bori Публикувано: 14 април, 2014 Публикувано: 14 април, 2014 Някои хора могат да се забавляват и без да пият, а аз мога да пия и без да се забавлявам. 2
georgiev Публикувано: 14 април, 2014 Публикувано: 14 април, 2014 (редактирано) Още един брадат:Шефът води в офиса трима чужденци и казва на секретарката:- Aни, направи кафета за тия тримата педераси!Единия се обажда:- Двама педераси, аз съм преводачът. _____________________________________ Истанбул. Къща край Босфора. Мустакат турчин намръщен пие шербет. Идва жена му ...- Какво има, ефенди?- Седни - строго казва мъжа. - Имам една лоша и една добра новина. Почвам с лошата - Хасан, нашият син, станал гей.- Вай Аллах, к'во е туй?- Гьотверен, ма ... - Вай, вай... А добрата новина - със свито сърце пита жената.- Станал Мис Истанбул ... Редактирано 14 април, 2014 от georgiev 5
Zaro Публикувано: 17 април, 2014 Публикувано: 17 април, 2014 Стара българска мъдрост - ако си ял кренвирш, значи си опитал от всичко. 6
Petkan Публикувано: 18 април, 2014 Публикувано: 18 април, 2014 - Докторе, боли ме г*за. - Къде по-точно? - Около входа. - Моето момче, докато продължаваш да го смяташ за "вход", все така ще те боли. 7
Гергана Пенина Публикувано: 18 април, 2014 Публикувано: 18 април, 2014 -Извините, Иванушка дома?-Дома. Занят.-А чем занят?-Красит яйца.-Ах, кокет! 12
bori Публикувано: 22 април, 2014 Публикувано: 22 април, 2014 -Майко, пристигнахМ: typing...-Пътувах нормалноМ: typing...-Ти как си?М: typing... -Добре ли си?М: sine stigna li? 9
NikolaiRG Публикувано: 22 април, 2014 Публикувано: 22 април, 2014 Не знам дали е за тази тема, но днес ми се случи нещо любопитно. Както знаете, Уизеър спряха полетите от месец май 2014 г. до Киев и изискването е документите да се изпратят на хартия по пощата до централата на украинския клон. Отивам с всички документи в пощата, попълвам адреса на плика, на кирилица, за да по-разбираемо за местните и пощаджийката ме попита: А как ще разберат какво сте написали, след като е на кирилица? Наложи се да обяснявам, че там ползват кирилицата в техния език. Тя се почуди, почуди и накрая като че ли ми повярва, но все пак с недоверие ми пусна писмото. А преди това направо ми връчи бланка за обратна разписка за България и не ме попита закъде ще бъде, та се наложи да преписва данните на бланката за чужбина. Всеки път си мисля, че нищо не може да ме изненада, но тъпотата е изобретателна и винаги намира с какво да го направи. 2
bori Публикувано: 23 април, 2014 Публикувано: 23 април, 2014 Когато Александър Бел открил телефона, видял че има две пропуснати повиквания от Чък Норис и съобщение за неплатена фактура от М-тел. 8
SeeKnDestroY Публикувано: 23 април, 2014 Публикувано: 23 април, 2014 (редактирано) Покрай случката на NikolaiRG малко офф, че се сетих как преди няколко месеца бях си поръчал скрийн протектор за таблета от UK и на коравия плик (бяха използвали с една картонена, твърда страна) пишеше на английски да не се прегъва/сгъва, ама т.к. не успели да го сложат в кутията го прегънали, та ходих да се разправям и викат "ами ние английски не знаем" и добре че продавачът беше разбран, та отново прати... 6-7 паунда беше. Братче... не може да не знаят изрази/думи, които ги срещат десетки пъти на ден, та най-вероятно не гледат/четат (дано е т'ва). Редактирано 23 април, 2014 от SeeKnDestroY 1
stanimir Публикувано: 23 април, 2014 Публикувано: 23 април, 2014 Надявам се да не мине за политика ...мисля не показва пристрастия. 3
