tch Публикувано: 29 август, 2017 Сподели Публикувано: 29 август, 2017 И все пак избягваш удебеленото от предишния пост. В Германия течеше до скоро обновяване на линията между Мюнхен и Берлин, така че да я направят за скорости от 300км/ч. За тази цел са изградени 27 тунели с обща дължина от 63 километра плюс 37 виадукти. Като увеличиш скоростта, броя на нужните съоръжения и тяхната дължина ще скочи в пъти. 1 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 29 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 29 август, 2017 преди 3 минути , tch каза: И все пак избягваш удебеленото от предишния пост. В Германия течеше до скоро обновяване на линията между Мюнхен и Берлин, така че да я направят за скорости от 300км/ч. За тази цел са изградени 27 тунели с обща дължина от 63 километра плюс 37 виадукти. Като увеличиш скоростта, броя на нужните съоръжения и тяхната дължина ще скочи в пъти. Прав си, че е по скъпо да се направи по права линия, но едно е да направиш мост, който да издъжа влак тежащ 380 тона, а съвсем друго е да пракараш тръба която трябва да издържа капсула от примерно 5-10 тона. Силата и цената на конструкцията много зависи от това какви тежести трябва да издържа. Връзка към коментар
Ilian359 Публикувано: 30 август, 2017 Сподели Публикувано: 30 август, 2017 Тези 380 тона са ти някакъв основен довод без съществен смисъл. Толкова може да е някоя гарнитура, но инфраструктура се строи не за конкретен модел подвижен състав, а за пределно колоосно натоварване. Един влак може да е 1500 тона, но тази тежест ще е разпределена по цялата му дължина, като в една точка тя няма да надвишава 25 тона. За енергията, необходима за задвижване на "380 тона" също може да споменем, че при съвременния подвижен състав голяма част от нея ще се върне в мрежата чрез рекуперация. На практика основният разход на енергия е за преодоляване силата на триене (пропорционална на скоростта), а не за задвижване и спиране. И още нещо - най-скъпото във високоскоростните железници е изграждането на максимално права инфраструктура. Този проблем ще го има и при Hyperloop. Изобщо, в желанието си да подкрепиш бъдещата технология (лошо няма), се престараваш да очерняш съществуващата, базирайки се на неверни разсъждения. 2 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 31 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 август, 2017 (редактирано) преди 8 часа, Ilian359 каза: Тези 380 тона са ти някакъв основен довод без съществен смисъл. Толкова може да е някоя гарнитура, но инфраструктура се строи не за конкретен модел подвижен състав, а за пределно колоосно натоварване. Един влак може да е 1500 тона, но тази тежест ще е разпределена по цялата му дължина, като в една точка тя няма да надвишава 25 тона. За енергията, необходима за задвижване на "380 тона" също може да споменем, че при съвременния подвижен състав голяма част от нея ще се върне в мрежата чрез рекуперация. На практика основният разход на енергия е за преодоляване силата на триене (пропорционална на скоростта), а не за задвижване и спиране. И още нещо - най-скъпото във високоскоростните железници е изграждането на максимално права инфраструктура. Този проблем ще го има и при Hyperloop. Изобщо, в желанието си да подкрепиш бъдещата технология (лошо няма), се престараваш да очерняш съществуващата, базирайки се на неверни разсъждения. От части си прав в някои неща, но те не оборват тезата ми и целта ми не е да “очерням“ някаква технология, а да направя обективен анализ до колкото знанията и възможностите ми позволяват. Когато един влак тежащ 380 тона минава през мост, този мост трябва да издържи цялата тежест на тези 380 тона. Когато един влак завива с 200-300 километра в час, центобежните сили на тези 380 тона действат върху къса отсечка на линията и релсите и основата и трябва да издържат на натиска на цялата композиция. Що се отнася до разпределението на тежестта между осите, същото се отнася и за капулата на Hyperloop, която не тежи с цялата си тежест в една малка точка, а е равномерно разпределена върху магнитите на които “виси“. Както и да го смяташ една капсула на Hyperloop превозваща примерно 10 души и един контейнер стока със сигурност няма да изискват толкова яка инфраструктура, както една композиция тежаща 380 