Пътуване с деца

[Tedy]

Воденето по планини при нас е задължително и с приоритет номер 1. Укрепва здравето на децата повече от обиколките в градска среда. На 5 г малкия спа в заслон Страшното езеро, голям зор му беше по пътя и мрънкане, но стигна. Оплакват се, но не се отказвам, с хленчене не могат да ме впечатлят. 

Хижа Ехо.

Хижа Иван Вазов.

Хижа Рай.

Козя стена.

Седемте езера.

[harta]

Включвам се и аз,

 

Дааа, издръжливостта е различна за всичките дечица. Все пак който както се е научил. Нашето 3год. си го гушкаме, носиме и си имаме количка. Винаги взимаме количка, все пак ако нещо се измори или заспи, имаме шанса да го сложиме в количката. Винаги пътуваме заедно. 

 

Малкото ми магеланче като беше бебе, седеше в мен. Заспиваше при излитане. По-точно правехме така до 2год. възраст. Слагахме бебешки колан, вързан за колана на майката/таткото. След навършени 2год. имаше място, но искаше да се гушка при излитане и кацане. В SAS са много стриктни и не позволяват гушкане на навършили 2год. при излитане и кацане, а може и при такива стюардеси да попаднахме. Спеше в полетите и изпускаше вкусното ядене на борда.Тази година откри вкусните кроасани с шоколад и яде за първи път в самолет. 

 

Количка - оставяме я точно преди да влеземе в самолета (ако е с хобот я оставяме на вратата на самолета, ако сме с автобус до самолета, количката я оставяме след като слеземе от автобуса на тези които товарят самолета с багаж), взимаме количката от разтоварващите багажа преди да се качиме в автобусчето. Самолетът  ако е с хобот, количката я взимаме като багажите. 

 

Приятни полети на малките ни магеланчета!

[captain_oveur]

Аз имам един въпрос относно бебешките колички. Ако се лети с лоу кост, по-точно с уиз и райън, плаща ли се отделно за количката? Не сме летели никога с колички и нямам представа как стой въпроса с тях.

 

Wizz: https://wizzair.com/bg-BG/useful_information/booking_children

 

 

 

Бебетата нямат право на багаж, освен спортна бебешка количка, която не се таксува. На борда не се допускат бебешки седалки за автомобили.

 

Ryan: https://www.ryanair.com/gb/en/useful-info/help-centre/faq-overview#9-2

 

 

We highly recommend that you place your pushchair or buggy in a travel bag or case as these items are inherently unsuitable for carriage by air.

 

Below are links to companies selling protective pushchair travel bags or alternatively contact your pushchair manufacturer or local supplier.

 

Kiddicare:  – Travel Bags - online shop

Prampack – Fits almost any stroller – online shop

Mothercare – Travel Bags – online shop

 

Children's pushchairs can be used up to the aircraft steps and after landing the pushchair will be available at the aircraft steps (provided local conditions permit this).

 

 

 

Can I bring infant equipment?

Yes you can bring any infant equipment you need. You can carry 2 items of baby equipment free of charge per child - 1 pushchair plus one of the following items: car seat or booster seat or travelcot. 

 

On arrival at the airport the 2 free items of baby equipment can be tagged for travel at a Bag Drop Desk, which close 40 minutes before the scheduled flight departure time

 



Children's pushchairs can be used up to the aircraft steps and after landing the pushchair will be available at the aircraft steps (provided local conditions permit this).

 

There are baby changing facilities onboard located at the rear of the aircraft.  Cabin crew can warm baby bottles if required.

 

Other items of baby equipment in addition to the 2 free items can be checked-in upon payment of anInfant/Child Equipment Fee (maximum weight 20 kgs).



 

There is no cabin baggage allowance for infants sitting on an adult’s lap or infants aged 8 days to 23 months who are seated in an extra comfort seat. However a baby bag up to 5kg can be carried by the accompanying adult in addition to their own cabin bag.

