FlyTraveler Публикувано: 20 април, 2016 Публикувано: 20 април, 2016 Оги, на 5-та страница съм написала цените. Самоцитирам се, за да не се повтарям. В туровете беше включено всичко: гид, транспорт, храна, настаняване, без бакшишите. Влади беше писал и колко сме дали за снимки в Омо, около 60$. НО дали другата година тези цени ще са актуални не мога да кажа. Сам знаеш, че пътуванията поскъпват, падат само цените на самолетните билети. Една от причините да не акцентирам на финансовата страна е факта, че моите пътувания последните години са повече фотографски, което ни натоварва бюджета, но срещу това получавам свободата да снимам по моя преценка. Съответно, ако ти планираш пътуването си по друг начин, спокойно можеш да свалиш от моята цена. Т.е. аз не съм представителна извадка за бюджетна екскурзия, защото приоритетите ми са различни. Фитрету е в тройката на най-добрите гидове за Омо, за мен това беше важно и затова го наех, но съм убедена, че би могло да се намери и по-евтин гид за района. Ако имаш други въпроси, питай, сега инфото ми е прясно в главата. От това, което разбрах аз за цените, излиза, че не сте надвишавали 150 долара на човек (300 за двамата) за вечер или ден + пари за снимките, храна, бакшиши за гидовете и полетите (международни и вътрешни) отделно. Правилно ли съм разбрал? Ако е така, цената е много добра за private guides почти през цялото време. Смятала ли си с храна, гид и преспиване колко излиза за двама на вечер / ден? Аз в Африка винаги смятам колко ми излиза всичко на ден/вечер и по това разбирам дали ми е скъпо или евтино, от там вече нагласям броя дни спрямо цената или пък смъквам цената на ден (ако е възможно) и прибавям дни, в зависимост от приоритетите на дестинацията. 5
ruwenzogy Публикувано: 20 април, 2016 Публикувано: 20 април, 2016 Така - за Тигрей - ( 3 дни ) - 830 $ на човек за Омо - (7 дни) по 150 $ на човек = 1050 $ на човек за Данакил ( 4 дни) - 500 $ на човек, или за двамата за Лалибела ( 3 дни ) - 90 $ на човек, или за двамата Фитрету само за Омо ли беше, или навсякъде. Или пък за другите места бяхте с друг гид - Данакил и Тигрей? Разбирам, че абсолютно всичко е включено. Тези гидове предварително от България, по интернет ли ги наехте и договорихте цената ? И последно - ползвахте ли вътрешни полети, и ако ДА, те не влизат в посочените по-горе цени? 1
Tedy Публикувано: 20 април, 2016 Автор Публикувано: 20 април, 2016 Смятала ли си с храна, гид и преспиване колко излиза за двама на вечер / ден? Аз в Африка винаги смятам колко ми излиза всичко на ден/вечер и по това разбирам дали ми е скъпо или евтино, от там вече нагласям броя дни спрямо цената или пък смъквам цената на ден (ако е възможно) и прибавям дни, в зависимост от приоритетите на дестинацията. В тези цени на туровете е включена и храната. Само в Лилабела и Адис нямахме тур, там храната и нощувките ние си поемахме. От това, което проверих лично като цени + инфото от Бронко, който беше в Етиопия през ноември грубо тур на ден, на човек е около 110 - 120$ за група. 150$ за частен тур в Омо прецених, че е ок, а и гида беше с добри препоръки. Нас много ни удари цената на вътрешните полети, които излязоха скъпо. Оги, тура Данакил е 500$ + Тигрей 330$, та това 830$ е общо за двата. От Данакил няма какво да се намали като цена, за Тигрей не съм сигурна. Ние ползвахме агенция от Макеле, но ако се наеме местна от Гералта евентуално може нещо да се пробва. В Лилабела платихме на човека 90$ за двамата, за 2 дена и половина, но в тази цена беше включен само гид. Всичко останало си поехме ние. Оказа се, че нашия гид нямал право да ни развежда в комплекса с църквите, имаше някакви проблеми с асоциацията, но плати от хонорара си на друг, който ни разведе. Звучи малко сложно, но всеки от тях си беше идеален за услугата, която предложи. А може и всеки сам да си обикаля, гид не е задължителен. Фитрету беше само за Омо, на всяко място си бяхме с различни водачи. Резервациите ги направих от България в последния момент и си спестихме превода на пари за капаро, платихме там на място. В тези цени не са включени полетите. Имахме 4 вътрешни, единия можехме да си го спестим. Имай предвид, че в Етиопия има много за гледане, не всичко съм включила. Популярни са трековете в планината Симиен, Аксум, замъците в Гондар, езерото Тана. Ако ходиш разгледай, може да сглобиш друг маршрут. Моят беше насочен към уникалните за страната забележителности. 6
