Книги

[Травеолани 9535]

@домосед не знам дали се шегуваш или си сериозен, но много точно си обобщил теорията на съвременните канадски школи 😂. В последните две години ни заляха с безброй много обучения, дискусии, и информация по темата за расизма и това, в комбинация с книги, филми и разговори с хората около мен, толкова ме претовари, че взех да давам на заето по темата...

 

Дефинициите са сложни като цяло, не се наемам да се правя на много веща или знаеща, това е процес и се опитвам да слушам, да чета, да се образовам, но най-опростено да, расизмът е към хората с черен и кафяв цвят на кожата, и да, за съжаление има йерархия. Не е лесно забележима, но я има, усеща се в дадени моменти и не само във връзка с расизма, но и по линията мъже-жени. Мисля си, че до някаква степен в нашето източно европейско общество и култура, като че ли последното не е толкова ясно изразено и някакси жените имаме малко повече власт (ако мога така да го нарека), но тук жените в миналото са били много дискриминирани. Както се шегуваше един мой колега канадец (от полски произход и от друго поколение), жените трябвало да са боси и бременни в кухнята 🙄😆. Шегата настрана, но ми е супер странно като кажат тук: “Традиционното семейство - мъжът работи, жената гледа децата”. За мен традиционното семейство е и мъжът и жената работят, а децата или ходят на градина, или ги гледат бабите. 
 

Към нас като бели имигранти не би трябвало да се нарича расизъм, а дискриминация или предразсъдъци.

 

Преди 20 години, като си тръгвахме от Ню Йорк с приятелките ми, бяхме на летището JFK и влязохме в някакво забутано кафене по долните етажи. Вътре беше като в автобус 204 в пиков час. Искахме да стигнем до касата и да си поръчаме напитки, не помня дали бяхме с куфарите, дали сме говорили на български. Видяхме, че няма да можем да стигнем до касата и тръгнахме да излизаме, и тогава един огромен афро-американец ни погледна и каза: „Отивайте си вкъщи бели момичета, не ви искаме тук.“ Това изказване не ме засегна, но запомних случката. Та не знам като какво да го определя това, не мисля че е расизъм, а този се правеше на важен, защото примерно сме говорили на друг език. Освен това и което Марусинка каза по-горе важи с пълна сила – лошото отношение пораджа лошо отношение. Тогава не отговорихме нищо и си излязохме, сега със сигурност бих била супер мила и любезна с този човек, грубите хора имат нужда някой да се държи добре с тях. 

[Травеолани 9535]

И да добавя нещо, не искам да звуча превзето, обаче ще го кажа - ако ви се струва странно, това което говоря, превеждам от английски на български като пиша, защото мисля на английски и в последните години българския ми много взе да страда. Така че извинете ме за думите на английски, които вкарвам, като вчера например 😆

[Anna Kalinovska 7893]

https://www.ciela.com/zashto-tibet.html

 

Купих я преди 2 седмици и кусур директно от автора; дори пихме заедно кафе, вместо да ми я праща с куриерска служба.., в София, от центъра до Дианабад... Беше писал в профила си, че са му останали последни 150 екз., та който иска да я има, да му пише л.с. "Заплюх се" веднага, от Намибия.

Беше добър повод да се запознаем лично 😉  след продължително виртуално общуване предимно по тибетско-будистко-пътешественически въпроси, въпреки сгъстения му график на художник-реставратор главно на икони. Беше предоставил в групата "В безвремието на Хималаите" стотици фотографии от личния си архив, от седмици, прекарани на място. С малък брой от тях е илюстрирана книгата "Защо Тибет", а повечето не бяха видели бял свят.

Дойде на велосипед, а аз "на куче"...

 

Не съм си мислела, че ще я "глътна" бързичко, макар че текстовете идват добре в подготовката за Горен Мустанг - малка част от Моя безвременен Тибет, който той е преживял три пъти за някое и друго десетилетие като пътешественик и изследовател, на 2х дори заедно с Герасим Величков-Джери, и продължава да осмисля. А мен изгубеното тибетско кралство все още ме очаква, но вече скоро и ще ме дочака... след почти 2 седмици.. 