 

 Infants over the age of 1 who are sitting in their own seat have a FREE 10kg baggage allowance as well as a small second bag, they also get the option to purchase a checked-in bag.

[БраниB]

И аз да се похваля, моето дете беше на 3 месеца когато летяхме за първи път. От тогава показа, че се е метнало на майка си и вече за 2 години доста се поразходихме дори само 2мата. Честно казано, със самолет ми се струва много по-лесно, с колата пробвахме веднъж и беше много трудно, тъкмо беше проходил и не искаше да си седи в стола.

Все още не мърдаме без количка, там може да спи, когато реши.

 

Но си мисля, че децата на всичко могат да се научат и за пътуването няма определена възраст. Естествено малко сме смъкнали темпото на обикаляне, не е като преди, тръгваш рано сутрин и чак вечерта усещаш, че  си се преуморил от ходене...

[Травеолани]

На Път - ако нямах деца, бих се заблудила много сериозно от мнението ти. Вярно, че всички деца и родителите им са различни, но тази програма, която си я написал, аз не бих я издържала, камо ли детето ми. Не е толкова лесно пътуването с деца, особено ако целта е почивка, може да те натовари дори.

Аз лично си спомням как като дете трябваше да стоя цял ден на плажа с нашите, и не можех да си тръгна сама. Аз повече от 2-3 часа не мога да стоя на плажа, ама тогава нямах избор. Сега се радвам се, че и мъжа ми е като мен .

Редактирано 25 ноември, 2015 от Травеолани

[Травеолани]

И аз да се похваля, моето дете беше на 3 месеца когато летяхме за първи път. От тогава показа, че се е метнало на майка си и вече за 2 години доста се поразходихме дори само 2мата. Честно казано, със самолет ми се струва много по-лесно, с колата пробвахме веднъж и беше много трудно, тъкмо беше проходил и не искаше да си седи в стола.

Все още не мърдаме без количка, там може да спи, когато реши.

 

Но си мисля, че децата на всичко могат да се научат и за пътуването няма определена възраст. Естествено малко сме смъкнали темпото на обикаляне, не е като преди, тръгваш рано сутрин и чак вечерта усещаш, че  си се преуморил от ходене...

Брани, колко дълъг беше полета? Как го понесе бебето?

[Alexander]

Аз мога да добавя само, че пътуването с деца е както пътуването с възрастни.

И деца и възрастни има, които могат и обичат да вървят много, а други и 200м са им много, едни обичат едни неща, а други ги мразят същите. Общо взето, както се свикнат и научат, като изключения винаги има и ще има.

[БраниB]

Брани, колко дълъг беше полета? Как го понесе бебето?

Ами първият път бяха 2 къси полета Хамбург-Франкфурт и Франкфурт-София. Моят син като бебе беше много спокоен, при излитането и кацането трябваше да пие и дори не се опита да реве по време на полета.

И общо взето предпочитам да да са такива полети, отколкото 1 дълъг. Преди 1 месец летяхме до Тенерифе- 6 часа, сега е на почти 2 години и е трудно да го занимаваш през цялото време. Въпреки това , мъжът ми каза, щом сега издържахме, вече може да летим заедно за Канада и Америка. 

[Роца]

Брани, скоро ще свикне и на кола . Но наистина на тази възраст дългите преходи/полети свързани със седене на едно място са по-трудни.

 

Първият полет на Камбанката беше на 9 месеца Париж-София и обратно. Направо песен. Година по-късно я емнахме 1700 км с кола до Португалия, с преспиване в Тулуза. Тежко си беше, въпреки че спирахме на всеки 2 часа за разтъпкване, имаше играчки на разположение, книжки и т.н.

Но с възрастта претръпна и вече километрите не я плашат (даже почна да ни пита от кога ще може тя да кара )  Това лято пак бяхме до Португалия с кола и битката бе коя от двете ни да седи отпред.