Tedy Публикувано: 20 април, 2016 Автор Публикувано: 20 април, 2016 Сетих се за евтин вариант за гид в района на Омо. Може да се наеме местен със скутер. За сам човек е бюджетен вариант. Само прахоляка и друсането по черните пътища ще е неприятен. 1
FlyTraveler Публикувано: 21 април, 2016 Публикувано: 21 април, 2016 (редактирано) Цените са повече от прилични за частни турове с включена храна, даже бих казал, че е доста евтино. Има и варианти за overland турове (със специално пригоден камион) в Етиопия. Там минава повече време в път между различните забележителности, отколкото с вътрешни полети, но пък и по пътя се виждат разни неща. Ако човек не се дразни да пътува с група, това също е интересен вариант. Редактирано 21 април, 2016 от FlyTraveler 1
Tedy Публикувано: 21 април, 2016 Автор Публикувано: 21 април, 2016 Цените са повече от прилични за частни турове с включена храна, даже бих казал, че е доста евтино. Има и варианти за overland турове (със специално пригоден камион) в Етиопия. Там минава повече време в път между различните забележителности, отколкото с вътрешни полети, но пък и по пътя се виждат разни неща. Ако човек не се дразни да пътува с група, това също е интересен вариант. Забравих да уточня, че на Данакил не беше частен тур, там бяхме група. Първият ден 4ма, втория станахме 9, а третия около 15. Големите фирми като ЕТТ наистина събират много по-големи групи, на вулкана бяха около 30 човека. За 3 седмици, ако се пътува с автобуси и камиони ще се загуби много време. В момента се строят много пътища, но инфраструктурата не е добра, а разстоянията от юг на север са огромни. В края на първата седмица бях погълнала толкова много прахоляк пътувайки с джипа, че дробовете ми бяха тотално задръстени. Това съвсем сериозно. Там на място си казах майната им на скъпите полети, цената ще я преживеем, важното е да не вдишам повече прах. Колите нямаха климатик и пътувахме на отворени прозорци та си представяте за какво иде реч по черен път. 6
Zaro Публикувано: 22 април, 2016 Публикувано: 22 април, 2016 Арборе. Arbore009b.jpg Много красива жена. Уникални, изключителни снимки. Имам обаче един малко по-страничен въпрос - четох, че за снимките плащате на "обектите". Та доколко парите, които получават, са от значение за тях, че да се оставят да ги снимат като животни в зоопарк - точно такова ми е усещането. Опитвам да се поставя от другата страна (разбира се, че е невъзможно) - някой да ме снима като полезно изкопаемо? Много камъни и тояги ще изяде Да ги снимаш в ежедневието им е едно, но да ги снимаш по този начин е друго. Та питането ми е финансово изгодно ли им е да позират, не го ли приемат като обида - ей такива ми ти работи ми се въртят из главата. Още веднъж поздравления за кадрите, особено този по-горе. 2