тона. Разликата ще е в много пъти въпреки цялата условност на сметките и разликата в дължината на капсулата и влака. Обсъждахме вече, че основният разход за енергия е при триенето. Тежестта на влака има значение при триенето с релсите. При 380 тона триенето е огромно и съответно разходът за енергия при преодоляване на това триене е огромно, като този разход го има не само при тръгване, а постоянно. Hyperloop левитира на постоянни магнити, което позволява разходите за “триене“ между капсулата и “релсите“ да са нулеви. Ако един влак от 380 тона можеше да левитира на постоянни магнити, вероятно дори един човек с бутане би могъл да задвижи цялата композиция. Другото триене е между композицията и въздуха. Колкото по голяма е скоростта, толкова по голямо е това триене, като нуждата от енергия за преодоляване на триенето се увеличава експоненциално със скоростта и в един момент икономически става абсолютно неизгодно да харчим толкова енергия за придвижване. При скоростните влакове този ефект се опитва да се намалява с аеродинамична форма и по дълги композиции (съпротивлението с въдуха на влак с един вагон е близо същото, като на композиция с много вагони и превозваща 800 души). Аеродинамичната форма обаче също има своите граници, а по дългите композиции, правят по трудно осъществяване на гъвкаво разписание, защото рядко трябва да тръгват големи влакове, а не често, малки. При hyperloop няма да има нито съпротивление с въздуха, нито съпротивление с релсите и това може да позволи разходите за придвижване на капсулта да са минимални. Както беше обяснено в едно от горните интервюта, целта е капсулата да се ускорява в продължение на 30 километра до над 1200 км/ч и от там с нулево използване на енергия да може да се движи още стотици километри по инерция. При спиране част от енергията използвана за ускорение може да се върне отново в системата и целият разход за енергията на Hyperloop ще бъде загубата на енергия която се реализира между разхода за ускорение и спечелената енергия от спиране на капсулата. Имаше изчисления, че ако върху тръбите на hyperloop се фотоволтаични панели, системата ще произвежда много повече енергия от колкото има нужда за задвижване на капсулите. Редактирано 31 август, 2017 от Topfly Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 31 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 август, 2017 (редактирано) Ето малко информация от Investopedia за икономическите параметри на Hyperloop и високоскоростните влакове: " Economics Undertaking a project like the proposed Hyperloop can be a large financial burden. It is already anticipated that the 350-mile trip between Los Angeles and San Francisco will cost $20 each way. However to build the extravagant tube system, Musk estimates it costs will be between $6 billion and $7.5 billion. His $6 billion estimate is for two one way tubes and 40 capsules with no cargo space, while the higher end of the estimate would carry cargo. With tubes departing every 30 seconds and carrying 28 passengers each, a single tube would be able to transport 7.4 million people per year. By simple multiplication, the proposed two-tube structure could carry roughly 15 million people per year. At $20 per ride and an estimated 15 million trips per year, the Hyperloop would have the potential to gross $300 million in annual revenue. A majority of the costs associated with putting the Hyperloop into production are driven by the construction of each tube. With an approximately 380 miles separating the two cities, the tube is estimated to cost $5.4 billion. A majority of the $5.4 billion can be broken down into construction, solar panels, batteries, permits, and land. The remaining $560 million would cover the costs of constructing 40 capsules. As the Hyperloop moves closer toward becoming a reality, an agreement has allowed the company to build a five-mile test strip with construction costs expected to reach $100 million. California High Speed Rail Delayed for the past few years, California recently broke ground on one the largest high speed railway systems. Designed to travel between Los Angeles and San Francisco, the costs of construction are estimated at $68 billion. Travel time between the two cities is expected to be 2 hours and 38 