дневник Магеланци в Бари през февруари

[bibi]

Живи и здрави да сте и двамата !

п.с. мъж ми е резервирал Форд Фиеста или подобно - за 4 дни 78.65 евро за колата, 6 евро опции ?,25.09 такси ? (Включени неограничени километри, застраховка п-в кражба, CDW. Може би ще трябва да доплатим за Super CDW на място).

[Branko]

Според мен ако се взима нисък клас кола % да ти я откраднат е минимален

[Branko]

За бензиностанциите беше греда,самата колонка работи с банкноти само,ако сложиш 50€ и се напълни за 40€ гориш с 10€,ресто автомата не връща.Аз заредих на два пъти по 20 € и нивото беше до горе, но съм сигурен че можеше още да поеме.Тъй че наливайте по малко и гледайте нивото

[Гост]

Живи и здрави да сте и двамата !

п.с. мъж ми е резервирал Форд Фиеста или подобно - за 4 дни 78.65 евро за колата, 6 евро опции ?,25.09 такси ? (Включени неограничени километри, застраховка п-в кражба, CDW. Може би ще трябва да доплатим за Super CDW на място).

 

Bibi, това зависи изцяло какъв тип хора сте. Ако сте laid back - демек непукисти, не ви трябва пълна застраховка. Статистичски дали ще ви ударят или не, е 50%. Ако държите на спокойствието си, тогава инвестирайте в него. Желая ви прекрасна ваканция  

[bibi]

Абе, аз съм по-лежерна (за колите), но той е хипер уставен. Ние ще сме 4-ма, тъй че ще разделим разхода и няма да е толкоз болезнено ценово. По- скоро ме интересуваше блокирането на другите пари, че уж картата е с голям лимит, но все пак...

Кат се разговорихме за карти - имат ли ПОС терминали по кръчмите/ магазините, че не ми се носи много кеш ?

[Гост]

Имат, но все пак зависи къде Нодете си и кеш. Cash is king... 

[Branko]

Ако е пълна застраховка ти блокират по малко пари.Имат терминали

[Branko]

Абе, аз съм по-лежерна (за колите), но той е хипер уставен. Ние ще сме 4-ма, тъй че ще разделим разхода и няма да е толкоз болезнено ценово. По- скоро ме интересуваше блокирането на другите пари, че уж картата е с голям лимит, но все пак...

Кат се разговорихме за карти - имат ли ПОС терминали по кръчмите/ магазините, че не ми се носи много кеш ?

Добре е да имате кеш а не само карти,че ние така загазихме.Бяхме останали без пари,само карти имахме,та се наложи малко имущество да продадем на площада в Матера,че да можем да си платим сметката

[Mary]

Бранкоооо, супер си на тази снимка, ама айде давай го разказа де!

Не знам какво си продал, ама добра сделка си сключил - хем скъпа техника на врата, хем пари в ръцете! Браво!

[bibi]

Ще вземем и кеш, но ако има терминали - по-добре.

[Eti*]

Момичета, страхотни разкази! Най-сетне успях да намеря спокойствие и да им се насладя.

За рент-а-кара да кажа и аз. Ние взехме едно Субаро(не ме питайте за модел) през Авис. Бях резервирала от тук едно Пежо 308, но шофьорът на колата реши да го ъпгрейдне. Взехме колата от центъра на Бари, а я върнахме на летището. Платихме за пълна застраховка, но въпреки това в случай на кражба имахме 750 евро франшиз.

За кеша - аз имам дебитна карта на Уникредит и бях капитан. Тегля си от банкоматите на Уникредит без такса, всички транзакции са минали по курс 1,96.

Редактирано 27 февруари, 2016 от Eti*

[Mary]

Най-сетне, успях да напиша и моите спомени.

 

Вече всички знаете, как се сформира групата ни.

Сега ще дам малко подробности по организацията и пътуването от моя гледна точка.

Това пътуване беше най-странното като предварителна подготовка, което съм имала.

Организацията бървеше бавно и лежерно.

Сколасахме да си резервираме хотели и до там.

 

Rainy се опитваше да прави някакви предварителни планове, но ... беше самотна.

Естествено беше тя да мисли за планиране – все пак всички ние ще се качим в ТИР-а и ще се возим, а тя трябва да има грижата накъде да ни кара.

 

Моята помощ се изрази в намирането на паркинги за различните градове, които решихме да посетим. Не за всякъде бях направила най-добрия избор, но все пак се ориентирахме. Най-трудно за пракиране и изобщо намиране на паркинг беше в Мартина Франка.

 

Опитахме се двете да предложим и избор на заведения, но Жоро ни каза да не се юркаме излишно и в последствие се оказа, че е бил прав.

 

Докато издирвах заведения, разбрах, че нямаме никакъв шанс за вечеря през първата вечер, защото пристигахме достатъчно късно, а хотела ни е извън града. Rainy направи запитване до хотела и ни информира, че ядене по това време там ... няма.

 

Проверих аз и за работещи хранителни магазини, но отново греда ... най-късно работещия беше до 21.30, а ние вероятно още ще се мотаем на летището по това време според изчисленията ни. Така и беше в действителност.

 

Реших да изненадам групата, като се погрижа да не си легнем гладни... А пък и Жоро ми каза, че очаква вкусотийки.

 

Чакането на датата за пътуването беше голямо, но после удоволствието беше наистина великолепно.

 

Дойде големия Ден!

 

За повечето от компанията денят беше работен.

 

Моят ден започна в кухнята. Първо направих едни мъфини със сушени плодове – любими са на децата ми. След това една направих баница по специална рецепта, защото щеше да се яде след доста часове и много километри, та трябваше да не е суха.

Не можех да оставя компанията без десерт, затова набързо направих няколко бонбончета – хем да се подсладим, хем да ни донесат настроение с пъстротата си!

Надявам се, че успях.

 

 

След като приготвих хапването, дойде ред на багажа и такси към летището.

Още със слизането от таксито бях посрещната със свирукащи звуци от дошлите да изпратят магеланската компания – Поли и Елена. Луди-лудетини са тези! Ама вместо да ни изпращат, по-добре да си бяха купили билети и да съпреживеят пътуването заедно с нас!

Последваха ... смях, приказки, имаше питкозаместител с чубрица, снимки и ... тръгнахме да търсим Диан, който вече беше отишъл пред гейта.

Там вече се видяхме и с останалите магеланци и приятелите им, които пътуваха с нас.

 

Групата на Нощна птица, беше само от жени! Браво мацки, така се прави! Взимате раниците, оставяте всички задължения и семейни ангажименти и газ към Италия! Поздравявам ви! Търсех ви непрекъснато из Лече, но не ви съзрях...

 

Ети* с компания също бяха на линия! Жалко, че с тях се засякохме в последствие за съвсем малко само в един град.

 

Пам и компания, също беше там. Тя единствена от останалите се престраши да дойде при нас и да има обща снимка със знаменитата група на Магеланци в Бари! Браво Пам!

 

Бързо мина времето и се отправихме към самолета.

 

Прегрупирахме местата и някои се разположихме нашироко.

 

Полета беше кратък, но това не ни попречи да се забавляваме през цялото време! Кацнахме в Бари и с нетърпение очаквахме срещата с Rainy!

 

Взехме ТИР-а, наместихме се, естествено не толкова бързо, колкото Бранко и пътуването започна!

 

 

Никога не съм си представяла, че 70-80 километра, могат да ми донесат толкова смях!

 

Дори и когато нямаше нищо смешно ние си измисляхме тема и се веселяхме! Истински се забавлявахме, като наблюдавахме реакциите на останалите участници в движението.

 

Придвижването в колона беше забавно.

 

Факт е, че аз нямам никакъв опит в пътуване в група от две или повече коли и дори не съм се замисляла за подробностите, които Бранко спомена.

 

Обаче ... не съм забравила колко местно превозно средство можеш да караш, Бранко!!! Следващия път ще заформим още по-голяма група и всички ще пътуваме заедно! Нали?

 

 

За воденето, водачите, каките и объркванията вече разбрахте.

 

Ние с вяско объркване се заливахме от смях!

 

Само Жоро каза, че след първия час объркванията вече не са забавни... Да, ама не, през цялото пътуване ни бяха забавни, поне на возещите се. Друг е въпроса на шофьорката на ТИР-а колко ѝ беше забавно, като трябва да прави маневри в тесните улички... Още по-друг е въпроса, колко му беше забавно на Бранко с нашите внезапни спирания ... ама женски пориви, какво да ни прави!

 

Сигурна съм, че ни е простил резките маневри, а аз му благодаря, че беше изключително внимателен, когато караше след нас.

 

 

След смяната на водачеството, Бранко поведе смело малката ни колона към хотела в Матера. След като ние се объркахме на всички възможни места в Бари и за Бранко не остана нищо за объркване, той си включи неговата кака и тръгна. Води колоната дълго и само един път ни подведе, но то не се брои, защото даже и той не беше разбрал в тъмнината, че минава през кръгово и нормания начина да премине през него е ... да следва дясната посока, а той ... отцепи по английскому! Бранкоооо, това го очаквах от Rainy, защото тя в ежедневието си кара в тази сбъркана посока!

 

Ето ни след тяхната кола:

 

Та да се върна на пътуването ...  с много веселби и смях наближихме хотела.

 

Супер беше, че Деси(славна), беше споменала, че подхода към хотела е труднооткриваем. Ей тука и Бранко сбърка! Смяхме се разбира се.

 

Каките на Rainy и на Бранко не знаеха пътя към хотела, но аз предварително бях проверила начина за достигане на хотела и моя верен телефон знаеше правилната посока – тунелче - завойче, завойче - тунелче, после завойче – завойче и сме пред хотела!

 

Урааааа, нека италианското приключение да започне!

 

 

Хотела беше добър, но огромен недостатък беше липсата на нет. Уж било нещо инцидентто и временно, ама така ли е?!  Дали да не отидем и да  проверим някога пак?! Ха-ха, едва ли...

 

На мен ми беше смешно, защото аз нет си имах, но Анджи даде на сухара на рецепцията да се разбере! Браво Анджи!

 

 

Последва импровизираната ни трапеза, с която взехме акъла на рецепциониста.  Решихме, че късното ни идване попречи на забавлението му със ...  специализираните нощни канали по телевизията, затова е толкова намусен! Ха-ха-ха, сигурно и не е това причината, просто си беше ... сухар!

 

Докато eloena си вземе душ, ние бяхме изяли една тава баница... Ели, извинявай. Ще намеря начин да се реванширам.

 

Ядохме, пихме и се веселихме, а после към леглата...където рецепциониста ни пращаше още с идването ни...

 

Няма да изпадам в подробности кой хърка, кой спи с пижама, кой по нещо друго! Трябва да остане и нещо неразкрито в това пътуване!!!

 

Тук само ще вметна, че чакам да видя една брандирана пижама, която не беше намерила място в багажа, въпреки предварителното планиране!

 

Сутринта беше прекрасна. От нашата стая се виждаше изгрева, но го видяха само ранобудните като мен. Другите ще гледат снимки.

 

 

След изгрева, другото прекрасно нещо беше закуската в хотела – най-добрата от трите, които ползвахме.

Прилагам доказателство:

 

 

След като похапнахме доволно(дали остана нещо от тортата с горски плодове, а?), вече натежали се отправихме към Матера.

А Матера е прекрасна!

Разходихме се насам - натам, затвориха един площад под носа ни за снимки, а нас не ни поканиха да се снимаме, въпреки прекрасните дадености, които имаше групата ни!!! Те губят! Ние за сметка на това се поснимахме здраво и без тях. Понякога чак публика събирахме, ама то си има защо – всички са фотогенични, а някои и професионално разбиращи снимките!

Доказателства? Имам! Ето ги:

 

 

 

Излишно е да казвам, че сладоледа беше включен в програмата! Не беше включено груповото близане, ама и това трябва сами да си го представяте, че снимките не са подходящи за форум за пътуване...

За съжаление трябваше да си тръгнем от прекрасната Матера, но ни чакаха още красоти за гледане.

Поведохме с ТИР-а малката ни колона към Алберобело. Още неизлезли от града и саздадохме суматоха. Аз де – мърморейки какъв изглед има от пътя и ... Рейни нали не обича да отказва ... наби спирачките. Бранко, обаче внимава, не можахме да го изненадаме. Извинявай, Бранко...

Скачам аз и бързам за направя няколко кадъра, а Бранко мърмори през прозореца: А знаете ли, че тук е забранено да се спира!? Кхм... аз не знаех, Бранко, ама се изкефих на гледката. Ето я:

 

 

След малко, хоп изпреварват ни и защо ли ... на папарак се прави Вили, ама ние внимаваме, заснехме я веднагически!

 

 

Стигнахме Алберобело и докато търсим набелязания паркинг, спряхме на друг такъв. Оказа се, че е безплатен само половин час и след малко трябваше да преместят колите. Докато те вършат общественополезна работа, ние се навряхме в едно заведение, където уталожихме глада бързо ... всъщност, не беше много бързо, защото имаше ... нет, разбира се! Цък - тук, цък - там и Rainy дойде да ни подкара, че сме се скътали.

 

Човещинка, бе Rainy, просто хем бяхме гладни, хем нетчето и то апетитно...

 

Алберобело за нас показа красотата си в ясния и слънчев ден. Е вятъра беше излишен, но ние не сме злопаметни и се насладихме на красотата. Понеже пътуването ни не е точно в туристическия сезон, беше доста пусто из уличките, но за мен беше очарователно, че ням тълхи хора. Вероятно в сезона е пъстро и шумно от посетители. Жалко, че нямахме време да посетим и някое ресторантче, намиращо се в трула. Нищо, трябва да остане нещо и за следващо ходене.

 

 

 

И понеже имахме големи планове за деня, то бързо гледахме и тръгнахме към Локоротондо.

 

Знаете вече за случката със спирането заради дъгата, ама май не сме ви я показали, та ето я:

 

 

Мда, снимката не е качествена, но така е като се снима през стъклото, ама ако бях тръгнала да слизам ... щях да бъда изоставена там ... под дъгата...

 

Локоротондо много ми хареса. Очарователно градче с тесни улици и бели къщи разкрасени с цветя! Това е нещото, което ми хареса във всички посетени градчета. Много цветя слагат по къщите си, които придава цвят и пъстрота на общия бял фон. Поразгледахме набързо, помотахме се, поснимахме и отново към любимия ни ТИР, и отново на път! Естествено, че трябваше пак да се объркаме, ама как иначе ще разгледаме повече от града, нали? 

 

 

Посоката е Мартина Франка!

Всички перипетии по придвижването от място на място, Рейни вече ги описа, ама то и основната мъка беше за нея. Ние останалите се возихме ... е не само де ... и акъл давахме! Ха-ха-ха. До едно време ни слуша Рейни и после отсече, че ще слуша само каката. Щом ви пиша това, значи каката се е справила!

Мартина Франка, също ми хареса. Беше мнооооого оживена в сравнение с предишните две градчета. Толкова оживена, че чак няма къде да паркираш.

Рейни саможертвено предложи да остане в колата, а ние останалите тръгнахме да обикаляме. Доволни сме. Хем красоти разгледахме, хем пазар направихме в едно магазинче. Разбира се, че не сме си купували тоалети – сиренце, месце, винце ... колко му трябва на човек за да бъде щастлив!?

На няколко пъти срещнахме групи момичета, заети с някаква отборна игра. Отстрани изглеждаше интересно.

 

Попадайки в събота вечерта в Мартина Франка ми направи силно впечатление многото коли паркирани навсякъде по центъра. Особено много бяха около Church of Carmine (Chiesa del Carmine). После видяхме, че това са основно коли на родители, чакащи децата си да излязат от църквата, където имаха занимания. После и в още една църква видяхме доста деца.

 

Ето и няколко снимки от Мартина Франка.

 

 

Като си тръгвахме от Мартина Франка, поради ремонта на главния път, се наложи да минем по някакво „пътче“, където всяко разминаване с насрещнодвижеща се кола беше изпитание. Ха-ха сещам се как се мъчим да направим място на един, вече почти влезли в храстите, а той напира към нас ... само за да ни пита ... това ли е пътя за Мартина Франка!! Това е, това е, ама дали може да му се каже път?! Хубавото беше, че доста кратко се движихме по него. Като стигнахме до магистралата си отдъхнахме!

 

 

И така дойде рен на Лече!

 

Диан, видахме го и Лече, нали? За него бяхме тръгнали, ама тези навлеци ни разходиха из половин Пулия!!! Ха-ха-ха, ама сме доволнииииии!!!

Хотела в Лече беше с много добро местоположение – направо от магистралата, без лутане насам-натам. Сега да не си помислите, че като е на лесно място не се завъртяхме поне един път около него в търсене на място за паркиране и не дадохме сто пъти акъл на Рейни къде да паркира?!

В този хотел обстановката беше най-добра.

Решихме да не ходим да търсим кръчми, а да се доверим на ресторанта в хотела. Мисля, че не сбъркахме. Доволно хапнахме и пийнахме в ресторанта, а после ... в стаята на Бранко! Ама отивайки в стаята се надявахме да ни заведе в прочутото джакузи, а той ... даде заден и даже не ни го показа!!!

Бранко, длъжник си ми! Другия път да намериш джакузи и то работещо! Цопването в джакузито щеше да даде още по-прекрасен завършек на вечета...

Както си бърборехме в стаята на Бранко, а някои правеха и други неща(питате се какви неща ли? Ами ... вече бяха бегло споменати и само внимателно четящите вече знаят)... решихме при следващото пътуване да си наемем една обща спалня, аааа мислите ли, че ще е добра идея? Ха-ха! Ще поживеем и ще видим! Ама ако го обявим публично това с общата спалня, мисля, че и автобус няма да събере желаещите!

 

 

Късно си легнахме, но това не ни пропречи да станем рано.

Закуска, стягане на багажа и .... Лечееееее, ние сме тук!!!

На мен много ми хареса и в Лече!

Има много красиви сгради.

Може би Лече в неделя е по-различно от Лече през седмицата, но пак ми хареса. Хората бяха излезли из стария град на разходка.

Наистина има много барокови сгради в Лече и съм сигурна, че ако имахме повече време щяхме да посетим повече от двете църкви, в които влезнахме.

Разбира се, длъжни бяхме освен красотата на Лече, да проверим и как е хапването там.

Седнахме в една цветна пицария, където хапнахме, а някои и пийнахме по бира.

Последваха снимки, някои направо на фотосесия го докарахме, но по-важното е, че се забавлявахме!

 

 

 

Част от групата си имаме прекрасен и реален спомен от Лече.

Ще го видите ... някога, но не сега.

 

 

Казахме довиждане на Лече и се отправихме към Монополи!

Монополи също беше идея на Диан! Благодаря му отново!

Много ми хареса и Монополи! Тук може би за пръв път бяхме разпръснати, но това е най-вече защото времето ни беше малко, а желанията на всички различни.

Кафе там не пихме, но хапнахме сладолед,помотахме се и се насладихме на красиви сгради и гледки. Разбира се и снимки не липсваха.

 

 

 

Колкото и да не ни се искаше, трябваше да се отправим към Бари.

Каката на Рейни се справи великолепно и ни паркира пред хотела. Радвахме се, че стигнахме до Бари, но ни беше и тъжно, защото трябавше да се разделим с Рейни. Тя ни достави с багажа до хотела и тръгнаха с Бранко да върнат колите.

Няма да ви казвам какво беше учудването ми, като 5 минути след като тръгнаха, Бранко ми звънна, че са се загубили! Ха-ха, нищо ново, нали? 

Важното е, че и двамата са стигнали безпробмелно до летището и са върнали колите.

 

А ние останалите с нетърпение чакахме да се върне и групата от летището за да проверим класата на заведенията в Бари.

Избархме напосоки едно заведение, хапнахме, пийнахме и вече доста поизморени се отправихме към леглата.

 

Последния ни ден беше предварително планиран за Бари. Да, ама сърце магеланско не трае и не останахме там през целия ден. И хубаво направихме, защото Полиняно, към което се отправихме, заслужаваше да се нареди в невероятните градове, които посетихме в това пътуване.

 

Та ... вече сме на път към Полиняно а Маре.

 

Метнахме се на влака и след половин час вече бяхме слезли в Полиняно. Естествено, веднага се отправихме към морето. Много, много красиви гледки имаше там. С тези скали, с тези къщички кацнали върху тях – приказно. Представям си в сезона, когато всички заведения работят и тесните уличики се изпълнят с хора, колко оживено и пъстро ще бъде!

Скиторейки из уличките неусетно загубихме половината група. Бяхме вече се  уговорили с кой влак ще се прибираме, та не се лутахме да ги търсим.

Естествено, не пропуснахме сладоледа и тук! Хубав беше!

Другата група, бяха заложили на нещо по-прозаично – мезе за бутилката вино, която имахме.

Мезето беше прекрасно, само ножа, с който да го нарежем липсваше, но и това е част от емоцията – да начупим с ръце парче пармиджано, така че, да става за ядене. Някои бяха истински виртуози в тази дейност!

Имаше и снимки, разбира се!

 

 

 

 

И отново на влака, а след половин час в Бари.

В Бари беше време да опитаме много хвалената от Анджи пицария. Всички хубави думи, които чухме, си заслужаваха!!! Всичко, което опитахме там, беше много вкусно.

Посетихме я два пъти – веднъж на обяд и веднъж преди да тръгнем към летището.

И Бари ми хареса, но не толкова много, колкото останалите градчета. Беше ми прекалено голям, прекалено шумен и прекалено населен.

Разходихме се в стария град за около два часа. Влезнахме в Basilica San Nicola. Другите забележителности ги разгледахме само отвън.

 

Отново имахме фотосесия на брега. И отново спирка за сладолед.

 

 

 

И това беше ... бързо и неусетно се изтъркулиха дните ни. Взехме си багажа от хотела и се отправихме към летището.

Част от групата пътувахме с шатъла, който тръгва пред гарата(4 евро), а друга част се возиха с градския автобус.

Събрахме се всички на летищото, срещнахме и останалите пътуващи – обменихме малко информация, кой-къде е ходил, какво му е харесало и ... дойде време да се качваме на самолета.

София ни очакваше!

 

Приключението наречено „Магеланци в Бари през февруари“ ... завърши.

 

 

Още веднъж благодаря на Диан, че ни приюти в неговото пътуване.

Благодаря и на Рейни, че ни вози!

 

И в заключение искам да кажа на всички от нашата група:

Безкрайно удоволствие беше за мен това пътуване! Благодаря ви!

 

 

ПП Извинявам се за огромния пост...

 

Редактирано 8 март, 2016 от Mary

[Ellena]

:clapping:

[wiliko]

Очаквам скоро и друга такава магеланска сага добре ви се отдава

Редактирано 7 март, 2016 от Mary

[Георги Матеев]

В Италия също така бяхме карикатурно увековечени от един уличен артист.

 

Беше много забавно докато ни рисуваше, а резултатът бе доста сполучлив

 

[bibi]

Яко !

[Angelika]

Обичам ви !

И света е наш !

[Desi75]

Мерси, Анджи! Весело да си прекарате! /макар нас да ни няма/   :wub:  

[Дани Магелани]

Може ли някой да пусне линк към пицарията на Анджи или адрес? Благодаря!

[stanislavpp]

И аз ще съм много благодарен...

[Mary]

На ‎7‎.‎7‎.‎2017 в 15:24, Dani Magelan каза:

Може ли някой да пусне линк към пицарията на Анджи или адрес? Благодаря!

 

преди 17 минути , stanislavpp каза:

И аз ще съм много благодарен...

Без да съм съвсем сигурна, ми прилича на тази.

Някъде може и да сме я споменавали, но не намерих как се казва.

[Дани Магелани]

преди 19 минути , Mary каза:

 

Без да съм съвсем сигурна, ми прилича на тази.

Някъде може и да сме я споменавали, но не намерих как се казва.

Аз вече бях в Бари, но благодаря!

[Mary]

преди 20 минути , Dani Magelan каза:

Аз вече бях в Бари, но благодаря!

Дани, съжалявам, но когато си питала, аз съм се излежавала по малдивските плажове и не съм видяла въпроса ти.

[Дани Магелани]

В момента, Mary каза:

Дани, съжалявам, но когато си питала, аз съм се излежавала по малдивските плажове и не съм видяла въпроса ти.

Няма проблеми! Сигурна съм, че е било прекрасно! 

[Девора]

Здравейте, изчетох темата на един дъх, много заразяващо пишете и понеже ще водя група приятелки в Пулия имам въпроси, но не знам удачно ли е  да ги задам тук, ако не, моля насочете ме.
Програмата ни е горе долу следната:
1 ден - кацане 19ч, нощувка в Бари
2 ден - Алберобело, Локоротондо, нощувка Полиняно а Маре
3 ден - Остуни, Монополи, нощувка Полиняно а Маре
4 ден - Мартина Франка, нощувка Матера
5 ден - Матера, Бари

Ще пътуваме края на октомври, т.е извън сезона и понеже на няколко места прочетох, че транспорта не е мн добре организиран и редовен в тази част на Италия, мисля да наемем коли под наем или бус, но виждам, че вановете са 9-местни, а ние сме 10 жени, та май ще се наложи да вземем две коли, чуденките ми са следните:

- има ли къде да се паркира в близост до централните части на изброените места, моля, ако някой има записани адреси на паркинги да ги сподели
- ако сме с бус тесните улички в централните части проблем ли ще са, питам понеже съм букнала хотелчета в старите части на Матера и Полиняно а Маре?
- понеже полета ни е вечерен и ще е тъмно си мисля дали не е по-добре да вземем кола/бус не от летището, а от Бари на следващия ден, поне ще я огледаме на светло и ще се предвижим по-бързо от летището до града.
- как е културата на движение в тази част на Италия, направи ли ви впечатление дали правят рискови изпреварвания, маневри?
- от прочетеното разбирам, че не може да се разчита много на навигациите, ние в повечето случаи ползваме Гугъл мапс на телефона, но дали да не вземем от допълнителните навигации, които предлагат на място?
- от няколко места чувам, че в Пулия има висока престъпност и да се пазим, каквото и да значи това...
- пропускам ли някое селце/градче, което е препоръчително да го видим в района, а не ми е в списъка?

 

Общо взето притесненията ми са относно шофирането в тази част на Италия, понеже сме само жени, та всяко мнение ще ми е от полза.