

 

Суши (Японски сърми) на по-ниски цени от България (естествено)

 

 

 

Гьоза

 

П.П. 1 евро = 144 йени

[Margarita 259]

Малки карибски удоволствия

[Argentique 19789]

Привет от кулинарния турист, успял за една нощувка в Сицилия да си напъха хоботчето къде ли не. 
Бях с хора, които досега не бяха стъпвали в Сицилия и поискаха да опитат максимално много нови за тях неща. Ей такива хора ми дай, вероятно защото и аз самата съм така. 

След полет, автобус и настаняване в Джардини Наксос, часът вече е четири следобед, не сме обядвали, а едната човеко-единица повтаря само думата „бира“ на равни интервали от по десет секунди и след петдесетия път вече ми иде да го цапна. Но заведенията с храна не работят извън часовете за обяд и вечеря, та от зор-заман утоляваме жаждата в единствения отворен бар на площада.

 

Аранчините са хубави, но се оказват с кайма, каквато не ям, и ожаднелият биропиец получава подарък за втората си бира.

 

Отиваме в Таормина, където всичко е туристическо и сравнително скъпо, а в събота вечер из главната обикалят дами с вечерни рокли, каквито ние не носим. Намираме непретенциозно кръчме на самообслужване Rosticceria Da Cristina 2 – за мен има печени патладжани с пекорино, за другарчетата – лазаня и паста „Норма“ (от онази с патладжаните).

 

 

Вечер мокрим крака в море, жадните пият бира (аз така и не изпих ни една), а вечер ни предстои тежка дегустация на три различни вина с pecorino con pepe. 

 

 

В неделя жадната човеко-единица има следобеден полет, а ние вечерен. От предния ден реве, че иска октопод. Като иска, ще го заведем. То и аз искам. Но първо минаваме през сергиите с уличната храна. Пазарът в неделя не работи, но на няколко сергии правят скариди, печени риби, октопод, брускети, гриловани патладжани, таралежи режат пред теб...

 

 

Има и стриди плюс тази трева, която така добре я правят бланширана с чесън и зехтин в Турция и която знам под името deniz börülcesi или европейска солянка. 
Не събираме смелост да ядем стриди в жегата, че знае ли се..., а и до вечерта сме по улиците. Но някой път ще ги преслушаме.

 

 

Малко сергии из La Pescheria все пак работят.

 

 

Октоподът – чудесен, сочен, с нужните подправки, 13€. Едното другарче никога не е яла октопод и не смее да си поръча. Ами ако не смееш, как ще разбереш дали ти харесва?  Давам октопод, харесва и вече ще яде занапред. Дават ѝ нелоша капона́та с портокали, филирани бадеми и босилек.

 

 

После обикаляме с туристическото влакче из града и на хълма до Бенедектинския манастир съзираме цяла поредица от заведения тип Macelleria с изправени на задните си крака кончета на табелите, където пушат скари и се продават конски кюфтета. Ние такива неща не ядем и нищо не можем да кажем по въпроса.

 

Следобед в Катания е жега (то затова сме се качили на влакче) и отиваме за следобедно разхлаждане до бар Vermut, който е на продължението на via Filomena - улицата с доста барове, където почти няма туристи. Vermut е очукан бар с естествена сянка, една страница от менюто е само вермути, вина и коктейли (ние пием Вермут коблер) и шантави малки мезенца, сервирани на листове хартия. За мен биволската моцарела с карамелизиран лук и мента, портокалите с херинга, лук и мента и местният вариант на сицилийската салата с фенхел и портокал са чудесни открития. Сицилийската салата с портокали, копър и лук и друг път съм я яла и ми е интересна.

 

 

За събуждане завършваме с ристрето със самбука. 

 

 

По-късно сме в Pasticceria Savia, където правели най-хубавите каноли. Не съм много по десертите, но за идеята взимаме две с различен пълнеж – класическа рикота и шамфъстък.

 

 

Канолите стоят на витрината напълнени, но дали заради големия човекопоток, дали заради майсторлъка – тестото е хрупкаво и не се овлажнява от крема. Страхотни са!
Имат и други неща. Касатела (гърдите на Св. Агата).

 

 

И марципанените плодове.

 

 

Накрая правя компромис да ходим да опитваме великите италиански пици (но те не са точно на този остров), вместо да ям още някой морски дар. За награда ми се пада средно гадна пица „Норма“ с вкусни патладжани, но влажно тесто. Изяждам си само плънката. 

 

 

Но какво да им се сърди човек – толкова могат. А и едно Негрони винаги оправя настроението.  Cin cin e a presto!

 

 

 

[дядо Пепи 5424]

Вчера, пряко сили се прибрахме от Тунис. пренаситени сме на вкусове, храни и най-вече открих много хубави ( по моите критерии ) тунизийски вина. в никакъв случай не мога да се каже, че съм гладен, или жален за вкусотии. Но като прочетох гореизложеното за Сицилия съжалих, че не съм там, не знам италиански и не познавам в такива детайли и подробности вкусотиите от там. Да не казвам какви неще се случват в храноприемния ми орган и какви желания изпитва. Абе с две думи направо най, най-благородно си завиждам. Иначе благодаря за вкусния и цветен разказ! 

[chandni 27424]

преди 29 минути , дядо Пепи каза:

не познавам в такива детайли и подробности вкусотиите от там. Да не казвам какви неще се случват в храноприемния ми орган

От италианската кухня няма нещо, което да съм опитвала и да не ми е харесало.

[Pantelej Putnik 16955]

преди 42 минути , chandni каза:

От италианската кухня няма нещо, което да съм опитвала и да не ми е харесало.

Италианската кухня разчита на вкусовете на продуктите. Тя е в основата си бедняшка кухня, кухня на обикновените хора. Нека се замислим какво е пастата, полентата, пицата. Тесто, за да те засити, плюс нещо, което да ти изгони скуката от тестото. 🙂 Именно обаче тази простота прави италианската кухня толкова популярна и харесвана. Аз обичам много неща или дори всичко от тази кухня. 

Отзовах се веднъж в съвсем обикновено ресторантче в Неапол, изпълнено с местни. Няколко готови ястия чакаха гладните гърла. Попитах дебелата леля с ръце на кръста във формата на "Ф" какво ще ми препоръча. Тя с висок и недодялан глас ми обясни: "Туто препарато ди мамма. Туто е боно." Нямах нужда от превод. 🙂 

[Argentique 19789]

преди 43 минути , Pantelej Putnik каза:

Италианската кухня разчита на вкусовете на продуктите. Тя е в основата си бедняшка кухня, кухня на обикновените хора.

Обикновено това е и моята реч , която изнасям на някой приятел/познат, когато обсъждаме италианската кухня. И за пример давам пулийския специалитет orecchiette con le cime di rapa – т.нар. паста-ушички със зехтин, зелените листа на някаква ряпа и пържени хлебни трохи. Това е! И е вкусно. Има и подобрения в някои рецепти (сирене, аншоа за вкус), но класическата е проста и евтина. С една юнашка тенджера храниш цялата фамилия.
А продуктите са толкова вкусни, че нямат нужда от много подправки. Още си спомням как един горещ август обядвахме в непретенциозно заведение в Лече – през живота не съм яла по-вкусни брускети и салати. Уж прости, но почти през цялото време мучахме от удоволствие и откарахме към три часа обяд.

 

 

А и в Пулия много го умеят хляба. Малко от хубавия им хляб с хрупкавата коричка, слънчеви домати, зехтин, бурата, маслини и вино и на това мога да карам половин лято. 

[Георги Матеев 97379]

преди 5 минути , Argentique каза:

Обикновено това е и моята реч , която изнасям на някой приятел/познат, когато обсъждаме италианската кухня. И за пример давам пулийския специалитет orecchiette con le cime di rapa – т.нар. паста-ушички със зехтин, зелените листа на някаква ряпа и пържени хлебни трохи. Това е! И е вкусно. Има и подобрения в някои рецепти (сирене, аншоа за вкус), но класическата е проста и евтина. С една юнашка тенджера храниш цялата фамилия.
А продуктите са толкова вкусни, че нямат нужда от много подправки. Още си спомням как един горещ август обядвахме в непретенциозно заведение в Лече – през живота не съм яла по-вкусни брускети и салати. Уж прости, но почти през цялото време мучахме от удоволствие и откарахме към три часа обяд.

 

 

А и в Пулия много го умеят хляба. Малко от хубавия им хляб с хрупкавата коричка, слънчеви домати, зехтин, бурата, маслини и вино и на това мога да карам половин лято. 

 

Ама въобще не те харесвам след такива публикации! 🤪

[Pantelej Putnik 16955]

преди 1 минута , Георги Матеев каза:

Ама въобще не те харесвам след такива публикации! 🤪

Ами хайде де, чакаме от теб снимки на някакъв борш, пелмени, капуста.... 😊

[Argentique 19789]

преди 13 минути , Pantelej Putnik каза:

Ами хайде де, чакаме от теб снимки на някакъв борш, пелмени, капуста.... 😊

Тия дни @Георги Матеев отива в Петропавловск-Камчатски, а онзи регион се слави с огромните си раци, хайвер, сьомга и други океански продукти на доста по-сносни от европейската част на страната цени. И от Байкал може някоя риба да забоде, стига да са му по вкуса. 
 

[Георги Матеев 97379]

Продължавайте да ме дразните с италиански изкушения и никакъв рак или борш няма да видите! 🤣

[дядо Пепи 5424]

Почти съм решил да си забраня тази тема в Магеланци . Като чета нещата тук ми се появяват едни щения..... Не си е работа! 

[Bella A 1217]

На централната улица в Ханя- избираш си риба и ти я сготвят на място, пържени сардини за плажа, веднага след пристигането ни със сямолет и автобус след това. 

Морско плато в таверна на старото венецианско пристанище на Ханя, накрая подарък от заведението десерт диня и ракия нашенска гроздова, сладко от диня. 

[Bella A 1217]

Когато те почерпят със созополска дамга за десерт за ЧРД, няма как да не направя снимка

 

това кулинарно творение. 

[Anna Kalinovska 7893]

Храната, която вкусих в Исландия, изобилстваше от разнообразни по видове и начин на приготовление риби. Присъстваше и агнешко, свинско месо. Харесах и десертите и сладкишите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Alexander 30867]

От Сицилия.

Освен стандартните за Италия неща, тук са известни сардините, има ги в различни ястия, от стандартни, до навити на руло, трохи и печени на шиш.

Аз пробвах тези кюфтета с доматен сос, като нашите, но са от сардини.

 

На доста места в пасти и пици присъства морският таралеж, пробвах пица и морско ризото в което имаше от него.

 Наподобява на аншоа или има силен вкус.

 

Оризовите топки с различен пълнеж  са си нещо много обичайно за там.

 

[Дани Магелани 20666]

До преди три седмици не знаех, че има разлика между сицилиански и венециански каноли. Обясниха ми в Лидо, Венеция.  Дегустирах и харесах повече венецианските. С по-лек крем са и не толкова сладки. 

Като не гледам какво пиша, стават грешки. 

[Marusinka 8418]

Наскоро опитахме с мъжа ми нов за нас ресторант за стекове във Вегас - Smith & Wollensky. Останахме очаровани от качеството на месото и обстановката. Всъщност това е верига заведения, която стартира в Ню Йорк. Като повечето добри стек къщи и тази има собствена изба за разсфасоване и обработка на месото.

 

 

 

 

 

На следващия ден пък пребродихме пеша Ивицата от Венишън до Парк Ем Джи Ем за любимите ми италиански сладкиши в Eataly. 
 

 

(тези с белия крем отдолу 😋)

 

Видях, че са напреднали със строителството на огромен открит комплекс от другата страна на булеварда срещу Ария, а Балис е вече съвсем префасониран в Horseshoe Las Vegas.

[Роца 17609]

Яяяя, и при вас ли има Eataly? Явно е цяла концепия за експорт на италианската храна и продукти.

 

И да не е само спам - от мен няколко японски специалитета, от по-неизвестните... или по-известните 😂:

- мелонпан (мек бриош с хрупкава бисквитоподобна коричка, набраздена като кора от пъпеш) от пекарна в Асакуса, Токио (която се води уж най-добрата за тях). Не знам дали е най-добрата, но мелонпаните бяха чудни!

- таяки - вафлени кори с форма на риба и пълнеж от паста от червен боб

- momiji manju - сладки с форма на кленов лист и различни пълнежи (на снимката - с черен сусам, дори и да не се вижда 😉 ) - специалитет от остров Ицукушима, до Хирошима

- окономияки от Хирошима (с нудъли) и Осака (без нудъли)

- топено сирене с шоколад и ягоди (от близкото конбини 😂)

- Кит-Кат 😉 

Ще ви спестя всички нудъли, суши, сашими, такояки и други 😂

 

 

[Marusinka 8418]

преди 19 минути , Роца каза:

Яяяя, и при вас ли има Eataly? Явно е цяла концепия за експорт на италианската храна и продукти.

Да!! Страхотно е. Преди имаше само в Манхатън, но сега има в 5-6 града в САЩ.

[Дани Магелани 20666]

преди 1 час, Marusinka каза:

 Балис е вече съвсем префасониран в Horseshoe Las Vegas.

Там бях отседнала през февруари. Стаите са много просторни, но с базово оборудване. Явно за любителите на хазарта това няма особено значение. А 45$, които се опитаха да ми вземат за ранно настаняване, е неприятна "екстра" на хотела. 

Извън този случай, от Вегас имам прекрасни впечатления. Да си изкарате супер!

[дядо Пепи 5424]

преди 11 часа, Marusinka каза:

има собствена изба за разсфасоване и обработка на месото.

 

Не искам да се заяждам, ама в избата се съхранява, отлежава и дегустира вино. Месото се обработва в друго помещение - тражорна. 

[Marusinka 8418]

преди 12 минути , дядо Пепи каза:

Не искам да се заяждам, ама в избата се съхранява, отлежава и дегустира вино. Месото се обработва в друго помещение - тражорна. 

Не знаех, че така се нарича. Идваше ми “месарница” на ум. Благодаря!