minutes with speeds over 200 mph. The high speed rail is significantly faster than traveling by car but still slower than traveling by plane. An average ticket will cost $80 to $90. Besides its economic impacts, the California High Speed Rail is expected to reduce the amount of vehicular miles traveled, improve air quality, and reduce greenhouse gases. Unfortunately, the project is currently 50% below the necessary funds for completion by 2028. Assuming all estimates are correct, the costs of the California High Speed Rail make the project a greater financial burden than the Hyperloop. Read more: Hyperloop System Vs. High Speed Train: What's Best for California? (TSLA) | Investopedia http://www.investopedia.com/articles/investing/050815/elon-musks-hyperloop-economically-feasible.asp#ixzz4rJG0PHzU Follow us: Investopedia on Facebook Ако се окажат вярни сметките на Мъск Hyperloop ще е с 90% по евтин от високоскоростните влакове. Докато не се построи поне една комерсиална линия естествено винаги ще има скептици, но е факт, че до сега Мъск никога не е говорил във въздуха и всички параметри които обещаваше за Tesla и SpaceX се осъществиха в рамките на предвидения бюджет. Разбира се никой не е безгрешен и възможно при Hyperloop да греши, но аз до сега не съм прочел нито един сериозен аргумент в тази посока, който да не може лесно да се обори. Единственият сериозен аргумент с който не може да се спори е, че все още на практика никой не е осъществил пълномащабен комерсиален проект и е възможно да възникнат такива проблеми, които никой не може в момента да ги предвиди. Редактирано 31 август, 2017 от Topfly Връзка към коментар
Ilian359 Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 6 часа, Topfly каза: От части си прав в някои неща, но те не оборват тезата ми и целта ми не е да “очерням“ някаква технология, а да направя обективен анализ до колкото знанията и възможностите ми позволяват. Когато един влак тежащ 380 тона минава през мост, този мост трябва да издържи цялата тежест на тези 380 тона. Очернянето е факт. Ще го напиша с други думи: колко е дълъг 380-тонният влак, колко е дълъг мостът и колко е висок мостът? Ако мостът е 10 метра, то в даден момент на него не може да има повече от 2 оси, които ще носят 34 (2x17 за пътнически влак), а не 380 тона. Ако мостът е 100 метра, собствената му тежест ще е много по-голяма от тежестта на преминаващите по него превозни средства. По твоята логика виадуктите по магистралите са по-евтини от железопътните, защото 10 автомобила и 3 ТИР-а тежат по-малко от "380 тона". Хубаво е, че се застъпваш за нещо ново, обаче пропагандата ти е супер манипулативна и излиза извън приемливите граници. Убеден съм, че ако се разровя в архивите на немската преса, ще намеря същите хвалебствия за Maglev технологията. Немците работеха по тази технология десетилетия, пък накрая самите те не я пуснаха в експлоатация. Сега е много лесно да сочим Maglev с пръст и да обясняваме колко е нерентабилна. Ама преди 20-40 години очакванията са били съвсем различни. 1 Връзка към коментар
Брани Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 На 29.08.2017 г. в 14:47, Meidj каза: доказания клоун Мъск Само да уточним, за същия "клоун" ли става въпрос, чиято компания направи революция в космическите полети (и в момента води в класацията за успешно изпълнени орбитални мисии за 2017та година, като след нея са цели държави). А една друга негова превърна електрическите автомобили от (почти) фантастика в (сравнително) достъпна, красива и (относително) чиста алтернатива на бензиновите автомобили? Само за уточнение питам де? Просто е възможно да има двама човека с името Илон Мъск. Единият, описаният от мен, а другият "клоун" с "фантасмагории", и аз да не знам... За Хайпърлууп ще видим - ако е достатъчно сигурен, удобен и печеливш, ще се развие. Пазарната икономика почти винаги е успявала да отсее (дългосрочно) успешните изобретения от неуспешните (колкото и красиви и романтични да са те) ... 4 Връзка към коментар