Редактирано 26 ноември, 2015 от Роца

[harta]

Май се отклоняваме от темата, но и аз мисля, че като са малки дечицата се пътува лесно. Малки, имам предвид, бебета. Естествено се съобразяваш с техния режим. Не съм седяла на плажа часове с бебе. Първото ни море беше на месец и половина. Лятно бебе, така че нямаше как да изпуснеме хубавото моренце. Всичко мина повече от чудесно. Ходехме на плаж в следобедните часове. 

Първи полет на 2,5месеца. Тъй като беше малко, бебето беше само на кърма и се кърмехме при излитане и кацане. Полетът беше един час и спа през цялото време. Този полет някак се наложи  и трябваше да го направиме. Не мисля, че бих тръгнала с толкова малко бебе. В 4 часови полети които сме правели спеше по 2,5 часа и после нови книжки, хапване или разходка из самолета.  Ако майката няма кърма е хубаво детенцето нещо да пие, както написа някой по-горе. 

 

На една годинка пътувахме с кола Венеция - Мюнхен и беше едно ужасно пътуване. С колата започна да свиква чак сега на 3 годинки. Някои деца са спокойни в колата, нашето плака почти през цялото пътуване защото не искаше да е на столчето и искаше да е гушнато. Имаше задръстване по магистралите и правеха ремонт. Нас пък, родителите, ни беше прихванало нещо, че трябва детето да се научи да си седи на столчето. Никога обаче не бих предприела по-дълго от тричасово пътуване с кола. Просто не му харесва да е вързан за столчето. Пътуваме в часовете през които спи. 

 

Във влак и кораб е спокоен, защото не е вързан за детско столче и може да се разхожда. 

[neuromancer]

Аз дълги пътувания с кола все още избягвам. Трябва да се спира, да се търсят забавления, ако нещо стане и се събудят не на време после ти надуват главата докато стане възможно спирането...

Столчето при нас е задължително винаги, още от раждането, просто няма друг вариант и няма начин да не искат, или в столчето или слизаме.

Дълги пътувания в самолет сме правили нощем, когато се спи. Иначе трябва да ги забавляваш през цялото време или да включиш телевизора, което аз не харесвам за дълги периоди...

[Ushakal]

За първи път пътувахме с дъщеря ми, когато беше на 5 месеца, 3-часов полет. Държа да отбележа, че беше изключително непрятно и неудобно: рева и на кацане и на излитане, сменяне на памперси в миниатюрна тоалетна, държане на бебето /умираш от жега/, да не говоря за чакането. Пътували сме с нея от бебе, само че само тогава, когато е нямало кой да я гледа. Аз лично държа да се наслаждавам на пътуването и за това не съм привърженик на пътуванията с бебе, освен ако няма на кого да се остави. След 5-годишна възраст е различно, пак трябва да се съобразяваш, но в по-малка степен. Всичко е индивидуално, разбира се.     

[Травеолани]

Аз както писах, първи полет на 6 месеца, презокеански. Цялото пътуване беше 30 часа и мина меко казано кошмарно. Дългия полет от Ванкувър до Амстердам беше 10 часа. Имахме басинет, но спа само 2 часа. Бяхме до тоалетните и се събуждаше постоянно като се пускаше водата.

Като пристигнахме в Амстердам там беше 8 ч сутринта, а наше време 1 през нощта. Тъй като не можа да спи (тогава си спеше по 8 часа на нощ) през останалото време до края на пътуването постоянно плачеше и не можеше да се успокои. Втория полет от Амстердам до Париж, и 5 часа престой в Париж. Както писах преди огромна грешка от моя страна при купуване на такъв самолетен билет. Плака през цялото време. В самолета за София вече не помня как беше, може да е била омаломощена и да е заспала.

 

Вторият презокеански беше на 2,5 години. Мина доста по-добре, пак имаше ревове и тръшкане, но като беше по-голяма по-лесно я разсейвах, разбираше повече, гледаше телевизия.

