Магеланци в Бари през февруари

[Desi75 2338]

Я да ползвам малко темата и да попитам тази кола комфортна ли е за толкова хора? Че нещо ми се върти в главата как да закарам 4рима възрастни и 2 деца (със столчета). Остава ли място за някакъв багаж?

Сори за офтопика 

Аз от последния ред да кажа, че беше екстра.

[Mary 58420]

Аз се возих отпред и беше супер комфортно.

Място за багаж има доста.

Возенето също беше много добро!

[Гост]

Из записките на един ТИР-аджия...

 

Дневник ала Бриждит Джоунс (апропо, оригиналът ряпа да яде!)

 

Ден първи, Bari 

 

6,00 ч. – Англия. Пия кафе в леглото, блея и прелиствам задачките: 

 

1. Да омотам работните ангажименти до обяд и да се изсуля по тъч линията (пуснат отпуск). 

2. Да разпечатам във формат А3 един фамозен плакат.

3. Да се паркирам навреме след 150 км шофиране по най-големият „паркинг“ М25 на Кънда в Дивия (Станстед и любимият Раян).

4. Да изпия една бира и да започна да се размазвам от кеф за тази ваканция!

5. Да кацна преди тумбата и да ги посрещна както аз искам...

 

Дотук с плановете. Следва неясна мъгла за координиране на 10 пътешественика, всеки юрнат поотделно. Мъглата се превръща в слънце, когато се стоварва целият магелански самолет и развявам подготвената щуротия... 

 

 

Какво размазване на душата, не е истина... Събирам си емоциите и с изражение на класна ръководителка отивам да си взема возилото от Budget. С мен е Branko – водач на още една кола, решил в последния момент заедно с Vili да събере емоции с нас. Беше ми интересно как ще се влачим заедно с две толкова различни коли – едната 9-местен автобус, другата малолитражно миньонче, и интересът ми се оказа повече от прозорлив... 

 

Стоварихме се на паркинга и там ни чакаше абсолютно очарователен – и абсолютно огромен – 9-местен Ситроен. Чист автобус. Или камион – както безцеремонно го кръсти Мари. 

 

 

Обожавам Ситроен – и карам Ситроен, но има мъничка разлика между стандартен автомобил и ТИР последен модел, така че се надупвам да го разуча. Вадя безценната си сателитна навигация – за тази английска кака бях платила майка си и баща си преди време, та разчитам да не ме дъни (много). Наивница...

 

Автобусът се пълни, Бранко ме чака и цялото му изражение реве: „Какво се моташ бе, кифл... прекрасна магеланка такава“!    Кой ще води? Автобусът много ясно! Включвам каката, тя ми запява с медено гласче, автобусът поскача от емоции. Идилия... 

 

Идиията замлъква, когато каката ме навира в една улица, която очевадно не е нашата. Десен мигач. Започва съвещание. 8 магеланци, 8 акъла. Бранко е спрял. Чака. Консилиумът – и навигацията на Мари (един прекалено умен Айфон) - взимат решение. ТИР-ът прави мощен обратен завой насред булеварда. Усещам с върха на космите си любвеобилните мисли на Бранко...

Само след 50 метра нова инструкция на каката, която ни бухва в още по-перверзно-никаква уличка на Бари. Десен мигач. Започва съвещание. 8 магеланци, 8 акъла. Бранко е спрял. Чака. Консилиумът – и навигацията на Мари (умният Айфон!) - взимат решение. ТИР-ът прави мощен обратен завой и заковава до Бранко, който мига умно. Усещам вече със слънчвия си сплит още по-любвеобилните мисли на Бранко. Който слънчев сплит ме боли от смях – чудовищното чувство на хумор на някои екземпляри се е мотивирало до последно...

Решаваме Бранко да води. Щото той ни убеждава, че има по-умна кака. Мълча гузно и козирувам. Бранко повежда колконата. Държа се на прилично разстояние да не заслепявам с ТИР-аджийските си фарове Бранко (часът е 22,00) и искам час по-скоро да стигна до хотела. Бранко не мисли така, обаче... Пъпли с 20-30 км под ограниченията и хич му не пука за терзанията ми. Мари подпалва и започва да намила: ‘‘Ох бе, Бранкооо, караш като мен, след като съм минала 500 км. Малко газ и после аааайде да отпочине крачето сто часа, малко газ – и ааааайде пак...“ 

Крепенето на волана на става проблем. Задушавам се от смях. 

