Книги

[домосед]

Специално за @neuromancer

Открих тази книга на лавицата за прочетени книги в един лагер с бунгала в Намибия край парка Етоша.

На литовски е  🙄

 

 

[Hadzhitodorovi]

"Невромантик" е основополагаща книга както по принцип във фантастиката, така и в пост-соц-лагера.

[Slav]

Една книга, която ме изненада много приятно - Откривателят на природата.

 

Въпреки плашещите 470 биографични страници, се оказа завладяващо и увлекателно четиво. Всяка страница ме отнасяше в едни доста по-романтични и смислени времена на идеи, откривателства, визионери. Тук там се мяркат Гьоте, Наполеон, Дарвин, Боливар....

Отделно попълни някои празнинки в общата ми култура 🙂 признавам си, не знаех почти нищо за Хумболт. 

 

 Бях я набелязала покрай предстоящо пътешествие в Латинска Америка, но се оказа доста по-богата и дълбока книга. И сега не спирам да я препоръчвам на всеки 😁

 

https://www.youtube.com/watch?v=aa_yYJjw9aM

 

 

[Zaro]

На 30.04.2023 г. в 11:46, Asya Assenova каза:

“Времеубежище”  от Георги Господинов. Много ми харесва. 

 

На 15.07.2023 г. в 20:50, antea каза:

в момента я чета, но го правя бавно, толкова не искам да свършва 🙂 а колко пъти ми се стегна гърлото, а колко пъти се засмях от сърце... великолепна! за пръв път ползвам функцията на киндъла да си отбелязвам места, които искам да прочитам пак понякога 

 

На 15.07.2023 г. в 22:54, Asya Assenova каза:

И аз я четох  бавно, а това рядко ми се случва. Книгата определено ме докосна меко казано.

 

На 13.09.2023 г. в 4:44, Marusinka каза:

Само на 65-та страница съм и вече сто пъти се насълзих от “Времеубежище”. Но препратката към: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ на Толстой просто ме разтопи. Признавам си, чета я тази книга с помощта на Гугъл. Не мога да хвана всички препратки, обаче ми иде да го разцелувам Г.Г. за историята на Alabama song, моята най-любима песен на The Doors, която се оказва чужда. 
Залязващото слънце на Вегас е прекрасно убежище за читателско уединение.

 

Не искам да звуча като черна станция и да омаловажавам книгата, и на мен ми хареса, макар да не споделям всеобщата еуфория.

 

Обаче ... никой друг ли не припознава още 2-3 автора в изказа, стила на места? През цялото време имах едно литературно deja vu, не във фабулата, ами в инструментите за нейното представяне.

[antea]

кои други автори например? на мен стилът на книгата и начинът на изказ ми се струват оригинални, но и нямам особен опит с български автори

 

сега пък чета Чамкория на Милен Русков, и пак примирам от кеф тук вече е безспорно ултра оригинален изказът, е, само като на 300К типични софийски дришльовци, но в литературата ми изглежда новаторско

[Zaro]

преди 5 минути , antea каза:

кои други автори например? на мен стилът на книгата и начинът на изказ ми се струват оригинални, но и нямам особен опит с български автори

Вонегът, Джеймс Джойс, stream of consciousness на места.

[bad kid]

Неиздаван роман на Маркес излиза днес на испански и на български едновременно.

 

[jungfraujoch]

Прочетох книгата с интерес. 

Макар да не съм привърженичка на начина,по който пътува авторката-само с раница и палатка на гърба,се забавлявах на умението и да общува с лекота с местните,да се храни с корейска храна,поливайки я със задължителните напитки и да намира начин да бъде навсякъде.При будистките монаси,в планината,на плажа.В големите и шумни градове,както и в малките селца,където хората са дружелюбни и винаги готови да помогнат.

Книгата е поредното доказателство,че където и да отидеш по света, се завръщаш пълен със спомени и красиви преживявания,които оставят следа за цял живот.И го променят.

☆☆☆ в Goodreads 

[Biser Hong]

Тази книга може да се хареса тук.