tch Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 6 часа, Topfly каза: Ето малко информация от Investopedia за икономическите параметри на Hyperloop и високоскоростните влакове: А прочети ли това, което копираш. Инфраструктурата ще струва минимум 6 милиарда и ще се "избива" с годишен оборот(не печалба) от 300 милиона. Демек след 50-100 години може и да се възвърне инвестицията. Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 31 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 август, 2017 (редактирано) преди 2 часа, tch каза: А прочети ли това, което копираш. Инфраструктурата ще струва минимум 6 милиарда и ще се "избива" с годишен оборот(не печалба) от 300 милиона. Демек след 50-100 години може и да се възвърне инвестицията. В момента финасирането е супер евтино и може да вземеш дългосрочен заем с 1-2% лихва, а при по екстремни случаи дори на теб ти плащат само и само да вземеш заем Преди 2 години доходността на облигациите на фирми като Nestle беше отрицателна цък Колкото и абсурдно да звучи, инвеститорите бяха готови и номинално да губят, само парите да са им в сигурна компания като Nestle. При положение, че разходите на hyperloop ще са минимални, при сегашните разходи за финасиране 300 милиона долара биха били достатъчни за плащането на лихва, малко главница и да остава дори остава за печалба за инвеститора. Ако 6 милиарда инвестиция ти иглежда много, как се изплаяа според теб 10 пъти по висока инвестиция за високоскоростен влак? Сметките на Hyperloop са изпилени, но не изглеждат нереалистини при сегашните условия. Редактирано 31 август, 2017 от Topfly Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 31 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 2 часа, Ilian359 каза: Очернянето е факт. Ще го напиша с други думи: колко е дълъг 380-тонният влак, колко е дълъг мостът и колко е висок мостът? Ако мостът е 10 метра, то в даден момент на него не може да има повече от 2 оси, които ще носят 34 (2x17 за пътнически влак), а не 380 тона. Ако мостът е 100 метра, собствената му тежест ще е много по-голяма от тежестта на преминаващите по него превозни средства. По твоята логика виадуктите по магистралите са по-евтини от железопътните, защото 10 автомобила и 3 ТИР-а тежат по-малко от "380 тона". Хубаво е, че се застъпваш за нещо ново, обаче пропагандата ти е супер манипулативна и излиза извън приемливите граници. Убеден съм, че ако се разровя в архивите на немската преса, ще намеря същите хвалебствия за Maglev технологията. Немците работеха по тази технология десетилетия, пък накрая самите те не я пуснаха в експлоатация. Сега е много лесно да сочим Maglev с пръст и да обясняваме колко е нерентабилна. Ама преди 20-40 години очакванията са били съвсем различни. Споко, запалил си се все едно ти си акционер в TGV Тук си лафим и обсъждаме една нова технология, а не очерняме никого и не правим пропаганда за никого Намали малко темпото! Не спорим нито за политика, нито за футбол, че да има нужда толкова да се палиш Ако приемем концепцията за 28 пътника и видеото от за Дубай при което пътниците седят по двама на ред, в една капсула на Hyperloop ще има 14 реда. Ако за един ред трябва по 1 метър плюс още 5 метра за тоалетна мотор и т.н., една капула на Hyperloop ще е 20 метра или 10% от дължината на стандартните TGV-та цък 20 метра от от TGV без пътници и това е близо 40 тона! В Същото време капсулата на Hyperloop ще е супер лека, защото ще е изработена от композитни материали, няма да има тежки и мощни мотори и т.н. Според теб кой мост струва по скъпо? Моста на газопровод над Мисисипи Или този мост за влакове над Мисисипи? Връзка към коментар
Фил Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 (редактирано) Преди 1 час, Topfly каза: Според теб кой мост струва по скъпо? Моста на газопровод над Мисисипи Само ще ти кажа, че този вантовият мост с газопровода със сигурност се клати при вятър, което не е никакъв проблем, но при Hyperloop всяко нарушаване на съосността на два последователни елемента от тръбата ще е абсолютно недопустимо. Виждам, че много ти допада сравнението с продуктопроводите, обаче придвижването на живи хора със скорост от над 1000км/ч. ще бъде нещо много по-различно от транспортирането на нефт/газ. Редактирано 31 август, 2017 от Фичо 4 Връзка към коментар