Tedy Публикувано: 22 април, 2016 Автор Публикувано: 22 април, 2016 (редактирано) Парите, които получават от снимките са почти единствения им източник на кеш. По тази причина те самите настояват да бъдат снимани, някои стават досадни, други леко агресивни. При Мурси едно момиче буквално ме побърка, не спираше да повтаря: фото, пет, фото, пет /бира/ и така 2 часа без да спре, а аз дори не снимах, почивах си на сянка под едно дърво. Конкретно в случая с горната снимка ме водеше старейшината на селото и не биха си позволили подобно поведение, а и Арборе като цяло са много по-умерени. Тази жена я снимах преди това и тя много се хареса, затова по-късно с желание застана отново пред обектива. Някои се кефят на снимките и обичат да се гледат после на монитора, особено по-младите и децата. Не мисля, че някой се е чувствал като животно от контакта си с мен, напротив. Винаги подхождам с голямо уважение и приятелски чувства, хората усещат това, дори и да не им го казвам. При хамър вечерта, когато празнувахме с тях, нямаш идея колко ми се радваха и държаха да споделят пивото си с мен. Всички пихме от една кратунка. Ако бях отказала вероятно щяха да се обидят, но аз не го направих, дори и с риск да си навлека стомашни проблеми на следващия ден. ТА всичко е много индивидуално. А и африканците не задълбават като нас в някакви морални дилеми, живота е кратък и трябва да се живее. Zaro, убедена съм, че дори ти даваш на определени хора да те снимат, просто твоята "цена" е различна. Винаги съм гледала на портретната фотография като на удоволствие и забавление. Готино ми е, когато се разделям с хората, които съм снимала приятелски. Ако го няма удоволствието, дори не си правя труда да вдигна апарата, защото знам, че нищо запомнящо се няма да се получи. Редактирано 22 април, 2016 от Tedy 13
Tedy Публикувано: 24 април, 2016 Автор Публикувано: 24 април, 2016 Кафеена церемония в района на Гералта. Най-ароматното кафе, което съм пила някога. Пълната церемония започва с изпичане на зърната, следва смилането/счукването им на ръка и накрая ритуала на варене в малка стомничка с тясно гърло. Всичко е прясно, прави се на момента пред очите на клиента. Отпиваш и мммм, какъв божествен аромат... Поднесоха ни го с посладени пуканки също прясно приготвени. Голямо удоволствие за феновете на ободряващата напитка. Обяд в малко, селско ресторанче, хапваме инджера с широ. В темата на 3-та страница съм писала какво представлява типичния етиопски хляб.Инджерата се съчетава прекрасно с етиопска бира, която се оказа много, много добра. А широто е лютооооо. Важна особеност на етиопския хляб - ядеш, но не качваш килограми. Нашият гид в долината Омо - Фитрету ми предложи да започнем съвместен бизнес, ресторант с етиопска кухня в София. Хммм... Желаещи за бъдещи клиенти? 28
Zaro Публикувано: 25 април, 2016 Публикувано: 25 април, 2016 Важна особеност на етиопския хляб - ядеш, но не качваш килограми. Защото когато трябва да ядеш месо, си го хващаш на собствен ход Неслучайно етиопците са сред най-добрите маратонци. 2
Иван Попов Публикувано: 25 април, 2016 Публикувано: 25 април, 2016 Кафеена церемония в района на Гералта. Най-ароматното кафе, което съм пила някога. Пълната церемония започва с изпичане на зърната, следва смилането/счукването им на ръка и накрая ритуала на варене в малка стомничка с тясно гърло. Всичко е прясно, прави се на момента пред очите на клиента. Отпиваш и мммм, какъв божествен аромат... Поднесоха ни го с посладени пуканки също прясно приготвени. Голямо удоволствие за феновете на ободряващата напитка. Coffe_cerem025f.jpg Обяд в малко, селско ресторанче, хапваме инджера с широ. В темата на 3-та страница съм писала какво представлява типичния етиопски хляб.Инджерата се съчетава прекрасно с етиопска бира, която се оказа много, много добра. А широто е лютооооо. Важна особеност на етиопския хляб - ядеш, но не качваш килограми. Нашият гид в долината Омо - Фитрету ми предложи да започнем съвместен бизнес, ресторант с етиопска кухня в София. Хммм... Желаещи за бъдещи клиенти? Injera026b.jpg Супер скъпо ли е там. Икакво е това инджерата. приятно прекарване 1