 

Биография на Ричард Бъртън, изследовател и етнолог (и много други неща реално). Пътешествията му са през 19ти век, което може би не е чак толкова далече, но много от местата и културите които посещава са непознати на европейците все още.

 

[jungfraujoch]

Много приятно е да чета книга под ухаещите липи в парка.За емигрантите в Нидерландия-една от най-любимите ми държави.

Димитър Русков поднася интересно,с тънко чувство за хумор и малко тъга животът на главните герои.Те преминават през различни фази,докато в крайна сметка си зададат въпроса-"Трябваше ли да емигрирам,за да сбъдна мечтите си?"

 

В далечната 1994 година имах възможност да остана да живея в Нидерландия. 

Под ухаещите липи си мисля следното:

-"Не знам как щеше да ми се отрази животът в Нидерландия и какво щеше да ми се случи.Но със сигурност щях да карам колело,с кошничка пълна със цветя,хляб и много плодове!"

[дядо Пепи]

А пък моя милост седим в парка зад х-л Хилтън заедно с внуците. Въоръжих се с книгата на Енчо Господинов - "Сянката на петнистия кон". Чета си и контролирам трафика на внуците между кучета и други тяхподобни. Като се уморят сядат до мен и разтварят техните книжки, които получиха за 01,06 - "Смях с децата 600+".  Получават се едни пълноценни и полезни първи дни на ваканцията. Преди да сме надули платната ( колите ) към Несебър. 

[jungfraujoch]

Американката Кети Яндел е преподавателка,живяла със семейството си общо 10 години в Париж.По различно време.

Разказва увлекателно за любовта на французите към изкуството, храната,ароматите и светлините.Както и за това,че сутрин най-важно е удоволствието от еспресо с кроасан.И после всичко останало.

Забавно четиво за лятото,което ме пренесе в любимия Париж.

[bad kid]

Нещо като хорър-фентъзи , гарнирано с  политически вълнения в Шри Ланка и разбира се гей герои, сигурна формула за популярна награда. Много далеч от предишни носители на Букър като Кутси, Голдинг, Ишигуро...

Преводът е добър.

[antea]

скоро нова книга от Георги Господинов, точно следобедногодишна ❤️ 

[jungfraujoch]

[Гост]

Толкова много книги за четене в списъка и какво правя аз:

 

За втори път почнах четирите книги от поредицата "Хиперион". Тоя път в оригинал, да има все пак нещо различно.

 

Мега-еталон във фантастиката, силно препоръчвам. (Снимката е от интернет, избрах я щото е красива 🙂 )

[Anna Kalinovska]

Всъщност още я дочитам - "Маестра" на Трейси Шевалие. Така, както година не бях посещавала Столична библиотека и четох твърде малко през изминалата година, и се чудех коя книжка да грабна, служителка буквално сложи в ръцете ми тази книга и съм първият читател на библиотечния екземпляр на последното произведение на известната на други авторка.

Очарова ме още от първите редове. Анотацията на гърба на обложката ми продума, че четивото ще ми допадне, както и се оказа. Изключително увлекателно четиво с висока познвателна стойност, както по отношение изработването на муранското стъкло, така и за опознаването на Венеция и венецианците, на Мурано и муранците.

 

Вече знам, че мярна ли се към Венеция, непременно искам да стъпя на Мурано. Инак съм си обещала във Венеция да не влизам - имах уникалния шанс да преживея перлата на 21 години в едно вече поотдалечено време и държа да запазя тогавашната емоция от Венеция, когато беше по-чиста и не дотам налазена от туристи. Като спомен от тогава притежавам и миниатюрна гондола от муранско стъкло, което получих подарък там (понеже на кораба пътуваше и зам. ген. директор на туристическото бюро, та и подаръците бяха на ниво). Та мярна ли се нататък, непременно ще посетя стъкларска работилница на острова и ще отскоча на гондола до Венеция и обратно, ако издържа да не стъпя отново на моста Риалто..

 

 

 

Крехкото весло на миниатюрата се е отчупило още тогава по пътя и не знам да е запазено 😙

[Гост]

Една от книжките, които сега чета (четири са в момента, ама да не се изтъквам по начетеност, защото високата интелигентност често дразни по просто устроените умове ...)

 

A Travel Guide to the Middle Ages: The World Through Medieval Eyes

 

 

Книжката съдържа интересни описания на различните пътешественически маршрути по време на Средновековието. Както се досещате, не е имало голяма масовост и основните цели на пътуванията са били търговията или религиозните поклонения. Дадени са подробно сухопътните и морските маршрути, по които са се движили и градовете (някои от които вече ги няма), в които са отсядали като крайна или междинна точка - от Северна Европа, към Венеция или Рим, до Кайро или Йерусалим, и дори до Индия и Китай. Чудесно пътуване не само в пространството, а и във времето, описващо подробно как са организирали хората своите пътешествия, как те са протичали, какъв е бил мирогледа им, от какво са се впечатлявали и какво са разказвали за посетените места.

[PetarKalinov]

Копринената буба Робърт Галбрейт

[jungfraujoch]

Прочетох много свежа и лятна книга ,,Живописната Хърватия".

Авторката Ягода Маринич е родена в Германия,но е с хърватско потекло и с много любов разказва за слънчевата страна.

Още от времето, когато са наричали семейството им ,,югошваби",пътя към промените и сегашното положение. 

Разходих се отново в любимия Загреб,който никога няма да ми омръзне,обиколих истрийското крайбрежие,повечето от градовете съм посетила.Много бих искала да видя Славония и по-специално Вуковар.В книгата се споменава и за ужасната война и нейните последствия.Както и за изкуство,традиционна кухня и обичаите на хърватите.

И както пише в ревюто на гръбчето на книгата-Докато четете може да се влюбите неспасяемо в Хърватия.🥰

Е,аз отдавна го направих.

 

 

 

[jungfraujoch]

Американският професор Кристофър Бакън от Пенсилвания е влюбен в Гърция.

Живял през 90-те в Солун,с ботати познания за страната-исторически,икономически,културни. В настоящето всяка година посещава Гърция.

В книгата ,,Мед,маслини,октопод",се впуска в проучване на гръцката кухня.Изследва 8 елемента -маслините,хляба,рибата,сиренето,варивата,виното,месото и меда.

Обикаляйки чудесните острови и не само,той се запознава с местни производители и се включва в дейността им.

Бере маслини на Тасос,пече хляб на Крит,яде мед на Китира,дегустира най-хубавото(според него) сирене на цикладите в Наксос и много забавно разказва за церемониите в кухнята на гърците.За наздравиците и разговорите с приятелите,които среща навсякъде. 

Книгата е увлекателно лятно четиво,някак синьо,солено и мелодично.Точно по гръцки.

 

 

Редактирано 9 август, 2025 от chandni

[Гост]

Както и другите три книги на Харари, които съм чел, изключително интересна.

 

Авторът разглежда информацията като своеобразен градивен блок на цивилизацията и описва как именно развитието на споделянето на информация е направило възможна кооперацията между все по-големи и по-големи маси хора - от разказването на истории около огъня, през писмеността и книгите, до интернет. Информацията не е задължително да е вярна, за да свързва хората. Човешкият ум е еволюирал така, че да се впечатлява повече от увлекателният разказ, а не от фактите.

 

Начинът по, които се изграждат мрежите между хората създава предпоставки те невинаги да се използват по добър и мъдър начин, като са дадени примери за изключително "успешни" и масово разпространени идеи, базирани на фикции и измислици. 

 

За пръв път в човешката история създаването на истории и интерсубективни реалности (корпорации, валути, богове, нации), чрез които хората са постигали сътрудничество във все по-големи мащаби, е способност не само на самите хора, но и на алгоритмите на изкуствените интелекти

[Гост]

Понеже много харесвам Ребека Фъргюсън, реших да изгледам сериала Силоз. Ама си викам, защо преди това пък да не прочета книгите, че да не изпусна нещо. 

Естествено тъй като съм начетен, изчетох трилогията на английски, но от началото на годината и третата книга вече е преведена на български.

 

(снимката е от интернет, аз си ги четох на Киндъла).