Meidj Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 Абе оставете техническата част - ясно е, че е пълна фантасмагория. По ми е интересно как точно я виждате практическата полезност от осъществяването на подобен проект? Така де, погледнато от чисто магеланска/пътешественическа гледна точка. Наречете ме консервативен песимист, но по мое предубедено мнение последиците ще са катастрофални. Още по-бърз и достъпен транспорт = още по-бързо обезличаване/потуристичване на света, още по-стремглава и агресивна глобализация от най-уродливия и зловреден вид. 1 1 Връзка към коментар
tch Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 31 минути , Meidj каза: Абе оставете техническата част - ясно е, че е пълна фантасмагория. По ми е интересно как точно я виждате практическата полезност от осъществяването на подобен проект? Така де, погледнато от чисто магеланска/пътешественическа гледна точка. Наречете ме консервативен песимист, но по мое предубедено мнение последиците ще са катастрофални. Още по-бърз и достъпен транспорт = още по-бързо обезличаване/потуристичване на света, още по-стремглава и агресивна глобализация от най-уродливия и зловреден вид. Бърз транспорт се прави първо за бизнеса и логистика и чак след това за туризъм. 2 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 31 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 4 часа, Фичо каза: Само ще ти кажа, че този вантовият мост с газопровода със сигурност се клати при вятър, което не е никакъв проблем, но при Hyperloop всяко нарушаване на съосността на два последователни елемента от тръбата ще е абсолютно недопустимо. Виждам, че много ти допада сравнението с продуктопроводите, обаче придвижването на живи хора със скорост от над 1000км/ч. ще бъде нещо много по-различно от транспортирането на нефт/газ. Специално за теб ето още няколко конструкции Тръбата си е тръба, Тя не е някакво високотехнологично чудо, а нещо което се полъва от поне 2000 години Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 31 август, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 3 часа, Meidj каза: По ми е интересно как точно я виждате практическата полезност от осъществяването на подобен проект? Така де, погледнато от чисто магеланска/пътешественическа гледна точка. Наречете ме консервативен песимист, но по мое предубедено мнение последиците ще са катастрофални. Още по-бърз и достъпен транспорт = още по-бързо обезличаване/потуристичване на света, още по-стремглава и агресивна глобализация от най-уродливия и зловреден вид. Не мисля, че притесненията ти са то напълно основателни. Hyperloop ще е по бърз главно на къси и средни разстояния. От София до Лондон, Рим или Париж, самолетът вероятно ще е по бърз, защото може да лети по права линия. От гледна точка на туристите не мисля, че е супер важно за два часа или за половин час стигаш до някъде, а цената за пътуването в ерата на НТА вече е все по малка част от бюджета. По важното е имаш ли свободно време за повече пътуване и пари да харчиш когато пристинеш на даденото място? Hyperloop може да замени някои пътувания със самолет, влак или автобус, но едва ли ще увеличи драстично туристическите пътувания. Това което може да промени Hyperloop е растоянието от което човек ходи на работа. Ако евтино и бързо може да пътуваш с hyperloop някой който живее в Пловдив или Бургас може всеки ден да ходи на работа в София и да се прибира следобед в къщи. Това може да промени пазара на имоти, пазара на труда, процесът на урбанизация и т.н. Друго нещо, което може да се промени е транспортът на стоки. Ако може със скоростта на самолет, но по евтино от колкото с кораб да транспортираш стоки, световната икономика ще стане по динамична и нещо което си поръчал днес от Китай утре може да пристигне на много ниска цена. Недостатъкът, че България се намира на периферията на Европа и стоките пътуват три дни с камили (камиони) до Германия изведнъж ще изчезне ако може нещо произведено в България евтино и за няколко часа да стигне до Германия. Другото голямо предимство на Hyperloop е екологията и енергийната ефективност. Транспортът ще има все по малко нужда от енергия, а малкото енергия от която има нужда може да се произвежда на място от ВЕИ. 1 Връзка към коментар
Ilian359 Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 4 часа, Meidj каза: Абе оставете техническата част - ясно е, че е пълна фантасмагория. Аз пък мисля, че техническата част е най-реалистична. 4 Връзка към коментар