Tedy Публикувано: 25 април, 2016 Автор Публикувано: 25 април, 2016 Защото когато трябва да ядеш месо, си го хващаш на собствен ход Неслучайно етиопците са сред най-добрите маратонци. Не е така, етиопците и племената се хранят с козе месо, което не се налага да ловуват, защото им е подръка в стадото. Самата инджера няма глутен и според мен се приготвя с квас, няма и ГМО. Големите разстояния и липсата на коли е по-скоро причината да са тънки и издръжливи на бягане и вървене. Инджера: Така се нарича местния хляб, който изглежда като голяма палачинка. Приготвя се от ендемичната за Етиопия и Еритрея житна култура теф. Обърква се смес, която престоява 3, 4 дена, след което се пече на нещо като сач, покрит отгоре с капак, задължително на огън. На вкус е леко кисел и върви отлично със салата. Икакво е това инджерата. Ако се интересуваш от цените на екскурзията, написани са на предната страница. П.П. Много е досадно, че не мога да си редактирам поста и да си поправям пропуснатите в бързината букви. 3
Иван Попов Публикувано: 25 април, 2016 Публикувано: 25 април, 2016 Не е така, етиопците и племената се хранят с козе месо, което не се налага да ловуват, защото им е подръка в стадото. Самата инджера няма глутен и според мен се приготвя с квас, няма и ГМО. Големите разстояния и липсата на коли е по-скоро причината да са тънки и издръжливи на бягане и вървене. Инджера: Така се нарича местния хляб, който изглежда като голяма палачинка. Приготвя се от ендемичната за Етиопия и Еритрея житна култура теф. Обърква се смес, която престоява 3, 4 дена, след което се пече на нещо като сач, покрит отгоре с капак, задължително на огън. На вкус е леко кисел и върви отлично със салата. Ако се интересуваш от цените на екскурзията, написани са на предната страница. П.П. Много е досадно, че не мога да си редактирам поста и да си поправям пропуснатите в бързината букви. Споко всичко се разбира. Не се притеснявай
Asterisk Публикувано: 2 май, 2016 Публикувано: 2 май, 2016 Арборе. Arbore009b.jpg Теди, имат ли обяснение за методите за разкрасяване (тези гердани от топчета) - по какви поводи ги слагат или е непрекъснато. Имат ли някакви особени ритуали? Етиопия води: http://howafrica.com/ethiopia-rated-1st-religious-country-world/?utm_source=dlvr.it&utm_medium=facebook 1
Tedy Публикувано: 2 май, 2016 Автор Публикувано: 2 май, 2016 Теди, имат ли обяснение за методите за разкрасяване (тези гердани от топчета) - по какви поводи ги слагат или е непрекъснато. Имат ли някакви особени ритуали? Носят ги постоянно. При племената украсата се различава и е един от отличителните белези за разпознаване. Не се учудвам на първото място, етиопците наистина са много религиозни. 1
Tedy Публикувано: 6 юни, 2016 Автор Публикувано: 6 юни, 2016 По пътя на солта в пустинята Данакил. Разположена е в центъра на Афарската падина, 120 м под морското равнище. Изключително негостоприемна като климат. Характерна особеност са черните вкаменени образувания от лава, димящи вулканични кратери, геотермални източници и серни полета. Пустинята Данакил е едно от най-горещите места на земята, със средна дневна температура от прибл. 27 ° C, често надвишаваща повече от 50 ° C, а понякога дори и 60 ° C. Ние успяхме да видим от всичко - напуканата от сол земя, вулкана Арта Але, серните полета Далол и местното племе афари. Та за пътя на солта. Първите впечатления изплуваха в смарангясалия от жега и прахоляк въздух под формата на кервани с камили. Имате ли идея с какво достойство се движат тези животни, бавно и славно, понесли самарите пълни с храна в посока солните мини. Времето не съществува, превръща се в абстрактно понятие без смисъл. Керваните пътуват 1 седмица в едната посока, после още една обратно пълни с блокчета сол, после се връщат и така в безкраен кръговрат от незнайно колко години. И изглеждат така, сякаш ще продължат поне до края на света. Е, не съвсем, защото вече има построено шосе, което за момента се използва от туристите. Може би е въпрос на време да започнат да превозват солта по съвременен начин - с коли. Ние имахме късмет и видяхме керваните. Радост голяма. На първата снимка празните кервани, които се движат от района на Макеле до солните мини. Всъщност превозват храна в тази посока. Керван натоварен с блокчета сол и току поел по едноседмичния маршрут до фабриката за сол. 20