 

На 2,5 имахме и едно 7 часово пътуване до Орегон с кола – докато гледаше филмчета всичко беше ок, забравихме, че имаме дете. Като падна батерията на айпада подивя тотално J. Аз също не одобрявам гледане на филмчета в кола или самолет, но като си на дълго пътуване е изключение, и мисля, че дори е необходимо, за да протече пътуването гладко.

 

С две думи – пътуването с деца не е лесно и колкото по-малко е детето толкова по-трудно е според мен. Затова много често не я вземаме с нас ако има кой да я гледа. Все пак и ние сме хора и ние искаме да си починем. Не да ни се късат нервите.

[hristov.hb]

Важно е родителите да пътуват с децата от рано. Видът на превозното средство не е от значение.  Тук съм на 2 години и 2 месеца.

[maik]

Пътуваме чат-пат с децата. Спомени те имат, но са странни и не-свързани смислово с дестинацията, на която сме били. В Белгия например помнят как са си поръчали горещ шоколад сами, в Швеция помнят патките в парка, които ядяха от ръцете им + местния стоунхендж, но не толкова защото им е харесал, а защото там им се скарах много здраво (с право!); от Дания помнят 'големия мост', от Париж помнят чернокожите, с които те сами се пазариха за цената на сувенирчетата айфелови кулички, от Гърция малкия помни рибите, които са го хапали по краката (факт! имаше такива и бяха кръвожадни ). От Германия дъщеря ми помни как си е опарила езика от много горещия горещ шоколад, дето го пихме първата вечер на някакъв коледен базар, а от Барселона помнят музея Космо каиша.

Ей такива щуротии помнят.

Няма Триумфални арки, няма Айфелови кули, няма Търнинг торсове, няма нищо!  Атракционите също

 не работят за моите деца, и затова не мога да препоръчвам нищо, което не значи, че за вашите няма да работят също.

НО! И двете не се дивят на различен цвят на кожата, подредени улици и гладки тротоари, и разбират много добре защо се налага да учат език (за да си купят сами сладолед и горещ шоколад, защото аз отказвам да го правя вместо тях откак станаха на 5) и точно това е, заради което ги влачим с нас - за да имат широта на погледа и понятие от цветовете и възможностите, които светът притежава и предлага.

Сега се сещам да споделя, че Jardin d'Acclimatation в Париж е с безплатен вход 2 уикенда годишно - 2рата седмица на юни, който случайно нацелихме, и още някакъв ден, който въобще не знам кой е. Забавно беше там, хеле че и безплатно. Децата се кефиха много, когато бяхаме там на място, но сега изобщо и дума не обелват и въобще не им е в топ списъците на забавни места по света. 

ПП1 Препоръчвам Космо каиша в Барселона с вход 1-2-3 Е за възрастен; за деца беше безплатно. 

ПП2 Децата сега са на 8.5 и 10 г.; Влачим ги с нас чат-пат откак по-малкото стана на 3;

Редактирано 26 ноември, 2015 от maik

[БраниB]

 

 

С две думи – пътуването с деца не е лесно и колкото по-малко е детето толкова по-трудно е според мен. Затова много често не я вземаме с нас ако има кой да я гледа. Все пак и ние сме хора и ние искаме да си починем. Не да ни се късат нервите.

 

Много искрено мнение. 

Наскоро четох една статия и изводът беше " Щастливите деца имат щастливи родители". Така, че като има кой да гледа децата, не е лоша идеята, родителите да пътуват сами.

Редактирано 26 ноември, 2015 от БраниB

[Zaro]

Много искрено мнение.

Наскоро четох една статия и изводът беше " Щастливите деца имат щастливи родители". Така, че като има кой да гледа децата, не е лоша идеята, родителите да пътуват сами.

Не!!! Щастливите родители имат щастливи деца. Възпитавайте себе си, а не децата. Те така или иначе ще приличат на вас.

[БраниB]

Не!!! Щастливите родители имат щастливи деца. Възпитавайте себе си, а не децата. Те така или иначе ще приличат на вас.