samuraika Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 https://www.yahoo.com/finance/news/china-scoops-hyperloop-2-500-142100280.html 2 1 Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 31 август, 2017 Сподели Публикувано: 31 август, 2017 преди 5 часа, Meidj каза: Абе оставете техническата част - ясно е, че е пълна фантасмагория. По ми е интересно как точно я виждате практическата полезност от осъществяването на подобен проект? Така де, погледнато от чисто магеланска/пътешественическа гледна точка. Наречете ме консервативен песимист, но по мое предубедено мнение последиците ще са катастрофални. Още по-бърз и достъпен транспорт = още по-бързо обезличаване/потуристичване на света, още по-стремглава и агресивна глобализация от най-уродливия и зловреден вид. Това нещо ще се строи за Сан Франциско - Лос Анжелес или Лондон - Париж - Франкфурт, няма да го строят до Нова Гвинея или Централна Африка. От друга страна, ако техническата част е фантасмагория, какво значение има, нали няма да работи? 2 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 1 септември, 2017 Автор Сподели Публикувано: 1 септември, 2017 (редактирано) преди 7 часа, samuraika каза: https://www.yahoo.com/finance/news/china-scoops-hyperloop-2-500-142100280.html Нормално е след руснаците и китайците да се включат и то с още по бомбастичен проект, но при 4000 км/ч вероятно само само в идеално права тръба ще може да се пътува Ускорението и спирането също може да се окаже трудно преодолим технически проблем, освен ако не използват ракети Най-странното за мен е, защо още преди 50 години някой не се е сетил да направи влак във вакумна тръба? Ако скоростните влакове бяха тръгнали да се развиват в тази посока, вероятно щяха да бъдат много по разпросранени и икономически ефективни. Японците за сега са се нацелили в Маглев технологията, но ако до 4-5 години пъртвият комерсиален Hyperloop тръгне е доста вероятно да преразгледат плановете си и да спрат равитието на тази скъпа технология. Редактирано 1 септември, 2017 от Topfly Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 1 септември, 2017 Автор Сподели Публикувано: 1 септември, 2017 (редактирано) преди 7 часа, neuromancer каза: Това нещо ще се строи за Сан Франциско - Лос Анжелес или Лондон - Париж - Франкфурт, няма да го строят до Нова Гвинея или Централна Африка. От друга страна, ако техническата част е фантасмагория, какво значение има, нали няма да работи? Всичко е въпрос на цена. Стационарните телефони никога не са били масово разпространени в Африка, защото са скъпи и сложни за изграждане, но мобилните телефони изживяват огромен бум на континента цък цък Същото може да стане и с Hyperllop. Африка може да прескочи ерата на магистралите, влаковете движещи се със 160-200 км/ч и направо да въведе Hyperloop. Редактирано 1 септември, 2017 от Topfly 2 1 Връзка към коментар
samuraika Публикувано: 1 септември, 2017 Сподели Публикувано: 1 септември, 2017 преди 45 минути , Topfly каза: Най-странното за мен е, защо още преди 50 години някой не се е сетил да направи влак във вакумна тръба? Ако скоростните влакове бяха тръгнали да се развиват в тази посока, вероятно щяха да бъдат много по разпросранени и икономически ефективни. През 1799 година е регистриран първият патент за "атмосферна железница", която във ваккумни тръби ще превозва хора и стоки. С парен двигател През 1888 година синът на Жул Верн описва подводна пневматична тръба, която да пренася хора и стоки в капсули под Атлантика. През 1904 година Робърт Годдарт изобретява vactrain, а през 1908ма руснакът Борис Вейнберг строи първият модел. Все още никой не е направил работещ прототип на ваккумен влак в тръба. Това, което Мъск строи в Калифорния, е "софт версия" - частичен вакуум в тръби и капсули на въздушни лагери, задвижвани от магнитен двигател. Това е ,което се тества на практика, и което има шансове да се осъществи. Вкуумните тръби и магнитно левитиращите капсули на Hyperloop One са точно толкова реалност, колкото и по-горе изпроените патенти. Бъркаш се, защото фирмите са три (Hiperloop One, Hyperloop SpaceX, Hiperloop Tesla) както и много други, които работят по различни проекти на различно ниво на "състоятелност". Дори и "софт" версията от Калифорния до СФ , чиято техническа част е най-реалистична, както казва Инженерче, и се движи в равнинна местност успоредно на магистрала, тепърва ще се сблъсква с проблеми като системи за безопастност, гари (30 секунди за натоварване на капсула) и събиране на разрешителни от сумати агенции. За нея най-големите съмнения са, че не е икономически реалистична с тез $6 милиярда. Но със сигурност скоростните пътешествия във вакуумни тръби са бъдещето. Виж колко сме напреднали от 1799та! П.