 

Книгите са в жанра "дистопия": след неизвестно апокалиптично събитие няколко хиляди души живеят в огромен подземен бункер от нясно колко века и единственото, което виждат на екрани от света навън, е че е отровен и не става за живеене. Обществото е йерархично с контролирана раждаемост и строги закони, а най-суровото наказание е изпращането навън, откъдето никой не се завръща и където на фона на отровена почва и кафяви облаци прах, а в далечината се виждат руини на небостъргачи. На пръв поглед звучи скучно човек да изчете 1600 страници за хора в клаустрофобична атмосфера, чиито единствени "пътешествия" са нагоре-надолу по стълбите на около 150те нива, но реално въобще не е така. Персонажите постоянно се развиват, а напрежението и обратите са постоянни. Политическите интриги и социалното напрежение са налични и тук като във всяко общество.  Постепенно и историята се развива - напред и назад във времето - и става ясно и кой е построил силозите и това дали има надежда за повторно заселване на планетата. 

 

Основни мотиви са търсенето на истината и цената, която човек е готов да плати за това, и нивата на манипулации, които хората с власт са готови да постигнат уж "за доброто на всички". Силно присъства и винаги любимата за мен тема за героя, който не се съобразява с "общоприетите" и "наложените" закони и правила, а защитава своето мнение и независимост, воден от съвестта си и моралните си ценности, ако ще и да е останал сам срещу мнозинството. 🙂

 

Интересна е историята на написването на книгите. Авторът Хю Хауи поставя началото на първата книга малко на шега докато работи в книжарница, под формата на 30-40 странична новела, която публикува в Амазон като самоиздадена книга на цена 0.99 долара. След огромния интерес написва още 4 истории, които обединява в роман (първата от трилогията, наречена Wool), а останалото, както казват, е история: следват още две книги, продаване на правата за сериала и световен успех и известност ...

[Гост]

В един все по-предизвикващ и динамичен консуматорски свят, в който човек постоянно трябва да решава всякакви проблеми и да търпи превзети хора, уроците на Стоицизима и негови съвременни интерпретатори като Райън Холидей, са ежедневно полезни.

 

[Marusinka]

В подготовка за Япония изгледах десетки видеа в Инста и Ютуб, докато не ми попадна едно, в което питат японец кой холивудски филм най-добре представя страната и културата му. Той отговори: „Шогун“. Сега, не знам дали има филм „Шогун“ или само излезлите през 2024-та епизоди адаптация на книгата със същото име, но вкъщи започнахме сериала. Изгледахме всички 10 едночасови епизода за нула време, а след това започнах книгата. След „Цар плъх“, която е една от най-любимите за 3 поколения от нашето семейство, аз лично бях решила, че няма да чета поредицата, защото за 14-15-годишният ми мозък тогава имена като "шогун" и "Тай-Пан" звучаха чуждо и неприканващо и така никога не им дойде редът. Досега. Хора, Джеймс Клавел е или абсолютен литературен гений, или е доказателство за съществуването на прераждане, или не знам...За "Цар плъх" - окей - бил е пленник, оцелял е неоцелимото, има дар писмо. „Шогун“ е друго нещо. Сигурно повечето от вас са я чели, но ако не сте, направете си услуга и го направете. А пък ако сте я позабравили, я препрочете и наистина вникнете в онова, което пише, особено сега, когато човечеството е на път до потрети най-печалните събития от 20-ти век. И когато надеждата и вярата в по-добро ни напускат, си спомнете следното: „Винаги помни, дете, че няма нищо по-лесно от това да те нападнат лоши мисли — казваше първата й учителка. — Ако предоставиш ума си сам на себе си, той ще те понесе към едно непрестанно нарастващо чувство на неудовлетвореност. А да мислиш за хубави неща, от друга страна, изисква усилие. Именно за това е необходима внимателна тренировка. Свикни да мислиш за нежни ухания, за допира на коприната, за леки капки дъжд по прозореца, за извивка на цветята, за ведрината на изгрева. Така полека-лека ще се научиш да си мислиш без усилие за приятни неща, което ще бъде от голяма полза и за професията ти, и за теб самата, и за нашия Свят на върбите…“