slujitel Публикувано: 30 април, 2017 Публикувано: 30 април, 2017 На 7.06.2016 г. в 0:19, Tedy каза: По пътя на солта в пустинята Данакил. Разположена е в центъра на Афарската падина, 120 м под морското равнище. Изключително негостоприемна като климат. Характерна особеност са черните вкаменени образувания от лава, димящи вулканични кратери, геотермални източници и серни полета. Пустинята Данакил е едно от най-горещите места на земята, със средна дневна температура от прибл. 27 ° C, често надвишаваща повече от 50 ° C, а понякога дори и 60 ° C. Ние успяхме да видим от всичко - напуканата от сол земя, вулкана Арта Але, серните полета Далол и местното племе афари. Та за пътя на солта. Първите впечатления изплуваха в смарангясалия от жега и прахоляк въздух под формата на кервани с камили. Имате ли идея с какво достойство се движат тези животни, бавно и славно, понесли самарите пълни с храна в посока солните мини. Времето не съществува, превръща се в абстрактно понятие без смисъл. Керваните пътуват 1 седмица в едната посока, после още една обратно пълни с блокчета сол, после се връщат и така в безкраен кръговрат от незнайно колко години. И изглеждат така, сякаш ще продължат поне до края на света. Е, не съвсем, защото вече има построено шосе, което за момента се използва от туристите. Може би е въпрос на време да започнат да превозват солта по съвременен начин - с коли. Ние имахме късмет и видяхме керваните. Радост голяма. На първата снимка празните кервани, които се движат от района на Макеле до солните мини. Всъщност превозват храна в тази посока. Керван натоварен с блокчета сол и току поел по едноседмичния маршрут до фабриката за сол. Теди, искаха ли ви ваксина за жълта треска? 1
Tedy Публикувано: 30 април, 2017 Автор Публикувано: 30 април, 2017 преди 51 минути , slujitel каза: Теди, искаха ли ви ваксина за жълта треска? Slujitel, нямам спомен някъде да са искали. Ние си направихме по наше желание, защото в близките години планираме държави в Африка и Южна Америка. Бяхме приложили жълтата книжка при документите за виза.
slujitel Публикувано: 30 април, 2017 Публикувано: 30 април, 2017 (редактирано) преди 12 минути , Tedy каза: Slujitel, нямам спомен някъде да са искали. Ние си направихме по наше желание, защото в близките години планираме държави в Африка и Южна Америка. Бяхме приложили жълтата книжка при документите за виза. Има ли я като условие за визата? Редактирано 30 април, 2017 от slujitel
Tedy Публикувано: 30 април, 2017 Автор Публикувано: 30 април, 2017 Ето това се мъчих да си спомня и не съм сигурна. Трябва да влезеш в сайта им и да видиш документите. Май не искаха, но да не те заблудя. 1
neuromancer Публикувано: 30 април, 2017 Публикувано: 30 април, 2017 преди 10 минути , slujitel каза: Има ли я като условие за визата? Погледни във форума за визи, голямата тема с таблицата, връзката към Timatic, там ги има тия неща. 1
slujitel Публикувано: 18 юни, 2017 Публикувано: 18 юни, 2017 На 30.04.2017 г. в 13:21, Tedy каза: Ето това се мъчих да си спомня и не съм сигурна. Трябва да влезеш в сайта им и да видиш документите. Май не искаха, но да не те заблудя. Разбрах, че в северната част няма малария, а как стои въпроса с комарите като цяло, имаше ли?
Tedy Публикувано: 18 юни, 2017 Автор Публикувано: 18 юни, 2017 Нямаше, даже и долу на юг. Това през февруари.
slujitel Публикувано: 18 юни, 2017 Публикувано: 18 юни, 2017 преди 6 минути , Tedy каза: Нямаше, даже и долу на юг. Това през февруари. мерси, и ние сме през февруари
SLX Публикувано: 18 юни, 2017 Публикувано: 18 юни, 2017 Извънредното положение, обявено през октомври миналата година засяга ли по някакъв начин посещенията при племената, според вас?
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега