Магеланци в Бари през февруари

[alienad 6321]

Невероятни разкази! Много ми е забавно да ги чета. Всеки със своята гледна точка и като се изредите всички - картината ще е пълна. Все едно и аз съм била там! Продължавайте!

[Childish 10398]

По-интересно е Диан какво ще разкаже. И отсега нататък пътуванията няма да са му същите - сам ще си изпълнява програмата, но пък ще му е скучно   

[Duke 16867]

Браво, браво, добре започвате - да видим как ще свършите, и най-вече Диан и Бранко как ще свършат...

 

Рейни, каката веднага трябва да бъде заменена с батко - това го знае всяко хлапе! Преди десетина години, при първото ни пътуване с GPS, Главна прокуратура издържа каката до малко преди Калотина и директно и скалъпи обвинение, което по бързата процедура се материализира в присъда доживотен затвор без право на помилване. Оттогава, първата работа при покупка на нов GPS е вградената кака да бъде отстранена профилактично и заменена с батко, със секси глас, който да гали въображението на Главна прокуратура по време на пътуване...  

[desislavna 8662]

И три дни яли, пили и се веселили…..

 

Началото.

Магеланска среща през ноември. Седим с Диан, Polina и Mary. Те-прясно завърнали се от еднодневни трипове до Лондон. Аз – завиждаща и даваща идеи да отидем до там, но с преспиване. Обсъждаме, съгласяваме се за „някога“ и после запитвам тихичко Диан – ти къде ще ходиш? И той ….сбърка. Призна си. Mary веднагически реагира и решихме – и ние с него. Поли се въздържа, независимо от опитите ни да я привлечем. Дидко мълчеше.

На другия ден имахме билети. Бяхме само трима….

После Жоро се присъедини, след това пожелахме знамето и станахме известни.

Така един по един станахме 8.

Следваща магеланска сбирка – Коледната. За 30 минути сме готови с маршрута и разпределението на нощувките – Матера, Лече и Бари. Следват съобщения, предложения за хотели и резервации.

Още една магеланска сбирка и вече сме 10, след като Вили и Бранко в 3 ч. през нощта се сдобиват с билети.

 

Пътуването.

Нямаме конкретна организация за среща на летището. След работа хващам автобус 84, стоически издържам 10-минутния епичен скандал между пътници, контрольори и говоряща развален български чужденка, наложил спирането на автобуса. Наближаваме Т2 и Деси ми пише по вабйър. Разбираме се къде да се видим, споделям къде съм, а тя отвръща – че до 5 минути ще е на входа на летището. Автобусът вече е полупразен. Наближаваме Т1, тръгвам да слизам и какво да видя – ухилената до уши Деси в края на автобуса, която ме е наблюдавала през цялото време… и не е била сама. Маймуни! Поли и Ellena с нея да ни изпращат с френска франзела, мед, чубрица и свирки. Започна смеенето. Поснимахме се, събрахме се с част от групата и се разделихме с милите ни изпращачки. Накачулихме сме в кафенето пред гейта и пообщувахме с останалите от магеланската общност.

Краткият полет мина неусетно и се озовахме на симпатичното летище в Бари, където ни посрещна кацналата преди 10 минути Rainy с огромен плакат и много смях и радост.

Взехме колите и тръгнахме.

Хотелът ни беше извън Матера.

 

 

 

Приятно място с много потенциал, но не ни предостави желаните нет и вино. Затова се събрахме в лобито и наказахме с присъствието си чичкото от рецепцията, похапвайки и попивайки донесените от София блага.

Закуската компенсира негативите. Ближехме пръсти и стенехме от възторг по тортите.

Доволно похапнали се отправихме към Матера. Вълшебно място. Много снимки, първо сладоледоядене  с приятно изненадващата цена от 1,50 евро.

 

 

Потегляме към Алберобело. Очарователно е! Кратка разходка, хапване на крак и отново на път. Зелено е и има дъга. Хубаво ни е.

 

 

Отправяме се към Локоротондо. Малки тесни улички, цветя и бели стени. Прекрасно е.

 

 

 

 

 

Вече сме поуморени, но продължаваме нататък към Мартина Франка (бароковото бижу).  Rainy се жертва за нас, поради ограниченото място за паркиране и остава да ни чака в буса, а втората кола с жадни и гладни хора поема към Лече.

Разхождаме се, независимо от вятъра.

Правим случайна среща с групата на Eti, снимаме огряната от слънце фасада на една църква и в тъмното тръгваме към бленуваното от Дидко Лече.

 

 

Хотелът е чудесен! На 10 минути пеша от центъра, голям бизнес хотел, с просторни стаи и слава-богу има ресторант.  Настаняваме се и се глезим – вино, морска храна, паста, телешки стек и накрая десерт. Вкусно е.

Завършваме в стаята на Бранко, където Rainy опознава черепите на младежите. Става  1 ч. и се оттеглям.

На другата сутрин назакусили тръгваме пеша. Кратък спор накъде е центърът и се отправяме във вярната посока. Лече е изключително красив и не случайно е заветната цел на Диан. Разпръскваме се и се уговаряме за среща пред катедралата, на която камбаните бият тържествено за неделната служба. Атмосферата е уникална.

 

 

 

 

 

 

Пийваме, хапваме и потегляме.

Отправяме към морето и се озоваваме в Монополи. Градчето има много чар и напомня на Малта. Пак се сладоледим сериозно. За първи път опитвам сладолед, който има вкус на истинска Нутела. Размазващ е!

 

 

 

 

Вече е време да се насочим към Бари, където Rainy гони полет.  Оставя ни в хотела и се разделяме. Бранко потегля с нея и връща и втората кола. Очакваме завръщането му и се отправяме да се глезим с италиански вкусотии.

Решаваме, че не си заслужава да отделим цял ден на Бари и че ще хващаме влака в 9,30 ч. за Полиняно. Уговорили сме се в хотела с младежа да дойде в 9 ч., за да му оставим багажа.

В ранни зори с Mary напълно екипирани започваме да тероризираме незакусилите и не пили кафе магеланци и обиколили всички слизаме при рецепцията, която уви е затворила за нас врати. Часът е 9,00 ч., младежът го няма, гарата е на 10 минути пеша, нямаме билети. На вратата стои лист с телефони. Набираме първия – вдига жена, говоряща само италиански. Нещо се опитваме да се разберем, но не става. Звъним на втория – вече е мъж, но не е младежът, а баща му, който също не говори английски. Почти на ръба на отчаянието от горния етаж Жоро ни съобщава, че е дошъл очакваният от нас човек. Прекратявам вербалната си агония с таткото . Мятаме багажите и хукваме.

На гарата много любезен човек ни помага с билетите, които се печатат дълго …18 билета, как няма да е дълго?! Успяваме за влака, както оптимистично е предрекъл Жоро.

Пътуването е 30 минути, а градчето – прекрасно провинциално, напомнящо на Гърция, с великолепни скали и море до тях.

 

 

 

 

 

 

Хващаме влака на обяд и се връщаме в Бари. Най-после идва и неговото време.  Хапваме в закусвалнята, препоръчана от Анджи. Страхотно вкусна. Разхождаме се по уличките, влизаме в катедралата и се снимаме до морето.

Танцуваща Анджелика, смръчкано небе и много пране. И замирисва на море. И замирисва на пране!

 

 

 

 

 

 

Ядем сладолед за последно. Вече сме пристрастени.

 

 

На бегом към хотела, по пътя пазаруваме за вкъщи. Аз – кафе, какао и шоколад.

Разделяме се на автогарата и стигаме до летището с различни превозни средства. Там се събираме с останалите групи. Вече сме изморени от 15 км. пеша, изминати през деня.

Качваме се и към дома, където ни посреща по нощите Петко, за да вземе знамето.

Разделяме се и вече си липсваме.

 

Епилог

Южна Италия е прелестна! Малки улички, цветя и красоти, ниски цени и приятни хора. А и има сладолед.

Снимахме се много и навсякъде.

И времето ни се усмихваше – независимо от прогнозата не ни валя нито веднъж.

Тръгваш с ентусиазъм и вълнение, но и с леко притеснение как ще мине пътуването с толкова много и различни хора, а на място се чувстваш благословен и се смееш като тиква по цял ден.

Без никакво преувеличение – беше прекрасно!

И благодаря на всички от сърце по ред на записването:

Дидо – за търпението, за основите на това пътуване и затова, че ни прие с теб.

Мари – за баничките и сладките, за комфорта, за споделените стаи, позитивизма и хихикането.

Георги – безценният източник на лафове и сладоледоподстрекател, талисманчето ни.

Галя – за това, че ни изтърпя и управлява тира, камиона, конюшната (защото всички цвилим), както беше наречен бусът от Жоро. Без теб нямаше да е същото!

Анджелика – ми, фръцла си, но най-усмихната и чаровна. Затова и италианците ти пращат целувки.

Деси – за приятното  и мило присъствие и страхотните снимки.

Елена – за това, че не мрънкаше да спираме за цигара, независимо от това, че напълно те лишихме от възможността да попушиш спокойно и за прекрасния пармезан, който ометохме на гарата в Полиняно.

Вили – за хубавия италиански и че ни търпя в стаята си по нощите, независимо от това че искаше да спиш.

Бранко – че беше толкова стабилен, че ни снима непрекъснато и извинявай, че те подведохме за джакузито.

И дано пак имаме възможност да пътуваме заедно, а и други да се присъединят!

Редактирано 26 февруари, 2016 от desislavna

[Bliss 688]

Бранко, стига лайква. Ела и напиши....

[Георги Матеев 97532]

Бранко – че беше толкова стабилен, че ни снима непрекъснато и извинявай, че те подведохме за джакузито.

 

 

Хахахахах ох това джакузи.... мисля, че Бранко после го сънува поне няколко пъти

[desislavna 8662]

Хахахахах ох това джакузи.... мисля, че Бранко после го сънува поне няколко пъти

 

Ох ли каза?

[vili_gp 219]

Страхотен разказ, Rainy   Наистина не помня откога не се бях забавлявал толкова много и мисля, че по едно време всички ни заболя корема от смях То не бяха лиготии не беше чудо.

 

Получи се страхотна хармония между хората в групата - въпреки, че имаме различни и индивидуални характери. Всеки загърби каквито и да е претенции или капризи и всичко се случваше без никакво усилие. Е, изключвам загубванията по пътя, ама то английската кака и айфона бяха виновни 

 

Южна Италия беше прекрасна, разбира се, но истината е, че ще запомня това пътешествие най-вече с невероятната компания и вълнуващите емоции.

 

Искам пак!

Ами като искаш, казвай за къде да купувеме билети

[Desi75 2338]

Момичета, много хубаво сте разказали - мнооооого.   Чета ви пак и пак и много се смея

Благодаря за пореден път за прекрасното пътуване и че сте толкова готини всички

 

П.С. Съжалявам, че само опитах сладоледа "Нутела", но явно ще се връщам пак, за да се убедя, че "е много тежък, ако е само на "Нутела""  :-))))))))))))

Редактирано 26 февруари, 2016 от Desi75

[captain_oveur 10470]

Ами като искаш, казвай за къде да купувеме билети

 

Е що Матеев? Питайте Диан! Тоест дебнете го къде ще ходи 

[Duke 16867]

 Поли и Ellena с нея да ни изпращат с френска франзела, мед, чубрица и свирки.

 

Ама, казвайте ги по-рано тези работи, бре!

 

И аз искам така да ме изпращат, само не знам Главна прокуратура къде да бъде през това време...

[Childish 10398]

Ама, казвайте ги по-рано тези работи, бре!

 

И аз искам така да ме изпращат, само не знам Главна прокуратура къде да бъде през това време...

Как къде? Във ВИП салона ...

[vili_gp 219]

Е що Матеев? Питайте Диан! Тоест дебнете го къде ще ходи 

 

За Диан е ясно, че пак ще му се натресем :lol:

[Георги Матеев 97532]

Всеки път като погледна това селфи и се зареждам с добро настроение

[Desi75 2338]

Всеки път като погледна това селфи и се зареждам с добро настроение

 

И аз

[Angelika 1357]

Любимото ми селфи!!! 

Ма ох, беееееееееее !!! 

[Радо 10938]

Много сериозна група )))

[Tedy 31465]

Браво на групата от Бари, отидохте, видяхте и оцеляхте заедно. Хм, за тираджията подаръче плакат на фолкпевица никой ли не се сети да донесе...

[bibi 16434]

Аз имам конкретен въпрос (може би към Rainy като шофьор на тира  ) . Как бяха Budget - колко време отне наемането/връщането на колата, каква застраховка платихте и ако е пълна каква сума ви блокираха по картата, зная, че е относително, но ще ми е ориентир.

п.с. имаме вече три вида навигация, че ме стресирахте с тия насрещни. Цанила съм се за 2ри шофьор и се чудя дали да се откажа овреме .... (Да няма после: Перке ми тъпкандо краканто, ма крантоо !)

Редактирано 27 февруари, 2016 от bibi

[Branko 9055]

Budget са ок.За тази която взех аз- Нисан Микра ,26€ наем + 86€ пълна застраховка.Блокираха 186€,които вече са отблокирани.

[Rumiana 4038]

Бях дочула от някъде ,че хиените Рейни и Мари решилида съсипят пътуването на Диан до Лече и се втурнах да му помагам, като не го оставя сам в неволите му..преди мен още няколко човека се бяха притекли на помощ..това сме то магеланци..не оставяме човек в беда..

Глупости....така говорихме пред другите..иначе, който можа се намъкна в групата,  след като вече двете хиени и без това бяха провалили пътwването на Диан....та ти аз успях  да  се намуша..и така..де ....

....

А, аз днес казах ли ви, че ви обичам?!

 

Мнооооого готино пишеш!  Пиши по-често!  

[margarettod 795]

Branko, като проверявах условията на Budget за моето пътуване, ми казаха, че дори и с пълна застраховка, остава непокрито самоучастие както при щети, така и при кражба конкретно за район Пулия. Така ли беше в действителност при теб? Питам, т.к. в крайна сметка ние се отказахме от наемането на автомобил.

Редактирано 27 февруари, 2016 от margarettod

[Гост]

Аз имам конкретен въпрос (може би към Rainy като шофьор на тира  ) . Как бяха Budget - колко време отне наемането/връщането на колата, каква застраховка платихте и ако е пълна каква сума ви блокираха по картата, зная, че е относително, но ще ми е ориентир.

п.с. имаме вече три вида навигация, че ме стресирахте с тия насрещни. Цанила съм се за 2ри шофьор и се чудя дали да се откажа овреме .... (Да няма после: Перке ми тъпкандо краканто, ма крантоо !)

 

Bibi, доволна съм от Budget. Поредно ги ползвам. Винаги пълна застраховка. В различните страни цената е различна. В Италия е скъпа - очевидно рискът е по-висок... 

 

В случая за 9 местен ТИР наемът беше ориентировъчно (платих в паунди) 76 евро - платена предварително през Holidays Auto. Цената на пълната застраховка за два дни беше 114 евро. Аз съм огромен привърженик на пълната застраховка. Плаща ми спокойствието, а то цена няма. В случая се падна на човек по 24 евро - бензинът отделно: за два пълни дни изгорихме дизел за 88 евро. Шофирането беше през пресечена местност с малки улички и не мога да кажа, че шофирах икономично. При малолитражните коли разликата ще е съществена в посока надолу.

 

Budget ми и пратиха фактура по пощата - облещих се, реших че нещо съм сгазила лука  Блокираха ми 200 евро, които ми освободиха същия ден. 

 

Една важна подробност за летището на Бари - ако зареждате на неговата бензиностанция преди да оставите колата. Бензиностанцията е изродска. Работи само в кеш, зарежда колкото пари сложиш, системата е много шибана - без извинение. Има един италианец, който помага - за бакшиш, естествено. Ако нямаш кеш, просто гориш. И със сигурност даваш повече пари от нужното. При мен се получи около 4 евро. Заредете в края на града - като напълните до горе резервоара, няма да отчете до паркинга. 

 

P.S. Същата бензиностанция беше при предишното ми идване през 2012г. Псувах я сериозно. Сега пак не пропуснах. 

 

Дано съм помогнала. Поздрави

Branko, като проверявах условията на Budget за моето пътуване, ми казаха, че дори и с пълна застраховка, остава непокрито самоучастие както при щети, така и при кражба конкретно за район Пулия. Така ли беше в действителност при теб? Питам, т.к. в крайна сметка ние се отказахме от наемането на автомобил.

 

За пълна кражба на кола е така, за съжаление. Правилно са ти казали... Но щетите се покриват.

Редактирано 27 февруари, 2016 от Гост

[margarettod 795]

Благодаря ти, Rainy! Уточнението е много ценно за бъдещи пътувания в района

[Гост]

Благодаря ти, Rainy! Уточнението е много ценно за бъдещи пътувания в района

 

По памет цитирам, че доплащането за нашата кола при кражба и пълно каско - доста скъпа кола е този Ситроен - беше 800 евро. Наистина е ръдък случай, но ние така или иначе нямаше да откажем наемане заради такава клауза. За други щети не мисля, че имаше доплащане. Аз не се притеснявам за кражби, откровено казано. Рисковете са основно за щети по колата. Очевидно районът се води рисков, но като цяло Италия се води рискова от застрахователите. Поздрави