Тони Публикувано: 25 април, 2014 Публикувано: 25 април, 2014 Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода. Както се полага дойдоха работници, изкопаха с булдозер двуметрова яма, потърсиха тръбите, но не ги намериха. Известно време озадаченият пролетариат надничаше в ямата, изказаха се различни предположения, всички огорчено плюха в ямата и единодушно решиха да преустановят с археологията до утре. Същия ден, късно вечерта, един мой познат - бай Стамат се прибираше у дома и понеже уличното осветление отдавна се беше превърнало в избледнял атавизъм, се изхитри да се бухне в ямата… Когато дойде на себе си, бай Стамат поиска да излезе на свобода, да се рее в полето, свободен като вятъра, но претърпя неуспех. Тогава започна да вика, така както се полага да се вика при падане в яма. Вие знаете тези думи, аз няма да ви ги изреждам. При звука на омайната родна реч съседите се събудиха, заизлизаха на балконите – всекиму се искаше да установи източника на тирадите. Живо същество, попаднало в яма, винаги предизвиква интерес у себеподобните: как ще се измъкне пък тоя, все-пак. А ако въпросното същество е в състояние да реди сложни съставни псувни с подчинени определителни – от това шоуто само печели. После от блока излезе автомонтьорът Гого , подаде на многострадалния Стамат ръка за опора и взаимопомощ. Стамата се вкопчи в тази ненадейна възможност и… събори пишман спасителя върху себе си. Сега вече и двамата издигнаха глас в неописуем дует, простиращ се доста извън ортодоксалните представи за нотна стълбица. Бай Стамат обвиняваше Гого в липса на устойчивост и фундамент, а автомонтьорът от своя страна, изказваше някои съмнения в легитимната наследственост на опонента. После двамата прехвърлиха словесния огън върху хипотетичния индивид, със съвсем нехипотетична сексуална определеност, различна от общоприетата сред представителите на неговия пол - виновника за ямата. Обединени пред лицето на общия враг, двамата герои намериха начин един през друг с бутане и пръхтене да се изкатерят отново на повърхността на планетата. Кибиците по балконите се прибраха със смътно усещане за неосъществена драма. На следващия ден в ранния следобед около блока се появиха работниците с булдозера. Оказа се, че вчера са копали на грешно място, от което логически се изясни защо не са намерили нищо. Ямата в двора беше запълнена обратно и беше изкопана нова, този път от другата страна на улицата. На дълбочина към метър и половина започнаха да се появяват първите признаци на погребана цивилизация, по-точно телефонен кабел. Естествено, кабелът даде фира още преди да го забележат. След кратко обсъждане на възникналата ситуация бе взето единодушно решение да се спре на достигнатото ниво и всички да се прибират. Работният ден беше свършил, а отговорни решения се взимат на свежа глава. По-нататък се досещате, нали? Късно вечерта бай Стамат се прибираше вкъщи. Ветеранът помнеше, че в двора на блока в земната кора зее двуметрова пробойна и реши да заобиколи опасността откъм улицата. Същата сутрин, като излизаше от блока, ямата на двора си беше там, а отсреща такава нямаше. Горкият не подозираше, че в негово отсъствие работниците подло са разменили местата на ямите. Той падна в дупката и набара скъсания кабел, вкопчвайки се в него като удавник в греда. Ако някой не знае, при повикване, напрежението в телефонните линии достига 110 волта и в този факт се крие ключът към разгадката на тайната, защо телефонните техници не обичат да оголват кабелите със зъби. Така се случи, че точно в тоя момент някой отчаяно търсеше някого по телефона във въпросния блок. 110 –волтовият призив бе приет от съвсем страничния в тези отношения бай Стамат. След кратък, но съдържателен коментар, състоящ се предимно от глаголни форми, се оказа, че бай Стамат не се нуждае от никакъв автомонтьор, за да изхвърчи от ямата. Получил праволинеен заряд бодрост, той с един скок удържа убедителна победа над гравитацията. А горе, от висотата на новото си положение, нашият герой отправи такова витиевато проклятие върху „археолозите“, че самият Тутанхамон би умрял от завист още веднъж. Целия останал път до дома бай Стамат пролази, подпрян с една ръка на стената на блока, подозрително опипвайки всеки сантиметър от околната топография. Даже във входа той опипа всяко стъпало, преди да стъпи върху него – вече не беше уверен в нищо. Или беше неуверен във всичко… Както и да е. На следващата сутрин, веднага след като се наобядваха, при блок номер 3 на Юндолска се върнаха работниците. Завтекоха се да зариват вчерашната яма, но в нея неочаквано се оказаха няколко навъсени техници от близката телефонна централа. Много разсърдени. Получи се конфликт, техниците посъветваха работниците да си търсят тръбите на едно друго място, недалече от фалопиевите такива. Пролетариатът чак толкова далече не отиде, просто изкопа още един ров на няколко метра вляво от предишния. Този път тръбите се намериха. Работягите се зарадваха, поувлякоха се и прокопаха окоп, като при обсадата на Плевен. Замина целият тротоар и част от шосето. Естествено всичко се наводни за минути. За удобство на преминаващите веднага бе конструиран мост, състоящ се от три нерендосани кофражни дъски с произволна дължина. Отдолу, под дъските, се плискаше Суецкият канал. А както обикновено, късно вечерта бай Стамат се прибираше у дома. Освен тектоничните промени пред блока, денят се характеризираше и със сериозни промени в социалната сфера на вида сапиенс. Иначе казано, беше Свети Паралей и бай Стамат беше взел заплата. Част от сумата веднага беше похарчена за три двестаграмки Заралийска мастика, редена салата, четворка кебапчета и три бири с чипс, които за по-сигурно бай Стамат носеше към къщи в себе си…вътреутробно, така да се каже. Поради тази причина Стамата се прибираше по-късно тая вечер, в часа, когато всичките котки са черни. Внезапно на лунната светлина пред него зейна окоп. Ако това се беше случило по-рано, бай Стамат без колебание щеше да се изтъркаля в него. Но днес всичките негови чувства бяха изострени, той беше наясно с коварството на тръботърсачите и беше морално готов за окопи. Бай Стамат мина по дъсчения мост с грацията на мис Вселена по подиума, само че небръсната и с характерен анасонен дъх. От другата страна на моста той отправи едно ехидно: „Да ве разроват анадолците и къртиците му неедни!“ и с втората крачка се бухна в телефонния ров… Когато мъдрият цар Соломон е казал: „Гордостта предхожда падението“ е имал предвид точно бай Стамат . Персонално. Въпреки, че костно-мускулната система на нашия герой бе вече добила известна гъвкавост и рутина вследствие предишните падания , тройният аксел, който той извъртя, си беше чиста авантюра и завърши с фрактура на лявата подбедрица и всички произтичащи от това здравноосигурителни злини. Само след няколко секунди за поредното приключение научи целият блок. По балконите заизлизаха заинтригувани съседи. По отделни словосъчетания и характерни звуци, скоро им се удаде да проумеят същината на събитието и да извикат бърза помощ. Докато помощта бързо идваше към блок номер 3, бай Стамат успя да обогати българския език с шест нови отглаголни прилагателни и да постави в 11 различни синтактични позиции съществителното „яма“. В експресивния му изказ за кратко си дадоха среща глобални теми, касаещи правото на сексуално самоопределение на всеки индивид, както и някои регионални теми с външнополитически характер, а именно съвместни действия с представители на анадолската общност в южната ни съседка. Пристигналият екип на спешна помощ освети детайлно ямата с фенерчета, а коментарите се ограничиха до мнения колко ниско може да падне човек. Бай Стамат беше изваден от ямата и красиво оформен с гипс. Следващите два месеца нашият ветеран със своите бели овални форми удивително напомняше скулптура на художник-модернист със широкоскроени представи за човешката анатомия. Първата седмица много му се искаше да се напие, следващите – да се почеше. Оставен на спокойствие и екстензия организмът му бързо възстанови предишните си параметри /донякъде/. Когато го изписаха, Стамат извърши бленуваните мероприятия в обратен ред – чеса се около 90 минути след това се напи. Пролежаното време трябваше да се навакса. А следващата неделя, в блок 7, намиращ се от другата страна на“Юндолска“, внезапно спря питейната вода. Дойдоха с булдозер да търсят тръбите. Не ги намериха… 7
Тони Публикувано: 25 април, 2014 Публикувано: 25 април, 2014 Вдигат Иванчо в час по география:- С кои държави граничи Русия?- Този месец ли? 6
Elena Публикувано: 25 април, 2014 Публикувано: 25 април, 2014 Преди много години най-тъпата маймуна така и не успяла да се научи да се катери по дърветата. Так започва историята на човечеството... 9
Iva_a Публикувано: 25 април, 2014 Публикувано: 25 април, 2014 Тази история започва с това, че в блок номер 3 на улица “Юндолска“ внезапно спря питейната вода. Както се полага дойдоха работници, изкопаха с булдозер двуметрова яма, потърсиха тръбите, но не ги намериха. Известно време озадаченият пролетариат надничаше в ямата, изказаха се различни предположения, всички огорчено плюха в ямата и единодушно решиха да преустановят с археологията до утре. Същия ден, късно вечерта, един мой познат - бай Стамат се прибираше у дома и понеже уличното осветление отдавна се беше превърнало в избледнял атавизъм, се изхитри да се бухне в ямата… Когато дойде на себе си, бай Стамат поиска да излезе на свобода, да се рее в полето, свободен като вятъра, но претърпя неуспех. Тогава започна да вика, така както се полага да се вика при падане в яма. Вие знаете тези думи, аз няма да ви ги изреждам. При звука на омайната родна реч съседите се събудиха, заизлизаха на балконите – всекиму се искаше да установи източника на тирадите. Живо същество, попаднало в яма, винаги предизвиква интерес у себеподобните: как ще се измъкне пък тоя, все-пак. А ако въпросното същество е в състояние да реди сложни съставни псувни с подчинени определителни – от това шоуто само печели. После от блока излезе автомонтьорът Гого , подаде на многострадалния Стамат ръка за опора и взаимопомощ. Стамата се вкопчи в тази ненадейна възможност и… събори пишман спасителя върху себе си. Сега вече и двамата издигнаха глас в неописуем дует, простиращ се доста извън ортодоксалните представи за нотна стълбица. Бай Стамат обвиняваше Гого в липса на устойчивост и фундамент, а автомонтьорът от своя страна, изказваше някои съмнения в легитимната наследственост на опонента. После двамата прехвърлиха словесния огън върху хипотетичния индивид, със съвсем нехипотетична сексуална определеност, различна от общоприетата сред представителите на неговия пол - виновника за ямата. Обединени пред лицето на общия враг, двамата герои намериха начин един през друг с бутане и пръхтене да се изкатерят отново на повърхността на планетата. Кибиците по балконите се прибраха със смътно усещане за неосъществена драма. На следващия ден в ранния следобед около блока се появиха работниците с булдозера. Оказа се, че вчера са копали на грешно място, от което логически се изясни защо не са намерили нищо. Ямата в двора беше запълнена обратно и беше изкопана нова, този път от другата страна на улицата. На дълбочина към метър и половина започнаха да се появяват първите признаци на погребана цивилизация, по-точно телефонен кабел. Естествено, кабелът даде фира още преди да го забележат. След кратко обсъждане на възникналата ситуация бе взето единодушно решение да се спре на достигнатото ниво и всички да се прибират. Работният ден беше свършил, а отговорни решения се взимат на свежа глава. По-нататък се досещате, нали? Късно вечерта бай Стамат се прибираше вкъщи. Ветеранът помнеше, че в двора на блока в земната кора зее двуметрова пробойна и реши да заобиколи опасността откъм улицата. Същата сутрин, като излизаше от блока, ямата на двора си беше там, а отсреща такава нямаше. Горкият не подозираше, че в негово отсъствие работниците