 

Така в дистанционна любов и разбирателство се водим до момента, в който не се появява един буен италианец и се залепя за бронята на Бранко. Очевидно иска да премине Бранко като малка гара. Той обаче държи осовата линия и не му пука. Мари пак започва: „Давай, Бранко! Не му се давай, Бранкооо“.   Крепенето на волана става огромен проблем... 

 

Черешката на тортата – Бранко изненадва колоната (щото вече се е образувала колона от изнервени италианци, които ТИР-ът пуска пред себе си и се забавлява безкрайно с екшъна отпред – и се бухва във вливаща се магистрална алея. Колоната италианци се бухва в съседната алея – следва злорадият коментар в ТИР-а: „Отказахте ли се, а! Даде ли ви Бранко да се разберете, а!“ Междувременно послушно следвам Бранко. Само 2 минути по-късно става ясно, че сме се бухнали и двамата в алеята за противоположно движение... Само думичка да кажете, счупвам ви зъбките! 

 

Ден първи, Matera

 

Паркираме суйни буйни пред хотела. Щастливo възторжени, докато не се сблъскваме с нацупения администратор. Който ни се сопна, че вместо да питаме за вино, трябва да си лягаме. Горкият. Тепърва му предстои да се сблъска с гнева на Anjelikа (Интернетът не работи.). Чак го съжалих, а чилякът сигурно още сънува погледът на ваклите й очи… Тя отмъсти и за нас!

Преди администратора първо себе да съжалим, обаче. Ядене – йок (очакваше се). Вино – йок (пак се очакваше, ама по-малко – нали хотел, бар. Тцъ.) След тежък работен полу-ден, 150 км с колата до Stansted и тричасов полет от Англия ритам и от глад, и за едно питие. Пък съм и в Италия, мамка му. Тюююю... Овесвам нос и излизам да помириша какви ги върши тумбата. Видът на заредената от Mary, Desislavna и Branko маса с баница, домашни бонбони, соленки и прекрасна бутилочка Bushmills навирва носът моменталически. (Ох, цял живот ще ви споменавам с добро...)

 

 

Което едва ли се отнася за рецепционистът, който нямаше тапи за уши, но пък се скри зад една ваза да не ни гледа. Подозирам да не гледа погледа на Анджи... 

 

Ден втори, Matera

 

Ласкаво утро. Ошеметяващи торти за закуска и италианско еспресо. На път сме да им простим за снощните липси... Включвам „каката“ и смело следвам зададената посока вдясно. Мари плахо подсказва посока наляво, но аз пренебрежително я игнорирам. Зер скъпата кака (£200) повече знае. Което знание приключва безславно точно след 100 метра – озоваваме се на задънена строителна площадка. ТИР-ът прави плавен обратен завой. Няма слово, което да опише лицето на Бранко... 

А Матера е прелест! Бих изкарала цял ден, мотаейки се по калдаръмите... 

 

 

Още по-голяма прелест е с чалнати магеланци, снимащи се на всяко камъче, а там камъняци дал Бог. 

 

Няма да казвам как Анджи държеше да се снима на един висок каменен парапет – малко бяха камънаците... кххххх... и се припотих. Държах я за крачето, спукаха ме от юркане... 

 

Няма да казвам как близахме общ сладолед с Анджи... Снимките са поставени под строго запрещение!  

 

Няма да казвам с каква увереност убеждавахме Дидко, че до отсрещната катедрала е половин час (какъвто нямаме по разписание уж) – все едно сме били. Добре че Дидко е упорито, макар и много културно магаре, което съвсем тихо и толерантно ни накара да се разходим и до там, иначе нямало да ни бъде пълно... Оказаха се 5 минути, не половин час. Хубаво, че беше той. Тук е момента да му благодаря – за балансираното отношение, пълно с усмивки; за тихият, но твърд характер и че ни прие... Изобщо, удоволствие ни е той! 

 

Ден втори, Alberobello 

 

Преди да се докопаме до него, трябва да се откопаем от Матера – в правилната посока, което се оказва мисия импосибиле N-ta серия. Моята английска кака задава маршрут, който егоцентричният Айфон на Мари не приема и настоява за обратното. Тумбата в ТИР-а дава вкупом съвети. В резултат шофьорът на ТИР-а гледа тъпо. Ама много тъпо... 

 

Стоим съответно пред една табела - запушили целия трафик - и разсъждаваме на глас наляво ли, надясно ли...  Матеев промълвя йезуитски: „Да гледаш табелата и да се чудиш дали да не хванеш в другата посока...“ Слънчевият сплит пак ме заболява, но крепя някак волана. За Бранковите стоичковизми по посока шофьора на ТИР-а и странното му поведение по италианските кръгови кръстовища бидохме просветени в самото Алберобелло. Горкият чиляк...

Но пък Алберобелло изтри всякакво цупене. Рядка атмосфера! 

 

 

Единственото ми цупене и вътрешно тръшкане е, колко ни е малко времето - при вида на канички домашно червено вино в безкрайно уютно бистро с печене на месце на място. Разтекох се, ама ТИР-аджийски безалкохолни неволи... 

 

Ден втори, Locorotondo

 

Изсулваме се от Алберобелло и хукваме към поредното красотище. Преди него друго природно такова ни сполетява – и то сред уникалната природа. Чувам крякане – вижте каква ДЪГАААААА... И подскачане от желание за снимка, пък аз обожавам да угаждам на пътниците си – какъв магелански ТИР-аджия ще съм, ама ха!  И хоп, десен мигач - на особено красиво - и забранено - място. Ключовата дума е красиво!   Спирам, поглеждам в огледалото – докато Мари се е надупила да снима през мен - и се оцъклям – Бранко спрял след мен, един ТИР го е притиснал в кьошето. Усещам с порите на ноктите си Бранко как се чуди какво по дяволите правя, и какво по дяволите да прави той. Щото уличките там не са като Цариградско шосе... Бранко, пак извинявай, чеде – ама импулси Изчервявам се вътрешно от простотията си, давам ляв мигач и се изнасям с мръсна газ като бито прасе. Още ме боли дупето само от представата за стоичковизмите на колегата ТИР-аджия и горкия Бранко... 

 

А Локоротондо е мечта. Балконите, цветята, разбиващата романтика... Била съм там преди. Ако мога, пак ще бъда.

 

 

 

Вятърът и приближаващият мрак ни изритват към Мартина Франка. Изритването беше интересно... Английската ми кака зададе маршрут. Който завърши къде? Не познахтеее... Не беше задънена улица пък! Беше просто погрешна улица    ТИР-ът спира – Бранко гледа подозрително. ТИР-ът прави мощен обратен завой.  Лицето на Бранко в този момент мотивира Матеев да изръмжи в Балтазаров стил: „Лигльо! Едно изгубване не може да понесе...“ Избухналият смях беше в състояние да задвижи ТИР-ът по нанагорнище...

 

Ден втори, Martina Franca

 

Очарователно местенце, в което тумбата ще търси бароково съкровище. Това южно-италианско градченце обаче ще помни Mary, жертвоготовно изскочила на платното като Раймонда Диен пред влакова композиция и ръкомахаща бетер индийски полицай насред кръстовище в Мумбай...    Зер камионът ни се напъха в една очарователна уличка, от която само на заден ход може да се измъкне, обаче цопва баш на централния булевард и някой може да му цунка дупето... Mary, ТИР-ът официално ти благодари!

Снимки от това местенце - от тумбата. Шофьорът на ТИР-а остана да дреме в камиона, защото беше спрял на едно не особено разрешено местенце, пък и беше се мотал в областта...

 

Ден втори, Lecce 

 

Алелуя!  Дианчик, само гък да си казал – ей ти го на Лече... 

За да достигнем тази цел, обаче, тръбва да намерим пътя от Мартина Франка. Задачката е интересна – има ремонт и всички централни пътища са затворени, тъмно е, пътченцата са широки колкото нашия ТИР и разминаването е еуфория, сателитната навигация на Mary се предава – дочувам злорадия тон на Матеев – хъх, тъпият Айфон, а!   Моята английска кака, обаче, точно там ни изнамери маршрут да й се ненадяваш и суйни-буйни се стоварихме на магистралата Бари – Бриндизи. 

 

Бранко и Вили нямаха нерви да търсят повече паркинг и бяха отпрашили преди нас. Мари мърмори: „Липсва ми Бранкоооо. Толкова е скучно без него на магистралата. Скучно и на италианците...“ Цвиля тихо.

