Книги

[домосед]

Специално за @neuromancer

Открих тази книга на лавицата за прочетени книги в един лагер с бунгала в Намибия край парка Етоша.

На литовски е  🙄

 

 

[Hadzhitodorovi]

"Невромантик" е основополагаща книга както по принцип във фантастиката, така и в пост-соц-лагера.

[Slav]

Една книга, която ме изненада много приятно - Откривателят на природата.

 

Въпреки плашещите 470 биографични страници, се оказа завладяващо и увлекателно четиво. Всяка страница ме отнасяше в едни доста по-романтични и смислени времена на идеи, откривателства, визионери. Тук там се мяркат Гьоте, Наполеон, Дарвин, Боливар....

Отделно попълни някои празнинки в общата ми култура 🙂 признавам си, не знаех почти нищо за Хумболт. 

 

 Бях я набелязала покрай предстоящо пътешествие в Латинска Америка, но се оказа доста по-богата и дълбока книга. И сега не спирам да я препоръчвам на всеки 😁

 

https://www.youtube.com/watch?v=aa_yYJjw9aM

 

 

[Zaro]

На 30.04.2023 г. в 11:46, Asya Assenova каза:

“Времеубежище”  от Георги Господинов. Много ми харесва. 

 

На 15.07.2023 г. в 20:50, antea каза:

в момента я чета, но го правя бавно, толкова не искам да свършва 🙂 а колко пъти ми се стегна гърлото, а колко пъти се засмях от сърце... великолепна! за пръв път ползвам функцията на киндъла да си отбелязвам места, които искам да прочитам пак понякога 

 

На 15.07.2023 г. в 22:54, Asya Assenova каза:

И аз я четох  бавно, а това рядко ми се случва. Книгата определено ме докосна меко казано.

 

На 13.09.2023 г. в 4:44, Marusinka каза:

Само на 65-та страница съм и вече сто пъти се насълзих от “Времеубежище”. Но препратката към: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ на Толстой просто ме разтопи. Признавам си, чета я тази книга с помощта на Гугъл. Не мога да хвана всички препратки, обаче ми иде да го разцелувам Г.Г. за историята на Alabama song, моята най-любима песен на The Doors, която се оказва чужда. 
Залязващото слънце на Вегас е прекрасно убежище за читателско уединение.

 

Не искам да звуча като черна станция и да омаловажавам книгата, и на мен ми хареса, макар да не споделям всеобщата еуфория.

 

Обаче ... никой друг ли не припознава още 2-3 автора в изказа, стила на места? През цялото време имах едно литературно deja vu, не във фабулата, ами в инструментите за нейното представяне.

[antea]

кои други автори например? на мен стилът на книгата и начинът на изказ ми се струват оригинални, но и нямам особен опит с български автори

 

сега пък чета Чамкория на Милен Русков, и пак примирам от кеф тук вече е безспорно ултра оригинален изказът, е, само като на 300К типични софийски дришльовци, но в литературата ми изглежда новаторско

[Zaro]

преди 5 минути , antea каза:

кои други автори например? на мен стилът на книгата и начинът на изказ ми се струват оригинални, но и нямам особен опит с български автори

Вонегът, Джеймс Джойс, stream of consciousness на места.

[bad kid]

Неиздаван роман на Маркес излиза днес на испански и на български едновременно.

 

[jungfraujoch]

Прочетох книгата с интерес. 

Макар да не съм привърженичка на начина,по който пътува авторката-само с раница и палатка на гърба,се забавлявах на умението и да общува с лекота с местните,да се храни с корейска храна,поливайки я със задължителните напитки и да намира начин да бъде навсякъде.При будистките монаси,в планината,на плажа.В големите и шумни градове,както и в малките селца,където хората са дружелюбни и винаги готови да помогнат.

Книгата е поредното доказателство,че където и да отидеш по света, се завръщаш пълен със спомени и красиви преживявания,които оставят следа за цял живот.И го променят.

☆☆☆ в Goodreads 

[Biser Hong]

Тази книга може да се хареса тук.

 

Биография на Ричард Бъртън, изследовател и етнолог (и много други неща реално). Пътешествията му са през 19ти век, което може би не е чак толкова далече, но много от местата и културите които посещава са непознати на европейците все още.

 

[jungfraujoch]

Много приятно е да чета книга под ухаещите липи в парка.За емигрантите в Нидерландия-една от най-любимите ми държави.

Димитър Русков поднася интересно,с тънко чувство за хумор и малко тъга животът на главните герои.Те преминават през различни фази,докато в крайна сметка си зададат въпроса-"Трябваше ли да емигрирам,за да сбъдна мечтите си?"

 

В далечната 1994 година имах възможност да остана да живея в Нидерландия. 

Под ухаещите липи си мисля следното:

-"Не знам как щеше да ми се отрази животът в Нидерландия и какво щеше да ми се случи.Но със сигурност щях да карам колело,с кошничка пълна със цветя,хляб и много плодове!"

[дядо Пепи]

А пък моя милост седим в парка зад х-л Хилтън заедно с внуците. Въоръжих се с книгата на Енчо Господинов - "Сянката на петнистия кон". Чета си и контролирам трафика на внуците между кучета и други тяхподобни. Като се уморят сядат до мен и разтварят техните книжки, които получиха за 01,06 - "Смях с децата 600+".  Получават се едни пълноценни и полезни първи дни на ваканцията. Преди да сме надули платната ( колите ) към Несебър. 

[jungfraujoch]

Американката Кети Яндел е преподавателка,живяла със семейството си общо 10 години в Париж.По различно време.

Разказва увлекателно за любовта на французите към изкуството, храната,ароматите и светлините.Както и за това,че сутрин най-важно е удоволствието от еспресо с кроасан.И после всичко останало.

Забавно четиво за лятото,което ме пренесе в любимия Париж.

[bad kid]

Нещо като хорър-фентъзи , гарнирано с  политически вълнения в Шри Ланка и разбира се гей герои, сигурна формула за популярна награда. Много далеч от предишни носители на Букър като Кутси, Голдинг, Ишигуро...

Преводът е добър.

[antea]

скоро нова книга от Георги Господинов, точно следобедногодишна ❤️ 

[jungfraujoch]