подло са разменили местата на ямите. Той падна в дупката и набара скъсания кабел, вкопчвайки се в него като удавник в греда. Ако някой не знае, при повикване, напрежението в телефонните линии достига 110 волта и в този факт се крие ключът към разгадката на тайната, защо телефонните техници не обичат да оголват кабелите със зъби. Така се случи, че точно в тоя момент някой отчаяно търсеше някого по телефона във въпросния блок. 110 –волтовият призив бе приет от съвсем страничния в тези отношения бай Стамат. След кратък, но съдържателен коментар, състоящ се предимно от глаголни форми, се оказа, че бай Стамат не се нуждае от никакъв автомонтьор, за да изхвърчи от ямата. Получил праволинеен заряд бодрост, той с един скок удържа убедителна победа над гравитацията. А горе, от висотата на новото си положение, нашият герой отправи такова витиевато проклятие върху „археолозите“, че самият Тутанхамон би умрял от завист още веднъж. Целия останал път до дома бай Стамат пролази, подпрян с една ръка на стената на блока, подозрително опипвайки всеки сантиметър от околната топография. Даже във входа той опипа всяко стъпало, преди да стъпи върху него – вече не беше уверен в нищо. Или беше неуверен във всичко… Както и да е. На следващата сутрин, веднага след като се наобядваха, при блок номер 3 на Юндолска се върнаха работниците. Завтекоха се да зариват вчерашната яма, но в нея неочаквано се оказаха няколко навъсени техници от близката телефонна централа. Много разсърдени. Получи се конфликт, техниците посъветваха работниците да си търсят тръбите на едно друго място, недалече от фалопиевите такива. Пролетариатът чак толкова далече не отиде, просто изкопа още един ров на няколко метра вляво от предишния. Този път тръбите се намериха. Работягите се зарадваха, поувлякоха се и прокопаха окоп, като при обсадата на Плевен. Замина целият тротоар и част от шосето. Естествено всичко се наводни за минути. За удобство на преминаващите веднага бе конструиран мост, състоящ се от три нерендосани кофражни дъски с произволна дължина. Отдолу, под дъските, се плискаше Суецкият канал. А както обикновено, късно вечерта бай Стамат се прибираше у дома. Освен тектоничните промени пред блока, денят се характеризираше и със сериозни промени в социалната сфера на вида сапиенс. Иначе казано, беше Свети Паралей и бай Стамат беше взел заплата. Част от сумата веднага беше похарчена за три двестаграмки Заралийска мастика, редена салата, четворка кебапчета и три бири с чипс, които за по-сигурно бай Стамат носеше към къщи в себе си…вътреутробно, така да се каже. Поради тази причина Стамата се прибираше по-късно тая вечер, в часа, когато всичките котки са черни. Внезапно на лунната светлина пред него зейна окоп. Ако това се беше случило по-рано, бай Стамат без колебание щеше да се изтъркаля в него. Но днес всичките негови чувства бяха изострени, той беше наясно с коварството на тръботърсачите и беше морално готов за окопи. Бай Стамат мина по дъсчения мост с грацията на мис Вселена по подиума, само че небръсната и с характерен анасонен дъх. От другата страна на моста той отправи едно ехидно: „Да ве разроват анадолците и къртиците му неедни!“ и с втората крачка се бухна в телефонния ров… Когато мъдрият цар Соломон е казал: „Гордостта предхожда падението“ е имал предвид точно бай Стамат . Персонално. Въпреки, че костно-мускулната система на нашия герой бе вече добила известна гъвкавост и рутина вследствие предишните падания , тройният аксел, който той извъртя, си беше чиста авантюра и завърши с фрактура на лявата подбедрица и всички произтичащи от това здравноосигурителни злини. Само след няколко секунди за поредното приключение научи целият блок. По балконите заизлизаха заинтригувани съседи. По отделни словосъчетания и характерни звуци, скоро им се удаде да проумеят същината на събитието и да извикат бърза помощ. Докато помощта бързо идваше към блок номер 3, бай Стамат успя да обогати българския език с шест нови отглаголни прилагателни и да постави в 11 различни синтактични позиции съществителното „яма“. В експресивния му изказ за кратко си дадоха среща глобални теми, касаещи правото на сексуално самоопределение на всеки индивид, както и някои регионални теми с външнополитически характер, а именно съвместни действия с представители на анадолската общност в южната ни съседка. Пристигналият екип на спешна помощ освети детайлно ямата с фенерчета, а коментарите се ограничиха до мнения колко ниско може да падне човек. Бай Стамат беше изваден от ямата и красиво оформен с гипс. Следващите два месеца нашият ветеран със своите бели овални форми удивително напомняше скулптура на художник-модернист със широкоскроени представи за човешката анатомия. Първата седмица много му се искаше да се напие, следващите – да се почеше. Оставен на спокойствие и екстензия организмът му бързо възстанови предишните си параметри /донякъде/. Когато го изписаха, Стамат извърши бленуваните мероприятия в обратен ред – чеса се около 90 минути след това се напи. Пролежаното време трябваше да се навакса. А следващата неделя, в блок 7, намиращ се от другата страна на“Юндолска“, внезапно спря питейната вода. Дойдоха с булдозер да търсят тръбите. Не ги намериха… Развесели ме
Lindt Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 Не успях да открия по-подходяща тема : http://www.buzzfeed.com/daves4/gifs-that-will-teach-you-a-damn-thing-for-once-in-your-li 7
Lindt Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 Ако живеех преди 75 години, очевидно щях да съм свикнала с отвратени погледи от мъжете. http://www.obekti.bg/chovek/13012-12-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-75-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 1
Брани Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 Ако живеех преди 75 години, очевидно щях да съм свикнала с отвратени погледи от мъжете. http://www.obekti.bg/chovek/13012-12-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-75-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8 Имало е ред, дисциплина и добри порядки през 30те ... А не като сега - разпасана работа, еманципация и други подобни опасни идеи ... 3
Lindt Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 Имало е ред, дисциплина и добри порядки през 30те ... А не като сега - разпасана работа, еманципация и други подобни опасни идеи ... Да, прав си и смятам мнението ти за най-важно. Обаче какво се прави в кола, ако не се оглеждаш в огледалото? 1
Брани Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 Да, прав си и смятам мнението ти за най-важно. Обаче какво се прави в кола, ако не се оглеждаш в огледалото? Гледа се през прозореца, слуша се музика, не се досажда. Дори може да се шофира ... 1
Брани Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 В кухнята тъщата прави кюфтета.Малкото коте идва при нея и си проси месце: - Мяу, мяу! Тъщата го рита с крак: - Марш! Котето пак идва и пак: - Мяу, мяу! - Махай се, бе! - ядосано го подритва тя пак. В кухнята влиза зетят. Тъщата: - Зетко, направила съм ти кюфтенца! Зетят сяда на масата. Тъщата му пълни чинията, а котето пак идва и се подмилква на зетя. Той: - На, коте, хапни си малко! Котето хапва парче от кюфтето и пада на пода. Зетят на тъщата: - Ах,тиии, гадинооооо!!! Намислила си да ме отровиш, а!!! И й забива такова такова яко кроше, че тъщата отлита в ъгъла. - Yesss!! Ще риташ, а! - отваря очи котето... 6
neuromancer Публикувано: 26 април, 2014 Публикувано: 26 април, 2014 Да, прав си и смятам мнението ти за най-важно. Обаче какво се прави в кола, ако не се оглеждаш в огледалото? Ми водиш лек интелектуален/хумористичен разговор или флирт с шофьора, за да го държиш буден и нащрек примерно 2
Препоръчани мнения