 

Та чета си полека, с огромно любопитство и удоволствие, предвкусвайки моя Тибет; прочетените 15% от общия обем на книжката правят средно страница за ден, но колкото - толкова. Предвкусвам магията на извечните Хималаи и на общуването с планинците тибетци... Не смятам, че е важно да съм я прочела преди тръгването. Тъкмо напротив. Всеки път, когато предприемам пътешествие, предпочитам да усетя мястото, неповлиявана от преживявания и възприятия на други хора. Обикновено чета следварително, когато се завърна, тогава дори много повече 📚

 

 

 

 

[jungfraujoch 15774]

Използвам всяка свободна минута да съм на терасата и по двора.

Правя туршийки и други вкуснотийки.

И преди да съм се захванала с  любимото ми сладко от дюли,започвам една от книгите,които днес си взех от библиотеката. 

[Anna Kalinovska 7893]

преди 28 минути , jungfraujoch каза:

Използвам всяка свободна минута да съм на терасата и по двора.

Правя туршийки и други вкуснотийки.

И преди да съм се захванала с  любимото ми сладко от дюли,започвам една от книгите,които днес си взех от библиотеката. 

За препрочитане си е, пак. Пък и филма с неповторимия Антъни Куин е за преговаряне  🥰

[Брани 27893]

Не съм чел книгата, но я препоръчвам!

 

[Marusinka 8419]

Много се развълнувах, когато днес получих няколко книги, които избрах за коледен подарък на голямото дете. 
“Цар Плъх” е любима книга на цялото ми семейство. Лично аз я прочетох за първи път на 14г. по препоръка на майка ми. След това съм я чела още няколко пъти. Всеки път съм взимала различно от нея и всеки път, дори да знам как завършва, е имало сълзи.

Надявам се и на сина ми да му стане любима, да я препрочита, да знае за ужасите, които всяка война носи със себе си, да разбере, че не само куршумите убиват, да не иска да променя света с оръжие…

Това издание на “Цар Плъх” идва с предисловие от дъщерята на Клавел и включва допълни страници, които липсват в първото по преценка на тогавашния редактор. Нямам търпение да я препрочета с това допълнение и в оригинал! 

 

[дядо Пепи 5425]

преди 7 минути , Marusinka каза:

“Цар Плъх” е любима книга на цялото ми семейство

Може да си спретнете един трип до Сингапур, за да видите къде са се развивали събитията.  А ако и се настаните в близост до  затвора Чанги, ще може и да чуете за какво иде реч. Е, няма да е като описаното в книгата, но все пак. Между другото при първта ми мисия там тази творба на Дж. Клавел беше най-актуалната и желана за прочитане от целия екипаж. 

[Marusinka 8419]

преди 15 минути , дядо Пепи каза:

Може да си спретнете един трип до Сингапур, за да видите къде са се развивали събитията.  А ако и се настаните в близост до  затвора Чанги, ще може и да чуете за какво иде реч. Е, няма да е като описаното в книгата, но все пак. Между другото при първта ми мисия там тази творба на Дж. Клавел беше най-актуалната и желана за прочитане от целия екипаж. 

Би било хубаво за мъжете. Ние винаги гледаме в пътуванията ни да включваме неща свързани с ВСВ, защото детето има голям интерес, а на мъжа ми дядото е участвал в нея като пилот.

[Zaro 28613]

На 3.12.2022 г. в 0:23, Брани каза:

Не съм чел книгата, но я препоръчвам!

 

Като си я написал, какво да и четеш

[jungfraujoch 15774]

Започнах годината с най-готиния и забавен столетник.🙂

След като прочетох първо втората част-"Сто и една годишният старец,който твърде много размишляваше" и много ми хареса, успях да си взема и първата част от библиотеката. 

Препоръчвам книгите,защото колкото и да са смешни и разтоварващи,толкова и сериозно описващи характерите на хората в днешното общество.

Поуката е,че без значение от възрастта,чувството за хумор винаги е на мода.

[jungfraujoch 15774]

Германецът Хенинг Клювер е избрал да живее в Италия,държавата,към която никой не е безразличен.
Увлекателно ни потапя в атмосферата на страната,като засяга теми като кухнята,модата,мафията,политиката,обществото,природата, традициите и разбира се хората!
Е,как са не си пожелаеш за пореден път да посетиш най-големия музей на открито и да се влюбиш за пореден път в тази прекрасна страна?

[jungfraujoch 15774]

Интересен разказ със снимков материал.

Срещи на авторката с бесарабските българи.Разходка сред непознати за мен места,където има уникални училища, в които се учи и говори на български език.

Родолюбиви и работливи българи,чийто деди са напуснали земите ни с каруци преди повече от 200 години.Хора,които съхраняват българския дух,традиции и обичаи.

Книгата преобърна представите ми за сънародниците ни отвъд Дунава и по фин начин стопли сърцето ми.

[домосед 41104]

 

Екстремен бюджетен туризъм в началото на XX век. От България през Гърция до Египет. Без пукнат лев! По-точно - с хонорар от 10 здрави лева за публикуван в София разказ, които едва стигат до първото пристанище. Варна.

 

Ходи се пеш от Александрия до Кайро (напряко на ръкавите на Делтата!). Надбягват се влакове по железопътни мостове (десетилетия преди Холивуд да вкара подобни сцени в стандартния си каталог). Играе се на криеница с шпионските служби на Гърция (и на Османската империя). Нощува се в компанията на дървеници (в бакпакерски хостел в Пирея), на говеда (в трюма на кораб) и на многодетни семейства еврейски бежанци, разорени и прокудени с погроми от царска Русия. Катерят се Акрополи и Хеопсови пирамиди ...

 

Цялото ревю тук: https://www.goodreads.com/review/show/5207685510 

 

[Брани 27893]

 

Разбрах за нея от goodreads. Преполових я. Много ми хареса. Малко съм бил по тия места, ама се вдъхнових за много 🙂

[Argentique 19911]

преди 2 часа, Брани каза:

 

 

Разбрах за нея от goodreads. Преполових я. Много ми хареса. Малко съм бил по тия места, ама се вдъхнових за много 🙂

Авторката има енциклопедични познания за Гърция и дарбата да вижда красотата в простите неща. Има и профил в този форум. 😉 Винаги ми е била много полезна с отговори на практически въпроси и храна за вдъхновение. 

Аз пък прочетох това, но в друга версия. Идеята за тази книга я взех от горната авторка, когато се гласях за първото ми ходене в Кипър, но чак сега ѝ дойде ред.

 

 

 

Съвсем целенасочено заради предстоящо посещение в района на Кирения. Имам различни пътувания – заради дестинация, компания, изживявания, любопитство...

Това се оказа за душата. Докато четях, физически се пренасях в описаните от автора пасторални картини, припомнях си аромати и цветове, чувах жуженето на пчелите из цъфналите бадеми, смях се и искрено му завиждах за всички луди хора, обожаващи живота. И после с препълнено с великолепия въображение влязох в реалната картина. И пак цъфтяха бадеми, жужаха пчели, ухаеше на сладост, вятърът играеше с високите сочни треви, а вълните се разбиваха в същите камъни край брега, но съвсем други хора бягаха със смях от тях. Усещах лека носталгия по изчезналия свят на автора. Докато не срещнах моите луди хора, които обожават живота, и заразяват всички с тази любов. Но това вече е друга история. ☺️

[Брани 27893]

преди 14 минути , Argentique каза:

Авторката има енциклопедични познания за Гърция и дарбата да вижда красотата в простите неща. Има и профил в този форум. 😉 Винаги ми е била много полезна с отговори на практически въпроси и храна за вдъхновение. 

Аз пък прочетох това, но в друга версия.

 

 

 

Съвсем целенасочено заради предстоящо посещение в района на Кирения. Имам различни пътувания – заради дестинация, компания, изживявания, любопитство...

Това се оказа за душата. Докато четях, физически се пренасях в описаните от автора пасторални картини, припомнях си аромати и цветове, чувах жуженето на пчелите из цъфналите бадеми, смях се и искрено му завиждах за всички луди хора, обожаващи живота. И после с препълнено с великолепия въображение влязох в реалната картина. И пак цъфтяха бадеми, жужаха пчели, ухаеше на сладост, вятърът играеше с високите сочни треви, а вълните се разбиваха в същите камъни край брега, но съвсем други хора бягаха със смях от тях. Усещах лека носталгия по изчезналия свят на автора. Докато не срещнах моите луди хора, които обожават живота, и заразяват всички с тази любов. Но това вече е друга история. ☺️

Ама коя е? Я да се разкрие веднага, че да и благодаря за чудесната книга 🙂

[ива валя 835]

"Глина", която ни разкрива бита и нравите на българите преди Освобождението. Любовта ,която изгражда и убива, и много истини, актуални и днес.Действието се развива в с. Бусинци, до Трън.В основата е грънчарството, като изкуство и поминък на цялото село. Авторката описва цветно и автентично.

[iaia_mama 14624]

Преди 1 час, Argentique каза:

Докато четях, физически се пренасях в...

Ако не си чела "Моето семейство и други животни" от брат му на Лоурънс - Джералд Даръл - горещо ти я препоръчвам!   🙂

[Argentique 19911]

преди 27 минути , iaia_mama каза:

Ако не си чела "Моето семейство и други животни" от брат му на Лоурънс - Джералд Даръл - горещо ти я препоръчвам!   🙂

Това беше много популярна книга по времето на моето детство, нямаше как да я пропусна. ☺️
Но някои книги си ги препрочитам по-късно, с различните очи. По няколко пъти даже. Защо пък не? ☺️

[master_of_germs 53873]

преди 2 минути , iaia_mama каза:

Ако не си чела "Моето семейство и други животни" от брат му на Лоурънс - Джералд Даръл - горещо ти я препоръчвам!   🙂

Заради тази книга (и останалите на Джерълд Даръл) пътувах навремето до Корфу, за да направя предложение за брак точно там... 

В интерес на истината, избрах един неловък момент, когато @Mistress of Germs беше си сложила плавници, маска и шнорхел и тъкмо влизаше да се гмурка. Тя пък, за да си отмъсти за проваления шнорхелинг, рече, че няма да ми отговори преди да вечеряме хтаподи... 

По-късно същата нощ влизахме в морето да ловим морски таралежи, за да ги препарираме 😄

Както може да се очаква при нашите пътувания, стана играчка-плачка и контузиите не ни се разминаха 😄

 

За да не спамя в темата, ето и от мене една много магеланска книга, донесла Нобелова награда на авторката... 

За разлика от книгите на Даръл, които четях на един дъх, "Бегуни" я попивам на малки глътки...

Ето нещо от няколкото страници, които прочетох тази вечер...

 

[домосед 41104]

преди 11 минути , master_of_germs каза:

За разлика от книгите на Даръл, които четях на един дъх, "Бегуни" я попивам на малки глътки.

То на големи глътки е трудно. Писал съм и за нея нещо.

 

Олга Токарчук напуска първичната пасторална твърд на Правек и открива … чара и красотата на големите международни летища и живота в тях, от тях и към тях. Обикаля света през златните години, когато независимите пътешествия по белия свят и номадския (но със самолет!) начин на живот бяха нещо ново, едновременно – достъпно и пионерско. А също - и интригуващо за разказване, особено сред нашего брата от източната половина на Европа. Втората половина на 90-те и първата на 00-те. Тук сме от един отбор с нея и признавам, че имено тази солидарност задържа вниманието ми до края на тоя „фрагментиран роман“ ...

 

Цялото е на линка. Не бих казал, че съдръжа спойлери, но ако търсите изненада по какви теми още ще се говори, не го четете цялото ...

 

https://www.goodreads.com/review/show/4599320424

[bad kid 17389]

Не съм убеден и аз с каква скорост и как трябва да се чете 'Бегуни'. Чудя се дали да не я прочета за втори път, както направих с 'Дом дневен, дом нощен', мисля че имаше нужда.

 

Между другото преводите на Силвия Борисова и Крум Крумов на книгите на Олга са много добри. 

От миналата година изчетох доста новоиздадени книги на български и меко казано съм разочарован от това как се превежда.

[Argentique 19911]

преди 22 минути , bad kid каза:

 

От миналата година изчетох доста новоиздадени книги на български и меко казано съм разочарован от това как се превежда.

Има ред причини защо това е така. Както често става, нещата опират до финанси, но не само. 

 

„...най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си....“

 

Ако ви се чете:

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32239679.html?fbclid=IwAR3dwQAxn6_SaWPit3CKLB1PZ7XbJW4eTXPtxzmuDkRqe8ml1al1injv_0I

[bad kid 17389]

Запознат съм с проблемите на преводачите , защото имам познати филолози, които категорично отказват да правят художествен превод (да, заради заплащането), но според мен ако си се хванал да вършиш нещо, го свърши както трябва или се постарай доколкото можеш. Ама се публикуват преводи с безумни грешки и безсмислия, сякаш правени докато се гледа сериалче или реалити. (Донякъде вина имат и издателите може би че се съгласяват да приемат изобщо това за свършена работа).