Това имах в предвид, ама малко несполучливо съм го написала .

За да бъдат децата щастливи, първо трябва родителите да са щастливи.

[violeta]

И така... хайде сега малко помощ  

Имаме вече билети до Женева (12-15 февруари), като на отиване летим с мъжа ми и бебето, а на връщане съм сама с бебето - той продължава по работа... Та имам няколко въпроса:

1. Моля за предложения какво да разгледаме в и около Женева. Бебето тогава ще е на 5 месеца и реално най-важното е да е удобно да разглеждаме с него. Той е прекалено малък за атракциони и пр. 

2. Как да стигнем от и до летището с бебето? Например с автобус мога ли да се кача с бебето? В мен гушнато ли стои? Може въпросите да изглеждат нелепи, но освен с кола - не сме пътували до сега с дете

3. Някакви препоръки за полета с бебе? Особено за връщането, когато ще съм сама с него?

 

Имам и още въпроси за следващото ни пътуване до Норвегия с бебето през май, но допълнително ще питам

Благодаря предварително!

[БраниB]

 

 

3. Някакви препоръки за полета с бебе? Особено за връщането, когато ще съм сама с него?

 

 

Много е важно бебето да пие при излитане и кацане, ушите са им доста по-чувствителни от на възрастните. Ако не иска да пие, поне биберон. Другото е багажа-възможно най-малко, когато си сама.  Винаги имах резервно шише с мляко, и винаги и то свършваше. Иначе до сега мога да кажа, че стюардесите са много любезни, особено при малки деца и помагат, ако се наложи.

Редактирано 27 ноември, 2015 от БраниB

[Alexander]

За много хора най-добрата ваканция  е да си "починат" от собствените си деца, Особено у нас, "бабата" често има една по-специфична длъжност с която се натоварва.

Моя опит е, че когато дъщеря ми беше много малка(2-2,5 год), наистина  съм се оглеждал къде да я оставя няколко пъти, но не съм успявал. След като минаха 1-2 години, вече имаше къде да я оставя, но никога не съм го правил. Изключение е последната разходка, но там и жена ми липсваше.

Може да е до детето, аз не се смятам за добър родител, но никога не съм имал драми, като ревове, тръшкания, постоянни искания  и пр. До ден днешен, дъщеря ми няма "умен" телефон, нито й пускам филми и чудеса по време на път.

В същото време не е да не иска да идва с нас или да й е скучно, няколко пъти съм се пробвал да й кажа, че ще я оставим да си почине  и ние от нея, като моментално започват страхотни ревове, (за друго не реве по принцип.)

Все пак може да съм късметлия,  като често виждам околните как ежечасно се борят с децата на улицата, мола, парка или където и да е и в повечето случаи  родителите  са губещите..Разбирам ги, че не искат да взимат децата си с тях никъде.

Познавам хора, които пътуват няколко пъти поне в годината в чужбина и никога не взимат децата си, а те вече са на по 7-10 години, но те са щастливи, понеже не знаят какво има навън.

 

В крайна сметка, всеки си преценява дали да взима някой, било то приятели, роднини или деца. На едни им е хубаво и удобно по един начин, на други по друг, едни обичат да лежат на плажа или шезлонга, други обичат да не се спират и т.н. и т.н., та всеки знае себе си.

[Niceday]

"Особено у нас, "бабата" често има една по-специфична длъжност с която се натоварва."

 

"Натоварих" се, с удоволствие, за да прескочат до Люксембург набързичко и сами... Пък то взе че стана земетресението (май 2012)... С този ФБ... звъннаха дето се вика преди да е спряло... И решиха повече никакво `сами`  Та така - единствен опит за 8 години. Ама хлапето е като на Александър щерката

Общо взето с деца е еднакво навсякъде - както си ги възпитал - така. Или е лесно или непоносимо.

[Oshko]

И аз да се включа в темата.

Толкова добре са го казали други преди мен в темата, че не съм сигурен има ли какво да допълня.

 

При нас нещата започнаха по принуда, нямаше на кого да оставим дъщеря ни и така на 6 месеца направи 11 полета, през Дубай, Шри Ланка и Малдивите, всичко мина по-успешно отколкото очаквахме и продължихме в същият стил. Сега на е на 8г. и има над 100 полета, малкия е на 4г. и него го водим с нас. Сега вече е по-лесно. За мен най-трудната възраст е между 1,5 и 3г. Пътували сме и на дълги полети без с-ма за забавления на самолета, по-трудно е, признавам, за радост вече почти няма такива. Най-дългият ни полет беше 14ч, но с телевизорче отпред и нямаше проблеми.

С часовите разлики децата се справят много по-трудно от нас, държи ги по 2-3-4 дни след полета, докато влязат в ритъм, тук не съм му хванал цаката, как да ги накарам да спят, без да им се спи.

 

За границата на поносимост - ние я достигнахме това лято - 3 седмици през Япония, Китай и Филипини с децата, всеки ден спане на различно място, колиби без прозорци на плажа, пътнически китайски влакове,  накрая вече преценихме, че леко сме прекалили със сгъстяването на програмата, но от децата сериозни оплаквания нямаше. Следващата екскурзия сме решили да е по-лежерна- най-добре круиз. 

И винаги включваме по някой пак тип Дисниленд за един ден в програмата. 

За количките - много си зависи от детето- каката се возехе до 4г. и беше доста удобно, малкия още на 1,5г се отаза от нея, но пък така започна да издържа да ходи по-дълго за възрастта си.

 

Може би, защото децата се справят добре, за това ги водим на много пътешествия, а може би защото ги водим много, за това се справят добре- никога няма да разбера кое е вярното... 

[Mary]

И така... хайде сега малко помощ

Имаме вече билети до Женева (12-15 февруари), като на отиване летим с мъжа ми и бебето, а на връщане съм сама с бебето - той продължава по работа... Та имам няколко въпроса:

1. Моля за предложения какво да разгледаме в и около Женева. Бебето тогава ще е на 5 месеца и реално най-важното е да е удобно да разглеждаме с него. Той е прекалено малък за атракциони и пр. 

2. Как да стигнем от и до летището с бебето? Например с автобус мога ли да се кача с бебето? В мен гушнато ли стои? Може въпросите да изглеждат нелепи, но освен с кола - не сме пътували до сега с дете

3. Някакви препоръки за полета с бебе? Особено за връщането, когато ще съм сама с него?

 

Имам и още въпроси за следващото ни пътуване до Норвегия с бебето през май, но допълнително ще питам

Благодаря предварително!

1. Това, което бихте разгледали и без бебето. Там красотата е в природата. Транспорта е супер удобен.

2. С влака от летището до гарата. После с гр.транспорт. Не забравяйте да си вземете безплатен билет за придвижване от летището до града.

3. Удобна за сгъване количка, малко багаж и достатъчно течности/кърма, които да пие при излитане и кацане.

[Lyana]

Пътуваме с децата винаги. Първият им полет беше, когато синът ми беше на 3, а дъщеря ми на 5 - от София до Кьолн. На следващата година пътувахме до Бали - пътуването не им се отрази никък зле, дори го понесоха учудващо добре. Бях се потготвила с книжка с приказки, до които изобщо не стигнахме. Гледаха филми, играха на игри на мониторите пред тях, слушаха музика... Дъщеря ми говореше английски мн. добре, синът ми тогава поназнайваше - може и това да е помогнало да ги увлече във филмите. От тогава имат вече доста голям стаж в дългите полети.

С др. думи, не мисля, че децата имат проблем с полетите, по скоро родителите им смятат, че ще е трудно.

Приветствам винаги пътуването с деца - отпуска ги да говорят език, който не им е майчин, прави ги по-отворени и любознателни към др. култири.

Помнят пътуванията ни, но пък и ние често говорим за това какво сме видели, гледаме снимки.