С. Аз съм фен на глобализацията! И мисля, че е неизбежна и факт от времето на Викингите и първите кервани. Човека е социално същество надарено с постоянно любопитство, историята на човечеството е един безкраен стремеж за движение - на хора и стоки. 5 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 1 септември, 2017 Автор Сподели Публикувано: 1 септември, 2017 (редактирано) преди 53 минути , samuraika каза: Все още никой не е направил работещ прототип на ваккумен влак в тръба. Това, което Мъск строи в Калифорния, е "софт версия" - частичен вакуум в тръби и капсули на въздушни лагери, задвижвани от магнитен двигател. Това е ,което се тества на практика, и което има шансове да се осъществи. Вкуумните тръби и магнитно левитиращите капсули на Hyperloop One са точно толкова реалност, колкото и по-горе изпроените патенти. Преди 100 години е нямало технология нито за строене на дълги тръби, нито за капсули (влакове) под налягане. Преди 50 години със стартиране масовата гражданска авиация, разпространение на подводниците и стоежите на дълги газопроводи и нефтопроводи и двете технологии са разработени. Реално технологията на вакумната тръба и движещата се в нея капсула с нормалено въздушно налягане за пътуващите би могла да се осъществи и преди 50 години. Единствено магнитната левитация и капсулата от композитни материали е нещо по ново като технология. Редактирано 1 септември, 2017 от Topfly Връзка към коментар
akair Публикувано: 1 септември, 2017 Сподели Публикувано: 1 септември, 2017 15 hours ago, Meidj said: Абе оставете техническата част - ясно е, че е пълна фантасмагория. По ми е интересно как точно я виждате практическата полезност от осъществяването на подобен проект? Така де, погледнато от чисто магеланска/пътешественическа гледна точка. Наречете ме консервативен песимист, но по мое предубедено мнение последиците ще са катастрофални. Още по-бърз и достъпен транспорт = още по-бързо обезличаване/потуристичване на света, още по-стремглава и агресивна глобализация от най-уродливия и зловреден вид. @Георги директно да затваря магазинчето, ако достъпният транспорт е проблемен - все пак темите за евтини самолетни билети са сред най-четените и дискутираните Пътешествията на магеланците как се очаква да се случват? Пеш? С "380 тона" влак? С кораба на Магелан?... за един прЕАтел питам... 10 hours ago, neuromancer said: Това нещо ще се строи за Сан Франциско - Лос Анжелес или Лондон - Париж - Франкфурт, няма да го строят до Нова Гвинея или Централна Африка. От друга страна, ако техническата част е фантасмагория, какво значение има, нали няма да работи? А дали братята Райт са мислили точно с Нова Гвинея и Центална Африка да почнат редовните полети? Нека бъдем сериозни - ако една технология се наложи и има достатъчно силни интересни зад нея, ще стигне и до Нова Гвинея, рано или късно... 1 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 1 септември, 2017 Автор Сподели Публикувано: 1 септември, 2017 преди 21 минути , akair каза: А дали братята Райт са мислили точно с Нова Гвинея и Центална Африка да почнат редовните полети? Нека бъдем сериозни - ако една технология се наложи и има достатъчно силни интересни зад нея, ще стигне и до Нова Гвинея, рано или късно... В Нова Гвиня има села до които единственият достъп е със самолет. Няма пътища, влакове и т.н. Реално от каменната ера влизат в 20-ти век Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 2 септември, 2017 Автор Сподели Публикувано: 2 септември, 2017 Скоро очаквайте тест с 500 км/ч цък Който го интересува тук и тук може да прочете за конкурса за създаването на капсула за Hyperloop. В конкурса се включиха 27 главно университетси екипа от цял свят. Най-отворената и несигурна част на Hyperloop е капсулата, но с напредване на времето технологичните решения почват да се изчистват. 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега