Книги

[iMari 24467]

На 6.03.2023 г. в 22:48, ива валя каза:

"Глина", която ни разкрива бита и нравите на българите преди Освобождението. Любовта ,която изгражда и убива, и много истини, актуални и днес.Действието се развива в с. Бусинци, до Трън.В основата е грънчарството, като изкуство и поминък на цялото село. Авторката описва цветно и автентично.

Изключителна книга, всеки ред  разкрива красотата на българският език и любовта на авторката към него.Препоръча ми я библиотекарката в читалищната библиотека. Жената е слабо чуваща, но има невероятната дарба да усеща хората и без думи и да избира най-подходящите книги за тях. Между другото, благодарение на разни европейски програми библиотеките периодично са зареждани с всякакви нови издания.

Ако не сте се записали в кварталната библиотека, сега е подходящ момент. 🙂

 

Подготвяйки се за Армения реших, че е време да прочета нещо на  Нарине Абгарян и попаднах на "Симон".  На погребението на каменоделеца и местен Дон Жуан в малък планински град се събират любовниците му. И всяка има запомняща се история със Симон. 🙂

 

"Случаят с изчезналата прислужница" от Таркуин Хол е забавна крими история с главно действащо лице колоритния индийски детектив Виш Пури. Наред с увлекателния сюжет, книгата разкрива и много от особеностите на индийската култура.

 

"Сянката на вятъра" на  Карлос Руис Сафон - за първи път чета книга на Сафон и много ми хареса. Момче тръгва по следите на отдавна забравена книга и разплита историята на мистериозния автор. Действието се развива в следвоенна Барселона, градът не е само фон, но и по интересен начин участва като герой в историята.

Книгата е част от четирилогията "Гробището на забравените книги". За съжаление в нашата библиотека не са получили бройки от другите три книги и сега ще трябва да ги издиря.

[Marusinka 8419]

Много подходяща книга на път за България. Със сигурност видеата му се получават по-добре от писането, но като цяло е доста увлекателно четиво.

[johny 5]

Навярно е споменавана вече, Но Дюн на Ф. Хърбърд ми е настолна книга и я препоръчвам навсякъде! 

[домосед 41104]

Два занимателни пътеводителя във формат криминален роман -

• Банкок (1998)

• Миконос (2008)

 

Американският за Миконос е много по-добър като познавателно четиво! Авторът е живял там години. И му е харесало.

Но и двата стават за плаж. Независимо дали гръцки, тайландски или италиански (като в моя случай)

 

По-подробни ревюта:

 

https://www.goodreads.com/review/show/5639793558

 

https://www.goodreads.com/review/show/5620308601
 

Любопитен факт: докато проучвах думата за хлебарки на норвежки: какерлаккене, я открих и на чешки: шваби!
Започват да ми се изясняват някои от причините за конфликти в Централна Европа през последните хиляда години.

 

Редактирано 23 юни, 2023 от домосед
Книгите си намериха следващи читатели

[Anna Kalinovska 7893]

На 7.03.2023 г. в 10:04, Argentique каза:

Има ред причини защо това е така. Както често става, нещата опират до финанси, но не само. 

 

„...най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си....“

 

Ако ви се чете:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32239679.html?fbclid=IwAR3dwQAxn6_SaWPit3CKLB1PZ7XbJW4eTXPtxzmuDkRqe8ml1al1injv_0I

Интересна статия в линка. Нямах представа как стоят нещата понастоящем.

Към 30-та си година имах издадени роман и книжка с приказки за деца от съвременен немски писател, отделно куп разкази, сатири итн. в сборници и централната преса. Приказките БНТ драматизира и излъчи 3-4 пъти в "Лека нощ, деца". А за да предам в срок ръкописа на романа, след 2 редакции (тогава беше стандарт да избереш сам външния редактор и да мине втора редакция, от редактор на издателството - и двамата са филолози, и с двамата се обсъждат евентуални стилови и др. поправки; за първата редакция пътувах до Пловдив за среща и работа по текста с Н. Фурнаджиева; коректор имаше отделно..) и съответно преписване начисто след всяка, за ужас на колегите ми във ВТО ползвах 30 дни неплатен отпуск, а на 3-4 от пръстите имах мазоли от клавишите на механичната пишеща машина. Тогава приятелка идваше в 8 ч. да ми диктува целодневно до към 20 ч., така постигах цели 50 стр./дн. И тогава заплащането за превод на художествена литература беше мижаво, 3 лв./стандартна машинописна страница, ако не ме лъже паметта. Правила съм го преди всичко като ично предизвикателство и за собствено удоволствие, за "чест и слава". Тагава майка ми каза: "Обещай ми, че никога вече няма да превеждаш книга" 🙃  БНТ също плати скромно, не и за неколкократните излъчвания на филмчетата в годинит; те бяха направени с любов и озвучени от Г. Черкелов. А Ал. Бешков брутално ограби студентския ми труд за превода на запис на интервю с Х. Бьол, което Л. Левчев взе от него при посещението ни в Кьолн; а Бьол, бога ми, се изразяваше на твърде висок стил и ми трябваха многократни прослушвания на записа, за да сваля текста на хартия. 