 

Цопваме в хотела. Eloena елегантно обобщава ТИР-аджийските си впечатления от деня: ‘’Ми то по-хубаво Бранко да водеше колоната...’’ Поглеждам я любвеобилно... - обаче я разбирам, ах как я разбирам! 

За вечерта мълча. Само да кажа, че опитах сепия, местно червено вино, както и двата черепа на Дианчика и Жорето бяха изследвани детайлно... 

 

Ден трети, Lecce

 

Изсулваме се усмихнати и предоставяме на Дианчика да води колоната. Зер това беше неговата цел. Оставихме му няколко часа (от планирани три дни), каква щедрост... 

Признавам, че след малките и безкрайно красиво-уютни градчета Лече ми се стува като мегаполис – булеварди, високи сгради... Докато не влизаме в стария град. 

 

 

Наистина прекрасен град. Който не успяваме да опоскаме до дъно, но с тази магеланска лакомия за още и още...

 

Аз съм допълнително щастлива – ям най-после пицаааа... До този момент не ми се отдава възможност. Агрхххх... обожавам храната на Италия. Април месец на Чинке Терре и без кола ще изям сто пици и паста с вино или бира Перони - пък на! Тук обаче съм съм лошия чичко ТИР-аджия, гледащ часовете и ръчкащ компанията за тръгване, когато трябва. Надявам се не ми се сърдят много... 

 

Ден трети. Monopoli

 

Едно малко-маленечко крайморско градченце с отбивка от магистралата Лече – Бари. Отново извадено от плановете на Диан. Дидкооо, само гък да си казал – виж как козируваме пред желанията ти! Оказа се рядка прелест.

 

 

А какъв сладолед ядохме, не е истина! И сега се олигавям като се сетя...

 

 

Ден трети, Bari

 

Монополи – Бари. Овесвам нос. Трябва да разтоваря ТИР-а и да го паркирам празен на летището, преди обратния си полет. Ама толкова да ми е празно след раздели винаги. И този празен ТИР... 

 

И не пропускам последния шанс да побъркам Бранко – като го загубя по пътя към аерогарата То аз себе си ще загубя, та на един Бранко ще се озоря... (Прощавай, чедо!). Каката ме прекара през центъра на Бари, където се изправих на нокти с тези габарити и неделния вечерен трафик, ама не успях да халосам някой италиански състезател...

 

Стоварвам ТИР-а на летището. Въздишам. От облекчение – всички са живи, здрави, без драскотина, само с болки в стомаха от смях Колата също е непокътната.

 

Въздишам. С тъга. Мъчно ми е малко... Очаква ме полет 3 часа, още 150 километра до в къщи, сутринта – месомечката. И без магеланци... Нося със себе си подаръци от Анджи, Мари и Дидко, обаче. Прекрасно е някой да ти подарява нещо!

 

Оставям технически описания на по-заземените магеланци – аз съм по литературно-шантавийно-простотийните и непрактични описания – прошка искам за което! И сърдечна благодарност към прекрасните ми спътници – за емоциите, смеха, храната – буквална и душевна, за толерантността. И – надявам се – до скоро пътуване заедно!

 

С поздрав най сърдечен,

ваш приятел вечен - 

весел Патиланчо

 

 

 

 

[Mary 58420]

Rainy, благодаря ти, че ми припомни тези невероятни дни! 

И сега се хиля с глас!

Чудесно начало на пътеписанията ни!

 

Кой ще бъде втори?

[Ushakal 1164]

Страшго забвно сте прекарали. Завиждам откровено.

[bibi 16434]

Неистов0 чакам включването на Бранко! (СЪС стоичковизмите   )

[Bliss 688]

Ей оправи ми скапания ден!

Бранко да се появи за да разкаже неговата версия.

[bibi 16434]

Rainy, само един кусур ти намерих и то баш в последния ред - весел Магеланчо ми е нЕкак си по-завършено.

[mariya* 114]

Страхотен разказ, сама се смях   Поздравления за организацията и пътуването, благородно завиждам за емоциите и усмивките, страхотни сте! 

[noshtna_ptica 4842]

Рейни, благодаря за удоволствието, което ми доставяш с всяка своя дума!

[Цвете 16064]

Не се и съмнявах, че ще е велико изживяване! 

А как ми е познато това с объркването на посокитееее.... Ама да знаеш Рейни, каките са виновни, много са тъпи!

[Ellena 930]

Благодаря ти, Рейни! Както казваш ти, цвилих от смях.

Жал ми стана за Бранко.

[Вероника 1016]

И аз се смях през цялото време докато четох. Благодаря ти Rainy.   

[Георги 39041]

Това е като края на някой сериал, с някой cliffhanger, от който нямаш търпение да чакаш следващия епизод. Така и аз, просто тръпна за разказа на Бранко или в най-лошия случай за някой от неговата кола

[Mary 58420]

Страхотен разказ, сама се смях   Поздравления за организацията и пътуването, благородно завиждам за емоциите и усмивките, страхотни сте! 

 

Благодаря ти, Рейни! Както казваш ти, цвилих от смях.

Жал ми стана за Бранко.

 

 

И аз се смях през цялото време докато четох. Благодаря ти Rainy.   

 

А питате ли ме мен?

Сълзи от очите ми излизаха от смях!

По едно време повечето в ТИР-а бяха позадремали, но ние с Rainy, път имахме да следим и двете сами си се заливахме от смях.

А като влезнахме в насрещното на кръговото и всички от образувалата се колона ни изпревариха откъм правилната посока с широко отворени очи, ние ... зацвилихме от смях.   

А Бранко ... даже не беше разбрал, че е минал в насрещното и се зачудил къде изоставаме! 

[Childish 10398]

Останалите можем само да съжаляваме, че не сме го съпреживели лично..

А кой е фотографът на последната снимка?

[Гост]

А питате ли ме мен?

Сълзи от очите ми излизаха от смях!

По едно време повечето в ТИР-а бяха позадремали, но ние с Rainy, път имахме да следим и двете сами си се заливахме от смях.

А като влезнахме в насрещното на кръговото и всички от образувалата се колона ни изпревариха откъм правилната посока с широко отворени очи, ние ... зацвилихме от смях.   

А Бранко ... даже не беше разбрал, че е минал в насрещното и се зачудил къде изоставаме! 

 

И сега се задавих до сълзи... Да сте живи и здрави за смеха! хахахахххаааа... Искрени благодарности за хубавите думи!

Останалите можем само да съжаляваме, че не сме го съпреживели лично..

А кой е фотографът на последната снимка?

 

Тази точно е от Desi 75 Иначе Мари ми направи прекрасни снимки точно там 

[Цвете 16064]

И да помоля любезно, но настоятелно останалите магеланци от ТИР-а и от малката кола да напишат тяхната история, щото не се издържа вече! Чакаме си следващия епизод на сериала!

[Костов 13160]

Rainy ,( търси много покланящо се емотиконче) Благодаря ти за страхотния разказ.

Редактирано 25 февруари, 2016 от Костов

[lyusi 9298]

Rainy, искрено ме разсмя. Благодаря! И тайничко завиждам, че не съм била в ТИР-а.

Редактирано 25 февруари, 2016 от lyusi

[mililia 18964]

Рейни, с приятелката ми изчетохме разказа ти на летището в Доха. Хората ни гледаха странно, докато ние се заливахме от смях, четейки преживяванията ви.

[margarettod 795]

Много забавен разказ, Rainy! Благодаря ти! Смях се от все сърце Очаквам с нетърпение разказите на другите главни герои в тази приключенска комедия :*

[Георги Матеев 97532]

Страхотен разказ, Rainy   Наистина не помня откога не се бях забавлявал толкова много и мисля, че по едно време всички ни заболя корема от смях То не бяха лиготии не беше чудо.

 

Получи се страхотна хармония между хората в групата - въпреки, че имаме различни и индивидуални характери. Всеки загърби каквито и да е претенции или капризи и всичко се случваше без никакво усилие. Е, изключвам загубванията по пътя, ама то английската кака и айфона бяха виновни 

 

Южна Италия беше прекрасна, разбира се, но истината е, че ще запомня това пътешествие най-вече с невероятната компания и вълнуващите емоции.

 

Искам пак!

[Angelika 1357]

Бях дочула от някъде ,че хиените Рейни и Мари решилида съсипят пътуването на Диан до Лече и се втурнах да му помагам, като не го оставя сам в неволите му..преди мен още няколко човека се бяха притекли на помощ..това сме то магеланци..не оставяме човек в беда..

Глупости....така говорихме пред другите..иначе, който можа се намъкна в групата,  след като вече двете хиени и без това бяха провалили пътwването на Диан....та ти аз успях  да  се намуша..и така..де ....

 

Деня преди полета..цял ден приготвям багаж..Вадя едно оставям друго и отново..от година се уча да пътувам с малко багаж..победоноснто мятам малката  раницата ( която по -късно ще се окаже най-голямата раница в сравнение с другите..ама явно трябва да правя още много пътешествия и някой ден ще го мога) ..та ..мятам раницата и метрото..в метрото поглеждам телефона  и виждам снимка на Елена от летището..което ме чатва по главата, че всъщност трябва да съм на терминал 1 а не 2..пфффффффф ..ужас.. остава да изпусна самолета и Диан да остане неспасен.... ( Рени ето затова ми трябва нет нон стоп ..за да мога да  спасявам хората около мен) ..та бегом  от метрото..такси..и се вливам  последна  в колоната. Обаче за сметка на това на терминал 1 ни послеща  Поли с хляб и сол, че и чубрица..и ни изпраща със сълзи и целувки..Поли, голям жест майка.. ..

 

Летището. Групата. Цялото летище всъщност окупирано от нас ...има- няма 30на човека магеланци и сие.

 

Самолета. Мари бързо преструктурира седалките и вече се кикотим един до друг.. слизаме! 

Излизаме..и в посрещачи Рени ни забива с ей такъв плакат ,че може и да не я познаем..хахахха 

Шумни били италианци..вода да ни носят.

 

 Камиона..натоварени тръгваме и аз задрямвам леко докато не ме пробужда кикота на останлите, че сме били в насрещното.. Лигльовци..едно насрещно не могат да понесат..че те в Англия така си се движат нормално..какво толкова?!... 

 

Матера. Хотела .

*Няма заведение*- рече чиляка от рецепцията ..*Трябва да спите*..моля?!..

Най обичам думичката *трябва*.. те тогава още те, му вдигнах жълтия картон.. Той бързо се пребори за червения с благия  поглед в обяснението, как ето на..и той нямал нет..и рутера не можел да рестартира..и утре щял да каже  за проблема..шшшшшшшшш алоууууууууууу ние няма да векуваме тук. И това дето Рени го разправя, че съм била зла..не е вярно..просто изследвах колко дълго мога да го гледам в упор без да мигна  и да настоявам, че нета трябва да тръгне на момента. А Вили се опитваше да ми превежда.. горкичката..

Добре де..бях гладна и той влезе в ролята на мезе..отбележете..сам!

 

После  сладурите ме придърпаха на масата и ми запушиха устата с баница и мъфини..До толкова съм била омаломощена, че вмсто на Елена звъннах на Еми в България и и обяснявах как ни липсва на масата.. бла, бла, бла.. докато Еми не рече..*Анжи..ти всъщност знаеш ли на кой звъниш?!*.. хаах ..докато говорех по телефона с Еми..Елена остана без храна.. Елено, извинявай, сестро. 

 

 

 

Ден втори

Матера. Моето присъствие тук за енти път..и пак бих го посетила. Всъщност в този вилает Матера най ми харесва . Назначиха ме за фръцлата на групата и аз трябваше да изпълнявам стриктно тази задача. Щрак от тук..щрак от там.. та Позата..Танца..Кадъра.. Стълбите.Танцаа  го броя за провален мой проект от останалите..щото танцуваха един единствен път и толкоз.Обаче където и да се спряхме да се снимаме зад нас ставаше опашка от посетители  ..и те да се снимат по същия начин на същото място. ... ама чар им липсваше .. чааааар и харизма.... Оп, сладолед! Първи път!

 

 

 

 

 

Албаробело

Бърз тегел. Времето малко кофти. Това градче го бях видяла преди и в по-хубава светлина..та малко съжалявам за групата, че не успя да му се наслади в най-добрия му вид.

Оп, сладолед – втори път!

 

 

 

 

 

 

Локоротондо

Бялобяло бяло..бърз  тур по най-красвите улички и уж го бях гледала и преди града, а сега бе по-кокетно някакси .

Сладолед тук нямаше.

 

 

 

 

Матина Франка .. аз лично бях там за сефте. Много ми допадна и пак бих се върнала..окопирахме един малък супермаркет с вкуснотии..Боже какво сирене..мммм

 

 

 

 

 

Пак на камиона и потегляме. Пристигаме в хотела. Лече си е Лече..има и нет..хахах да да.. лигла съм знам. 

 

Ден трети 

Лече

На сабахлянта се подърпахме в две посоки, като и двете бяха верни..ама нали всички сме от сой юнаци..магеланци. Накрая консенсус... Диан да каже от къде да минем...Лигли, един път не могат да изберат... 

Хубава разходка..мнотго хубава. И моторите им хубави..и мотористите също.. имаха късмет момчетата да им се усмихнем, че и да се снимаме с тяхните мотори.  

 

 

 

/някой ме изяждат с поглед..други с устни..това е Италия/

 

 

После правихме едни неща ама към момента ще ги запазя в тайна.. нека Жоро ги покаже..

 

Сега тук е момента да се оплача . Избомбиха  ме яко

Значи излизам си аз от голямата катедрала и моля Бранко да ме снима. Той почва  и поза, две и три, и той ме стимулира да продължавам..мен малко ми требе ..и се чекна аз, и се пъна та чак на себе си досадих.. и спирам, и се обръщам и какво да видя..насред  площада зад мен Елена и Жоро ме издебнвали и ме имитират в гръб..и цял площат нази гледа и се киска..а аз си мисля, че ми се радват..ще си го върна да знаете..ох, как ще си го върна някой дееееееен.

 

 

 

 

/вижте..вижте как им светят очичките/

 

 

/а тук се заливат от смях ама без глас.. лиглювци.. /

 

Щурмуваме бързо едно кръчме..местни манджи ..домашна паста..конско..пица..няма нет.. и продължаваме.

 

 

Монополи.

Ми хубаво е Монополи..много хубаво даже

Сладолед ..Nти път..най-хубавия за цялото сладоледоядене на това пътуване. 

 

 

 

Бари

Рени ни остави. Осиротели..Бари вече не е същия...

 

Решаваме, че на другия ден ще си хванем влакчето и ще пощъкаме напред -назад.. Речено- сторено.

 

Полиниано

Сабахлян на влака и се озоваваме в малък, кокетен град с прекрасен площат  и баби по прозорците..естествено пак снимки..много..пак сладолед.. по едно време нещо се позагубихме.. но на гарата вече всички в пълен състав ръбахме  сирене и ближехме какво?!.. вино! .. е да, след сладоледа !

 

 

/господинът в колата си спи накръстовището...ама ние не му пречим/

 

/сега ще питате какво е това?!..люти чушки крадени..с Мари на змии станахме и преминахме оградата за да ги откъснем от един двор .. за Диан са ..тъй де..подмазваме се/

 

 

 

 

 

Обратно в Бари..стария град в свински тръст за да има време да пием по кафе и да ядем какво?!..познахте – сладолед!

 

 По пътя някакво момче танцуваше без музика и го снимаха. Еххх, няма да му развалим снимките ние..А веднага в кадъра !!

 

А ! Да припомня, че според  моя вксус  в Бари е най вкусната пица. Окупирахме заведението и се насладих..ама как се насладих на този вкус..мммм...ще ви  дам линк към малкото, кипро заведение на крак с най-вкусните пици..или фукачи им викаше някой от групата. Тънко, леко препечено в зехтин бяло тесто на малки шупли, покрито със  домати придаващи свежест и в допълнение сирене и маслинки... семпло , но безкрайно експлозия  от наслада. А същите такива пици ги имаше и от многозърнесто, чесно брашно. За ризотото разказах ли как се разтичаше като лава в чиниите ?!

 

 

 

 

И то времето свърши...мдаммм..препрочитам написаното..то вие, като ме четете ще кажете, че само снимки и сладолед  ми е в главата..ама да речем , че аз профелирано разказвам за този аспект на пътуването....а и да не се повтарям с останалите..

 

 

 

Да ви кажа честно за 5ти път съм там тая година..и петте пъти имаше какво да ме изненада..та докато човек не види и не усети... ..ма оф, беее... на вас ли да го обяснявам?!

 

п.с. ..съжалявам за грешките..ама нямам сили за редакция 

 

 

А, аз днес казах ли ви, че ви обичам?!

Редактирано 26 февруари, 2016 от Angelika

[AlexandraKo 116624]

Хехе, направо супер сте си изкаралиА пък описанията, като сериал,чакаме следващата серия!

Снимката пред църквата с Жоро и Елена е просто страхотна!