 

Пример за добър преводач за мен е Жечка Георгиева. Тя работи бързо и под стрес и поддържа качество, винаги. Когато разговаряхме преди няколко години на щанда на "Колибри" на един Панаир на книгата и я попитах какво превежда в момента, отговори, че от 20 години не превежда. Но се оказа, че не е съвсем така. Когато млад, неопитен и не знам какъв още преводач има опасност да провали изданието, тя прави превода за 3 денонощия....

[Anna Kalinovska 7893]

"Езически разкази", Добри Жотев

 

Попаднах на книжката, преглеждайки каталога на Столична библиотека след едногодишна пауза почти без четене. Още тогава имах усещането, че ме очаква празник на сетивата благодарение на образния му стил и богат роден език, за които имах някакъв далечен спомен може би, от срещите ми с автора през 80-години. Поръчах книжката, получих я и очакванията ми напълно се оправдаха 🙂

 

"Езически като разказите си, мъдрец като героите си, добър като тях, неизчерпаем като зелта и стародавното време, което сега населява бъдещето, когато ни казва: 

Ицвадих го от бездната на времето, за да го дам на всеки..."

Това е писателят Добри Жотев и ние ви предлагаме неподозираното удоволствие от срещата с него." - Това е написано на гърба на обложата, не зная от кого, но е най-добре казано за това, което очаква читателя между кориците на тънката книжка. 

 

Удоволствието от потапянето в неговия свят от родни картини и образи, пресъздадени на картинен български език, е направо върховно. Чета тази книжчица с радост и съм спокойна, че ако случайно не се вместя в дадения от СБ срок, тъй като съм награбила още интересуващи ме четива, благодарение на добри хора мога да си дочета разказите в Читанката:  https://chitanka.info/book/338-ezicheski_razkazi 

 

 

[iMari 24467]

На 23.06.2023 г. в 17:34, домосед каза:

Два занимателни пътеводителя във формат криминален роман

Цитат

А че на Миконос няма как да вирее сериен убиец, камо ли - грък, камо ли – миконсолия, е аксиоматична истина, която не би могла да бъде оборена и от най-непредубеденото съвременно полицейско разследване. Който се съмнява, да седне под асмата на чаша узо (с мезе!), да посъзерцава залеза и морето и добре да поразмисли за важните неща в живота.

Ха, ха, добре казано!

Не съм чела тези книги, но като фен на Несбьо сега чета неговия сборник с криминални разкази "Ревност". В един от разказите действието се развива на о.Калимнос. Описанието на драматичните пейзажи събуди интереса ми към този остров. Та и там има мъдри мисли от рода, че Гърция е една от държавите с най-нисък брой убийства, защото когато гърците мразели някой, най-голямото отмъщение било да го оставят да продължи живота си в Гърция( вероятно се има предвид тежката икономическа криза, в която страната изпадна в един момент). Или, че в Гърция нямало организирана престъпност, защото там никой, нищо не бил способен да организира. 🙂

[antea 13290]

На 30.04.2023 г. в 11:46, Asya Assenova каза:

“Времеубежище”  от Георги Господинов. Много ми харесва. 

в момента я чета, но го правя бавно, толкова не искам да свършва 🙂 а колко пъти ми се стегна гърлото, а колко пъти се засмях от сърце... великолепна! за пръв път ползвам функцията на киндъла да си отбелязвам места, които искам да прочитам пак понякога 

[Asya Assenova 6482]

преди 2 часа, antea каза:

в момента я чета, но го правя бавно, толкова не искам да свършва 🙂 а колко пъти ми се стегна гърлото, а колко пъти се засмях от сърце... великолепна! за пръв път ползвам функцията на киндъла да си отбелязвам места, които искам да прочитам пак понякога 

И аз я четох  бавно, а това рядко ми се случва. Книгата определено ме докосна меко казано.

[домосед 41104]

Гюнтер Грас, Рачешката, 2002

Возиш ли се на параход, чети книга за корабокрушение! - стара магеланска максима

 

В случая - за морската трагедия с най-много жертви в историята на корабоплаването.

Не, не е Титаник и не е нещастен случай. Вилхелм Густлоф е (януари 1945).

 

Ако в едно свободно общество си затваряме очите за една неудобна заровена тема и си я самоналагаме за табу, то не би трябвало да се учудваме, ако рано или късно тя бъде разровена, но разказът бъде поет от радикалите. Били те леви или десни. Които, пак не трябва да се учудваме, ако ...
 

Цялото ревю: 

https://www.goodreads.com/review/show/5679550922

А това е моят параход (май 2023)

 

[домосед 41104]

На 6.03.2023 г. в 20:27, Брани каза:

 

Разбрах за нея от goodreads. Преполових я. Много ми хареса. Малко съм бил по тия места, ама се вдъхнових за много 🙂

Точно както си го е определила  - не съвсем пътепис, не съвсем пътеводител, но – съвсем пълно с мили и хубави работи за Гърция! Предимно откъм синьото ѝ лице. По-оскъдно – откъм планините, каньоните и историческите подробности. Съдейки по съвпаденията с моите лични впечатления от местата, по които съм бил, може да ѝ се има доверие и за местата, на които не съм бил. Цаконският език около Леонидио наистина е само за напреднали по темата. И комитаджийското поведение на кореняците жители на Мани. Водя си бележки внимателно. За Сифнос и Серифос например. И за Милос и Аморгос. Единственият кусур е, че го е писала по време на ковида и … го е споменала. Веднага възниква съмнение на кое от описаното може да се разчита, че е трайно, и кое – преходно. С пожелание да стигне и до Корфу, Самотраки и Додеканезите! И да открие, че освен със самолет и ферибот, островите са достъпни и с частна (или наета!) лодка. С платна или мотор.

[jungfraujoch 15775]

Най-накрая се добрах до книгата,която @Maryми подари като част от коледния подарък.

Много пътешественици и любители на животните я прочетоха и определено им хареса.На мен също,още в началото съм.Дафни Шелдрик описва детството си,където неизменна част са домашните животни и градината,в която освен цветя,родителите и отглеждат плодове и зеленчуци. 

Очаквам с нетърпение момента,когато авторката ще се срещне с богатия животински свят в Кения и ще започне да се грижи за всички осиновени и нуждаещи се животни.Както и борбата и за прекратяване на бракониерството в Африка.

[Marusinka 8419]

На 15.07.2023 г. в 10:50, antea каза:

в момента я чета, но го правя бавно, толкова не искам да свършва 🙂 а колко пъти ми се стегна гърлото, а колко пъти се засмях от сърце... великолепна! за пръв път ползвам функцията на киндъла да си отбелязвам места, които искам да прочитам пак понякога 

Само на 65-та страница съм и вече сто пъти се насълзих от “Времеубежище”. Но препратката към: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ на Толстой просто ме разтопи. Признавам си, чета я тази книга с помощта на Гугъл. Не мога да хвана всички препратки, обаче ми иде да го разцелувам Г.Г. за историята на Alabama song, моята най-любима песен на The Doors, която се оказва чужда. 
Залязващото слънце на Вегас е прекрасно убежище за читателско уединение.

[Anna Kalinovska 7893]

Тъкмо затворих последната страница  на "Смятай се за мъртъв".

Добре познатият английски автор Джеймс Хадли Чейс (1906-1985) е написал това класическо криминале със сюжет отвличане през 1978 г., у нас е издадено през 1993 г., а аз си го избрах от онлайн каталога на СБ преди 2 месеца и сега се затичвам към филиала на библиотеката, за да го върна най-после (любезно ми дадоха последен срок до днес без глоба и принудителното му връщане).

В брилянтния превод на Станислава Миланова книжката се чете като "топъл хляб", а особено приятно - по време на път, когато някой друг ме вози и не съм пропуснала да извадя книжката от куфара.. Разбира се, крие рискове от пропускане на спирка на градския транспорт, но се преглъща..

 

  За втори път, в кратък период от време, ми се случва, като потърся снимка на корицата, за да я покажа в поста, да установя, че текстът може да се прочете и в Читанката: https://chitanka.info/book/7280-smjataj-se-za-myrtyv .

Но пък да държа конвенциалното книжно тяло в ръце е далече по-приятно; до четене онлайн прибягвам само в краен случай и предпочитам да не оставям примерно края за по-късно дочитане. Вероятно ще се огледам за други книжки на Дж. Х. Чейс за предстоящите си пътушествия.

 

Също така който предпочита да чете автора в оригинал, може да свали оригиналния текст тук : https://www.pdfdrive.com/1978-consider-yourself-deadpdf-e40984380.html

 

П.П. Профилактично проверих: Читанката е щедра към четящите от устройство - в нея се съдържат цели 4 дузини от общо 80-те криминалета на Джеймс Хадли Чейс!

 

 

 

----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

[jungfraujoch 15775]

Имам всички издадени в България книги на Чейс.И съм ги прочела.Любими са ми.

Откакто се записах в Столичната библиотека, не препрочитам  тези в личната ми библиотека. Дори имам няколко нови подарени,включително "Времеубежище",но не знам кога ще им дойде времето. 

В момента чета един шедьовър на незабравимия Валери Петров. Препоръчвам. 

[домосед 41104]

преди 6 часа, Anna Kalinovska каза:

потърся снимка на корицата

90-тарска класика 😀

[Anna Kalinovska 7893]

Връщам в библиотеката закъснелите си книжки, читателка връща навреме своите и още от вратата така възторжено хвали романа на Лусинда Райли, чието име ми беше непознато, че направо грабвам книгата за следващите 4 седмици. Преполовила съм я, а вече съм я обещала на приятелка след 3 дни. За разходката в Албания взех друго, по-тъничко четиво, а сега отново съм там, сред вълшебната природа и атмосфера на Кипър, недалече от Пафос. Съвсем навреме, след като в началото на лятото друго обстоятелство ме накара да мисля за отскачане и до там.

Въпреки някои грапавини в превода, леко накърняващи удоволствието от възприемането на текста, романът остава добър; историята, формално разиграваща се във вила "Пандора", е завладяваща, персонажите - перфектно разгърнати. Забавлява ме и констатацията, че отдавна не съм държала в ръце прясно издадена книга. Чете се буквално навсякъде, също и по време на път, ако спътник я сложи в багажа си 🤓

 

 

 

----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

[jungfraujoch 15775]

"Котаракът,който спасяваше книги"е интересно четиво за всички,които обичат книгите. 
Този симпатичен котарак спасява и човеци.
Истории за любовта към четенето,за магичните способности на книгите,за закостенелите убеждения и смисъла на четенето.
Препоръчвам.

[Anna Kalinovska 7893]

"Най-добрата биография на Пикасо." -  Кенет Кларк

 

За мен - първа и единствено позната, след нея едва ли бих прочела друга, но не се знае - интерес към личността на артиста и човека Пабло Пикасо винаги е имало, а след прочита й (и надникване в Музея в Малага) е задълбочен. Написана е с ерудиция и страст от Патрик О'Брайън, който добре го е познавал и е живял в съседство с Пикасо в Южна Франция. Четох я с любопитство и увлечение, и се съгласявам с автора на "Цивилизацията" - не се натъкнах на несъвършенства, дори в превода. Книгата завършва с 2 приложения: "Дланта на Пикасо", дешифриран хиромантиен текст от 1909 г. от приятеля му Макс Жакоб, френски поет, художник и критик. А някакси неочаквано леко дисонансно, само на първо четене, ми прозвуча оспореното още при отпечатването на статията в централната преса мнение на Юнг за Пикасо, след като разглежда ретроспективната му изложба в Цюрих през 1932 г. Да, и юнгианската анализа не е лесна "храна".. 

 

И "съвсем случайно", затваряйки едната книга, на момента посегнах към другата, която, пак по закона за неизбежната случайност или, безсъмнено с проява на несъзнаваното, се оказа до мен - записките от 6 семестъра, академичен семинар на К. Г. Юнг, 1928-1930 г., с 50 участвали от Европа и САЩ, обединени под заглавието "Анализа на сънищата". Великолепно, издържано във всяко отношение издание на изд. Lege Artis, 2022 г., брилянтно представен на български текст от Гергана Манолова; въвеждащ и потапящ в бекрайно дълбок и богат архетипен, ритуално-религиен, символен, с препратки и алюзии свят, собствения ни.

 

[Брани 27893]

Колко нови книги прочетохте през 2023та?

 

Аз лично 52.

[iMari 24467]

преди 6 минути , Брани каза:

Колко нови книги прочетохте през 2023та?

 

Аз лично 52.

Коя ти беше най-интересна, коя те впечатли най-много и коя искаш да прочетеш пак, но на различна възраст?

 

Чесно казано никога не ми е хрумвало да броя книгите, които чета.  Тази година съм щастлива, че преоткрих кварталното читалище, превърнато в библиотека, с една прекрасна библиотекарка, за която бях писала по-нагоре в темата, която ми подарява или заема за неопределен период малкото книги на английски, които получават и ми пази заглавия, които мисли, че ще ми харесат. 🙂

 

[Брани 27893]

преди 57 минути , iMari каза:

Коя ти беше най-интересна, коя те впечатли най-много и коя искаш да прочетеш пак, но на различна възраст?

 

Чесно казано никога не ми е хрумвало да броя книгите, които чета.  Тази година съм щастлива, че преоткрих кварталното читалище, превърнато в библиотека, с една прекрасна библиотекарка, за която бях писала по-нагоре в темата, която ми подарява или заема за неопределен период малкото книги на английски, които получават и ми пази заглавия, които мисли, че ще ми харесат. 🙂

 

От години си правя всяка година в goodreads challenge от 50 книги годишно, за да ме подсеща да чета повече.

Наваксах с класики като "Мостът над Дрина" и "Граф Монте Кристо". Прочетох и "Кръстникът" и "Сицилианецът" на Марио Пузо и много ми харесаха. "Омерта" - изобщо 😞 Препоръчвам много една книжка за Андалусия: "The Ornament of the World: How Muslims, Jews, and Christians Created a Culture of Tolerance in Medieval Spain". Друга интересна за самоорганизация е "Building a Second Brain". Понеже чета и много фантастика и фентъзи, препоръчвам трилогията "Millennial Contest" на Роджър Зелазни и Робърт Шекли - за приключенията на един шантав демон 🙂 и  "Лъвовете на Ал-Расан" - красиво разказана история във фентъзи свят, базиран на Андалусия.

[Bozhidar1978 3279]

Споделям списък на  книгите, които имам и чета с удоволствие:

1. Класиките на Джеръм К. Джеръм - "Как да пътуваме зад граница" и "Трима на бумел"

2. "География на блаженството"

3. "Магията на пътешествията" - издателство Софтпрес

4. Поредицата "101 отбивки - за напреднали; София; с деца; презареждане"

5. Подаръците от Магеланската размяна на подаръци - "Часовниковите кули в България", "Исландия - дневник на една мечта"

6. Подаръците, които получих от моите ученици: "Топ мистериите на България", "Истории от ръчния багаж".

[Sara 3556]

Преди Коледа бях на среща- представяне на книга:

"Да погалиш хоризонта",

Емилия Милушева

 

Вдъхновяващо беше,чудесна презентация на един пътешественик, споделящ радостта от чудесата около нас.

Авторката е живяла години в Африка,изключително позитивен и отворен към различното човек,с лек и ненатрапващ стил на писане.Препоръчвам ви !

[Ивайла 4483]

На 13.12.2023 г. в 15:16, Брани каза:

От години си правя всяка година в goodreads challenge от 50 книги годишно, за да ме подсеща да чета повече.

Наваксах с класики като "Мостът над Дрина" и "Граф Монте Кристо". Прочетох и "Кръстникът" и "Сицилианецът" на Марио Пузо и много ми харесаха. "Омерта" - изобщо 😞 Препоръчвам много една книжка за Андалусия: "The Ornament of the World: How Muslims, Jews, and Christians Created a Culture of Tolerance in Medieval Spain". Друга интересна за самоорганизация е "Building a Second Brain". Понеже чета и много фантастика и фентъзи, препоръчвам трилогията "Millennial Contest" на Роджър Зелазни и Робърт Шекли - за приключенията на един шантав демон 🙂 и  "Лъвовете на Ал-Расан" - красиво разказана история във фентъзи свят, базиран на Андалусия.

Къде да потърся "The Ornament of the World: How Muslims, Jews, and Christians Created a Culture of Tolerance in Medieval Spain", нещо не я откривам в бг книжарниците... Много ми е любима Андалусия...